Р Е Ш Е Н И Е
№86 08.01.2024г. Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
На
осемнадесети декември 2023г
в
открито заседание в следния състав:
СЪДИЯ: ДАРИНА ДРАГНЕВА
Секретар: Ива Атанасова
Като разгледа докладваното от съдия Драгнева
административно дело №708 по описа за 2023г. и за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.118 ал.3 от КСО вр. с чл.128 и сл. от АПК, образувано по жалбата на Т.А.Л., представлявана
от редовно упълномощен адвокат против Решение № 1040-23-69/31.10.2023г на
Директор ТП НОИ Стара Загора, с което е отхвърлена жалбата й против
Разпореждане №РВ-3-23-01396164/20.07.20203г на ръководителя на контрола по
разходите ДОО при ТП НОИ Стара Загора за
възстановяване на добросъвестно получено парично обезщетение поради общо
заболяване, парично обезщетение за бременност и раждане и парично обезщетение
за отглеждане на малко дете за периода от 30.03.2020г до 01.09.2022г в размер
на 18 009.22лв- главница, постановено на основание чл.114 ал.2 и ал.3 от КСО.
Разпореждане № РВ-3-23-01396164/20.07.20203г
на ръководителя на контрола по разходите ДОО при ТП НОИ Стара Загора за
възстановяване на добросъвестно получените парично обезщетение за общо
заболяване, парично обезщетение за бременност и раждане, парично обезщетение за
гледане на малко дете за периода 30.02.2020г до 01.09.2022г в размер на
18 009.22лв е издадено въз основа на следните мотиви: За лицето е подадено
уведомление по чл.62 ал.5 от Кодекса на труда за сключен трудов договор от
06.02.2020г със „ЗАРА 22“ ЕООД ЕИК ********* и за прекратяването му от
29.11.2022г. От дружеството-осигурител
са подадени удостоверения по образец приложение №9 към чл.8 ал.1 и приложение
№10 към чл.9 от Наредба за паричните обезщетения и помощи от ДОО с данни
относно правото на парични обезщетения, по киот са
изплатени следните суми: по болничен лист с №Е20200111170 в размер на 370.-5лв
за периода от 30.03.2020г до 28.04.2020г, по болничен лист с №Е20201202498 в
размер на 413.59лв за периода от 29.04.2020г до 28.05.2020г, по болничен лист с
№Е20201202499 в размер на 457.12лв за периода от 29.05.2020г до 27.06.2020г, по
болничен лист с №Е20201202798 в размер на 457.12лв за периода от
28.06.2020г до 27.07.2020г, по болничен
лист с №Е20201697988 в размер на 21.77лв за периода от 28.07.2020г до
28.07.2020г, по болничен лист с №Е20201054211 в размер на 933.57лв за периода
от 29.07.2020г до 11.09.2020г, по болничен лист с №Е20201973072 в размер на
587.82лв за периода от 01.09.2020г до 12.10.2020г, по болничен лист с
№Е20201501109 в размер на 1242.18лв за периода от 13.10.2020г до 12.12.2020г;
По заявление-декларация за изплащане на парично обезщетение при бременност и
раждане по чл50 ал.1 от КСО за периода от 11.12.2020г до 11.09.2021г в размер
на 5 793.50лв; По заявление-декларация за изплащане на парично обезщетение
за отглеждане на малко дете по чл.53 от КСО за периода от 12.09.2021г до 01.09.2022г
в размер на 7 732.50лв. Паричните
обезщетение са изплатени въз основа на данните, подадени от осигурителя по реда
на чл.5 ал.4 т.1 от КСО.
Издадена е Заповед №ЗР-5-23-01241245/23.11.2022г
от Директора на ТП НОИ Стара Загора, изменена със Заповед №СЗ-5-23-01324830/17.02.2023г,/
стр57-58/ за частична ревизия на осигурителя ЗАРА 22 ЕООД, която е приключила с
КП №КП-5-23-01341588/21.04.2023г, съдържащ следните констатации: Осигурителя е
вписан в ТР на 07.08.2017г като ЕООД „ЗАРА 22“ с ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление град Стара Загора, ул. „Х.Б.“ №?, ет.3, ап.5 с управител и
едноличен собственик на капитала С. Л. С.. Самоосигуряващото
се лице С. е подала декларация за начало на упражняване на дейност от
01.09.2017г и декларация за прекъсване на дейността на 08.12.2019г. На
27.12.2019г С. прехвърля притежаваните в ЗАРА 22 ЕООД свои дялове на П. П. И. –
лице, което е управител и на други дружества, а понастоящем работи като чистач
в ГЛАВБОЛГАРСТРОЙ АД гр. София, сезирало Прокуратурата за прехвърлени му
търговски дружества без неговото знание и съгласие. Дейността на дружеството,
съгласно ТР е Търговския с дрехи. В НАП е регистрирано едно фискално устройство
в търговски обект – търговия на дребно с облекло на адреса град Стара Загора,
бул. „Цар Симеон Велики“ №101, ет.2 кл.34, но за периода от 01.01.2019г до
16.12.2022гг няма отчетени обороти от фискалното устройство. Има подадена ГДД
по чл.92 от ЗКПО за 2020г Декларации образец 1 за 2019г са подавани по
електронен път с КЕП на З. М. М. – упълномощено лице, същият разпитан и като
свидетел по делото, а от 27.01.2020г декларации обр.1 / реда по чл.5 ал.4 от КСО/ са подавани от П. П. И. – собственик и управител на ЗАРА 22 ЕООД. В
Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Стара Загора няма информация за обекти на
дружеството на територията на град Стара Загора, липсват декларации по ЗЗБУТ,
няма назначени лица по трудови правоотношения към 2023г / момента на извършване
на справката/. Дружеството ЗАРА 22 ЕООД сключва трудови договори с две лица – на 06.02.2020г с Т.Л. / жалбоподателка/, прекратен на 29.11.2022г, а на 27.04.2020г
с А. Т. Н., прекратен на 12.10.2022г. В хода на назначената проверка е изпратено
писмо на 28.11.2022г до Т.А.Л. за изясняване на факти и обстоятелства, свързани
с упражняването на трудовата дейност, с което е дадена възможност за участие в производство,
в хода на което са установени нови данни по смисъла на чл.114 ал.2 от КСО,
които са от значение за правото на обезщетения за временна неработоспособност,
бременност и раждане, и отглеждане на дете до 2г възраст, послужили за издаване
на оспореното пред Директора на ТП НОИ
разпореждане по чл.114 ал.2 от КСО / стр.93/. На 05.12.2022г Л. декларира /
стр.108/, че е назначена на 06.02.2020г. Сключила е трудов договор със ЗАРА
2022 ЕООД в град Стара Загора, Х.Б. – център, със счетоводителя З., с когото
води кореспонденция по имейл. Управител на ЗАРА 2022г ЕООД е С., а на
24.11.2022г е прекратен трудовия договор. От познат разбрала, че ЗАРА 22 ЕООД
търси работници. Трудовата й дейност се състояла в приемане на обаждания,
опаковане на пратки и резервиране на хотели. Назначена е на длъжност секретар.
Работила е дистанционно от 8.00ч до 17.30ч. Прекият й ръководител е с име С..
Размерът на изплатената заплата е 710лв. по банков път, която е изплатена от З.
Зарев – счетоводител. Подписала е разплащателни ведомости от февруари 2020г до
октомври 2022г, изпратени на имейл, подписани предадени на счетоводител.
Работила е със З. – управител. Трудовото правоотношение е прекратено поради
липса на работа и затруднение на работодателя да изплаща възнаграждение. На
стр.11 е подредена Заповед/предизвестие №2/24.10.202г за прекратяване на
трудовия договор с посочено ЕИК *********, принадлежащ на друго търговско
дружество, също управлявано, съгласно данните в ТР от П. И., а именно Бързанова Груп ЕООД – гр. Пловдив.
Прието е, че липсват безспорни данни за
реално осъществена трудова дейност от Т.Л. въз основа на събраните в хода на
проверката факти, поради което не са изпълнени условията на чл.10 ал.1 от КСО
вр. с §1 ал.1 т.3 и т.12 от ДР на КСО. Едно от двете кумулативни условия не е
изпълнено, а именно да е извършвана трудова дейност, която е основание за
задължително осигуряване по чл.4 от КСО. Трудовото правоотношението и
подаването на данни по реда на чл.5 ал.4 т.1 от КСО, без реално начало на
трудовата дейност не водят до придобиване на качеството осигурено лице и
съответно за лицето не е възникнало правото на обезщетение за временна
неработоспособност, поради общо заболяване, за бременност и раждане, и за
отглеждане на дете до 2г възраст. Л. не отговаря на условията на чл.40 и чл.49
от КСО и към момента на настъпване на риска не е лице, осигурено за общо
заболяване и майчинство. На основание новите данни по чл.114 ал.2 т.2 от КСО с
писмо изх. №1056-23-1188§15 от 20.06.2023г сектор КП уведомява ръководителя на
контрола по разходите на ДОО, че установената надплатена сума аз парично
обезщетение на лицето по документи, представени от осигурителя ЗАРА 22 ЕООД е в
размер ан 18 009.22лв, изплатена за периода от
месец март 2020г до месец септември 2022г. Поради представени и установи нови
данни и документи, имащи значение за определя на правото, размера и срока на
изплащане на обезщетенията възниква задължение за възстановяване на
неоснователно получената сума в размер на 18 009.22лв, представляваща
парично обезщетение за временна неработоспособност, за бременност и раждане и
отглеждане на дете до 2г възраст.
Разпореждане
№РВ-3-23-01396164/20.07.20203г на ръководител на контрола по разходите на ДОО
при ТП НОИ Стара Загора е връчено на 07.08.2023г / стр. 52/ с указания за реда,
срока и органа, пред който може да бъде обжалвано. На 18.08.2023г, в рамките на
указания законов срок е подадена Жалба до Директора на ТП НОИ Стара Загора /
стр.28/, с която е поискана отмяна на разпореждането за възстановяване на
неоснователно получените суми за обезщетения, като постановено при неправилно
приложение на материалния закон. Жалбоподателката се е позовала на
представената в хода на проверката декларация от 05.12.2022г, че е упражнявала
трудова дейност. Позовава се на стоящи вън от нейната воля обстоятелства, а
именно не подаването на данни, чрез декларация образец №1 за месеците
септември, октомври и ноември 2022г и не заплащането на осигурителни вноски за
тези месечни периоди. Счита, че в хода на ревизията не е установена обективната
истина за фактите, от които възниква правото на обезщетение за временна
неработоспособност, бременност и раждане и отглеждане на малко дете, защото има
сключен трудов договор, изпълняван от служителя, на осем часов работен ден,
като са заплатени и дължимите осигурителни вноски, с изключение на последните
три месеца от продължителността на трудовия договор – септември, октомври и
ноември 2022г. През периода на трудовото
правоотношение, включително и през последните три месеца е била в контакт с
господин З. М. М., който е счетоводител на фирмата. Когато е заявила, че се
налага да напусне работа и да прекрати трудовите си правоотношения е започнала
да обучава други служител, който да я замести и това А. Т. Н., която продължила
да изпълнява нейните задължения след 29.11.2022г. За това, че дружеството е
имало търговска дейност се позовава на сключени договори за покупко-продажба на
земеделска техника. Установените обстоятелства са нарушения и са осъществени,
чрез незаконосъобразни действия от страна на МОЛ на фирмата, което е взето
отношение от страна както на РП Стара Загора, така и от Окръжна прокуратура
Стара Загора по досъдебни производства от 2022г. Към жалбата прилага договори, за които твърди
да са изготвени лично от нея, касаещи периода от време, за което се твърди, че
няма начало на изпълнение на трудовото правоотношение и които опровергават
твърдението на ТД на НАП, че няма обороти.
С Решение № 1040-23-69/31.10.2023г
Директора на ТП НОИ Стара Загора отхвърля жалбата срещу Разпореждане
№РВ-3-23-01396163/20.07.2023г като неоснователна. Приема за установено, че
между осигурителя и жалбоподателя е сключен трудов договор на 06.02.2020г,
който момент попада в периода, обхванат от назначената ревизия в хода на която
е установено, че дружеството не осъществява дейност. Дружеството сключва два
трудови договора през 2020г, въпреки че в този период то не осъществява
дейност, поради което не може да се приеме, че наетите работници и служители са
полагали труд. Основание за възникване на осигуряването е извършване на
дейността, посочено в КСО, а не формалното възникване на трудово
правоотношение, нито създаването на търговско дружество и плащането на
осигурителни вноски. Във връзка с представените към жалбата договори за
продажба на селско стопанска техника е извършено допълнително разследване на
въведените факти и обстоятелства. Жалбоподателката е уведомена, че поради тази
причина срокът за произнасяне не може да бъде спазен. От нотариус Г. е поискано
да предостави информация, относно учредяване на представителна власт на Н. П. П.,
упълномощен от П. И. / управител на ЗАРА 22 ЕООД, съгласно данните от ТР/ с
пълномощно №589/07.02.2020г на нотариус Р. Г., по сделка за покупко-продажба на
колесен трактор от 20.02.2020г. Изискано е от РП Стара Загора окончателно
постановление по преписка №4219/2022г. От получените отговори и представните с жалбата документи – четири броя договори за
покупко-продажби на моторни превозни средства и три броя фактури за продажби на
трактор и багер се установяван, че няма доказателства за извършването на
търговска дейност от ЗАРА 22 ЕООД, а още по-малко за извършването на трудова
дейност от страна на жалбоподателката за
периода от 06.02.2020г до 30.03.2020г. Продажбата на няколко броя движими вещи
не е факт, доказващ извършване на търговска дейност от дружеството. Същите са и
заключенията на контролния орган към ТП НОИ Стара Загора от допълнително
извършената проверка, обективирани в КП №КВ-5-23-01440893/24.10.2023г.
Представените нови документи не доказват извършването на търговска дейност,
чрез дружеството и трудова дейност на наети лица. Изцяло са потвърдени
направените от контролния орган констатации.
Решението е връчено на 01.11.2023г с
правилни указания за реда, срока и компетентния съд, пред който може да бъде
обжалвано.
На 10.11.2024г е подадена жалба до АС
Стара Загора, която е допустима, поради упражнено в срок правото на съдебно
оспорване на неблагоприятния за лицето административен акт – Решението на
Директора на ТП НОИ.
От съда се иска да бъде отменено Решение
№ 1040-23-69/31.10.2023г на Директор ТП НОИ Стара Загора и потвърденото с него Разпореждане за възстановяване на
неоснователно получени суми, като постановено в нарушение на материалния закон
и на правилата за разкриване на обективната истина. Претендират се и разноските
по делото.
Твърди, се че жалбоподателката е
представила доказателства за осъществявана от осигурителя търговска дейност,
което наред със сключения в писмена форма трудов договор и заплатени
осигурителни вноски сочи на възникнало право на обезщетение за временна
неработоспособност, бременност и раждане и отглеждане на дете до 2г му възраст
– рисковете, за които задължително са осигурени лицата по чл.4 ал.1 т.1 от КСО
с началото на изпълнение на трудовия договор. Не следва да се имат предвид
отношенията на управителя на дружеството – осигурител, вписан в ТР със самото
дружество и изпълнението на неговите публично правни задължения, за което са
събрани данни от НАП и ИА „ГИТ“, защото те са не относими. Осигуреното лице не
може да има власт и върху данните, които осигурителя подава към регистъра на
осигурените лица, поради което и промяната им също не може да има за последица
отричане на правото на обезщетения за осигурителните рискове, за които
работещите на трудов договор са задължително осигурени. Трудовият договор е
валиден, а в периода от неговото сключване до настъпване на осигурителните
рискове – временна неработоспособност и последвалите я бременност и раждане, а
след това и отглеждане на дете до 2г, са налице доказателства за сключени
търговски сделки, което доказва извършвана търговска дейност, а участието в
тази дейност на жалбоподателката се установява от показанията на З. М.,
разпитан като свидетел, който в качеството си на счетоводител е свързан с
управителя на фирмата П.. Освен това още със сключването на трудов договор
възниква правото на обезщетение при настъпване на осигурителен риск, за който
работника/служителя е задължително осигурен. Позовава се на Решение
№11676/11.10.2010г на ВАС по адм.д.№6496/201г, според което единственият
юридически факт, пораждащ трудово правоотношение е сключването на действителен
трудов договор, като още със сключването му работничката-майка може да упражни
признатото от закона субективно право на платен отпуск за бременност и раждане,
съответно за отглеждане на малко дете.
Ответника Директор ТП НОИ Стара Загора
иска от съда да бъде отхвърлена жалбата по доводите, изложени в оспореното
негово решение. Заключенията на
контролния орган към ТП на НОИ Стара Загора от извършената проверка,
обективирани в Констативни протоколи сочат, че представените документи не
доказват извършването на търговска дейност от дружеството и трудова дейност от
назначените през 2020г две лица, едното от които жалбоподателката. Липсата на
данни в РОЛ към момента на постановяване на разпореждането за възстановяване на
неоснователно получени суми е предпоставило извършването на повторна преценка
относно правото на обезщетение, а резултатът от тази проверка е довел до
извода, че жалбоподателката не отговаря на условията на чл.40 и чл.49 от КСО
тоест няма право на обезщетение за временна неработоспособност, бременност и
раждане по болнични листове и заявления-декларации, защото към момента на
настъпване на риска не е осигурено за общо заболяване и майчинство лице.
Предвид тези нови обстоятелства е установено, че по процесните болнични листи
неоснователно са изплатени парични обезщетения за временна неработоспособност,
поради общо заболяване и в резултат е издадено Разпореждане за възстановяване
на неоснователно получено обезщетение, потвърдено с решението на Директора на
ТП НОИ. Лице, за което не е доказано, че е извършвало трудова дейност не може
да придобие качеството на осигурено лице, независимо дали за него са подавани
данни в регистрите на НАП за осигурени лица и за трудови договори. Трите
държавни институции НАП, НОИ и ИА „ГИТ“ са установили, че ЗАРА 22 ЕООД с
управител П. П. И. не е извършвала търговска дейност за периода 03.2020г
-09.2020г Във връзка с установените нови данни, имащи значение за определяне
правото и размера на паричните обезщетения за Т.Л. възниква задължение за
възстановяване на сумата от 18 099.22лв, представляваща изплатени обезщетение
за периода 03.2020г-09.2022г. Изпълнен е фактическия състав на чл.114 ал.2 т.2
от КСО, чието сбъдване води до връщане на извършени осигурителни плащания въз
основа на право, което не се е осъществило.
Прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение.
Административен съд Стара Загора като
взе предвид доводите на страните, съобразно доказателствата и закона, намира за
установено следното:
Жалбата е допустима, а разгледана
по същество е неоснователна.
Решение № 1040-23-47/31.07.2023г е
постановено от ръководителя на ТП НОИ Стара Загора, който съгласно чл.117 ал.1
буква „д“ от КСО е териториално и материално компетентен административен орган
да разреши по същество материално правния въпрос за съществуване на основанието
по чл.114 ал.2 от КСО.
Право на парично обезщетение за временна
неработоспособност и майчинство имат осигурените лица по аргумент от чл. 40
ал.1 от КСО. Правото на обезщетение за временна неработоспособност и правото
на обезщетение за майчинство има за
предмет получаване на парични средства, които да заместят трудовото
възнаграждение, а последното се дължи срещу престиране
на труд. Ето защо законодателят е основал определението за осигурено лице и за
начало на осигурителния стаж върху факта
на упражняване на трудова дейност – осигуряването възниква от деня, в който
лицата по чл.4 от КСО започват да упражняват трудова дейност. Това не е денят
на сключване на трудов договор, а моментът, в който реално започва престиране на зависим труд. Извършването на трудова дейност
има за последица възникване на задължение по силата на закона за осигуряване на
лицата, а именно защото труда по чл.4 ал.1 т.1 от КСО, приложим за настоящия
случай, е зависим, правото на обезщетение за работниците и служителите по
трудов договор съществува независимо от
това дали са внесени или са дължими осигурителните вноски. Съставите, въз
основа на които възниква правото на обезщетение за задължително осигурените за
временна неработоспособност и майчинство включват на първо място сбъдване на
факта, посочен в чл.10 ал.1 от КСО и това е денят, в който започва упражняване
на трудова дейност, а правото съществува до прекратяване на тази дейност, която
е основание за задължително осигуряване за временна неработоспособност и
майчинство тоест и към момента на настъпване на осигурителния риск. Полагането
на зависим труд по чл.4 ал.1 т.1 от КСО / приложим за случая/ обуславя
придобиване на качеството на осигурено лице от работника/служителя от момента,
в който фактически се престира труда и продължава до неговия край. Придобиването
на качеството на осигурено лице и продължителността на осигурителния стаж не са
поставени в зависимост от декларираните от работодателя данни, нито от
изпълнение на задължението му да внесе задължителните осигурителни вноски, а са
последица от полагането на зависим труд. Сключването на писмен трудов договор
не е условие без което не може да възникне качеството на осигурено лице –
трудовото правоотношение може да бъде обявено по съответния административен ред
и работещите, без да са гарантирани трудовите и осигурителните им права да
получат съответната закрила. Ето защо
формалното уведомяване на НАП за сключен трудов договор, както и подаването на
данни в регистъра на осигурените лица, ведно с изплащане на осигурителни вноски
не са факти, които да определят правото на обезщетение. Внасянето на
осигурителни вноски за лице, което няма качеството на осигурено, не води да
право на обезщетение – аргумент от чл.40 ал.1 вр. с чл.10 ал.1 от КСО, които
разпоредби съдържат следната правна норма: правото на парично обезщетение
вместо трудово възнаграждение за времето на отпуск, поради временна
неработоспособност и майчинство принадлежи на лицата, които са започнали и
упражняват трудова дейност към момента на настъпване на временната
неработоспособност, съответно на събитието бременност и раждане. Следващите
елементи от състава на правото на обезщетение за тези два осигурителни риска са
продължителност на осигурителния стаж съответно от 6месеца и 12 месеца за
осигурителния риск бременност и раждане, и отглеждане на дете до 2г му възраст. Първоначалната преценка за съществуване на
правото на обезщетение се извършва въз основа на данните в регистъра на
осигурените лица, но когато при последваща проверка, каквото е извършена с
участието на засегнатото лице, се установи липса на главния съставомерен факт
по чл.10 ал.1 от КСО, който е посочен изрично в чл.40 ал.1 от КСО – осигурено
лице, то тогава възниква и задължението за възстановяване на неоснователно
получени суми. Ответникът не се позовава не недобросъвестност, поради което и
предвид отсъствието на този субективен елемент от състава на чл.114 ал.2 от КСО, не следва да се обсъжда съзнаването от страна на задълженото лице на
фактите, които отричат качеството му на правоимащо да
получи обезщетения вместо трудово възнаграждение. Вече се посочи, че поради
целта, заради която се извършват осигурителните плащания от вида на обезщетения
за временна неработоспособност и майчинство, а именно да заместят липсващо
трудово възнаграждение, законодателя свързва началото и продължителността на
осигурителния стаж с полагането на зависим труд. Главния спорен по делото
въпрос е дали лицето, получило обезщетенията, което е страна по трудов договор,
е започнало изпълнение на трудова дейност. Отговорът е отрицателен и следва при
съвместното обсъждане на декларацията, представена от жалбоподателката на
05.12.2022г в хода на извършената проверка, при която с нейно участие са
установени данните по чл.114 ал.2 т.2 от КСО, свидетелските показания на З. М.
и представените договори за продажба на трактори. ЗАРА 22 ЕООД е създадена от лицето С. С., а
посочения в декларацията С. е лице, което не е вписано нито в ТР като управител
или собственик на дружествени дялове, нито в трудовия й договор / който няма
подписи, поне приложения към жалбата до Директора на ТП НОИ/, нито от свидетеля
по делото. З. М. заявява, че е бил счетоводител на ЗАРА 22 ЕООД докато това
дружество е притежавано и управлявано от С. С., а това е до месец декември
2019г. В декларацията си от 05.12.2022г жалбоподателката сочи, че е общувала по
имейл със свидетеля З., който бил счетоводител, но той отрича този факт в
разпита си пред съда. Пак в декларацията й, дадена в хода на производството, се
твърди за извършвана работа дистанционно като дори няма адрес на дружеството,
посочен в пълнота – Х.Б. център означава, че лицето не знае къде е седалището и
адреса на управление на работодателя й, а посочването на С. означава, че не знае
нито кой е управител, нито кой е упълномощено лице, тоест не е чела трудовия си
договор. Единствения, с който сочи да е контактувала е З., който й е платил
заплата по банков път, но същия З. заяви пред съда, че след декември 2019г няма
правни отношения с дружеството. Тези факти –кой е управител, кой е упълномощено
лице на управителя и какво е продавало това упълномощено лице е узнала по-късно, след датата 05.12.2022г, на
която попълва декларация и в която предмет на нейната работа не е изготвяне на
договори за продажба на селско стопанска техника, които са й дадени да представи, за да доказва
търговска дейност, извършена с нейно участие.
От декларацията й, от представените договори към жалбата и по
административен ред и свидетелските показания, следва извода, че
жалбоподателката познава само З. и то от преди да сключи договора от
06.02.2020г. и това е единствената й връзка със ЗАРА 22 ЕООД. Декларирането от
страна на вписания в трудовия договор като работодател, че е налице основание
за задължително осигуряване, не води до възникването на качеството осигурено
лице, а защо – вече се посочи по-горе, а именно нормата на чл.10 ал.1 от КСО.
Посочи се и, че бездействието на работодателя да подава данни в РОЛ и да
заплаща осигурителни вноски може да бъде преодоляно по административен ред при
активност на полагащите зависим труд, точно защото законът изисква да се докаже
фактът на полагане на такъв труд и продължителността на осигурителния стаж,
като е без значение плащането на осигурителното вноски, а правно релевантно си възникването на задължение за осигуряване и
неговото съществуване към момента на настъпване на осигурителния риск, за да се
изпълни и целта на закона – да се осигури закрила на трудещите се. Това е целта
на правото на осигуряване, да поеме риска от загуба на трудовото
възнаграждение. Във връзка с търговската дейност на ЗАРА 22 ЕООД следва да се
посочи, че тя е правно ирелевантна, както и заличаването на данните в РОЛ,
защото тяхното съществуване не е пречка да се откаже правото на обезщетение,
нито да се провери верността на същите данни, подавани посредством декларации
от осигурителите, след извършено плащане на обезщетение. Следователно
заличаването им по силата на задължителни предписания до осигурителя или
служебно, извършено без участието на засегнатото лице, не е условие по смисъла
на чл.114 ал.2 т.2 от КСО и не води автоматично до задължение за възстановяване
на получените обезщетения. Напротив, няма пречка и е задължително да се проведе
отделно производство, както е сторено в настоящия случай, в което да участва
засегнатото лице – субект на задължението по чл.114 ал.2 от КСО, в което да се
установят фактите, от които зависи съществуване на упражненото право на
обезщетение. Няма правна забрана да се установи, че спрямо лицето това право
съществува и то е получило с основание плащане на обезщетение за задължително
осигурените рискове, независимо от това има или няма данни в РОЛ – аргументите
отново са в чл.10 ал.1 вр. с чл.40 ал.1 от КСО, които сочат, че въпреки данните
в РОЛ и без тях, правото може да се признае или откаже. Данните в РОЛ се
нанасят въз основа на вече сбъднали се факти, не само по декларация от
работодателя, но и служебно от компетентните да осигурят закрила на труда и
охрана на обществените отношения по ДОО от злоупотреби. Тежестта да установи, че полага зависим труд
към момента на настъпване на осигурителния риск и в период от съответно 6м и
12м е на осигуреното лице – при липса на данни в РОЛ / независимо от причината
– не подадени изобщо или заличени/ и следва да му бъде предоставена възможност
с всички доказателствени средства, като се вземат предвид обективните
доказателства, с които би могло да разполага като наето по трудов договор. В
настоящия случай лицето декларира данни, от които е видно, че няма връзка със
ЗАРА 22 ЕООД, а само със свидетеля З., който обаче към 06.02.2020г твърди да
няма никакви правоотношения с дружеството работодател. Неговите показния, че
жалбоподателката е придружавала П. до банките, за да получи парите от
продадените няколко МПС – селскостопанска техника, противоречи на посоченото в Декларацията от
05.12.2022г за дистанционна работа и контакти с лицето С.. Никой не може да
опровергава, посредством свидетелски показания собствените си писмени
изявления, съдържащи неизгодни за автора им факти. Ето защо показанията на З. М.
в тази им част нямат правно значение. В тази връзка следва да се каже, че
подвеждането на фактите под състава на чл.114 ал.2 от КСО е в полза на лицето с
оглед съдържанието на представената на 05.12.2022г декларация, в която описва
работодателя, мястото на работа и предмета на трудова дейност, която не е
извършвана в периода от 06.02.2020г до датата на първото осигурително събитие –
издаването на първия болничен лист за временна неработоспособност от 30.03.2020г.
Мотивиран от изложеното и на основание чл.172
ал.2 от АПК, Административен съд Стара Загора
Р
Е Ш И
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Т.А.Л.
против Решение №1040-23-69/31.10.2023г на Директор ТП НОИ Стара Загора.
Решението подлежи на
обжалване пред ВАС на РБ в 14-дневен срок от връчването му на страните, чрез
изпращане на препис.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: