Решение по КНАХД №1091/2025 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на чл. 63в от ЗАНН във връзка с чл. 208 и следващите от АПК.

Образувано е по касационна жалба на Д. Г. Щ., от [населено място], чрез процесуалния му представител, срещу Решение № 80/26.03.2025 г. по АНД № 1065/2024 г. по описа на Районен съд – Хасково.

Изложени са съображения за отмяна на оспореното съдебно решение и потвърденото с него наказателно постановление /НП/, тъй като за авторството, времето и мястото на извършване нямало доказателства. На следващо място се изтъква като аргумент за неправилност смесване на фактически състави на различни състави на ЗЛОД, което водело до грешна санкционна норма. Моли решението да бъде отменено като незаконосъобразно, както и наказателното постановление.

В съдебно заседание касаторът Д. Г. Щ., редовно призован, не се явява, представлява се от адв. Г., който поддържа жалбата и препраща към аргументите в нея и в изтъкнатите доводи в хода по същество на първата инстанция.

Ответникът Директор на Регионална дирекция по горите /РДГ/ – Кърджали, в отговора на касационната жалба посочва контрааргументи атакуваното решение да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно. Счита обстоятелствата за установени от разпитите на свидетелите и съставените констативен протокол и АУАН. Намира за правилна както квалификацията, така и посочената в НП санкционна норма. Моли за присъждане на разноски и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково, редовно призована, изразява становище за неоснователност на жалбата.

Административен съд - Хасково, като прецени събраните по делото доказателства и наведените касационни основания, прилагайки нормата на чл. 218 от АПК, приема следното от фактическа и правна страна:

Касационната жалба е депозирана в законоустановения срок от активно легитимирано лице срещу акт, който подлежи на оспорване и го засяга неблагоприятно, поради което същата е допустима. Разгледана по същество, тя е ОСНОВАТЕЛНА.

Решението на Районния съд е валидно и допустимо, доколкото същото е постановено по подадена в срок жалба срещу акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на правомощията му.

Районният съд е установил следната фактическа обстановка: на 17.04.2024 г., в [населено място], длъжностните лица свид. Н. Н. - гл.специалист и свид. Д. К. - старши експерт в РДГ-Кърджали извършили проверка на обект, представляващ дървена постройка, находяща се до последното кръгово движение на [улица], на входа на автомобилна борса. Същата се стопанисвала от жалбоподателя и при проверката били установени ловни трофеи, поставени на стените - трофей от благороден елен, трофей от дива свиня, трофей от елен- лопатар, трофей - част от череп на елен лопатар, трофей от благороден елен. Присъстващия на проверката Д. Щ., заявил пред проверяващите, че трофеите са негови, като били наследствени от баща му. Свидетелите изискали документи за регистрация и произход за същите, но такива не били представени нито на място, нито по-късно в РДГ- Кърджали.

За установеното при проверката бил съставен Констативен протокол Серия ИАГ бл.№ 200474/17.04.2024 г., а въз основа на него и АУАН Серия КОО 2024 бл. №097755/21.05.2024 г., в присъствие на нарушителя, който го подписал като бланкетно посочил, че има възражения, но такива не постъпили и в законоустановения срок.

Така на 18.10.2024 г. било издадено оспорваното наказателно постановление № 4224 от същата дата на Директор на РДГ-Кърджали.

Съдът констатира, че АУАН е съставен, а НП – издадено, от компетентни органи. Спазени са сроковете по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН, както и срокът за абсолютната погасителна давност по чл. 81, ал. 3 във връзка с чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК.

В хода на административнонаказателното производство е допуснато съществено процесуално нарушение, довело до сериозно нарушаване на правото на защита на жалбоподателя, което е останало неоценено в хода на въззивното производство.

При съставяне на АУАН и НП административно-наказващия орган следва да посочи всички съставомерни признаци на нарушението като ги облече във факти. В противен случай нарушителят е затруднен в упражняването на правото си на защита, като не знае какъв е предмета на доказване и какви са точно релевантните факти, по които следва да се защитава.

Посочената от административнонаказващия орган норма, която се твърди да е нарушена чл. 61, ал. 1 от ЗЛОД има следната диспозиция: Ловните трофеи се регистрират в държавните горски стопанства или в държавните ловни стопанства по място на добиването им в едномесечен срок. Видно от съдържанието на нормата могат да се извлекат съставомерните елементи от обективна страна са следните:

1. Наличие на ловни трофеи
2. Липса на регистрация в държавните горски стопанства алтернативно в държавните ловни стопанства по местодобиването им.
3. Изтекъл едномесечен срок от добиването им

Посочения текст в АУАН и НП е следният „съхранявал ловни трофеи, които не били регистрирани в държавно горско стопанство и държавно ловно стопанство и не представя документи за техния произход“, като в случая липсва както посочване, така и конкретика на съставомерния елемент „изтекъл срок от добиването им“. И докато непосочването на конкретното ловно или горско стопанство, където е следвало да извърши действието не е толкова съществено, доколкото не се установява, той да ги е регистриран в нито едно такова, то по отношение на липсата дори на твърдение за изтекъл едномесечен срок, неговото начало и дата на изтичане, съдът не може да се съгласи, че не представлява съществено нарушение. Посоченото активно действие по „съхранение“ не кореспондира със съставомерните елементи на нарушение, доколкото същото по чл. 61, ал.1 от ЗЛОД се извършва чрез бездействие след изтичането на точно определен срок. В случай че този срок не е изтекъл, нарушителят не извършва нарушение, поради което началната дата и датата, на която същия е изтекъл са съставомерни и фундаментални обстоятелства за възникването на отговорността.

След като наказващият орган е избрал именно тази квалификация на извършеното от жалбоподателя е следвало словесно и фактически да изчерпи всеки един елемент от състава на нарушението.

Не става ясно в този аспект какво се твърди от адимнистративнонаказващия орган да е било фактическото положение към момента на проверката по отношение на срока за регистрация, от където е затруднена и невъзможна и проверовъчната дейност на съда по съставомерните елементи на нарушението.

АУАН очертава нарушението, с неговите съставомерни фактически признаци от обективна и субективна страна, връзката между нарушението и лицето, сочено като нарушител и надлежната правна квалификация. Срещу тези факти и право нарушителят следва да се брани, като гарантирането в максимална степен на правото му на защита изисква той да бъде запознат с тях още от началото на административно-наказателен процес, т.е. от момента на съставяне и предявяване на АУАН (по аргумент от чл. 42, т.4 и т.5 ЗАНН, вр. чл. 40, ал.1 ЗАНН, вр. чл. 43, ал.1).

В настоящия случай се установи, че използваната словесна формулировка не носи релевантните фактически положения.

Тези неотстраними във въззивната фаза на процеса пороци водят до единствения извод, че атакуваното НП следва да се отмени.

Съдът е в невъзможност да подмени установените факти или да установява нови, а именно кога са били добити трофеите, от кога е започнал да тече едномесечния срок и дали датата на установяване на нарушението е извън или в този срок, тъй като в този изричен смисъл са и задължителните разрешения на основополагащото ППВС 1/1953, съгласно което всеки правораздавателен акт, с който се ангажира отговорността на даден правен субект следва задължително да съдържа пълно, точно и ясно изложение на всички съставомерни фактически положения, които се приемат за установени, както и приложимите към тях правни норми. Този минимум от правнорелевантна за наказания субект информация следва да се съдържа в самия правораздавателен акт, а не да се извлича от доказателствата по делото.

Тоест съдът не може за първи път да установи нови съставомерни фактически положения и да реализира отговорността на дееца въз основа на тях, щом те не са предявени до този момент на нарушителя по надлежния процесуален ред. Пороците при словесната или юридическа формулировка, водещи до неяснота в описанието на фактическите и/или правните рамки на повдигнатото обвинение са винаги съществени и непоправимо накърняват правото на защита на наказаното лице.

Доколкото направените от РС – Хасково правни изводи за липса на процесуални нарушения и абсолютна доказаност на нарушението не съответстват на установеното от настоящия състав, са налице основанията на чл. 63в от ЗАНН във връзка с чл. 348 от НПК, то съдът констатира, че постановеното съдебно решение и потвърденото с него НП следва да бъдат отменени /чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК/.

С оглед изхода от спора в полза на касатора, възниква правото на разноски и за двете инстанции като същият прави навременно искане за присъждането им. Видно от представения във въззивната инстанция, договор за правна защита и съдействие от 22.01.2025г., същият е осъществявал безплатна правна помощ, поради което съдът дължи определяне на възнаграждение по чл. 38а от ЗА. Съдът намира, че следва да определи 400 лева адвокатски хонорар за производството пред Районен съд Хасково. Отговорност за разноски на ответника по касация възниква и за касационната инстанция, като касатора доказва да са платени такива в размер на 500 лв. по договор за правна защита и съдействие от 19.09.2025 г.

Така мотивиран, Административен съд – Хасково

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Решение № 80/26.03.2025 г. по АНД № 1065/2024 г. по описа на Районен съд – Хасково.

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 4224/18.10.2024 г. на Директор на РДГ – Кърджали, с което на Д. Г. Щ. от [населено място] на основание чл. 83з от ЗЛОД е наложено наказание „Глоба“ в размер на 500 лв. за извършено нарушение по чл. 61, ал. 1 от ЗЛОД.

ОСЪЖДА Регионална дирекция по горите - Кърджали да заплати на адвокат Л. Г. Л., от Адвокатска колегия Хасково, с ЛНА **********сумата от 400 лв., представляваща адвокатско възнаграждение по чл. 38а от ЗА за въззивната инстанция.

ОСЪЖДА Регионална дирекция по горите - Кърджали да заплати на Д. Г. Щ., [ЕГН] от [населено място], [улица], *** сумата от 500 лв., разноски за адвокат за касационната инстанция.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.