№ 2022 г., гр.Варна
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД
Х-ти
касационен състав,
в публично заседание на 29.09. 2022 г., в състав :
Председател
: Красимир Кипров Членове : Ралица Андонова
Стоян
Колев
при секретаря Добринка Долчинкова
с участието на
прокурора Александър Атанасов
като
разгледа докладваното от съдия Кипров
касационно дело № 1599 по описа на
съда за 2022 г.,
за да
се произнесе взе предвид следното :
Производството
е
по
реда на чл.63в от ЗАНН във вр. с глава ХІІ от АПК.
Образувано е по
жалба на Началник група в ОДМВР-Варна, Сектор „Пътна полиция , против решение № 807/ 14.06.2022 г. по НАХД № 1461/2022 г. по описа на ВРС, с което са отменени пункт 1 и 2 от издаденото
от същият наказващ орган НП № 21-0819-005860/
9.03.2022 год. С развити в жалбата доводи за постановяване
на обжалваното решение в нарушение на материалния закон, се иска отмяната му и постановяване на друго такова по съществото
на делото за потвърждаване на НП в
частта му за пункт 1 и 2, както и за присъждане
на разноски за юрисконсултско възнаграждение. В съдебно заседание касационната жалба се поддържа с подадените от упълномощения юрисконсулт Л.-А. писмени бележки с.д. 14384/28.09.2022
год.
Ответникът Т.К.Т., чрез упълномощения
адвокат А. изразява становище за оставяне в сила на обжалваното решение.
Представителят
на Варненска окръжна прокуратура дава заключение за оставяне в сила на обжалваното
решение.
След
преценка на изложените от страните доводи и
извършената
по реда на чл.218 от АПК проверка , съдът намира жалбата за процесуално
допустима като подадена в срок от надлежна страна , против
подлежащ на касационен контрол съдебен акт, а разгледана по същество тя е основателна по отношение на тази част от въззивното решение касаеща пункт
1 от НП, съответно е неоснователна по отношение на частта касаеща пункт 2 от НП
.
С пункт 1 от обжалваното НП са наложени на Т. на основание
чл. 174, ал.3, пр. 1 от ЗДвП адм. наказания глоба в размер на 2000 лв. и лишаване от правото да управлява МПС за
срок от 24 месеца, а с пункт 2 е
наложена на основание чл. 179, ал.2, пр.1 от ЗДвП глоба в размер на 200 лв. ,
съответно за следните нарушения : затова, че на 3.12.2021 г. в 22.30 ч. в гр. Варна по бул.
„Цар Освободител“ управлява лек
автомобил „Джип Патриот“ с рег. № **, като поради движение с несъобразена скорост
излиза вдясно от платното за движение и се блъска последователно в метална
тръба от вертикалната сигнализация в района на спирка „Г. Г.“, паркиран л.а. „
Пежо 306“ с рег. № **, паркиран л.а. „Хюндай Гетц“ с рег. № **и пътен знак „Г-9“
с метална тръба пред бензиностанция „Провенд“, при което възниква ПТП с
материални щети, а водачът отказва проверка за установяване употребата на
алкохол с техническо средство Алкотест Дрегер 7510 с фабричен номер ARNA 0167, както и не изпълнява предписанието за медицинско
изследване с талон № 133511 за вземане на кръвна проба по реда на чл. 174, ал.4
от ЗДвП.
За да отмени НП по отношение на обжалваният пункт
1 , районният
съд е приел материална незаконосъобразност поради липсата на
вина, а пункт 2 е отменен с доводи за
допуснато съществено процесуално нарушение , поради непълно описание на
фактическата обстановка и противоречиво посочване на нарушената правна
разпоредба, водещи до ограничаване правото на защита на наказаното лице.
Касационният
съд намира, че въззивното решение в частта му отнасяща се до пункт 1 от НП е постановено в
нарушение на материалния закон, поради което е налице основанието по чл.348, ал.1, т.1 от НПК за отмяна в тази негова част.
Приетите от въззивния съд факти за управление
на МПС от страна на Т. , за отказ на последния да му бъде извършена проверка с
техническо средство за употребата на алкохол и за отказ да получи издаденият му талон за медицинско изследване , са правилно
установени. Спор по отношение на същите не е налице - спорът е по приложението на материалния закон към
последващ факт , а именно задържането на Т. за срок до 24 часа, което съвпада с
времето през което той е следвало да се яви в медицинско заведение за извършване
на медицинско изследване и вземане на биологична проба. Този факт е квалифициран от районния съд като такъв
лишаващ водача от възможност да изпълни
предписанието за медицинско изследване, именно поради което е приета субективна
несъставомерност на деянието.
Материалният закон е неправилно
приложен към този факт – с удостоверения
по надлежния ред отказ на Т. да получи
издаденият му талон за изследване той е обективирал воля , че не желае извършването
на медицинско изследване, което от своя страна прави последвалото задържане ирелевантен за съставомерността на деянието
факт. В административно-наказателното право извършването на медицинско
изследване и вземането на биологична проба против волята на нарушителя са недопустими, което при така стеклите се
обстоятелства води до липсата на задължение за полицейския орган за отвеждане на нарушителя
до съответното медицинско заведение. Такова задължение в условията на
осъщественото задържане за срок от 24 часа би възникнало при промяна в намерението
на нарушителя, за което е необходимо външно изразена негова воля. Доказателствената
тежест за установяване на такъв факт в хода на въззивното производство е била
за жалбоподателя Т., но такова твърдение не е имало , още по-малко доказвано.
С оглед последното и съобразно регламентираната
в чл. 189, ал.2 от ЗДвП доказателствена
сила на АУАН, която не е била оборена в хода на въззивния процес, касационният
съд намира за доказани фактите за умишлен отказ на водача Т. да му бъде извършена проверка с
техническо средство за установяване употреба на алкохол в кръвта, както и тези за
умишлен отказ той да изпълни даденото му предписание за медицинско изследване и
вземане на биологична проба за химическо лабораторно изследване за установяване
на концентрацията на алкохол в кръвта му.
Така установените факти сочат на осъществен не само от
обективна,
но и от
субективна страна състав на адм.
нарушение по чл. 174, ал.3, пр. 1 от ЗДвП, т.е. обратният правен извод на ВРС касационният съд намира за извършен в нарушение на правилното приложение
на материалния закон, поради което в
тази част въззивното решение следва да бъде отменено на основание чл. 348,
ал.1, т.1 от НПК.
След
отмяната и при решаване на делото по същество от касационния съд в съответствие с изискванията на чл. 222, ал.1 от АПК , НП в частта му по пункт
1 следва да бъде потвърдено по гореизложените съображения за съставомерност
на деянието и определяне на наложените
адм. наказания в пълно съответствие с вида и размера на предвидените такива в
нормата на чл. 174, ал.3 от ЗДвП.
По
отношение на пункт 2 от обжалваното НП, с което на Т. е наложено адм. наказание за осъществен състав на адм. нарушение по чл. 179, ал.2, пр.1 от ЗДвП,
касационният съд изцяло споделя доводите на въззивния съд за допуснато от
наказващия орган съществено процесуално нарушение по чл. 57, ал.1, т.5 от ЗАНН
, довело до ограничаване правото на защита на наказаното лице – в случая ,
описанието на деянието както в АУАН , така и в НП, не съдържа изложение на
факти за това с кои от изискваните от нормата на чл. 20, ал.2 от ЗДвП фактори не е била съобразена скоростта
на управляваното от Т. МПС , нито пък са изложени фактите установяващи размера на скоростта на движение.
Ограничаването на правото на защита е от категорията на абсолютните съществени
процесуални нарушения налагащи отмяна на НП, поради което като е постановил такъв правен резултат по отношение на пункт 2
от обжалваното НП , ВРС е приложил правилно материалния закон.
По тези съображения, касационният
съд приема, че по отношение на тази част от въззивното решение не е налице заявеното
касационно основание за отмяна по чл. 348, ал.1, т.1 от НПК. Същевременно, при
служебно извършената от касационния съд проверка относно допустимостта и
валидността на обжалваното решение в същата негова част, такива пороци не се
установиха, поради което въззивното решение в частта му относно пункт 2 от НП, следва да бъде оставено в сила.
При този
изход на делото, основателна съгласно чл. 63д, ал.3 от ЗАНН е претенцията на касатора
за разноски с оглед осъщественото от
упълномощения юрисконсулт Л.-А. процесуално представителство по касационното дело , поради което в полза на
учреждението към което принадлежи наказващия орган следва да се присъдят такива
в размер на 80 лв. съгласно чл. 27е от
Наредбата за заплащане на правната помощ.
Предвид
изложеното , съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 807/ 14.06.2022 г. по НАХД № 20223110201461/2022 г. по описа на ВРС в частта му, с която е отменен пункт първи от НП № 21-0819-005860/9.03.2022
г. на началник група в ОДМВР-Варна, Сектор „Пътна полиция“ , с който на
основание чл. 174, ал.3, пр.1 от ЗДвП са наложени на Т.К.Т. глоба в размер на
2000 лв. и лишаване от правото да
управлява МПС за срок от 24 месеца и ВМЕСТОНЕГО
ПОСТАНОВИ :
ПОТВЪРЖДАВА издаденото от началник група в ОДМВР-Варна,
Сектор „Пътна полиция“ НП №
21-0819-005860/9.03.2022 г. в частта му, с която на основание чл. 174, ал.3,
пр.1 от ЗДвП са наложени на Т.К.Т. глоба в размер на 2000 лв. и лишаване от правото да управлява МПС за
срок от 24 месеца.
ОСТАВЯ В СИЛА решение №
807/14.06.2002 г. по НАХД № 20223110201461/2022 г. по описа на ВРС в останалата му част.
ОСЪЖДА Т.К.Т., ЕГН ********** с
адрес *** да заплати по сметка на ОД на
МВР-Варна за разноски по делото сумата от 80 лв.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :