Р Е Ш Е Н И Е
№………./…...07.2020 г.
гр.
Варна
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ
в открито съдебно заседание, проведено на първи юли през две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАРИЯ ТЕРЗИЙСКА
ЧЛЕНОВЕ:
ЕЛИНА КАРАГЬОЗОВА
МЛ.С. ФИЛИП РАДИНОВ
при секретар Христина Атанасова,
като разгледа докладваното
от съдията Терзийска
въззивно търговско дело № 777
по описа за 2020 г.,
за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по жалба на
„Водоснабдяване и канализация-Варна“ ООД против Решение № 1323/12.03.2020 г. на
ВРС по гр.д. № 9006/2019 година, с което е отхвърлен иска на „Водоснабдяване и канализация” ООД град Варна, ЕИК103002253 срещу
П.А.П., гр.Варна за признаване за
установено в отношенията между страните, че ответникът в качеството си на
потребител на В и К услуги, които се отчитат по партида с абонатен номер
1706057 дължи на ищеца, следните суми: сума в общ размер на 526.25лв.
(петстотин двадесет и шест лева и 25 ст.) представляваща главница за ползвани и
незаплатени В и К услуги за периода от 02.11.2017г. до 05.02.2019г. на адрес
гр.Варна, ***** и сума в oбщ размер на 29.13лв. (двадесет и девет лева и
13ст.), представляваща лихва за забава върху тази главница за периода от
06.01.2018г. до 28.02.2019г., ведно със
законната лихва върху главницата считано от датата на подаване на
заявлението в съда - 07.03.2019г. до окончателното плащане, за които суми е
издадена заповед № 2020 от 11.03.2019г. за изпълнение на парично задължение по
ЧГД № 3696/2019г. по описа на ВРС, на основание чл.415,ал.4 във вр.чл.422,ал.1
от ГПК.
Жалбоподателят моли за отмяна на
решението на ВРС като постановено при неправилно приложен материален закон.
Твърди, че доказателствата, събрани в първата инстанция, включително Списък на
наемателите на общински жилища установява по безспорен начин, че ответникът П.П.
в процесния период, за който се претендират сумите е бил ползвател на ВиК
услуги, респективно е задължен за заплащането им. Това следва да се приеме за
доказано и при липса на основания за обратното предвид разпоредбите на ОУ на
ВиК оператора, съгласно които при промяна в собствеността или правото на
ползване, собственикът, съответно ползвателя са длъжни да уведомят ищцовото
дружество за настъпилата промяна. Счита и доказано потреблението на съответните
количества вода и доказано извършване на услугите, тъй като потребителят е
длъжен от една страна да осигурява достъп на ВиК инкасатора за отчитане на
ежемесечното потребление, а от друга – при невъзможност или несъгласие с
отчетеното да уговори с оператора удобно време за отчитане, което задължение
също не е изпълнил. Дружеството при това се е възползвало от позволената в ОУ
възможност за начисляване на т.нар. „служебни кубици“ ползвана вода като са
съставени и съответните констативни протоколи. Претендира уважаване на исковете
и присъждане на разноски за всички инстанции.
Становището на особения представител
на ответника П.П. е за неоснователност на жалбата и законосъобразност на
атакувания съдебен акт. Списъкът на наемателите на общински жилища не
удостоверява качеството ползвател на ВиК услуги за процесния период, отсъстват
доказателства за изпълнение на разпоредбата на чл.2 ал.3 от ОУ, а именно
декларация-съгласие на собственика на имота именно ответникът като наемател да
е ползвател на услугите, предоставяни от ищцовото дружество. Не случайно
клиентския номер се води на Община Варна по представената от ищеца справка за
недобора. Поддържа и аргументите за недоказаност потребените количества вода от
представените карнети, а справката за недобора не доказва потреблението.
Твърденията за начислена служебно консумация от ВиК оператора са наведени едва
в пледоарията по същество от процесуалния представител на ищеца и не следва да
се съобразяват. Моли за присъждане на разноски за процесуално представителство.
В
съдебно заседание въззивникът не се представлява, поддържа доводите си по
жалбата в писмена молба от 01.07.2020 г.
Въззиваемата
страна чрез процесуален представител поддържа собствените си аргументи,
посочени в отговора по жалбата.
Съдът, като
приема, че е сезиран с редовна и допустима за разглеждане въззивна жалба,
депозирана от лице, легитимирано чрез правен интерес от обжалване, след
съвкупен анализ на доказателствения материал по делото приема за установено от фактическа
и правна страна:
Обжалваното решение е валидно и допустимо, поради
което в рамките на ограничения въззив настоящата инстанция се произнася по
приложението на импреративни правни норми и доводите в жалбата.
В развилото се заповедно производство
по ч.гр.д 3696/2019 г. по описа на ВРС е удовлетворено заявление на „Водоснабдяване и канализация-Варна” ООД град
Варна и издадена Заповед № 2020/11.03.2019 г. за изпълнение на парично
задължение срещу П.А.П.,
гр.Варна за сума в размер на 526.25лева, представляваща главница за
ползвани и незаплатени В и К услуги за периода от 02.11.2017г. до 05.02.2019г.
на адрес гр.Варна, *****и сума в oбщ размер на 29.13лева, представляваща лихва
за забава върху тази главница за периода от 06.01.2018г. до 28.02.2019г., ведно
със законната лихва върху главницата
считано от датата на подаване на заявлението в съда - 07.03.2019г. до окончателното
плащане, както и разноски в заповедното производство.
Предвид връчване на заповедта на
длъжника по реда на чл. 47 ал.5 от ГПК и след указания на заповедния съд, в
срока по чл. 415 от ГПК кредиторът е предявил и настоящия иск за установяване
вземането по заповедта.
Твърденията по иска са за качество
на потребител на ответника и задължение за заплащане на сумите по заповедта,
описани в справка за недобора на частен абонат, приложена към исковата молба.
Назначеният на ответника особен
представител е оспорил качеството потребител на ВиК услуги и реалната доставка
на сочената в документацията на ВиК дружеството, услуга.
От
доказателствата по делото, а именно: справка за недобора на частен абонат,
карнети и Справка от Община Варна съдържаща списък на общинските жилища и
наематели към 01.03.2017 година се установява, че ответникът П.А.П. фигурира
като вписан наемател на недвижим имот, находящ се в гр. Варна, ул. „Д-р Петър
Берон“ № 25, на който адрес ищцовото дружество претендира да е доставило ВиК
услуги, които не са заплатени от потребителя. Че ответникът не е собственик,
нито ползвател по см. на ЗС на адреса е видно и от удостовереното в справката
от Служба вписвания, представена с отговора.
При
тези данни основният факт относно качеството потребител на ВиК услуги на
ответника П. остава недоказан в процеса.
На
първо място, защото периодът, за който се твърди потребление и търси заплащане
на вземането е от 02.11.2017 г. до 05.02.2019 г., респективно е следващ този
към който е актуална справката на Община Варна.
На
следващо място, защото видно от справката от Служба вписвания, няма данни
ответникът да е собственик или ползвател на процесния имот.
На
трето място, защото съставените констативни протоколи от проверяващите на
адреса инкасатори удостоверяват факта на неосгурен достъп като основание за
служебно начисляване на количества потребена вода, но протоколът не се ползва с
доказателствена сила относно релевантния факт - качеството потребител на
ответника.
Съгласно
чл. 2 ал. 3 от ОУ на ВиК оператора, наемателят може да бъде потребител на ВиК
услуги, но само за времето на наемното правоотношение и при условие, че
собственикът или титулярът на вещното право на ползване на имота лично
декларира съгласие пред ВиК дружеството или бъде предоставена декларация с
нотариална заверка на подписа му, това лице /наемател/ да бъде потребител на
ВиК услуги и по за определен срок.
Ищцовото
дружество не е установило по безспорен начин, че условията по цитираната
разпоредба на ОУ са изпълнени, въпреки че му е разпределена доказателствена
тежест в процеса да установи валидност на облигационно правната връзка и при
изрични възражения в отговора в тази насока. Нещо повече, както бе посочено
по-горе и по клиентски номер, и по абонатен имотът се води собственост на
Община Варна, която е и потребител по смисъла на чл. 2. ал.1 т.2 от Общите
условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите.
Възраженията
в жалбата, че заключението по ССЕ установявало качеството на потребител на
ответника с оглед счетоводните записвания в пердприятието на ищеца са изцяло
неоснователни по посочените по-горе съображения, а аргументите основани на чл.
61 ал.1 в ОУ относно задължението на потребителя да уведоми ВиК дружеството при
промяна на собствеността или правото на ползване са ирелевантни, тъй като не са
задължение на наемателя, а на собственика Община Варна, за която отсъства
основание да заявява промяна по партида ако не се е разпоредила с правото на
собственост.
В
контекста на изложеното установителният иск е недоказан по основание и като
такъв следва да бъде отхвърлен.
Първоинстанционният
съд е достигнал до същия правен извод, поради което и решението ще бъде
потвърдено, тъй като не страда от визираните в жалбата пороци.
На
ищеца не се присъждат разноски, а от особения представител не са сторени
такива.
Водим
от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло
Решение №
1323/12.03.2020 г. на ВРС по гр.д. № 9006/2019 година по описа на същия съд.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: