№ 9542
гр. София, 25.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 72 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Б. СТ. Ш. СТАВРУ
при участието на секретаря Д. СТ. ЗДРАВКОВА
като разгледа докладваното от Б. СТ. Ш. СТАВРУ Гражданско дело №
20211110130827 по описа за 2021 година
Ищецът СТ. СТ. АНТ. твърди, че на 14.07.2020 г. подписал с ответника „К. ф.“ ЕООД
трудов договор, въз основа на който заел длъжността „шофьор товарен автомобил“, която
започнал да изпълнява същия ден. Въпреки, че в обявата за работа била обявена заплата от
3500 лв., в трудовия договор основното трудово възнаграждение било определено на 1000
лв., но с уговорката от страна на работодателя, че ще заплаща възнаграждението на изминат
километър, посетен адрес и ще възстановява всички разходи по пътуването. В началото
работодателят заплащал редовно дължимото възнаграждение, но в последствие започнали
проблемите. Въпреки, че за март месец ищецът изпълнил възлжената работа и получил
съобщение от работодателя, че възнтаграждението за този месец възлиза на 3690 лв.,
плащане не постъпило на падежа 15.4.2021 г., както и след това. За месец април, през който
продължил да изпълнява задълженията си, ищецът не получил от работодателя справка за
размера на възнаграждението, което също не е платено. На 5.5.2021 г. се върнал в България
по разпореждане на работодателя, като оставил товарния автомобил в сервиз. На 17.5.2021
г. получил чрез куриреска фирма Еконт за попълване молба и заповед за прекратяване на
трудовия договор, УП обр.2 и приключена трдова книжка, които върнал на работодателя,
тъй като не е подавал молба за напускане. На 19.5.2021 г. получил по банковата си сметка
396.22 евро заплата за м. април, която не отговаря на дължимите съобразно изминатите
колиметри 3162.22 лв. за този месец. Ищецът не получил плащане и за отработените дни от
месец май в размер на 89.23 лв., както и дължимата сума за ползвания през този месец
платен годишен отпуск от 5.5.2021 г. до 27.5.2021 г. в размер на 714.15 лв. С оглед
неизпълнение задълженията на работодателя, ищецът му изпратил заявление за
прекратяване на трудовия договор по чл. 327, ал.1, т. КТ, което не било връчено, тъй като
работодателят бил напусанл адреса си. Моли да се осъди ответникът да му плати: трудово
1
възнаграждение за м.март 2021 г. в размер на 3690 лв., равняващи се на 1 886.67 евро и
лихва за забава от 16.04.2021 г. до датата на подаване на ИМ 01.06.2021 г. размер на 25.16
евро /49.21 лева/; неплатена част от трудово възнаграждение за м. април 2021 г. в размер на
1 240.60 евро /2426.41 лева/ и лихва за забава от 16.05.2021 г. до 01.06.2021 г. размер на
5,86 евро /11.46 лева/; трудово възнаграждение за м. май 2021 г. в размер на 89.23 лева
/45.62 евро/; възнаграждение за използван платен годишен отпуск от 05.05.2021 г до
27.05.2021 г. в размер на 714.15 лева /365.72 евро/ и лихва за забава от 06.05.2021 г. до
01.06.2021 г. в размер на 2.74 евро /5.36 лева/, ведно със законната лихва върху главниците
от датата на подаване на исковата молба до изплащането им. Претендира разноските по
делото.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът е депозирал отговор, в който оспорва исковете.
Твърди, че съгласно подписания между страните договор трудовото възнаграждение е в
размер на 1000 лв. и твърденията на ищеца за уговорки в друг смисъл са необосновани,
съответно - неоснователни претенциите в заявените размери. Твърди, че дължимите трудови
възнаграждения за месеците март и април 2021 г. са излатени на ищеца. Оспорва
длъжимостта на претендираните възнаграждения за м.май 2021 г. Моли за отхвърляне на
исковете.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и доказателствата по делото, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предмет на делото са обективно съединени искове с правно основание чл.128, т.2 КТ,
чл. 177 КТ и чл. 86 ЗЗД - за неизплатени трудови възнаграждения, възнаграждение за
ползван платен отпуск и обезщетение за забава.
Съгласно разпоредбата на чл. 128, т. 2 КТ, работодателят дължи заплащане на трудово
възнаграждение за извършената работа. Това е елемент от трудовото правоотношение, което
включва престиране на работна сила от физическо лице и насрещно задължение за
възмездяването й чрез заплащане на работна заплата. За основателността на предявения иск
по чл. 128 КТ е необходимо да се установи, че в процесния период страните са били
обвързани от трудово правоотношение и възмездяването на положения труд не е извършено
в цялост без да е налице основание за това. В тежест на работодателя е да докаже
положителния факт на заплащане на дължимото трудово възнаграждение.
Страните не спорят относно възникването и съществуването на трудово
правоотношение между тях въз основа на трудов договор от 14.07.2020 г., по което ищецът
заемал длъжността „шофьор товарен автомобил“. Уговореното с договора брутно трудово
възнаграждение възлиза на 1000 лв., платимо до 15-то число на следващия месец. Трудовият
договор е сключен за работодателя чрез упълномощено от управителя Симона Камарлийска
лице. Направеното оспорване на авторството на подписа за упълномощител в заповед №
1/1.7.2020 г., приложена към отговора, предвид заключението на приетата по делото
съдебно-почеркова експертиза, е неоснователно, тъй като се установи авторството на
подписа в лицето на посоченото като упълномощител лице.
2
Ищецът е представил отчет за извършена работа и направени разходи до 5.5.2021 г. и
справки за суми за получаване /без данни за автор/ за периода 2-3.2021 г.
Ответникът е представил разпечатки от ведомост за заплати и фишове за заплати за
м.март и м. април 2021 г., според които БТВ на ищеца е 1000 лв., а нетното възнаграждение
за получаване – 775.98 лв. Приложил е и платежно нареждане от 6.4.2021 г. за преведана на
ищеца сума от 3415.00 лева заплата за м.02.2021 г. и от 18.05.2021 г. с основание заплата
04.2021 г. Според разплащателна ведомост за м. май 2021 г., приложена към преписката на
дирекция „Инспекция по труда“ София, за ищеца няма отразени отработени дни, а 15 дни
отпуск, възнаграждението за които е 684.68 лв. нетен размер /882.35 лв. брутен/.
На 5.5.2021 г. ищецът депозирал молба за ползване на отпуск считано от 7.5.2021 г.
На 25.5.2021 г. ищецът изпратил по пощата заявление до ответника за прекратяване на
трудовия договор на основание чл. 327, ал.1, т. 2 КТ поради неизплащане на трудовите
възнаграждения за март и април 2021 г. Видно от обратната разписка, писмото е върнато
като непотърсено на 15.6.2021 г.
На 14.6.2021 г. ответникът подал уведомление до НАП за прекратяване на трудовия
договор с ищеца. В оформената трудова книжка на ищеца като дата на прекратяване на
договора е посочено 14.6.2021 г.
Установява се от заключението на приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза,
че за месец март и месец април 2021 г. на ищеца е начислено БТВ в размер на 1000 лв.,
съответно нетен размер за получаване 775.98 лв. За месец май няма отработени дни, тъй
като 1, 2, 3, 4 и 6.5.2021 г. са почивни дни, а от 5 до 25 май са начислени 12 дни отпуск,
възнаграждението за които възлиза на 705.88 лв. брутен размер и 547.75 лв. нетен. На
13.4.2021 г. са изплатени на ищеца по банков път 3415 лв. с основание заплата м.02.2021 г.
При проверка на вещото лице, сумата включва заплатите за м.02 и 03.2021 г. и
командировъчни пари, като са внесени осигуровките и за двата месеца /уточнение съдебно
заседание/. Възнаграждението за ползвания отпуск няма данни да е платено.
Следователно, ищецът установи възникването на трудово правоотношение с ответника.
Не се установи на какво точно основание и кога е прекратен трудовият договор, но това не е
станало преди 27.5.2021 г., така че през процесния период страните са били обвързани от
трудовоправната връзка между тях, дължейки изпълнение на договора.
Установи се, че от исковия период, ищецът е полагал труд през месеците март и април
2021 г., тъй като през месец май е ползвал платен отпуск. След като е полагал труд в
предприятието на ответното дружество, работодателят му дължи възнаграждение в
уговорения размер, което е насрещната дължима от него престация за предоставената му и
използвана работна сила. В тази връзка следва да се има предвид, че писмената форма на
трудовия договор е такава за неговата действителност и елементите на трудовото
правоотношение са тези, уговорени писмено между страните /включително и относно
валутата на вземането/. Въз основа на трудовия договор работникът/служителят може да
претендира само уговореното с него възнаграждение. В случая се установи, че уговореното
3
трудово възнаграждение е 1000 лв., както и че то е платено за процесните март и април 2021
г. Този извод следва независимо от обстоятелството, че в платежното нареждане от м. април
2021 г. е посочен само м. февруари 2021 г., предвид установеното от вещото лице, че тази
сума покрива плащания за двата месеца и командировъчни пари, което обяснява стойността
на превода. Дори и ищецът фактически да е получавал по-голямо възнаграждение, то той не
може да го претендира на основание трудовия договор. От друга страна предмет на исковете
са само неплатени трудови възнаграждения, но не и командировъчни пари /които не са
трудово възнаграждение и се дължат на различно основание/, поради което не следва да се
обсъжда дължими ли са и други плащания на ищеца. С оглед установеното, че трудовите
възнаграждения за месеците март и април са платени, а за месец май възнаграждение не се
дължи – исковете за присъждането им следва да се отхвърлят в цялост като неоснователни.
Като неоснователни, следва да се отхвърлят и акцесорните искове за обезщетение за
забава върху тях.
Съгласно чл.177 КТ, за времето на ползвания платен годишен отпуск работодателят
заплаща на работника възнаграждение, което се изчислява от начисленото при същия
работодател средно-дневно брутно трудово възнаграждение за последния календарен месец,
предхождащ ползването на отпуска, през който работникът е отработил най-малко 10
работни дни. Доколкото ползването на платения годишен отпуск предполага искане на
работника и разрешение на работодателя, следва да се приеме, че ищецът е бил в разрешен
отпуск от 7.5.2021 г. /съобразно молбата му/ до 25.5.2021г. /съобразно отразеното в
счетоводството на ищеца/, или 12 работни дни. От заключението на изготвената по делото
съдебно-счетоводна експертиза се установява, че дължимото възнаграждение за
използвания платен годишен отпуск възлиза на 705.88 лв. брутен размер и 547.75 лв. нетен.
По делото не са представени доказателства от ответника, че е изплатил на ищеца
възнаграждението по чл.177 от КТ, следователно този иск е основателен за така установения
размер.
Ищецът претендира обезщетение за забава плащането на това възнаграждение за
периода 6.5.2021 г.-01.06.2021 г. /уточняваща молба от 18.6.2021 г./, но изискуемостта на
вземането е настъпила с изтичане на месеца, така че през посочения период ответникът все
още не е бил в забава. Претенцията за мораторна лихва следва да се отхвърли.
Относно разноските: С оглед изхода на делото, ищецът има право на разноски
съразмерно с уважената част от исковете, като от направени разноски за адвокатска защита в
размер на 650 лв., му се дължат 65.68 лв. Съразмерно с отхвърлената част от исковете,
право на разноски за адвокат има и ответникът. Платеното от него адвокатско
възнаграждение в размер на 700 лв. не е прекомерно предвид цената на исковете /съобразно
която минималният размер е 680 лв./, фактическата сложност на делото и проведените
съдебни заседания. Съразмерно, на ответника се дължат 629.27 лв. разноски за адвокатска
защита. В полза на ответника следва да се присъдят в цялост направените разноски за
съдебно-почеркова експертиза в размер на 280 лв., предвид неоснователното оспорване в
производството по чл.193 ГПК.
4
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „К. ф.“ ЕООД, ЕИК ., седалище и адрес на управление гр. София, ., ДА
ЗАПЛАТИ НА СТ. СТ. АНТ., ЕГН **********, гр. Ловеч, ., на основание чл. 177 КТ, сумата
от 705.88 лв. брутен размер /547.75 лв. нетен/ възнаграждение за ползван платен годишен
отпуск през м.май 2021 г., ведно със законната лихва от 1.6.2021 г. до окончателното
изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 705.88 лв. до претендираните 714.15 лв.
ОТХВЪРЛЯ предявените от СТ. СТ. АНТ., ЕГН **********, гр. Ловеч, ., срещу „К. ф.“
ЕООД, ЕИК ., седалище и адрес на управление гр. София, ., искове с правно основание чл.
128, т.2 КТ и чл. 86 ЗЗД за осъждане на ответника да плати следните суми: 3690 лв. /1 886.67
евро/ трудово възнаграждение за м.март 2021 г. и лихва за забава от 16.04.2021 г. до
01.06.2021 г. размер на 25.16 евро /49.21 лева/; 1 240.60 евро /2426.41 лева/ неплатена част
от трудово възнаграждение за м. април 2021 г. и лихва за забава от 16.05.2021 г. до
01.06.2021 г. размер на 5,86 евро /11.46 лева/; 89.23 лева /45.62 евро/ трудово
възнаграждение за м. май 2021 г.; лихва за забава върху възнаграждението за ползван
отпуск в размер на 2.74 евро /5.36 лева/ от 06.05.2021 г. до 01.06.2021 г.
ОСЪЖДА „К. ф.“ ЕООД, ЕИК ., седалище и адрес на управление гр. София, ., ДА
ЗАПЛАТИ НА СТ. СТ. АНТ., ЕГН **********, гр. Ловеч, ., на основание чл. 78, ал.1 ГПК,
сумата от 65.68 лв. разноски по делото.
ОСЪЖДА СТ. СТ. АНТ., ЕГН **********, гр. Ловеч, ., ДА ЗАПЛАТИ НА „К. ф.“ ЕООД,
ЕИК ., седалище и адрес на управление гр. София, ., на основание чл. 78, ал.3 ГПК, сумата
от 909.27 лв. разноски по делото.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5