№ 7494
гр. София, 12.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 172 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесет и първи март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА
при участието на секретаря МОНИКА В. АСЕНОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА Гражданско дело
№ 20221110109390 по описа за 2022 година
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 344,
ал. 1, т. 1 и т. 3 КТ. Ищецът А. Е. К. твърди, че на 21.06.2021 г. сключил с ответника „С. А.
И.“ ЕООД Трудов договор № 003 за длъжността „Заместник-управител“. Поддържа, че не му
била връчена длъжностна характеристика за изпълняваната от него длъжност. На 05.01.2022
г. му било връчено Предизвестие №1 по чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ, с което бил уведомен от
работодателя, че трудовото му правоотношение се прекратява поради съкращаване в щата
на дружеството. На 07.01.2022 г. му била връчена Заповед №01 на управителя на ответното
дружество, с която на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, предл. второ КТ и Заповед №1 от
05.01.2022 г. на управителя на „САПИ“ ЕООД за съкращаване на длъжността, трудовият му
договор бил прекратен, считано от 07.01.2022 г. без спазване срока на предизвестието.
Поддържа, че съдържанието на заповед №1 от 05.01.2022 г. за съкращаване на щата не му е
станало известно. Твърди, че след прекратяването на трудовото му правоотношение, при
ответникът бил нает работник, чиито трудови функции се покривали с тези, възложени му
преди това на него, поради което смята, че не е налице реално съкращаване на щата, а
действия на ответното дружество, целящи конкретно ищецът да бъде отстранен от работа.
Ето защо ищецът моли съда да признае уволнението му, извършено със заповед №01
от 07.01.2022 г., за незаконно и да осъди ответникът да му заплати обезщетение за времето,
през което е останал без работа, а именно – от 08.02.2022 г. до 20.03.2022 г. в размер на
3436,54 лева.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът подава отговор на исковата молба, с който оспорва
предявените искове. Навежда твърдения за нередовност на исковата молба, доколкото
1
ищецът не бил посочил период и размер на претендираното от него обезщетение за оставане
без работа. Поддържа, че извършеното от него уволнение е законно, било налице реално
съкращаване на щата. Длъжността „заместник-управител“ била премахната, като и към
момента на подаване отговора на исковата молба в дружеството нямало същата или сходна
длъжност и съгласно действащото щатно разписание, в сила от 01.04.2022 г. Оспорва
твърденията на ищеца, че не е получил копие от длъжностната си характеристика, като
представя длъжностна характеристика за длъжността „заместник-управител“, подписана от
ищеца.
Съдът, като взе предвид доводите и възраженията на страните, както и
предствените по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност,
на основание чл. 235, ал. 2 ГПК намира от фактическа и правна страна следното:
Между страните не се спори, а и от представения по делото Трудов договор №
003/21.06.2021 г. между страните „С. А. И.“ ЕООД, в каеството на работодател, и А. Е. К., в
качеството му на служител, е сключен трудов договор за длъжността „заместник-управител“
при ответното дружество „С. А. И.“ ЕООД.
Представено е и Предизвестие по чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ от управителя на ответното
дружество – М. Ж. - С., за прекратяване трудовото правоотношение на ищеца с изтичане на
30-дневно предизвестие поради съкращаване в щата на дружеството. Предизвестието е
връчено на ищеца А. К. на 05.01.2022 г., като същото е подписано от него.
От представената по делото Заповед №01 от 07.01.2022 г. се установява, че
работодателят е прекратил трудовият договор, считано от същата дата поради съкращаване
на щата съгласно Заповед №01 от 05.01.2022 г., без спазване на срока на отправеното на
05.01.2022 г. 30-дневно предизвестие. Със същата заповед е разпоредено на основание чл.
220, ал. 1 КТ на ищеца да бъде заплатено една брутна работна заплата заради неспазване
срока на предизвестието, както и на основание чл. 224, ал. 1 КТ – обезщетение за
неизползван платен годишен отпуск в размер на 1 ден. Заповедта е връчена на ищеца на
07.01.2022 г., като същата е подписана от него.
Като доказателство е предствена и приета и Заповед №01 от 05.01.2022 г. на
управителя на „С. А. И.“ ЕООД за утвърждаване на ново длъжностно щатно разписание и
поименно щатно разписание. В заповедта е посочено, че същите влизат в сила от датата на
издаване на заповедта. Щатно разписание на длъжностите в „С. А. И.“ ЕООД съставлява
Приложение №1 към цитираната заповед.
От представеното по делото Длъжностно щатно разписание на „САПИ“ ЕООД, в сила
от 01.05.2022 г. се установява, че в утвърденото със заповед №01 от 05.01.2022 г.
длъжностно разписание липсва заеманата от ищеца длъжност „заместник-управител“.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира за установено от правна
страна следното:
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, вр. чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 2 КТ:
По предявения иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, вр. чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 2
2
КТ в тежест на ответника е да докаже, че в негова полза е възникнало потестативното право
да прекрати правоотношението с ищеца, което се основава на: 1) реално, т.е. премахва се
съответната трудова функция, заемана от уволнения; 2) извършено по съответния ред, т.е. от
компетентен орган, 3) премахването на трудовата функция да е налице към момента на
уволнението – направено е преди или едновременно с уволнението; 4) подборът не е бил
задължителен, тъй като е съкратена единствената длъжност с тази трудова функция; 5)
длъжността, заемана от ищеца включва и трудови функции, които не са част от трудовата
функция на служителите, които продължават да изпълняват функции при работодателя.
С оглед на представените по делото доказателства, съдът намира, че уволнението е
извършено законосъобразно от работодателя-ответник.
Както представеното по делото предизвестие от 05.01.2022 г., така и заповедта от
07.01.2022 г., с която ищецът е уведомен, че трудовото му правоотношение се прекратява,
считано от 07.01.2022 г., без да се спазва предизвестието дадено на 05.01.2022 г., изхождат
от М. Ж. - С. – управител на ответното дружество, от което следва, че волеизявлението за
прекратяване трудовото правоотношение на ищеца изхожда от компетентното да го направи
лице.
От представената по делото заповед за прекратяване на трудовото правоотношение от
07.01.2022 г. се установява, че на ищеца е било съобщено, че трудовото му правоотношение
се прекратява заради съкращаване на щата, извършено със Заповед №01 от 05.01.2022 г. По
делото е представена въпросната заповед, с която се утвърждава ново щатно разписание, в
сила от същата дата – 05.01.2022 г., в което липсва длъжност „заместник управител“, от
което следва, че премахването на единствената щатна длъжност за заместник-управител в
дружеството-ответник в настоящото производство е направено едновременно с уволнението
на ищеца.
Съдът намира, че е налице реално премахване на трудовата функция, изпълнявана от
ищеца, като длъжността, която е заемана от ищеца преди уволнението му включва и трудови
функции, които не са част от трудовата функция на служителите, които продължават да
работят при ответника за изпълнение на дейността му.
По делото са представени длъжностни характеристики, както за длъжността
„заместник-управител“, изпълнявана от ищеца преди уволнението му, така и за длъжностите
„Ръководител икономически анализи и прогнози“ и „Ръководител качество, контрол и
оптимизации“, последната създадена съгласно длъжностно разписание, в сила от 01.04.2022
г.
От длъжностните характеристики на длъжностите „заместник управител“, която се
съкращава, и „ръководител икономически анализи и прогнози“, която остава като щатна
длъжност в централното управление на ответника в гр. С. става ясно, че заеманата от ищеца
длъжност „заместник управител“ включва и функции, които не са възложени на друг
служител. Това е така доколкото съгласно длъжностната характеристика за длъжността
„заместник-управител“, представена по делото и с която ищецът е декларирал, че се е
3
запознал, на заместник-управителя са възложени, освен друго, функции да: извършва всички
дейности, възложени на управителя на дружеството във връзка с ефективността на
работа и подобряване на работния процес, както и да замества управителя по време на
командировки, болнични или други уважителни причини, в които управителят е
възпрепятстван да ръководи дружеството. Подобни функции липсват в длъжностното
разписание за длъжността „Ръководител икономически анализи и прогнози“, която остава
при работодателя след съкращаването на щата и уволнението на ищеца.
Въпреки непредставянето на длъжностни характеристики на останалите запазени
длъжности при ответника към момента на процесното съкращаване на щата (освен за
длъжността „Ръководител икономически анализи и прогнози“), следва да се посочи че в
случая става въпрос за съкращаване на управленска длъжност, която по съществото си е
свързана с изпълнението на ръководни функции в ответното дружество. Останалите по
длъжностното разписание от 05.01.2022 г. длъжности са изцяло финансово-
административни и изпълнителски, свързани с прякото осъществяване предмета на дейност
на ответното дружество. Предвид изложеното настоящият състав намира, че е премахната
длъжност, представляваща управленско звено на ответното дружество, чиито функции в
ответното предприятие са изцяло отпаднали и е налице реално съкращаване на щата, поради
което предявеният иск за признаване на уволнението на ищеца за незаконно следва да бъде
отхвърлен като неоснователен.
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ:
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ ищецът следва да установи следните
правопораждащи правото му юридически факти: 1) уволнението на работника или
служителя да бъде признато за незаконно; 2) да е налице вреда – вредата, подлежаща на
обезщетяване се съизмерява с пропуснатото брутно трудово възнаграждение на работника
или служителя за времето след уволнението, през което е останал без работа, но за не повече
от шест месеца; 3) причинна връзка между незаконното уволнение и оставането без работа.
Доколкото присъждането на обезщетение за оставане без работа вследствие на
уволнението предполага признаване на уволнението за незаконно и доколкото настоящият
състав прие, че искът за признаване на уволнението за незаконно е неоснователен, то
неоснователен се явява и искът по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ за присъждане на обезщетение за
оставане без работа за периода 08.02.2022 г. до 20.03.2022 г. в размер на 3436,54 лева и като
такъв следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски има ответникът по делото. Ответникът
претендира присъждането на разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 2100 лева.
Ищецът е направил възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на претендираното от
ответника адвокатско възнаграждение. Следва да се има предвид, че предмет на делото е
4
както иск за признаване уволнението за незаконно, за който минималното адвокатско
възнаграждение е в размер на минималната работна заплата към момента на сключване на
договора за правна защита – 12.05.2022 г., а именно – сумата от 710 лева. По иска с правно
основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ за осъждане на ответника да заплати обезщетение на ищеца
за оставането му без работа в размер на 3436,54 лева минималното възнаграждение съгласно
чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредбата към момента на сключване на договора за правна защита е в
размер на 470,56 лева. Т.е. минималният размер на адвокатското възнаграждение за правна
защита и съдействие по настоящото дело е в размер на 1180,56 лева към момента на
сключване на договора за правна защита. Като взе предвид неголямата фактическа и правна
сложност на настоящото, съдът намира възражението на процесуалния представител на
ищеца за прекомерност на претендираното от ответника адвокатско възнаграждение за
основателно, поради което на ответника следва да бъде присъдена сумата в размер на 1500
лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от А. Е. К., ЕГН: **********, с адрес: гр. С., ж.к. „М. 1“, бл.
95, вх. 7, ет. 7, ап. 109 срещу „С. А. И.“ ЕООД, ЕИК: ЕИК, със седалище и адрес на
управление: гр. С., ул. „М.“ №1, представлявано от управителя М. Ж. - С. иск с правно
основание чл. 344, ал. 1, т. 1, вр. чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 2 КТ за отмяна на заповед №01 на
управителя на ответното дружество, с която на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, предл. второ КТ
и Заповед №1 от 05.01.2022 г. на управителя на „САПИ“ ЕООД за съкращаване на
длъжността на ищеца, трудовото правоотношение на ищеца е прекратено, считано от
07.01.2022 г. без спазване срока на предизвестие.
ОТХВЪРЛЯ предявения от А. Е. К., ЕГН: **********, с адрес: гр. С., ж.к. „М. 1“, бл.
95, вх. 7, ет. 7, ап. 109 срещу „С. А. И.“ ЕООД, ЕИК: ЕИК, със седалище и адрес на
управление: гр. С., ул. „М.“ №1, представлявано от управителя М. Ж. - С. иск с правно
основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ за осъждане на ответното дружество да му заплати сумата от
3436,54 лева, представляваща обезщетение за оставането му без работа за периода
08.02.2022 г. до 20.03.2022 г.
ОСЪЖДА А. Е. К., ЕГН: **********, с адрес: гр. С., ж.к. „М. 1“, бл. 95, вх. 7, ет. 7,
ап. 109 да заплати на „С. А. И.“ ЕООД, ЕИК: ЕИК, със седалище и адрес на управление: гр.
С., ул. „М.“ №1, представлявано от управителя М. Ж. - С. на основание чл. 78, ал. 3 ГПК
5
сумата в размер на 1500 лева, представляваща заплатено от ответника адвокатско
възнаграждение за правна защита и съдействие в настоящото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6