Решение по адм. дело №429/2025 на Административен съд - Кърджали

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК във вр. с чл. 226, ал. 1, т. 5 във вр. с ал. 5 във вр. с чл. 227 от ЗМВР.

Депозирана е жалба от В. С. М. от [населено място], действащ чрез адв. А. И., против Заповед № 8121К-6372/10.06.2025 г., издадена от министъра на вътрешните работи на Република България, изменена със Заповед № 8121К-6628/10.06.2025 г. на министъра на вътрешните работи на РБ, с която е прекратено служебното правоотношение на *** В. С. М. – [длъжност] Областна дирекция на МВР – Пловдив, поради съкращаване на длъжността и отказ на служителя да заеме друга предложена му длъжност.

Счита, че оспорената заповед е незаконосъобразна, поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, противоречие с материалноправни разпоредби и несъответствие с целта на закона.

Излага съображения, че *** М. е изпълнявал [длъжността] Областна дирекция на МВР - Кърджали до 20.06.2022 г. Със Заповед № 8121К-5484/21.06.2022 г. той е бил преназначен на [длъжност], която длъжност е изпълнявал до 09.08.2022 г. Със Заповед № 8121К-8109/09.08.2022 г. бил временно преназначен на [длъжност]. Със Заповед № 8121К-11903, временното преназначаване било прекратено, считано от 23.03.2023 г., а със Заповед № 8121К-3261/03.04.2023 г. служебното му правоотношение било прекратено. В. М. обжалвал последната посочена заповед пред Административен съд – Кърджали, който с Решение № 250/24.07.2023 г., постановено по а.д. № 172/2023 г., отменил оспорения акт като незаконосъобразен. Решението било обжалвано от министъра на вътрешните работи, при което с Решение № 4978/19.04.2024 г., постановено по а.д. № 9397/2023 г. по описа на ВАС, решението на административния съд било оставено в сила.

След постановяване на окончателният съдебен акт по а.д. № 62/2025 г. на 08.05.2025 г., В. М. е депозирал трета молба до министъра, заведена в МВР с вх. № 812100-9185/15.05.2025 г. за възстановяването му на работа. На 29.05.2025 г. бил извикан в МВР, където с Протокол № 3286р-27224/29.05.2025 г. му били предложени няколко ръководни длъжности. Жалбоподателят се съгласил да бъде назначен на една от предложените му длъжности [длъжност] въпреки, че същата била с по-ниското специфично наименование - [наименование], в сравнение със заеманата от него по време на първото му уволнение длъжност, която е била със специфично [наименование], а и местоработата в [населено място] се явявала отдалечена от дома му в [населено място].

С оглед съгласието била издадена Заповед № 8121К-5232/05.06.2025 г. с която на основание чл. 232 и чл. 143, ал. 1, т. 3 от ЗМВР, във вр. с влязло в сила Решение № 4707/08.05.2025 г. на ВАС, с което оставя в сила Решение № 1365/24.10.2024 г. на АС - Кърджали, за отмяна на M3 № 8121К-8945/27.05.2024 г., Молба вх. № 812100-9185/15.05.2025 г., Протокол № 328бр-27224/29.05.2025 г. и Предложение № 317р- 7323/02.06.2025 г., В. С. бил възстановен на [длъжност] ОДМВР - Пловдив, като му е определено съответното месечно възнаграждение. На 06.06.2025 г. (петък), той е встъпил в длъжност в ОДМВР – Пловдив, а на 09.06.2025 г. (понеделник), т.е. работният ден следващ непосредствено този на встъпването в длъжност, министърът издал своя Заповед № 8121К-5881, с която е изменил щата на ОДМВР – Пловдив и [длъжността] е била съкратена. С Протокол № 317р-7679/09.06.2025 г. на жалбоподателя отново били предложени длъжности, които били неподходящи за него и той отказал заемането им. Вследствие на това министърът на вътрешните работи издал Предизвестие с рег. № 8121, с което В. М. бил предизвестен, че ще бъда прекратено служебното му правоотношение. На 10.06.2025 г. била издадена и процесната заповед № 8121К-6372, изменена със Заповед № 8121К-6628 от 10.06.2025 г.

Моли съда да постанови решение, с което да отмени Заповед № 8121К-6372/10.06.2025 г., издадена от министъра на вътрешните работи на Република България, изменена със Заповед № 8121К-6628/10.06.2025 г. на министъра на вътрешните работи на РБ, с която е прекратено служебното правоотношение на *** В. С. М. – [длъжност] Областна дирекция на МВР – Пловдив, поради съкращаване на длъжността и отказ на служителя да заеме друга предложена му длъжност. Претендира присъждането на деловодни разноски.

В съдебно заседание, лично и чрез адв. А. И., поддържа депозираната жалба и излага подробни съображения за незаконосъобразност и необоснованост на оспорената заповед. В хода на устните състезания релевира доводи, че на 29.05.2025 г. след като били данни, че [длъжността] ОДМВР – Пловдив е вакантна още от април миналата година - данни от адм.дело № 216/2024 г. по описа на Административен съд – Кърджали, на 29 май, непосредствено преди избора на В. М. за [длъжността] ОДМВР – Пловдив, директорът изготвил докладна записка, с която предложил тази длъжност, просъществувала повече от година като вакантна, да бъде съкратена. На 03 юни министърът изразил съгласието си върху докладната записка на директора и на 06 юни назначил М. на длъжността, за която е изразил желание за съкращаване. Счита, че в случая са налице крайно неуместни действия, включително и това, че на [длъжност] ОДМВР – Пловдив, към онзи момент му предлагат да заеме четири длъжности, за три от тях е необходим една година стаж, а за една от тях не е необходим стаж за заемането им. Намира това за типичният пример за злоупотреба с власт. Същевременно, според справките, които са изпратени от дирекция „Човешки ресурси” към 09 и 10 юни 2025 год. имало още 7 свободни длъжности със специфично [наименование], а на жалбоподателя му се предлагали [длъжност] [степен]. Счита, че са налице всички основания да се приеме, че заповедта на министъра е незаконосъобразна, поради което моли съда да я отмени като такава и присъди деловодни разноски.

Представя писмена защита, в която излага подробни съображения в подкрепа на твърденията си.

Ответникът по жалбата – Министър на вътрешните работи на Република България, редовно призован, не се явява. От главен юрисконсулт П. С. е постъпила молба с вх. № 3396/10.09.2025 г., с която моли съда да отхвърли жалбата като неоснователна. Представя писмена защита, в която развива подробни съображения, че заповедта е издадена от компетентен орган, в предвидената писмена форма, при спазване на материалния и процесуалния закон и в съответствие с неговата цел.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и поотделно, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

С Решение № 250/24.07.2023 г., постановено по а. д. № 172/2023 г. по описа на Административен съд – Кърджали/прието като доказателство по настоящето дело/, е отменена Заповед № 8121К-3261/03.04.2023 г. на министъра на вътрешните работи, с която на основание чл. 226, ал. 1, т. 5 от Закона за Министерството на вътрешните работи /ЗМВР/, е било прекратено служебното правоотношение на *** В. С. М. – [длъжност] Главна дирекция „Национална Полиция“ – МВР. Решението на административния съд е оставено в сила с Решение № 4978/19.04.2024 г. по а. д. № 9397/2023 г. на ВАС.

На 25.04.2024 г. жалбоподателят е депозирал молба /УРИ 812100-8018 – л. 52 от а.д. № 216/2024 г., прието като доказателство по настоящето дело/, адресирана до министъра на вътрешните работи, с която е поискал да бъде възстановен на заеманата от него длъжност преди прекратяване на служебното му правоотношение.

Видно от Протокол рег. № 3286р-27216/20.05.2024 г. за предлагане на вакантни длъжностни на държавен служител в МВР /л. 45 – л. 47 от а.д. № 216/2024 г./, на В. М. са били предложени 14 ръководни длъжности в структурни звена на МВР, като в протокола изрично е посочено, че при отказ да приеме някоя от предложените му длъжности, на основание чл. 226, ал. 1, т. 6 от ЗМВР служебното му правоотношение ще бъде прекратено. Служителят, след запознаване с предложените му длъжностни, с ръкописен текст е посочил, че същите не отговарят на специфичното наименование на длъжността преди уволнението, както и че същите не са подходящи за притежаваните от него професионален стаж и образование.

Със Заповед № 8121К-8945/27.05.2024 г./л. 7 от а.д. № 216/2024 г./, издадена от министъра на вътрешните работи, на основание чл. 226, ал. 1, т. 6 във вр. с чл. 232 от ЗМВР и чл. 7, ал. 1, т. 5, ал. 2 и ал. 4 от Наредба № 8182з-310/17.06.2014 г. за преназначаване на държавните служители в Министерството на вътрешните работи, считано от датата на връчване на заповедта е прекратено служебното правоотношение на *** В. С. М. – [длъжност] ГД „Национална полиция“ – МВР. В акта изрично е посочено, че служителя отказва да заеме друга длъжност в рамките на съответния вид по чл. 143, ал. 1 от ЗМВР, предвид че предишната му длъжност не е вакантна. Заповедта е връчена на адресата на 29.05.2024 г. и на същата дата длъжността е била сдадена от него /Акт за сдаване на длъжност – л. 13 от а.д. № 216/2024 г./.

С Решение № 1365/24.10.2024 г. по а.д. № 216/2024 г. по описа на Административен съд – Кърджали е Заповед № 8121К-8945/27.05.2024 г., издадена от министъра на вътрешните работи, с която на основание чл. 226, ал. 1, т. 6 във вр. с чл. 232 от Закона за Министерството на вътрешните работи и чл. 7, ал. 1, т. 5, ал. 2 и ал. 4 от Наредба № 8182з-310/17.07.2014 г. за преназначаване на държавните служители в МВР, е прекратено служебното правоотношение на *** В. С. М. – [длъжност] Главна дирекция „Национална полиция“ – МВР, поради отказ да заеме друга длъжност в рамките на съответния вид по чл. 143, ал. 1 от ЗМВР, предвид че предишната му длъжност не е вакантна, като незаконосъобразна.

Решението на административния съд е оставено в сила с Решение № 4707/08.05.2025 г. по а.д. № 62/2025 г. на ВАС.

Със Заповед № 8121К-5232/05.06.2025 г., издадена от заместник министър на вътрешните работи, действащ в хипотезата на заместване съгласно заповед за заместване/л. 20 от настоящето дело/, на основание чл. 232 и чл. 143, ал. 1, т. 3 от ЗМВР във връзка с Решение № 4707/08.05.2025 г. на ВАС, В. С. М. е възстановен на ръководна [длъжност] Областна дирекция на МВР гр. Пловдив, със специфично наименование на длъжността [наименование].

На 09.06.2025 г., във връзка с докладна записка рег. № 317р-8121К-7209 от 29.05.2025 г. по описа на ОДМВР – Пловдив/л. 22/, действащия в хипотезата на заместване заместник министър на вътрешните работи, е издал Заповед № 8121К-5881, с която на основание чл. 33, т. 9 и чл. 145, ал. 1 от ЗМВР е съкратил от щата на ОДМВР – Пловдив и включил в резерва на министерството 1 щатна бройка за държавен служител с висше образование – [длъжност].

Във връзка с горепосочената заповед директорът на ОДМВР – Пловдив е определил състав на комисия, която да предложи друга длъжност на *** В. С. М./Заповед № 317з-6788 от 09.06.2025 г. – л. 25/.

От Протокол рег. № 317р-7679/09.06.2025 г./л. 29 – л. 30/, се установява, че на В. М. са били предложени 4 броя вакантни длъжности в ОДМВР – Пловдив, описани в справка № 317р-7659 от 09.06.2025 г. – л. 27. Жалбоподателят, след запознаване с предложените му длъжностни, с ръкописен текст е посочил, че предложените му изпълнителски длъжности не отговарят на заеманата ръководна длъжност до момента или на друга ръководна длъжност, поради което не са подходящи за притежаваните за него.

Видно от представената и приета като доказателство по делото кадрова справка с рег. № 317р-7659/09.06.2025 г./л. 58 – л. 59/ се установява, че М. е назначен за пръв път на длъжност в МВР през [година] и от тогава до 10.06.2025 г., когато е прекратено служебното му правоотношение със Заповед № 8121К-6372/10.06.2025 г. на министъра на вътрешните работи, е заемал различни ръководни длъжностни в ОДВМР – [населено място], вкл. *****

*****

*****

*****. Преди прекратяване на служебното му правоотношение с процесната заповед, В. М. е заемал [длъжността] Областна дирекция на МВР - Пловдив. В справката са посочени и множество награди на държавния служител, както и наложените през годините дисциплинарни наказания.

С докладна записка рег. № 317р-7686/09.06.2025 г./л. 31/ директорът на Областна дирекция на МВР – Пловдив е предложил на министъра на вътрешните работи да бъде прекратено служебното правоотношение на *** В. С. М. – [длъжност] ОДМВР - Пловдив, на основание чл. 226, ал. 1, т. 5 и ал. 5 от ЗМВР, поради отказа на служителя да заеме друга предложена му длъжност.

На 10.06.2025 г. на В. С. М. е връчено предизвестие с рег. № 8121р-10721/10.06.2025 г./л. 18/, с което същият е уведомен, че длъжността, която заема – [длъжност] Областна дирекция на МВР – Пловдив, е съкратена и поради отказ от негова страна да друга предложена длъжност, ще му бъде прекратено служебното правоотношение.

Със Заповед № 8121К-6372/10.06.2025 г./л. 13/, издадена от министъра на вътрешните работи на Република България, на основание чл. 226, ал. 1, т. 5 и ал. 5 във вр. с чл. 227 от ЗМВР и докладна записка с рег. № 317р-7686/09.06.2025 г., е прекратено служебното правоотношение на *** В. С. М. – [длъжност] Областна дирекция на МВР – Пловдив, по собствено желание, считано от датата на връчване на заповедта. Заповедта е връчена на жалбоподателя на 10.06.2025 г.

Горепосочената заповед е изменена със Заповед № 8121К-6628/10.06.2025 г./л. 16/, като: текста „по собствено желание“ е заменен с текста „поради съкращаване на длъжността и отказ на служителя да заеме друга предложена му длъжност“. Последната е надлежно връчена на жалбоподателя на 10.06.2025 г.

От Справка относно вакантните длъжности в Областна дирекция на МВР – Пловдив с рег. № 317р-7659/09.06.2025 г./27/, се установява, че наличните вакантни длъжности в ОДМВР – Пловдив, които са били предложени на В. М. са: 1. [длъжност]; 2. [длъжност]; 3. [длъжност] и 4. [длъжност].

По искане на пълномощника на жалбоподателя по делото са представени и приети като доказателства справки в табличен вид за вакантните ръководни длъжности по чл. 142, ал. 1, т. 1 от ЗМВР в структурите на МВР към 09.06.2025 г. и 10.06.2025 г., както и заверени копия от щат на ОДМВР – Пловдив, актуален към 10.06.2025 г. и поименно щатно разписание на ОДМВР – Пловдив за [длъжността] към 09.06.2025 г. и 10.06.2025 г./л. 61 – л. 152/.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че процесната жалба е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и при наличен правен интерес, в предвидената от закона писмена форма, срещу административен акт, който подлежи на оспорване, т.е. на съдебен контрол за законосъобразност, поради което се явява процесуално допустима.

Съгласно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а проверява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК. След извършване на проверката по чл. 168 от АПК съдът намира за установено, следното:

В конкретния случай оспорената заповед е издадена от компетентен орган – министъра на вътрешните работи, съобразно разпоредбата на чл. 227 от ЗМВР, предвиждаща заповедта за прекратяване на служебното правоотношение на държавен служител да се издава от съответния орган по чл. 158 или 159. По силата на чл. 158, т. 1 от ЗМВР министърът на вътрешните работи или определено от него длъжностно лице от състава на министерството назначава държавните служители на висши ръководни и ръководни длъжностни. Безспорно е по делото, че към датата на издаване на оспорената заповед последната заемана от В. М. длъжност е била [длъжност] Областна дирекция на МВР – Пловдив, т.е. ръководна длъжност по смисъла на т. II, т. 3 от Приложение № 6 към Заповед № 8121з-141 от 24.01.2017 г. относно прилагането на Класификатора на длъжностите в МВР за служители по чл. 142, ал. 1, т. 1 и ал. 3 от ЗМВР/л. 82 от делото/ и Приложение № 1 към Заповед № 8121з-140 от 24.01.2017 г., относно прилагане на Класификатора на длъжностите в МВР за служители по чл. 142, ал. 1, т. 1 и 3 и ал. 3 от ЗМВР/л. 65 – 67 от делото/.

Оспореният акт е издаден в изискуемата писмена форма, като заповедта съдържа всички необходими реквизити, включително фактически и правни основания за издаването й.

Съдът намира, че процесната Заповед 8121К-6372/10.06.2025 г. е издадена при съществени нарушения на административнопроизводствените правила, в противоречие с материалния закон и в несъответствие с целта на закона - чл. 146, т. 3, т. 4 и т. 5 от АПК. Съображенията за това са следните:

По делото не е спорно, че на 09.06.2025 г. действащият в хипотезата на заместване заместник министър на вътрешните работи/съдът приема за установено, че същият е надлежно оправомощен със Заповед № 8121з-696 от 30.05.2025 г. на министъра на вътрешните работи(л. 191) като титулярът е отсъствал поради командироването му в [държава] – Заповед № КМ-116 от 20.05.2025 г. (л. 185)/, е издал Заповед № 8121К-5881, с която на основание чл. 33, т. 9 и чл. 145, ал. 1 от ЗМВР е съкратил от щата на ОДМВР – Пловдив и включил в резерва на министерството 1 щатна бройка за държавен служител с висше образование – [длъжност].

С оглед обстоятелството, че заеманата от В. М. [длъжност] Областна дирекция на МВР – Пловдив е била съкратена с горепосочената заповед, то на основание чл. 226, ал. 5 във вр. с ал. 1, т. 5 от ЗМВР и чл. 7, ал. 1, т. 1 и ал. 4 от Наредба № 8121з-310 от 17.07.2014 г. за преназначаване на държавните служители в Министерството на вътрешните работи/към която препраща чл. 11 от Наредба № 8121з-311/17.07.2014 г. за реда за прекратяване на служебното правоотношение на държавните служители в Министерството на вътрешните работи/, ръководителят в структурата на МВР, в щата на която е заемната длъжност, е следвало да предприеме действия за предлагане на държавния служител на друга длъжност, като предлагането на друга длъжност, съгласието или отказът на служителя да я заеме се удостоверяват писмено със съставянето на протокол с подписите, трите имена и длъжностите на двама служители. Когато в същата структура няма длъжност, ръководителят е следвало да изиска информация от другите структури на МВР за наличието на такава вакантна длъжност – чл. 7, ал. 2 от Наредбата. Видно от приложения към административната преписка Протокол рег. № 317р-7679/09.06.2025 г., директорът на ОДМВР - Пловдив не е спазил изискванията на чл. 7, ал. 2 от Наредба № 8121з-310 от 17.07.2014 г., тъй като към момента, в който е предложена длъжност на В. М., не е била изискана информация от структурите на МВР относно наличието на вакантна подходяща длъжност, а на жалбоподателя са били предложени единствено вакантни длъжности в структурата на ОДМВР – Пловдив. Така констатираното нарушение е съществено, тъй като пряко се отразява върху възможността за изясняване на релевантните факти за фактическия състав на правомощието по чл. 226, ал. 5 във вр. с ал. 1, т. 5 от ЗМВР и представляват отменително основание по чл. 146, т. 3 във вр. с чл. 35 от АПК.

За прецизност съдът намира за необходимо да посочи, че изложените в писмената защита на пълномощника на ответника действия по предложение на директора на МВР – Пловдив за съкращаване на 1 щатна длъжност за [длъжност] ОДМВР – Пловдив/ Докладна записка № 317р-7209 от 29.05.2025 г. - л. 23, с поставена резолюция „Да“ от 03.06.2025 г., последващо възстановяване на В. М. на ръководна [длъжност] ОДМВР – Пловдив от 05.06.2025 г., както и съкращаването на посочената длъжност със заповед от 09.06.2025 г., според настоящия съдебен състав не могат да бъдат отнесени към съществени нарушения на административнопроизводствените правила.

На следващо място, обжалваната Заповед № 8121К-6372/10.06.2024 г. е издадена в противоречие с материалния закон.

В конкретния случай, видно от съдържанието на заповедта, издателят и е посочил като основание за прекратяване на служебното правоотношение на жалбоподателя – чл. 226, ал. 1, т. 5 и ал. 5 от ЗМВР във вр. с чл. 227 от ЗМВР и Докладна записка № 317р-7686/09.06.2025 г. Разпоредбата на чл. 226, ал. 1, т. 5 от ЗМВР, в релевантната й редакция, предвижда прекратяване на служебното правоотношение на държавния служител в МВР, при съкращаване на длъжността. Съгласно чл. 226, ал. 5 от ЗМВР, прекратяване на служебните правоотношения в случаите по ал. 1, т. 3, 5 и т. 7, букви "е" и "ж" във връзка с чл. 153, ал. 3, т. 1 се допуска само ако служителят откаже да заеме друга предложена му длъжност или ако няма друга длъжност, подходяща за него. С други думи законосъобразното прекратяване на служебното правоотношение на посоченото в обжалваната заповед основание, е обусловено от действия на органа по назначаването да предложи на служителя да заеме длъжност, подходяща за него, която той да откаже да заеме или да няма друга подходяща за него длъжност.

Съгласно чл. 11 от Наредба № 8121з-311 от 17.07.2014 г. за реда за прекратяване на служебното правоотношение на държавните служители в Министерството на вътрешните работи, предлагането на друга длъжност в случаите по чл. 226, ал. 1, т. 3, 5 и т. 7, букви "е" и "ж" във връзка с чл. 153, ал. 3, т. 1 ЗМВР се извършва съгласно наредбата по чл. 164, ал. 6 ЗМВР. Последната е Наредба № 8121з-310/17.07.2014 г. за преназначаване на държавните служители в МВР, като в настоящия случай за административния орган е приложим реда, визиран в чл. 7, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от Наредбата. В тази хипотеза законът изисква ръководителят на структурата на МВР, в щата на която е заеманата длъжност, която се съкращава, да предприеме действия за предлагане на държавния служител на друга длъжност. Когато в същата структура няма друга длъжност, ръководителят изисква информация от другите структури на МВР за наличието на такава вакантна длъжност. Предлагането на друга длъжност, съгласието или отказът на служителя да я заеме се удостоверяват писмено със съставянето на протокол с подписите, трите имена и длъжностите на двама служители.

По делото не е спорен факта, че на 09.06.2025 г. на М. са предложени 4 вакантни ръководни длъжности в системата на Областна дирекция на МВР - Пловдив, но същият е изрично е посочил, че не приема направените му предложения, като предложените длъжности са отразени в Справка № 317р-7659/09.06.2025 г., а отказът на служителя да бъде преназначен някоя от тях са материализиран в Протокол рег. № 317р-7679/09.06.2025 г. Видно от последния, жалбоподателят е аргументирал отказа си с доводите, че предложените му изпълнителски длъжности не отговарят на заеманата до момента ръководна длъжност, поради което не са подходящи за него. След като е отказал да заеме някоя от предложените му длъжности, със Заповед 8121К-6372/10.06.2025 г. служебното правоотношение на М. е било прекратено и в същата като фактическо основание за постановяването й е отразено: „по собствено желание“, след което със Заповед № 8121К-6628/10.06.2025 г. горният акт е изменен като текста „ по собствено желание“, е заменен с текста „поради съкращаване на длъжността и отказ на служителя да заеме друга предложена му длъжност“.

Съдът намира, че в случая административният орган не е изпълнил въведеното в чл. 226, ал. 5 от ЗМВР изискване на служителя да бъдат предложени подходящи вакантни длъжности, които да отговарят на неговата квалификация и практически да е възможно да бъдат заети от него. Безспорно ЗМВР не дефинира белезите, позволяващи определянето на дадена длъжност като „подходяща“, но преценката има ли друга длъжност, която да е подходяща за служителя, е винаги дължима и следва да бъде надлежно изразена в прекратителната заповед, тъй като обуславя проверката за наличието на юридически факти с изключващо прекратяването на правоотношението действие. Тя трябва да е конкретна и подчинена на изследването дали съпоставяната друга длъжност съответства на професионалната квалификация на служителя, неговото здравословно, психологическо, физическо състояние и въобще обективната му способност да я изпълнява. този начин правно-логически се очертават и принципните критерии за принадлежността на свободната длъжност към категорията на подходящите - Решение № 10335 от 7.08.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2612/2017 г., 5-членен с-в.

Видно от протокола за предлагане на вакантна длъжност на държавен служител в МВР от 09.06.2025 г., на В. М. са били предложени 4 вакантни ръководни длъжности в структурата на Областна дирекция на МВР - Пловдив: 1. [длъжност]; 2. [длъжност]; 3. [длъжност] и 4. [длъжност].

Независимо че описаните 4 длъжности са вакантни, то очевидно е, че в случая на жалбоподателя са предложени длъжности, които не са подходящи за него. В този смисъл съдът намира, че ответникът не е изпълнил задължението си по чл. 226, ал. 5 във вр. с ал. 1, т. 5 от ЗМВР и чл. 7, ал. 1, т. 1 от Наредба № 8121з-310/17.07.2014 г. да предложи на служителя друга длъжност от същия вид, която да е от съответната йерархия или най-малко близко до тази, заемана от В. М. преди прекратяване на служебното му правоотношение, както и да е съобразена с професионалната квалификация на служителя, придобитите от него професионален опит и образование. В този смисъл, на първо място следва да се посочи, че на жалбоподателя са били предложени за заемане 4 длъжности, които са изпълнителски длъжности, съгласно т. III, т. 10, т. 11 и т. 12 Приложение № 6 към Заповед № 8121з-141 от 24.01.2017 г., а В. М. е заемал ръководна длъжност по т. II, т. 3 от Приложение № 6 към Заповед № 8121з-141 от 24.01.2017 г. относно прилагането на Класификатора на длъжностите в МВР за служители по чл. 142, ал. 1, т. 1 и ал. 3 от ЗМВР/л. 82 от делото/ и Приложение № 1 към Заповед № 8121з-140 от 24.01.2017 г., относно прилагане на Класификатора на длъжностите в МВР за служители по чл. 142, ал. 1, т. 1 и 3 и ал. 3 от ЗМВР/л. 65 – 67 от делото/.

Видно от приетите по делото като доказателства Справка за вакантните ръководни длъжности по чл.142, ал. 1, т. 1 от ЗМВР към 09.06.2025 г„ peг. № 8121р-16233/02.09.2025 г., изготвена от дирекция „Човешки ресурси” при МВР и Справка за вакантните ръководни длъжности по чл.142, ал. 1, т. 1 от ЗМВР към 10.06.2025 г., peг. № 8121р-16234/02.09.2025 г., изготвена от дирекция „Човешки ресурси” при МВР/л. 84 – л. 152/, към 09.06.2025 г. вакантните по смисъла на чл. 7, ал. 3 от Наредбата длъжности в структурните звена на МВР с наименование на длъжността [наименование] са били 7, всички с изискване за образователна степен „магистър“, а именно: [длъжност]/л. 92/, [длъжност]/л. 93/, [длъжност]/л. 96/, [длъжност]/л. 104/, [длъжност]/л.105/, [длъжност]/л. 107/, и [длъжност]//л. 108/. Към 10.06.2025 г. горепосочените длъжности също са били вакантни. Безспорно е, че нито една от описаните длъжности не е била предложена на В. М., като при съпоставката им с длъжностите, предложени с Протокол № 317р-7679/09.06.2025 г., описани в Справка № 317-7659/09.06.2025 г., е очевидно, че горепосочените и непредложени на жалбоподателя длъжности са максимално близки до заеманата от жалбоподателя – [длъжност] Областна дирекция на МВР – Пловдив, със специфично наименование на длъжността [наименование], с оглед тяхното ниво, мястото им в йерархията на длъжностите, специфичното им наименование, необходим стаж, образование и опит за заемането им. В тази връзка следва да се посочи, че съгласно т. II.3 на Раздел „Държавни служители с висше образование“ от Приложение № 6 към МЗ № 8121з-141 от 24.01.2017 г., [длъжносттта] ОДМВР – [населено място], вакантна към 09.10.2025 г. и 10.06.2025 г. съгласно приложените по делото справки, освен подходяща - съобразена с ранга на заеманата такава от жалбоподателя, придобития професионален опит, квалификации и образование, се явява и йерархично равностойна на [длъжносттта] ОДМВР – Пловдив, която М. е заемал, преди прекратяване на служебното му правоотношение, като съобразно Класификатора на длъжностите в МВР, Раздел А, т. IX.2а/утвърден със Заповед № 8121з-140 от 24.01.2017 г./, същата длъжност /[длъжност]/ е със специфично [наименование], с изисквания за притежание на образователна степен „магистър“ и стаж не по-малко от 10 години, респ. наименование и изисквания за заемане, идентични с предходната длъжност на жалбоподателя. По аналогични аргументи, подходящи за заемане от жалбоподателя се явяват и останалите вакантни длъжности със специфично [наименование] посочени по-горе вакантни длъжности, включително и [длъжност]/л.105/, [длъжност]/л. 107/, и [длъжност]//л. 108/. В този смисъл съдът приема, че както към 09.06.2025 г., така и към 10.06.2025 г., в структурата на МВР са били налице вакантни длъжности, ръководни такива по смисъла на чл. 143, ал. 1, т. 3 от ЗМВР, подходящи за жалбоподателя, респ. съобразени с ранга на заеманата такава, придобития професионален опит, квалификации и образование, поради което същите е следвало да бъдат предложени за заемане от В. М..

Във връзка с горното отново следва да се отбележи, че на жалбоподателя са били предложени длъжности – [длъжност] и [длъжност], които са изпълнителски длъжности и за които съгласно класификатор, Раздел А, т. IX, с изискване за образователна степен „бакалавър“ и стаж от 1 години или не се изисква стаж – [длъжност], т.е. очевидно неподходящи за В. М. с оглед притежаваната от него образователна квалификационна степен „магистър“ по [специалността], стажът му в системата на МВР повече от [години] и заеманите от него длъжности през целият период, включително и [длъжност] ОДМВР, [длъжност] ОДМВР - в периода 2015 г. – 2019 г., [длъжност] и заеманата преди прекратяване на служебното му правоотношение с процесната заповед [длъжност] Областна дирекция на МВР – Пловдив/кадрови справки - л. 58 от настоящето дело и л. 43 от присъединеното като доказателство а.д. № 216/2024 г./.

В конкретния случай, преди да пристъпи към прекратяване на служебното правоотношение министърът на вътрешните работи не е изпълнил изискването да изиска справка на вакантните длъжности в МВР, а извършил преценка на отказа на жалбоподателя да заеме единствено предложените му вакантни длъжности в ОДМВР – Пловдив, които по изложените съображения, очевидно са неподходящи за него.

Във връзка с горното и предвид въведените доводи в писмената защита на пълномощника на ответника доводи, че за разлика от разпоредбата на чл. 232 от ЗМВР, чл. 226, ал. 5 от ЗМВР не въвеждал условието на служителя да бъде предложена друга длъжност в рамките на съответния вид по чл. 143, ал. 1 от ЗМВР, настоящият съдебен състав намира за необходимо отново да посочи, че за законосъобразността на прекратяване на служебното правоотношение в хипотезата на чл. 226, ал. 5 във вр. с ал.1, т. 5 от ЗМВР следва да е изпълнено изискването на служителя да бъде предложена подходяща за него длъжност, т.е. съответна на притежаваната от него професионална квалификация, образователен ценз, професионален опит и нивото на изпълнение на професионалните задължения. В случая на В. М. са били предложени длъжности, които са поставени на [място] в йерархията на изпълнителските длъжности. При положение, че заеманата от жалбоподателя длъжност е на [място] в йерархията на ръководните длъжности/ III, т. 3 от Приложение № 6 – „Йерархия на длъжностите за държавни служители в съответния вид длъжности“ към Заповед № 8121з-141 от 24.01.2017 г. относно прилагането на Класификатора на длъжностите в МВР за служители по чл. 142, ал. 1, т. 1 и ал. 3 от ЗМВР, то така предложените му длъжности се явяват с 17-20 степени по-ниско йерархическо ниво от заеманата от него длъжност. Това от своя страна обоснова по категоричен начин извода, че същите не се явяват подходящи за служителя. Нещо повече, видно от по-горе обсъдените справки за вакантните длъжности в системата на МВР, към 09.062025 г. и 10.06.2025 г. в системата на МВР са съществували и други вакантни длъжности, освен горепосочените със специфично [наименование], като [длъжност], [длъжност] и др., които изобщо не са били предложени на жалбоподателя, респ. не му е била дадена възможност същият да прецени дали са подходящи за него.

Предвид изложеното съдът намира, че в конкретния случай, прекратявайки служебното правоотношение с В. М. със Заповед № 8121К-6372/10.06.2025 г., изменена със Заповед № 8121К-6628/10.06.2025 г., министърът на вътрешните работи на Република България е издал индивидуален административен акт в нарушение на материалния закон, а именно в нарушение на изискванията на чл. 226, ал. 5 във вр. с ал. 1, т. 5 от ЗМВР и чл. 7 от Наредба № 8121з-310/17.07.2014 г., а именно не е извършил дължимата преценка за съществуващите вакантни длъжности в системата на МВР, подходящи за жалбоподателя и съответно не е предложил на жалбоподателя други свободни длъжности/извън предложените 4 изпълнителски длъжности/, които са подходящи за заемане от служителя към датата на издаване на заповедта. Предвид това, то не е било налице и основанието за прекратяване на служебното правоотношение на В. М. на посоченото в заповедта основание - чл. 226, ал. 5 във вр. с ал. 1, т. 5 от ЗМВР.

На следващо място съдът намира, че в случая е налице и друго самостоятелно основание за незаконосъобразност на оспорения акт, това по чл. 146, т. 5 от АПК. В тази връзка, съдът счита, че целта на закона /чл. 226, ал. 5 във вр. с ал. 1, т. 5 от ЗМВР/ е, при съкращаване на заеманата от служителя длъжност, на същия не просто да бъде предложена друга такава длъжност по чл. 143, ал. 1 от ЗМВР - висша ръководна, ръководна, изпълнителска или младши изпълнителска, а такава, която да е максимално близка до заеманата предходна такава, както с оглед реализиране в пълна степен на професионалната му квалификация, предвид стажът му в системата на МВР, образованието му, нивото на изпълнение на служебните задължения, специфичното наименование на съкращаваната длъжност и йерархичното й ниво в длъжностите в МВР, така и с оглед най-малко засягане на правата и интересите на служителя. В този смисъл съдът не възприема доводите на пълномощника на ответника, развити в представената писмена защита/стр. 5/, че за изпълнение на изискванията на закона е достатъчно да бъде предложена длъжност, която попада в рамките на притежаваната квалификация и да позволява реално изпълнение на сходна по характер дейност на полицейски орган – държавен служител по чл. 142, ал. 1, т. 1 от ЗМВР.

Във връзка с горното, според съда, при издаване на оспорената заповед е допуснато нарушение на чл. 6 от АПК, уреждащ принципа на съразмерност. Както по-горе се посочи, на жалбоподателя са били предложени 4 изпълнителски длъжности, които очевидно са със значително по-ниско йерархично ниво спрямо съкращаваната длъжност и категорично не отговарят на високия образователен ценз и огромния професионален опит на жалбоподателя, както и на придобитите в годините на изпълнение на служебните си задължения управленски умения и ръководни способности, при положение, че както към момента на съкращаване на длъжността и отправяне на предложението до В. М. да заеме вакантните длъжности в ОДМВР гр. Пловдив – 09.06.2025 г., така и към датата на прекратяване на служебното правоотношение – 10.06.2025 г., в структурните звена на МВР са съществували множество други вакантни длъжности/гореописаните/, по-високо йерархични от предлаганите му и съответстващи в значителна по-висока степен на притежаваната от него професионална квалификация, образование, стаж в системата на МВР организационно-ръководен опит, които са биха били подходящи за служителя, респ. съответстващи на професионалния му стаж, придобита квалификация, опит и образование.

Предвид изложеното съдът намира, че в случая ответникът не е упражнил правомощията си по разумен начин, добросъвестно и справедливо, както и че е засегнал правата и законните интереси на В. М. в по-голяма степен от необходимото. Съвкупната преценка на действията на органа по назначаване аргументира извод за превратно упражняване на власт, тъй като отправените от него предложения към служителя нямат за цел предоставяне на възможност на служителя да продължи да работи в системата на МВР чрез реално и фактическо изпълнение на служебни задължения, а точно обратното.

По изложените съображения, настоящият съдебен състав намира, че обжалваната Заповед № 8121К-6372/10.06.2025 г., издадена от министъра на вътрешните работи, с която на основание чл. 226, ал. 1, т. 5 във вр. с ал. 5 във вр. с чл. 227 от Закона за Министерството на вътрешните работи и докладна записка № 317р-7686/09.06.2025 г., е прекратено служебното правоотношение на *** В. С. М. – [длъжност] Областна дирекция на МВР – Пловдив, изменена със Заповед № 8121К-6628/10.06.2025 г., се явява незаконосъобразна и следва да бъде отменена като такава.

При този изход на делото в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени деловодни разноски. В случая се претендира сумата от 1 810 лв., от които 1 800 лв., представляващи адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие №[номер]/[дата]/л. 183/ и 10 лв., заплатена държавна такса при образуване на делото. В посочения ДПЗС е отразено словесно и с цифри, че е заплатена в брой договорената сума в размер на 1 800 лв.. Предвид това и с оглед фактическата и правна сложност на делото и реално осъществените действия от пълномощника на В. М., съдът намира, че размерът на разноските, които следва да бъдат присъдените в полза на жалбоподателя възлиза на 1 810 лв., от които 10 лв. внесена държавна такса и 1 800 лв., произтичащи от заплатено в брой адвокатско възнаграждение. В производството не е налице надлежно заявено от пълномощника на ответника възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение, поради което и независимо от обстоятелството, че заплатеното от В. М. адвокатско възнаграждение е в размер, надвишаващ посочения в нормата на чл. 8, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения/750 лв./, разноски от такъв характер следва да бъдат присъдени в посочения по-горе размер. В тази връзка съдът счита за необходимо да посочи, че заплатеното възнаграждение на адвокат отговаря на вида и характера на осъществените процесуални действия от страна на пълномощника и фактическата и правна сложност на делото.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И :

 

 

ОТМЕНЯ Заповед № 8121К-6372/10.06.2025 г., издадена от министъра на вътрешните работи, с която на основание чл. 226, ал. 1, т. 5 във вр. с ал. 5 във вр. с чл. 227 от Закона за Министерството на вътрешните работи и докладна записка № 317р-7686/09.06.2025 г., е прекратено служебното правоотношение на *** В. С. М. – [длъжност] Областна дирекция на МВР – Пловдив, изменена със Заповед № 8121К-6628/10.06.2025 г., издадена от министъра на вътрешните работи, като незаконосъобразна.

ОСЪЖДА Министерство на вътрешните работи на Република България, *** [населено място], [улица], да заплати на В. С. М. от [населено място], [улица], с [ЕГН], деловодни разноски в размер на 1 810 лв.

Препис от решението да се връчи на страните.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС, чрез Административен съд – Кърджали, в 14 - дневен срок от деня на съобщението, че е изготвено.