Решение по дело №574/2022 на Окръжен съд - Велико Търново

Номер на акта: 354
Дата: 5 септември 2022 г. (в сила от 29 август 2022 г.)
Съдия: Пламен Борисов
Дело: 20224100500574
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 3 август 2022 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 354
гр. Велико Търново, 29.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в закрито заседание на
двадесет и девети август през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Пламен Борисов
Членове:Явор Данаилов

Илина Гачева
като разгледа докладваното от Пламен Борисов Въззивно гражданско дело №
20224100500574 по описа за 2022 година
Производството е по реда чл. 435, ал. 2, т. 7 Гражданския процесуален кодекс
(ГПК).
Образувано е по жалба, подадена от ЗАД „АРМЕЕЦ“ – длъжник по
изп.д. № 20227280405206 по описа на ЧСИ – Дияна Колева рег. № 728 с
район на действие - Окръжен съд – Велико Търново срещу Постановление от
12.07.2022 г., постановено по горепосоченото дело, с което ЧСИ Колева е
отказала да намали претендираното от взискателя адвокатско възнаграждение
за образуване и водене на процесното изпълнително дело.
Жалбоподателят поддържа, че съгласно редакцията на чл. 10, т. 1 от
Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения ( наричана по-нататък Наредба № 1/09.07.2004 г. )
възнаграждението на адвоката на взискателя за образуване на изпълнително
дело е в размер на 200.00 лева. Възнаграждението, което претендира
взискателя е в размер на 1300,00 лева. Искането е да се намали размера на
адвокатския хонорар до минималния размер по чл. 10, т. 1 от Наредба №
1/09.07.2004 г. Заявена е претенция за присъждане на разноски за настоящото
1
производство. Прави искане за съответно намаляване и на размера на
дължимата такса по чл. 26 от Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ.
Претендира разноски.
Взискателят по изпълнителното дело КР. ЛЮБ. КР. не е депозирала
възражение по реда на чл. 436, ал. 3 ГПК.
Частен съдебен изпълнител – Силвия Колева в писменните обяснения,
приложени към настоящото дело поддържа, че следва направените от
взискателя разходи за адвокат да се репарират от длъжника, независимо какво
процесуалният представител е извършил по делото, тъй като това е от
значение за вътрешните отношения – „клиент-адвокат“. Твърди, че решаващо
за конкретния случай е това, че разходите за заплащане на адвокатско
възнаграждение са направени по повод изпълнителния процес. Излага
съждения, че постановлението е правилно и законосъобразно и следва
подадената жалба да бъде оставена без уважение.
Великотърновският окръжен съд, след като обсъди доводите в жалбата и
в отговора на жалбата, и прецени материалите по изпълнителното дело,
приема от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е допустима - подадена е в срока по чл. 436, ал. 1 ГПК, от
надлежна страна - длъжника по изпълнението и е насочена срещу подлежащо
на обжалване изпълнително действие, по смисъла на чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК.
Разгледана по същество жалбата е частично основателна.
Изпълнително дело № 20227280405206 по описа на ЧСИ – Дияна Колева
рег. № 728 с район на действие - Окръжен съд – Велико Търново е
образувано по молба от КР. ЛЮБ. КР. – взискател, чрез пълномощника си
адв. Д.Р. Д. срещу длъжника ЗАД „Армеец“ АД с ЕИК *********, въз основа
на изпълнителен лист № 57, издаден на 30.06.2022 г. от Апелативен съд –
Велико Търново за следните суми: 50 000,00 лева – представляваща
обезщетение за претърпени от взискателя неимуществени вреди; 5 493, 23
лева – обезщетение за претърпени от взискателя имуществени вреди ведно с
обезщетението за забава върху процесните застрахователни обезщетения,
считано от 05.03.2020 г. до окончателното изплащане. С молбата взискателят
е поискал налагането на запор на банковите сметки на длъжника. Към нея е
приложен и договор за правна защита и съдействия, сключен между него и
адв. Д.Р. Д., с предмет правна защита и съдействие за образуване на
2
изпълнително дело, както и процесуално представителство с цел
удовлетворяване на паричните вземания. Договорено и платено е адвокатско
възнаграждение в общ размер на 1300 лв., видно от отбелязване в същия.
С покана за доброволно изпълнение от 01.07.2022 г., изпратена до
длъжника съдебният изпълнител е определил разноски в размер на 1300 лв. за
адвокатско възнаграждение по изпълнителното дело по договор за правна
защита и сумата от 5 169,14 лв. такси по Тарифата към ЗЧСИ. Видно от
представените платежни нареждания длъжникът е изплатил целия дълг в
срока за доброволно изпълнение – на 05.07.2022 г.
С възражение, подадено на 05.07.2022 г. длъжникът е оспорил
разноските по изпълнението, като е посочил, че адвокатският хонорар е
прекомерен и следва да се намали, като се вземе предвид актуалната редакция
на чл. 10, т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004 г., както и да се намали
пропорционалната такса по т. 26 ТТРЗЧСИ. По тази молба ЧСИ е произнесъл
обжалваното Постановление.
Според разпоредбата на чл. 435, ал. 2, т. 7 от ГПК на обжалване подлежи
всеки акт на съдебния изпълнител, с който се определят разноските по
изпълнението (в този смисъл т. 2 на ТР № 3/2015 г. на ОСГТК на ВКС). В
нормата на чл. 10, т. 1 и т. 2 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения /изм. и доп. ДВ. бр. 68 от 31.07.2020 г. / за
защита по изпълнително дело е предвидено, че минималният размер на
адвокатското възнаграждение за образуване на изпълнително дело е 200 лв., а
за процесуално представителство, защита и съдействие на страните по
изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на
парични вземания до 1000 лв. - 200 лв., и за вземания над 1000 лв. - 1/2 от
съответното възнаграждение по чл. 7, ал. 2, т. 2 - 7.
Съгласно чл. 79 ГПК разноските по изпълнението, в това число
заплатеното от взискателя възнаграждение за един адвокат, са за сметка на
длъжника. Минималното възнаграждение за процесуално представителство,
защита и съдействие по изпълнителното дело е 200 лв. за образуване на
делото, а за водене на делото и извършване на действия с цел
удовлетворяване на вземането е съобразно размера на вземането (чл. 10, т. 1 и
2 от Наредба № 7/09.07.2014 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения). В настоящия случай процесуалният представител на
3
взискателя е подал молба за образуване на изпълнителното дело, с която е
поискал налагане на запор върху банковите сметки на длъжника, но не е
предприел никакви допълни действия. Заедно с покана за доброволно
изпълнение съдебният изпълнител е наложил запори на банковите сметки на
длъжника, като в законоустановения срок за доброволно изпълнение длъжник
– жалбоподател е погасил изцяло задължението си.
Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на Великотърновския
окръжен съд намира, че следва на процесуалния представител на взискателя
да се дължи възнаграждение единствено за образуването, но не и за воденето
на изпълнителното производство. От данните по изпълнителното дело може
да се обоснове с категоричност извод, че единствените усилия на
представляващия взискателя адвокат са сведени до подписване на молбата за
образуване на изпълнително дело с посочване на искане за налагане на
запори. Освен тази молба по делото липсва доказателства за извършени от
адвоката на взискателя каквито и да е действия, свързани с процесуалното
представителство на страната, за защита и съдействие и извършване на
действия с цел удовлетворяване на парични вземания. Фактът, че плащането е
извършено след налагане на запорите е факт, ирелевантен относно за размера
на дължимото възнаграждение, тъй като е налице плащане и това плащане
обезсмисля извършване на действия, които се субсумират от разпоредбата на
чл. 10, ал. 1, т. 2 Наредба № 1/2004 г. на ВАС. В този случай взискателят има
право на адв.възнаграждение само за образуване на изп.дело, защото спрямо
имуществото на длъжника не са предприети принудителни действия,
различни от посочения способ в молбата.
С оглед ниската правна и фактическа сложност на изпълнителното дело
на взискателя следва да се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение
от 200 лв. - в минимален размер за образуване на изп.дело.

По отношение на размера на дължимата такса по чл. 26 от Тарифата за
таксите и разноските към ЗЧСИ настоящият съдебен състав счита, че не
следва да бъде намален размерът, определен от частния съдебен изпълнител.
Видно от представените доказателства съдебния изпълнител е изчислил
размера на дължимата такса върху материалния интерес, в който не е
включено възнаграждението за процесуалния представитвел на взискателя.
4
Следователно и намалянето на дължимото адвокатско възнаграждение не
оказва влияние върху размера на дължимата такса, поради което в тази част
жалбата е неоснователна.
По отношение на претендираните разноски Великотърновският окръжен
съд намира следното:
Причината за образуване на делото е незаконосъобразно действие на
съдебния изпълнител, а не поведението на взискателя, поради което в
настоящето производство не следва да се присъждат съдебни разноски в
полза на жалбоподателя.
Водим от горното Великотърновският окръжен съд,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Постановление от 12.07.2022 г., постановено по изп. д. №
220227280405206 по описа на ЧСИ – Дияна Колева с рег. № 728 и район на
действие – Окръжен съд – Велико Търново, с което ЧСИ Колева е отказала да
намали претендираното от взискателя адвокатско възнаграждение за
образуване и водене на процесното изпълнително дело.
НАМАЛЯВА разноските на взискателя КР. ЛЮБ. КР. с ЕГН
********** и адрес: гр. Г. О., ул. „Д. Ч.“ № .., вх. . за адвокатско
възнаграждение за процесуално представителство по изп.д. №
220227280405206 по описа на ЧСИ Дияна Колева до сумата от 200 лв.
ОТХВЪРЛЯ искането за намаляване пропорционалната такса по чл. 26
ТТРЗЧСИ на ЧСИ по изпълнителното дело.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5