№ 5432
гр. София, 02.03.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 167 СЪСТАВ, в закрито заседание на
втори март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ
като разгледа докладваното от КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ Гражданско
дело № 20211110142591 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба, уточнена с молба от 28.09.2021 г.,
подадена от М. П. СТ., чрез адв. Н., срещу „***** АД.
Предявен е и насрещен иск от „***** АД, чрез адв. У., срещу М. П. СТ..
Съдът след като констатира, че предявените искове са процесуално допустими, исковата
молба и насрещната искова молба отговарят на изискванията на закона и е изпълнена
процедурата по чл. 131 ГПК, на основание чл.140, ал.1 ГПК, чл.140, ал.3, изр.1 ГПК, вр.
чл.146 ГПК,
ОПРЕДЕЛИ:
СЪСТАВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД:
I.Обстоятелствата, от които произтичат претендираните права и
възражения:
Ищцата М. П. СТ. извежда съдебно предявените субективни права при твърденията,
че на 27.07.2017 г. сключила с ответника договор за потребителски кредит №***** за сума в
размер на 500 лева. В т. 1.7. от процесния договор било посочено, че в срок най – късно до
края на следващия ден, считано от сключване на договора за кредит, кредитополучателят
бил длъжен да предостави на кредитодателя обезпечения по кредита: Банкова гаранция или
поръчителство на поне две физически лица. Поддържа, че в т.3.3. от договора било
посочено, че в случай че кредитополучателят не осигури и не представи в срок надлежни
поръчители, включително и ако някой от посочените поръчители не даде своето съгласие
съгласно договора и общите условия или кредитополучателят не представи в срока на
кредитодателя надлежна банкова гаранция или кредитополучателят не учреди друго
надлежно обезпечение съгласно договора за кредит или действието на поръчителството,
1
банковата гаранция или обезпечението бъдат по някаква причина прекратени,
кредитополучателят дължи на кредитодателя неустойка в размер на 4.32 лв. на ден за
първия ден от периода и 4.32 лв. за всеки следващ ден. Начислената неустойка се заплащала
заедно със следващата погасителна вноска по кредита съобразно уговорения в договора за
кредит погасителен план. Така на ищцата била начислена неустойка в размер на 245.28 лв.,
тъй като същата не представила в срок надлежни поръчители, банкова гаранция или друг
вид обезпечение, посочено в процесния договор. В т.2.1. от процесния договор било
уговорено, че срокът на договора бил 30 дни, в т.1.3.1, че фиксираният годишен лихвен
процент бил в размер на 41,000%, а в т.1.5, че годишният процент на разходите бил в размер
на 49,640%. В т.1.3.3. от договора било посочено, че общата сума, която следвало да върне
ищцата била в размер на 517,08 лв., като М.С. погасила сума по сключения договор в размер
на 762,36 лв. Счита, че процесният договор бил нищожен на основание чл. 22 ЗПК вр. чл.
26, ал. 1 ЗЗД, тъй като противоречал на законоустановените императивни правила. На
следващо място поддържа, че процесният договор бил нищожен на основание чл. 10, ал. 1
вр. чл. 22 ЗПК, тъй като не била спазена предвидената от закона форма. Твърди, че
ответното дружество приело за сключен процесния договор с ищцата в нарушение на
предвидените императивни правила, без последната да е изразила валидно своето съгласие.
Нарушено било изискването договорът да е написан по ясен и разбираем начин, като всички
елементи на договора да се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-
малък от 12, в два екземпляра – по един за всяка от страните по договора. Счита, че
договорът за потребителски кредит е нищожен на основание чл. 11, ал. 1, т. 10 вр. чл. 22
ЗПК, тъй като не бил налице съществен елемент от неговото съдържание, а именно
годишният процент на разходите /ГПР/ по кредита. Поддържа, че клаузата, с която в
процесния договор било уговорено, че дължи неустойка в общ размер на 245,28 лв. /или 4.32
лв. на ден/ при неизпълнение на задължението за осигуряване, в срок най – късно до края на
следващия ден, считано от сключване на договора за кредит, на обезпечение чрез
поръчителство на физически лица, които отговарят на определени условия, или банкова
гаранция, се намира в пряко противоречие с преследваната от Директива 2008/48/ЕО цел,
транспонирана в ЗПК. Твърди, че съгласно чл. 23 ЗПК, когато договорът за потребителски
кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита,
но не дължи лихва или други разходи по кредита. Ето защо моли съда да уважи предявения
иск, като осъди ответника да заплати на ищцата сумата от 262,36 лв., представляваща
недължимо платени суми по договора за потребителски кредит – разликата между платената
от ищцата на ответното дружество сума (762,36 лв.) и получената от М.С. сума (500 лв.),
ведно със законната лихва от датата на исковата молба до окончателното изплащане на
сумата. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът „***** АД, чрез адв. У., е подал отговор на
исковата молба, с който оспорва предявения иск по основание и размер по подробно
изложени съображения. Възразява изцяло срещу твърденията на ищцата, че договорът за
кредит бил недействителен на посочените основания. Ето защо моли съда да отхвърли
предявения иск. Претендира разноски.
2
В срока за отговор на исковата молба „***** АД, чрез адв. У., предявява насрещни
искове срещу М. П. СТ. за заплащане на сумата от 267,08 лв. – дължима и непогасена
главница по договор за кредит № *****, ведно със законната лихва от датата на подаване на
насрещната искова молба до окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 114,19
лв. – лихва за забава върху главницата за периода от 27.08.2017 г. до 14.11.2021 г.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът по насрещните искове М. П. СТ., чрез адв. Н., е
подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявените насрещни искове по
основание и размер. Моли съда да отхвърли предявените насрещни искове. Претендира
разноски.
II. Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца:
Предявен е от М. П. СТ. срещу „***** АД осъдителен иск с правно основание чл. 55,
ал. 1, предл. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да върне на ищцата сумата от 262,36 лв. –
платена при начална липса на основание – нищожен договор за потребителски кредит,
представляваща разликата между платената от ищцата на ответното дружество сума (762,36
лв.) и получената от М.С. сума (500 лв.), ведно със законната лихва от датата на исковата
молба – 20.07.2021 г. до окончателното изплащане на сумата.
Предявени са от ************ срещу М. П. СТ. насрещни осъдителни искове с
правно основание чл. 240 ЗЗД вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД
за заплащане на следните суми: 267,08 лв. – непогасена главница по договор за кредит №
***** от 27.07.2017 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на насрещната
искова молба – 15.11.2021 г. до окончателното изплащане на сумата, както и сумата от
114,19 лв. – лихва за забава върху главницата за периода от 27.08.2017 г. до 14.11.2021 г.
III. Обстоятелства, които не се нуждаят от доказване:
Отделя за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че на 27.07.2017
г. между М. П. СТ. и ************ бил сключен договор за потребителски кредит за сумата
от 500 лв.
IV. Разпределяне на доказателствената тежест за подлежащите на доказване
факти:
УКАЗВА на ищцата по иска с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, че в
нейна доказателствена тежест е да докаже по делото пълно и главно, че е заплатила
3
твърдяната сума от 762,36 лв., че тя е постъпила в патримониума на ответника, че това
разминаване на блага от имуществото на ищцата в имуществото на ответника е без правно
основание, т. е. без да е било налице годен юридически факт.
УКАЗВА на ищеца по насрещния иск с правно основание чл. 240 ЗЗД вр. чл. 79, ал. 1,
предл. 1 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК вр. чл. 6 ЗПФУР, че в негова доказателствена тежест е да докаже
по делото пълно и главно следните правопораждащи факти: възникнало валидно вземане по
договор за кредит сключен с М. П. СТ., по който било постигнато съгласие по елементите на
договора, реално предаване на заемната сума от заемодателя на заемателя съгласно
условията на договора, както и изискуемост на вземането и размер на процесната сума.
По иска по чл. 86 ЗЗД (като акцесорен иск – освен доказване на обуславящия иск за
вземането) ищецът по насрещния иск следва да докаже, че е поставил ответника в забава.
УКАЗВА на ответника по насрещния иск, че в негова доказателствена тежест е да
докаже по делото пълно и главно, че е върнал получената сума.
Съдът обявява на страните, че служебно следи за неравноправност на клаузи, за което
предоставя на страните при условията на състезателност възможност да ангажират
доказателства за евентуалното наличие/липса на неравноправност на клаузи от договора.
IV. По доказателствата:
ДОПУСКА представените с исковата молба и отговора на исковата молба документи
като писмени доказателства по делото.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 192 ГПК “Изипей“ АД, ЕИК *********, в 1 –
седмичен срок от получаване на настоящото определение да представи справка за
извършени плащания от лицето М. П. СТ., ЕГН **********, към ************ за периода
27.07.2017 г. – 20.07.2021 г.
ДОПУСКА съдебно-счетоводна експертиза със задачи, формулирани в исковата
молба, при депозит в размер на 350.00 лв., платими от ищцата М. П. СТ. в 1 - седмичен срок
от получаване на препис от определението.
НАЗНАЧАВА за вещо лице Илка Нецова Георгиева, която да се призове след внасяне
на определения депозит.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ доказателственото искане на ищцата за задължаване на
ответника да представи справка от счетоводството си за всички извършени плащания, тъй
като за това обстоятелство е допусната съдебно-счетоводна експертиза.
По останалите доказателствени искания съдът ще се произнесе в първото по делото
съдебно заседание след изслушване становищата на страните.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 145, ал. 3 ГПК приканва страните към спогодба като им указва,
че съгласно чл. 78, ал. 9 ГПК при приключване на делото със спогодба половината от
4
внесената държавна такса се връща на ищеца, като направените разноски си остават за
страните, както са ги направили, ако не е уговорено друго и спорът ще се разреши в по-
кратки срокове.
Съдът уведомява страните, че за намиране на решение на спора си могат да използват
и процедура по медиация. Така те спестяват време, усилия и средства – отпада нуждата от
събиране на доказателства, а при постигане на спогодба, ищецът може да поиска да му бъде
възстановена половината от внесената държавна такса – чл. 78, ал. 9 ГПК.
Ако страните желаят да използват медиация, те могат да се обърнат към център по
медиация или медиатор от Единния регистър на медиаторите, който може да бъде видян на
електронен адрес: http://www.justice.government.bg). Медиацията е платена услуга.
Към Софийски районен съд работи Програма „Спогодби”, която предлага безплатно
провеждане на процедура по медиация, от която страните също могат да се възползват.
Повече информация за Програма „Спогодби” можете да получите всеки работен ден
от 9:00 до 17:00 часа от Мариана Н.а на тел. 02/8955423 или на ел. адрес:
********@***.*******, както и в Центъра за спогодби и медиация на адрес: гр. София, бул.
„Цар Борис III ” № 54, ст. 204.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 146, вр. чл. 140, ал. 3 ГПК, на страните да се връчи препис от
настоящото определение за насрочване, ведно с проекта за доклад по делото, като те могат
да вземат становище по него и дадените със същия указания, най-късно в първото по делото
съдебно заседание.
ПРЕПИС от отговора на ответника ************ да се връчи на ищцата, която може
да изрази становище и да ангажира доказателства във връзка с него в първото по делото
съдебно заседание.
ПРЕПИС от отговора на М. П. СТ. да се връчи на ищеца по насрещния иск
************, който може да изрази становище и да ангажира доказателства във връзка с
него в първото по делото съдебно заседание.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 15.04.2022 г., от
14:00 ч., за която дата и час да се призоват страните с посочените по – горе преписи.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5