Решение по адм. дело №80/2025 на Административен съд - Кюстендил

Г. Х. С., [ЕГН] от гр.Дупница, [улица], С. А. С., [ЕГН] от гр.Дупница, [улица], Е. Х. Т., [ЕГН] от гр.Дупница, [улица] В. Х. Г., [ЕГН] от гр.Дупница, [улица], чрез пълномощника адвокат Д. З., съдебен адрес гр.Кюстендил, [улица]оспорват заповед №РД 04-169/03.02.2025г. на кмета на Община Дупница, с която е наредено да премахнат незаконен строеж „Второстепенна постройка на допълващото застрояване – лятна кухня“, находящ се в ПИ с идентификатор 68789.18.400 по КККР на гр.Дупница, идентичен с УПИ ІХ-400, кв.109 по плана на гр.Дупница. Релевират се възражения за незаконосъобразност, свързани с допуснати нарушения на производствените правила и неправилно приложение на материалния закон, както и за нищожност поради непроизнасяне в срока по чл.57 от АПК. Претендират се разноски.

Ответникът чрез процесуалния представител изразява становище за неоснователност на оспорването. Претендират се разноски.

Кюстендилският административен съд след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, доводите и възраженията на страните, приема за установено следното:

Производството по издаването на оспорения акт е започнало със съставянето на КА №1/09.01.2025г. от служители за контрол по строителството в Община Дупница, от който се установява, че процесният строеж е разположен в имот – частна общинска собственост /срав. АОС №1594/03.11.2004г./, като за имота е учредено право на строеж, съгласно договор за отстъпено право на строеж от 16.01.1975г. на името на Х. Г. С. и Г. Х. С.. Наследници на Х. Г. С. са С. А. С., Е. Х. Т., В. Х. Г. и Г. Х. С. /срав. у-ние за наследници/. Строежът е посочено, че е изпълнен в ПИ с идентификатор 68789.18.400 по КККР на гр.Дупница, идентичен с УПИ ІХ-400, кв.109 по плана на гр.Дупница, до законно изградена плътна ограда и долепен до сграда с идентификатор 68789.18.397.3, изградена в ПИ с идентификатор 68789.18.397 по КК на гр.Дупница. Сградата е с размери 12/6 м и височина около 2.40/3.60 м, с изпълнена покрита площ пред нея /тип навес/ с размери 3/3 м, с двускатен покрив, свързан със сградата. Обособено е предверие, помещение за санитарен възел и друго помещение с размери 6/9 м, над което е изпълнен комин. Покривът е трискатен от дървена конструкция, покритие от керемиди. Монтирана е дограма. Строежът е определен като второстепенна постройка на допълващото застрояване – лятна кухня.

Посочено е, че Г. Х. С. е подал заявление вх.№94-Г-735/07.11.2-22г. за издаване разрешение за строеж на лека постройка за отоплителни материали и инвентар в имота, като е описал, че постройката ще бъде разположена до съществуваща сграда в ПИ с идентификатор 68789.18.397 по КК на гр.Дупница и до плътна ограда, за която има издадено разрешение за строеж №104/2022г.

КА е съставен в отсъствие на жалбоподателите. На В. Г. е връчен лично на 13.01.2025г., а на останалите е съобщен е по реда на §4, ал.2 от ДР ЗУТ. В законоустановения срок по чл.225а, ал.2 от ЗУТ е депозирано възражение от всички жалбоподатели.

Прието е съгласно нот.заверена декларация рег.№10105/04.12.2024г., че строителството е извършено от н-ци на Х. Г. С. - С. А. С., Е. Х. Т., В. Х. Г. и Г. Х. С..

Издадена е заповед №РД 04-169/03.02.2025г. от кмета на Община Дупница, с която е наредено на оспорващите да премахнат незаконен строеж „Второстепенна постройка на допълващото застрояване – лятна кухня“, находящ се в ПИ с идентификатор 68789.18.400 по КККР на гр.Дупница, идентичен с УПИ ІХ-400, кв.109 по плана на гр.Дупница. Строежът, като такъв от шеста категория по см. на чл.137, ал.1, т.6 от ЗУТ, е описан по идентичен начин с този от КА №1/2025г. и е квалифициран като незаконно по чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ, тъй като е извършен без строителни книжа и документи, в нарушение на чл.148, ал.1 във вр.с чл.147, ал.1, т.1 във вр.с ал.2 от ЗУТ.

Изготвено и прието по делото е заключение вх.№3142/17.09.2025г. на в.л.Д. С.. Посочено е, че процесния строеж е такъв по см. на §5, т.38 от ДР ЗУТ и трайно свързан с терена, поради наличието на масивни ограждащи и преградни стени. Той представлява правоъгълна в план постройка с външни габаритни размери 6.04/12.16 м. Покривната конструкция е дървена – петскатна, съставена от дървени греди, подкоси, попове, ребра по наклона и дъсчена обшивка. Покривното покритие е от керемиди, монтирани са улуци и водосточни тръби. Пред югозападната фасада е обособен навес, посредством наддаване на покривната конструкция извън контура на сградата /в с.з. вещото лице сочи, че точно поради това наддаване формата е Г-образна реално/. Покритата площ на навеса е 3/2.60 м. Ограждащите стени на постройката са плътни с изключение на фасадата от югозапад, която е изцяло от остъклена към двора, посредством монтирана ПВЦ дограма. Постройката е изградена към дъното на парцела и към страничната регулационна линия между УПИ ІХ-400 и УПИ ХІІ-397 по следния начин: Към дъното на имота покривната конструкция на постройката ляга върху плътна ограда и подпорна стена, изградени по границата между двата УПИ, като стъпването върху оградата е посредством два реда подложни греди и дървени подкоси. Към съседния имот постройката е изградена сключено към сграда с идентификатор 68789.18.397.3. Строежът е с четири обособени помещения, в завършен вид, с изградени ВиК и ел.инсталации в централното помещение, не се експлоатира. В западното помещение има монтиран смесител за мивка на северозападната стена и подов сифон в центъра на помещението. Под навеса е изградена външна чешма. През югозападната фасада е изграден линеен външен подов сифон по цялото протежение на фасадата.

Посоченото описание на строежа, досежно точното местоположение е в несъответствие с описанието, дадено в оспорената заповед, тъй като в акта се сочи, че строежа е изграден в дъното на имота, до законно изградена плътна ограда и подпорна стена към УПИ ХVІІ-306, а при огледа на място е установено, че строежът стъпва върху законната ограда и подпорна стена към съседен имот.

Вещото лице сочи, че за момента за строежа не може са докаже съответствие с предвижданията на ПУП, тъй като липсва изработен и влязъл в сила Работен устройствен план по см. а чл.113, ал.2 от ЗУТ при сключено застрояване в повече от два имота. За строежа не е установено наличието на проектно решение на инженер-конструктор с указания за изпълнението му, съгласно чл.147, ал.1, т.1 във вр.с чл.147, ал.2 от ЗУТ. То е необходимо, защото покривната конструкция на строежа засяга друг строеж – плътна ограда и подпорна стена под нея, за който има РС №104/2022г. и са одобрени индивидуален архитектурен проект и конструктивно становище, в които не е предвидено изграждането на дървена покривна конструкция над оградата.

Вещото лице посочва, че нормите за търпимост по §16, ал.1 от ПР ЗУТ и §127 от ПЗР ЗУТ не са относими, предвид годината на изграждане на строежа – 2022г.

С оглед така установената фактическа обстановка по делото съдът намира жалбата за допустима, като подадена срещу акт, подлежащи на оспорване по съдебен ред, в срок, от процесуално легитимни субекти и пред компетентен да я разгледа съд. След служебна проверка законосъобразността на оспорения административен акт на основанията по чл.146 от АПК и оплакванията в жалбата, съдът счита следното:

По своята правна същност заповед №РД 04-169/03.02.2025г. на кмета на Община Дупница е индивидуален административен акт. По отношение на нея следователно намират приложение правилата за издаване на индивидуални административни актове по АПК и редът за административно и съдебно оспорване. Атакуваната заповед е издадена от компетентен орган по арг. от чл.225а, ал.1 във вр.с чл.223, ал.1, т.8 от ЗУТ и при спазване изискванията за форма. Спазена е предвидената в чл.225а, ал.2 ЗУТ процедура - съставен е КА, който макар и не по предвидения от закона ред е връчен на жалбоподателите. Същите са се запознали със съдържанието му и са упражнили в срок правото си на възражение. В този смисъл допуснатото процесуално нарушение не се явява съществено, тъй като не е ограничило правото на защита на адресатите на заповедта.

Съдът счита обаче, че е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила във връзка със задължението на административния орган по чл.35 от АПК за изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за случая, отнесени и рефлектиращи и върху съдържанието на заповедта, досежно незаконния строеж. При издаване на заповедта по чл.225а от ЗУТ административният орган дължи конкретно описание на предмета на указаните с тази заповед разпоредителни действия, което в случая не е направено. Както в КА №1/2025г., така и в оспорената заповед процесният строеж е описан като такъв, разположен в ПИ с идентификатор 68789.18.400 по КККР на гр.Дупница, идентичен с УПИ ІХ-400, кв.109 по плана на гр.Дупница, до законно изградена плътна ограда и долепен до сграда с идентификатор 68789.18.397.3, изградена в ПИ с идентификатор 68789.18.397 по КК на гр.Дупница. Същевременно от заключение вх.№3142/17.09.2025г. на в.л. Д.С. се установява, че второстепенната постройка на допълващото застрояване, приета за незаконен строеж от шеста категория от административния орган, е изпълнена така, че покривната й конструкция ляга върху плътната ограда и подпорна стена, изградени по границата между ПИ с идентификатор 68789.18.400 и ПИ с идентификатор 68789.18.397, като стъпването върху оградата е посредством два реда подложни греди и дървени подкоси. Т.е. плътната ограда се явява стена на процесния строеж – част от него. Към съседния имот постройката е изградена сключено към сграда с идентификатор 68789.18.397.3. Отделно от това се установи от експертизата и обясненията на вещото лице в с.з., че пред югозападната фасада е обособен навес, посредством наддаване на покривната конструкция извън контура на сградата и точно поради това наддаване формата реално е Г-образна. В този смисъл съдът приема, че строежът не е индивидуализиран от административния орган в пълна степен с оглед действителното местоположение. Същият представлява част от Г-образен навес с дървена конструкция, състоящата се от колони и греди. Двете части на този Г-образен навес /едната, от които е предмет на производството/ имат обща покривна конструкция, общи носещи колони и конструктивни елементи, като ведно с плътна ограда, изградена в съседния имот – имат общо функционално предназначение. Пропускът е съществен, защото се засяга друг законен строеж /плътна ограда, за която има издадено и влязло в сила РС №104/2022г./ и се създава несигурност в конструктивно отношение и за двата строежа.

Въпреки, че разпоредбата на чл.225, ал.2 от ЗУТ дава възможност да се премахва и част от строеж, в случая административният орган не е описал частта от строежа, която подлежи на премахване, това не може да стори и съдът в настоящото производство. Издаването на заповедта за премахване на незаконен строеж законодателят е предвидил да става в рамките на специално административно производство, регламентирано в чл.225а от ЗУТ – част от гл.ХХІ. С въвеждането на специалните в това производство административнопроизводствени правила се гарантира принципа за всестранно, обективно и пълно изясняване на фактическата обстановка от значение за случая, при гарантиране и на правата и интересите на участващите в производството страни. С оглед на изложеното съдът счита, че е налице основанието по чл.146, т.3 от АПК, поради което и заповедта ще бъде отменена като незаконосъобразна.

За пълнота на решението съдът ще изложи и мотиви по приложението на материалния закон. Ако се приеме, че даденото описание на строежа по оспорената заповед е конкретно и ясно и същия представлява строеж по см. на §5, т.38 от ДР ЗУТ, то липсата на строителни книжа го прави незаконен по см. на чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ. Безспорно по делото е, че за второстепенната постройка на допълващото застрояване няма издадено разрешение за строеж и проектно решение на инженер-конструктор с указания за изпълнението му, съгласно чл.147, ал.1, т.1 във вр.с чл.147, ал.2 от ЗУТ.

Съдът приема с оглед събраните доказателства /срав. декларации/ за година на изграждане 2022г., че строежа не е търпим /в т.см. е и техническата експертиза/. Липсват и доказателства за проведена процедура по узаконяване.

С оглед изхода от делото съдът присъжда разноски на Г. Х. С. в размер на 1290 лв. /40 лв. държавна такса и 1250 лв. адвокатско възнаграждение/.

Воден от горното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ заповед №РД 04-169/03.02.2025г. на кмета на Община Дупница, с която е наредено на Г. Х. С., [ЕГН] от гр.Дупница, [улица], С. А. С., [ЕГН] от гр.Дупница, [улица], Е. Х. Т., [ЕГН] от гр.Дупница, [улица] В. Х. Г., [ЕГН] от гр.Дупница, [улица]да премахнат незаконен строеж „Второстепенна постройка на допълващото застрояване – лятна кухня“, находящ се в ПИ с идентификатор 68789.18.400 по КККР на гр.Дупница, идентичен с УПИ ІХ-400, кв.109 по плана на гр.Дупница.

ОСЪЖДА Община Дупница с адрес гр.Дупница, пл.“С.“ №1 да заплати на Г. Х. С., [ЕГН] от гр.Дупница, [улица]разноски по делото в размер на 1290 лв. /хиляда двеста и деветдесет/.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.