Р Е Ш Е Н И Е

гр. София, 27.12.2018г.

 

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,  Гражданско отделение, І-1 състав, в публичното заседание на двадесет и девети май през две хиляди и осемнадесета година, в състав: 

 

                                                                             СЪДИЯ: Екатерина Стоева

 

при секретаря Весела Станчева разгледа гр.д. № 12888 по описа за 2016г. на съда и за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

Предмет на производството е предявен от Б.А.М.  осъдителен иск против ЗК „О.Л.“ АД, гр.Никозия, Република Кипър, действащ чрез ЗК „О.-К.Б.“ КЧТ, за сумата 40 000лв. на основание чл.226, ал.1 КЗ /отм./, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ПТП, ведно със законната лихва от 06.07.2012г. до изплащането.

Твърденията са за настъпило на 06.07.2012г. в гр.София в района на кръговото движение на Автомагистрала „Люлин“ от кв.Суходол към гр.Банкя пътно-транспортно произшествие, при което л.а.Ауди А3 с ДК № *******управляван от К.Г.П., в нарушение на правилата за движение излязъл извън пътното платно и самокатастрофирал в метална тръба на пътен знак Б3 и в крайпътна канавка, след което се преобърнал. Ищцата била пътник на задна седалка и от произшествието получила счупване на лява ключица. В деня на произшествието постъпила в болнично заведение, където имобилизиран увредения крайник и освободена за домашно лечение. Твърди вследствие на полученото увреждане да е претърпяла болки и страдания-интензивни в първия месец, трайно затруднение движението на лявата ръка за срок около 2-3 месеца и затруднения при самообслужването, наложило ползването на помощ от близки, стрес и негативни емоционални изживявания с развито чувство на страх от автомобили, съставляващи неимуществени вреди, чието репариране претендира от ответника, в качеството му на застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ на виновния водач. Претендира присъждането на законната лихва от деня на увреждането, както и разноски по делото.

Ответникът признава да е страна по застраховка „Гражданска отговорност“, покриваща отговорността на водача на л.а.Ауди А3, но оспорва механизма на ПТП и причинната връзка между него и претърпените вреди, както и претенцията за обезщетение по размер. Навежда на съпричиняване с твърдението ищцата да е била без поставен обезопасителен колан в нарушение на чл.137а ЗДв. Релевира възражение за изтекла погасителна давност по отношение законната лихва.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и прецени доказателствата по делото, намира следното:

Договорът за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ за л.а.Ауди А3 е сключен, както и произшествието настъпило през 2012г., поради което и съобразно § 22 ПЗР на КЗ /2016г./ приложими към спорното материално правоотношение са разпоредбите на КЗ /отм./.

Съгласно чл.223, ал.1 КЗ /отм./ с договора за застраховка „Гражданска отговорност” застрахователят се задължава да плати обезщетение, което застрахованият дължи на трето лице по силата на своята гражданска отговорност. В съответствие с чл.257, ал.1 КЗ /отм./ обект на застраховане при задължителната застраховка на автомобилистите „Гражданска отговорност” е отговорността на застрахованите физически и юридически лица за причинени от тях на трети лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или използването на МПС. Разпоредбата на чл. 226, ал.1 КЗ /отм./ регламентира прякото право на увредения, спрямо който застрахованият е отговорен, да иска обезщетение от застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" за причинените вреди. Правото е предпоставено от валидна към датата на събитието застраховка "Гражданска отговорност", покриваща отговорността на причинителя на вредите и осъществяване фактическия състав на чл.45 ЗЗД-противоправно деяние, вреда, причинна връзка между деянието и вредата. На основание чл.45, ал.2 ЗЗД вината на причинилия вредите се предполага до доказване на противното.

По делото не се спори относно факта на настъпилото на 06.07.2012г. в гр.София, в района на кръговото движение на Автомагистрала „Люлин“ от кв.Суходол към гр.Банкя пътно-транспортно произшествие, при което л.а.Ауди А3 с ДК № *******управляван от К.П., излязъл извън платното за движение и се преобърнал.

Механизмът на произшествието и обстоятелствата, при които е настъпило се установяват от констативен протокол за ПТП с пострадали лица от 06.07.2012г., съставен от длъжностно лице при ОПП, СДВР-гр.София,  приетия като доказателство протокол за оглед на местопроизшествие, свидетелските показания на К.П. и заключението на изслушаната по делото САТЕ. Видно от същите в района на кръговото движение с ляв завой, поради висока скорост и намалена видимост в тъмната част от денонощието автомобилът излязъл извън платното за движение в дясно на банкета и се ударил челно в тръба на пътен знак, след което продължил отклонението наляво, попаднал в бетонен отводнителен канал в дясно, където се преобърнал. След преобръщането продължил движението си по таван, излязъл извън бетонния канал и спрял в насрещното пътно платно в посока гр.Банкя частично. Според вещото лице скоростта на движение е била около 62 км./ч., а причина за ПТП високата скорост и рязката употреба на органите за управление, довели до загуба на контрол от водача.  

При този механизъм съдът намира застрахованият при ответника водач да е осъществил фактическия състав на чл.45 ЗЗД, предпоставящо възникване отговорността на застрахователя да заплати обезщетение за причинените вреди. С поведението си нарушил чл.20, ал.2 ЗДв.П задължаващ водачите на пътни превозни средства при избиране скоростта на движение да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие, както и да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението.

На основание чл.267, ал.1 КЗ /отм./ застрахователят по застраховка „Гражданска отговорност” покрива отговорността на застрахования за всички причинени на пострадалия имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането до размера на застрахователната сума. Неимуществените вреди съставляват накърняване на нематериални блага и подлежат на обезщетяване по справедливост на основание чл.52 ЗЗД. Понятието "справедливост" по смисъла на тази разпоредба не е абстрактно, а свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид при определяне размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания могат да бъдат характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и др., както и произтичащите от това фактически и психологически последици за увредения. Съдът е длъжен да ги обсъди и въз основа съвкупната им оценка да обоснове извод за размера на съответстващото обезщетение /ППВС № 4/1968г./.

Не е спорно, че към момента на произшествието ищцата била пътник в л.а.Ауди А3 на задна седалка. Събраните писмени доказателства и заключението на СМЕ установяват, че като последица от него получила счупване на лява ключица, довело до трайно затруднение в движенията на този горен крайник за срок по-дълъг от 30 дни. В същия ден постъпила в УМАЛСМ „Н.И.Пирогов“ гр.София, където при извършените изследвания други наранявания не били установени, а по отношение фрактурата на лявата ключица извършено наместване и поставена имобилизационна превръзка за срок от 25 дни. Според експертното заключение травмата причинила на ищцата болки и страдания за срок около 3 месеца, колкото е и възстановителния период, най-интензивни в първите 2-3 седмици непосредствено след катастрофата и около 2-3 седмици по време на проведената рехабилитация. След тези периоди е търпяла само периодично явяващи се болки при обща преумора  на лява раменна става, както и при рязка промяна на времето. Проведеното лечение било консервативно с обездвижване на увредения крайник, без оперативна намеса, при който възстановителния период не е голям, предвид младата възраст на ищцата. Понастоящем фрактурата е заздравяла, както и движенията на левия горен крайник възстановени в пълен обем и сила без остатъчни явления.

При тези данни и след като съобрази механизма на ПТП, възрастта на ищцата /17г. към деня на произшествието/, полученото травматично увреждане-счупване на лява ключица, претърпените болки и страдания, интензивни в първия месец и отшумяващи впоследствие, както и пълното възстановяване на увредата за период от 3 месеца съдът приема справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди по чл.52 ЗЗД от 8000лв.

Съгласно чл.51, ал.2 ЗЗД ако увреденият е допринесъл за настъпването на вредите, обезщетението може да се намали. Ответникът е навел възражение за съпричиняване поради нарушение на чл.137а ЗДв.П. Тази разпоредба задължава водачите и пътниците в моторни превозни средства, когато са в движение, да използват обезопасителните колани, с които са оборудвани. Когато се установи, че настъпването на вредните последици е в причинна връзка с неизпълнението на това задължение е налице съпричиняване по чл.51, ал.2 ЗЗД, даващо основание за намаляване размера на обезщетението.

Не е спорно по делото и от заключението на САТЕ се установява, че автомобилът е бил оборудван с обезопасителни колани на всички места за пътниците. Ищцата била пътник на задна седалка и при липса на твърдения, съответно доказателства да попада в изключенията по чл.137а, ал.2 ЗДв.П е била длъжна съгласно чл.137а, ал.1 Здв.П по време на движение да ползва колан.

Разпитаният по делото свидетел К.П., водач на автомобила, не си спомня дали ищцата е била с поставен колан по причина, че загубил съзнание и когато се свестил тя била извън него.

Според заключението на вещото лице по САТЕ увреждането на лявата ключица е резултат от преместване на тялото наляво. Предвид механизма на ПТП и удара-челен напред и встрани при завъртането на автомобила и последващото преобръщане тялото ще се измести на 56.10см. Липсват конкретни данни относно точното местоположение на ищцата на задната седалка, поради което сочи, че ако е била плътно до задна лява врата при преобръщането ще получи същото увреждане и да е била с поставен колан, а ако е била в дясната част на задната седалка или в средата  при поставен колан не би получила това увреждане. Вещото лице по СМЕ е категорично, че към момента на произшествието ищцата е била с поставен предпазен колан, тъй като предвид скоростта на движение и последващото удара преобръщане на автомобила би получила множество травматични увреди в различни области на тялото, каквито не са били установени с изключение на лявата ключица.

При така събраните доказателства съдът приема, че към момента на произшествието ищцата е била с поставен обезопасителен колан в съответствие с чл.137а Здв.П, поради което не е налице основание за приложение на чл.51, ал.2 ЗЗД, обуславящо неоснователност на възражението на ответника.

На основание чл.84, ал.3 ЗЗД при задължение от непозволено увреждане длъжникът се смята в забава и без покана, т.е. от деня на увреждането и дължи заплащането на законна лихва. Отговорността на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ за плащане на обезщетение на пострадалия е основана на договор, но функционално обусловена от тази на прекия причинител по чл.45 ЗЗД и отговаря за всички причинени от него вреди при същите условия. Ищцата е увредена от ПТП на 06.07.2012г. и съобразно горното ответникът, в качеството  на застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ дължи от тази дата законната лихва до окончателното изплащане. Ответникът е противопоставил възражение за погасяване по давност на тази лихва, за която е предвидена по чл.111, б.“в“ ЗЗД тригодишна давност. Възражението е основателно за периода от деня на увреждането 06.07.2012г. до 20.10.2013г. /исковата молба е подадена на 20.10.2016г./ , за който период вземането за лихва е погасено по давност, поради което  следва да се присъди законна лихва от 20.10.2013г. до изплащането.

В съответствие с чл.127, ал.4 ГПК ищцата е посочила банкова сметка, ***-BG** *********, BIC ***.

 

По разноските:

 

            На основание чл.83, ал.2 ГПК с определение на съда ищцата е освободена от заплащането на държавна такса за предявения иск. Същата е направила разноски по делото от 300лв. за вещи лица, поради което и на основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да заплати такива от 60лв. съобразно уважената част от иска.

            Ищцата е представлявана от адвокат при условията на чл.38, ал.1 ЗА, видно от приложения договор за правна защита и съдействие / стр.127/, поради което и на основание чл.38, ал.2 ЗА ответникът следва да заплати на адв.Я.Д.-САК адвокатско възнаграждение от 346лв. с оглед уважената част от иска.

            На основание чл.78, ал.3 ГПК ищецът следва да заплати на ответника разноски в размер на 280лв. за платени депозити за вещи лица, пропорционално на отхвърлената част. Ответникът е представляван в производството от юрисконсулт, поради което на основание чл.78, ал.8 ГПК има право на разноски за това процесуално представителство. Съдът определя неговия размер на сумата 150лв. на основание чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащането на правната помощ, от която съобразно отхвърлената част от иска ищецът следва да заплати 120лв. или ищцата дължи на ответника разноски по чл.78, ал.3 и ал.8 ГПК общо от 400лв.

            На основание чл.78, ал.6 ГПК ответникът следва да заплати по сметка на Софийски градски съд държавна такса от 320лв.

Водим от горното съдът

 

 

Р   Е   Ш   И:

 

 

ОСЪЖДА ЗК „О.Л.“ АД, гр.Никозия, Република Кипър, чрез ЗК „О.-К.Б.“ КЧТ, ЕИК *********, гр.София, бул.***/****№ ******, да заплати на Б.А.М., ЕГН **********, с адрес ***, и съдебен адрес ***, сумата от 8 000лв. на основание чл.226, ал.1 КЗ /отм./, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ПТП настъпило на 06.07.2012г. и причинено от застрахован по застраховка „Гражданска отговорност“ водач на л.а.Ауди А3 с ДК № *******ведно със законната лихва от 20.10.2013г. до изплащането, като

ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния предявен размер 40 000лв. и за законна лихва за периода 06.07.2012г. до 20.10.2013г.

ОСЪЖДА ЗК „О.Л.“ АД, гр.Никозия, Република Кипър, чрез ЗК „О.-К.Б.“ КЧТ, ЕИК *********, гр.София, бул.***/****№ ******, да заплати на Б.А.М., ЕГН **********, с адрес ***, и съдебен адрес ***, разноски по делото на основание чл.78, ал.1 ГПК от 60лв.

ОСЪЖДА ЗК „О.Л.“ АД, гр.Никозия, Република Кипър, чрез ЗК „О.-К.Б.“ КЧТ, ЕИК *********, гр.София, бул.***/****№ ******, да заплати на адв.Я.Д.-САК, с адрес ***, адвокатско възнаграждение на основание чл.38, ал.2 ЗА от 346лв.

ОСЪЖДА Б.А.М., ЕГН **********, с адрес ***, и съдебен адрес ***, да заплати на ЗК „О.Л.“ АД, гр.Никозия, Република Кипър, чрез ЗК „О.-К.Б.“ КЧТ, ЕИК *********, гр.София, бул.***/****№ ******, разноски по делото на основание чл.78, ал.3 и ал.8 ГПК от 400лв.

ОСЪЖДА ЗК „О.Л.“ АД, гр.Никозия, Република Кипър, чрез ЗК „О.-К.Б.“ КЧТ, ЕИК *********, гр.София, бул.***/****№ ******, да заплати по сметка на Софийски градски съд сумата от 320лв. на основание чл.78, ал.6 ГПК.

 

 

 

Решенето може да се обжалва в двуседмичен срок пред Софийски апелативен съд от връчване препис на страните.

 

 

 

 

                                                                       СЪДИЯ: