Решение по дело №394/2019 на Районен съд - Дупница

Р Е Ш Е Н И Е

			27.05.2019
					Дупница

 

Номер                                                  Година                                     Град

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

	НО, ІІІ

 

Районен съд – Дупница                                                                                                        състав

	07 май		2019

 

на                                                                                                           Година

В публично съдебно заседание в следния състав:

Светла Пейчева

Председател

Членове

Съдебни заседатели:

        1.

Росица Ганева

         2.

Секретар:

Прокурор:

	Председателя на състава

 

Сложи за разглеждане докладваното от

	НАХ		394		2019

 

                                      дело №                                     по описа за                                    година.

 

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Производството е образувано по повод жалба на А.Ш.Т., с ЕГН **********,***, срещу Наказателно постановление № 19-0245-000075г., издадено на 08.03.2019 г. от Началник Група към ОД МВР Кюстендил, РУ гр. Бобов дол, с което за нарушение на чл. 140, ал.1 от ЗДвП, на основание чл.175, ал.3, пр.1 ЗДвП, на жалбоподателя е наложено наказание „Глоба” в размер на 200.00 (двеста) лева и „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 (шест) месеца.

С жалбата се моли за отмяна на атакуваното наказателно постановление, като сочи, че не е знаел, че извършва нарушение, тъй като автомобилът имал задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, имал винетен стикер и е бил минал на годишен технически преглед.

В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява лично, който подържа жалбата. Посочва, че е закупил лекия автомобил, но не е бил информиран по никакъв начин, че следва да го регистрира на свое име – т.е. действал е безвиновно. Пледира за отмяна на НП, като сочи че случаят е маловажен.

Административнонаказващият орган – ОДМВР-гр.Кюстендил, РУ-Бобобов дол, надлежно призован не изпраща представител.

Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на седемдневния срок за обжалване по чл.59, ал.2 ЗАНН (видно от разписката на л. 4 – НП е връчено на жалбоподателя на 25.03.2019г., а жалбата е депозирана още същия ден). Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна, като съдът, след като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол, намира за установено следното:

На 23.02.2019г., около 17.03 часа жалбоподателят управлявал автомобил „Пежо Боксер” с рег. номер Е 7455 МН в с. Мало село, на път 3/623 км 5+500, в посока към с. Големо село, собственост на Йорданка Василева Адамова от гр. Кресна, като регистрацията на автомобила е автоматично прекратена на 23.11.2018 г. на основание чл. 143, ал. 15 от ЗДвП. Нарушението е установено  чрез извършване справка с техническо средство РСОД (таблет) с № **********.

На горепосочената дата и място, лекият автомобил бил спрян за проверка от полицейския служител – св. С.П., който твърди че чрез РСОД (рилейна станция за отдалечен достъп) установил нарушението, тъй като след като е изповядана сделката за покупко-продажба на МПС нотариусът въвежда  датата на сделката в масива на МВР, от който ден тече двумесечен срок за новия собственик за пререгистрация на автомобила. Ако срокът не бъде спазен при въвеждане на номера не излиза информация за собственик на автомобила, което води на извод, че автомобилът е служебно деригистриран от името на стария собственик.  Актосъставителят направил справка в дежурната част също установил, че регистрацията на лекия автомобил е била служебно прекратена на 23.11.2018г.

За констатираното св. П. съставил АУАН серия Д, с бл. № 444914, в който посочил горните факти, квалифицирайки ги като нарушение по чл. 140, ал.1 ЗДвП. Актът бил предявен на водача, който го подписал и получил препис от него, без да направи възражения. В законоустановения срок са депозирани писмени възражения.

Въз основа на АУАН било издадено и атакуваното НП, в което била пресъздадена фактическата обстановка, изложена в акта. Административнонаказващият орган също счел, че горните факти, нарушават разпоредбата на чл. 140, ал.1 ЗДвП, поради което и на основание чл.175, ал.3, пр.1 ЗДвП, наложил на жалбоподателя наказание „Глоба” в размер на 200 лева и „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 месеца. 

Видно от представените доказателства въпросният автомобил бил закупен от Т. на 03.08.2018г., като сделката била изповядана от нотариус с рег. № 548 и информация за същата била подадена по електронен път в КАТ. Въпреки задължението за пререгистрацията в двумесечен срок (т.е. до 03.10.2018г.) новият собственик – жалбоподателят Т., не изпълнил законовите си задължения и не заявил в КАТ промяната в собствеността, поради което и на 23.11.2018г. регистрацията на лекия автомобил била прекратена служебно по реда на чл. 143, ал.15 ЗДвП. Представени са доказателства за платена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на МПС, удостоверение за техническа изправност на автомобила, свидетелства за регистрация на МПС, Част  I.

Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото материали по АНП, както и гласните и писмени доказателства, събрани в хода на съдебното производство, които съдът кредитира изцяло. От обстоятелствената част на акта за нарушение, който като съставен по надлежния ред представлява годно доказателствено средство, съобразно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП за констатациите в него, се установява гореописаната фактическа обстановка, в каквато насока са и показанията на разпитания свидетел, които са еднопосочни и безпротиворечиви и които съдът кредитира изцяло.

Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и относно справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:

Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или в наказателното постановление (арг. чл.84 от ЗАНН във вр.с чл.14 ал.2 от НПК и т.7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС), а е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон.

В конкретния случай съдът счита, че наказателното постановление е издадено от компетентен орган –Началника на РУ-Бобов дол към ОДМВР-гр. Кюстендил, който към дата 08.03.2019г. е бил оправомощен да издава НП, видно от приложената Заповед Рег. № 8121з-515/14.05.2018г. на министъра на вътрешните работи. АУАН е съставен от компетентно (териториално и материално) лице – младши автоконтрольор, който безспорно е длъжностно лице на службите за контрол, предвидени в ЗДвП и който по силата на чл. 189, ал. 1 ЗДвП е компетентен да съставя АУАН за нарушения по ЗДвП. Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на административния акт е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Вмененото във вина на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Съдът счита, че деянието и неговите съставомерни признаци са описани достатъчно изчерпателно както в АУАН, така и в НП, поради което и не са допуснати нарушения в тази връзка. Посочени са нарушените материалноправни норми, като наказанието за нарушението е индивидуализирано правилно. В случая не са налице формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до порочност на административнонаказателното производство.

Съгласно разпоредбата на чл. 140, ал.1 ЗДвП, действала към момента на извършване на нарушението – по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. От своя страна, разпоредбата на чл. 175, ал.3 ЗДвП предвижда санкция за лице, което управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред.

Не се спори, че управляваният от жалбоподателя автомобил „Пежо Боксер” с рег. номер Е 7455 МН безспорно е моторно превозно средство по смисъла на § 6, т. 11 от ДР на ЗДвП, както и че същият е бил управляван от жалбоподателя на път, отворен за обществено ползване (в с. Мало село, на път 3/623 км 5+500, в посока към с. Големо село). Жалбоподателят не оспорва и фактът, че е придобил собствеността на автомобила на 03.08.2018г. в предвидената за това форма съгласно чл. 144, ал.1 ЗДвП (писмен договор с нотариална заверка на подписите), както и че в двумесечен срок от придобиването не е изпълни задължението си по чл. 145, ал.1 ЗДвП и чл. 14 и сл. от Наредба № I-45 от 24 март 2000 г. да регистрира превозното средство на свое име, но въпреки това е продължил да го управлява.

Съдът не споделя доводите на жалбоподателя, че деянието е извършено без вина, доколкото жалбоподателят не е бил надлежно информиран за прекратяване на регистрацията. В случая приложение намира разпоредбата на чл. 143, ал.15 ЗДвП (в сила от 27.12.2017г.), съгласно, която – служебното прекратяване на регистрацията настъпва автоматично, ако новият собственик не изпълни задължението си в двумесечен срок да пререгистрира автомобила. Прекратяването на регистрацията настъпва по силата на закона, а не по волята на административен орган, поради което и не е било необходимо контролните органи да информират Т. за прекратяването на регистрацията (законът не им вменява и такова задължение). Всеки гражданин е длъжен да познава закона, поради което и няма как да се сподели тезата, че Т. не е знаел, че регистрацията на автомобила му ще бъде прекратена, в следствие на неговото бездействие. В случая крайният срок за пререгистрация на автомобила е бил 03.10.2018г. и очевидно не е бил спазен от новия собственик, поради което и правилно регистрацията му е била служебно прекратена, считано от следващия ден – 04.10.2018г. В конкретния случай служебното прекратяване на регистрацията на МПС е извършена на 23.11.2018 г.

Всичко това води до еднозначния извод, че жалбоподателят е извършил вмененото му нарушение, поради което и следва да понесе предвидената за това отговорност.

Така констатираното нарушение не може да се счете за маловажен случай. Действително преценката за маловажност на деянието подлежи на съдебен контрол, в който смисъл е Тълкувателно решение № 1/12.12.2007г. на ВКС, ОСНК, по т.д. № 1/2007г. по описа на ВКС. Съдът намира, че в случая не е налице маловажност по смисъла на чл.28 от ЗАНН, тъй като не е налице по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на административни нарушения от този вид. Нарушението е типично за вида си, като нито пред контролните органи, нито пред съда - жалбоподателят е въвел твърдения за факти, които да водят до занижаване на обществената опасност на извършеното.

Съдът намира, че еправилно АНО е индивидуализирал размера на санкциите, които е наложил на жалбоподателя.

В случая в разпоредбата на чл. 175, ал.3 ЗДвП (действала към момента на извършване на нарушението), предвижда наказание „Глоба” в размер от 200 до 500 лева, както и наказание „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 до 12 месеца за водач, който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред. По делото липсват доказателства, а дори и твърдения от страна на АНО, за предишни нарушения от страна на жалбоподателя, както и за други отегчаващи отговорността му обстоятелства, поради което и налагането на наказания в минимален размер се явява обосновано и законосъобразно.

Предвид изложеното НП следва да се потвърди като законосъобразно.

 

Така мотивиран, на основание чл.63, ал.1, предл.2 ЗАНН, Дупнишкият районен съд

 

Р  Е  Ш  И :

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 19-0245-000075г., издадено на 08.03.2019 г. от Началник Група към ОД МВР Кюстендил, РУ гр. Бобов дол, с което за нарушение на чл. 140, ал.1 от ЗДвП, на основание чл.175, ал.3, пр.1 ЗДвП, на  А.Ш.Т., с ЕГН **********,*** е наложено наказание „Глоба” в размер на 200.00 (двеста) лева и „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 (шест) месеца, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - Кюстендил, на основанията, предвидени в НПК и по реда на глава ХІІ от АПК.

 

 

                                                                     РАЙОНЕН СЪДИЯ: