М О
Т И В И
към присъда, постановена по н.о.х.д. № 613/2017 г. по описа на
Софийския
окръжен съд
В.А.Г., роден на *** г. в гр. О., българин, български
гражданин, с постоянен и настоящ адрес:***, с основно образование, женен,
неосъждан, с ЕГН: **********, е предаден на съд по обвинение за престъпление по
чл. 304а, пр. 3, вр. чл. 304, ал. 1, пр. 3 НК, затова че на 05.03.2016 г.,
около 21:50 ч. на ГКПП – К., С.обл., на трасе
„Изходящи леки автомобили“ е дал подкуп – 2 /два/ бр. банкноти с номинал от по
50,00 /петдесет/ евро, със серийни номера: № Х. и № Х., с левова равностойност
195,58 /сто и деветдесет и пет лева и 58 ст./ лева, на полицейски орган – К.Р.И.
на длъжност старши полицай 02 група на ГКПП – К.от ГПУ К. към РДГП – Д.при ГД
„ГП“ – МВР, за да не извърши действие по служба – да не осъществи контрол по
спазване на граничния режим в зоната на ГКПП и да пропусне лицето О.Г.А. с ЕГН:
********** с наложена принудителна административна мярка по чл. 75, т. 3
ЗБДС/ЗБЛД „Забрана за напускане на Р Б.“, като му казал: „Ето тука да се
почерпиш, че човекът отзад трябва да пътува“.
Представителят на С.о.п. поддържа обвинението срещу
подсъдимия от фактическа и правна страна така както е повдигнато с обвинителния
акт. Счита, че обвинението се подкрепя от доказателствата, събрани и проверени
в хода на съдебното следствие, при което се установява по несъмнен начин, че
подсъдимият е извършил деянието, описано в обстоятелствената част на
обвинителния акт и следва да се ангажира неговата наказателна отговорност за
престъплението, за което му е повдигнато обвинение. Счита за несъмнено доказано
авторството на подсъдимия на деянието, който го е осъществил като е дал на граничния
служител - свид. К.Р.И. личните карти на пътуващите в автомобила лица, заедно с
2 бр. банкноти от по 50 евро, че е дал тези пари, за да мотивира граничния
служител да не извърши действие по служба, а именно да не извърши проверка на
свид. О.Г., който имал наложена забрана за напускане пределите на страната и да
го пропусне през границата на страната. Поддържа, че обвинението се доказва от
събраните гласни доказателства, като изрично подчертава, че следва да бъдат
кредитирани показанията на свид. М.Х., дадени на досъдебното производство и
приобщени по реда на чл. 281 НПК, тъй като кореспондират на останалите гласни
доказателства и да не се вземат предвид показанията на този свидетел, дадени на
съдебното следствие, тъй като съдържат вътрешни противоречия.
По отношение на наказанието, което следва да се наложи
на подсъдимия за извършеното престъпление, прокурорът предлага това да е
лишаване от свобода около средния размер на предвиденото – пет години лишаване
от свобода, което да се изтърпи при общ режим. При индивидуализацията на
наказанието прокурорът предлага като отегчаващо отговорността на подсъдимия
обстоятелство да се отчетат отрицателните сведения за личността на подсъдимия,
а като смекчаващо обстоятелство – чистото му съдебно минало. Предлага на
подсъдимия да се наложи и кумулативно предвиденото наказание глоба, чийто
размер да бъде определен на 7 000 лв. Предлага предметът на престъплението да
бъде отнет в полза на държавата.
Защитникът адв. М. пледира за оправдаване на
подсъдимия по повдигнатото му обвинение поради недоказаност на обвинението.
Най-напред защитата твърди, че местопроизшествието не е било запазено до
пристигането на разследващите органи, като не са били извършени и изискуемите
по закон действия по разследването – оглед на местопроизшествие и претърсване и
изземване. С тези твърдения се поддържа довод за допуснато съществено нарушение
на процесуалните правила при приобщаването на веществени доказателства по
делото – 2 бр. банкноти, тъй като последните не са били иззети при извършено
претърсване в присъствието на поемни лица и поради това са негодни
доказателства.
На следващо място защитата сочи, че показанията на
свид. К.И. в смисъл, че подсъдимият му е казал: „Ето тук да се почерпиш,
човекът отзад има проблем…“, остават изолирани и неподкрепени от други
доказателствени източници, вкл. и от показанията на свид. И., който е бил в
съседното гише и не е чул тези думи, изречени от подсъдимия. Защитата счита, че
не следва да бъдат кредитирани показанията на свид. К.И. и в останалите им
части, тъй като били объркани, недостоверни и неподкрепени от други
доказателства. Защитата оценява като недостоверни и показанията на свид. И.И. в частта им, че същият е видял, че на гишето има
оставени лични карти и пари, тъй като същият не е имал пряка видимост към
гишето, обслужвано от свид. К.И..
Защитата поддържа довод за недоказаност на авторството
на подсъдимия на деянието, позовавайки се на липсата на извършено разпознаване
на лицето, дало парите.
В подкрепа на довода за недоказаност на обвинението защитата
се позовава и на показанията на свидетелите М.Х. и О.А. и на обясненията на
подсъдимия, които според защитата установяват обстоятелства, от които може да
се направи извод, че подсъдимият не е знаел за наложената на свид. А. забрана
за напускане на страната и че подсъдимият обективно не е могъл да забележи дали
между личните карти е имало банкноти и да ги е дал на граничния служител с цел
да пропусне свид. А. през границата. В тази насока се сочи, че подсъдимият,
след като събрал личните карти, незабавно ги подал на граничния служител и не е
имал време да види дали има нещо друго между тях, а освен това е било и тъмно.
С тези доводи се твърди несъставомерност на деянието от субективна страна.
При условия на евентуалност се поддържа довод за
индивидуализиране на наказанието на подсъдимия при отчитане на добри
характеристични данни за него, семейна ангажираност за отглеждането и
издръжката на дете, оказано съдействие на разследването като не го е
възпрепятствал.
Подсъдимият не се признава за виновен, поддържа
доводите на своя защитник.
Събраните и проверени в хода на проведеното съдебното
следствие доказателства и доказателствени източници, обсъдени съвкупно,
установяват изложената в обстоятелствената част на обвинителния акт фактическа
обстановка:
На 05.03.2016 г., около 21.50 ч., на излизане
от Р Б. на ГКПП-К. се явил лек автомобил марка „П.”, модел „.” с peг. № . АР, управляван от свид. М.С.Х.. В автомобила
пътували още подсъдимият В.А.Г., който седял на предната седалка до шофьора и
свидетелят О.Г.А., който седял на задната седалка.
За времето от 20.00 ч. на 05.03.2016 г.
до 08.00 ч. на 06.03.2016 г. свид. К.Р.И. – старши полицай при ГКПП-К. /към ГД
„Г. п.“ на МВР/ бил разпределен по фонова ротация да изпълнява служебните си
задължения на AРM /автоматизирано работно място/ № 6 на ГКПП-К., на трасе „Изходящи
леки автомобили”. Именно тогава, около 21.50 ч., на трасето се явил
гореописания автомобил с пътуващите в него лица. Подсъдимият Г. предоставил на
граничния служител - свид. И. - за проверка личните карти на лицата, пътуващи в
автомобила. Между личните карти имало две, сгънати една в друга, банкноти с
номинал от 50 /петдесет/ евро, които били на свид. О.А.. Свид. К.И. взел
личните документи за проверка и забелязал първоначално една банкнота от 50 евро
/едва по-късно свид. И. разбрал, че всъщност банкнотите са две/. Разпоредил на
водача на автомобила – свид. Х. – да отбие встрани, а на подсъдимия – да слезе
от автомобила. Подсъдимият слязъл от автомобила и се приближил към кабината на
граничния служител. Свид. И. го попитал какви са тези пари, а подсъдимият му
казал: „Ето тука да се почерпиш, че човекът отзад трябва да пътува и има
проблем“. Свид. И. му разпоредил да се върне при автомобила и да изчака.
Свид. И. незабавно уведомил началника на
смяната на ГКПП-К. - свид. Д.В.Д., оставил личните карти на тримата и сгънатите
банкноти на работния плот на гишето, обслужвано от него, затворил гишето и
излязъл извън кабината. Малко след това на място пристигнал началникът на
смяната – свид. Д.В.Д.. Той заварил автомобила, като все още вътре в него били
свидетелите М.Х. и О.А., а подсъдимият бил до автомобила. Свид. Д. Д. влязъл в кабината и на работния
плот видял трите лични карти и сгъната банкнота от 50 евро, като в този момент
той също възприел наличието само на една банкнота. Свид. Д. Д. взел личните
карти и парите, разпоредил на свидетелите М.Х. и О.А. да излязат извън
автомобила и запитал кой от тях има проблем да пътува, за да се дават пари,
като въпросът бил отправен и към тримата. Свид. О.А. казал, че има ограничение
за напускане на пределите на Република Б.. Свид. Д. Д. оставил колегата си –
свид. К.И. - при лицата и отишъл в помещението за контрол на втора линия на
трасе „Входящи леки автомобили“, където направил справка за трите лица. При
направената справка се установило, че свид. О.А. има наложена принудителна
административна мярка по чл. 75, т. 3 ЗБДС ЗБЛД - „Забрана за напускане на Р. Б.“.
Свид. Д. Д. се върнал обратно и трите
лица /подсъдимият В.Г. и свидетелите М.Х. и О.А./ били приведени в помещението
за контрол на втора линия, а свид. К.И. отишъл да изпълнява служебните си
задължения. Влизайки в това помещение, свид. Д. Д. оставил трите лични карти и
банкнотата от 50 евро върху бюрото. Разгъвайки банкнотата, свид. Д. Д.
забелязал и втората банкнота с номинал 50 /петдесет/ евро. Свид. О.А. заявил,
че парите са негови. Свид. Д. Д. извикал свид. К.И. и му показал втората
банкнота, а последният попитал защо банкнотите са две, при което свид. О.А.
обяснил, че от самото начало банкнотите са били две, сложени една в друга и
прегънати на две.
От заключението на назначената и
изготвена в хода на разследването по делото съдебно-техническа експертиза се
установява, че двата броя банкноти с номинал от 50 /петдесет/ евро и серийни
номера: № Х 70017347513 и № Х 72587582921 представляват истински парични знаци.
От приложената справка на „Банка ДСК” ЕАД от 28.07.2017
г. е видно, че левовата равностойност на 100,00 евро към 05.03.2016 г. възлиза
на сумата от 195,58 лв.
Подсъдимият
не е осъждан /справка за съдимост л. 149 от д./. Липсват негативни данни за личността му.
Възприетата фактическа
обстановка се установява от доказателства и доказателствени средства, събрани и
проверени в хода на съдебното следствие: Гласни доказателства,
установени частично от обясненията на подсъдимия и от свидетелските
показания на: К.Р.И., Д.В.Д., И.А.И., Н.В.М., вкл. и тези, дадени от тези
свидетели пред разследващия орган на досъдебното производство и приобщени по
реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2, пр. 2 НПК, М.С.Х. - дадени пред разследващия орган на
досъдебното производство и приобщени по реда на чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 1 НПК /л. 33 от ДП/, В.Н.Т. и частично от показанията на свидетеля О.Г.А., дадени
пред разследващия орган на досъдебното производство и приобщени по реда на чл.
281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 4 НПК /л. 38 от ДП/; заключението на извършената в
досъдебното производство съдебнотехническа експертиза; писмени
доказателства - приети по реда на чл. 283 НПК и подробно описани в съдебния
протокол от 05.12.2018 г., както и тези, приети в хода на съдебното следствие,
прочетени и приложени по делото; веществените доказателства – два бр.
банкноти с номинал от 50 /петдесет/ евро и серийни номера: № Х 7. и № Х 7..
Съдът дава вяра на показанията на свидетелите К.И., Д.Д., И.И. и Н.М., тъй като са
вътрешно последователни, конкретни и правдиви от гледна точка на житейската
логика, освен това напълно кореспондират помежду си във всички детайли и
взаимно се допълват. Посочената група свидетели последователно и по идентичен
начин описва фактите, относими към предмета на доказване както в показанията
си, дадени пред разследващия орган на досъдебното производство, така и в
показанията си, дадени в хода на съдебното следствие. Изтеклият немалък период
от време от момента на събитията, за които разказват свидетелите, а и
естеството на изпълняваните от тях действия по служба, обясняват и липсата на
спомени у свидетелите, относно отделни детайли от събитията, което наложи
приобщаването на показанията им, дадени пред разследващия орган на досъдебното
производство, на основанията по чл.
281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2, пр. 2 НПК, които се отличават с по-висока
конкретност и само допълват в детайли показанията им, дадени в хода на
съдебното следствие.
Конкретно по повод доводите на защитата следва да се
отбележи, че няма основание да бъдат дискредитирани показанията на свидетеля К.И.
в частта им, в която същият твърди, че подсъдимият му е казал: „Ето тука да се
почерпиш, че човекът отзад трябва да пътува и има проблем“, като несъмнено
подсъдимият е имал предвид дадените от него пари на свид. И.. Най-напред в тази
част показанията на свид. К.И. се потвърждават от кредитираните показания на
свид. М.Х. /дадени на досъдебното производство – л. 33 от ДП/, който също е
възприел това обстоятелство пряко и непосредствено. Освен това в тази част
показанията на свид. К.И. косвено са потвърдени от показанията на свид. Д. Д.,
на когото свид. К.И. най-напред е докладвал за възникналата ситуация. Показанията
на свид. К.И. се потвърждават косвено от показанията на свид. Д. Д. и в други
техни части, а именно: пристигайки на място свид. Д. Д. потвърждава, че
подсъдимият е бил извън автомобила, а другите двама /свидетелите М. Х. и О.А./
все още били вътре в автомобила и първият му въпрос към тримата е бил да кажат кой
от тях има проблем, за да дава пари. Обстоятелството, че свид. И.И., който работи в същата кабина, но обслужва друго трасе,
не е чул какво е казал подсъдимия, по никакъв начин не може да се отчита като
дискредитиращо показанията на свид. К.И.. Това обстоятелство намира обяснение
във факта, че този свидетел обективно е бил препятстван да възприеме визуално и
слухово събитията, развиващи се извън кабината на съседното трасе, обслужвано
от свид. К.И., тъй като това трасе се намира зад гърба му, а двете гишета в общата
кабина са били отделени с вътрешна преграда, която допълнително е ограничавала
визуалния му контакт към трасето, обслужвано от свид. К.И.. Но свид. И. е чул
казаното от свид. К.И. в проведения от последния разговор по телефона със свид.
Д. Д., което е обективно достоверно, тъй като този разговор е проведен от
вътрешността на кабината. Освен това свид. И. е възприел и оставените върху
работния плот на свид. К.И. лични карти и банкнота от 50 евро /след като се
изправил, при което положение е имал видимост към работния плот на колегата си
- свид. К.И./ и като цяло неговите показания са в пълна кореспонденция с
показанията на свидетелите К.И. и Д.Д..
Съдът счете, че следва да бъдат кредитирани
показанията на свид. М.Х., дадени непосредствено след инкриминираните събития
пред разследващия орган на досъдебното производство и приобщени към
доказателствените източници по делото по реда на чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 1 НПК - л. 33 от ДП. В тези показания
свид. Х. с висока степен на конкретност и в детайли описва случая, като именно
тези негови показания се намират в корелация с показанията на свидетелите К.И.
и Д.Д., а и с обективно установените обстоятелства,
че свид. О.А. действително е имал наложена по административен ред забрана да
напуска пределите на страната. Последното от своя страна обективира наличие на мотив
у подсъдимия за извършване на деянието, а именно да се преодолее тази забрана
чрез даване на подкуп на граничния служител, което придава логичност в
действията и на тримата - подсъдимия и
свидетелите Х. и А. - и достоверност именно на тези показания на свид. А.. В
хода на съдебното следствие свид. М.Х. отрича тези показания, твърди, че той и
подсъдимият не са знаели за наложената забрана на свид. О.А. да напуска
страната и че не е чул подсъдимият да казва, че момчето отзад, визирайки свид. А.,
има проблем. В тази част тези показания се опровергават от кредитираните
показания на свид. К.И., а отделно от това са и житейски недостоверни, тъй като
не дават логично обяснение на въпроса щом не са знаели за наложената забрана,
защо подсъдимият е дал пари на граничния полицай. А фактът, че подсъдимият е
могъл да възприеме, да забележи, че между личните карти на тримата е имало
банкнота от 50 евро, сгъната на две, не буди съмнение, тъй като размерът на
сгънатата банкнота е по-голям от стандартния размер на българските лични карти,
т.е. тя несъмнено се е виждала между личните карти. И тъкмо за да изгради
защитна версия за подсъдимия, свид. М.Х. твърди в показанията си в съдебното
следствие, че свид. А. всъщност се легитимирал с паспорт и че парите били
поставени в паспорта му /т.е. не се виждали/, което обстоятелство категорично е
опровергано най-напред от показанията на свид. О.А., а след това и от
показанията на свидетелите К.И., Д. Д. и И.И., които
са категорични, че тримата са се легитимирали с български лични карти. Със
същите аргументи съдът не дава вяра и на обясненията на подсъдимия в частта им,
че свид. А. му подал паспорт.
Най-сетне обстоятелството, че подсъдимият и свид. М. Х.
са знаели за наложената забрана на свид. А. да напуска пределите на страната,
се установява и от показанията на последния, дадени пред разследващия орган на досъдебното производство и приобщени
по реда на чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 4 НПК - л. 38 от ДП, в които същият е
заявил, че е казал пред тях, че има наложена забрана да напуска пределите на
страната и затова ги помолил да го закарат в Сърбия, откъдето да отиде при семейството
си, което било в Германия. Съдът не дава вяра на показанията на свид. А.
единствено в частта им, че същият само е искал да провери на граничния
контролно-пропускателен пункт дали наистина има наложена такава забрана и не е
имал намерение на преминава през границата на страната, както и че парите
случайно са попаднали между личните карти. В тези части показанията му са
нелогични и поради това недостоверни /стоят в логическо противоречие с безспорно
установените факти, че двете банкноти от по 50 евро са били на свид. А. и
именно той ги е дал на подсъдимия, а последният – на граничния служител, което
обективира намерението му чрез даване на подкуп на граничния служител да
преодолее забраната да напуска пределите на страната, да премине през границата
и да навлезе на територията на съседната държава/ и влизат в противоречие с
обясненията на подсъдимия, според които свид. А. казал, че иска да го закара
някой до границата, за да премине, защото няма автобус.
В обобщение кредитираните
свидетелски показания поотделно са последователни, не съдържат вътрешни
противоречия и пресъздават с висока степен на конкретност възприетите от
свидетелите факти, а обсъдени помежду им - не съдържат никакви противоречия и
взаимно се допълват. Анализирани съвкупно с другите данни по делото, установени
с други доказателствени източници, кредитираните свидетелски показания,
създават достоверна картина на събитията, описани по-горе, по време и в тяхната
последователност.
Съдът, отчитайки двояката правна природа на
обясненията на подсъдимия - като средство за защита и като доказателствен
източник, - не им дава вяра в частта, в която той отрича да е знаел, че свид. О.А.
има наложена забрана да напуска пределите на страната; че последният му подал
паспорт, в който били поставени парите, които той не е видял и не е знаел, че
са поставени там; че не е казал нищо на граничния служител /свид. К.И./, тъй
като са опровергани от кредитираните свидетелски показания и с аргументите,
изложени по-горе, с които съдът е отхвърлил истинността на тази версия. Невярно
е и твърдението на подсъдимия, че мястото, където била извършена граничната
проверка било тъмно, неосветено. В останалите части обясненията на подсъдимия
кореспондират с останалите доказателствени източници и установяват данни за
обстоятелствата, при които е било извършено деянието.
Съдът не споделя доводите на защитата, наведени в
смисъл, че не са били надлежно приобщени веществените доказателства по делото,
а именно парите, предмет на престъплението и поради това същите не са годно
доказателство по делото. Вярно е, че оглед на местопроизшествието не е бил
извършен, но и извършването на това действие по разследването не е било
необходимо, доколкото фактическата обстановка в достатъчна степен пълно,
всестранно и обективно е изяснена от доказателствата, събрани с прилагането на
други способи за доказване и събиране на други доказателствени източници,
установени в НПК. А и по начало преценката кога и какви действия по
разследването да се извършат е изцяло в компетентността на разследващите органи
и съвсем различен е въпросът дали доказателствата, на които се позовава
обвинението, са събрани при спазване на процесуалните правила, установени в НПК
за събирането им и са достатъчни да обосноват обвинителната теза. Освен това
законът не придава отнапред задължителност на едни или други доказателствени
източници. Достатъчно е доказателствените източници да са допустими според НПК
и събрани при съблюдаване на процесуалните правила, предвидени в НПК. В случая
вещите, предмет на престъплението – 2 бр. банкноти, – са били дадени от
подсъдимия на свид. К.И., който впоследствие ги е предал на разследващия орган,
за което е съставен и протокол /протокол за
доброволно предаване – л. 42 от ДП/. По този начин банкнотите са били приобщени
като веществени доказателства по делото чрез предаването им на разследващия
орган от свид. К.И. при спазване на процесуалните правила за събиране на
доказателства, предвидени в НПК - чрез съставянето на протокол, установяващ
извършването на тези действия и съдържащ изчерпателни данни, индивидуализиращи
предадените вещи, поради което парите, предмет на престъплението, представляват
напълно годни веществени доказателства за изясняване на обективната истина.
Авторството на подсъдимия на деянието се установява по
несъмнен начин от показанията на свид. К.И., който сочи, че лицето, пътуващо на
предната седалка до шофьора, му е подало личните документи за проверка с парите
между тях, а свидетелите М. Х. и О.А. сочат, че на това място е седял именно
подсъдимият – обстоятелство, потвърдено и от подсъдимия в неговите обяснения.
По този начин подсъдимият убедително е идентифициран като извършител на
деянието, поради което и извършването на разпознаване не е било необходимо.
Съвкупният анализ на доказателствата, установени от
събраните доказателствени средства, посочени по-горе, обосновава фактическите
констатации и изводи за обстоятелствата относно време, място и обстановка, и
начин на извършване на деянието от подсъдимия, възприети от съда.
При така установената фактическата обстановка съдът
достигна до следните изводи от правна страна:
С деянието си подсъдимият е осъществил от обективна и
субективна страна състава на престъплението по чл. 304а, пр. 3, вр. чл. 304,
ал. 1, пр. 3 НК.
Подсъдимият В.А.Г. е дал подкуп – 2 /два/ бр. банкноти
с номинал от по 50,00 /петдесет/ евро, със серийни номера: № Х. и № Х., с
левова равностойност 195,58 /сто и деветдесет и пет лева и 58 ст./ лева на
свид. К.Р.И. в качеството му на полицейски орган, произтичащо от заеманата от
него длъжност - старши полицай 02 група на ГКПП – К. от ГПУ К. към РДГП – .ри
ГД „ГП“ – МВР, за да не извърши действие по служба – да не осъществи контрол по
спазване на граничния режим в зоната на ГКПП и да пропусне лицето О.Г.А. с ЕГН:
********** през границата на страната при наличие на наложена на същото принудителна
административна мярка по чл. 75, т. 3 ЗБДС ЗБЛД „Забрана за напускане на Република
България“.
В кръга на задълженията на свид. И., произтичащи от
заеманата от него длъжност - "старши полицай" в Граничен
контролно-пропускателен пункт от Гранично полицейско управление при Регионална
дирекция "Гранична полиция" при Главна дирекция "Гранична
полиция" - МВР - се включват действия по контрол по спазване на граничния
режим в зоната ГКПП, в т.ч. гранични проверки на преминаващи през ГКПП лица и
недопускане излизането от Република Б. на лица с нередовни документи или с
наложени по предвидения в закона ред ограничения в тази насока, какъвто е и
настоящият случай. В случая подсъдимият В.А.Г. е дал подкуп на свид. К.Р.И. в
качеството му на полицейски орган, именно за да не извърши действие по служба -
да не пропусне излизането от страната на О.Г.А., тъй като последният е имал наложена
принудителна административна мярка по чл. 75, т. 3 ЗБДС ЗБЛД „Забрана за
напускане на Р Б.“. Иначе казано, подсъдимият е дал подкуп на граничния
полицай, за да пропусне излизането на свид. А. от страната, въпреки наложената
му забрана.
Дадените пари в размер на 100 евро представляват дар с
имуществен характер, от който свид. И. би могъл да се облагодетелства без да му
се следва, за да не извърши действие по служба.
Престъплението е довършено с факта на даването на
подкупа и е без значение обстоятелството, че свид. И. не го е приел. За
съставомерността на деянието не е необходимо последният действително да е
извършил действието или бездействието, за което му е даден дара (т. 4 от
ППВС № 8/30.11.1981 г. по н.д. № 10/1981 г. на ВС).
Престъплението е извършено умишлено, при форма на
вината пряк умисъл, като подсъдимият е съзнавал неговия общественоопасен
характер, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал
настъпването им. Подсъдимият е съзнавал своите действия - че дава дар на
полицейски орган, който не му се следва, за да не извърши действия по служба и
е искал настъпването на тези общественоопасни последици.
Предвид изложеното, съдът призна подсъдимия за виновен
в извършването на престъплението по чл. 304а, пр. 3, вр. чл. 304, ал. 1, пр. 3 НК.
За извършеното престъпление в закона е предвидено
наказание "лишаване от свобода до десет години" и "глоба до петнадесет
хиляди лева".
При индивидуализацията на наказанието съдът отчете като
смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелствата, разкриващи по-ниската
степен на обществена опасност на конкретното деяние в сравнение с други случаи
на същото престъпление, изводима от ниската стойност на предмета на
престъплението, както и данните, разкриващи невисока обществена опасност на
личността на дееца - чистото му съдебно минало, липсата на негативни
характеристични данни за него. Не се установяват отегчаващи отговорността на
подсъдимия обстоятелства.
Съвкупната оценка на релевантните към
индивидуализацията на наказанието на подсъдимия обстоятелства налага извод за превес
на смекчаващи обстоятелства, което обуславя определяне на наказание при
условията на чл. 54 НК в долните граници на предвиденото в закона, поради което
и при условията на чл. 54 НК съдът определи наказание лишаване от свобода за
срок от една година и глоба в размер на 1 000 /хиляда/ лева.
Съдът,
като взе предвид сравнително по-ниската степен на обществена опасност на
личността на подсъдимия и чистото му съдебно минало, счете, че за постигане
целите на наказанието и преди всичко за неговото поправяне не е наложително
наказанието лишаване от свобода да се изтърпи и затова на основание чл. 66, ал.
1 НК отложи изпълнението на наказанието за срок от три години.
На основание чл. 307а НК съдът
постанови предмета на престъплението - 2 /два/ бр. банкноти с номинал от по
50,00 /петдесет/ евро, със серийни номера: № Х70017347513 и № Х72587582921 - да
се отнеме в полза на държавата.
На основание чл. 189, ал. 3 от НПК съдът осъди подсъдимия да заплати по сметка на ГПУ – К. направените във
фазата на досъдебното производство разноски в размер на 102,65 /сто и два лева
и 65 ст./ лева.
По изложените мотиви съдът
постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: