ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 391
гр. Перник , 14.05.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в закрито
заседание на четиринадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:МИЛЕНА Р. ДАСКАЛОВА
Членове:КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ
РОМАН Т. НИКОЛОВ
като разгледа докладваното от МИЛЕНА Р. ДАСКАЛОВА Въззивно частно
гражданско дело № 20211700500158 по описа за 2021 година
В установения от закона срок „Огнивен 23” ЕООД , гр. П. е обжалвало определение
от 20.01.2021г., постановено по гр.д. № 1387/2020г. по описа на Пернишкия районен съд.
„Глобал карс” ЕООД, гр. П.не е изразило становище по жалбата.
Пернишкият окръжен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и
направените с частната жалба оплаквания, намира за установено следното :
Производството пред ПРС е образувано на 26.02.2020г. по предявен от „Огнивен
23” ЕООД , гр. П. против „Глобал карс” ЕООД, гр. П.установителен иск по чл. 422 ГПК за
сумата от 4 417,37 лв., представляващи неплатена транспортна услуга, за която сума на
28.08.2019г. е издадена заповед по чл. 410 ГПК.
С отговора на исковата молба ответникът е посочил ищецът му е издал нова фактура
с коректна цена и сумата е платена, като е представено преводно нареждане от 05.03.2020г.,
видно от което в полза на ищеца са заплатени 3 360 лв.
С молба от 15.09.2020г. ищцовата страна е поискала да се допусне изменение на
иска и същият да се счита за предявен да сумата от 3 360 лв. , което изменение на иска е
допуснато с определение от 23.09.2020г.
С решение от 09.10.2020г. съдът , зачитайки извършеното плащане в хода на
процеса, е отхвърлил иска.
В полза на ищеца са присъдени 67,20 лева – държавна такса 456,38 лева –
1
адвокатски хонорар, представляваща направени разноски в исковото производство, както и
67,20 лева – държавна такса и 494,41 лева – адвокатски хонорар, представляваща направени
разноски в заповедното производство по ч. гр. д. № 04850 по описа за 2019 г. на Пернишки
районен съд.
На 04.11.2020г. е постъпила жалба от ответника, с която е поискал да бъде
преразгледано решението в частта му за разноските.
По жалбата, имаща характер на молба по чл. 248 ГПК, съдът се е произнесъл с
обжалваното определение, с което решението е отменено в частта му за разноските.
Съдът е приел, че възнаграждението за транспортни услуги е основен елемент по
договора за превоз, тъй като определя стойността на престацията на една от страните. За
изпълнението на договора, респ. да се иска изпълнение е необходимо страните да постигнат
съгласие за вида и съдържанието на съответната престация. Докато не бъде постигнато това,
то няма как да се осъществи съответната престация. В настоящия случай между страните е
възникнал спор относно размера на възнаграждението, т. е. липсвало е съгласие по този
основен елемент на договора. Същите са постигнали такава след подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение, доколкото новата фактура е издадена на 09.02.2020г. на
стойност 3360 лева, при което е последвало плащане. Щом са постигнали впоследствие
съгласие за размера на възнаграждението, то на по – ранен етап е невъзможно нейното
изпълнение, тъй като е неопределена. В този смисъл ответното дружество не е дало повод за
образуване на заповедното производство.
Съдът е посочил, че с исковата молба се търси заплащане на транспортна услуга,
която е на по – висока стойност, въпреки че към момента на предявяване на исковата
претенция е била издадена фактурата с новите уговорени по – ниски стойности. С
подаването на отговора на исковата молба е признато вземането от 3360 лева по новата
фактура и се представят доказателства за изплащане на сумата. Това е станало за по - малко
от една седмица след предявяване на исковата претенция, която към онзи момент се е
отнасяла за по – голям размер на вземането. В този смисъл е налице своевременно
изпълнение след подаване на исковата молба, която има характер и на покана за изпълнение,
ако не е определен срок за изпълнение на задължението. Макар да е последвало плащане по
време на процеса, ответната страна не е дала повод за завеждане на делото, тъй като към
момента на образуване на заповедното производство е липсвала уговорка за действителния
размер на вземането, а впоследствие е извършено своевременно плащане след подаване на
исковата молба.
В частната жалба се поддържа, че няма спор, че към момента на издаване на първата
фактура услугата е била извършена, като ответникът е платил в хода на исковото
производство, поради което и дължи на ищеца направените по делото разноски.
Въззивният съд намира, че частната жалба е основателна.
2
Несъмнено правилни са изводите на районния съд относно възмездния характер на
договора за превоз. Според чл. 372 , ал.1 от ТЗ възнаграждението по този договор се заплаща
при сключването му, освен ако не е уговорено друго. В случая няма спор, че превозът е
извършен, както и няма твърдения, че възнаграждението е платено при сключване на
договора, което сочи на извод, че е налице уговорка за плащане след сключване на договора.
Във възражението си против заповедта за изпълнение длъжникът е направил
изявление, че сумата по фактурата не е коректна и ще бъде платено при издаване на фактура
с точните суми, намалени с щетите, направени от превозвача. Въз основа на тези данни
следва извод, че спорът между страните е бил не относно уговорения размер на
възнаграждението по договора за превоз, а относно дължимостта на обезщетение по 373 от
ТЗ за имуществени вреди - загуби от неточно изпълнение на ищеца по сключения договор за
превоз. Твърдението на ответника във възражението му срещу заповедта за изпълнение по
съществото си съставлява твърдение за наличие на негово вземане против превозвача, което
вземане е самостоятелно и с издаване на втората фактура ищецът е признал съществуването
на това вземане и тази фактура на практика е за остатъка от превозното възнаграждение след
прихващането на вземането по чл. 373 ТЗ.
Наличието на вземане на ответника срещу ищеца за вреди от неточно изпълнение от
договора, не го освобождава изцяло от заплащане на дължимото се по договора
възнараждение за извършения превоз, каквото плащане е извършено в хода на
производството и при това положение следва извод, че с незаплащането на превозното
възнаграждение ответникът е дал повод за завеждане на делото и дължи на ищеца
направените разноски съобразно уважената част от иска. При всички положения ответникът
е бил длъжен да плати онази част от превозното възнаграждение която е считал, че дължи
след приспадане на дължимото му се на осн. чл. 373 ТЗ и след като е платил едва в хода на
производството съответната сума, то е дал повод за завеждане на делото.
Във връзка с горното, съдът намира, че обжалваното определение следва да се
отмени и вместо него да се постанови друго такова , с което молбата по чл. 248 ГПК да се
остави без уважение.
Водим от горното, Пернишкият окръжен съд,
ОПРЕДЕЛИ:
Отменява определение от 20.01.2021г., постановено по гр.д. № 1387/2020г. по описа
на Пернишкия районен съд и вместо него постановява :
Оставя без уважение молбата на Глобал Карс“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление **** за изменение на основание чл. 248 ГПК на решение № 260261 от
09.10.2020 г., постановено по гр. д. № 01387 по описа за 2020 г. на Районен съд – Перник в
3
частта за разноските.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4