РЕШЕНИЕ
№ 56
гр. Балчик, 16.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БАЛЧИК в публично заседание на седми юни през
две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ИВЕЛИНА Д. ВЕЛЧЕВА
при участието на секретаря ИЛИЯНА Н. НЕЙКОВА
като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА Д. ВЕЛЧЕВА Гражданско дело №
20213210100277 по описа за 2021 година
Производството е образувано по предявена искова молба от М. П.
ЕООД, със седалище и адрес на управление в *** срещу Ф. ЕООД, *** за
признаване за установено, че ищецът има вземане от ответника, произтичащо
от Комбиниран договор за продажба на електроенергия и балансиране на
краен клиент от 31.10.2014 г. и Постановление за възлагане от 06.01.2021 г.,
за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по гр.д.
№103/2021 г. по описа на Районен съд-Балчик, в размер на 1454,58 лв.,
представляваща главница за доставена електрическа енергия, за месец
ноември и първи декември 2017 г., ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, както и за
сумата в размер на 436,46 лв., представляваща договорна неустойка в размер
на годишната законна лихва за периода от 14.01.2018 г. до датата на подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение.
Ответникът оспорва исковете.
Съдът след преценка на събраните поделото доказателства, и съобразно
чл. 235, ал.3 от ГПК, като взе предвид направените доводи и възражение,
прие за установено от фактическа и правна страна следното:
Ищецът твърди с постановление за възлагане от 6.01.2021 г. му са
1
възложени вземанията на Ф. Е. ООД, произтичащи от договор за доставка на
електрическа енергия.
На 31.102.0214 г . между Ф. Е. ООД и Ф. ЕООД е сключен Комбиниран
договор за продажба на електрическа енергия и балансиране на краен клиент,
по силата на който Ф. Е. ООД продава на ответника активна нетна
електрическа енергия на цена от 92 лв. за МВт/ч и предоставя услугата
„отговорност за балансиране“ като поема за своя сметка отговорността за
небалансите в потреблението му.
Предоставена е и услугата „Прогнозиране на потреблението“, като се
изготвят графици за доставка на електрическа енергия до обектите на
ответника. За закупените и доставени количества електрическа енергия до
обектите на клиента, същият дължи на търговеца договореното
възнаграждение, посочено в съответната фактура, изпратена на клиента и
изчислено на база количествата, отчетени съгласно средствата за измерване в
точките на присъединяване.
Ищецът изпълнил договорните си задължения, а ответникът не заплатил
така начислените суми за месеците ноември – първи декември 2017 г., поради
което ищецът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение, по което
е образувано ч.гр.д.№103/2021 г. по описа на Районен съд - Балчик.
Ищецът претендира и неустойка за забава върху главницата в размер на
законната лихва за периода от 14.01.2018 г . до датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за парично задължение.
В срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК, длъжникът подал възражение, че не
дължи изпълнение по издадената заповед за изпълнение.
Изложеното мотивирало ищеца да предяви настоящите искове.
Ответникът оспорва исковете, като твърди, че е заплатил доставената и
консумирана от него ел.енергия за сочения период. В хода на делото, той
установи в счетоводството си, фактура № ***, издадена от Ф. Е. ООД за
сумата в размер на 627,52 лв., която заплати по време на процеса с платежно
нареждане от 14.02.2022 г . – л. 90 от делото. Заявява, че консумираната от
него ел.енергия винаги е около 2 000 kW/h независимо от времето, тъй като
зимата се отоплява с пелетна камина. Намира процесните фактури за
съставени за процеса и несъответстващи на реалното потребление.
Твърди, че фактури за дължимите суми не е получавал. Прави
2
възражение за погасителна давност.
Правната квалификация на исковете е по чл. 422 във вр. с чл. 124 от
ГПК, чл. 79 от ЗЗД и чл. 92 от ЗЗД.
Не се спори по делото, че между ответното дружество и Ф. Е. ООД има
сключен договор за доставка на ел.енергия, по силата на който Ф. Е. ООД, в
качеството му на търговец се е задължило да продаде, а ответникът като
клиент, да купи активна нетна електрическа енергия, в сроковете и при
условията, описани в договора. В тоя смисъл е и представения по делото
комбиниран договор за продажба на ел.енергия и балансиране на краен
клиент от 31.10.2014 г.
По силата на чл.2, ал.1 и чл.3, ал.1 от договора между Ф. Е. ООД и
ответното дружество става явно, че същият се отнася за доставка на ел.
енергия до обекти, които са предмет на договора. В същия, обаче, никъде
няма посочени конкретни обекти.
Липсва посочване и в представеното по делото приложение към
договора с индивидуализация на такива.
Не се спори и обстоятелството по делото, че с Постановление за
възлагане, по реда на чл. 717з от ТЗ № 260000 от 06.01.2021 г. по търг. дело
№ 3343/2017 г. на Софийски градски съд, на „М. П.“ ЕООД гр. София са
възложени вземанията на „Ф. Е.“ ООД към клиенти за доставена
електрическа енергия и допълнителни услуги в общ размер на 1 635 182.24
лв., срещу продажната цена в размер на 26 700 лева, съгласно опис, изготвен
от синдика и пазарна оценка. От приложеното копие от пазарна оценка на
вземания на „Ф. Е.“ ООД, произтичащи от фактури за доставена ел. енергия и
допълнителни услуги е видно, че за клиент Ф. ЕООД, размера на вземането е
1454,58 лв., а пазарната му оценка е 23,71 лв.
Постановлението за възлагане е деривативен способ за придобиване на
права – арг. 717з, ал.2 от ТЗ. Според посочената разпоредба от датата на
издаване на постановлението за възлагане, купувачът придобива всички
права, които длъжникът е имал върху имущественото право, но правата,
които трети лица са придобили върху имущественото право, не могат да
бъдат противопоставени на купувача, ако тези права не могат да се
противопоставят на длъжника. Само по себе си постановлението за възлагане
не води до извод, че вземането е безусловно дължимо, а неговата дължимост
3
и изискуемост следва да бъдат установено в процеса на общо основание,
съобразно правата които е притежавал длъжникът върху него. При условие,
че длъжникът не е имал права върху вземането, то и неговият правоприемник
няма да имат такива. В тоя смисъл неправилен е доводът на ищеца, че
вземанията му са установени по основание и размер, щом те са възложени от
съда по несъстоятелността.(В тоя смисъл решение №1970/08.12.2021 г . на
РС-Варна).
По делото е представен сетълмент на клиент Ф. ЕООД за м.11 и
м.12.2017 г. на ЕРП Север – л. 68 от делото, от които е видно, че е доставено
количество ел.енергия за три клиентски номера в общ размер на – 3207 kW/h.
Според представената и заплатена от ответника фактура за м.ноември
2017 г . общото количество доставена ел.енергия за клиент Ф. ЕООД се
равнява на 2 928,45 kW/h.
С оглед събраните по делото доказателства, съдът намира, че ищецът не
установи чрез главно и пълно доказване, по категоричен начин, че процесното
количество ел. енергия е доставено до обекти на ответното дружество,
предмет на договора, както и че същото не е заплатено.
Неуважаването на ищцовата претенция на горното основание има за
правна последица неразглеждане на възражението за погасяване на вземането
по давност.
Ответникът претендира разноски, но не представя доказателства за
извършени такива.
Воден от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ исковете на М. П. ЕООД, със седалище и адрес на
управление в *** срещу Ф. ЕООД, *** за признаване за установено, че на М.
П. ЕООД има вземане от Ф. ЕООД, произтичащо от Комбиниран договор за
продажба на електроенергия и балансиране на краен клиент от 31.10.2014 г. и
Постановление за възлагане от 06.01.2021 г., за което е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по гр.д. №103/2021 г. по описа на Районен
съд-Балчик, в размер на 1454,58 лв.(хиляда четиристотин петдесет и четири
лева и петдесет и осем ст.), представляваща главница за доставена
4
електрическа енергия, за месец ноември 2017 г. и първи декември 2017 г.,
ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение, както и за сумата в размер на 436,46
лв.(четиристотин тридесет и шест лева и четиридесет и шест ст.),
представляваща договорна неустойка в размер на годишната законна лихва за
периода от 14.01.2018 г. до датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-Добрич в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Балчик: _______________________
5