Р Е Ш Е Н И Е
№ ІІ - 34 10.07.2018г. гр. Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаският окръжен съд гражданска колегия, втори въззивен състав
На седемнадесети април
2018 година
В публичното заседание в следния състав:
Председател: Росица Темелкова
Членове: Таня Русева-Маркова
Галя Белева
Секретар: Стойка Вълкова
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдия Русева-Маркова
гражданско дело номер 334 по описа
за 2018 година,
за да се произнесе взе предвид следното:
С цитираното
решение на основание чл. 127 от СК във връзка с чл. 59, ал. 2 и ал. 4 от СК е
предоставено упражняването на родителските права по отношение на малолетното
дете – К. К.С. на неговия баща – К.Р.С. *** и е отхвърлен иска на Я.Х.С. против
К.Р.С., с който желае да се постанови решение, с което да предостави
упражняването на родителските права по отношение на малолетното им дете – К. К.С.
на нея – майката – Я.Х.С. с правно основание чл. 127, ал. 2 от СК във връзка с
чл. 59, ал. 2 и ал. 4 от СК.
С Решение № 112
от 11.12.2017г., постановено по гр. дело № 289/2017г. по описа на Районен съд –
Карнобат е определено местоживеенето на малолетното дете К. К.С., роден на ***г.
в семейството на неговата баба по бащина линия в гр. П., ул. „**“ № *. С
цитираното решение е отхвърлен иска на Я.Х.С. против К.Р.С. ***, с който желае
съдът да постанови решение, с което да определи местоживеенето на малолетното
дете – К. К.С. при нея – неговата майка – Я.Х.С. с адрес *** с правно основание
чл. 127, ал. 2 от СК във връзка с чл.
59, ал. 7 от СК. С цитираното решение е отхвърлен иска на К.Р.С. против Я.Х.С.,
с който желае съдът да постанови решение, с което да определи местоживеенето на
малолетното дете К. К.С. при него – неговият баща – К.Р.С..
С
първоинстанционното решение е определен режим на лични отношения на майката – Я.Х.С.
с детето К. К.С., както следва – всяка втора и четвърта събота на месеца за
времето от 10.00 часа до 17.00 часа, като контактите биват осъществявани в
населеното място, в което е местоживеенето на детето, както и един месец през
лятото в периода от 15 юни до 1 септември, което време детето К. да прекара при
майката – Я.С. по време, несъвпадащо с платения годишен отпуск на бащата.
С цитираното
решение е отхвърлен иска на Я.Х.С. против К.Р.С., с който желае съдът да
постанови решение, с което да осъди К.Р.С. да заплаща месечна издръжка на
детето си К. К.С. в размер на 150 лева, считано от деня на подаване на исковата
молба до настъпване на причини за нейното прекратяване или изменяване, ведно с
лихвите върху всяка просрочена вноска с правно основание чл. 127, ал. 2 от СК
във връзка с чл. 143 от СК и е осъдена Я.Х.С. да заплаща на малолетното си дете
К. К.С. издръжка в размер по 120 лева месечно, начиная от завеждане на иска –
15.06.2017г. до настъпване на законни причини за нейното изменяване или
прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска чрез
неговия баща и законен представител К.Р.С., като е отхвърлен иска в останалата
му част.
Против
постановеното решение е депозирана въззивна жалба от Я.Х.С. ***, с която се
претендира да бъде отменено първоинстанционното решение и вместо него да бъде
постановено ново решение по съществото на спора, с което предявените от ищцата
искове да бъдат уважени. В жалбата се посочва, че съдът не е коментирал и не е
взел предвид при решаване на спора множество доказателства, събрани в
производството, не е изложил мотиви относно обстоятелството, че не са
кредитирани свидетелските показания на четирима от разпитаните свидетели, както
и не се е съобразил със закона и задължителната практика на ВКС на РБ относно
предоставянето упражняването на родителските права, поради което е постановил
неправилно, необосновано и незаконосъобразно решение. В съдебно заседание въззивната страна Я.С. лично и чрез своя процесуален
представител поддържа въззивната жалба и счита, че следва да бъде уважена.
Ответната
страна по въззивната жалба – К.Р.С. депозира по делото писмен отговор на
жалбата, в която сочи, че следва съдът да остави без уважение жалбата и да
потвърди първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно. В жалбата
се посочва, че правилно съдът е преценил, че от събраните доказателства се
установява, че бащата има по-добър родителски капацитет, а отделно от това
единствено и само той заедно със своите родители е полагал грижи за малолетното
дете от момента на неговото раждане. В жалбата се посочва, че промяната в
начина на живот на детето К. С. би се отразила неблагоприятно на неговото
психическо състояние, което не следва да се допуска и интересът на детето
налага да не бъде променяно фактическото положение и детето следва да остане да
живее при родителите на неговия баща в гр. П. където
посещава редовно и детска градина. В депозирания отговор се посочва, че
твърденията, изложени във въззивната жалба за това, че майката притежава
родителски капацитет, морални качества и материални възможности за отглеждане
на детето са неоснователни и не кореспондират с действителността. В съдебно
заседание К.С. лично и чрез своя процесуален представител оспорва жалбата и
счита, че следва да бъде оставена без уважение.
Бургаският
окръжен съд като взе предвид разпоредбите на закона, исканията и твърденията на
страните и събраните по делото доказателства намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
Предявени са
обективно съединени искове от Я.Х.С. и от К.Р.С., като всеки един от тях
претендира да бъде постановено решение, по силата на което да му бъде
предоставено упражняването на родителските права, да бъде определен режим на
лични отношения с родителя, на когото не са предоставени родителските права и
съответно да бъде осъден този родител да заплаща месечна издръжка на своето
малолетно дете.
По делото е
безспорно, че малолетното дете – К. К.С. е роден на ***г. от майка – Я.Х.С. и
баща – К.Р.С., като детето понастоящем е на 3 години и седем месеца.
По делото се
установява, че майката на детето К. – Я.Х.С. има родено още едно дете – Х. Я.
С., роден на ***г., който понастоящем е на шест години.
По делото не се
спори и относно обстоятелството, че майката на детето – К. – Я.Х.С. е в трудово
правоотношение по силата на сключен Трудов договор № */***.2017г. с ОП „****** ” при Община Средец и изпълнява длъжността
„*****” със срок на трудовия договор до ***2017г. По делото не се спори и относно
обстоятелството, че бащата на детето К. – К.Р.С. е в трудово правоотношение по
силата на сключен срочен трудов договор до ****.2017г.
с „***” ООД и изпълнява длъжността „*****”.
По делото в
качеството й на свидетел е разпитана М. А. А.– майка на ищцата, от показанията
на която се установява, че Я. и К. често са се карали и често да се разделяли,
като Я. е напускала семейното жилище и се е местила при нея заедно с двете си
деца. Свидетелката сочи, че Я. е живяла по-дълго време с нея отколкото с К.С..
Посочва, че когато Я. си е тръгнала от жилището на К. впоследствие се е върнала
да търси своето дете, но не е успявала да го намери, а като е ходила да го види
в гр. П. – при родителите на К. не са й давали да се
види с него. Свидетелката сочи, че понастоящем Я. живее в нейната къща в гр. С. заедно с голямото дете.
По делото в
качеството й на свидетел е разпитана Н. Т. А.– приятелка на майката на Я.,
която посочва, че познава Я. и знае, че към настоящия момент тя живее заедно с
майка си и детето К. Свидетелката посочва, че е ставала свидетел на случай, при
който Я. търси своето дете по телефона и се опитва да разговаря с роднини на К.,
но те са й затворили телефона. Свидетелката посочва, че от майката на Я. знае,
че Я. е ходила в гр. П.да търси своето дете, но не са й дали да види детето.
По делото в
качеството й на свидетел е разпитана М. Я.С., от показанията на която се
установява, че познава Я., но не познава К. и знае, че двамата са се разделили
и тя се е прибрала в къщата на своята майка заедно с по-голямото дете.
Свидетелката посочва, че знае, че Я. няколко пъти се е опитвала да вземе своето
дете, но не й е било позволявано да го види, като К. и неговите роднини са се отнесли
агресивно с нея. Свидетелката посочва, че понастоящем Я. живее в родната къща
на своите родители заедно с по-голямото си дете, като къщата има два отделни
входа. Посочва, че понастоящем Я. работи и получава заплата. Свидетелката сочи,
че Я. е успяла да се види със своето дете на 01.11.2017г. (между двете
заседания) и от роднините й знае, че детето е било гладно и в неугледно
състояние.
По делото в
качеството му на свидетел е разпитан К. Х. С.– брат на Я.С., от показанията на
когото се установява, че познава К. С. и
знае, че отношенията им с неговата сестра не са били добри, К. е проявявал
агресивност спрямо неговата сестра и майка. Посочва, че сестра му не е имала
възможност да вземе със себе си малкото дете, тъй като й е било отнето. Свидетелят
сочи, че са ходили няколко пъти до с. Д. да
търсят детето, но са разбрали, че то е в гр. П.– при родителите на К..
По делото в
качеството й на свидетел е разпитана И. Д. П.– технически секретар в кметството
на с. Д., от показанията на която се установява, че е съседка на К. и Я. и
знае, че около четиридесет дни след като се е родило малкото дете, Я. е
оставила своето дете и си е отишла за първи път, К. се опитал да я върне, за да
си гледа детето. Свидетелката посочва, че Я. на няколко пъти след като се
скарат с К. тя си тръгва от дома заедно със своето голямо дете, а К. върви след
нея, за да я върне.
По делото в
качеството й на свидетел е разпитана Х. Б. С., от показанията на която
се установява, че живее в къщата на родителите на К., тъй като е снаха в
семейството и сочи, че за периода от месец **
2017г. до момента на даване на свидетелските показания не е виждала Я. да
посещава гр. П., за да търси своето дете. Свидетелката сочи,
че Я. веднъж се е опитала да види своето дете докато то е било в детската
градина, но детето е отказало, започнало да плаче и се е наложило тя да го
успокои.
По делото в
качеството й на свидетел е разпитана С. С.
С., от показанията на която се установява, че
живее в с. Д., в непосредствена близост до дома на К. и е съпруга на негов
братовчед. Свидетелката посочва, че е ставала свидетел на моментите, в които Я.
си тръгва от семейното жилище, като за първи път е оставила своето дете докато
то е било на 40 дни и се е наложило тя да му даде да суче, а Я. се е върнала в
дома около 15-20 дни след като е напуснала.
Изслушана на
основание чл. 59, ал. 6 от СК майката на детето – Я.С. заявява, че желае детето
да бъде при нея, защото тя счита, че може да се грижи добре за него,
непрекъснато мисли за него, счита, че е добре детето да расте заедно със своето
по-голямо братче. Сочи, че работата й позволява сутрин да се погрижи за своето
дете, а по-късно през деня да го вземе от детска градина, майка й също може да
й помага в грижите по отглеждането на детето. Сочи, че живее заедно със своята
майка и домашните условия предполагат детето да живее в нормална домашна
обстановка.
Изслушан на
основание чл. 59, ал. 6 от СК бащата на детето – К.С. заявява, че от самото
раждане на детето той се грижи за него. Сочи, че работи на нормално работно време
в гр. Б., а когато е на работа за детето се грижи
жената, с която той понастоящем живее. Сочи, че детето вече е навършило
възрастта, за да бъде записано в детска градина и от месец септември желае да
го запише да посещава детска градина в гр. С. Сочи, че условията в с. Д. са
добри, посочва, че понастоящем живее с друга жена, която се грижи за детето, тя
не работи и може да води и да взима детето от детска градина, а то се чувства
спокойно с нея.
Бабата на
детето – К. Х. С. в съдебно заседание изразява съгласието си детето да
живее при нея.
На основание
чл. 127, ал. 1 от СК когато родителите не живеят заедно, те могат да постигнат
съгласие относно местоживеенето на детето, упражняването на родителските права,
личните отношения с него и издръжката му. Те могат да поискат от районния съд
по настоящия адрес на детето да утвърди споразумението им. На основание ал. 2
от цитираната разпоредба ако родителите не постигнат споразумение по ал. 1,
спорът се решава от районния съд по настоящия адрес на детето, който се
произнася относно местоживеенето на детето, упражняването на родителските
права, личните отношения с детето и издръжката му съгласно чл. 59, 142, 143 и
144.
На основание
чл. 59, ал. 7 от СК по изключение, ако интересите на децата налагат това, съдът
може да постанови те да живеят при дядо и баба или в семейството на други
роднини или близки, с тяхно съгласие.
С оглед
трайната и непротиворечива съдебна практика, при разрешаване на въпросите
относно упражняването на родителските права, съдът следва да се съобрази с
определени критерии, посочени в Постановление № 1 от 12.11.1974г., постановено
по гр. дело № 3/74г. по описа на Пленума на ВС, за да изгради становище и да
прецени родителския капацитет за отглеждане и възпитание на децата на всеки
един от двамата родители единствено с оглед интересите на детето. Следва да се държи
сметка за всестранната защита на детето. Безспорно е, че интересите на детето
са свързани с необходимостта то да бъде отглеждано, обгрижвано, възпитавано, да
получи своето образование с цел да се развие като хармонична личност, като в
това понятие се включва съвкупността от материалните интереси на детето и грижите
за неговото духовно развитие и при изследване на въпросите относно изменение на
съществуващите обстоятелства, съдът отново следва да се ръководи от интересите
на детето. Решението за предоставяне
упражняването на родителските права спрямо децата на единия родител следва да
се основава на интересите на децата, преценени с оглед и на следните
обстоятелства – родителски качества, полагане на грижи и умения за възпитание,
подпомагане подготовката за придобиване знания, трудови навици, морални
качества на родителя, социално обкръжение и битови условия, възраст и пол на
децата, привързаност между деца и родители и между децата и помощ от трети
лица.
От събраните по
делото доказателства безспорно се установява, че малолетното дете – К. К.С. е
роден на ***г. от майка – Я.Х.С. и баща – К.Р.С., като детето понастоящем е на
3 години и седем месеца. Установява се и обстоятелството, че от двегодишна възраст
детето К. живее в гр. П.при своите баба и дядо по бащина линия, тъй като след
раздялата на неговите родители и ниската възраст на детето са наложили бабата и
дядото на детето да помогнат в отглеждането му и да се грижат за него, тъй като
бащата – К.С. ***.
По делото се
установява и обстоятелството, че майката на детето – Я.Х.С. има още едно дете,
което живее при нея. Установява се, че майката понастоящем живее в гр. С. в жилище заедно със своята майка и е в трудово
правоотношение по силата на сключен Трудов договор № */***.2017г. с ОП „*****”
при Община Средец и изпълнява длъжността „***” със
срок на трудовия договор до ***.2017г.
По делото се
установява и обстоятелството, че бащата на детето – К.С. също има още едно
дете, което не живее при него, понастоящем той живее в с. Д. с друга жена,
която не работи и е в трудово правоотношение по силата на сключен срочен трудов
договор до ***.2017г. с „***” ООД и изпълнява длъжността „***”.
По делото е
безспорно, че двамата родители на детето К. са нямали сключен граждански брак.
По делото се установява от събраните гласни доказателства, както и от
изготвените социални доклади, че и двамата родители са живели заедно в с. Д.,
Община Средец, но майката на детето е напуснала семейното жилище непосредствено
след раждането на детето К. и той е оставен на грижите на своя баща. По делото
се установява и обстоятелството, че майката на детето се е върнала в семейното
жилище, но неколкократно след това го е напускала и е оставяла детето при своя
баща. Тези обстоятелства се установяват от показанията на свидетелката И. Д. П.–
която е съсед на страните, няма родствена връзка с тях и има преки и
непосредствени впечатления от съвместното им съжителство, както и от
показанията на майката на Я.С., която сочи, че нейната дъщеря през по-голямата
част от времето е живеела при нея, а не с К.С.. По делото се установява и
обстоятелството, че през месец ** 2017г. майката на
детето е напусната съвместно обитаваното жилище в с. Д. заедно със своето
по-голямо дете и се е преместила да живее при своята майка в гр. С.и след като майката – Я.С. е напуснала семейното
жилище, бащата – К.С. е потърсил помощта на своите родители, които живеят в гр.
П., тъй като той работи в гр. Б. и не може да оставя детето само в къщата или да го
води и прибира от детска градина.
По делото е
безспорно, че от този момент – месец ** –
2017г. и понастоящем детето К. живее в гр. П.при своите баба и дядо и там
посещава детска градина. По делото от събраните гласни доказателства се установява,
че контактите на детето с неговата майка са изключително ограничени и по този
начин са ограничени и контактите му с неговото по-голямо братче и с целия кръг
от роднини по майчина линия. От събраните по делото доказателства се установява
и обстоятелството, че детето е добре облечено, обгрижено и посещава редовно детска
градина и се чувства спокойно.
Мотивиран от
изложеното и като взе предвид посочените критерии при определяне на интересите
на детето, настоящият състав намира, че упражняването на родителските права по
отношение на детето К. следва да бъде предоставено на неговия баща – К.Р.С..
Както бе изложено по-горе при преценка относно родителския капацитет на двамата
родители, съдът отчита факта, че майката на детето е изоставила грижата за своя
малолетен син неколкократно и дори непосредствено след неговото раждане, когато
детето е било в кърмаческа възраст и се е нуждаело от ежедневните и
непрекъснати грижи на своята майка. Съдът отчита и обстоятелството, че през
тези периоди, в които майката е напускала съвместно обитаваното жилище именно
бащата е поемал изцяло грижата за тяхното дете и му е осигурявал подходяща
среда за развитие. При това положение, съдът приема, че бащата разполага с
родителски капацитет да отглежда и да се грижи за своето дете. От друга страна
– по делото се установява и обстоятелството, че от месец ** – 2017г. детето е отглеждано от семейството на своя
баща и предвид ниската възраст на детето и обстоятелството, че то осъзнава своята
семейна среда и получава сигурност и подкрепа именно от средата, в която расте,
настоящата инстанция намира, че няма да бъде в интерес на детето да настъпи
рязка промяна в неговото нормално ежедневие и в неговата вече изградена семейна
среда. Съдът отчита и обстоятелството, че майката на детето е незаменим и
изключително важен фактор за нормалното развитие на детето и то не следва да
бъде ограничавано в контактите си с нея, а точно обратното – следва да
възстанови своите контакти, своята комуникация с майка си, за да може тя пряко
да участва в неговото отглеждане и израстване с цел пълноценното му личностно и
емоционално развитие и с цел евентуално преодоляване на бъдещо проблемно
поведение, провокирано от дефицити, свързани с непълноценното присъствие на
майката в неговия живот.
Мотивиран от
изложеното, съдът намира, че към настоящия момент интересът на детето ще бъда
най-добре охранен, като упражняването на родителските права по отношение на
него да бъдат предоставени на неговия баща – К.Р.С., който да поеме грижата по
неговото отглеждане и възпитание и който да съдейства детето да възстанови
връзката си и контакта със своята майка.
По отношение на
определеното местоживеене на детето при неговата баба, настоящата инстанция
намира, че то следва да бъде отменено и да бъде определено местоживеене на
детето при неговия баща – К.С.. Както бе отбелязано по-горе, разпоредбата на
чл. 59, ал. 7 от ГПК въвежда изключение от принципа, че детето следва да живее
със своите родители и то само ако интересите на детето налагат това. В
конкретния случай не се установяват изключителни причини, които да обусловят
местоживеене на детето при неговите баба и дядо, напротив – интересите на
детето налагат то да живее заедно със своя баща, за който настоящата инстанция
намира, че разполага с необходимия капацитет и условия, които да му позволят да
обгрижва детето и да му осигурява нормална среда за неговото развитие.
Безспорно е, че за нормалното си и адекватно развитие детето има нужда именно
от своите родители, които да му осигуряват подкрепа в неговия растеж и
съзряване.
Мотивиран от
изложеното, БОС намира, че в интерес на малолетното дете К. е да остане да
живее при своя баща, като бъде постановено и местоживеенето на детето да бъде в
дома на неговия баща в с. Д., Община Сл, който ще следва и да упражнява
непосредствени грижи за него. По този начин детето ще бъде и по-близо до
местоживеенето на своята майка, с която следва да има по-близък и непосредствен
контакт, за да възстанови естествената връзка, която съществува между майка и
син. С оглед установения режим на лични контакти майката на детето следва да
възстанови и укрепи връзката със своето дете, за да поиска в един бъдещ момент
и разширяване на този режим.
Мотивиран от
изложеното и като взе предвид, че направените от страна на настоящата инстанция
фактически и правни изводи съвпадат с тези, които е направил районния съд в
атакуваното първоинстанционно решение с оглед и на събраните пред настоящата
инстанция доказателства, БОС намира, че постановеното решение следва да бъде потвърдено.
Постановеното решение следва да бъде отменено единствено в частта, в която е
определено местоживеене на детето при неговата баба в гр. П.и вместо това да
бъде постановено детето да живее при своя баща в с. Д., Община Средец.
На основание
чл. 78 от ГПК и предвид неоснователността на въззивнага жалба, БОС намира, че
разноските по делото следва да останат така, както са направени от страните и
не следва да бъде уважено искането на въззивната страна да й бъдат присъдени
направените по делото разноски.
Мотивиран от
горното, Бургаският окръжен съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
Решение № 112 от
11.12.2017г., постановено по гр. дело № 289/2017г. по описа на Районен съд –
Царево в частта, в която е определено местоживеене на малолетното дете К. К.С.,
роден на ***г. в семейството на неговата баба по бащина линия – гр. П., ул. „***” № * и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОПРЕДЕЛЯ местоживеене на малолетното
дете – К. К.С., роден на ***г. в дома на неговия баща – К.Р.С. ***.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 112 от
11.12.2017г., постановено по гр. дело № 289/2017г. по описа на Районен съд –
Царево в останалата му част.
Решението
подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от съобщаването му на
страните пред Върховния касационен съд на Република България.
Препис от
постановеното решение да се изпрати на страните за запознаване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.