№ 433
гр. Варна , 26.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ в публично заседание на трети
февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Диана Д. Митева
Членове:Цвета Павлова
Ивелина Д. Чавдарова
при участието на секретаря Албена И. Янакиева
като разгледа докладваното от Ивелина Д. Чавдарова Въззивно гражданско
дело № 20203100503403 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по повод въззивна жалба с вх. № 54017/10.08.2020г., депозирана от
ЗАД „Асет Иншурънс" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
район Възраждане, бул. Тодор Александров № 81-83, действащо чрез процесуалния си
представител юрк. В.Б., срещу Решение № 3170/15.07.2020г., постановено по гр.д.
№3810/2019 г. по описа на ВРС, 18-ти с-в, с което е уважен предявеният от Г. П. Г., ЕГН
**********, с адрес: ***, срещу жалбоподателя, иск с правно основание чл. 432 от КЗ и
последният е осъден да заплати на ищеца сумата от 3494,18лв, представляваща обезщетение
за причинени имуществени вреди, изразяващи се в увреждане на: предна броня, преден
капак, калник преден ляв, подкалник преден ляв, фар ляв, мигач преден ляв и дифузьор
радиатор на собствения на ищеца лек автомобил марка „Нисан Терано“, с ДК № ***,
причинени в резултат на реализирано на 11.02.2019г. ПТП в гр. Варна, което ПТП е
реализирано по вина на водача на л.а. „Киа Сийд“, с ДК № ***, застрахован по Договор за
гражданска отговорност при ответното дружество, ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба – 08.03.2019г. до окончателното изплащане на сумата, както и
съдебно-деловодни разноски.
Във въззивната жалба се застъпва становище за неправилност и незаконосъобразност
на атакуваното решение. По-конкретно се излага, че ВРС е изградил изводите си върху
доказателства, които са събрани в нарушение на правилата, както и върху такива, които са
изрично оспорени от ответника. В тази връзка се сочи, че още с отговора на исковата молба
ответното дружество изрично е оспорило механизма на ПТП, както и причинната връзка
между механизма и причинените по двете МПС-та вреди, с което по същество е оспорено
1
съдържанието на представения с исковата молба двустранен констативен протокол /ДКП/ за
ПТП. Жалбоподателят твърди, че районният съд е допуснал процесуално нарушение и с
назначаването на повторна тройна автотехническа експертиза, доколкото не са били налице
предпоставките по чл. 201 от ГПК за допускане на повторна експертиза. Отделно от това се
сочи, че заключението по тази тройна автотехническа експертиза е неправилно,
необосновано, изградено на доказателства, които не са събрани по реда на ГПК, с оглед на
което това доказателство е опорочено и съдът не е следвало да го кредитира. Твърди се и че
съдът не е посочил защо кредитира заключението на тройната автотехническа експертиза за
сметка на това по единичната. Във връзка с назначените експертизи се сочи и че
сертификатът за качество ISO 9001:9008 по никакъв начин не доказва, че дадена
автосервизна услуга ще се извърши по-добре от сервиз, сертифициран по ISO, за разлика от
друг сервиз, още повече, че актуалната версия на стандарта ISO 9001 е тази от 2015г. т.е.
ISO 9001:2015, а не ISO 9001:2008, поради което на база този сертификат не могат да се
доказват средни пазарни цени. С оглед на последното се твърди, че отговорите на вещите
лица по задачата за определяне на средната пазарна цена за отремонтиране на автомобила,
изчислена на базата на цената, предлагана в поне три сервиза, притежаващи този
сертификат и в поне три сервиза, които не го притежават, не следва да се взимат предвид.
Иска се отмяна изцяло на обжалваното решение и постановяване на ново, с което
предявените искове да се отхвърлят изцяло като неоснователни и недоказани.
В срока по чл.263 ГПК, въззиваемият, чрез пълномощника си адвокат Й.А. от АК-
Варна, е депозирал отговор на въззивната жалба, с който се застъпва становище за нейната
неоснователност. Излага се, че от събраните по делото писмени доказателства и изготвените
две САТЕ – единична и тройна, по безспорен начин са установени механизмът на
настъпване на ПТП, както и настъпилите вреди, като от приетата по делото и неоспорена от
страните тройна САТЕ се установява и че разходите за отстраняване на вредите по средни
пазарни цени към датата на ПТП възлизат на 3 494,18 лв. В тази връзка се сочи, че
доколкото действителната стойност на вредите следва да бъде съизмерима със средните
пазарни цени, то дължимото обезщетение в настоящия случай следва да се изчисли по
средната стойност между цената за труд и материали в сертифицирани сервизи, и такива,
които не притежават сертификат, тъй като и сертифицираните сервизи са на пазара,
съответно участват в определяне на средната пазарна цена на труда. Моли се за
потвърждаване на обжалваното решение и присъждане на разноски за производството пред
въззивната инстанция.
Предмет на въззивното производство е и частна жалба с вх. № 268089/25.09.2020г. ,
депозирана от ЗАД „Асет Иншурънс" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, район Възраждане, бул. Тодор Александров № 81-83, действащо чрез
процесуалния си представител юрк. В.Б., срещу Определение № 260699/09.09.2020г.,
постановено по гр.д. № 3810/2018г. по описа на Варненски районен съд, 18-ти състав, с
което подадената от частния жалбоподател молба с правно основание чл. 248 ГПК за
изменение на решението в частта за разноските е оставена без уважение като неоснователна.
В частната жалба се застъпва становище за незаконосъобразност на обжалваното
определение. Оспорва се изводът на ВРС, че делото се характеризира с правна и фактическа
сложност – аргументът, с който е оставено без уважение направеното от ответното
дружество-частен жалбоподател възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на процесуалния представител на ищеца. Моли се за отмяна на атакуваното
определение и постановяване на ново, с което молбата на ЗАД „Асет Иншурънс" АД, ЕИК
*********, за изменение на решението в частта за разноските да бъде уважена изцяло.
В срока по чл. 276, ал. 1, вр. с чл. 248 ГПК, насрещната страна по частната жалба Г.
П. Г., чрез пълномощника си адвокат Й.А. от АК-Варна, е депозирал отговор на частната
жалба, в който се твърди, че същата е неоснователна. Излага се, че ВРС правилно е оставил
молбата на ответното дружество за изменение на първоинстанционното решение в частта за
2
разноските, чрез намаляване на присъдените в полза ищеца разноски за заплатено
адвокатско възнаграждение до минимума на последното, предвиден в чл. 7, ал.2, т. 2 от
Наредба №1/09.07.04г., без уважение. Сочи се, че заплатено от ищеца и присъдено му
адвокатско възнаграждение не е прекомерно с оглед фактическата и правна сложност на
делото, изслушаните в съдебно заседание единична САТЕ и повторна тройна САТЕ, с
активното участие на процесуалния представител на ищеца, както и ангажирането на други
писмени доказателства. Моли се за оставяне на частната жалба без уважение и
потвърждаване на атакуваното определение.
В проведеното открито съдебно заседание дружеството – въззивник, редовно
призовано чрез юриск. В.Б., не изпраща прадставител. Депозирало е молба вх. №
376/11.01.2021г. със становище, че се поддържат подадените въззивна жалба и частна жалба,
претендират се разноски, като се представя и списък по чл. 80 ГПК. Възразява се за
прекомерност на претендирания от въззиваемата страна адвокатски хонорар, в случай, че
същият надвишава минималните размери съгласно Наредба № 1/2004г. на ВАС.
Въззиваемият Г.Г. се представлява от адвокат К.К., която поддържа депозираните отговори
на въззивната жалба и частната жалба. Моли за потвърждаване на първоинстанционното
решение и отхвърляне на частната жалба като неоснователна. Претендира разноски, за които
представя и списък.
За да се произнесе по спора, Варненски Окръжен съд съобрази следното:
Производството по гр. дело № 3810/2019г. по описа на ВРС, 18-ти с-в, е образувано
по предявен от Г. П. Г., срещу ЗАД „Асет Иншурънс" АД, иск с правно основание чл. 432 от
КЗ – за осъждане на ответното дружество да заплати на ищеца сумата от 3494,18 лв. /след
допуснато в о.с.з. на 19.06.2020г. увеличение на размера на иска на осн. чл. 214, ал.1, изр. 3
ГПК/, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, изразяващи се в
увреждане на: предна броня, преден капак, калник преден ляв, подкалник преден ляв, фар
ляв, мигач преден ляв и дифузьор радиатор на собствения на ищеца лек автомобил марка
„Нисан Терано“, с ДК № ***, причинени в резултат на реализирано на 11.02.2019г. ПТП в
гр. Варна, което ПТП е реализирано по вина на водача на л.а. „Киа Сийд“, с ДК № ***,
застрахован по Договор за гражданска отговорност при ответното дружество, ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 08.03.2019г. до окончателното
изплащане на сумата.
С обжалваното решение предявеният иск е уважен изцяло, като ответното дружество
е осъдено да заплати на ищеца и сумата в размер на 1850лв., представляваща съдебно-
деловодни разноски.
Настоящият съдебен състав на ОС-Варна, като взе предвид доводите на страните,
събрания и приобщен по делото доказателствен материал, и като съобрази предметните
предели на въззивното производство, очертани в жалбата и отговора, на основание чл. 12 и
чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установени следните фактически положения:
Между страните е безспорно съществуването на валидно застрахователно
правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите между
ответното застрахователно дружество - ЗАД „Асет Иншурънс" АД и собственика на л.а.
„Киа Сийд“, с ДК № ***, със срок на действие, обхващаш датата на настъпване на
процесното пътнотранспортно произшествие.
От приетия като писмено доказателство по делото, подписан от двете страни –
участници в ПТП, Двустранен констативен протокол за ПТП от 11.02.2019г. се установява,
че на същата дата около 8:50 часа, в гр. Варна, ул. „Уста Колю Фичето" № 40, е настъпило
ПТП, при което лек автомобил марка „Киа Сийд“, с ДК № ***, при движение назад и
настрани/надясно блъска спрелия лек автомобил марка „Нисан Терано“, с ДК № ***.
3
Видно от приложения по делото Опис на претенция № 30019000116/11.02.2019г. е, че
увредените детайли по лек автомобил марка „Нисан Терано“ с ДК № ***, са както следва:
предна броня, преден капак, калник преден ляв, подкалник преден ляв, фар ляв, мигач
преден ляв и дифузьор радиатор.
За установяване на механизма на ПТП, щетите по процесния автомобил „Нисан
Терано“ с ДК № *** и причинно-следствената връзка между тях са допуснати единична СТЕ
и повторна тройна СТЕ.
Съгласно заключението по единичната СТЕ л.а. „Нисан Терано“ е бил спрян на
паркинга на фирма „Изотех“, л.а. „Киа Сийд“ идва на заден ход и го блъска в предна лява
страна. Ударът е бил с ниска скорост (4-8 km/h), като за л.а. „Нисан Терано“ ударът е бил
отляво, леко фронтално, а за л.а. „Киа Сийд“ – отзад. Вещото лице излага, че посоченият
механизъм на ПТП не е във връзка с канстатираните щети по л.а. „Нисан Терано“
/съответстващи на посочените в Опис на претенция № 30019000116/11.02.2019г./,
аргументирайки се от една страна с това, че щетите по л.а. „Нисан Терано“ са причинени от
ръбат предмет, а плоскостите по л.а. „Киа Сийд“, които са понесли щети, са закръглени и от
друга страна с това, че задният фар на л.а. „Киа Сийд“ няма необходимата сила за да
причини наблюдаваните щети по л.а. „Нисан Терано“, както и че по бронята на л.а. „Киа
Сийд“ няма следи от удар.
Според заключението по тройната СТЕ механизмът на процесното ПТП се изразява в
следното: преди удара лек автомобил „Киа Сийд" е паркиран на първото място странично на
един метър от бордюра, до постройката до входа и перпендикулярно на вратата на
портала.Тръгва да излиза на заден ход с волан пълен десен за да се позиционира с предна
част към вратата на портала и впоследствие на преден ход да излезе през нея. Със задна лява
светлина („Стоп") удря стоящия в склада автомобил „Нисан Терано" в преден ляв калник
перпендикулярно. Експертите по тройната СТЕ са категорични, че между процесното ПТП и
констатираните вреди /съответстващи на посочените в Опис на претенция №
30019000116/11.02.2019г./ е налице причинно-следствена връзка. Сочат, че за автомобила
„Киа Сийд" ударът е по посока на надлъжната му ос, като в това направление леките
автомобили имат най-голяма коравина (съпротивление срещу деформации), а също така, че
за този автомобил ударът е в заден ляв ъгъл, което е мястото с най-голяма коравина. За
автомобила „Нисан Терано", от друга страна, ударът е перпендикулярно на надлъжната му
ос, като в това направление автомобилите имат най-малка коравина (съпротивление срещу
деформации). Ударът за този автомобил е в предната част на преден ляв калник, зад преден
ляв мигач, като това е едно от най-слабите места на автомобила при удар перпендикулярно
на надлъжната му ос, какъвто е процесният случай. Първоначалният контакт според
експертите е между долната част на бронята на автомобила „Киа Сийд" и предния ляв ъгъл
на бронята на автомобила „Нисан Терано". След счупването на външната част – цветната
пластмаса на "Стопа" на автомобил „Киа Сийд" се разкриват вътрешните прегради между
отделните му светлини, като при съприкосновението на новопоявилия се ръб и предния ляв
калник на автомобила „Нисан Терано" се предизвиква прегъване на калника и хлътване на
долната му част навътре към автомобила. При това хлътване калникът повлича със себе си и
предния ляв край на бронята навътре (тъй като тя е закрепена към долния край на калника),
което води до нейната голяма деформация и счупване. Общата стойност на необходимите
средства за ремонта на щетите /труд и материали/, изчислена при съобразяване на средни
пазарни цени на труда, предлагани в три сервиза, които притежават сертификат за качество
ISO 9001 и в три сервиза, които не притежават сертификат, според експертите възлиза на
3494,18 лв.
От представеното по делото Уведомление-претенция за настъпила имуществена щета
по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите с дата 11.02.2019г.,
отправено от ищеца - въззиваем до ответното дружество-въззивник, е видно, че ищецът е
отправил писмена застрахователна претенция до ЗАД „Асет Иншурънс" АД за репариране
4
на причинените на собствения му автомобил щети, вследствие на процесното ПТП.
С Уведомление № 002-448/25.02.2019г. ответното дружество е отказало да изплати на
ищеца застрахователно обезщетение с аргумента, вредите са настъпили в резултат на
събитие, различно от декларираното.
При така изложената фактическа обстановка, въззивният съд достига до следните
правни изводи:
Жалбата, инициирала настоящото въззивно производство, е подадена в срок, от
надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради
което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съобразно разпоредбата на чл. 269 от ГПК в правомощията на въззивния съд е да се
произнесе служебно по валидността на решението, а по отношение на допустимостта – в
обжалваната му част.
Атакуваното решение е постановено от надлежен съдебен състав, в рамките на
предоставената му правораздавателна власт и компетентност, при спазване на
законоустановената писмена форма, поради което същото е валидно.
Решението е постановено при наличието на всички положителни процесуални
предпоставки за възникването и надлежното упражняване на правото на иск, като липсват
отрицателните такива, поради което е и допустимо. Разпоредбата на чл. 432, ал. 1 от КЗ
предвижда, че увреденият, спрямо който застрахованият е отговорен, има право да иска
обезщетението пряко от застрахователя, при спазване на изискванията на чл. 380 от КЗ – да
отправи към застрахователя писмена застрахователна претенция, което в случая е сторено
от ищеца.
По отношение на правилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно
разпореждането на чл. 269, ал. 1, изр. 2-ро от ГПК, въззивният съд е ограничен от
посочените в жалбата оплаквания, като служебно се произнася само в хипотезите на
нарушение на императивна правна норма /ТР №1/2013г. на ОСГТК/. Такова, според
настоящия съдебен състав, не се установява.
Съставът на ВОС намира оплакванията, обективирани във въззивната жалба, за
неоснователни.
Доколкото двустранният констативен протокол за ПТП в настоящия случай е
съставен само по данни на участниците в настъпилото ПТП, то същият не се ползва с
обвързваща съда материална доказателствена сила относно механизма на процесното ПТП,
поради което следва следва да се преценява с оглед на всички обстоятелства по делото и
останалите събрани доказателства. В настоящия случай механизмът на процесното ПТП,
описан в протокола, е еднозначно установен и от изготвените две СТЕ – единична и тройна.
Съставът на ВОС не споделя становището на жалбоподателя, че тройната СТЕ е назначена,
съответно и заключението по нея е кредитирано, в нарушение на съдопроизводствените
правила. Заключението по единичната СТЕ е оспорено в съдебно заседание от процесуалния
представител на ищеца мотивирано, с посочване на конкретни възражения срещу същото,
поставящи под съмнение неговата обоснованост и правилност /въззивната инстанция намира
за основателни тези възражения и поради факта, че в заключението се съдържа констатация
на вещото лице, че по бронята на автомобила „Киа Сийд" няма следи от удар, а в същото
време такива следи са видими от приложените по делото снимки на автомобила след
произшествието/ – основание по чл. 201 ГПК за допускане на повторна експертиза.
Заключението по тройната СТЕ не е опорочено и поради обстоятелството, че вещите лица са
5
изготвили същото след посещение на мястото на ПТП и проведен разговор с водачите,
участвали в него, без съдът да им е указвал да правят това. Данните, събрани въз основа на
посочените действия на вещите лица, са обусловили изводите им единствено относно
механизма на процесното ПТП, който, както беше споменато по-горе, е установен по
идентичен начин от заключението по единичната СТЕ и съвпада с описания в двустранния
констативен протокол за ПТП, приложен по делото. Детайлното описание на вещите лица
по тройната СТЕ на мястото на първоначално съприкосновение между двата автомобила и
оттам на начина на формиране на щетите по л.а. „Нисан Терано" /т.е. причинно-
следствената връзка между установения механизъм на ПТП и щетите по л.а. „Нисан
Терано"/ почива на снимковия материал, приложен по делото, както и на научни
постановки. Кредитирането именно на заключението по тройната СТЕ е обосновано не
поради броя на участвалите при изготвянето му вещи лица, а поради обстоятелството, че
същото е основано на задълбочен анализ на материалите по делото, в него липсват
вътрешни противоречия, то е пълно, последователно и обосновано, по същество преповтаря
механизма на ПТП, посочен в единичната СТЕ, вкл. констатацията, че щетите по л.а. „Нисан
Терано" са причинени от ръбат предмет, като описва и как е станало това, оборвайки по
този начин извода на единичната СТЕ за липса на причинно-следствена връзка между
установения механизъм на ПТП и щетите по л.а. „Нисан Терано".
Що се касае до размера на дължимото от застрахователя обезщетение, настоящият
състав съобрази следното:
Принципът на пълна обезвреда изисква обезщетението да е в размер на разходите,
необходими за възстановяване на увреденото имущество в състоянието преди увреждането,
като отговорността на застрахователя е лимитирана от застрахователната сума по договора.
При установяване на предпоставките за ангажиране отговорността на застрахователя, както
е в разглеждания случай, се дължи обезщетение в размер на действителната стойност на
увреденото имущество, включващо всички разходи, необходими за ремонт на увредените
части, вкл. нови части и труд. От заключението на тройната СТЕ се установява, че разходите
за ремонт на л.а. „Нисан Терано" по средни пазарни цени, вкл. цени на сервизи
притежаващи и непритежаващи сертификат за качество, възлизат на 3494,18 лв. Доколкото
липсва основание, произтичащо от закона или застрахователния договор, да се вземат
предвид само цените на единия или на другия вид сервизи, въззивният съд намира, че не
може да бъде ограничена възможността автомобилът да се ремонтира в свободно избран от
ищеца – въззиваем сервиз, с оглед на което следва да се приеме именно изчислената от
експертите усреднена стойност, при която са взети предвид всички предлагани на пазара
услуги, като възражението на въззивника в обратен смисъл е неоснователно.
С оглед горепосоченото, настоящият съдебен състав намира предявеният иск с правно
основание чл. 432 от КЗ за основателен в пълния предявен размер, поради което следва да се
уважи изцяло.
Предвид изложеното и поради съвпадане на крайните изводи на двете съдебни
инстанции, обжалваното решение, в частта с която ЗАД „Асет Иншурънс" АД, ЕИК
********* е осъдено да заплати на Г. П. Г., ЕГН **********, сумата от 3494,18лв,
представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в увреждане на: предна
броня, преден капак, калник преден ляв, подкалник преден ляв, фар ляв, мигач преден ляв и
дифузьор радиатор на собствения на ищеца лек автомобил марка „Нисан Терано“, с ДК №
***, причинени в резултат на реализирано на 11.02.2019г. ПТП в гр. Варна, което ПТП е
реализирано по вина на водача на л.а. „Киа Сийд“, с ДК № ***, застрахован по Договор за
гражданска отговорност при ответното дружество, ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба – 08.03.2019г. до окончателното изплащане на сумата, следва да
се потвърди.
6
По частната жалба:
Частната жалба е подадена в законоустановения преклузивен срок, от
активнолегитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е
процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Същата е и основателна по следните съображения:
Разпоредбата на чл. 78, ал.5 ГПК дава възможност по искане на насрещната страна да
бъде намалено дължимото адвокатско възнаграждение, когато то се явява прекомерно с
оглед фактическата и правна сложност на делото. Във връзка с посочената разпоредба
следва да се разглежда и тази на чл. 7, ал.2 от Наредба № 1 от 9.07.2004г., обвързваща
минимумите на дължимите адвокатски възнаграждения с интереса по делото. Следва да
бъде съобразена и трайната практика на ВКС /обективирана в Решение № 208/29.06.2016г.
по дело № 1261/2016г. на ВКС, ГК, IV г. о. и др./, според която под материален интерес,
съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения, следва да се разбира цената на иска, определена към
момента на неговото предявяване, като това е и размерът, според който се определя
минималният такъв на дължимото адвокатско възнаграждение в случаите, в които се прави
възражение за прекомерност на същото. Що се касае до настоящата хипотеза, предявеният
пред ВРС иск е с цена 100 лева, впоследствие – в о.с.з. на 19.06.2020г. увеличена на 3494,18
лева. Съобразявайки гореизложеното, въззивната инстанция приема, че минималният размер
на дължимото адвокатско възнаграждение в конкретния случай следва да се определи
съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т.1 от Наредба № 1 от 9.07.2004г. – при иск с интерес
до 1000 лв, още повече, че претендираното възнаграждение е уговорено и платено
/съобразно отразеното в представения по делото Договор за правна защита и съдействие,
имащ характера на разписка за извършеното плащане/ на 11.05.2020г., т.е. преди цената на
предявения иск да бъде увеличена на 3494,18 лева. Определен по този начин, минималният
размер на дължимото адвокатско възнаграждение в случая, с начислен съобразно §2а от
Наредбата ДДС, е 360 лева. Въззивната инстанция намира, че делото не се характеризира със
завишена фактическа и/или правна сложност, обосноваваща адвокатско възнаграждение за
процесуално представителство в претендирания от ищеца размер от 930 лева /почти
трикратен на минималния съгласно Наредба № 1 от 09.07.2004г./. От друга страна, с оглед
извършените от пълномощника на ищеца процесуални действия – изготвяне на искова
молба, активно участие в проведените две открити съдебни заседания, ангажиране на
доказателства по делото, както и обстоятелството, че не е обвързан от минималния размер,
изчислен според Наредбата, настоящият състав приема, че на процесуалния представител на
ищеца следва да бъде заплатено възнаграждение в размер на 500 лева.
С оглед на изложеното и поради несъвпадане на крайните изводи на двете съдебни
инстанции досежно дължимото адвокатско възнаграждение, обжалваното определение
следва да бъде отменено, а присъдените на ищеца разноски за адвокатски хонорар –
намалени до сумата от 500 лева.
По разноските:
С оглед неоснователността на въззивната жалба, право на разноски за настоящото
производство има само въззиваемият, на който следва да бъдат присъдени направените пред
настоящата инстанция разноски за адвокатско възнаграждение, доказателства за
извършването на които са представени – договор за правна защита и съдействие от
04.01.2021г. (л. 51), ведно с отбелязване, че уговореното възнаграждение в размер на 570 лв.
е заплатено изцяло в брой. Те следва да бъдат възложени в тежест на въззивника.
Възражението на последния за прекомерност на това възнаграждение е неоснователно,
7
доколкото същото е в минималния размер, съобразно разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 2 от
Наредба № 1 от 09.07.2004г. /с начислен съобразно §2а от Наредбата ДДС/, при отчитане на
обжалваемия интерес – 3494,18 лева.
Разноски за частната жалба не следва да се присъждат, доколкото съгласно
практиката на ВКС, обективирана в Определение № 20 от 12.01.2018 г. на ВКС по ч. гр. д.
№ 5114/2017 г., IV г. о., ГК, Определение № 615 от 9.10.2019 г. на ВКС по ч. т. д. №
2377/2017 г., II т. о., ТК и др. по жалби срещу определения, постановени в производства по
чл. 248 ГПК, разноски не се дължат.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 3170/15.07.2020г., постановено по гр.д. №3810/2019 г.
по описа на ВРС, 18-ти с-в, в частта с която ЗАД „Асет Иншурънс" АД, ЕИК *********, е
осъдено да заплати на Г. П. Г., ЕГН **********, сумата от 3494,18лв, представляваща
обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в увреждане на: предна броня, преден
капак, калник преден ляв, подкалник преден ляв, фар ляв, мигач преден ляв и дифузьор
радиатор на собствения на ищеца лек автомобил марка „Нисан Терано“, с ДК № ***,
причинени в резултат на реализирано на 11.02.2019г. ПТП в гр. Варна, което ПТП е
реализирано по вина на водача на л.а. „Киа Сийд“, с ДК № ***, застрахован по Договор за
гражданска отговорност при ответното дружество, ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба – 08.03.2019г. до окончателното изплащане на сумата.
ОТМЕНЯ Определение № 260699/09.09.2020г., постановено по гр.д. № 3810/2018г.
по описа на Варненски районен съд, 18-ти състав, с което подадената от частния
жалбоподател молба с правно основание чл. 248 ГПК за изменение на решението в частта за
разноските е оставена без уважение като неоснователна
и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ Решение № 3170/15.07.2020г., постановено по гр.д. №3810/2019 г. по
описа на ВРС, 18-ти с-в, В ЧАСТТА ЗА РАЗНОСКИТЕ, като НАМАЛЯВА от 930 лв. на 500
лв. размера на адвокатското възнаграждение, което ЗАД „Асет Иншурънс" АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Възраждане, бул. Тодор
Александров № 81-83, е осъдено да заплати на Г. П. Г., ЕГН **********, с адрес: ***, с
което общият размер на присъдените на последния разноски става 1420 лева.
ОСЪЖДА ЗАД „Асет Иншурънс" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, район Възраждане, бул. Тодор Александров № 81-83, да заплати на
Г. П. Г., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата в размер на 570 /петстотин и седемдесет/ лева
– разноски за въззивната инстанция.
8
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9