Р Е
Ш Е Н И Е
№...
06.10.2017г. Гр.
Гълъбово
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ГЪЛЪБОВСКИ РАЙОНЕН СЪД Граждански състав
На 20.09.2017г.
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЕЛИНА МИНЧЕВА
Секретар Белослава Колева,
като разгледа докладваното от съдия Минчева Гр.дело №364 по описа за 2017г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е с правно основание чл.49 от СК.
Искът е предявен от А.И.Б. *** срещу Е.И.Б. ***. С исковата молба се твърди, че страните са съпрузи от 07.12.1986г. От брака си имали една дъщеря, която била пълнолетна. В началото на брака си страните се разбирали добре. Когато дъщерята на страните била на 4 години, отношенията им се влошили поради извънбрачна връзка на съпругата. Страните се разделили и оттогава не поддържали контакти. Между страните настъпило отчуждение, всички връзки, присъщи за едно семейство се разпаднали. Това довело до дълбоко и непоправимо разстройство на брака.
Излагайки тези обстоятелства ищецът счита, че бракът им с ответницата е дълбоко и непоправимо разстроен по вина на ответницата и моли да бъде прекратен. Моли семейното жилище, находящо се в с.Г., общ.Г., ул.”С.” №* да бъде предоставено за ползване на ответницата. Моли съда да постанови след прекратяване на брака ответницата да носи предбрачното си фамилно име - Т.. Претендира направените разноски по делото.
Ответницата в срока за писмен отговор не изразява становище по предявените искове, не представя доказателства. В съдебно заседание не се явява и не изразява становище.
Съдът разгледа предявения иск по реда на особеното производство по брачни дела – чл.318-чл.330 ГПК.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установена следната фактическа и правна обстановка:
Видно от представеното удостоверение за сключен граждански брак, издадено въз основа на акт за граждански брак №0014/07.12.1986г. на с.Г., общ.Гълъбово, страните са сключили граждански брак на 07.12.1986г. в с.Г., общ.Гълъбово.
От представената по делото Декларация за семейно и материално положение и имотно състояние на ищеца, се установява, че страните нямат непълнолетни деца от брака си.
За изясняване на делото от фактическа страна, бяха допуснати гласни доказателства.
Съгласно свидетелските показания на свидетелите Ж.Г.Ж.и Т.М.А., страните имат граждански брак и живеели в с.Г., в къщата на ответницата. Още преди 20-25 години страните имали конфликти, тъй като ответницата имала връзка с друг мъж, заради което страните се разделили. От момента на раздялата, страните не контактували. Не поддържали никакви отношения. И към настоящия момент ответницата живеела с друг мъж в къщата си. Не било възможно страните да се съберат отново и да заживеят като семейство.
Съдът кредитира с доверие свидетелските показания, тъй като кореспондират с останалите доказателства по делото и разпитаните свидетели излагат свои непосредствени впечатления.
Като взе предвид описаната фактическа обстановка, съдът счита, че бракът между страните е дълбоко и непоправимо разстроен. Липсват нормални отношения между съпрузите, същите са отчуждени един от друг, налице е безразличие относно емоционалното, физическо и духовно състояние на партньора. Тези обстоятелства се потвърждават, както от изразеното от страните становище и свидетелските показания, така и от безспорно установеното състояние на фактическа раздяла, която е довела до окончателното задълбочаване на брачното разстройство. Трайна е и съдебната практика на ВС, че фактическата раздяла може да се прояви чрез фактическо разделение между съпрузите или чрез пълното физиологическо и интелектуално отчуждение при формално съжителстване. Това поведение е трайно установено между страните. Ето защо, в този вид бракът между тях не би бил в интерес на съпрузите, тъй като липсва нормална семейна среда.
Предвид на това, съдът счита, че брачната връзка е дълбоко и непоправимо разстроена и следва да се прекрати.
ОТНОСНО ВИНАТА ЗА РАЗСТРОЙСТВОТО НА БРАКА
Като изхожда от установената по делото фактическа обстановка, съдът приема, че вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака има съпругата. Същата е започнала извънбрачна връзка, която поддържала и към настоящия момент. С това си поведение ответницата е допринесла за разкъсване на брачната връзка, което е довело до невъзможност за продължаване на съвместния съпружески живот. Ето защо, се е стигнало до пълното физическо и интелектуално отчуждение между съпрузите, за което вина носи съпругата.
ОТНОСНО ПОЛЗВАНЕТО НА СЕМЕЙНОТО ЖИЛИЩЕ
В хода на съдебното производство се установи, че семейното жилище на страните е собственост на ответницата. Ищецът не е изразил претенции относно ползването му. Поради тези причини съдът следва да предостави ползването на семейното жилище на ответницатацата.
ОТНОСНО ФАМИЛНОТО ИМЕ
По въпроса за фамилното име - новата уредба в чл.53 СК/2009г./, за разлика от отменените в СК/1985г./ чл.103, ал.1 и ал.2, не поставя въпроса за фамилното име в зависимост от волята, респективно разрешението на съпруга, чието фамилно име е прието при сключването на брака. В този смисъл, с новия СК/2009г./ е променено изходното начало на уредбата, като принципът на изгубване е заменен с принципа на запазване на брачното фамилно име. Нормата на чл. 53 СК предвижда, че съпругът може да възстанови фамилното си име от преди брака. Ако в брачния процес, съпругът, приел фамилията на другия съпруг, не заяви желание за промяна на фамилното си име, той запазва брачната си фамилия. Съгласието, или противопоставянето на съпруга - първоначален титуляр на името, вече е ирелевантно за възможността след развода другият съпруг да продължи да носи неговото име. Поради тази причина съдът следва да постанови ответницата да носи брачното си фамилно име след развода.
Никоя от страните не претендира издръжка, поради което съдът не следва да присъжда такава.
Предвид обстоятелството, че вина за настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на брака има ответницата, съдът намира, че в нейна тежест следва да бъдат възложени разноските по делото. Поради тази причина ответницата следва да бъде осъдена да заплати останалата част от държавната такса и да заплати на ищеца направените от него разноски в размер на 25,00лв. за държавна такса и 600лв. за адвокатско възнаграждение.
Воден от горните мотиви и на основание чл.49, ал.1 от СК съдът
Р Е Ш И :
ПРЕКРАТЯВА гражданския брак между А.И.Б. ***, ЕГН ********** и Е.И.Б. с постоянен адрес:***, ЕГН **********, като ДЪЛБОКО И НЕПОПРАВИМО РАЗСТРОЕН.
ПРИЕМА за установено, че вина за настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на брака носи съпругата Е.И.Б..
ПРЕДОСТАВЯ ползването на семейното жилище, находящо се в с.Г., общ.Г., ул.”С.” №* на съпругата Е.И.Б..
ПОСТАНОВЯВА след прекратяване на брака съпругата Е.И.Б. да носи брачното си фамилно име Б..
ОПРЕДЕЛЯ окончателна държавна такса в размер на 50.00лв.,
като осъжда Е.И.Б. с п.а. и ЕГН да ЗАПЛАТИ държавна
такса в размер на 25.00лв. /двадесет и пет лева/, по сметка на РС Гълъбово.
ОСЪЖДА Е.И.Б. с п.а. и ЕГН да заплати на А.И.Б. с п.а. и ЕГН направените разноски по делото в размер на 25.00лв. /двадесет и пет лева/ за платена държавна такса и 600,00лв. /шестстотин лева/ за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Стара Загора в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: