РЕПУБЛИКА
БЪЛГАРИЯ
Административен съд Пловдив
Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 2362/30.11.2021г.
гр.Пловдив, 30 . 11 . 2021 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен
съд-Пловдив, VI състав, в открито заседание на втори ноември през две хиляди
двадесет и първа година, в състав :
Административен съдия
: Здравка Диева
С
участието на секретаря Г.Г., като разгледа докладваното
от съдията адм.д.№ 1671/2021г., за да се произнесе ,
взе предвид следното :
С.М.Ж.,***, офис 3, с пълномощник адв. Ст.С.,
обжалва Заповед № СД – 06 – 5 / 15.04.2021г. на Министъра на правосъдието, с
която е изключена от списъка на лицата, които могат да бъдат назначавани за
синдици в производството по несъстоятелност по Търговския закон, утвърден със
заповед след изпит за придобиване на квалификация синдик № ЛС-04-72 от
21.02.2006г. на Министъра на правосъдието.
Становища на страните :
- Оспорващото лице счита заповедта за
незаконосъобразна, поради постановяването й при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, противоречие на
материалния закон и несъответствие с целта му. По отношение твърдението за
съществено нарушение на административнопроизводствените
правила – чл.26 ал.1 и чл.34-35 АПК е посочено, че настоящото административно
производство е второ, като първото е приключило с влязло в сила Решение №
724/13.04.2020г. на АС-Пловдив по адм.д.№
3373/2019г., потвърдено от ВАС с Решение № 1228/01.02.2021г. по адм.д.№ 6862/21г. Във второто самостоятелно производство жалбоподателката не е уведомена съгл. чл.26 ал.1 АПК и не й
е предоставена възможност за право на защита пред административния орган, като
в тази вр. е изтъкнато, че спрямо първото производство,
при второто са налице нови фактически и правни твърдения – в т.2 от оспорената
заповед. Изцяло са нарушени нормите на чл.34 и чл.35 АПК, с което е отнета
възможността на адресата на акта да участва в административното производство
посредством представяне на обяснения и възражения относно разглежданите от
административния орган факти. Относно изискването за ясни и непротиворечиви
мотиви на административния акт е заявено, че на стр.2 от обжалваната заповед е
налице само един мотив във вр. с фактите по случая –
според административния орган Ж. не е приложила към искането си до съда по
несъстоятелността за разрешение за осребряване „необходимите документи,
свързани с установяване на собствеността върху имуществото на длъжника“ – без
да бъде уточнено кои са били „необходимите документи“, които не са приложени
към молбата. При непосочени необходими документи не е възможно верността на
твърдението на административния орган да бъде проверено. Ведно с това, от
мотивите на заповедта не се разбира дали обвинението е за неприлагане на
необходимите документи „свързани с установяване на собствеността“ към искането
до съда по несъстоятелността за издаване на разрешение за осребряване или към
подаден отговор от синдика до Инспектората към министерството на правосъдието –
в рамките на контролното административно производство спрямо жалбоподателката. Поддържа се неяснота досежно
извършена или не проверка от органа на документацията, съдържаща се в т.д.№
105/2016г. на Окръжен съд – Плевен, тъй като при отсъствие на документи за
собствеността на длъжника пред съда по несъстоятелността приписваното нарушение
е обективно възможно, но при непредставяне на документи пред Инспектората към
Министерството на правосъдието за нарушение на чл.658 ал.1 т.5 ТЗ не би могло да
се мисли. Отсъствието на конкретно твърдение на административния орган относно
това – кои точно са „необходимите документи“ отнема възможност и за преценка за
спазване принципа на чл.6 АПК. В тази насока е изтъкнато, че не е идентично
нарушение, изразяващо се в непредставяне на документи за нито един имот от
масата на несъстоятелността /дори умишлено с цел увреждане ипотекарния
кредитор Райфайзенбанк / и изразяващо се в неволен пропуск само за един имот на
незначителна стойност. При обсъждане на хипотезата за посочените два случая във
вр. с чл.6 АПК, се счита, че в единия от тях не
следва изключване от списъка на синдиците. Тоест, в случая е нарушен чл.59 ал.1
т.4 АПК с последица – нарушение на чл.6 АПК.
За мотивите в т.1 от оспорената
заповед се поддържа следното : единственият документ за собствеността на Тома
Строй ЕООД /в несъстоятелност/ върху активите от масата на несъстоятелността е
обявеният в Търговския регистър /ТР/ - договор за покупко-продажба на
търговското предприятие на Гео Строй ГД ЕООД с нотариална заверка на подписите
от 16.04.2014г., многократно представят по т.д.№ 105/2016г. и се е намирал в
кориците на делото към момента, в който Ж. е сезирала съда по несъстоятелността
с искането по чл.716 ТЗ. В тази вр. е посочено
приложеното към жалбата Удостоверение по т.д.№ 105/2016г. с изх.№ от ОС-Плевен
4697/20.09.2019г. – считано от 19.09.2016г. в кориците на т.д.№ 105/2016г. на
ОС-плевен се намира договор за продажба на търговско предприятие/16.04.2014г.
Тома Строй ЕООД е учредено на 10.04.2014г. с капитал от 2 лв., поради което се
поддържа, че масата на несъстоятелността на посоченото дружество се изчерпва с
активите, включени в съставя на прехвърленото от Гео Строй ГД ЕООД търговско
предприятие, който факт е изрично подчертан и в решение на Събранието на кредиторите
на Тома Строй ЕООД от 24.04.2017г. /стр.8 от протокола, в което подлежащата на
осребряване маса на несъстоятелността на Тома Строй ЕООД е дефинирана именно
чрез препратка към Договор за продажба на търговско предприятие от 16.04.2014г./.
Изложените данни според жалбоподателката категорично
опровергават твърдението в т.1 от мотивите на оспорената заповед, тъй като при
положение, че масата на несъстоятелността на Тома Строй ЕООД се дефинира
изчерпателно от придобивния титул - Договор за
продажба на търговско предприятие / 16.04.2014г., а този придобивен
титул се намира в кориците на делото по несъстоятелност още от 19.09.2016г., то
през 2017г. жалбоподателката не би могла да има
задължение да „издирва“ и „уточнява“ имущество, за чийто идентитет
е била наясно както Ж., така и съдът по несъстоятелността. Счита се, че дори
условно да бъде допуснато, че действително синдика не е представил пред съда по
несъстоятелността „необходимите документи, свързани с установяване
собствеността на имуществото на длъжника“, от това не следва извод за нарушение
на задължението по чл.658 ал.1 т.5 ТЗ с довод, че издирването и уточняването на
имуществото на длъжника не е функция на това какви документи са представени
пред съда. Счита се, че непредставянето на даден документ, приет от съда за
съществен, не може да бъде определено за нарушение на чл.658 ал.1 т.5 ТЗ,
защото представлява процесуален факт, а не извънпроцесуална
дейност по издирване и уточняване на имуществото на длъжника. Описаните
възражения са представени в становището-отговор в рамките на контролното
производство, завършило с отменената заповед № ЛС-04-498/29.08.2018г. на
Министъра на правосъдието. Предвид изложеното се счита да не е извършено
вмененото нарушение по т.1 от заповедта – на чл.658 ал.1 т.5 ТЗ.
За твърдението по т.2 – „синдик Ж.
много бързо е предприела действия по осребряване на имуществото“, защото още на
26.04.2017г. била сключила договор с избрания на Събранието на кредиторите от
24.04.2017г. оценител Мирвал – ВВ ЕООД, е заявено, че
според административния орган синдика е следвало да изчака „стабилизирането“ на
решенията на Събранието на кредиторите преди да сключи договор с оценителя. В
тази вр. е посочено, че сключването на договор с
избрания от Събранието на кредиторите оценител не представлява действие „по
осребряване на имуществото“, тъй като това е действие, което подготвя
осребряването, но не представлява нито искане до съда по несъстоятелността по
чл.716 ТЗ за издаване на разрешение за продажба, нито обявяване на тръжна
процедура по чл.717 и сл. ТЗ. В оспорената заповед е отразено, че синдика е бил
уведомен за подадената жалба от Райфайзенбанк ЕАД против решенията на
Събранието на кредиторите от 24.04.2017г. едва на 17.05.2017г. – чрез
постановено от съда по несъстоятелността Определение № 414/17.05.2017г., поради
което към 26.04.2017г.- дата на сключване на договора с оценителя, избран от
Събранието на кредиторите, синдика не би могъл да знае че Райфайзенбанк ЕАД е
обжалвало решенията. Към 26.04.2017г. жалбата на банката не е била процесуален
факт и обективно невъзможно е било синдика да е информиран за нея. В тази
насока е изтъкнато, че при провеждане на Събранието на кредиторите от
24.04.2017г. банката релевира искане до съда по
несъстоятелността за спиране на производството по т.д.№ 105/2016г. на ОС-Плевен
до приключване на производството по обжалване на предходни решения на
Събранието на кредиторите, приети на 19.01.2017г., което искане на банката е
отхвърлено от съда по несъстоятелността /цитирана ст.4 от протокола на
Събранието на кредиторите от 24.04.2017г. – всички актове и решения в
производството по несъстоятелност подлежат на незабавно изпълнение; чл.679 ТЗ/.
В тази вр. са и мотивите на съда по несъстоятелността
при отхвърляне на искането за спиране, с които синдика се е съобразил изцяло
сключвайки договор на 26.04.2017г. Предвид изложеното упрекът за сключване на
договор с оценителя се счита за неоснователен. За изготвянето на пазарната
оценка от Милвал-ВВ ЕООД за 11 дни е посочено, че срок за изготвяне на надлежна
пазарна оценка на масата на несъстоятелността /на Тома Строй ЕООД/, не е правно
регламентиран. В случая почти всички имоти на дружеството се намират в
гр.София, малка част от тях – в гр.Пловдив и гр.Сопот, поради което огледът би
отнел един ден за имотите извън София, а за тези в София – ден или два.
Неоснователен се счита мотивът, че в периода на изготвяне на пазарната оценка
имало многобройни почивни дни, тъй като пазарната оценка е връчена на синдика
на 08.05.2017г. и почивните дни са били само на 1-ви май и 8-ми май. Заявено е,
че съмнително би било изготвяне на пазарна оценка за един ден, но не и за 11
дни, при което мотивите на административния орган почиват на предположения, а
не на реални факти или стандарти за дължимата от синдика грижа. Дължимата грижа
на синдика не би могла да бъде обвързана със знание за колко време може да се
изготви пазарна оценка, поради различна работоспособност на конкретните
физически лица – фактически изпълнители. С позоваване на решението по адм.д.№ 3373/2019г. на АС-Пловдив е заявено, че синдика
няма законови задължения да проверява избрания изпълнител, което е относимо и
за сроковете за изготвяне на пазарната оценка. Ведно с това е посочено, че
неправилно в заповедта се твърди, че към доклада до съда по несъстоятелността
от 10.05.2017г. синдика не е приложил пазарната оценка – административният
орган се позовава на Определение № 414/17.05.2017г. по т.д.№ 105/2016г. на
ОС-Плевен, в което изрично е записано, че към молбата на синдика до съда по
несъстоятелността е приложена пазарната оценка, изготвена от Мирвал-ВВ ЕООД. По отношение на обвинителния довод, че през
м.07.2017г. Мирвал – ВВ ЕООД е изготвил нова пазарна
оценка на активите на тома Строй ЕООД на стойност 12 421 200лв. с
вероятен подтекст за разлика спрямо предходната с 5 000 000лв., е
посочено, че Ж. е заличена като синдик на тома Строй ЕООД на 13.06.2017г.
Тоест, не би могла да съобрази различието в двете пазарни оценки на база
изготвената през м.юли 2017г. втора оценка. Относно довода, че оценителят Мирвал – ВВ ЕООД се е сдобил със сертификат за
правоспособност на 23.06.2017г. /след изготвянето на пазарната оценка/ е
направено позоваване на мотивите в решението на АС-Пловдив по адм.д.№ 3373/2019г. – пазарната оценка е подписана от В.В. не само в качеството на управител на Мирвал
ВВ ЕООД, но и като оценител, като в положените печати е посочена оценителската му правоспособност, поради което синдика не е
извършил нарушение във вр. с избрания оценител. За
частта от мотивите в оспорената заповед на стр.4 се поддържа да са практически
неразбираеми, тъй като не е ясно какво конкретно нарушение на задълженията на
синдика е нарушено. Според административния орган синдика е следвало
самостоятелно да достигне до извод за незаконосъобразност на решенията на
Събранието на кредиторите от 24.04.2017г., които са отменени само в една малка
част – относно частта дефинираща масата на несъстоятелността на Тома Строй ЕООД
чрез активите, описани в договора за покупко-продажба на търговското
предприятие на Гео Строй Гд ЕООД. Решенията подлежат на съдебен контрол по реда
на чл.679 ТЗ, като синдикът има правомощието да откаже да се подчини на решение
на Събранието на кредиторите само, ако то е очевидно незаконосъобразно, какъвто
не е конкретния случай. В този см. се счита за необосновано твърдението в
заповедта, че „синдикът недобросъвестно се е доверил на оспорените решения на
събранието на кредиторите 24.04.2017г.“.
Поддържа се неяснота на обжалваната
заповед относно „непълнотата“ и „неточността“ на представената от синдика пред
съда по несъстоятелността информация за имуществото на длъжника. Не е ясно кои
са конкретните активи на Тома Строй ЕООД, които според адм.орган
„не са били собственост на длъжника“. В заповедта не е посочено в какво се
изразява пропускът на длъжника и кои конкретни активи всъщност не са
принадлежали на длъжника. Оспорващото лице поддържа, че отделен е въпросът за
преценката дали даден актив е собственост на несъстоятелния длъжник или на
трето лице, която преценка не е лесна и в тази вр. е
заявено, че в настоящото съдебно производство ще бъдат представени
доказателства, от които е видно, че ЧСИ М.Б., който по възлагане от
Райфайзенбанк ЕАД е продавал активи на Тома Строй ЕООД по реда на ГПК, е
удостоверявал невярна дата на влизане в сила на възлагателно
постановление. От доказателствата се поддържа да стане видно, че даден актив на
Тома Строй ЕООД може привидно да е напуснал масата на несъстоятелността през
м.януари 2016г., но впоследствие да се окаже, че действителната дата на влизане
в сила на възлагателното постановление е по-късна и
следователно, към 2017г. имотът е бил част от масата на несъстоятелността
/Решение от 18.03.2019г. по в.ч.гр.д.№ 2959/2019г., СГС/. В допълнение е
заявено, че логиката в мотивите на стр.4 от заповедта почива на предположения,
а не на факти /в частта за планиране да се осребрят активи, които според адм.орган без конкретни аргументи не били част от масата на
несъстоятелността на Тома Строй ЕООД и че синдика е щял да ги осребри,
рискувайки длъжникът да понесе отговорност за евикция/.
За несъответствието на заповедта с
целта на закона е посочено, че мотивите на административния орган в контекста
на чл.6 АПК са изцяло декларативни и е заявено, че постигането на целта на
чл.655 ал.3 ТЗ има и обратна страна – да не бъдат заличавани синдици въз основа
на недоказани и необосновани твърдения за недобросъвестност и предположения.
Поискана е отмяна на заповедта с присъждане на направените съдебни разноски.
В писмено становище по същество е
посочено, че доводи за незаконосъобразност на заповедта са изложени и в
допълнителни молба и становище по делото. Изтъкнато е, че принципно задължение
на административния орган съгласно чл.26 ал.1 АПК е да уведоми лицето за
образувано ново административно производство, чийто краен акт би могъл да е неблагоприятен
– изключване на синдика от списъка на синдиците. Твърди се в тази вр. нарушение на чл.34
ал.3, чл.35, чл.36 ал.1, ал.3 и ал.4 АПК, както и на принципите за истинност,
служебно начало и самостоятелност – чл.7, чл.9 и чл.10 АПК, вкл. при неспазване
на специалните правила на чл.23 ал.1 и ал.2 от Наредба № 3 /2005г. С позоваване
на значимостта от необсъждане на възраженията на страна в административното
производство е заявено, че правните последици от неспазване на това задължение
е отмяна на акта като незаконосъобразен, независимо дали е издаден при
оперативна самостоятелност или при обвързана компетентност /арг.
от т.9 от Постановление № 4 от 22.09.1976г. по гр.д.№ 3/76г. на Пленум на ВС;
Т.Р.№ 4/2004г. на ВАС по д.№ ТР-4/2002г./. Спазването на посочените общи
принципи на административния процес е от особена важност при прилагане на
утежняващата мярка /чл.5 ал.2 т.6 б.“в“ и чл.6 ал.1 т.2 първа хипотеза от
Наредба № 3 от 2005г./, вкл. във вр. със спазване
принципа на съразмерност /с позоваване на Решение № 1497/30.01.2020г. на ВАС по
адм.д.№ 12731/2019г., 5 чл.с-в/.
- Ответникът Министър на правосъдието
с процесуален представител гл.юрисконсулт Ю.Б. оспорва жалбата с искане за
отхвърлянето й като неоснователна. Поддържа законосъобразност на оспорваната
заповед, издадена от компетентен орган при стриктно спазване на законоустановения ред и съобразена с целта на закона. Заявено
е искане за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
В писмено становище е заявено, че жалбоподателката не е доказала твърденията за допуснати
нарушения на административнопроизводствените правила.
Твърди се надлежно извършена проверка от Инспектората на министъра на
правосъдието по ЗСВ и установени нарушения, извършени от жалбоподателката.
Посочено е, че изводите на административния орган, обективирани
в мотивите на заповедта се позовават на Решение № 1228/01.02.2021г. по адм.д.№ 6862/2020г. на ВАС – установено е, че синдик Ж. е
допуснала нарушение на чл.658 ал.1 т.5 ТЗ, като не е изпълнила задължението си
да издирва и уточнява имуществото на длъжника. В тази вр.
е заявено, че от проведеното на 24.04.2017г. второ Събрание на кредиторите на
Тома Строй ЕООД, на което е взето решение да се предостави право на синдика да
избере недвижимите и движимите вещи от МН, включени в договора за
покупко-продажба на търговското предприятие на дружеството от 16.04.2016г. между
Геострой ГД ЕООД и Тома Строй ЕООД, които да бъдат
продавани като цяло или в обособени части или индивидуално, може да се наложи
извод, че масата на несъстоятелността се състои от активите, предмет на
посочения договор. Част от тези активи са били предмет на изпълнителни дела, по
които е имало влезли в сила Постановления за възлагане, поради което е следвало
да бъдат изключени от масата на несъстоятелността, преди пристъпването към
продажба по реда на чл.717в и сл. ТЗ, което не е направено от синдика. Неизпълнението на това задължение е
мотивирало съда по несъстоятелността с Определение от 06.06.2017г. по т.д.№
105/2016г., ОС-Плевен, да отмени определението си от 17.05.2017г., с което е
разрешено на синдик Ж. да пристъпи към осребряване – продажба на имущество от
МН на длъжника по реда на чл.717в и сл. ТЗ и съответно да санкционира синдика,
като му наложи глоба. След като към 10.05.2017г. синдика не е уточнил имуществото
на длъжника и от масата на несъстоятелността не е изключила активите, по които
е имало влезли в сила постановления за възлагане, жалбоподателката
е извършила нарушение на чл.658 ал.1 т.5 ТЗ. Направено е позоваване на
решението по адм.д.№ 3373/2019г. – съдът приема, че
„не може да се поизнася относно пропорционалността на мярката, тъй като в
противен случай ще встъпи в правомощията на органа, което е недопустимо“. Ответникът счита, че предвид Решение №
1228/01.02.2021г. по адм.д.№ 6862/2020г. на ВАС –
между страните няма спор, че е извършено нарушение на чл.658 ал.1 т.5 ТЗ. Предвид окончателното решение на ВАС
се твърди неоснователност на оплакването за неуведомяване за административното
производство по издаване на оспорената заповед. Твърди се, че решението по адм.д.№ 6862/2020г. на ВАС се ползва със сила на пресъдено нещо и в същото е установено, че Ж. е извършила
нарушение на чл.658 ал.1 т.5 ТЗ. Въпрос на преценка на органа е дали ще
образува ново административно производство с оглед установеното нарушение с
окончателно съдебно решение във вр. с дейността на
синдика. В случая преценката на министъра е правилна и при издаване на
заповедта административният орган е действал в рамките на предоставеното му по
чл.655 ал.3 ТЗ правомощие, което е в условията на оперативна самостоятелност. В
случая не са нарушени административнопроизводствените
правила, тъй като е разпоредена проверка и е
предоставена възможност на синдика да даде писмени обяснения и да представи
доказателства за твърденията си. Конкретният вид и тежест на нарушението по
реда на чл.658 ал.1 т.5 ТЗ се установяват в хода на административното
производство, като основанията за изключване от списъка на синдиците е
формулирано общо в текста на чл.655 ал.3 ТЗ. Необходима е преценка дали действията
или бездействията на синдика съответстват на предвидените в чл.658 ТЗ негови
правомощия, дали са съобразени с изискването за дължима грижа по чл.660. Министърът
на правосъдието упражнява самостоятелен контрол върху лицата, включени в
списъка по чл.655 ал.2 т.7 ТЗ и назначени за синдици в конкретното производство
по несъстоятелност, като при законово фиксирани правомощия и задължения на
синдика в производството по несъстоятелност, които са рамката на проверка както
от съда по несъстоятелността, така и от министъра на правосъдието, не е
необходима отделна регламентация на други правила и критерии, по които да се
извърша административния контрол върху дейността на синдика. Представителят на
ответника се позовава на Доклад рег.№ 94-00-95/03.08.2018г. на проверяващия
инспектор и е посочено, че с писмо изх.№ 94-С-358/15.01.2019г. на главния
секретар на МП, от жалбоподателката е поискан писмен
отговор по констатираните нарушения и й е дадена възможност да ангажира
доказателства в 14 дн.срок от получаването на доклада. В тази вр. се поддържа, че е невярно твърдението, че не е
извършена преценка на всички факти и доводи от значение за случая. Спазен е материалния закон, тъй като в
чл.655 ал.3 ТЗ се съдържа правило, според което министърът на правосъдието
изключва от списъка по чл.655 ал.2 т.7 ТЗ лицата, за които е установено, че
извършват нарушения във вр. с дейността си като
синдици, независимо дали това обстоятелство е установено от съда по
несъстоятелността, която разпоредба е императивна. Счита се, че съгл. чл.655 ал.3 ТЗ министърът на правосъдието
разполага с право на преценка и е длъжен да изключи от списъка всяко лице, за
което е установено, че е извършило нарушение. Целесъобразността на това регулаторно решение е въпрос на
законодателна политика. Посочено е, че според трайната практика на ВАС – при
наличие на формално нарушение на синдика също следва да се издава
административен акт за изключването му от списъка и всяко нарушение на синдика
при упражняване на неговите правомощия, без значение на тежестта на нарушението
и неговите последици, може да бъде санкционирано чрез изключване от списъка.
Съдебният контрол за законосъобразност на административния акт изследва само и
единствено факта на нарушението /Решение № 2866/2005г. по адм.д.№
10328/2004г., ВАС, 5 чл.с-в/. Установи ли се наличието на нарушение и без да се
интересува от последиците на същото, съдът следва да потвърди заповедта на
министъра на правосъдието, без да е компетентен да изследва дали тежестта на
санкцията е съразмерна с тежестта на нарушението. Практиката на ВАС е потвърдена и от ЕС по правата на човека –
Решение от 12 ноември 2013г. по делото Г.К. срещу България: „заповедта на
министъра се отнася за регулирането на професията „синдик на дружество в несъстоятелност,
поради което властите са били особено чувствителни към изискванията за висок
професионализъм и точност при упражняването й от страна на тези лица. Ето защо
и контролът към тях е бил завишен, а и самата законодателна регламентация
показвала, че тези правомощия са предоставени на министъра, за да се гарантира,
че само подходящи лица ще имат правото да упражняват тази дейност.“. Твърди
се, че приложимото законодателство не изисква министърът да действа само ако
нарушението е тежко /определение № 10630/2008г. по адм.д.№
9789/2008г. на ВАС, потвърдено с Определение № 881/2008г. по адм.д.№ 14539/2008г. 5 чл.с-в; Решение № 3285/2003г. по адм.д.№ 9426/2002г. на ВАС, потвърдено с Решение №
6758/2004г. по адм.д.№ 7490/2003г., ВАС, 5 чл.с-в/.
Изключването по см. на чл.655 ал.3 ТЗ се квалифицира като специфичен вид
санкция за неправомерните действия на синдика, назначен по конкретното
производство по несъстоятелност. Изключването е правомощие, израз на правото на
органа, възлагащ публичните функции, да контролира изпълнението на дейността, да
оттегля възлагането, когато са налице предвидените в закона условия. Правото на
министъра на правосъдието да изключва от списъка е симетрично на правото му да
включва в списъка. Регулаторните цели изискват осигуряване включването на добре
подготвени лица за синдици, подложени на строг контрол при допуснати нарушения,
като така се изпълнява целта на закона – да се осигури висока степен на
професионална подготовка на лица, чиито дейности са изключително важни за
икономиката. В този см. неоснователно и необосновано е оплакването за
несъответствие на заповедта с целта на закона. Възразено
е за прекомерност на претендираните разноски, предвид
непредставянето на списък с разноски в ход по същество.
- Окръжна прокуратура-Пловдив не
участва в делото.
Оспорената
заповед е съобщена с известие за доставяне на 21.04.2021г. /л.265/. Ответникът
бе задължен, но не представи документ „изх.№ 94-С-358#/16.04.2021г.”, отразен в
известието за доставяне. Същото бе повторно представено във вр.
с указания по доказателствата /л.360/, ведно с копие от пощенски плик,
удостоверяващ способ на подаване на жалбата. Върху пощенския плик /л.362/ е
поставено клеймо с дата 05.05.2021г. При тези данни следва, че жалбата е
подадена в 14 дн.срок от съобщаване на административния акт, посочен в
заповедта посредством позоваване на чл.149 ал.1 АПК. Оспорването е от адресат
на неблагоприятен административен акт, осъществено в срок, поради което
допустимо.
Преписката
не съдържа информация за съдържанието на документ „изх.№94-С-358#/16.04.2021г.”,
отразен в известието за доставяне, в която хипотеза жалбата е подадена при
условията на безсрочност.
1.
Заповед № СД-06-5/15.04.2021г. е издадена от Министъра на правосъдието, на
основание чл.655 ал.3 вр. с чл.655 ал.2 т.7 от
Търговския закон /ТЗ/ и във вр. с чл.23 ал.3,
пр.първо от Наредба № 3/27.06.2005г. за реда за подбор, квалификация и контрол
върху синдиците. Според чл.655 ал.3 ТЗ : „Министърът на правосъдието изключва
от списъка по ал. 2, т. 7 лицата, за които е установено, че извършват нарушения
във връзка с дейността им като синдици независимо дали това обстоятелство е
установено от съда по несъстоятелността. Тези промени се обнародват в
"Държавен вестник". Съгласно с чл.23 ал.3, пр.първо от Наредба №
3/27.06.2005г. : „Министърът на правосъдието изключва от списъка по чл. 655, ал. 2, т. 7 ТЗ лицата, за които е
установено, че извършват нарушения във връзка с дейността им като синдици или
не са изпълнили задължението си по чл. 655а, ал.
1 ТЗ.”. Оспореният административен акт е издаден от компетентен
административен орган в пределите на неговата материална компетентност. Не е
налице хипотеза на заместване и авторство не е оспорено.
Оспорващото лице е включено в списъка
на лицата, които могат да бъдат назначавани за синдици в производства по
несъстоятелност по Търговския
закон, утвърден със заповед след изпит за придобиване на
квалификация синдик №ЛС-04-72/21.02.2006г. на Министъра на правосъдието /справка
в официалната интернет страница на Министерство на правосъдието - https://ispn.mjs.bg/mj/ispn.nsf/indexPublic.xsp?page=trustee/.
1.1. Фактически основания - В
обстоятелствената част на оспорената заповед е отразено следното : В
Министерството на правосъдието е постъпило сигнално писмо от Райфайзенбанк
/България/ ЕАД с вх.номер от 30.05.2017г. /л.22 и сл./, в което е поставено
искане за проверка на дейността на Ст.Ж. в качеството й на постоянен синдик по
т.д.№ 105/2016г. на Окръжен съд – Плевен /ОС-Плевен/ относно открито
производство по несъстоятелност на Тома Строй ЕООД /акт за встъпване от
07.10.2016г., л.153/. Във вр. с писмото и на основание
чл.372 ал.1 т.9 ЗСВ във вр. с чл.23 ал.1 от Наредба №
3/27.06.2005г., Министъра на правосъдието издал Заповед № ИЗСВ-01-177/14.06.2017г.
/л.119/ за проверка на дейността на синдика Ст.Ж. по т.д.№ 105/2016г.,
ОС-Плевен. Проверката е възложена на С.С. – инспектор
в Инспектората на министъра на правосъдието, което лице е представило Доклад
относно извършената проверка с вх.номер в министерството на правосъдието от 12.03.2018г.
/л.221 и сл./. Сигналното писмо на Райфайзенбанк /България/ ЕАД е съобщено на Ж.,
която представила писмен отговор с приложени доказателства, л.204 и сл.
Докладът също е съобщен на Ж., представила писмено становище, л.226 и сл., с
вх.номер от 03.04.2018г. Преписката съдържа и Доклад на С.С.
– инспектор в Инспектората на министъра на правосъдието с вх.номер в
Министерството на правосъдието от 03.08.2018г. /л.251 и сл./, в който е
отразено, че с резолюция от 13.03.2018г. на заместник-министъра на правосъдието
е указано да се изключи синдик Ст.Ж. от списъка на синдиците, утвърден от
министъра на правосъдието. Отразено е още, че жалбоподателката
е осъществявала дейност като постоянен синдик по т.д.№ 105/2016г., ОС-Плевен за
периода от 07.10.2016г. до 13.06.2017г. След описаните данни в заповедта е
направено позоваване на Решение № 724/13.04.2020г. по адм.д.№
3373/2019г. на АС-Пловдив, оставено в сила с Решение № 1228/01.02.2021г. на
ВАС, постановено по адм.д.№ 6862/2020г.
А / Посочените в обстоятелствената
част на заповедта данни са от 2017г. и от 2018г. Отсъства препратка към
Докладна записка до Министъра на правосъдието от Г.Д. – гл.инспектор по ЗСВ
/л.260 и сл./, която е с вх.номер от 13.04.2021г. Към докладната са приложени :
преписка вх.рег.№ 94-С-358/18г. и проект на заповед по чл.655 ал.3 ТЗ. За докладната
записка от 13.04.2021г. жалбоподателката не е
осведомена.
Б / Предвид позоваване в
обстоятелствената част на Решение № 724/13.04.2020г. по адм.д.№
3373/2019г. на АС-Пловдив, оставено в сила с Решение № 1228/01.02.2021г. на
ВАС, постановено по адм.д.№ 6862/2020г., се съобрази,
че последица от цитираните съдебни актове е отмяна на предходна заповед спрямо
оспорената. С отменена Заповед № ЛС-04-498/29.08.2018г. на Министъра на
правосъдието Ст.Ж. е изключена от списъка на лицата, които могат да бъдат
назначавани за синдици в производства по несъстоятелност по Търговския закон,
утвърдена със заповед след изпит за придобиване на квалификация синдик
№ЛС-04-72/21.02.2006г. на министъра на правосъдието. В заповедта от
29.08.2018г. са били възприети три нарушения : нарушение на чл. 23 ал. 2 от
Наредба № З от 27.06.2005г. за реда за подбор, квалификация и контрол върху
синдиците; нарушение на чл. 660 ал. 1 ТЗ — не е положена грижата на добрия търговец от страна на синдика и
нарушение на чл. 658 ал. 1
т. 5 от ТЗ /л.15 и сл. от адм.д.239 от
2019г. на ВАС – приложено за послужване е адм.д.№
3373/2019г. на АС-Пловдив/. При отмяна на заповедта от 2018г. преписката не е
върната на административния орган, предвид характера на производството –
служебно, по преценка на органа. При съпоставка между съдържанието на отменената
заповед и оспорената от 15.04.2021г. се констатира идентичност по отношение
нарушението на чл. 658 ал. 1
т. 5 от ТЗ и разлика относно другите две нарушения по предходната
заповед и нарушението по оспорената заповед - на чл.660 ал.1 вр. с чл.658 ал.1 т.5 вр. с
чл.658 ал.2 ТЗ.
В / Посочените данни обосновават извод
за второ административно производство спрямо Ст.Ж., което макар
административният орган да обвързва с преписката от първото, е самостоятелно и
съответно изисква спазване на процесуалните правила, регламентирани както в
Наредба № 3/27.06.2005г., така и тези от АПК, вкл. съобразяване с основните
принципи от Глава втора на Кодекса, гарантиращи законосъобразност във всяко
административно правоотношение. В тази вр. бе
посочено, че макар представената преписка да съдържа Докладна записка до
Министъра на правосъдието от Г.Д. – гл.инспектор по ЗСВ с вх.номер от 13.04.2021г, за докладната записка от 13.04.2021г. жалбоподателката не е осведомена и обстоятелствената част
от заповедта не съдържа препратка към същата, предвид възможността административен
акт да бъде мотивиран с относими към издаването му
документи и актове, след като същите са част от административната преписка и
органът се е позовал на тях / ТР № 16 от 1975г. на ОС на ГК на ВС/. Контролът
върху дейността на синдика по см. на чл.23 ал.1 от Наредба № 3/2005г. се
осъществява по реда на ал.2 от същата разпоредба, гарантираща възможност на
проверяваното лице да изложи съображения в отговор. В случая отсъства както
заповед за осъществяване на проверка спрямо дейността на синдика, с която се
образува конкретното производство – второ, но самостоятелно, тъй като при
отмяна на първата заповед преписката не е върната на органа, така и
предоставяне на възможност проверяваното лице да изрази становище, респект.
представи отговор с доказателства.
Следователно, административното
производство, при което е издадена оспорената заповед не е редовно образувано. Във
вр. с първото проведено производство, на което се
позовава органът в обстоятелствената част от оспорената заповед, пропускът би
могъл да бъде квалифициран за несъществен в хипотеза на отсъствие на нови
изводи за нарушения, спрямо установените при първото производство. Отсъствието
на редовно образувано производство е формално нарушение единствено в посочената
хипотеза – когато в самостоятелното второ производство органът не е приел нови
изводи за нарушения по отношение на приетите в първото производство, при
идентична фактическа установеност. При конкретните данни не е налице и
предоставяне на възможност на проверяваното лице да представи отговор по
констатациите на органа – съществено нарушение на чл.23 ал2 от Наредба №
3/2005г. и чл.34 ал.3 АПК. Допуснато е и нарушение на чл.35 АПК, задължаващ
административният орган да изясни фактите и обстоятелствата от значение за
случая, ведно с обсъждане на обяснение и/или възражение на проверяваното лице. Административният
акт би бил мотивиран само при спазване на посоченото задължение, тъй като при
обсъждане на отговор от проверяваното лице е дължимо обосноваване на изводи за
отхвърляне на възраженията, при което се разкрива волеизявлението на
административния орган, основаващо са на съпоставка между приети за установени
факти и становището на заинтересованото лице. Тоест, според обстоятелствената
част на оспорената заповед – не е осигурено гарантираното от АПК и приложимата
наредба право на участие и защита на проверяваното лице, вкл. отсъства
обсъждане на направени възражения в предходното /първо/ административно
производство и следователно е налице нарушение на императивните изисквания на АПК
- чл. 34 ал. 3,
чл. 35
и чл. 36, ал. 1,
ал. 3
и ал. 4 от АПК.
Правилата за провеждане на административно производство, установени в АПК са
приложими и за конкретното, независимо от специалните текстове на Наредба №
3/2005г. /чл.23 ал.2/, които повтарят изискването на чл.34 ал.3 АПК. Цитираните
норми представят проявление на основните принципи на административния процес за
истинност, служебно начало и самостоятелност - чл. 7,
чл. 9
и чл. 10 АПК.
В тази насока и Решение № 1228/2021г. на ВАС, с което е оставено в сила
решението на АС-Пловдив по адм.д.№ 3373/2019г. : „Безспорно
актът на Министъра, съставляващ индивидуален административен акт, по смисъла на
чл. 21 от АПК, подлежи на обжалване по реда на АПК /чл. 23, ал. 4 от Наредба №
3/2005 г./, като специалните процедурни правила за издаването й са разписани
/макар и лаконично/ в чл. 23 от Наредбата № 3/2005 г., поради което се следва и
спазване на общите правила на АПК за това.; Началото на административното
производство по чл.655, ал.3 от ТЗ се поставя след постъпила молба за проверка
на даден синдик по конкретно производство, като в изпълнение на посочената разпоредба
административният орган е задължен в посочения срок да изпрати препис от
писмото и приложенията към него на проверявания синдик /в същия смисъл е и
разпоредбата на чл.26 от АПК/. Безспорно неизпълнението на това задължение би
представлявало съществено процесуално нарушение, накърняващо правата на
проверяваното лице. Възможността на последното в 14-дневен срок от съобщението
да даде писмен отговор и да ангажира доказателства, обезпечава правото му на
защита и зависи изцяло от волята му. В такава насока са и правата на страните в
административното производство, разписани в чл.34, чл.35 и чл.36 от АПК.”.
Г / В допълнение се отбелязва, че
значимостта на нарушението – неосигуряване на гарантираното от АПК право на
участие на проверяваното лице в административното производство с представяне на
отговор или възражение с доказателства по отношение приетите за установени от
административния орган неблагоприятни факти, е възприета от Съдът на
Европейския съюз. Във вр. с позоваване от
представителя на ответника в становище по същество на решение на ЕС по правата
на човека – Решение от 12 ноември 2013г., касателно отговорността
на регулираната професия – синдик, следва да бъде посочено, че СЕС е наложил
правото на страната да бъде изслушана преди спрямо нея да бъде издаден акт с
неблагоприятна мярка, като общо правило и в практиката си изрично приема, че
"това задължение тежи върху административните органи на държавите-членки,
когато те вземат решения, попадащи в приложното поле на общностното
право, дори когато приложимото общностно
законодателство не предвижда изрично подобно изискване" – C-418/11, т. 83,
макар във вр. със спор по друг материален закон / „Що се отнася, на трето място, до
липсата на покана и на възможност за изслушване, следва да се напомни, че зачитането
на правото на защита във всяко производство, което се открива срещу определено
лице и което може да завърши с увреждащ акт, е основен принцип на правото на
Съюза, който трябва да се гарантира дори в отсъствието на всякаква правна
уредба относно производството. Този принцип изисква адресатите на актове, които
засягат осезаемо интересите им, да имат възможност да представят надлежно
становището си по повод на обстоятелствата, сочени срещу тях и лежащи в
основата на спорното решение ”/. Административния орган дължи спазване както на
общите правила на АПК и в частност чл. 34 ал. 1 и ал. 3 от последния, така и на
чл. 41 от Хартата за основните права на Европейския съюз във вр. с чл.60, конкретизирано по член 41, параграф 2 от
Хартата - „2. Това право включва по-специално: а) правото на всяко лице да бъде
изслушвано преди срещу него да бъде предприета индивидуална мярка, която би
имала неблагоприятни последици за него; б) правото на достъп на всяко лице до
документите, които се отнасят до него, като се зачитат легитимните интереси,
свързани с поверителността и професионалната и служебна тайна; в) задължението
на администрацията да мотивира своите решения”. Зачитането на правото на защита
във всяка започнала срещу дадено лице процедура, която може да завърши с
увреждащ акт, представлява основен принцип на общностното
право, който трябва да бъде гарантиран дори при липсата на каквато и да било правна
уредба относно процедурата – арг. от тежестта на
наложената с оспорената заповед мярка /чл. 5 ал. 2
т. 6, б. "в" от Наредба № 3/2005г.:.
- Отреченото в случая право на участие
на проверяваното лице в административното производство, приключило с изключване
от списъка на синдиците – мярка с краен интензитет на въздействие върху
адресата на акта, съдът приема за съществено нарушение на административнопроизводствените
правила – самостоятелно основание за отмяна на оспорената заповед.
1.2. За констатираните нарушения :
А / Нарушение на чл.658 ал.1 т.5 ТЗ : „Синдикът има следните
правомощия: 5. (предишна т. 4 - ДВ, бр. 84 от 2000 г.) издирва и уточнява
имуществото на длъжника;”.
За това нарушение в заповедта е
посочено, че синдик Ж. е поискала от съда разрешение за продажба по реда на
чл.717 и сл. ТЗ, но не е приложила необходимите документи, свързани с
установяване на собствеността на имуществото на длъжника. „Към отговор на
синдик Ж. няма приложени документи за собственост, относно масата на
несъстоятелността /МН/ на длъжника „Тома строй” ЕООД, гр.Плевен”. С Доклад вх.№
5891/10.05.2017г. до ОС-Плевен, синдик Ж. е поискала от съда разрешение за
продажба по реда на чл.717 и сл. ТЗ, но не е приложила необходимите документи,
свързани с установяване на собствеността на имуществото на длъжника.
За първото нарушение административният
орган се позовава на отговор, представен от жалбоподателката
в първото административно производство и не са конкретизирани, вкл. наименовани необходимите документи, които не са представени
от синдика. Не са описани представените от синдика, нито са отразени всички
необходими според конкретиката на случая, за да може
да се направи преценка относно неприложените документи. Не е посочено според
данните от търговското дело - кои конкретни активи не са принадлежали на
длъжника, респект. кои са били негова собственост.
Отразено е, че стабилизирането на решенията
на СК е обективирано в Определение №
543/05.07.2017г., с което е отменено като незаконосъобразно решението по т.2 от
СК / 24.04.2017г. в частта му, с която обема на МН се свежда до недвижимите и
движимите вещи, включени в договора за покупко-продажба на търговско
предприятие от 16.04.2014г., сключен между Геострой
ГД ЕООД и Тома Строй ЕООД. В тази вр. е посочено, че
събранието на кредиторите няма правомощия да определя кое имущество е част от
МН и да дава задължителни указания на синдика в тази насока и синдик Ж. е
следвало лично да изследва правния статут на всяка една вещ, която е включила в
искането си за разрешение за осребряване. С Доклад вх.№ 5891/10.05.2017г. /л.27
и сл./ синдик Ж. е представила непълна и неточна информация на съда, а съдът
няма задължение да изследва правата на собственост върху имуществото предмет на
продажбите. При така заявено искане за разрешение за продажба, каквато е била
разрешена, са щели да настъпят съществени вреди както на МН, така и на
длъжника, и на всички кредитори, вкл. е щяло да се увреди и трето лице –
купувач на чуждо имущество, тъй като след разпределение на получените от
продажбата пари, той не би могъл да се удовлетвори чрез регрес относно
стойността на имотите, на които не е станал собственик. С поведението си –
бездействие, синдик Ж. е застрашила интересите на кредиторите и длъжника, което
е самостоятелно основание синдикът да бъде освободен, тъй като е достатъчно с
поведението си да застрашава интересите на някоя от страните в производството
по несъстоятелност, но не и прякото им увреждане. В случая ако не бе сигнала на
Райфайзенбанк България ЕАД за наличието на имоти, които не са част от МН, съдът
не би постановил Определение № 464/06.06.2017г. /л.139 и сл. от адм.д.№ 239/2019г., ВАС/ за отмяна на продажбата и биха
настъпили големи вреди за МН и за евентуалния купувач на тази обособена част, в
която са включени чужди вещи. Синдикът недобросъвестно се е доверил на
оспорените решения на СК от 24.04.2017г. и на посочените от това събрание
вещи-маса на несъстоятелността, като е трябвало да събере всички необходими
документи, установяващи правото на собственост – най-малкото да направи справка
в Имотния регистър – какви имоти са били продадени от ЧСИ и въз основа на какви
документи се обосновава правото на собственост на длъжника.
Според данни от преписката и Становище
на В.С., съдия-докладчик по т.д.№ 105/2016г. по описа на ОС-Плевен /л.128 и сл./
: С решение от 27.07.2016г. по т.д. № 105/2016г., ОС – Плевен /л.90 и сл., адм.д.№ 3373/2019г., АС-Пловдив/ е обявена
неплатежоспособността на Тома Строй ЕООД гр. Плевен, открито е производство по
несъстоятелност, определена е началната дата на неплатежоспособност – 31.12.2014г.,
допуснато е обезпечение чрез налагане на запор и възбрана на имуществото на
длъжника, назначен е за временен синдик М.Н. и е свикано Първо събрание на
кредиторите /СК/ на 21.09.2016г. На проведеното Първо СК за постоянен синдик е
избрана С. Ж.. С Определение № 772/07.10.2016г. по т.д. № 105/2016г., ОС - Плевен,
на основание чл.656 ал.1 ТЗ, Ж. е назначена за постоянен синдик в производство
по несъстоятелност с длъжник Тома Строй ЕООД, гр. Плевен /л.40 и сл. от адм.д.№ 239 от 2019г., ВАС/. Тази длъжност е осъществявана
от 07.10.2016г. до 13.06.2017г. Райфайзенбанк България ЕАД е ипотекарен кредитор по чл.717н ТЗ на Тома Строй ЕООД, без
да е кредитор с право на глас в производството по несъстоятелност, на когото с
определение от 05.08.2016г. съдът е разрешил по реда на чл.638 ал.3 ТЗ да
продължи производствата по индивидуално принудително изпълнение по конкретно
посочени изпълнителни дела при ЧСИ. С Решение № 1 от 03.01.2017г. по т. д. №
105/2016 г. по описа на Окръжен съд – Плевен, обявено в ТР на същия ден, съдът
е обявил Тома Строй ЕООД, гр.Плевен, в несъстоятелност, постановил е
прекратяване на дейността на предприятието, прекратяване на правомощията на
управителните органи, лишил е длъжника от правото да управлява и да се разпорежда
с имуществото, включено в МН, наложил е общ запор и възбрана върху имуществото,
постановил е започване на осребряването на имуществото на длъжника, включено в
МН, и разпределение на осребреното имущество /л.142 гръб/. С доклад от 10.01.2017г. до Окръжен
съд - Плевен по т.д. 105/2016г. /л.31 и сл./ синдик Ж. е представила отчет за
дейността си, отчет за състоянието на имуществото на длъжника и имотите и
вещните права, включени в масата на несъстоятелността на длъжника, и направила искане да се отмени
даденото разрешение за продължаване на индивидуалното изпълнение чрез ЧСИ, като
е изтъкнала, че точният размер на задължението към Райфайзенбанк /България/ ЕАД
не може да бъде изяснен, че ЧСИ продава имотите на изключително ниски цени, с
което се ощетява масата на несъстоятелността, интересите на длъжника и
останалите кредитори. С Определение № 56/16.01.2017г., постановено по т.д.
№105/2016г., е отменено на основание чл. 253 ГПК във вр.
с чл. 621 ТЗ, определение от 05.08.2016г., с което е разрешено продължаването
на производството по посочени изпълнителни дела. Определението е оспорено и с
Определение № 36 от 7.03.2017г., постановено по в.ч.т.д. № 78/2017 г. на
Апелативен съд - Велико Търново, частната жалба е оставена без разглеждане.
Определението е обжалвано пред ВКС, който с Определение № 508 от 11.12.2018г.
на ВКС, I т.о., потвърдил Определение № 36/07.03.2017 г. по ч.т.д. № 78/2017г.
по описа на Апелативен съд- Велико Търново.
На 24.04.2017г. по т.д. №105/2016г. по
описа на ОС – Плевен е проведено второ Събрание на кредиторите на Тома Строй
ЕООД – гр. Плевен, на което е прието решение да се предостави право на синдика
да избере недвижимите и движимите вещи от МН, включени в Договора за
покупко-продажба на търговското предприятие на дружеството от 16.04.2016г.
между Геострой ГД ЕООД и Тома Строй ЕООД, които да
бъдат продавани като цяло или в обособени части или индивидуално. Решено е
оценката на имуществото да се извърши съобразно приетия от синдика начин на
продажба по метода на пазарната стойност на активите при използването на всички
стандарти по прилагането на този метод, като оценката да се изготви от Мирвал – ВВ ЕООД гр.София. С доклад и молба вх. рег. №
5891/10.05.2017г. до ОС-Плевен /л.27 и сл./, синдик Ж. поискала от съда по
несъстоятелността разрешение за продажба като цяло на подробно изброено имущество, включващо 24 недвижими имота
/като част от имотите са продадени в индивидуалното принудително изпълнение/, 8
подробно описани машини, съоръжения и оборудване и 38 индивидуализирани транспортни
средства при начална цена, изготвена от оценителя Мирвал
- ВВ ЕООД, в размер на 5 000 000 лева. Посочено е, че
на 26.04.2017г. е сключен договор с представляващия дружеството - оценител,
както и че на 08.05.2017г. оценката е била предадена на синдика. С Определение №
414/17.05.2017г. на ОС-Плевен по т.д.№ 105/2016 съдът разрешил на синдика да
пристъпи към осребряване на МН съгласно описанието и цената, изложени от
синдика, след стабилизиране на взетите решения от СК, проведено на 24.04.2017г.
и постановяване на окончателен съдебен акт по ч.т.д.№ 64/2017г. по описа на
ОС-Плевен. По посоченото определение постъпила молба на 31.05.2017г. от
Райфайзенбанк България ЕАД, в която било посочено, че в исканото от синдика
разрешение за продажба на МН са включени имоти, които не са част от МН на
длъжника - по същите има издадени постановления за възлагане на ЧСИ и е
указано, че дружеството, изготвило оценката, не е вписано в регистъра на
независимите оценители и не притежава сертификат и печат за оценителска
правоспособност. С
Определение № 464 /06.06.2017г. по т.д.№ 105/2016г. /л.148/ съдът отменил
Определение № 414/17.05.2017г. /л.147 гръб/ и отхвърлил исканото от синдика
разрешение за продажба по реда на чл.717в и сл. от ТЗ на подробно описано
имущество, което не е част от МН на длъжника. Със същото съдът не приел
пазарната оценка, изготвена от оценителя Мирвал – ВВ
ЕООД, задължил синдика да представи сертификати за оценка на недвижими имоти и
за оценка на машини и съоръжения, поискал незабавен отчет от синдика, както и
да представи сертификат за оценителска
правоспособност на дружеството оценител и документи за собственост по отношение
на всеки един актив, включен в МН, и наложил глоба на синдика, на основание
чл.663 ал.1 ТЗ в размер на едномесечното му възнаграждение, като в тази връзка
съдът приел, че с поведението и действията си синдик Ж. не е осъществила
задълженията си с грижата на добър търговец. По искане на кредитори,
притежаващи повече от половината от размера на вземанията, с Определение № 497
от 13.06.2017г. по т.д. № 105/2016г. /л.149/, на основание чл.657 ал.1 т.4 ТЗ,
съдът освободил Ж. като синдик в производството по несъстоятелност на длъжника
Тома Строй ЕООД и назначил М.Н. за постоянен синдик, с дата на встъпване 16.06.2017г.
На 20.06.2017г. Ж. представила отчет за дейността си ведно с три броя
сертификати. С Определение № 543 от 05.07.2017г. по т.д. 64/2017г. по описа на
ОС-Плевен, съдът отменил като незаконосъобразно взетото решение от Събранието
на кредиторите на Тома Строй ЕООД – гр.Плевен /в несъстоятелност/ - длъжник по
т.д. № 105/2016г., проведено на 24.04.2016г., в частта му по т.2 от дневния ред,
с която обемът на масата на несъстоятелността се свежда до недвижимите и
движимите вещи, включени в Договора за покупко-продажба на търговското
предприятие на дружеството от 16.04.2016г. между Геострой
ГД ЕООД и Тома Строй ЕООД, като в останалата част искането на Райфайзенбанк
България ЕАД било оставено без уважение като неоснователно. В Министерство на
правосъдието постъпило становище на съдия-докладчикът по т.д. 105/2016г. по
описа на О - Плевен, с приложени съдебни актове и документи, в което са описани
всички съдопроизводствени действия по т.д. № 105/2016г.
по описа на Окръжен съд – Плевен /л.128 и сл. – без входящ номер до
Инспектората по ЗСВ/, и е посочено, че за действията си и за неизпълнение на
задълженията си с грижа на добър търговец относно предоставената погрешна
информация на съда за състоянието на МН на длъжника и активите, включени в МН,
подлежащи на осребряване /наложило отмяна на постановено определение за даване
на разрешение за пристъпване към осребряване на имуществото от МН на длъжника/,
на основание чл.663 ал.1 ТЗ синдик Ж. е санкционирана от съда по
несъстоятелността, като й е наложена глоба.
- В хода на настоящото производство са
представени писмени доказателства по опис /л.280 и сл./, част от които се
съдържат в административната преписка. Представен е протокол от 05.06.2017г. по
ч.т.д. № 64/2017г. /л.315 и сл./ във вр. с
твърдението – обжалването решението на събранието на кредиторите не спира
изпълнението му. В извадка от публичен регистър на Независимите оценители в
България се съдържа името на В.В. /т.295/, който
притежава сертификат за оценителска правоспособност
от 14.12.2009г. – 3 бр., за оценка на недвижими имоти /л.329/, за машини и
съоръжения /л.330/ и за търговски предприятия и вземания /л.331/. С Определение
№ 959/04.11.2019г. по т.д.№ 105/2016г. е разрешено на синдика в производството по
несъстоятелност на длъжника Тома Строй ЕООД да възложи изготвяне на пазарна
оценка на недвижим имот, част от МН на длъжника : ресторант на две нива в
гр.София, район Триадица, ул.Узунджовска № 7-9, на
партерния и сутеренния етаж в сградата, както и оценката да бъде извършена от
оценител Мирвал - В.В. ЕООД /л.335 и сл./, като с
Решение от 18.03.2019г. по ч.гр.д.№ 2959/2019г. /неподлежащо на обжалване,
л.332 и сл./ е оставена без уважение жалба от длъжник Интербетон
ЕООД против постановление за възлагане на ЧСИ № 66393/26.10.2018г. по изп.дело № 20148380410887 на недвижим имот - ресторант на
две нива в гр.София, район Триадица, ул.Узунджовска №
7-9, на партерния и сутеренния етаж в сградата – тоест, постановлението е в
сила от 18.03.2019г. Постановление за възлагане от 18.01.2017г. по изп.дело № 161/2014г. по описа на ЧСИ М.Б. за възложено на
Райфайзенбанк България ЕАД недвижимо имущество, собственост на Тома Строй ЕООД
: незастроен УПИ XVIII-1021,
1022, кв.210 Б, м.ЖК. Гърдова глава /л.338/ е отменено
като незаконосъобразно с окончателно решение от 06.02.2020г. по ч.гр.д.№
7893/2019г. на СГС /л.339 и сл./. Постановление
за възлагане на недвижимо имущество от 04.02.2016г. за възлагане на недвижимо
имущество, собственост на Тома Строй ЕООД /л.342/ е обжалвано и влязло в сила
на 13.03.2019г. – когато е постановено решение по в.ч.гр.д.№ 2958 от 2019г. на
СГС, л.343 и сл. Постановление също от 04.02.2016г. за възлагане на недвижимо
имущество, собственост на Тома Строй ЕООД /л.345/ е обжалвано и влязло в сила
на 11.03.2020г. – когато е постановено решение по ч.гр.д.№ 2949 от 2019г. на
СГС, л.346 и сл. Постановление също от 04.02.2016г. за възлагане на недвижимо
имущество, собственост на Тома Строй ЕООД /л.351/ е обжалвано и влязло в сила
на 29.01.2020г. /посочено от жалбоподателя в молбата от 16.09.2021г., л.277 и
сл./ – когато е постановено решение по ч.гр.д.№ 2957 от 2019г. на СГС, л.352 и
сл.
В Становището на съдия С. е посочено,
че синдик Ж. е поискала от съда по несъстоятелността да отмени на основание
чл.253 ГПК определението от 05.08.2016г. по реда на чл.638 ал.2 ТЗ, с което е
дадено разрешение на Райфайзенбанк България ЕАД да продължи производствата по
конкретно описани изпълнителни дела, всички по описа на ЧСИ М.Б.. В доклад на
синдика от 10.01.2017г. е посочено, че по изп.дела на
ЧСИ М.Б. се продават имоти – собственост на длъжника Тома Строй ЕООД на цени,
многократно под пазарната и определените от ЧСИ цени не подлежат на съдебен
контрол. Синдикът е поддържал, че ЧСИ ощетява масата на несъстоятелността,
интереса на останалите кредитори и на длъжника. С Определение № 56/16.01.2017г.
/л.142 гръб/ съдът по несъстоятелността отменил на основание чл.253 ГПК вр чл.638 ТЗ определението от 05.08.2016г., постановено по
реда на чл.638 ал.3 ТЗ по т.д.№ 105/2016г. по молбата на банката, с което е
било разрешено продължаване на производството по изп.дела
/л.136/. Описани са и изп.дела, по които има влезли в
сила постановления за възлагане на ЧСИ, което е обосновало извода на
съдия-докладчика по т.д.№ 105/2016г., възприет от административния орган. С
определението от 05.08.2016г. по т.д.№ 105/2016г. на ОС - Плевен е разрешено на
основание чл.638 ал.3 ТЗ продължаването на производството по изпълнителни дела,
по отношение на недвижими имоти, собственост на Тома Строй ЕООД в производство
по несъстоятелност и включени в масата на несъстоятелността на длъжника по
т.д.№ 105/2016г. / изп.д.№ 20148380410887; изп.д.№ 20138380406060; изп.д.№
20148380408113; изп.д.№ 20148380409924; изп.д.№ 20148380410161; изп.д.№
20098380404826 и присъединеното към него изп.д.№
20098380404826 по описа на ЧСИ М.Б. за събиране вземанията на Райфайзенбанк
България ЕАД в качеството на обезпечен кредитор спрямо длъжника Тома Строй
ЕООД. Определението от 05.08.2016г. е отменено с определение № 56/16.01.2017г.
– съдът е приел за отпаднала третата предпоставка по чл.638 ал.3 ТЗ – опасност
от увреждане интересите на обезпечения кредитор, като е било налице изменение
на обстоятелствата по см. на чл.253 ГПК. При съпоставка с представените в
съдебното производство писмени доказателства се констатира, че по отношение
постановлението за възлагане на недвижим имот по изп.д.№
20148380410887 в гр.София, район Триадица, ул.Узунджовска
№ 7-9 – обект ресторант на две нива, е налице неподлежащо на обжалване решение
на СГС от 18.03.2019г /л.332 и сл./ - тоест, считано от 18.03.2019г. за
посочения имот постановлението за възлагане е в сила. За същия имот е налице
постановено Определение № 959/04.11.2019г. на ОС-Плевен по т.д.№ 105/2016г., в
което са съобразени описаните данни за обжалване на постановлението за
възлагане на имота по конкретното изп.дело и
решението на СГС от 18.03.2019г. В определение № 959/04.11.2019г. е посочено,
че постановлението за възлагане на имота от 04.03.2015г. не е влязло в сила
през м.януари 2016г., а едва на 18.03.2019г., когато е постановено Решението на
СГС по реда на чл.435 и сл. ГПК , с което е оставена без уважение жалба против
действията на ЧСИ М.Б. и съгл. чл.496 ал.2 ГПК – от деня на влизане в сила на
Постановлението за възлагане, купувачът придобива всички права, които длъжникът
е имал върху имота. Съдът в определението си от 04.11.2019г. е приел, че
ресторантът на две нива е част от масата на несъстоятелността на длъжника Тома
Строй ЕООД, като Постановлението от 04.03.2015г. е непротивопоставимо
на кредиторите в производството по несъстоятелност на Тома Строй ЕООД, тъй като
датата на влизане в сила на Постановлението за възлагане – 18.03.2019г. е след
датата на вписване на общата възбрана върху имотите на несъстоятелния длъжник –
03.01.2017г. С тези съображения в окончателно определение от 04.11.2019г. по
т.д.№ 105/2016г. съдът е разрешил на синдика Д.Ш. да възложи пазарна оценка на
недвижимия имот – част от МН на длъжника : ресторант на две нива на посочения
адрес. Следователно, по отношение на този имот и конкретното изп.дело, действията на синдик Ж. към периода на заемане
качеството на синдик по т.д.№ 105/2016г. не са в нарушение на чл.658 ал.1 т.5 ТЗ.
Относно изп.д.№ 20148380410161 - Постановление за възлагане
от 18.01.2017г. по изп.дело № 161/2014г. по описа на
ЧСИ М.Б. за възложено на Райфайзенбанк България ЕАД недвижимо имущество,
собственост на Тома Строй ЕООД : незастроен УПИ XVIII-1021, 1022, кв.210 Б, м.ЖК. Гърдова глава /л.338/, е отменено като незаконосъобразно с
окончателно решение от 06.02.2020г. по ч.гр.д.№ 7893/2019г. на СГС /л.339 и
сл./. При тези данни следва извод, възприет в цитираното по-горе определение от
04.11.2019г. – имотът по възлагателното постановление
е бил част от МН и не е налице нарушение на чл.658 ал.1 т.5 ТЗ.
Постановленията за възлагане от
04.02.2016г. /описани по-горе/ са по изп.д.№
20148380410887, но са влезли в сила през 2019г. и 2020г. и са били спорни при
действията на синдик Ж., но и за тях е относимо определение № 56/16.01.2017г.
във вр. с действията на синдика до 13.06.2017г.
Според описаните доказателства, част
от активите – предмет на Договора за покупко-продажба на търговското предприятие
на дружеството от 16.04.2016г. между Геострой ГД ЕООД
и Тома Строй ЕООД, относно който на проведеното на 24.04.2017г. второ Събрание
на кредиторите на Тома Строй ЕООД – гр. Плевен е взето решение да се предостави
право на синдика да избере недвижимите и движимите вещи от МН, включени в
договора, които да бъдат продавани като цяло или в обособени части или
индивидуално, представляващи масата на несъстоятелността, са били предмет на
изпълнителни дела, по които е имало и влезли в сила постановления за възлагане,
поради което е било преценено, че е следвало част от недвижимите имоти да бъдат
изключени от масата на несъстоятелност на длъжника, преди пристъпването към
продажба по реда на чл.717в и сл. ТЗ, което не е направено от синдика. С
определение от 06.06.2017г. по т.д.№ 105/2016г., ОС – Плевен е отменено
определението от 17.05.2017г., с което е разрешено на синдик Ж. да пристъпи към
осребряване - продажба на имущество от МН на длъжника по реда на чл.717в и сл.
от ТЗ. При тези данни, при оспорване на предходната заповед от 2018г. е прието,
че след като към 10.05.2017г. синдик Ж. не е уточнила имуществото на длъжника и
от масата на несъстоятелността не е изключила активите, по които е имало влезли
в сила постановления за възлагане, същата е извършила нарушение на чл.658 ал.1
т.5 ТЗ.
- Посоченият извод във времеви период
напред с оглед масата на несъстоятелността – динамична величина и нормите на
чл.710-715 ТЗ във вр. с Решение № 1 от 03.01.2017г.
по т. д. № 105/2016г. по описа на Окръжен съд – Плевен, обявено в ТР на същия
ден /за обявяване на Тома Строй ЕООД, гр.Плевен в несъстоятелност, прекратяване
на дейността на предприятието, прекратяване на правомощията на управителните
органи, лишаване длъжника от правото да управлява и да се разпорежда с
имуществото, включено в МН, наложен общ запор и възбрана върху имуществото/, не
съответства на приети в съдебното производство допълнителни доказателства /л.382
и сл./. Съответно на доказателствата е твърдението на жалбоподателката
за това, че ЧСИ Б. е удостоверил неверни данни за влизане в сила на издадените
от него възлагателни постановления, при което към
2017г. съответните имоти са били част от масата на несъстоятелността на Тома
Строй ЕООД и синдикът е имал не само правно основание, но и задължението да се
погрижи за тяхното осребряване в производството по несъстоятелност, респект.
като не е събрал доказателства за реалните дати на влизане в сила на
постановленията за възлагане, административният орган е направил произволни
изводи за това, че синдик Ж. е заблудила съда по несъстоятелност като е
поискала разрешения за продажба на имоти, които са били „напуснали“ масата на
несъстоятелността.
От приетите в допълнение доказателства
се установява, че съдът впоследствие /след 2017г./ е възприел тезата на синдик Ж.
в насока, че индивидуалното изпълнение в случая е неправомерно : С Определение
№ 106/30.01.2018г. по т.д.№ 105/2016г., в производство по реда на чл.717 ТЗ вр. с чл.717в ТЗ, съдът е обсъдил искането на следващия
синдик за издаване на ново разрешение от съда за осребряване – продажба на
имуществото на длъжника по реда на чл.717в ТЗ и е изразено отношение за
събранието на кредиторите от 24.04.2017г. по отношение масата на
несъстоятелността по чл.614 ТЗ – динамична величина. С цитираното определение
съдът е разрешил да се пристъпи към осребряване-продажба на имущество от масата
на несъстоятелността по реда на чл.717в ТЗ.
С нот.актове от 27.12.2018г./2 бр./ са продадени
недвижими имоти от масата на несъстоятелността, на основание чл.718 ТЗ и в
съответствие с определение № 617/06.06.2018г. по т.д.№ 105/2016г. на ОС-Плевен,
решение на събранието на кредиторите на Тома Строй ЕООД от 24.04.2017г. С
Определение № 320/26.03.2018г. по т.д.№ 105/2016г. на ОС-Плевен е разрешено на
синдика да пристъпи към осребряване на продажба-имущество от МН на длъжника по
реда на чл.717в и сл ТЗ и съгласно взетите решения от СК, проведено на
24.04.2017г. по отношение на конкретен недвижим имот /таванско жилище в ***/,
за който имот с Решение № 8213/03.12.2019г. на СГС по ч.гр.д.№ 2331/2019г. е
оставена без уважение жалба против Постановление на ЧСИ Б. от 01.02.2017г. В
Определение № 395/ 12.04.2018г. по т.д.№ 105/2016г. /л.406 и сл./ е посочено,
че възлагателните постановления, тяхното влизане в
сила /27.07.2017г./ и последващо вписване са,
съответно ще бъдат непротивопоставими на кредиторите
на несъстоятелността – по силата на вписаната по-рано /на 03.07.2017г./ обща
възбрана. С позоваване на чл.716 ал.2 ТЗ вр. с чл.717 ТЗ вр. с чл.717в ТЗ е посочено, че Райфайзенбанк
България ЕАД не е имала и няма право
да провежда индивидуално принудително изпълнение по ГПК срещу активите на Тома
Строй ЕООД и чл.638 ал.1 и чл.710-715 ТЗ са непреодолима правна пречка за това.
Отразено е във вр. с оставено в сила обезпечително
определение на ОС-Плевен от Ап.С-В.Търново /Определение № 11 от 06.02.2018г. по
ч.т.д.№ 14 от 2018г./, че разрешението по чл.638 ал.3 ТЗ - представляващо
единственото основание на Райфайзенбанк България ЕАД за провеждането на
индивидуално принудително изпълнение, има действие до постановяването на
решението по чл.710 ТЗ. Ап.С-В.Търново изрично е посочил, че имотите на Тома
Строй ЕООД, спрямо които Банката провежда незаконосъобразно индивидуално
принудително изпълнение по ГПК „попадат
в масата на несъстоятелността“ по см. на чл.614 ТЗ, поради което удовлетворяването от тяхната стойност на кредиторите
на длъжника – техен собственик, независимо дали са обезпечени или хирографирани, следва да бъде извършено в производството по
несъстоятелност, а не по реда на индивидуалното принудително изпълнение /л.408/.
В тази вр. са изложени данни за имоти от масата на
несъстоятелността - по отношение на ПИ 68134.1604.2493 възлагателното
постановление е вписано на 16.08.2017г., която дата следва вписаната на 03.01.2017г.
обща възбрана върху имуществото на Тома Строй ЕООД и постановлението е влязло в
сила на 27.07.2017г. - след вписаната обща възбрана. Транслативният
ефект на възлагателното постановление за посочения ПИ
е непротивопоставим на масата на несъстоятелността на тома Строй ЕООД и на
неговите кредитори – чл.715 ТЗ вр. с чл.113 ЗС и чл.453 ГПК и имотът е част
от МН на Тома Строй ЕООД. По сходен начин са се развили и правоотношенията
относно ПИ 68134.1604.6050 в гр.София – постановлението за възлагане е вписано
на 05.06.2017г. По отношение на 4-те имота в гр.София, ул.Узунджовска
правното положение е идентично с изложеното – възлагателните
постановления за тези имоти са влезли в сила на 27.07.2017г. – след вписването
на постановената обща възбрана върху имуществото
на длъжника на 03.01.2017г. с решението по реда на чл.710 ТЗ /две постановления
са вписани на 19.09.2017г. и на 03.10.2017г., а трето не е вписано/. При
изложените данни и с оглед цитираните приложими норми от ТЗ, е прието от съда
по несъстоятелността, че възлагателните
постановления, тяхното влизане в сила и последващо
вписване, са, съответно ще бъдат непротивопоставими
на кредиторите на несъстоятелността – по силата на вписаната по-рано /на 03.01.2017г./
обща възбрана. Транслативният ефект на
постановленията за възлагане за имотите в гр.София, ул.Узунджовска
е непротивопоставим на кредиторите на несъстоятелността, което означава, че по
отношение на кредиторите на несъстоятелността, съда по несъстоятелността и
синдика, всички тези недвижими имоти /описани в молбата на синдика и в доклада от м.05.2017г. на синдик Ж./
са част от масата на несъстоятелността и подлежат на осребряване по реда на
Глава 46 ТЗ.
В реда на изложеното следва извод за
неяснота в мотивите на административния орган за първото нарушение – приетите в
това съдебно производство доказателства обосновават извод за отсъствие на
самостоятелна преценка, осъществена от Министъра на правосъдието относно
имотите от масата на несъстоятелността, които са били предмет на влезли в сила възлагателни постановления, но което обстоятелство не е
основание за изключването им от масата на несъстоятелността, тъй като е
следвало да бъде извършена съпоставка между съответните дати на вписване на възлагателните постановления и влизането им в сила и датата
на вписване на общата възбрана – 03.01.2017г. Пропускът е съществен, тъй като
във времеви порядък административното производство по издаване на оспорената
заповед е второ и е изисквало проверка на фактите и обстоятелствата в развитие
– след съдебните актове от 2017г. Административният орган не е описал конкретни
факти от т.д.№ 105/2016г., въз основа на които счита, че е налице нарушение на
цитираната норма от ТЗ, преценката на които е дължима, тъй като съгл. чл. 655
ал.3 ТЗ : „Министърът на правосъдието изключва от списъка по ал. 2, т. 7
лицата, за които е установено, че извършват нарушения във връзка с дейността им
като синдици независимо дали това обстоятелство е установено от съда по
несъстоятелността.”. Възприетата в нормата независимост между двете
производства изисква самостоятелна преценка на административния орган, която
макар при условията на оперативна самостоятелност дължи съобразяване и с
основните принципи на АПК, в частност с принципа на съразмерност, тъй като
действията на синдика следа да бъдат съпоставени с относимите
факти от производството по несъстоятелност в цялост.
Приетите в настоящото съдебно
производство доказателства силно разколебават изводите на административния
орган, като опровергават тезата за нарушение на чл.658 ал.1 т.5 ТЗ с аргумент
от правните изводи на съда по несъстоятелността в цитираното Определение № 395/
12.04.2018г. по т.д.№ 105/2016г. /л.406 и сл./, съответстващи с дефиницията за
масата на несъстоятелността – динамична величина. Тоест, действията на синдика
към определен момент не следва да бъдат квалифицирани за нарушение, предвид
процесуалните възможности в производството по несъстоятелност занапред спрямо
тези действия и в случая – с оглед възприетият извод на съда по
несъстоятелността за непротивопоставимост на възлагателните постановления на кредиторите на
несъстоятелността – по силата на вписаната по-рано /на 03.01.2017г./ обща
възбрана. От посоченият извод е последвало и квалифициране на имотите по
влезлите в сила възлагателни постановление като част
от масата на несъстоятелността, при съпоставка между дати на вписване на
постановленията и дати на влизането им в сила спрямо дата на вписване на общата
забрана.
- При тези данни следва извод, че
синдик Ж. не е имала основание да изключи част от имотите на длъжника от масата
на несъстоятелността при искането до съда за издаване на разрешение за
осребряване на имуществото. В случая не е налице предпоставката по чл.142 ал.2 АПК, тъй като описаните факти от значение за делото не са нови, тъй като са
датирани отпреди издаване на оспорената заповед от 15.04.2021г. Посоченото
потвърждава извода за нарушение на чл.35 АПК поради неизпълнено задължение от
административния орган за изясняване на фактите и обстоятелствата от значение
за случая.
- За първото нарушение няма основание
за отклонение от възприетото от ВАС нарушение на чл.6 ал.1 АПК, като с приетите
доказателства, представени от жалбоподателката,
изводът се потвърждава. Съгл. чл. 6 ал. 1 АПК, административните органи
упражняват правомощията си по разумен начин, добросъвестно и справедливо. Проверката
за спазване на посоченото правило е за законосъобразност и не представлява
контрол за целесъобразност на взетото от Министъра решение. Съдебният състав
изцяло се придържа към мотивите на ВАС в Решение № 1228/2021г. в насока : „Нещо
повече - според чл. 169 АПК при оспорване на административен акт, издаден при
оперативна самостоятелност, съдът проверява дали административният орган е
разполагал с оперативна самостоятелност и спазил ли е изискването за
законосъобразност на административните актове. Нарушението на принцип (основно
начало) на административния процес има за последица материална
незаконосъобразност на издадения при това нарушение административен акт. След
като по делото, от вменените три нарушения, безспорно се установява само едно,
резонно възниква въпросът при налагане на мярката изваждане от списъка на
синдиците спазена ли е преценката за пропорционалност, като тази преценка
следва да бъде извършена от административния орган.”. Процесуалният
представител на ответника се позовава на съдебна практика в друг смисъл по
отношение съдебна проверка за законосъобразност на административен акт, издаден
при оперативна самостоятелност, но следва да бъде посочено и Решение № 1497 от
30.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 12731/2019 г.,
5-членен с-в, в което : „Спазването на посочените общи принципи на административния
процес е от особена важност, при липсата на разписана детайлна процедура в
специалния закон и подзаконовите актове по неговото прилагане, касателно прилагането на тази особено утежняващата
положението на адресата й мярка /правните й последица са свързани с
невъзможността да се упражнява за в бъдеще определена дейност– виж чл. 5, ал. 2,
т. 6, б. "в" и чл. 6, ал. 1,
т. 2, първа хипотеза от Наредба № 3/2005 г. /, в аспекта и на
липсата на законодателна уредба относно вида и характера на нарушенията, респ.
начина на тяхното установяване, при които същата следва да бъде приложена.
Последното с оглед спазване и на принципа за съразмерност по чл. 6 АПК
и пропорционалността на мярката, установена с оспорената заповед. Преписката
следва да се върне на органа за ново произнасяне, … гарантиране правото на
участие и ефективна правна защита на заинтересованото лице, обсъждане на всички
депозирани възражения, разглеждане на казуса в аспекта на принципа на
съразмерност по чл. 6 от АПК,..”.
В обобщение и съответно на приетите в
съдебното производство доказателства, съдът приема, че не е извършено
твърдяното нарушение на чл.658 ал.1 т.5 ТЗ, а при обвързаност с Решение №
1228/2021г. на ВАС не се променя изводът за нарушение на чл.6 АПК по
съображения за второто твърдяно нарушение в оспорената заповед.
Б / За нарушението на чл.660 ал.1 вр. с
чл.658 ал.1 т.5 вр. с чл.658 ал.2 ТЗ : В докладната от 13.04.2021г. 2021г. /л.260 и
сл./ е записано, че „Освен потвърденото от съда нарушение само на чл.658 ал.1
т.5 ТЗ е налично и нарушение на чл.660 ал.1 във вр. с
чл.658 ал.1 т.5 и чл.658 ал.2 ТЗ”. Тоест, в докладната се съдържат твърдения за
извършени от синдика нарушения, които не са били предмет на предходната заповед
№ ЛС-04-498/29.08.2018г. Твърденията касаят различно нарушение спрямо
предходната заповед и по отношение на същото не е осигурена гарантираната от
АПК и Наредба № 3/2005г. възможност за участие на заинтересованото лица
посредством представяне на отговор. В тази вр. са
изложени съображения по-горе за същественост на пропуска, изцяло относими към възприетото в оспорената заповед второ
нарушение. Отреченото право на адресата на неблагоприятния административен акт
за изразяване на становище е самостоятелно отменително
основание в конкретния случай.
Описаните в докладната от 13.04.2021г.
факти за второто нарушение са възприети в заповедта: Синдик Ж. е на тази
длъжност от 2006г. и е с дългогодишен опит. Грижата на добрият търговец изисква не само синдикът да се грижи
добросъвестно за имуществото на длъжника, като го съхранява и издирва, но така
да го управлява и да се разпорежда с него /да извършва продажби по реда на
чл.717 от ТЗ/, че да не уврежда интересите не само кредиторите и длъжника, но и
трети лица, които пряко биха били увредени от недобросъвестно изпълнение на
задълженията на синдика. В случая е налично умишлено несъобразяване с правилата
на добрия търговец, защото Събранието на кредиторите /СК/ по редна на чл. 677
ал.1 т. 8 ТЗ е било проведено на 24.04.2017г., но същото е било оспорено, за
което Ст. Ж. е била уведомена с Определение № 414/17.05.2017г., в което съдът е
дал разрешение на синдика да пристъпи към осребряване на МН съгласно описанието
и цената, изложени от синдика в доклад вх. рег. № 5891/10.05.2017г., след стабилизиране
на взетите решения на СК, проведено на 24.04.2017г. Въпреки това синдик Ж.
много бързо е предприела действия по осребряване на имуществото. Видно от доклад
от 10.05.2017г., тя е сключила договор с оценителя на 26.04.2017г., т.е. само
два дни след неговия избор. Оценката е била връчена на синдик Ж. на 08.05.2017
г. /официален неработен ден/. В такъв кратък срок - 11 дни /като се има предвид
че има многобройни празнични и почивни дни в този период/, на практика са
оценени 24 недвижим имота с различно местонахождение из цялата страна, както и
множество МПС и движими вещи. Добрият търговец би следвало да погледне критично
към така изготвена оценка. Към доклада от 10.05.2017г. С.Ж. не прилага
изготвената оценка, а директно описва цялото имущество и иска разрешение за
продажба на всички посочени движими вещи и недвижими имоти с обща цена 5 000 000 лв. За пълнота относно недобросъвестната дейност на С.Ж.
като синдик са обстоятелствата, че след като съдът по несъстоятелността отменя
с Определение №464/06.06.2017г. разрешението за продажба на стойност 5 000 000 лв., изисква от синдик Ж. да приложи изготвената на 08.05.2017г.
оценка, дружеството - оценител се сдобива с надлежен сертификат за
правоспособност от 23.06.2017г., прави нова оценка на имуществото през юли
2017г., в което са включени 4 /четири/ по-малко недвижими имота, същото е
оценено на 12421 200 лв. От това
следва и нарушение на чл.658 ал.2 ТЗ, тъй като Ж. не се е съобразила с
развитието на производството по несъстоятелност - решението на събранието на
кредиторите е било оспорено и е следвало да изчака да приключи производството
по това оспорване. Освен това с Определение № 414/17.05.2017г, съдът е дал
разрешение на синдика да пристъпи към осребряване на МН съгласно описанието и
цената, изложени от синдика, след стабилизиране на взетите решения на СК,
проведено на 24.04.2017г.
- Събранието на кредиторите е
проведено на 24.04.2017г. с дневен ред – отмяна на взетите решения от ОС на
кредиторите на длъжника Тома Строй ЕООД, приети на 18.01.2017г. и приемане на
решение по чл.677 ал.1 т.8 ТЗ за определяне реда и начина за осребряване
имуществото на длъжника, метода и условията на оценка на имуществото, избор на
оценител и определяне на възнаграждението им. В протокола от събранието /л.306
и сл./ е посочено, че всички актове и решения в производството по
несъстоятелност подлежат на незабавно изпълнение и независимо от
обстоятелството дали подлежат на обжалване или не, производството по
несъстоятелност продължава, вкл. при развило се производство по реда на чл.679 ТЗ : „По искане на длъжника или на кредитор съдът по несъстоятелността може да
отмени решение на събранието на кредиторите, ако то е незаконосъобразно или при
съществено ощетяване на част от кредиторите.; (Изм. - ДВ, бр. 84 от 2000 г.,
доп., бр. 38 от 2006 г.) Искането се прави в 7-дневен срок от провеждане на
събранието и се разглежда от друг състав на съда по несъстоятелността с
призоваване на длъжника и на кредиторите. Съдебното заседание за разглеждане на
искането се провежда не по-късно от 14 дни от постъпването му.”.
Предвид изложеното, с оглед
информацията от преписката, становището на съдия-докладчика по т.д.№
105/2006г., ОС – Плевен и приетите допълнителни доказателства в настоящото
съдебно производство, твърдението за налично
умишлено несъобразяване с правилата на добрия търговец, е неоснователно и
необосновано. Относно решенията на събранието на кредиторите от 18.01.2017г.,
съдът е посочил, че събранието на кредиторите не може да отменява взетите си
решения, но може да приема други решения, които да са с идентичен дневен ред,
съобразно чл.677 ал.1 т.8 ТЗ. Във вр. с неправилната
квалификация на поведението на синдик Ж., направена от административния орган,
следва да бъде отбелязано, че в протокола от събранието, проведено на
24.04.2017г. е вписано изявление на жалбоподателката
за съобразяване с обжалване на решението от 18.01.2017г. /л.310/ - не е
възложено на оценител изготвяне на оценка именно поради обжалване на решението.
В тази вр. поради изтекъл срок от 18.01.2017г. до
24.04.2017г., синдикът своевременно е сключил договор с оценителя на
26.04.2017г. - два дни след неговия избор с решението по т.2, прието на
24.04.2017г., л.313. Описаните данни изключват възможност поведението на
синдика да бъде квалифицирано на умишлено. Синдикът е действал своевременно с
оглед информацията за обжалване на предходно решение на кредиторите. Освен
това, сключването на договор с оценител не представлява действие от обхвата на
осребряване на имуществото – Глава 46, чл.716 и сл. Ведно с изложеното, след
като синдика е бил уведомен за жалбата от Райфайзенбанк ЕАД против
решенията на Събранието на кредиторите от 24.04.2017г. на 17.05.2017г. – чрез
постановено от съда по несъстоятелността Определение № 414/17.05.2017г., обективно
невъзможно е към 26.04.2017г. /дата на сключване на договора с оценителя,
избран от Събранието на кредиторите/, жалбоподателката
да знае или да се осведоми за оспорването на решението. Следва да бъде
отбелязано, че според конкретиката на фактите, при сключването
на договор с оценителя на 26.04.2017г., синдикът се е съобразил с мотивите на
съда по несъстоятелността при отхвърляне на искането за спиране,
- По отношение твърдението за
изготвяне на оценка за кратък срок и отсъствието на проявена критичност към нея
от синдика следва да се съобрази, че административният орган не е посочил
норма, регламентираща период за изготвяне на оценката, спрямо който срокът от
11 дни да е обективно кратък. При липса на нормативен срок за изготвяне на
оценката, упрекът към синдика изначално не е основателен. Срокът за изготвяне
на оценката е обусловен от местоположение на недвижимите имоти и необходимият
оглед действително би отнел дни при местоположение на имоти в различни населени
места, но останалата част от оценяването като времеви порядък е обусловена от
подготовката на оценителя и уменията му. В тази вр.
следва да бъде прието, че твърденията на административния орган за неположена
дължима грижа от синдика по повод приемане на оценка, изготвена за 11 дни не са
основани на конкретни обективни факти, вкл. на приложими стандарти при
оценяването, съпоставими със срока от 11 дни. При положение, че
административният орган се позовава на съдебното производство по оспорване на
заповедта от 2018г., следва да бъдат възприети изложените съображения от ВАС по
отношение задълженията на синдика при оценката – в правомощията на синдика по чл.658 ТЗ не попада контрол при изготвяне
на оценка и проверка на същата и „Не може да се приеме и че ответницата не е
положила грижата на добрия търговец, като в изпълнение решенията на проведеното
на 24.04.2017г. второ Събрание на кредиторите и изготвената от управителя на
избраното дружество-оценител оценка е поискала от съда по несъстоятелността
разрешение за продажба като цяло на имуществото на длъжника при обща начална
определена пазарна стойност 5 000 000 лева, а
впоследствие, през месец юли 2017 г. /след прекратяване дейността на синдик Ж./,
дружеството оценител оценява имуществото на обща стойност 12 421 200 лева. …Синдикът
е приложил оценката, дадена от управителя на дружеството оценител към
направеното до съда искане за осребряване на МН, като законът - както
специалният ТЗ, така и общият ГПК, не регламентира самостоятелен ред за
обжалване размера на дадената оценка на активите. При липса на специални знания
на ответницата относно оценяване на имущество на длъжника и липсата на данни до
прекратяване на дейността й като синдик, че изготвената оценка е занижена или
че оценителят не е имал достатъчно професионалния опит и квалификация, които компрометират
дадената от него оценка, не можем безспорно да твърдим, че същата е действала в
нарушение на чл.660, ал.1 от ТЗ... Освен това в посочените определение и
становище съдът по несъстоятелността не е обсъждал правоспособността на
избрания оценител и изготвената от него оценка,…” /Решение № 1228 от 2021г.,
ВАС/.
- Към доклада до съда по несъстоятелността
от 10.05.2017г. синдикът е приложил пазарната оценка – в Определение №
414/17.05.2017г. по т.д.№ 105/2016г. на ОС-Плевен изрично е записано, че към
молбата на синдика до съда по несъстоятелността е приложена пазарната оценка,
изготвена от Мирвал-ВВ ЕООД /л.357 и сл./. Както бе
посочено по-горе, сертификати за оценка /3 бр./, издадени от КНОБ притежава В.В. /л.260 от адм.д.№ 3373 от
2019г., АС-Пловдив /, представляващ Мирвал-ВВ ЕООД, придобило
сертификат за оценителска правоспособност от
23.06.2017г. /л.324 от адм.д.№ 239/2019г., ВАС/. В
съдебното производство по оспорване на предходната заповед е възприето и няма
повод за отклонение, че независимия оценител може да е физическо лице,
отговорно за извършване на оценката, като по смисъла на чл. 17 ал. 3
т. 2 ЗНО дружество независим оценител може да е само такова, в което
поне един от управителите или член на управителния орган на дружеството е
правоспособен независим оценител, какъвто в случая е В.В.
- управител и едноличен собственик на капитала на Мирвал
ВВ ЕООД. В тази насока е и чл.17 ал.1 ЗНО : „Професията на независим оценител
се упражнява въз основа на договор между възложителя и независимия оценител -
пряко като физическо лице или чрез дружество на независим оценител, с посочване
на независимия оценител, отговорен за извършване на оценката.”. Оценката е
подписана от В.В. и в качеството му на оценител с
положени печати, в които е отразена оценителската
правоспособност. Оценителят Мирвал – ВВ ЕООД,
гр.София е предложен и избран от съвета на кредиторите на проведеното на
24.04.2017г. второ Събрание на кредиторите. Действително към 24.04.2017г. Мирвал – ВВ ЕООД не е имало придобита оценителска
правоспособност – сертификатът е от 23.06.2017г., но три броя сертификати за
извършване на оценки към посочената дата притежава управителят на дружеството
оценител – В.В., който е подписал пазарната оценка не само в качеството си на
управител на дружеството, но и като оценител. Изготвената от управителя на
избраното дружество - оценител оценка е приложена към представен от синдика
доклад до съда на 10.05.2017г. Съобрази се също, че предлагане и избор на
оценител, вкл. проверка на правоспособността му не се включват в правомощията
на синдика от обхвата на чл.658 ТЗ, като същият няма и правомощия да оспорва и
изменя оценката. В случая е налице и саниране на отсъствието на оценителска правоспособност на дружеството -оценител към
24.04.2017г. с придобиването на такава на 23.06.2017г., ведно с представянето
на оценката и лицензите на управителя на дружеството оценител на съда по
несъстоятелност.
Съобразява се отсъствието на дефиниция
относно грижата на добрия търговец и възприетото в съдебната практика
разбиране, че дължимата грижа изисква водене на делата на неплатежоспособния
длъжник с необходимата добросъвестност и професионализъм, така че да се избегне
увреждане на масата на несъстоятелността, интересите на кредиторите и на
длъжника. Описаните данни изключват извод за неположена грижа на добър търговец
от страна на синдик Ж..
- Ст. Ж. е заличена като синдик на
Тома Строй ЕООД на 13.06.2017г., поради което обективно не би могла да съобрази
различието в двете пазарни оценки на база изготвената през м.юли 2017г. втора
оценка. Следва да се има предвид, че ТЗ и ГПК не предвиждат самостоятелен
процесуален способ за обжалване размера на оценката на активите на длъжника, по
реда на който синдикът да може да защити теза за различен размер. На синдика не
е вменено задължение за специални знания относно оценяване на имущество на
длъжника. В конкретния случай синдикът е действал в изпълнение на решенията на
проведеното на 24.04.2017г. второ Събрание на кредиторите и е представил
изготвената оценка с искането от съда по несъстоятелността за разрешение за
продажба като цяло на имуществото на длъжника при обща начална определена
пазарна стойност 5 000 000 лв. От значение за неоснователност
на твърдението на административния орган за наличие на второ нарушение е и
отсъствието на информация до прекратяване на дейността на Ж. като синдик в
насока - оценката е занижена или оценителят не е имал достатъчно професионалния
опит и квалификация, които да компрометират дадената от него оценка. Тези
обстоятелства са възприети от ВАС в Решение № 1228/2021г. Както бе посочено
по-горе, съгл. чл. 655 ал.3 ТЗ Министърът на правосъдието дължи самостоятелна
преценка и установяване на нарушения от съда по несъстоятелността не е
задължително и необходимо условие за законосъобразното упражняване на
правомощието на административния орган. В случая съдът по несъстоятелността не
е коментирал правоспособността на избрания оценител и изготвената от него
оценка.
Предвид изложеното следва да бъде
прието, че жалбоподателката не е извършила нарушение
по чл.660 ал. 1 ТЗ.
Не е обосновано твърдението за нарушение на чл.658 ал.2 ТЗ, тъй като действията на синдика са били съобразени с решението от 24.04.2017г. , което е било отменено само в частта относно масата на несъстоятелността по изложени по-горе съображения. Събраните в това съдебно производство доказателства опровергават твърдението за осъществени от синдика правомощия в несъответствие с развитието на производството по несъстоятелност и постановеното от съда. Производството по несъстоятелност се е развило в насока, потвърждаваща правилност на действията на синдика, в която са цитираните по-горе определения както на съда по несъстоятелността, така и на Ап.С – В.Търново. Съдът е приел, че Райфайзенбанк България ЕАД не е имала и няма право да провежда индивидуално принудително изпълнение по ГПК срещу активите на Тома Строй ЕООД и чл.638 ал.1 и чл.710-715 ТЗ са непреодолима правна пречка за това. Ведно с това, според Ап.С-В.Търново - имотите на Тома Строй ЕООД, спрямо които Банката провежда незаконосъобразно индивидуално принудително изпълнение по ГПК „попадат в масата на несъстоятелността“ по см. на чл.614 ТЗ, поради което удовлетворяването от тяхната стойност на кредиторите на длъжника – техен собственик, независимо дали са обезпечени или хирографирани, следва да бъде извършено в производството по несъстоятелност, а не по реда на индивидуалното принудително изпълнение. Транслативният ефект на възлагателните постановления е непротивопоставим на масата на несъстоятелността на Тома Строй ЕООД и на неговите кредитори – чл.715 ТЗ вр. с чл.113 ЗС и чл.453 ГПК.
2.
По изложените съображения следва,
че оспорената заповед е незаконосъобразна, тъй като при съдебното оспорване не
се потвърди извода на административния орган за извършени две нарушения на ТЗ
от страна на жалбоподателката. При второто
административно производство не е осъществена цялостна проверка на относимите факти и обстоятелства към двете твърдения за нарушения
на синдика и не е съобразен процесът, регламентиращ производството по
несъстоятелност и в частност спрямо масата на несъстоятелността по чл.614 ТЗ.
В становище по същество представителят на ответника поддържа, че при условията на оперативна самостоятелност заповед на основание чл.655 ал.3 ТЗ може да бъде издадена при установеност на едно нарушение и в случая страните са обвързани от Решението на ВАС № 1228/2021г., постановено по адм.д.№ 6862/2020г., с което е оставено в сила Решение № 724/13.04.2020г. на АС-Пловдив по адм.д.№ 3373/2019г. Първото нарушение от оспорената заповед е възприето от ВАС в цитираното решение и адм.орган може да се позове на изводите на ВАС, но същите съдържат и констатации за отсъствие на преценка по см. на чл.6 АПК, дължима и в административно производство при оперативна самостоятелност. В случая първото нарушение не е единственото, за което е издадена оспорената заповед и същата бе преценена по критериите за законосъобразност съвместно с обсъждане на второто нарушение и във вр. с чл.6 АПК.
Заповед по см. на чл.655 ал.3 ТЗ може
да бъде издадена при установеност на едно нарушение, но при спазване на административнопроизводствените правила, изискващи
осведомяване на заинтересованото лице с предоставяне на възможност за становище,
както и при съобразяване с основните принципи на АПК, приложими и при издаване
на административен акт по см. на чл.169 АПК. С влязъл в сила съдебен акт е
установено, че по отношение нарушението на чл.658 ал.1 т.5 ТЗ не е осъществена
преценка по критериите на чл.6 ал.1 АПК. Дължимата преценка при издаване на
административен акт при оперативна самостоятелност не е осъществена при
издаване и на оспорената заповед /втора спрямо адресата/. По изложените
съображения не се възприема извода на административния орган за извършено
нарушение по чл.660 ал.1 вр. с чл.658 ал.1 т.5 във вр. с чл.658 ал.2 ТЗ. Дори да се възприеме твърдението на
административния орган, спрямо второто нарушение не е спазено изискването на
чл.23 ал.2 от Наредба № 3/2005г., както и чл.34 ал.3, 35 АПК – съществен
пропуск при въведено нарушение, различно от приетите в отменената предходна
заповед, какъвто е извода и в Решение № 1497 от 30.01.2020г. на ВАС по адм. д. № 12731/2019г., 5-членен с-в, вкл. в Решение №
12140/2021г. по дам.д.№ 8562 от 2021г., ВАС и др. При съществено нарушение на административнопроизводствените правила относно второто
нарушение и извод за неосъществяването му, следва, че е налице само първото
нарушение – в хипотезата на обвързаност с Решението на ВАС № 1228/2021г., постановено
по адм.д.№ 6862/2020г., но при обвързаност и с
мотивите за несъобразяване с чл.6 АПК, изразени от ВАС и същевременно при
отсъствие на преценка по критериите на основния принцип – чл.6 ал.1 АПК в
оспорената заповед / с позоваване и на Решение № 6411 от 28.05.2021 г. на ВАС
по адм. д. № 3716/2021 г., II о. : „Следва да се
посочи, че административните актове, издадени при оперативна самостоятелност,
подлежат на съдебен контрол за законосъобразност съгласно изричния текст на чл. 169 АПК.
В случая правото на органа на свободна преценка е упражнено в нарушение на
принципите на чл. 4, ал. 2
и чл. 6 АПК,
…”/. Съдебният контрол за законосъобразност изисква проверка са съобразяване с
основните принципи на АПК, които са гаранция за законосъобразност на
административен акт, издаден и при оперативна самостоятелност.
В хипотеза на пропуск на синдик Ж.,
допуснат в обхвата на нарушение на чл.658 ал.1 т.5 ТЗ, същият следва да бъде
квалифициран за несъществен на основание приетите по делото доказателства –
съдебните актове на съда по несъстоятелността и на Ап.С – В.Търново /цитирани
мотиви от акта на Ап.С – В.Търново в Определението от 12.04.2018г. по т.д.№ 105
от 2016г., ОС – Плевен/, постановени след 2017г., които касаят именно имоти от
масата на несъстоятелността, по които е имало възлагателни
постановления на ЧСИ. В цялост дейността на синдика е била правомерна и
насочена към защита интересите на участниците в производството по
несъстоятелност. Исканията по отношение Райфайзенбанк България ЕАД са били
основани на закона и на конкретните факти от изпълнителните производства, като
същите са преценени от съд за правилни, макар след като синдик Ж. не е
изпълнявала тази дейност. Следователно, наложената с оспорената заповед мярка –
изключване от списъка на лицата, които могат да бъдат назначавани за синдици в
производство по несъстоятелност по ТЗ, е несъразмерна по см. на чл.6 ал.5 АПК и
в несъответствие с изискванията на чл.6 ал.1 АПК. Изложеното е в хипотеза на
извършени нарушения, каквито предвид събраните доказателства, съдът не приема
че има.
Разноски са направени за държавна
такса – 50лв. и 2000лв. адвокатско възнаграждение /л.275 – договор з адвокатски
услуги, чл.2 възнаграждение вр. с Т.Р. от 6.11.2013г.
на ВКС – т.1/. Възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение не е
отразено в протокола от съдебно заседание с ход по същество и е заявено в
писмени бележки по същество от процесуалния представител на ответника с
твърдение за непредставен списък на разноските. Непредставянето на списък на
разноските е с последицата по т.9 от Т.Р. от 06.11.2013г. на ВКС. От една
страна възражението за прекомерност не бе заявено своевременно в съдебно
заседание с ход по същество, а от друга – размерът на адвокатското
възнаграждение по настоящото съдебно производство е изцяло съобразен с мотивите
от Решение № 1228/2021г. на ВАС относно адвокатското възнаграждение в първа
инстанция /”правната уредба цели да гарантира разумния характер на подлежащите
на възстановяване разноски, като се вземат предвид фактори като предмета на
спора, неговата цена или труда, който е положен от защитата на съответното
право, като съдебните разноски, които следва да понесе загубилата делото страна
следва да са "пропорционални"...”/. В случая договореното и заплатено
адвокатско възнаграждение може да бъде определено като съответно с участието на
процесуалния представител при изготвяне на жалбата, представителство в двете
проведени съдебни заседания с доказателствени искания и представяне на
допълнителни писмени доказателства във вр с
фактическата сложност и спорните правни въпроси.
Мотивиран с изложеното, съдът
Р Е Ш И :
Отменя Заповед № СД – 06 – 5 /
15.04.2021г. на Министъра на правосъдието.
Осъжда Министерството на правосъдието
да заплати на С.М.Ж.,***, ЕИК ********* , съдебни разноски в размер на общо
2050 лв.
Решението може да се обжалва пред
Върховния Административен Съд, в 14-дневен срок от съобщението до страните за
постановяването му.
Административен съдия :