Р Е Ш Е Н И Е

 

 

Номер

Година

14.11.2023

Град

Кърджали

В ИМЕТО НА НАРОДА

Кърджалийски административен

Съд

състав

На

19.10.

Година

2023

В публично заседание и следния състав:

Председател

АНГЕЛ МОМЧИЛОВ

Членове

Съдебни заседатели

Секретар

Павлина Петрова

Прокурор

като разгледа докладваното от

Ангел Момчилов

Адм.

дело номер

241

по описа за

2023

година.

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК във вр. с чл. 163, т. 3 във вр. с чл. 162, т. 5 и т. 10 във вр. с чл. 168, т. 4 във вр. с чл. 170, т. 1 от Правилника за устройството и дейността на Академията на МВР.

Депозирана е жалба от Д.В.К. от ***, против Заповед № 4581з-1512/22.06.2023 г., издадена от *** И. В. - ректор на Академията на МВР – София, с която на основание чл.163, т. 3 във вр. с чл. 162, т. 5 и т. 10 във вр. с чл. 168, т. 4 във вр. с чл. 170, т. 1 от Правилника за устройството и дейността на Академията на МВР, е наложено наказание „Отстраняване от академията“ на *** Д.В.К. от *** курс на факултет „***” към Академията на МВР-София, считано от датата на връчване на заповедта. Със заповедта е постановено жалбоподателят да възстанови съответните разходи за обучението си.

В жалбата са развити доводи за незаконосъобразност на оспорения акт като издаден в противоречие с материалния закон, при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, накърняващи правота на защита.

Твърди, че на 12.06.2023 г. не е извършил вменените му нарушения на Правилника за настаняването и ползването на общежитията на Академията на МВР.

Излага съображения, че описаните в заповедта факти и обстоятелства не отговарят на действителността. В този смисъл сочи, че на посочената дата и час в общежитие № *, стая № **, не бил употребявал алкохол, както и не бил изричал нецензурни думи, отправени към сътрудник по охрана на Академия на МВР.

Сочи, че по време на извършената дисциплинарна проверка, касаеща поведението му на 12.06.2023 г., били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които накърнили правото му на защита, налагащи отмяна на атакуваната заповед.

Предвид това атакуваната заповед на ректора на Академията на МВР се явявала незаконосъобразна, като наказанието му било необосновано и наложено при неправилно приложение на материалния закон.

Счита, че с издаването на оспорения акт и наложеното му наказание „отстраняване от Академията“ от ** ВРК на факултет „***” към Академията на МВР-София, се нарушавал принципа на съразмерността, посочен в чл.6 от АПК.

Моли съда да постанови решение, с което да отмени Заповед № 4581з-1512/22.06.2023 г., издадена от *** И. В. - Ректор на Академията на МВР – София, с която на основание чл.163, т. 3 във вр. с чл. 162, т. 5 и т. 10 във вр. с чл. 168, т. 4 във вр. с чл. 170, т. 1 от Правилника за устройството и дейността на Академията на МВР, е наложено наказание „Отстраняване от академията“ на *** Д.В.К. от *** курс на факултет „***” към Академията на МВР-София, считано от датата на връчване на заповедта. Претендира присъждането на деловодни разноски.

По жалбата е депозиран писмен отговор с вх. № 2171/11.08.2023 г. от ректора на Академия на МВР – *** И. В., действащ чрез пълномощника главен юрисконсулт Л. И. И., в който оспорва изцяло депозираната жалба. Развити са доводи за законосъобразност и обоснованост на наложеното дисциплинарно наказание. Моли съдът да постанови акт, с който да отхвърли депозираната жалба, срещу Заповед № 5481з-1512/22.06.2023 г. на ректора на Академията на МВР. При условията на евентуалност, при случай, че съдът уважи жалбата, моли да редуцира заплатеното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение до минималния, предвиден от закона размер.

В съдебно заседание, жалбоподателят лично и чрез адв. Н.М., поддържа жалбата по изложените в нея доводи. Представя писмена защита, в която са развити съображения в подкрепа на твърденията за незаконосъобразност на оспорения акт.

Ответникът по жалбата – Ректор на Академията на МВР, не се явява и не изпраща представител. От пълномощника главен юрисконсулт Л. И. е постъпил отговор с вх. № 2795/19.10.2023 г., с който моли съдът да разгледа производството по делото в отсъствие на представител на ответника.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и поотделно, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Д.В.К. е курсант *** курс на факултет „***” към Академията на МВР - София.

Със Заповед № 4581з-76/16.01.2023 г. на декана на факултет „***“ в Академията на МВР/л. 47/ на жалбоподателя, на основание чл. 162, т. 10 и чл. 163, т. 3 от Правилника за устройство и дейността на Академията на МВР, е било наложено наказание „порицание“ за срок от девет месеца.

Със Заповед № 4581з-1512/22.06.2023 г./л. 23 – л. 26/, издадена от *** И. В. - ректор на Академията на МВР – София, на основание чл. 163, т. 3 във вр. с чл. 162, т. 5 и т. 10 във вр. с чл. 168, т. 4 във вр. с чл. 170, т. 1 от Правилника за устройството и дейността на Академията на МВР, е наложено наказание „Отстраняване от академията“ на *** Д.В.К. от *** курс на факултет „***” към Академията на МВР-София, считано от датата на връчване на заповедта.

Видно от обстоятелствената част на заповедта, наказанието е наложено за това, че на 12.06.2023 г. в 21:45 ч. при извършване на проверка от сътрудник по охрана па Академия на МВР било установено, че на *** етаж в общежитие № *, в стая **, група курсанти, сред които бил Д.В.К., от ** ВРК на факултет *** нарушават чрез силен говор и викове тишината в общежитието На опитите на сътрудника по охрана да осъществи контакт, курсантите не отключват врата и отговарят с нецензурни обръщения. От помещението са иззети пет отворени бутилки от бира.

Посочено е, че е нарушена забраната за внасяне и употреба на алкохол в  Академията МВР, което представлява нарушение по чл. 162, т. 5 от Правилника за устройството и дейността на Академията на МВР, а именно нарушаване на дисциплината и нормативно установения ред в академията, който нормативен ред е уреден в Правилника настаняването и ползването на общежитията на Академията на МВР.

В заповедта са изложени мотиви, че на курсанта Д.В. е било наложено дисциплинарно наказание със Заповед per. № 45813-76/16.01.2023 г., за идентично нарушение, касаещо внасянето и употребата на алкохолни напитки в общежитието. Със същата, връчена на 15.02.2023 г., курсантът е бил предупреден, че при повторно извършване на подобно деяние, ще му бъде наложено по-тежко наказание.

Процесната заповед е връчена на К. на 22.06.2023 г.

По делото са разпитани в качеството им на свидетели З. А. С. и И. А. К. – курсанти в Академията на МВР. В показанията си св. С. сочи, че 12.06.2023 г. бил в стаята на жалбоподателя - № *** в общежитието, като около 21.45 ч. играели настолна игра, което и били описали в обясненията. В помещението били той, Д. и неговите двама съквартиранти – Д. Е. и К. А.. Категорично отрича някой от курсантите, включително Д.В. да е употребявал алкохол. Заявява, че чул почукване на вратата. В случая водели битка и били със слушалки като играта била доста оспорвана, същата осигурявала международен разговор и между играчите имало разни цинизми. При второто почукване решил да отиде да отвори вратата, но чул силен удар. Отдръпнал се, и на втория удар вратата тръгнала да пада към него. Видял, че оперативният влязъл в стаята, като бил доста агресивен. По време на проверката в стаята били открити празни бутилки от бира, за които не му било известно от кога се намирали в помещението. Твърди, че не им била извършвана проверка за употреба на алкохол.

Св. К. твърди, че същата вечер бил в стаята си в общежитието/***/, пишел си по дипломната работа и по някое време чул силен шум, като тропот, все едно, че се разместват мебели, които се вдигат и се тръшкат. След известно време дошъл съквартирантът му и казал: „Видял ли си какво е станало?“ Излязъл в коридора и видял, че вратата на стаята на Д.К. е на пода, имало разхвърлени части от самата врата. Сочи, че същата вечер разговарял с жалбоподателя и другите курсанти, които били адекватни и нямали вид на употребили алкохол. Свидетелят твърди, че след смяната на коменданта в общежитието нещата се променили в негативна насока – започнала да царува анархията и самите оперативни се държали като началници към подчинени и да си правят с курсантите, каквото си искат.  

При така установената по делото фактическа обстановка, след преценка на допустимостта на жалбата и при извършената на основание чл. 168, ал. 1  от АПК във вр. с  чл. 168, т. 4 от Правилника за устройството и дейността на Академията на МВР/ПУДАМВР/, проверка за законосъобразност на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК, съдът намира, че процесната жалба е допустима като подадена в законоустановения 14-дневен срок от съобщаването на акта/връчена на адресата й на 22.06.2023 г., а жалбата срещу акта е постъпила в канцеларията на съда на 23.06.2023 г./ и от лице, имащо правен интерес от обжалването, като разгледана по същество се явява основателна, респ. оспорената заповед е незаконосъобразна.

Заповедта е издадена от компетентен орган – Ректора на Академията на МВР, който е дисциплинарно наказващ орган съгласно разпоредбата на чл. 170, т. 1 от ПУДАМВР.

Оспореният акт е издаден в изискуемата от закона писмена форма и  съдържа реквизитите, предвидени в чл. 172, т. 2 от ПУДАМВР. Изложени са фактическите и правни основания за издаването й като органът е посочил като фактическо основание за издаване на акта извършеното дисциплинарно нарушение в срока на изтърпяване на наказание „порицание“, за което е приложено и основанието по чл. 168, т. 4 от ПУДАМВР.

Спазено е въведеното в чл. 169 от ПУДАМВР, при установяване на дисциплинарното нарушение, задължително да се изслушват или приемат писмените обяснения на обучаваните лица – в случая на Д.К. е била предоставена възможност да представи обяснения по случая, от която същият се е възползвал.

Съдът намира, че оспорената заповед е незаконосъобразна като издадена в противоречие с материалния закон – отменително основание по чл. 146, т. 4 от АПК.

Съгласно разпоредбата на чл. 171, ал. 2 от ПУДАМВР дисциплинарното наказание се налага с мотивирана писмена заповед, в която се посочват: извършителят; мястото, времето и обстоятелствата, при които е извършено нарушението; доказателствата, въз основа на които е установено нарушението; правното основание и наказанието, което се налага; срокът на наказанието; пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва.

Нормата на чл. 167 от ПУДАМВР въвежда изискването, при определяне на дисциплинарното наказание да се вземат предвид тежестта на нарушението, последиците, обстоятелствата, при които е извършено, вината и цялостното поведение.

В процесната заповед е прието, че с поведението си курсантът Д.В. е извършил едновременно две нарушения на служебната дисциплина, посочени като: нарушаване на забраната в общежитията на Академията на МВР да се внасят и употребяват спиртни напитки/чл. 22, т. 3 от Правилника за настаняването и ползване на общежитията на Академията на МВР, квалифицирано като нарушение на чл. 162, т. 5 от ПУДАМВР; и нарушение на чл. 162, т. 10, пр. първо от ПУДМВР –„морална разпуснатост, злоупотреба с алкохол“. Последното е обосновано с доводи за употреба на нецензурни изрази. От съдържанието на заповедта е видно, че изводите за внасяне и употреба на алкохол, както и употребата на нецензурни изрази, са основани на съдържанието на докладни записки с рег. № 4581р-11358/13.06.2023 г. и № 4581р-11378/13.06.2023 г.; писмени обяснения с рег. № 4581р-11496/14.06.2023 г., № 4581р-11495/14.06.2023 г., № 4581р-11494/14.09.2023 г., както и обяснения от жалбоподателя с  рег. № 4581р-11460/14.06.2023 г. 

Анализът на всички приложени към приетата по делото административна преписка обяснения и докладни записки/л. 29 – л. 45 от делото/, сочи липсата на конкретни данни, от които да се изведе изводът, че на 12.06.2023 г. в 21.45 часа в общежитие № *, стая **, жалбоподателят К. да е употребявал нецензурни изрази, насочени спрямо сътрудник по охраната в Академията, както и да е внасял или употребил алкохол в общежитието. В тази връзка, както вече бе посочено по-горе, от фактическа страна в заповедта е посочено, че на цитираната дата че на *** етаж в общежитие № *, в стая **, група курсанти, сред които бил Д.В.К., от ** ВРК на факултет *** нарушават чрез силен говор и викове тишината в общежитието На опитите на сътрудника по охрана да осъществи контакт, курсантите не отключват врата и отговарят с нецензурни обръщения. От помещението са били иззети пет отворени бутилки от бира. Видно от докладна записка с рег. № 4581р-11358/13.06.2023 г., изготвена от И.М., същият е посочил, че на 12.06.2023 г. е постъпил нощна смяна като дежурен по Академия като към 21.45 часа установил, че на *** етаж се чува силен говор. Констатирал, че шумът е от стая ** и се представил, почуквайки на вратата. От стаята чул нецензурни изрази/описани в докладната записка/, след което разбил вратата. Влизайки в помещението заварил петима курсанти, сред които и Д.В.. В записката е отразено, че курсантите се държали грубо и арогантно, като иззел пет отворени бутилки от бира. Около 22.40 часа курсантите се явили в ректората и миришели на алкохол. 

В докладна записка с рег. № 4581р-11378/13.06.2023 г., изготвена от началник сектор „***“ е посочено, че на 12.06.2023 г. курсантите Д. Е. Е., К. М. А., Д.В.К. и З. А. С. били заварени в ситуация да употребяват алкохол, както и проявили неморално поведение.

  На жалбоподателя е вменено извършването на дисциплинарни нарушения по чл. 162, т. 5 и т. 10 от ПУДАМВР - нарушаване на дисциплината и нормативно установения ред в академията; морална разпуснатост, злоупотреба с алкохол.

Настоящият съдебен състав намира, че извършването на приетите от органа дисциплинарни нарушения на ПУДАМВР от страна на Д.В.К., не се установява по делото. Нещо повече, според съда, още в хода на образуваното дисциплинарно производство не са били налице конкретни и непротиворечиви доказателства, от които дисциплинарнонаказаващият орган да обоснове извода, че жалбоподателят е извършил вменените му дисциплинарни нарушения. 

Във връзка с горното на първо място следва да се отбележи, че по преписката липсват конкретни доказателства, от които да се установи, че на 12.06.2023 г. в стая № ** в общежитието на Академията, курсантът Д.К. да е внесъл и/или употребил алкохол. От представените и приети по делото доказателства се налага изводът, че това обстоятелство е прието от органа въз основа на факта, че в посоченото помещение са били открити 5 отворени бутилки от бира. При внимателния прочит на всички докладни записки и обяснения от ангажираните лица обаче се констатира, че липсват каквито и да са данни, че бутилките са имали някакво съдържание на алкохол, включително и бира. Нещо повече, очевидно е, че същите са били празни, в противен случай биха били налични някакви, макар и твърде общи данни за тяхното съдържание. На следващо място, процесното помещение – стая ** е било обитавано от няколко лица, а не единствено от жалбоподателя, при което е и крайно неясно въз основа на какви конкретни доказателства и данни дисцилинарнонаказващият орган е приел, че именно Д.К. е внесъл алкохол и употребил алкохол в общежитието. Единствено в докладната записка на сътрудника по охраната е посочено с едно изречение, че при влизането им ректората около 22.40 часа, курсантите миришели на алкохол, особено А.. Тези данни от една страна са твърде неконкретизирани и общи, за да обосноват каквато и да е употреба на алкохол от страна на К., още повече, че се касае за субективно възприятие от страна на далия обяснението, неподкрепено с конкретни данни за извършена проба за наличие на алкохол, напр. с техническо средство, с каквото очевидно е разполагала Академията. От друга страна, в обясненията на М. не се съдържат никакви данни, че при навлизането в помещението/стая **/ е усетил миризма на алкохол, което неиминуемо би му направило впечатление, ако някое от лицата в помещението е употребявал алкохол в стаята. Следва да се отбележи и това, че данните относно усетена миризма на алкохол, излъчвана от курсантите, касаят 22.40 часа на 12.06.2023 г., т.е. около 55 минути след посочения в обясненията и заповедта час на извършване на нарушението – 21.45 ч.

По изложените съображения съдът намира, че възприетото от ректора на Академията на МВР нарушение на чл. 22, т. 3 от Правилник за настаняването и ползване на общежитията на Академията на МВР/л. 62 – л. 67 от делото/, не е доказано, респ. не е доказано и извършването на вмененото на жалбоподателя нарушение по чл. 162, т. 5 от ПУДАМВР.

На следващо място, в хода на съдебното следствие не се установи и възприетото от органа дисциплинарно нарушение по чл. 162, т. 10, пр. първо от ПУДАМВР, извършено от Д.К.. Аналогично с гореизложеното, съдът счита, че наказващия орган е изградил изводите си за наличие на така посоченото дисциплинарно нарушение при неизяснена фактическа обстановка и при липсата на конкретни доказателства, установяващи укорими действия от страна на жалбоподателя. Наличието на „морална разпуснатост“ по смисъл на горецитираната разпоредба, е основано единствено на данни за изречени нецензурни изрази от обитатели на стая ** на 12.06.2023 г. в общежитието на Академията спрямо сътрудника по охраната, които обаче са били възприети от лицето при затворена врата на помещението и без данни за конкретното лице, което ги е използвало. Още веднъж следва да се посочи, че в помещението са били общо 5 курсанти, сред които и жалбоподателят, като изготвилия докладната записка по случая – И.М. не сочи, кой конкретно е изрекъл изразите, тъй като чул същите през затворената врата на стаята, поради което и я разбил. Неясно е въобще доколко изразите са били насочени към конкретно лице, от кого са били изречени, още по-малко пък от Д.К. и изобщо как от две изречения би могло да се обоснове извод за наличието на „морална разпуснатост“. За прецизност следва да се посочи, че доказателствата по делото не обосновават и наличието на „злоупотреба с алкохол“ по смисъл на чл. 162, т. 10 от ПУДАМВР, като твърдения за такава злоупотреба не са изложени в процесната заповед и релевантните докладни записки, въз основа на които е издадена.

В заключение настоящият състав счита, че дисциплинарно наказващият орган не извършил собствени фактически установявания относно поведението на Д.В.К. на 12.06.2023 г. около 21.45 часа в общежитието на Академията, поради което неправилно, необосновано и при липса на доказателства е приел, че жалбоподателят е извършил дисциплинарни нарушения по  чл. 162, т. 5 и т. 10 от ПУДАМВР. Предвид това и независимо от обстоятелството, че към 12.06.2023 г. Д.К. е изтърпявал наказание „порицание“ за срок от 9 месеца, наложено със Заповед № 4581з-76/16.01.2023 г. на декана на факултет „***“ в Академията на МВР, то ангажирането на дисциплинарната отговорност на жалбоподателя по чл. 168, т. 4 от ПУДАМВР е незаконосъобразно поради липсата на материалноправната предпоставка за това, а именно извършването на дисциплинарно нарушение в срока на наложено наказание „порицание“.

По изложените съображения, съдът намира, че оспорената Заповед № 4581з-1512/22.06.2023 г., издадена от *** И. В. - ректор на Академията на МВР – София, с която на основание чл.163, т. 3 във вр. с чл. 162, т. 5 и т. 10 във вр. с чл. 168, т. 4 във вр. с чл. 170, т. 1 от Правилника за устройството и дейността на Академията на МВР, е наложено наказание „Отстраняване от академията“ на *** Д.В.К. от *** курс на факултет „***” към Академията на МВР-София, се явява незаконосъобразна като постановена при наличието на отменителното основание по чл. 146, т. 4 от АПК, а именно в противоречие с материалния закон, поради което следва да бъде отменена.

При този изход на делото и предвид надлежно въведеното искане в жалбата за присъждането на разноски, то на основание чл. 143, ал. 1 от АПК в полза на Д.В.К. следва да бъдат присъдени деловодни разноски за настоящето производство в размер на 490 лв., от които 10 лв. внесена държавна такса при образуване на делото и 480 лв., произтичащи от заплатено възнаграждение за адвокат в брой съгласно Договор за правна защита и съдействие № **/*** г./л. 79, стр. 2/, за което договорът служи като разписка за платената сума. Заплатеното възнаграждение е под минималния размер, предвиден в чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г.  за минималните размери на адвокатските възнаграждения/в редакцията с ДВ, бр. 88 от 2022 г./, съгласно която норма за процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела без определен материален интерес, извън случаите по ал. 2, възнаграждението е 1000 лв. Предвид това и независимо от надлежно релевирано възражение за прекомерност от страна на ответника, съдът намира, че разноските за адвокатско възнаграждение следва да бъдат присъдени в пълен размер. Разноските следва да бъдат възложени в тежест на Академията на МВР гр. София, която е юридическо лице на бюджетна издръжка – чл. 2, ал. 2 от ПУДАМВР.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът 

 

                                            Р Е Ш И  :

 

ОТМЕНЯ Заповед № 4581з-1512/22.06.2023 г., издадена от *** И. В. - ректор на Академията на МВР – София, с която на основание чл.163, т. 3 във вр. с чл. 162, т. 5 и т. 10 във вр. с чл. 168, т. 4 във вр. с чл. 170, т. 1 от Правилника за устройството и дейността на Академията на МВР, е наложено наказание „Отстраняване от академията“ на *** Д.В.К. от *** курс на факултет „***” към Академията на МВР-София, считано от датата на връчване на заповедта, като незаконосъобразна.

ОСЪЖДА Академия на Министерство на вътрешните работи, със седалище: ***, да заплати на Д.В.К. от ***, с ЕГН **********, деловодни разноски в размер на 490 лв.

Препис от решението да се връчи на страните.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС, чрез Административен съд – Кърджали, в 14-дневен срок от съобщаването му.

                                                                              Председател: