Р Е Ш Е Н И Е
№ 260081
гр. Пловдив, 21.12.2020 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивският
апелативен съд, втори наказателен състав, в открито съдебно заседание
на петнадесети декември през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАГДАЛИНА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИХАЕЛА БУЮКЛИЕВА
ВЕЛИНА
АНТОНОВА
при участието на
секретаря НЕЛИ КИРИЛОВА и в присъствието на прокурора КРИСИМИР ПАПАРИЗОВ, като
разгледа докладваното от съдия Антонова НОХД /В/ № 502 по описа за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ХХХІІІ от НПК.
Образувано е във връзка с постъпило искане
от осъдения, депозирано на основание чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК, за
възобновяване на делото, като в искането са били релевирани доводи за допуснато
съществено нарушение по смисъла на чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК. Изложени са
били такива във връзка с претендираното съществено нарушение по смисъла на чл.
348, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от НПК - явна несправедливост на наложеното
наказание. Посочени са и аргументите в подкрепа на заявените касационни
основания. Претендира се отмяна или за изменение по реда на възобновяване на определението
на първата инстанция и оправдаване на осъдения по обвинението или респективно
отпадане на кумулативно предвиденето наказание глоба.
В съдебно заседание пред настоящия съд се поддържат
наведените доводи от страна на назначения на осъдения служебен защитник адв. С.З..
Сочи се на несъставомерност на
престъплението, поради позоваването на отменена заповед на министъра на
здравеопазването в обвинението. Намират, че предвид обстоятелството че
осъденият е пенсионер и не разполага с доходи, заплащането на глоба от 5000
лева е непосилно за него.
В съдебно заседание пред настоящия съд осъденият
поддържа изцяло доводите на своя защитник.
Прокурорът от Апелативна прокуратура – Пловдив
застъпва становище за основателност на искането, като намира че молбата за
възобновяване на производството по делото следва да бъде уважена. Счита, че са
били допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон, като деянието,
което е доказано, според изискванията на НПК, представлява маловажен случай по
смисъла на чл. 9, ал. 2 от НК. Предвид обществена опасност на деянието, която
се явява явно незначителна, изразява
съгласие със становището на защитата за оправдаването на дееца по реда на възобновяването.
В последната си дума осъденият заявява, че иска да бъде оправдан.
Настоящият съдебен състав счита, че искането на осъдения за ревизия на
цитирания съдебен акт – протоколно определение на ПРС за одобряване на
споразумение, чрез отмяната му по реда на възобновяването, е процесуално
допустимо, тъй като е подадено от процесуално легитимирана страна по смисъла на
чл. 420, ал. 2 от НПК срещу
съдебен акт, подлежащ на възобновяване съгласно визираните в разпоредбата на
чл. 419, ал. 1 от НПК, в шестмесечния срок по чл. 421, ал. 3 от НПК, за искания
на осъденото лице.
Разгледано по същество искането на осъдения е частично основателно.
С протоколно определение № 193от 01.09.2020 г. по НОХД №
202005330205320/2020 г. по описа на ПРС, ІІІ н. с. съдът е одобрил
споразумението между РП-Пловдив, обвиняемия и неговия защитник. Със същото Г.П.В.
е бил признат за виновен за това, че на 20.08.2020 г. в Пловдив е нарушил
мерки, издадени против разпространението или появяването на заразна болест по
хората със заповед № РД-01-448/31.07.2020 г., отменена със заповед №
РД-01-459/11.08.2020 г. на министъра на зравеопазването на Република България,
издадени на основание чл. 61, ал. 7, 9 и 12 от Закона за здравето и чл. 73 от
Адиминистративно-процесуалния кодекс и във връзка с обявената с решение № 325
на Министерски съвет от 14.05.2020 г. извънредна епидимична обстановка,
свързана с разпространението на COVID-19 на територията на страната, удължена до 31.08.2020 г. с решение № 482
на МС от 30.07.2020 г. – като лице по т. 10 от заповед № РД-01-448/31.07.2020
г., отм. Със заповед № РД -010459/11.08.2020 г. на министъра на
здравеопазването на Република България, поставено под карантина с предписание
за поставяне под карантина № COV-22-222971 от 05.08.2020 г. на Столична регионална здравна инспекция, не е
изпълнил задължението да не напуска дома си, където е посочил, че ще пребивава
на посочения в предписанието 14 дневен срок – гр. *, ул. “*” № 16, като
деянието е извършено по време на пандемия от COVID-19, свързана със смъртни случаи. За така извършеното
престъпление с правна квалификация по чл. 355, ал. 2 вр. ал. 1 от НК, първият
съд е наложил на В. наказание при условията на чл. 55, ал. 1, т. 2 и ал. 2 от НК
– ШЕСТ МЕСЕЦА ПРОБАЦИЯ при две задължителни пробационни мерки, при периодичност
на първата от тях от два пъти седмично и ГЛОБА от ПЕТ ХИЛЯДИ лева.
Посоченото протоколно определение на съда, с което
е било одобрено споразумението, е влязло в законна сила на 01.09.2020 г., като
не подлежи на редовен инстанционен контрол и не е било проверено по касационен
ред.
Видно от материалите по делото определението на
Районен съд – Пловдив от 01.09.2020 г. по НОХД № 202005330205320/2020 г. е било
постановено при съществени нарушения на закона и на процесуалните правила по
смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК.
Действително решаването на делото със споразумение
е допустимо в два процесуални стадия – при действията на прокурора след
приключване на досъдебното разследване, както е било процедирано в случая или в
хода на образуваното съдебно производство преди приключване на съдебното
следствие
Когато прецени, че споразумението не противоречи на
закона и морала, съдът постановява определение за одобряването му /чл. 382, ал.
7 НПК/, като протоколното определение възпроизвежда съдържанието на
споразумението. Определението има последиците на влязла в сила присъда
/аргумент от чл. 383, ал. 1 НПК/ и влиза в сила незабавно след постановяването
му.
На първо място се претендира, че е налице
неизяснена фактическа обстановка, което е довело д нарушение на задължението му
за вземане на всички мерки за разкриване на обективната истина, визирани в
нормата на чл. 13 от НПК Не било изпълнено и задължението на съда по чл. 14 от НПК да вземе решението си обективно, всестранно и пълно изследване на всички
обстоятелства по делото.
Във връзка с горното на първо място се сочи, че на
практика осъденият В. е признат за виновен във връзка с отменена заповед на
министъра на здравеопазването.
Горните доводи не могат да бъдат споделени, тъй
като видно от разпоредбата на чл. 61, ал. 2 на задължителна карантина могат да
подлежат лица, които са влезли от друга държава, като съгласно ал. 7 на
цитирани чл. 61 от Закона за здравето министърът на здравеопазването със
заповед определя срока на задължителна изолация на лицата по ал. 1 в
съответствие с епидемичния риск. Видно от разпоредбата на ал. 12 на цитирания
член от Закона за здравето заповедите по ал. 7 на чл. 61 от същия закон са общи
административни актове, които се издават по реда на чл. 73 от АПК, публикуват
се на интернет страницата на Министерството на здравеопазването и подлежат на
предварително изпълнение. В случая тези разпоредби са били изрично цитирани във
връзка с обвинението, като задължението на осъдения е съществувало по силата на
Закона за здравето, като заповедите на министъра на здравеопазването не са
имали различно разрешение по въпросите за поставяне на влизащите от определени
държави лица под задължителна карантина за срок от 14 дни. Видно от заповед №
РД-01-448/31.07.2020 г. на министъра на здравеопазването /чл. 10 от същата/
българските граждани се поставят под карантина за срок от 14 дни при влизане на
територията на страната. Видно от последващата заповед № РД-01.459/11.08.2020
г. е налице идентично разрешение отново в т. 10 на същата, поради което с
отмяната на първата заповед на министъра на здравеопазването не е налице
по-благоприятен режим или отпадане на забраната, тъй като идентична уредба е
залегнала и в последващата заповед на министъра на здравеопазването.
Не могат да бъдат споделени и доводите за липса на
описание на действията, с които осъденият е нарушил противоепидемичните мерки,
както и на механизма на самото престъпление. Тези доводи не намират опора в
данните по делото съгласно които в постановлението за повдигане на обвинението
са били застъпени всички съставомерни белези на инкриминираното деяние.
Не могат да бъдат споделени и доводите, че дори и
да са налице обективните и субективните признаци на престъплението по чл. 355,
ал. 2 вр. ал. 1 НК, неговата обществена опасност е явно незначителна. Същите не
намират опора в данните по делото, още повече, че в случая са били засегнати
обществените отношения, свързани с гарантиране на живота и здравето на хората с
цел ограничаването на разпространението на заразна болест, като с процесното
нарушение на противоепидемичните мерки, те са били реално застрашени поради
неспазването им.
Следва да бъдат споделени, обаче, доводите на
защитата за явно незначителната обществена опасност на В., изводима от неговата
възраст – 75 години, както и от обстоятелството, че той е бивша футболна
легенда на футболен клуб „*” – *, не е осъждан и не е имал криминални прояви,
поради което притежава отлични характеристични данни. Още повече, че е бил
удостоен с титлата “почетен гражданин на гр. *” и макар и пенсионна възраст
полага според възможностите си труд, свързан със спортните бази.
В конкретното искане на осъдения, с което
настоящият съд е сезиран, във връзка с горното се приема, че е налице нарушение
на правилата за оценка на относимите към
определяне на санкцията обстоятелства, като следва да се споделят доводите за
игнорирани и неправилно оценени доказателства, измежду тези, които е следвало
да се отчетат при определяне на размера на кумулативната санкция и най-вече на
наказанието глоба, наложено на В.. Съдът има задължение да се произнесе въз основа
на обективни фактически данни за деянието, личността на дееца, като ги съобрази
при своята оценъчна дейност по индивидуализация на наказанието. Неизпълнението
на тези задължения представлява нарушение на материалния закон.
Действително обстоятелството, че определянията за
одобряване на споразумение не се мотивират, но справедливостта на наказанията
произтича преди всичко от правилното прилагане на материалния закон. Ето защо,
материалната и процесуалната законосъобразност на определенията за одобряване
на споразумение не е изключена от проверката на съда по възобновяване.
Налагането на наказание в процедурата по одобряване на споразумение също се
основава на предвидените в НК начала, включително и разпоредбите на чл. 36 от НК за целите и принципа за индивидуализация на санкцията съобразно разпоредбите
на чл. 35, ал. 3, чл. 54 и чл. 55 от НК. Съответната наказателна санкция следва
да бъде наложена съобразно степента на обществената опасност на деянието и
личността на дееца, както и смекчаващите и отегчаващите обстоятелства по
делото.
В конкретния случай правилата по чл. 55 от НК са
били приложени по отношение на предвидената от законодателя кумулативна
санкция, както спрямо основното наказание лишаване от свобода, така и по
отношение на предвидената глоба в немалък размер. При допълнителното наказание,
обаче, следва да не са налице основание за отклонение, защото в противен
случай, съдът съобразявайки целите не наказанието, би могъл да определи размер
на допълнителното наказание без привеждането му в съответствие със
съотношението между смекчаващи и отегчаващи обстоятелства, или с наличието на
многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства. По отношение на наказанието
глоба са налице специални изисквания. От една страна в НК не е предвидена
замяна на наказанието глоба, като приложената от първия съд разпоредба на чл.
55, ал. 2 НК позволява намаляването най-много с ½ под нейния най-нисък
предел от 10 000 лева. В случая глобата е с висок минимум и съдът след
като не се е възползвал от чл. 55, ал. 3 НК, макар да е определил нейният
размер под минимума, е стигнал до солиден размер на наказанието въпреки
редукцията. Настоящият съд държи сметка за обстоятелството, че редакция на чл.
55, ал. 2 НК създава изключителни трудности при постигане на справедливо наказание
в определени случаи, защото ограничава съда при съобразяване на наказанието
глоба с имотното състояние и доходите на дееца. Това е особено актуално в
случаи, подобни на настоящия, когато е предвидена кумулативно и глоба с висок
специален минимум. Изглежда за съда в подобни хипотези остава възможността за
прилагане на чл. 55, ал. 3 НК, като така индивидуализира наказание, което
съответства на извършеното престъпление и постигане целите, визирани в
разпоредбата на чл. 36 от НК. Още повече, че деецът не е в трудоспособна
възраст, но въпреки всичко очевидно се налага и да се подпомага чрез трудова
дейност, тъй като са налице данни, че се занимава с поддръжката на стадион в
рамките на общинската структура за поддръжка на паркове и съоръжения.
В конкретния случай от страна на съда, е ползвана
техника на определяне на наказанието, налагаща кумулативното наличие на
изключителни или многобройни смекчаващи обстоятелства и задължителна преценка,
че и най-лекото предвидено в закона наказание, се явява несъразмерно тежко.
Този извод се налага с оглед обстоятелството, че в мотивната част на
определението на съда за одобряване на споразумение няма изрично позоваване на
разпоредбата на чл. 381, ал. 4 от НПК, поради което санкцията е била наложена
след преценка, че и най-лекото предвидено в закона наказание ще се окаже
несъразмерно тежко. Така в случая е било допуснато нарушение и по смисъла на т.
3 на чл. 348, ал. 1 от НПК, като се е стигнало до налагане на едно
несправедливо наказание..
Като е одобрил споразумението Районен съд – Пловдив
е допуснал нарушение на материалния закон по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК, както и нарушение по т. 2 на чл.
348, ал. 1 от НПК – на процесуалните правила, тъй като не е констатирал, че
споразумението не отговаря на изискванията на чл. 382, ал. 7 от НПК относно
приложимата санкция, което налага да не се одобрява споразумението в
предложения от обвинението вариант.
Съдът е следвало да констатира несъответствие на
споразумението със закона, като отбележи
причините заради които споразумението противоречи на закона, което е
предпоставка за тяхното избягване. Вместо това неправилното приложение на
материалния закон е допуснато и в протоколното определение на съда, с което е
одобрено споразумението.
Производството за произнасяне по споразумението е
особено съдебно производство с основа цел да се упражни съдебен контрол върху
постигнато между страните споразумение, като към момента на постановяване на
определението на съда, следва да е налице съответствие между установените факти
и приложението на закона към тях. Евентуалното отхвърлено споразумение винаги
се явява пречка за продължаване на съдебното производство по диференцираната
процедура, както и за повторно сезиране на съда с искане със същия предмет или
идентични обстоятелства с тези, при които споразумението е било отхвърлено.
Страните по подобно неодобрено споразумение имат възможност или да отстранят
установените от съда пречки при сключване на споразумението чрез коригирано или
чрез ново споразумение, след което да се явят пред съдията за неговото
одобряване.
Допуснатите две съществени нарушения на закона са
основание за възобновяване на наказателното дело по чл. 422, ал. 1, т. 5 вр.
чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК.
Във връзка с горното се споделиха и доводите по т.
3 на чл. 348, ал. 1 от НПК. Съдебната проверка при одобряването на споразумение
обхваща, както санкционната рамка, при която е било отмерено предложеното
наказание в съответствие с разпоредбите на чл. 54 – 57 от НК, така и преценката
на конкретната санкция през призмата на разпоредбата на чл. 36 от НК.
Решаващият орган не е съобразил обществената опасност на деянието, която не е
висока в случая предвид краткото време
на отсъствие на подсъдимия от дома му, както и предвид отличната му характеристика.
В този контекст е следвало да се прецени и доколко предложеното и прието
наказание би постигнало възпитателните, възпиращи и превантивни функции на
наказанието по отношение на конкретния подсъдим и би удовлетворило нуждите на
генералната превенция, съгласно целите, визирани в чл. 36 НК.
В този смисъл делото следва да се възобнови и
определението на РС – Пловдив изцяло да се отмени от настоящия съд, тъй като са
налице основанията за възобновяването му.
По изложените съображения и на основание чл. 425,
ал. 1, т. 1 от НПК, Пловдивският апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ ПО РЕДА НА
ВЪЗОБНОВЯВАНЕТО влязло в законна сила
определение от 01.09.2020 г. по НОХД № 20205330205320/2020 г. по описа на РС – Пловдив,
ІІІ наказателен състав, с което е било одобрено споразумението, постигнато
между прокурор от Районна прокуратура – Пловдив, подсъдимия Г.П.В. и неговия
защитник адв. Д.М.за престъпление по чл. 355, ал. 2 вр. ал. 1 от НК и ВРЪЩА делото ново разглеждане от друг състав на
първоинстанционния съд.
Решението не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.