№ 315
гр. София, 08.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-13, в публично заседание на
двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Владимир Вълков
при участието на секретаря Алина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Владимир Вълков Търговско дело №
20211100901770 по описа за 2021 година
Предмет на разглеждане е искане с правно основание чл. 625 ТЗ вр. чл. 607а, ал. 1
ТЗ.
Молителят Н.А.П. твърди, че ответникът „Д.К.“ ЕООД не е изпълнил свои
публични задължения за ДДС за периода 01.09.2011 г. – 30.09.2014 г. в размер на 20681,08
лв., по ЗДДФЛ в размер на 32727,08 лв. за периода 01.12.2011 г. – 30.09.2014 г, задължения
за ДОО в общ размер от 100809,25 лв. в това число и 21492,67 лв., установени с Ревизионен
акт № *********/18.11.2011 г. за периода 21.10.2003 г. – 31.05.2011 г., задължения за ЗО в
размер на 48738,79 лв. за периода от 01.06.2011 г. до 31.05.2021 г. както и установени с
Ревизионен акт № *********/18.11.2011 г. задължения за периода 21.10.2003 г. – 31.05.2011
г. на стойност 11042,65 лв., задължения за УПФ за периода 01.06.2011 г. – 31.05.2021 г.,
както и установени с Ревизионен акт № *********/18.11.2011 г. задължения за периода
21.10.2003 г. – 31.05.2011 г. в размер на 4296,10 лв. при общ размер на тези задължения от
17071,73 лв., задължения за ГВРС за периода 01.01.2005 г. – 31.12.2010 г. в размер на 81,99
лв. Твърди се тези вземания да са формирали и задължения за лихвав общ размер от
11395,45 лв. в това число и установени с Ревизионен акт № *********/18.11.2011 г.
вземания за лихва върху задължения по ЗДДФЛ за периода 01.01.2007 г. – 31.05.2011 г. в
размер на 1841,40 лв. Твърди се, че ответникът не е в състояние да погаси тези свои
задължения. Кредиторът се позовава на предвидена в чл. 608 ал. 2 ТЗ презумпция за
неплатежоспособност при твърдение, че ответникът не е обявил в търговския регистър
годишните си финансови отчети за 2017 г., 2018 г. и 2019 г. Иска се да бъде обявена
неплатежоспособността на ответника, да бъде открито производство по несъстоятелност, да
бъде определена началната дата, да бъде допуснато обезпечение чрез запор на цялото
1
движимо имущество и възбрана върху недвижимите имоти, дружеството да бъде обявено в
несъстоятелност, а производството да бъде спряно.
В съдебно заседание процесуалният представител на ответника – адв. Ч. от САК, оспорва
молбата. Твърди, че твърдяните от молителя вземания включват и такива, които са погасени с
абсолютна давност и оспорва задълженията да са в твърдяния размер.
По съществото на спора процесуалният представител на молителя – служител с
юридическо образование Колевски застъпва теза за установине значителни по размер публични
вземания при коефициенти за обща и бърза ликвидност значително под установените в практиката
нормативи.
В писмена молба адв. Ч. твърди, че задължения за периода 2003-2008 г. са отписани
служебно, а задълженията за 2009 г. са признати за погасени под давност с влязло в сила съдебно
решение.
Като обсъди наведените в процеса доводи и събраните по делото доказателства,
ценени при условията на чл. 235 ГПК, приема за установено следното:
По партидата на ответното дружество е обявени годишни финансови отчети за 2015
г., чието съдържание обаче не може да бъде установено.
От заключението на вещото лице се установява, че отчитаните през периода
приходи са от продажби от строителство на сгради и други неидентифицирани приходи, а
разходите – за външни услуги и други. През целия изследван период дружеството не отчита
краткосрочни вземания или друг краткотраен актив. Вещото лице констатира отчетени от
ответника задължения в ГФО за 2016 г. за предходната 2015 г. към доставчици, други
задължения, към персонал, осигурителни и данъчни задължения възлизат в общ размер от
1434 хил. към 31.12.2015 г. Формиран е и извод, че превишението на краткосрочните
задължения спрямо краткотрайните активи е налице още към 2015 г. Молителят не оспорва
счетоводните записвания на ответника, поради което съдът ги възприема за меродавни при
възприетото и от вещото лице съдържание – наличие на вземания, отчетени като
неизискуеми за периода 2016 г. – 2020 г.
От справката, представена от СДВР отдел „Пътна полиция“ се налага извод, че
дружеството е собственик на товарен автомобил ГАЗ 66 рег. № ****, товарен автомобил
Мерцедес 814 рег. № ****, товарен автомобил МАН 18.224 рег. № С ****, товарен
автомобил Мерцедес Вито 108, рег. № ****, лек автомобил Пежо Партнер 2,0 Д, рег. №
****, лек автомобил Пежо Партнер, 1,9 рег. № СА **** АС, ремарке за лек автомобил
Ешлер 2 ТА 2,7 рег. № **** ЕР, ремарке за лек автомобил Умбра Римочи ИМ 5 БМ, рег. №
****, товарен автомобил Мерцедес Спринтер 312 рег. № 6957РР и лек автомобил Мерцедес
Спринтер рег. № ****. Върху това имущество е наложен запор с постановление на
публичен изпълнител при ТД на НАП София изх. № 25 53-00-1339/21.04.2012 г.
При установената фактическа обстановка съдът приема следното от правна страна:
Законът овластява държавата, легитимирайки се с установени публични вземания,
произтичащи от осъществена търговска дейност, да постави под въпрос способността на
търговското предприятие да участва адекватно в стопанския обмен. При доказана
невъзможност с регулярните си приходи от търговска дейност предприятието да покрива
краткосрочните си задължения в относително продължителен период от време правният ред
2
утвърждава процедура за оползотворяване потенциала на търговското предприятие,
съответно за осребряване на наличното имущество за удовлетворяване на формираните
задължения. В тази насока търсената в процеса защита предполага да бъде установено
специално качество на длъжника – търговец по смисъла на чл. 1 от ТЗ; материалноправната
легитимация на ищеца, произтичаща от изискуемо задължение по търговска сделка или
публичноправно задължение към държавата и общините, породено от търговската му
дейност или задължение по частно държавно вземане и трайно установена невъзможност за
ответника да обслужва задълженията си.
При очертания предмет на производството материалноправната легитимация на
кредитора произтича от съществуващо изискуемо вземане. Ответникът не оспорва
наличието на публични задължения, а единствено техния размер и то с оглед изтекла
погасителна давност за част от начислените задължения. При тези обстоятелства съдът
приема за безпредметно да изследва конкретния размер на непогасените вземания на
молителя. Ответникът не оспорва твърдяните вземания за периода 24.08.2011 г. – 24.08.2021
г. като данни за наличието на такива, както и че са били изискуеми към 31.12. на
съответната година следва и от представените от ответника годишни финансови отчети за
периода 2016 г. – 2020 г. При тези съображения съдът приема за доказана
материалноправната легитимация на молителя като безпредметно остава изследването на
конкретния размер на всяко от твърдяните вземания. Както бе посочено вече наличието на
изискуемо вземане е необходимо, но и достатъчно, за да легитимира кредитора да постави
под въпрос финансовото здраве на длъжника.
Правноорганизационната форма на ответника го определя като търговец по смисъла
на закона.
Доверието в търговския оборот произтича от уеднаквените правила за
осчетоводяване на резултата от стопанските операции с вменено на търговеца задължение
да отразява действително настъпили обстоятелства като своевременно актуализира и
обобщава тази информация – чл. 51 ТЗ. В този смисъл счетоводно отразените данни са и
основа за преценка дали и доколко дейността се осъществява в съответствие с разумната
търговска практика при поддържане на адекватно съотношение между формираните в
рамките на стопанския оборот активи и пасиви, обезпечаващо и желаното разплащане в
разумен срок. От представените от процесуалния представител на ответника годишни
финансови отчети такъв извод е невъзможен. Отразените данни още в отчета за 2016 г. за
предходната налагат извод, че отчетеният актив на стойност 551 хил. лв. – указан като
вземания със срок до 1 година, е недостатъчен, за да покрие отчетените краткосрочни
задължения от 1434 хил.лв.
От доказателствата по делото обаче липсват категорични данни, позволяващи извод
за действителното финансово състояние на ответника преди 31.12.2015 г. С оглед
обстоятелството, че установеното несъответствие не е преодоляно през следващите периоди
съдът приема, че още към тази дата е отсъствал потенциал за превъзмогване на
затруднението, обосноваващо индиция за трайност на състоянието. Ето защо и тази дата
3
следва да бъде обявена за начална на установената неплатежоспособност.
По делото не се доказва ответникът да разполага с имущество, покриващо
първоначалните разноски в производството по несъстоятелност. Наличните данни за
движими вещи (при отсъствие на такива запорът да е вписан в Централния регистър на
особените залози) не осигуряват посрещане на разноските за заплащане възнаграждението
на синдика, необходимо за развитие на необходимите процедури за осребряване на тези
активи.От данните по делото не се установява и кредиторите да са привнесли указаната им
на 24.11.2021 г. сума, гарантираща разноските по смисъла на чл. 723 т. 2 ТЗ. При тези
обстоятелства ответникът следва да бъде обявен в несъстоятелност с произтичащото от това
състояние обезпечаване на наличното му имущество, а производството – да бъде спряно.
Макар и самият закон да препятства разпоредителните действия от името на прекратеното
по силата на закона юридическо лице, съдът приема, че следва да оповести изрично и това
ограничение в правата му.
По разноските
Нормата на чл. 81 ГПК свързва произнасянето по отговорността за разноски в
съдебно производство от нарочно заявено искане. Такова в случая не е заявено.
Молителят е освободен от задължение да предплати държавна такса, поради което
сумата следва да бъде събрана от ответника.
Мотивиран от изложеното съдът
РЕШИ:
ОБЯВЯВА НЕПЛАТЕЖОСПОСОБНОСТТА на "Д.К." ЕООД, ЕИК **** със
седалище и адрес на управление гр. София, р-н „Сердика“
ж.к. **** по молба на Н.А.П. с адрес по делото: гр. София, бул. „****.
ОПРЕДЕЛЯ НАЧАЛНА ДАТА на неплатежоспособността 31.12.2015 г.
ОТКРИВА на основание чл. 632 ал. 1 ТЗ ПРОИЗВОДСТВО ПО
НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ по отношение на "Д.К." ЕООД, ЕИК ****.
ДОПУСКА ЗАПОР и ВЪЗБРАНА върху имуществото на "Д.К." ЕООД, ЕИК
****.
ПОСТАНОВЯВА прекратяване дейността на търговското предприятие.
ОБЯВЯВА "Д.К." ЕООД, ЕИК ****.
СПИРА производството по несъстоятелност.
УКАЗВА на кредиторите, че при непредставено доказателство за внесена сума в
размер на 4000 лв. по депозитната сметка на Софийски градски съд в едногодишен срок,
считано от обявяване на решението в търговски регистър, производството по
несъстоятелност ще бъде прекратено, а търговецът – заличен.
4
ОСЪЖДА на основание чл. 78 ал. 6 ГПК вр. чл. 620 ал. 5 ТЗ "Д.К." ЕООД, ЕИК
**** със седалище и адрес на управление гр. София, р-н „Сердика“ ж.к. **** да заплати в полза
на бюджета на съдебната власт по сметка на Софийски градски съд сумата 250,00 лв. – държавна такса в
производството по несъстоятелност.
Решението може да бъде обжалвано в 7-мо дневен срок от вписването му в
търговския регистър с въззивна жалба пред Апелативен съд – София.
Препис от решението да бъде изпратен незабавно на Агенцията по вписванията за
вписване в търговския регистър на основание чл. 622 от ТЗ.
Решението да бъде обявено и в книгата по чл. 634в ТЗ.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
5