Р
Е Ш Е
Н И Е
гр.ЛОВЕЧ, 11.05.2021 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИ РАЙОНЕН СЪД, шести граждански състав, в публично заседание на четиринадесети
април, две хиляди двадесет и първа година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: НАТАЛИЯ РАЙКОВА
при участието на секретаря Иванка Вълчева, като разгледа
докладваното от съдията гр.дело №1116 по описа за 2020 год., за да се произнесе,
съобрази :
Обективно
кумулативно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, чл.143, ал.1
и чл.224, ал.1 от КТ.
Настоящият
съдебен състав е
сезиран с искова молба от адв.В.У. от АК-гр.Плевен – пълномощник на М.И.К., с адрес
*** против “Биси Транс“ЕООД, ЕИК : *********, със седалище и адрес на
управление : гр.Ловеч, ул.“Княз Имеретински“№16, вх.“Б“, ет.1, ап.2,
представлявано от Управителя Бисер Тодоров Линков, в която изтъква, че е
сключила трудов договор с ответника №7/26.10.2018 год. и е постъпила на работа
като продавач-консултант в търговски обект - магазин в гр.Ловеч, ул."Цачо
Шишков"№41. Към този договор е сключено и допълнително споразумение на
28.01.2019 год. за актуализиране на трудовото възнаграждение.
Твърди, че на 27.05.2020 год. подала
молба за прекратяване на трудовия договор, в която предявява искане за
заплащане на извънреден труд за периода от 02.01.2020 год. до 27.05.2020 год.,
както и да й бъде заплатен неизползвания годишен отпуск в размер на 23 дни. На
следващия ден е отстранена от работа и не е допусната до търговския обект.
След сигнал до
Дирекция „Инспекция по труда"-гр.Ловеч, получила отговор
изх.№20053154/30.06.2020 год., от който научила, че със Заповед №2 от
05.06.2020 год. е прекратен трудовия й договор с дисциплинарно уволнение,
считано от 05.06.2020 год., която заповед все още не й е връчена и не е
запозната с мотивите за дисциплинарното й уволнение.
Пояснява, че е
работила извън договорените в т.2, б. „е" от трудовия договор 8 часа,
както и в почивните дни всяка събота, за периода от 02.01.2020 год. до
27.05.2020 год. Работното време на търговския обект превишава работното време
на един работник. Въпреки това не е получила дължимите й 600 лв за извънреден
труд за този период от време, както и не е получила сумата 784,12 лв. за
неизползван платен годишен отпуск за 2019 год. и 2020 год., видно от отговора
на Дирекция „Инспекция по труда"-гр.Ловеч.
Счита, че Заповед
№2 от 05.06.2020 год. е незаконна, поради нарушение на КТ, както и поради
неспазена процедура за налагане наказание дисциплинарно уволнение.
На основание
изложеното и на чл.344, ал.1, т.1 от КТ, моли съда да отмени като незаконна
Заповед №2/05.06.2020 год. на работодателя Бисер Тодоров Линков, собственик на
„Биси Транс"ЕООД, ЕИК : *********, за прекратяване поради дисциплинарно
уволнение, на трудов договор № 7/26.10.2018 год. сключен между М.И.К. и „Биси
Транс" ЕООД, както и на основание чл.344, ал.1, т.3 от КТ да осъди ответника
да й заплати сумата 600 лева за извънреден труд за периода от 02.01.2020 год.
до 27.05.2020 год., ведно със законната лихва, считано от завеждане на иска до
окончателното изплащане и на основание чл.344, ал.1, т.3 във връзка с чл.244,
ал.1 от КТ, да осъди „Биси Транс“ЕООД да й заплати сумата 784,12 лева за
неизползван платен годишен отпуск за 2019 год. и 2020 год., ведно със законната
лихва до окончателното изплащане.
В законният срок
по чл.131, ал.1 от ГПК е представен отговор на исковата молба вх.№260667/04.09.2020
год. от ответника „Биси Транс”ЕООД, чрез пълномощника му адв.И. ***, в който от
името на доверителя си оспорва иска като недопустим и неоснователен. Смята, че
исковата молба е подадена след преклузивните срокове с оглед датата на
обжалваната заповед №2/05.06.2020 год. Относно иска с правно основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ
намира, че обжалваната заповед е законосъобразна, мотивирана, издадена в срок и
отговаря на изискванията на КТ. Становището относно иска с правно основание
чл.344, ал.1, т.3 от КТ за изплащане на извънреден труд е че той е
неоснователен, тъй като работникът е бил с нормално осем часово работно време,
не работи на смени и няма превишаване на осемчасовият работен ден. И исковата
претенция за заплащане на неизползван платен годишен отпуск, на основание
чл.344, ал.1, т.3 във връзка с чл.224, ал.1 от КТ намира за неоснователен по
размер. И двата иска, формулирани като искове с правно основание чл.344, ал.1,
т.3 от КТ заявява, че са неясно формулирани, текстовото изписване на исканията
не съответства с посочената правна квалификация, която се отнася за
„обезщетение за време, пред което работник или служител е останал без работа
поради уволнението”. Моли за отхвърлянето на претенциите на ищцовата страна.
Пред настоящата
съдебна инстанция ищцата, редовно призована, не се явява лично. Същата се
представлява от процесуалния си представител адв.У., който от името на
доверителката си прави искане за оттеглане на исковата исковата молба в частта
за законната лихва относно претенциите за заплащане на извънреден труд и
обезщетение за неизползван платен годишен отпуск. Съдът е уважил това искане,
поради което и с протоколно определение от 18.03.2021 год. е прекратил
производството по делото в тази му част.
По същество моли
съда да уважи предявените кумулативно съединени искове, като отмени наложеното
дисциплинарно наказание уволнение, наложено със Заповед №2/05.06.2020 год. и на
основание чл.143 от КТ да осъди ответника да заплати положения извънреден труд
от доверителката му в размер на сумата 600 лева така, както е поискано в
исковата молба, както и да й заплати обезщетението по чл.224, ал.1 от КТ до
размера, който е посочен в исковата молба.
За ответника се
явява лично Управителя Бисер Линков и адв.И., като последният оспорва изцяло по
основание и по размер ищцовата претенция. Моли съда да постанови съдебен акт, в
който да отхвърли кумулативно предявените искове, тъй като по никакъв начин не
е доказано наличието на дължими вземания по повод съществувало трудовото правоотношение
между страните. Основанията затова са представените по делото писмени и гласни
доказателства, като и процедурата по чл.193 от КТ относно връчването на ищцата
на Протокол за липси, установен по надлежен начин на дата 01.06.2020 год.,
който тя е отказала да подпише, като впоследствие тя е уведомена да даде
писмени обяснения по реда на чл.193, ал.1 от КТ.
Настоящият съдебен състав като прецени
представените по делото писмени и гласни доказателства, включително и доводите
на процесуалните представители на страните, по вътрешно убеждение, на основание
чл.12 от ГПК, и съобразно нормативните актове, регламентиращи
процесните отношения, приема за установени следните факти :
На основание чл.230,
ал.1 от КТ и договор №МЗ-3-04-06-5916#6 от 19.10.2018 год. по
проект „Нова възможност за младежка заетост“ в изпълнение на схема „Младежка
заетост“ е сключен трудов договор №7/26.10.2018 год. между работодателя „Биси Транс“ЕООД, ЕИК : *********, със седалище и адрес на
управление : гр.Ловеч, ул.“Княз Имеретинска“№16,
представлявано от Бисер Тодоров Линков, от една страна и
работник/служител-обучаем, от друга страна М.И.К., ЕГН-**********,***. Видно от
т.1 на договора е, че работодателят се задължава да обучи обучаемия, а
обучаемия се задължава да усвои знанията и уменията за професията –
продавач-консултант. Срокът на обучението
е 6 месеца до 30.04.2019 год., а мястото на обучението е магазин в гр.Ловеч,
ул.“Цачо Шишков“№41, на длъжност – продавач-консултант с код по НКПД 52232001,
код по НКИД 4711, характер на работата : обслужване на клиенти. Обучението е
предвидено да се води под формата на 36 часа месечно теория, а практическото
обучение ще е през останалото време. Основното месечно възнаграждение,
което М.И.К. следва да получава е в
размер на 510 лева /т.2, б.“г“ от договора/, с допълнително трудовото
възнаграждение с постоянен характер : за трудов стаж и професионален опит –
0,6%. Работното време, видно от т.2, б.“е“ на договора се определя на 8 часа.
Лицето ще се обучава от наставник Вилдан Ахмедова Михалева. От т.4 на договора
се установява, че след приключване на обучението работодателят е длъжен да
приеме на работа, а обучаемият се задължава да работи при него по придобитата
професионална квалификация по професията продавач-консултант за срок от 30 дни.
Следващият т.5 на договора предвижда, че работникът/служителят се задължава да
постъпи на работа по придобитата квалификация в тридневен срок от нейното
придобиване, като за неизпълнение на задълженията по т.4 и т.5 от договора
всяка от страните дължи на другата обезщетение по чл.233 от КТ /т.6 на
договора/. Предвидено е, че за неуредените въпроси в настоящия трудов договор
се прилагат разпоредбите на КТ и нормативните актове на българското
законодателство. Договорът е подписан от двете страни и е съставен в два
екземпляра, по един за всяка от тях. Екземпляр от трудовия договор, заверено
копие от уведомлението по чл.62, ал.5 от КТ и длъжностната характеристика са
връчени на работника/служителя на 26.10.2018 год.
Като доказателство по
делото е представено Допълнително споразумение №007/26.10.2018 год. към
цитирания по-горе трудов договор, с което считано от 01.01.2019 год. е
определено основно трудово възнаграждение на м.И.К. в размер на 560 лева. Това
споразумение е изготвено в два еднообразни екземпляра, по едни за всяка една от
страните и е неделима част от трудов договор №007/26.10.2018 год. То е
подписано от двете страни, като екземпляр от него е връчен на работника на
28.01.2019 год.
С декларация
№007/01.11.2018 год. за запознатост, ищцата М.И.К. е декларирала до Управителя
на „Биси Транс“ЕООД, че е запозната с длъжностната
характеристика за заеманата от нея длъжност „Продавач-консултант“ и декларира
съгласието си с нейното съдържание; правилника за вътрешен трудов ред на
предприятието и със задължението й да го спазва стриктно; правилата за
безопасност на труда в предприятието и със задължението й да ги спазва
стриктно; заповедта на работодателя, която посочва фактите и сведенията,
представляващи фирмена и търговска тайна на предприятието и е информирана за
задължението й да не разпространява по никакъв начин пред трети лица тези факти
и сведения; уведомена е също, че при неспазване на задълженията й, визирани в
посочените документи, ще й се търси дисциплинарна и/или имуществена
отговорност.
Съставен е Протокол за
липси при извършена инвентаризация на магазин „DRINKS ZONE“ – гр.Ловеч,
ул.“Цачо Шишков“№41, на 01.06.2020 год., от комисия в състав : 1.Бисер Тодоров
Линков – Управител; 2.Светла Цветолюбова Дечевска-счетоводител, от който се установява, че след
извършване на инвентаризация на магазин за алкохол, цигари и захарни изделия, находящ се на адрес : гр.Ловеч, ул.“Цачо Шишков“№41 с МОЛ М.И.К.
са констатирани липси в размер на сумата 1 335,70 лева. Заведената стока
не отговаря на наличната стока в магазина при инвентаризацията. Установените
липси ще са за сметка на МОЛ М.И.К.. Протоколът е подписан от членовете на
комисията, но не и от МОЛ, без да е уточнено защо липсва подпис на последното.
С уведомление от
02.06.2020 год. Управителят на „Биси Транс“ЕООД е
поканил, на основание чл.193, ал.1 от КТ, М.И.К. в срок до 03.06.2020 год. да
даде писмени обяснения по констатациите за оценка на фактите и последващи действия относно извършената инвентаризация от
комисия на магазина за алкохол, цигари и захарни изделия „DRINKS ZONE“, адрес :
гр.Ловеч, ул.“Цачо Шишков“№41 от Управителя
на „Биси Транс“ЕООД Бисер Тодоров Линков и
счетоводителя на фирмата Светла Цветолюбова Дечевска на 01.06.2020 год. Адресатът на това уведомление е
отказал да го получи, като отказът е констатиран в присъствието на свидетелите
Алдин Северинов Малчев, Ивайло Алдинов
Малчев и Станимир Георгиев Станчев.
Управителят на
ответното дружество Бисер Линков е издал Заповед за удръжки за вреди
№1/03.06.2020 год., с която на основание чл.210 и във връзка с чл.206, ал.1 или
чл.207, ал.1, т.1 от КТ, като е установил, че лицето М.И.К. - продач-консултант в „Биси
Транс“ЕООД, в обект „DRINKS ZONE“, адрес : гр.Ловеч, ул.“Цачо Шишков“№41 е
причинило на предприятието вреди /по небрежност/ при изпълнение на трудовите си
задължения, като е извършило следното : като МОЛ е допуснало липси в търговския
обект като нанесените вреди са в размер на 1 335,70 лева на заприходена стока в обекта – алкохол, цигари и захарни
изделия, определени към 01.06.2020 год. и се установяват от протокол за липси
от 01.06.2020 год. на комисия, извлечение от разчетно-платежна
ведомост за предходен период, изслушване и обяснения на работника по чл.193,
ал.1 от КТ е разпоредил на лицето М.И.К. на длъжност продач-консултант
в „Биси Транс“ЕООД, да се удържи от брутното трудово
възнаграждение сумата 1 335,70 лева. Копия от заповедта са връчени на
лицето и на гл.счетоводител за изпълнение. Работникът отново е отказал да
получи въпросната заповед, което е констатирано в присъствието на свидетелите
Алдин Северинов Малчев и Ивайло Алдинов
Малчев.
Със заповед №2/05.06.2020
год. Управителят на „Биси Транс“ЕООД, на основание
чл.188, ал.1, т.3 във връзка с чл.190, ал.1, т.4, пр.1, чл.210, ал.1 от КТ и Заповед
№1/03.06.2020 год. на „Биси Транс“ЕООД, е наложил на М.И.К.
- продач-консултант в „Биси
Транс“ЕООД, в обект „DRINKS ZONE“, адрес : гр.Ловеч, ул.“Цачо Шишков“№41, дисциплинарно
наказание „дисциплинарно уволнение“ затова, че в периода от 01.01.2020 год. до 31.05.2020 год. е причинило нарушение на
трудовата дисциплина, изразяващо се в извършена злоупотреба с доверието на
работодателя, извършени преднамерени действия с цел извличане на имотна облага
и също възползвайки се от служебното си положение е извършила действия,
компрометиращи оказаното му доверие на предприятието е допуснало липси в
търговския обект като нанесените вреди са в размер на сумата 1 335,70 лева
на заприходена стока в обекта – алкохол, цигари и
захарни изделия. На лицето е наредено да се изплати обезщетение по чл.224, ал.1
от КТ за неизползван платен годишен отпуск за 2020 год. за 5 работни дни в
размер на 138,08 лева. На основание чл.221, ал.2 от КТ лицето дължи обезщетение
в размер на 610 лева, а на основание Заповед №1/03.06.2020 год. по чл.210 от КТ
същото лице дължи за удръжки за вреди сумата в размер на 1 335,70 лева.
Заповедта не е връчена на работника, което е удостоверено с имената и подписите
на трима свидетели : Фидан Ахмедова Велиева-Линкова; Атидже Абдурманова
Велиева и Валентин Любенов Христов.
Собственикът и
управител на ответното дружество Бисер Линков е подал жалба до Районна
прокуратура-гр.Ловеч вх.№1139/19.06.2020 год., в която е описал констатираните
липси в магазина за алкохол, цигари и захарни изделия „DRINKS ZONE“, адрес :
гр.Ловеч, ул.“Цачо Шишков“№41, след извършената инвентаризация и е отправил
искане до прокуратурата да бъде извършена проверка по случая и да се
предприемат съответните действия по компетенстност.
Във връзка с така
подадената жалба Районна прокуратура-гр.Ловеч е отговорила с писмо с дата
03.11.2020 год., че е образувана прокурорска преписка №1139/2020 год. С
прокурорско постановление от 26.06.2020 год., по реда на чл.212, ал.1 от НПК, е
образувано досъдебно производство №329/2020 год. по описа на РУ МВР-гр.Ловеч,
затова, че в периода от 01.01.2020 год. до 01.06.2020
год., в гр.Ловеч, на ул.“Цачо Шишков“№41, от магазин „DRINKS ZONE“, длъжностно
лице присвоило чужди пари – 1335,70 лева, собственост на „Биси
Транс“ЕООД, поверени му в това му качество да ги пази – престъпление по чл.201 НК. В съответствие с изричната законова разпоредба на чл.214, ал.3 от НПК, в
акта за образуване на досъдебно производство не са посочени имена на лице, за
което има данни, че е извършило престъплението. Разследването по делото не е
приключило, като към настоящият момент по досъдебното производство все още няма
лица, привлечено в качеството на обвиняем.
По делото като
доказателство е приобщено и писмо изх.№20053154/30.06.2020 год. на Дирекция
„Инспекция по труда“-гр.Ловеч до М.И.К., от което се установява, че при
извършена проверка от тяхна страна им е представен трудов договор №7/26.10.2018
год. за работа на длъжност „продавач консултант“. Представена е и заповед
№2/05.06.2020 год., с която на К. е наложено дисциплинарно наказание
„дисциплинарно уволнение“. От извършена служебна проверка в регистър
уведомления за трудови договори е установено, че трудовото й правоотношение е
прекратено на 05.06.2020 год. при дисциплинарно уволнение работника или
служителят дължи на работодателя обезщетение в размер на брутното си трудово
възнаграждение за срока на предизвестието. От представените разчетно-платежни
ведомости е установено, че за м.май 2020 год. й е начислено трудово
възнаграждение за 18 работни дни в размер на 613,66 лева, чиста сума за
получаване 476,19 лева. В разчетно-платежната
ведомост за м.май 2020 год. не е документирано с подпис получаването на
трудовото й възнаграждение. С протокол от извършена проверка е дадено
предписание за изплащане на дължимото й трудово възнаграждение в срок до
15.07.2020 год. По време на проверката работодателят е представил ведомост за
заплати за м.юни 2020 год., в която й е начислено обезщетение по чл.224, ал.1
от КТ за 23 дни неизползван платен годишен отпуск в размер на 784,12 лева и
отработена заплата за 4 дни 110,91 лева или чиста сума за получаване 792,30
лева. При проверка на документацията, свързана с разпределение и отчитане на
работното време са представени присъствени форми, в които е отчетено, че е
работила по 8 часа на ден с почивни дни събота и неделя. Не са представени
писмени доказателства за полаган извънреден труд и работа през почивните дни. В
случай, че претендира изплащане на възнаграждение за извънреден труд, тъй като
такова не е начислено във ведомостта, следва да го потърси по общия исков ред
чрез подаване на искова молба в районен съд.
От заключението на
вещото лице Н. Р. по допуснатата
съдебно-икономическа експертиза, която съдът кредитира с доверие като
компетентно изготвено и безпристрастно депозирано се установява, че брутното
трудово възнаграждение на ищцата за м.май 2020 год., послужило като база за
изчисление на възнаграждението за извънреден труд е 613,66 лева – часова ставка
– 3,66 лева. За работа в съботни дни – 75% увеличение на часовата ставка – 6,40
лв., за извънреден труд в работни дни – 50% увеличение на часовата ставка –
5,49 лева. Стойността на положения извънреден труд от ищцата в събота, както и
в часовете извън работно време 8 часа по т.2, б.“е“ от сключения между страните
трудов договор за периода от 02.01.2020 год. до 27.05.2020 год., съгласно
посочените часове в допълнителна молба №261427/22.03.2021 год. на пълномощника
на същата за 96 часа е 603,48 лева, в това число през съботните дни 84 часа –
537,60 лева и през работните дни по 1 час на ден : 12 часа – 65,88 лева.
Експертът е изчислил, че полагаемият се платен годишен отпуск на М.И.К. за
периода от 26.10.2018 год. до 05.06.2020
год. е 33 дни /10 дни
ползван платен годишен отпуск; 23 дни неизползван платен годишен отпуск/. През
м.юни 2020 год. във ведомостта за заплати на ищцата е начислено обезщетение по
чл.224, ал.1 от КТ за 23 работни дни – 784,12 лева, като това обезщетение не е
изплатено.
Съгласно ангажираните
по делото гласни доказателства на св.Александър И. Конов – съпруг на ищцата,
които съдът преценява с оглед на всички
други данни по делото, имайки предвид възможната тяхна заинтересованост, на
основание чл.172 от ГПК, съпругата му работела до м.юни 2020 год. в магазин на
„Биси Транс“ЕООД, където се продават алкохол и
цигари. Работела от понеделник до събота, като през седмицата работила сутрин
от 08.00 часа до 18.00 часа и в събота отново в същите часове. Свидетелят
поясни, че съпругата му напуснала, поради липси, които не са установени. Тя
пожелала да напусне като й дали да подпише Протокол, но съпругата му отказала.
Протоколът бил за липса на стойност от 1 300 лева. Всичко това го знае от
съпругата си, но когато й представили протокола бил с нея. Казала му, че не
иска да подпише протокола, защото това, което пишело в него не е вярно и затова
отказала да го подпише. Имало и други хора, които имат ключ от магазина –
Управителя Бисер Линков, съпругата му Фидана и дъщеря му Анжелина.
По думите на свидетеля тези хора са имали ключ от магазина и са влизали в
отсъствието на М. в магазина. Съпругата му е имала колежка, но тя от м.декември
2019 год. напуснала и считано от м.януари 2020 год. работи сама. Съпругата му подала
молба за напускане на 27.05.2020 год., работила в четвъртък и в петък й взели
ключа, като в събота отишла за поредния си работен ден, но я изгонили. Спомни
си, че на 29.05.2020 год. й взимат ключа от магазина и на 30.05.2020 год. не я
допускат на работа. Не знае кой точно е работил в магазина на 30.05.2020 год.,
тъй като минавал покрай магазина и той работил. Категоричен е, че съпругата му
не е работила на 30.05.2020 год. в магазина. Свидетелят уточни също, че познава
Управителят на „Биси Транс“ЕООД Бисер Линков и е бил
свидетел, когато той е продавал на касата и неговата съпруга и дъщеря му.
Управителят се появявал следобед-вечер, когато отивал да прибере съпругата си
след работа. Не знае в събота да е работил лично Управителя. М. работила в
събота. В началото на м.януари до края на м.май, когато й приключила работата
там през 2020 год., съпругата му работила сама, включително и в съботните дни.
Уточни, че на предаването на Протокола за липси присъствали той, съпругата му М.,
адв.Х.И., Управителя Линков и още една жена, чиито
имена на знае. Съпругата му се запознала с Протокола. Освен на този Протокол не
е бил свидетел на връчването на други документи между М. и работодателя,
единствено на този Протокол за липсите. Съпругата му докато е била продавач в
магазина не е давала пари на заем. Знае, че отношенията на съпругата му с
бившия й работодател не са уредени. В момента ищцата има друго трудово
правоотношение.
Свидетелят Алдин Северинов Малчев познава Управителя на ответното дружество,
тъй като държал под наем до неговия магазин помещение в гр.Ловеч, ул.“Цачо
Шишков“№41 друг магазин и 6 години и половина изкарал там. През 2020 год. били
там той, синът му Ивайло и Станимир, който е в съседство под обекта на Бисер и
продава и ремонтира климатици. Спомни си, че като
свидетел е подписал Протокола за липси, като преди да го подпише адв.И. го прочел на глас, като това станало в негово
присъствие, в това на синът му Ивайло, Бисер, М. и нейния съпруг. Всички се
били събрали пред помещението. Адвокат И. го прочел на глас и тя тръгнала и
започнала да чете на глас, стигне до някъде, чете и спира, като накрая казала,
че няма да го подпише. М. се разбрала със съпруга си, че няма да подпише този
Протокол и затова те се подписали като свидетели. Според свидетеля имало
отстъпление от страна на Бисер Линков да не прекратяват договора с ищцата, за
да се развалят отношенията. Вторият път били той, Станимир, адв.Х.И.
и синът му бил с него, като присъствали на връчването на Заповедта. Не знае
Бисер да е работил в магазина като продавач и лично той не го е виждал там, тъй
като той си има служители. Само това момиче било и вече събота и неделя, ако те
изявят желание да помогнат, но момичето било постоянно там. Тъй като не работи
през почивните дни, няма впечатления затова ищцата да е работила събота и
неделя. Преди М. да постъпи на работа в
магазина, там била балдъзата на Бисер Линков и съпругата му. Преди 2019 год.
била неговата колежка, която работила за него, която дошла от борсата и още е
служител при него. Ралица Георгиева се казвала служителката, която първо
работила при Бисер Линков и в момента още е при него.
В показанията си
св.Станимир Георгиев Станчев заяви, че познава М. като продавачка на магазин на
„Биси Транс“ЕООД, чиито Управител е Бисер Линков.
Доста често посещава магазина за алкохол и цигари. Освен М. през 2020 год. не е
имало други продавачки, а през 2019 год. в магазина работили съпругата на Бисер
Линков и нейната сестра. Ралица и тя е работила там. Подписвал се е на документ
като свидетел на 02.06.2020 год. и си спомни, че адв.Х.И.
прочел на М. уведомлението заради липсите в магазина, но тя не поискала да го
подпише. Това станало в негово лично присъствие, на Алдин Малчев, на Бисер и
синът на Алдин, съпругът на М. и той присъствал там. Адвокат И. го прочел на глас,
но приятелят /съпругът/ казал на М. : „….няма какво да подписваш, ще се видим в
съда“ и си тръгнали. От страна на Бисер Линков имало отстъпление да си уредят
доброволно отношенията, по-конкретно примерно да се разберат тези липси да се
оправят на магазина доброволно, нищо друго. Свидетелят заяви, че не е виждал
Бисер Линков да работи в магазина си, но той след 17.00 часа не е ходил в
магазина.
Пред съда показания
даде и св.Фидан Ахмедова Велиева-Линкова – съпруга на Управителя на „Биси Транс“ЕООД,
чиито показания съдът преценява с оглед на всички други данни по делото, като
се има предвид възможната тяхна заинтересованост, на основание чл.172 от ГПК,
която познава М., защото работила като продавач-консултант в гр.Ловеч, ул.“Цачо
Шишков“№41, където държат два магазина. Около година и половина е работила при
тях, като М. дошла от „Бюрото по труда“. През 2019 год. в магазина имало и
други служители – Вилдан Ахмедова Михалева работела в магазина. До периода,
когато един ден намерили написана стока за сумата от 40 лева, но нямало стокова
разписка. Това се случило в по предишен момент, преди да бъде уволнена ищцата.
Свидетелката поясни, че започнала да следи нещата, защото имало работа, имало
оборот, а стока сякаш нямало. Позвънила на една фирма в гр.Плевен, за да ги
попита на еди коя си дата да й кажат за стоката и за
зареждане от тях, като те й обяснили, че не са идвали точно на този ден и не са
доставяли стока. Първо извикали М., казвайки й за установена липса в размер на
120 лева по стокова разписка, а тя си написала за 140 лева. Намирали такива
дребни суми и затова се обадили на тази фирма, откъдето им казали, че не са
доставяли стока. Ищцата си пишела в една тетрадка 140 лева, а те са 120 лева и
накрая тези 20 лева си ги взима. Затова я извикали, за да й кажат, като
присъствали тя /свидетелката Линкова/, счетоводителката и съпругът й. Имало
липси от 1 300 лева. От всичко това свидетелката заяви, че си развалили
отношенията с контрагентите, с които толкова много години работили на доверие с
тях, а накрая излиза все едно тези фирми тях ги лъжат. Свидетелката присъствала
на отказа на М. да подпише документа за дисциплинарно уволнение от 02.06.2020
год. Там били тя, майка й Атидже Велиева и Валентин Христов. Предложили й да
уредят доброволно отношенията си, но М. казала, че може да подпише само с
адвокат, иначе няма да подпише нищо. Не подписала и мъжът й казал, че ще се
видят в съда. Ключът от магазина ищцата предала на нея. Магазина работил в
събота, като ищцата работила до 17.00 часа и след това я сменял съпругът на
свидетелката. От 01.01.2020 год. си останала да
работи тя и съпругът й, а до преди това тя е имала колежка.
По обективно кумулативно
съединения иск с правно основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ.
Тежестта на доказване в процеса по трудов
спор лежи върху работодателя. Твърдението на работника, че уволнението му е
незаконно се основава на упражненото от работодателя право на уволнение. Ето
защо носителят на това право - работодателят, следва да докаже, че
законосъобразно го е упражнил. Такава е константната практика на ВКС на РБ - Решение №432/20.04.1999 год. по гр.дело
№1358/1999 год.; Решение №292/28.03.1995 год. по гр.дело №1968/1995 год. и др.
В настоящият трудов спор работникът е достатъчно само да твърди
незаконосъобразността на наложеното наказание, като посочва пороците на същото
в исковата молба.
Съгласно
трайно установената съдебна практика при искове за оспорване на дисциплинарни
наказания, работодателят е длъжен да докаже, че законосъобразно е упражнил
своята дисциплинарна власт - след като е изслушал служителя или поне е поискал
неговите обяснения, преценил е всички доказателства, правилно е установил, че
именно този работник е извършил конкретно нарушение - действията на последния
представляват виновно неизпълнение на задължения по трудовия му договор, както
и че са спазени съответните правила относно процедурата за налагане на
дисциплинарно наказание и относно изискващата се по закон форма и реквизити,
т.е. че заповедта е издадена в съответствие с чл.195, ал.1 от КТ, след спазване
изискванията на чл.193, ал.1 от КТ, че наказанието е наложено в срока по чл.194
от КТ и че служителят е извършил дисциплинарните простъпки, за които му е
наложено дисциплинарно наказание.
Задължение
на съда е служебно да следи за спазване на императивните разпоредби на
материалния закон - такива са изискванията на чл.193 от КТ, чл.195, ал.1 от КТ
относно формата и съдържанието на заповедта за уволнение, чл.194 от КТ относно
срока за налагане на дисциплинарни наказания, дори те не са изрично посочени в
исковата молба, с която е оспорена законността на уволнението, в който смисъл
съдът се позовава и на Решение №301/06.10.2011 год. на ВКС по гр.дело
№1679/2010 год.,I г.о., постановено по реда на
чл.290 ГПК.
Настоящият
съдебен състав счита, че са основателни доводите на М.К., релевирани
в исковата молба, чрез нейния пълномощник адв.У., че издадената
Заповед №2/05.06.2020 год. е незаконосъобразна поради нарушение на императивни
норми на КТ и неспазена процедура на налагане на дисциплинарно наказание
уволнение.
Според
съда работодателят не е спазил задължението си визирано в текста на чл.195,
ал.2 от КТ, тъй като за да произведе действие заповедта трябва да бъде връчена
на работника. В случая е налице частно проявление на общото начало, че
едностранните волеизявления, предизвикващи правна промяна в чужда правна сфера,
не могат да произведат действие преди получаването им от страната, в чиято
правна сфера промяната се предизвиква. В случая моментът на връчването на
заповедта е моментът на налагането на дисциплинарното наказание. Не бъде ли
връчена заповедта, няма наложено дисциплинарно наказание.
ВКС
в Решение №35/07.05.2012 год. по гр.д.№1877/2020 год., IV г.о., ГК,
е приел, че съгласно чл.195, ал.2 и ал.3 от КТ, изявлението на работодателя за
налагане на дисциплинарно наказание поражда действие с достигане на изявлението
до адресата, т.е. съобразно общите правила на ЗЗД за действие на договорите –
правилата за пораждане на правно действие на изявленията на страните по
договора. Писменото изявление на работодателя за налагане на дисциплинарно
наказание може да бъде връчено лично срещу подпис на лицето или чрез пощенска
услуга – чрез изпращането на препоръчано писмо с обратна разписка. В последния
случай, за да се приеме, че изявлението е достигнало до адресата работодателят
следва да е изпратил препоръчаното писмо на адреса, посочен от работника и
пощата да удостовери доставянето на писмото на адреса. Обстоятелството дали
работникът е променил адреса, посочен от него на работодателя или не е
предприел действия за получаване на пощенската пратка е без правно значение. С
достигане на изявлението на посочения от работника адрес, работодателят е
изпълнил задължението си за връчване на заповедта за налагане на дисциплинарно
наказание и изявлението му е породило правно действие.
В
този смисъл ВКС се е произнесъл и с Решение №283/06.04.2010 год. по
гр.д.№507/2009 год. на III г.о. и Решение 039/09.02.2012 год. по
гр.д.№410/2011 год. на III г.о., в които е прието, че при
невъзможност заповедта да бъде връчена на работника, работодателят му я изпраща
с препоръчано писмо с обратна разписка и в този случай наказанието се смята за
наложено от деня на нейното получаване; че за да е осъществено надлежно
връчване по пощата не е необходимо то да е извършено лично на получателя; че
редовно е и всяко друго връчване, което е допустимо съобразно общите правила,
уредени в чл.46 и чл.47 във връзка с чл.42 и чл.44 от ГПК /при връчване чрез
нотариална покана/, както и съобразно специалния закон – чл.36 от Закона за
пощенските услуги.
Установи
се от ангажираните по делото гласни доказателства на св.Ст.Станчев, св.Фидан
Линкова, че ищцата е отказала да подпише уведомлението от 02.06.2020 год., с
което работодателят й е изискал писмени обяснения, на основание чл.193, ал.1 от КТ, като отказът й е удостоверен с подписа и имената на трима свидетели Алдин
Малчев, Ивайло Малчев Станимир Станчев, но по делото липсват доказателства
затова работодателят да е спазил стриктно процедурата по чл.195, ал.2, изр.2 от КТ, което законодателят е вменил като изцяло негово задължение, т.е. при
невъзможност заповедта да бъде връчена на работника работодателят му я изпраща
с препоръчано писмо с обратна разписка. След като не е сторил това, то според настоящата
съдебна инстанция се касае за съществен пропуск от страна на работодателя, който
не може да бъде саниран и е факт, изложеното в
обстоятелствената част на исковата молба, че Заповед №2/05.06.2020 год. все още
не е връчена на М.И.К. и тя не е запозната с мотивите на дисциплинарното й
уволнение, но най-вече чрез невръчването й по надлежния законов ред, съдът е изцяло
в невъзможност на провери дали е спазен давностният срок за предявяване на
исковата молба по чл.358, ал.2, т.1 от КТ.
На
следващо място съдебната инстанция счита,
че при налагане на дисциплинарното наказание работодателят не се е съобразил с
критериите за определяне и еднократност на
дисциплинарното наказание, визирани в нормата на чл.189, ал.1 от КТ.
Законодателят в този текст на КТ е посочил, че при определяне на
дисциплинарното наказание се вземат предвид тежестта на нарушението,
обстоятелствата, при които е извършено, както и поведението на работника. За да
издаде Заповед №2/05.06.2020 год. работодателят се е мотивирал с това, че
ищцата е извършила нарушение на трудовата дисциплина, изразяващо се в извършена
злоупотреба с доверието на работодателя, извършени преднамерени действия с цел
извличане на имотна облага и също възползвайки се от служебното си положение е
извършила действия, компрометиращи оказаното му доверие, допускайки липси в
търговския обект. Злоупотреба с доверието по смисъла на чл.190, ал.1, т.4 от КТ
означава използването на оказаното от работодателя доверие на работника за
неправомерно извличане на определена облага за него или за другиго или за
увреждане на работодателя. Характерна за това нарушение е неговата субективна
страна. То е съставомерно, само когато е извършено
умишлено. Неправомерното извличане на определена изгода от работника – за него
или за трето лице, когато е извършено по небрежност, на общо основание
съставлява нарушение на трудовата дисциплина, но то не може да се квалифицира
като злоупотреба. Последната предпоставя
преднамереност в извличането на облага, респективно в увреждането, чрез
използване на служебното положение. Установи се по делото от показанията на
св.Ал.Конов, че той е бил свидетел на случаи, в които Управителят на „Биси Транс“ЕООД Бисер Линков е продавал на касата,
включително и неговата съпруга и дъщеря му. Показанията на този свидетел съдът
кредитира с доверие, въпреки, че той е съпруг на ищцата, защото в тази си част
те изцяло се потвърдиха и от казаното от св.Линкова – съпруга на Управителя на
„Биси Транс“ЕООД, че магазина е работил в събота,
като ищцата е работила до 17.00 часа, а след това я сменял съпругът й Бисер
Линков. Следователно от гласните доказателства се установи несъмнено, че не
само ищцата е работила в делнични и почивни дни в магазина и дори и да е МОЛ,
не може да бъде обвинена за установените липси в магазина от Управителя на „Биси Транс“ЕООД и то това деяние да е извършено лично от
нея умишлено. Не Управителя на ответното дружество е лицето, което може да
обвинява своите подчинени за възникнали липси, в обекта, стопанисван от него и
то въз основа на инвентаризация, направена на 01.06.2020 год. без на нея да
присъства ищцата в качеството й на МОЛ. Въпросната инвентаризация е направена
от комисия, в чиито състав участва Управителя на дружеството и счетоводителя. Именно
управителя е следвало да издаде Заповед, в която да определи кои лица, че
извършат инвентаризацията, за което следва да се уведоми и ищцата, за да
присъства на извършването. Такава заповед по делото не е представена, а и от
приложения като доказателство по делото Протокол за липси при инвентаризация на
магазин „DRINKS ZONE“ с
дата 01.06.2020 год. не става ясно защо не е подписан от МОЛ М.К., дали защото
тя не е уведомена и не е присъствала или защото е отказала да го подпише.
Следователно след като не е преценил
всички тези обстоятелства и не е ясно дали това е единичен случай или се касае
за периодично извършени умишлени действия от страна на ищцата, довели до
установените липси, работодателя е действал преднамерено и очевидно тенденциозно
спрямо ищцата, без да й даде възможност като МОЛ да присъства при извършване на
инвентаризацията в обекта, в който тя е работила, без да получи нейното мнение
и личните й обяснения за всичко, което се е случило и дали само тя е виновна за
констатираните липси, а веднага й е наложил най-тежкото дисциплинарно наказание
по чл.188 от КТ, без преди това да се е възползвал от възможността като нейн работодател да й наложи по-леките наказания – забележка
или предупреждание за уволнение.
Изложените
дотук пороци обуславят извод за незаконоъсбразност на атакуваната заповед само
на посочените основания, като искът за отмяната й се явява основателен и
доказан, без да е необходимо съдът да се произнася по съществото на спора.
В
този смисъл исковата претенция на М.И.К. против „Биси
Транс“ЕООД, ЕИК : *********, със седалище и адрес на управление : гр.Ловеч,
ул.“Княз Имеретински“№16, вх.“Б“, ет.1, ап.2, с
правно основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ за отмяна на заповед №2805.06.2020 год.
на Управителя на „Биси Транс“ЕООД, с която й е
наложено дисциплинарно наказание „дисциплинарно уволнение“, на основание чл.188,
ал.1, т.3 във връзка с чл.190, ал.1, т.4, пр.1, чл.210, ал.1 от КТ, като
незаконосъобразна, се явява основателна и доказана, поради което и следва да
бъде уважена.
По
обективно кумулативно съединения иск с правно основание чл.143, ал.1 от КТ.
Видно от петитума
на исковата молба е, че ищцата е сезирала съда с претенция за заплащане на
положен извънреден труд, чиято легална дефиниция е дадена в чл.143, ал.1 от КТ
– това е трудът, който се полага по разпореждане или със знанието и без
противопоставянето на работодателя или на съответния ръководител от работника
извън установеното от него работно време. Видно от сключения между страните
трудов договор №7/26.10.2018 год. е, че работното време на ищцата е определено
на 8 часа – т.2, б.“е“. От заключението на в.л.Р. се установява, че стойността
на положения извънреден труд от ищцата през периода от 02.01.2020 год. до
27.05.2020 год., възлиза в размер общо на сумата 537,60 лева, изчислено в съботните
дни по 4 часа, а през работните дни по 1 час на ден. Експертът е отразил в
констативната част на заключението си, че положения от ищцата извънреден труд е
на 02.01.2020 год., 03.01.2020 год., 10.01.2020 год., 17.01.2020 год.,
24.01.2020 год., 06.03.2020 год., 13.03.2020 год., 20.03.2020 год., 27.03.2020
год., 03.04.2020 год., 01.05.2020 год. и 08.05.2020 год. – 12 дни по 5,49 лева
– 65,88 лева или всичко положен извънреден труд от страна на ищцата 96 часа,
изчислен че възлиза на 603,48 лева.
При
наличието на така събраните по делото доказателства според съда ищцата, чиято е
доказателствената тежест в процеса по този обективно
кумулативно съединен иск доказа наличието на трудово правоотношение между
страните, по силата на което е работила в ответното дружество като
продавач-консултант в търговски обект – магазин в гр.Ловеч, ул.“Цачо
Шишков“№41, както и доказа твърдението си, че е полагала извънреден труд и то
по разпореждане, със знанието и без противопоставянето на нейния работодател,
извън установеното в трудовия договор 8-часово работно време. В този смисъл
тази претенция е основателна и следва да се уважи до размер на претендираната в петитума на
исковата молба сума от 600 лева, тъй като макар и да е изчислена от вещото
лице, че възлиза на 603,48 лева до приключване на съдебното дирене в първата
инстанция ищцата не измени – увеличи размера на така предявения иск, на
основание чл.214, ал.1 от ГПК, което дава основание на съда да го уважи до претендирана сума.
Следователно
ответникът в качеството му на работодател следва да бъде осъден да заплати на
ищцата сумата 600 лева, представляваща извънреден труд за периода от 02.01.2020
год. до 27.05.2020 год., на основание чл.143, ал.1 от КТ.
По
обективно кумулативно съединения иск с правно основание чл.224, ал.1 от КТ.
За уважаването на този иск трябва да са
налице предпоставките от фактическия състав на чл.224, ал.1 от КТ, а именно :
наличие на прекратено трудовото правоотношение на работника и втората
предпоставка, която е отрицателна е работникът да не е използвал полагащият му
се платен годишен отпуск за посочените в петитума на
исковата молба дни. При разпределяне на доказателствената тежест в настоящия граждански процес,
направена в съдебно заседание на 18.03.2021 год., съдът е указал, че тежестта
на доказване е на ищцовата страна, която при
условията на пълно и главно доказване
доказа, че между нея и ответното дружество е съществувало трудово
правоотношение, което е прекратено със съответно издадена от работодателя
заповед, доказа за какъв период от време и по-точно за кои календарни години не
е ползвала платен годишен отпуск и какъв е точният размер на така претендираното обезщетение . Доказателствата сочат, че
съществувалия между страните трудов договор е прекратен и че действително
работодателят дължи на работника обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ за
неизползвания от нея платен годишен отпуск. В заключението си в.л.Р. е
посочило, че за периода от 26.10.2018 год. до 05.06.2020 год. полагаемият се на
ищцата платен годишен отпуск е 33 дни, от които 23 дни са неизползван от нея
платен годишен отпуск. През м.юни 2020 год. във ведомостта за заплати на ищцата
е начислено обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ за 23 работни дни – 784,12 лева,
което обезщетение към датата на изготвяне на заключението /06.04.2021 год./ не
й е изплатено.
Щом
това е така тази претенция се явява изцяло основателна и доказана и следва да
бъде уважена от съда до пълния претендиран размер,
като се осъди ответника да заплати на ищцата сумата в размер на 784,12 лева,
представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 2019 год. и
2020 год., на основание чл.224, ал.1 от КТ.
По
разноските.
При
този изход на процеса ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата
сумата 200 лева, представляваща съдебно-деловодни разноски /адвокатски хонорар/,
на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
По
сметка на РС-гр.Ловеч ответникът следва да заплати сумата 100 лева,
представляващи държавна такса за двата обективно кумулативно съединените искове
с правно основание чл.143, ал.1 от КТ и чл.224, ал.1 от КТ и 80 лева за уважения
неоценяем иск по чл.344, ал.1, т.1 от КТ, на
основание чл.1 и чл.3 от Тарифа за държавните такси, които се събират от
съдилищата по ГПК, както и сумата 150 лева депозит, заплатен от бюджетните суми
на РС-гр.Ловеч за допусната съдебно-икономическа експертиза или общо сумата 330
лева.
Водим
от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ ЗАПОВЕД №2/05.06.2020 год. на Бисер
Тодоров Линков, ЕГН-********** - Управител на „Биси
Транс“ЕООД, ЕИК : *********, със седалище и адрес на управление : гр.Ловеч, ул.”Княз
Имеретински“№16, вх.“Б“, ет.1, ап.2, с която на
основание чл.188, ал.1, т.3 във връзка с чл.190, ал.1, т.4, пр.1, чл.210, ал.1
от КТ, е наложено дисциплинарно наказание „Дисциплинарно уволнение“ на М.И.К.,
ЕГН-**********,***, със съдебен адрес ***, чрез адв.В.У.
от АК-гр.Плевен, по иска с правно основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНА.
ОСЪЖДА
ответника „Биси
Транс“ЕООД, ЕИК : *********, със седалище и адрес на управление : гр.Ловеч,
ул.”Княз Имеретински“№16, вх.“Б“, ет.1, ап.2,
представлявано от Управителя Бисер Тодоров Линков, ЕГН-********** да заплати на
ищцата М.И.К., ЕГН-**********,***, със съдебен адрес ***, чрез адв.В.У. от АК-гр.Плевен сумата 600 /шестотин/
лева, представляваща положен от ищцата извънреден труд за периода от 02.01.2020
год. до 27.05.2020 год., на основание чл.143, ал.1 от КТ.
ОСЪЖДА ответника „Биси Транс“ЕООД, ЕИК : *********, със седалище и адрес на
управление : гр.Ловеч, ул.”Княз Имеретински“№16,
вх.“Б“, ет.1, ап.2, представлявано от Управителя Бисер Тодоров Линков, ЕГН-**********
да заплати на ищцата М.И.К., ЕГН-**********,***, със съдебен адрес ***, чрез адв.В.У. от АК-гр.Плевен сумата в размер на 784,12
/седемстотин осемдесет и четири лева и дванадесет стотинки/, представляваща
обезщетение за неизползван платен годишен отпуск от ищцата за 2019 год. и 2020
год., на основание чл.224, ал.1 от КТ.
ОСЪЖДА ответника „Биси
Транс“ЕООД, ЕИК : *********, със седалище и адрес на управление : гр.Ловеч,
ул.”Княз Имеретински“№16, вх.“Б“, ет.1, ап.2,
представлявано от Управителя Бисер Тодоров Линков, ЕГН-********** да заплати на
ищцата М.И.К., ЕГН-**********,***, със съдебен адрес ***, чрез адв.В.У. от АК-гр.Плевен сумата в размер на 200 /двеста/
лева, представляваща съдебно-деловодни разноски, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, включваща адвокатски хонорар.
ОСЪЖДА ответника „Биси Транс“ЕООД, ЕИК :
*********, със седалище и адрес на управление : гр.Ловеч, ул.”Княз Имеретински“№16, вх.“Б“, ет.1, ап.2, представлявано от
Управителя Бисер Тодоров Линков, ЕГН-********** да заплати по
сметка на Районен съд-гр.Ловеч общо сумата 330 /триста и тридесет/ лева, от
които 100 лева, представляващи
държавна такса за двата обективно кумулативно съединените искове с правно
основание чл.143, ал.1 от КТ и чл.224, ал.1 от КТ и 80 лева за уважения неоценяем иск по чл.344, ал.1, т.1 от КТ, на основание чл.1
и чл.3 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК,
както и сумата 150 лева депозит, заплатен от бюджетните суми на РС-гр.Ловеч за
допусната съдебно-икономическа експертиза.
Решението
може да се обжалва пред ОС-гр.Ловеч с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :