Решение по дело №41/2023 на Административен съд - Русе

Р Е Ш Е Н И Е

              № 178

гр.Русе, 26.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РУСЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в открито заседание на четиринадесети юни през две хиляди двадесет и трета година, в състав:

  Председател:   И. ЙОСИФОВ

Членове:   ГАЛЕНА ДЯКОВА

ДИАНА КАЛОЯНОВА

при секретаря Наталия Георгиева и с участието на прокурора Диана Неева, като разгледа докладваното от съдия Йосифов к.а.д. № 41 по описа на съда за 2023 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.208 и сл. от АПК вр. чл. с чл.72, ал.4, изр.второ от ЗМВР.

Образувано е по касационна жалба от И.З.Й. ***, чрез процесуалния му представител, против решение № 669/17.11.2022 г., постановено по ч.н.д. № 1226/2022 г. по описа на Районен съд – Русе, с което е потвърдена заповед за задържане на лице рег. № 1882зз-34/19.07.2022 г., издадена от Р.Р.М., на длъжност старши полицейски инспектор в Първо РУ при ОД на МВР – Русе. С посочената заповед за задържане, на основание чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР, е разпоредено задържането на касатора за срок от 24 часа. В касационната жалба и в представената писмена защита се излагат подробни съображения за неправилността на обжалваното решение – касационно основание по чл.209, т.3 от АПК, поради допуснато от първоинстанционния съд нарушение на материалния закон и необоснованост на направените фактически изводи.  Иска решението на първоинстанционния съд да бъде отменено като се постанови ново решение, с което да се отмени издадената заповед за задържане. Претендира се присъждането на направените деловодни разноски за двете съдебни инстанции.

Ответникът по жалбата - Р.Р.М., на длъжност старши полицейски инспектор в Първо РУ при ОД на МВР – Русе, чрез процесуален представител гл. юрисконсулт Т.Й., в представено писмено възражение срещу жалбата вх. № 32443 от 21.12.2022 г. по описа на РС – Русе, в хода на делото по същество, както и в депозирана писмена защита вх. № 2662 от 21.06.2023 г. по описа на съда, развива съображения за нейната неоснователност. Иска решението на РС - Русе да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на разноски, съгласно представен списък на разноските.

Представителят на Окръжна прокуратура – Русе дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Сочи, че фактическите основания, описани в заповедта за задържане, кореспондират на правните основания за издаването й като обосновават наличие на данни за извършено престъпление от касатора, включително в светлината на тълкуването на съюзното законодателство, направено с решението на Съда на ЕС по дело C-608/21.

 

 

След като обсъди оплакванията в жалбата, становищата на страните и събра­ни­те по делото доказателства, съдът прие за установено следното:

Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срок, от надлежна страна, срещу невлязъл в сила съдебен акт, поради което подлежи на разглеждане. Разгледана по същество тя се явява неоснователна.

Въз основа на събраните от първоинстанционния съд доказателства се установява следната фактическа обстановка:

Със заповед за задържане на лице рег. № 1882зз-34, издадена на 19.07.2022 г., в гр. Русе, в 00:13 часа, от Р.Р.М., на длъжност старши полицейски инспектор в Първо РУ при ОД на МВР – Русе е задържано за срок от 24 часа в конвойно – ОД на МВР - Русе лицето И.З.Й.. Като правно основание за издаване на заповедта е посочена разпоредбата на чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР, а като фактическо основание – „извършва непристойно действие, грубо нарушаващо обществения ред, като прави опит за нанасяне на телесна повреда по хулигански подбуди, пробождайки Мартин Гошев Ангелов /с посочени данни за лицето/ с остър предмет в областта на гърдите – престъпление по чл.325, ал.1 от НК“. Районният съд е приел, че цитираната заповед за задържане на лице, оспорена пред него от И.Й., е законосъобразна, тъй като е издадена от компетентен орган в кръга на предоставените му правомощия по чл.72 от ЗМВР, при спазване на процесуалните правила, в писмена форма, с посочване на правните и фактически основания за издаването й, като от събраните в хода на делото доказателства в тяхната съвкупност безспорно е установено наличието на предпоставките за налагане на процесната административна мярка. Приемайки, че заповедта не страда от твърдяните от жалбоподателя пороци, районният съд е отхвърлил оспорването по жалбата на И.Й..

Съгласно мотивите на контролираното съдебно решение, в случая в заповедта е посочено, че задържането е във връзка с евентуално извършено от жалбоподателя Й. и квалифицирано от полицейския орган престъпление по чл.325, ал.1 от НК – „хулиганство“. Приел е, че от писмото, изпратено от РП – Русе, се установява, че безспорно има образувано ДП – пр. пр. № 4603/2022г., по описа на РП - Русе, за подаден сигнал за извършено престъпление по чл.129, ал.1 от НК, като към момента на приключване на производството пред районния съд, наблюдаващият прокурор е уведомил съда, че с постановление е изпратил преписката по компетентност на Окръжна прокуратура – Русе (л.л.136 – 138 от ч.н.д. № 1226/2022 г. по описа на Районен съд – Русе).

Съгласно мотивите на оспорения съдебен акт, в заповедта за задържане е посочено текстово – „Непристойно действие, грубо нарушаващо обществения ред, като прави опит за нанасяне на телесна повреда по хулигански подбуди пробождайки Мартин Гошев Ангелов /с посочени данни за лицето/ с остър предмет в областта на гърдите – престъпление по чл.325, ал.1 от НК“, като според съда посочване на горните обстоятелства са достатъчно фактическо основание за издаването на оспорената пред него заповед за задържане. Счел е, че изпълнителното деяние по чл.325 от НК не изключва това и по чл.131 от НК и не е необходимо конкретизирането, ако полицейският служител прецени да изпише цифрово и евентуалното друго престъпление. РС – Русе е приел от фактическа страна за установено, че разпитаният в качеството му на свидетел по делото Мартин Гошев Ангелов /лицето, посочено в оспорената заповед за задържане/ е получил прорезна рана в областта на гърдите, като е изключително голяма вероятността тя да е получена от действията на жалбоподателя Й. при физическия им сблъсък, като по делото не са налице други обективни данни как по друг начин тази прорезна рана би могла да е получена от свидетеля.

Съдът е счел, че събраните и представени по делото доказателства доказват обоснованото предположение за евентуалната съпричастност на задържания в извършване на посоченото в заповедта престъпление и за необходимостта за прилагане на принудителна административна мярка задържане на лицето за срок от 24 часа, като в заповедта се съдържат достатъчно по обем фактически основания и описание на относимите факти и обстоятелства.

Настоящият касационен състав намира решението на първоинстанционния съд за валидно, допустимо и правилно като споделя напълно изложените в него мотиви, към които препраща на основание чл. 221, ал. 2 от АПК.

Реквизитите на съдържанието на заповедта за задържане са определени в чл.74, ал.2 от ЗМВР. Съгласно т. 2 на същата разпоредба заповедта трябва да съдържа както фактически, така и правни основания за издаването й. Като правно основание в заповедта е посочено чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР, като полицейските органи имат провомощие да задържат лице, за което има данни, че е извършило престъпление. Задържането на лице на основание чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР за срок не по-дълъг от 24 часа представлява по смисъла на чл.22 от ЗМВР принудителна административна мярка, която има за цел чрез задържането да се предотврати възможността лицето да извърши престъпление, да продължи да извършва престъпление или да се укрие. За прилагането на процесната принудителна административна мярка не е необходимо да са събрани доказателства, установяващи по категоричен начин вината на лицето, извършило престъпление по смисъла на НК. Това е видно и от възприетия от законодателя различен стандарт на доказване в административното производство по издаване на заповедта за задържане и в евентуално последвалото го наказателно производство. Разпоредбата на чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР изисква единствено наличието на данни, че задържаното лице е извършило престъпление, докато, за сравнение, чл.64, ал.4 вр. чл.63, ал.1 от НПК, за вземане на мярка „задържане под стража“ в досъдебното производство е необходимо да е налице обосновано предположение, че обвиняемият е извършил престъпление, което се наказва с лишаване от свобода или друго по-тежко наказание, и доказателствата по делото да сочат, че съществува реална опасност обвиняемият да се укрие или да извърши престъпление. Данните по чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР следва да са налице преди издаване на административния акт за задържането на лицето, а не да се установяват след това. Обратното, както сочи и районният съд, би довело по-скоро до произвол при прилагането на мярката и необосновано задържане на лица, което противоречи на целта й. Целта на мярката е не да се ограничи свободата на лицето, а да се попречи на заподозрения да извърши престъпление, да се укрие, или да заличи следите от извършено престъпление, както и да осуети предприемането на наказателно преследване срещу него. Задържането с правно основание чл.72, ал.1, т.1 и т.2 от ЗМВР, като принудителна административна мярка (ПАМ), се предприема от полицейския орган при условията на оперативна самостоятелност.  Както се приема в т.34 – т.39 от решение от 25.05.2023 г. по дело C‑608/21 на Съда на ЕС, Директива 2012/13/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2012 година относно правото на информация в наказателното производство е приложима и по отношение на задържането на лица по реда на чл.72 от ЗМВР. Щом задържането на лица на това основание попада в приложното поле на правото на ЕС, то по отношение на настоящия случай се явява приложима и Хартата на основните права на ЕС (ХОПЕС). Съгласно чл.6, § 1, първа алинея от Договора за ЕС тя има същата юридическа сила като Договорите и поради това е част от първичното право на Съюза. Текстът на чл.51, § 1 гласи, че разпоредбите на настоящата харта се отнасят за институциите, органите, службите и агенциите на Съюза при зачитане на принципа на субсидиарност, както и за държавите-членки, единствено когато те прилагат правото на Съюза. В този смисъл те зачитат правата, спазват принципите и насърчават тяхното прилагане в съответствие със своите компетенции и при зачитане на предоставените в Договорите компетенциите на Съюза.

В чл.52, § 3 от ХОПЕС е предвидено, че доколкото Хартата съдържа права, съответстващи на права, гарантирани от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, техният смисъл и обхват са същите като дадените им в посочената Конвенция. Тази разпоредба не пречи правото на Съюза да предоставя по-широка защита. Разпоредбата на чл.6 от ХОПЕС гласи, че всеки има право на свобода и сигурност. Тази разпоредба, както и основните права по ХОПЕС, следва да бъдат тълкувани и предвид Разясненията относно Хартата на основните права (2007/C 303/02). Това е предвидено изрично в нейния преамбюл: „При съблюдаване на компетенциите и задачите на Съюза, както и принципа на субсидиарност, настоящата Харта потвърждава отново правата, които произтичат по-специално от общите за държавите-членки конституционни традиции и международни задължения, както и от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, от приетите от Съюза и от Съвета на Европа социални харти, от практиката на Съда на Европейския съюз и на Европейския съд по правата на човека. В този контекст Хартата ще бъде тълкувана от юрисдикциите на Съюза и на държавите-членки, като надлежно се вземат под внимание разясненията, установени под ръководството на президиума на Конвента, който изработи Хартата, и актуализирани под ръководството на президиума на Европейския конвент“. В този смисъл изрично е и разпоредбата на чл.6, § 1, трета алинея от ДЕС, която гласи, че правата, свободите и принципите, съдържащи се в Хартата, се тълкуват съгласно общите разпоредби на дял VII на Хартата, уреждащи нейното тълкуване и прилагане, и като надлежно се вземат предвид разясненията в Хартата, които посочват източниците на тези разпоредби.

Така в разясненията по чл.6 от ХОПЕС е посочено, че правата по член 6 съответстват на правата, гарантирани от член 5 от ЕКПЧ, и в съответствие с член 52, параграф 3 от Хартата имат същия смисъл и същия обхват. От това следва, че ограниченията, които могат законно да им бъдат наложени, не могат да надхвърлят границите, позволени от член 5 от ЕКПЧ.

Разпоредбата на чл.5, § 2 от ЕКПЧ предвижда, че на всеки арестуван трябва незабавно да бъдат съобщени на разбираем за него език основанията за арестуването му и всички обвинения, които му се предявяват.

В константната практика на ЕСПЧ се приема, че не е необходимо причините за задържането на лицето да бъдат изложени в решението, разрешаващо задържането, както и да да бъдат изложени писмено или в някаква специална форма [1]. Причините за ареста могат да бъдат съобщени или да станат ясни в хода на разпита след ареста [2]. Освен това арестуваните лица не могат да твърдят, че не са разбрали причините за задържането си при обстоятелството, че са задържани непосредствено след извършване на престъпно и умишлено деяние [3].

Неоснователен се явява доводът на процесуалния представител на жалбоподателя, че събирането от страна на първоинстанционния съд на писмени и гласни доказателства само по себе си представлява едно дописване на мотиви към издадената заповед, което било недопустимо. Твърди се още, че недопустимо било съдът да приема и преценява материалната законосъобразност на заповедта на други фактически и правни основания, различни от посочените в нея, като законосъобразността на същата следва да се преценява във връзка с доказателствата, които са съществували към момента на издаването й. Противно на твърденията на касационния жалбоподател, районният съд е установил с допустими по закон доказателства и доказателствени средства, правилно и в пълна степен относимите за случая факти и обстоятелства и въз основа на тях е извел напълно обосновани правни изводи за законосъобразност на оспорената пред него заповед за задържане на лице. Анализирайки събраните по делото писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, районният съд е формирал изводи за факти и обстоятелства, описани в оспорената пред него заповед за задържане, което всъщност спомага за пълното, всеобхватно и обективно изясняване на случая и не води до различни от изложените в нея фактически констатации. Освен това по този начин съдът е дал отговор и на наведени от страна на жалбоподателя възражения, свързани именно с установяване на фактическата обстановка по делото, както и с основното му възражение, наведено пред съда, относно наличието на несъответствие между фактическите и правни основания на задържането, тъй като, според жалбоподателя, между словесно изписаното престъпление, което се сочи да е извършил, има разминаване с посоченото правно основание.

По повод конкретните възражения, наведени в касационната жалба и в депозираните по делото писмени бележки съдът намира за необходимо да допълни следното към мотивите на първата съдебна инстанция, с които последната е потвърдила оспорената пред нея заповед за задържане.

На първо място неоснователен се явява доводът на процесуалния представител на жалбоподателя досежно незаконосъобразност на оспорената пред РС – Русе заповед за задържане, тъй като дадената от полицейския орган правна квалификация на предполагаемото престъпно деяние не съответствала на словесното описание на състава на престъплението. Според касатора това се установявало по несъмнен начин и от представеното пред касационната инстанция постановление № 4603 от 26.10.2022 г. на РП – Русе, с което прокурор при РП – Русе отказал да образува досъдебно наказателно производство по пр. преписка вх. № 4603/2022 г. по описа на РП - Русе, преписка УРИ 1882-13425/2022 г. по описа на Първо РУ при ОД на МВР – Русе и е прекратил проверката по преписката, като е приел, че на лицето Мартин Гошев Ангелов, на посочените дата, час и място, било нанесено телесно увреждане – лека телесна повреда, което обаче съгласно чл.161 от НК се преследва по тъжба на пострадалия (л. л. 27 и 28 от делото).

Посоченият довод е неоснователен в светлината на постановеното от СЕС с решение по дело С-608/21 г. То е постановено по повод преюдициално запитване по чл.267 от ДФЕС и съгласно чл.633 от ГПК е задължително за всички съдилища и учреждения в Р България, като поставеният втори преюдициален въпрос от Софийски районен съд касае именно начина на мотивиране на заповедта за задържане на лица по ЗМВР и тълкуването на чл.6, § 2 от Директива 2012/13/ЕС. Според поставеното запитване спорен е въпросът дали посочената разпоредба изисква заповедта за задържане да съдържа информация относно престъпното деяние, в извършването на което едно арестувано лице е заподозряно, включително за времето, мястото, начина на извършване и конкретното участие на лицето в него и следващата се наказателноправна квалификация. Именно по последния въпрос и по-конкретно степента, до която посочената в заповедта наказателноправна квалификация следва да съответства на обстоятелствената част на заповедта за задържане, са и основната група от оплаквания в касационната жалба, доколкото се твърди, че изложените в оспорената пред районния съд заповед обстоятелства сочат не на престъплението по чл.325 от НК  (хулиганство), а на лека телесна повреда от хулигански подбуди с различна правна квалификация.

Разпоредбата на чл.6, § 2 от Директива 2012/13/ЕС гласи, че държавите-членки гарантират, че заподозрените лица или обвиняемите, които са арестувани или задържани, са информирани относно основанията за техния арест или задържане, включително за престъпното деяние, в извършването на което са заподозрени или обвинени.

Съгласно чл.3, § 1, б.“в“ от същата директива,  държавите-членки гарантират, че на заподозрените лица или обвиняемите се предоставя незабавно информация относно най-малко следните процесуални права, както се прилагат съгласно националното право, с цел да се позволи ефективното им упражняване: правото на информация относно обвинението в съответствие с член 6. Разпоредбата на чл.3, § 2 от своя страна гласи, че държавите-членки гарантират, че информацията, предвидена в параграф 1, се предоставя устно или писмено, на прост и достъпен език, като се отчитат специфичните потребности на заподозрени лица или обвиняеми в уязвимо положение.

Съгласно съображение 28-мо от преамбюла на тази директива, на заподозрените лица или на обвиняемите се предоставя незабавно информация относно престъпното деяние, в извършването на което лицето е заподозряно или обвинено, като това става не по-късно от техния първи разпит в наказателното производство от полицията или от друг компетентен орган, без да се нарушава хода на текущи разследвания. Описание на фактите, включително, ако са известни, времето и мястото, свързани с престъпното деяние, в извършването на което лицето е заподозряно или обвинено, както и евентуалната правна квалификация на предполагаемото престъпление, следва да се предоставя с достатъчно подробности, като се отчита стадия, на който се намира наказателното производство, когато подобно описание се дава, за да се гарантира справедливостта на производството и да се позволи ефективно упражняване на правото на защита.

Според т.60 от решение по дело С-608/21 г. по описа на СЕС, задължението информацията да се предоставя с необходимите подробности се прилага и в случай на задържане по смисъла на чл.6, § 2 от Директива 2012/13/ЕС. Така с решението си (т.62 и т.63) СЕС приема, че за да се гарантира преследваната с член 6, § 2 от Директива 2012/13/ЕС цел, на задържаното лице трябва да се предостави цялата необходима информация, за да може то да оспори ефективно законосъобразността на задържането си. По-специално, от една страна, трябва да му се предостави описание на релевантните факти, които са известни на компетентните органи и са свързани с престъплението, в извършването на което лицето е заподозряно или обвинено. Това описание трябва да съдържа — освен известните време и място на настъпване на фактите — формата на участие на съответното лице в това престъпление (т.63).

От друга страна, СЕС приема (т.64 и т.65 от решението), че е необходимо също така в това описание да се включи дадената от компетентните органи неокончателна правна квалификация на престъплението, в чието извършване съответното лице е заподозряно или обвинено, стига тази квалификация да е от естество да позволи на лицето или на неговия адвокат да разбере по-добре основанията за задържането и съответно да оспори ефективно законосъобразността му пред компетентния съд (т.64). Степента на подробност на информацията, посочена в предходните две точки (т.63 и т.64), трябва да бъде адаптирана в зависимост от стадия на наказателното производство, така че да не се вреди на напредването на текущо разследване, като едновременно с това на арестуваното или задържаното лице се гарантира предоставянето на достатъчно информация, за да разбере основанията за ареста или задържането си, и ако е необходимо, да оспори ефективно неговата законосъобразност (т.65).

Съгласно т.71 от решението, националният съд трябва да се увери, че предоставяната във всеки конкретен случай информация е достатъчно пълна, в съответствие с посоченото в точки 63—65 от настоящото решение.

В заключение СЕС е приел, че чл.6, § 2 от Директива 2012/13/ЕС трябва да се тълкува в смисъл, че изисква основанията за задържането на лица, заподозрени или обвинени в извършването на престъпление, да съдържат цялата необходима информация, за да имат те възможност ефективно да оспорят законосъобразността на задържането си. Тази информация трябва да съдържа описание на релевантните факти, известни на компетентните органи, сред които фигурират известните време и място на настъпване на фактите, формата на конкретното участие на тези лица в предполагаемото престъпление и дадената неокончателна правна квалификация, като същевременно отчита стадия на наказателното производство, така че да не се вреди на напредването на текущо разследване.

Настоящият съдебен състав на съда счита, че в конкретния случай още към момента на задържането му, на задържаното лице е била предоставена достатъчно пълна информация относно основанията за задържането. Същият е задържан непосредствено след деянието, поради което от самия контекст на развилите се събития на лицето следва да е станало ясно каква е причината за неговото задържане (вж. цитираното по – горе решение на ЕСПЧ по делото Dikme v. Turkey, жалба № 20869/92, § 54, приложимо по силата на чл.52, § 3 от ХОПЕС. Във вторичното право на ЕС и по-конкретно в Директива 2012/13/ЕС липсва норма, която да дава по-висока степен на защита от тази, изведена чрез тълкуване на чл.5 от ЕКПЧ от страна на ЕСПЧ, за да се изключи приложението на посочената практика при определяне на обхвата на правото по чл.6 от ХОПЕС.

При съобразяване с цитираното решение на СЕС, следва несъмненият извод, че към момента на задържане на лицето, полицейският орган е имал задължение да даде правна квалификация на предполагаемото престъпление, като тази правна квалификация обаче не е окончателна, още повече предвид изключително ранния етап, на който се намира производството, а именно образувана полицейска преписка по повод извършена полицейска проверка по получен сигнал на тел.112 за конфликт между две лица, при който едното лице нанесло с остър предмет прободна рана в областта на гърдите на другото лице.

На следващо място, изпълнени са и другите изисквания, съгласно цитираното решение на СЕС по дело С-608/21 – лицето е било информирано към момента на задържането му за известните на полицейския орган време и място на настъпване на релевантните факти, както и за формата на конкретното му участие в предполагаемото престъпление.

В т.50 от решение по дело С-608/21 г. по описа на СЕС се сочи, че Директива 2012/13 не урежда способите, чрез които информацията, предвидена в член 6 от нея, трябва да бъде съобщена на заподозряното лице или обвиняемия. Тези способи обаче не биха могли да застрашават постигането на целта, посочена в тази разпоредба (вж. в този смисъл решение от 23 ноември 2021 г., IS (Незаконосъобразност на акта за преюдициално запитване), C-564/19, EU:C:2021:949, т. 128 и цитираната съдебна практика), и особено на целта в основата на параграф 2 от посочения член, припомнена в предходната точка от настоящото решение. Но от друга страна в цитираната по-горе в настоящото изложение разпоредба на чл.3, § 2 от същата директива се казва, че необходимата информация по чл.6 от директивата може да бъде предоставена на задържаното лице устно или писмено. Това следва и от цитираната по-горе практика на ЕСПЧ по чл.5, § 2 от ЕКПЧ.  

В т.52 от решението на СЕС се посочва, че всъщност само по себе си обстоятелството, че този акт /акта за задържане на лицето/ не съдържа достатъчно информация относно основанията за задържане, не възпрепятства възможността задържаните или арестувани лица да оспорят ефективно законосъобразността на ареста или задържането си, при условие че елементите, съдържащи се в други документи, съставени от компетентните органи и съобщени на тези лица, им позволяват да разберат тези основания, като следва задържаното лице да бъде уведомено възможно най-бързо, а именно до момента на задържането му или в кратък срок след началото на същото за основанията за задържането му, а точният момент на това съобщаване може да бъде определен в зависимост от конкретните обстоятелства около лишаването от свобода (арг. от т.53 и т.54 от решение по дело С-608/21 г. по описа на СЕС).

Безспорно, в конкретния казус на задържаното лице са били съобщени още към момента на задържането му времето и мястото на настъпване на фактите, осъществяващи състав на престъпление, както и формата му на участие в предполагаемото престъпление.

Както сам сочи в касационната си жалба, Й. е бил задържан на 19.07.2022 г., в 00:13 часа, като данни за това негово задържане са послужили, според него, единствено изявленията на св. Мартин Гошев Ангелов, че Й. го е наръгал с остър предмет късно вечерта на 18.07.2022 г., като, според касатора, на процесното събитие /18.07.2022 г./ не е имало очевидци, които пряко да са възприели случващото се.

От събраните по делото писмени доказателства обаче става ясно, че по повод получен сигнал за лице с прободна рана в областта на гърдите, на 18.07.2022 г., около 23:45 часа полицейски служители при Първо РУ при ОД на МВР – Русе са били изпратени на място – гр. Русе, ул. „Гео Милев“ № 5, пред р-нт „Дон Вито Корлеоне“, като на място установили лицето Мартин Гошев Ангелов, който бил и лицето, получило на същата дата около 23:30 часа прободна рана в областна на гърдите, за извършител бил посочен жалбоподателят. На място били снети писмени обяснения от пострадалото лице, от Теодора Иванова Иванова /бивша съпруга на Й. и към момента на процесното събитие – приятелка на пострадалото лице/, от Калоян Цанков Статев, както и от самия жалбоподател (л. л. 139 – 143 от делото на РС – Русе). От снетите от лицето Калоян Цанков Статев писмени обяснения става ясно, че той е бил същата вечер в ресторант „Дон Вито Корлеоне“, като видял двама мъже да се карат пред заведението, като излязъл единият се изплашил и побягнал, а другият имал кръв по тениската в областта на сърцето му. Статев се развикал и другият избягал, подгонил лицето, но не могъл да го стигне, след това изчакал идването на полицията. При извършената на място полицейска проверка били снети писмени обяснения и от жалбоподателя, в които той обяснил, че същата вечер /18.07.2022 г., в 23:00 часа/ се прибирал и пред входа /адресът на жалбоподателя ул. „Гео Милев“, гр. Русе/ е видял приятеля на бившата си съпруга, скарали се, но не го бил удрял, само се карали. За случая и предприетите действия от страна на полицейските служители, била изготвена и докладна записка (л. л. 33 и 34 от делото на РС - Русе).

Всички тези данни несъмнено сочат на извода, че на жалбоподателя е било съобщено още към момента на задържането му за какво деяние от фактическа страна е бил задържан с процесната заповед, издадена непосредствено след настъпване на описаните в заповедта факти и обстоятелства, чието по-подробно описание се съдържа в докладната записка на полицейските служители, посетили мястото по повод получения сигнал, и снетите при проверката писмени обяснения от лицата, имащи отношение към случая, с които факти безспорно Й. е бил запознат, предвид дадените от него обяснения.

В заключение на гореизложеното по делото няма съмнение, че са били налице предпоставките по чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР за постановяване на процесната заповед за задържане. Безспорно са били налице достатъчно данни по смисъла на чл.207, ал.1, вр. с чл.211, ал.1 от НПК, от които да се направи основателно предположение, че конкретно лице е извършило престъпление, като тези данни са били налични преди постановяването на мярката, респ. при задържането на лицето.    

Правилно първоинстанционният съд е достигнал до изводи, че в настоящия случай не е нарушен принципът за съразмерност по чл.6, ал.2 от АПК. Законът императивно предвижда, че в посочената хипотеза задържането може да бъде не повече от 24 часа, с което е осигурена именно съразмерността на приложената принудителна мярка спрямо хипотезите, при които тя се налага.

Изложените съображения дават основание на касационната инстанция да приеме, че в настоящия случай не са налице твърдяните от касатора пороци на първоинстанционното решение. Същото е валидно, допустимо и правилно и следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на делото и на основание чл.143, ал.3 от АПК в полза на ответника по касационната жалба следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение, чийто размер, на основание чл.24, изр.първо от Наредбата за заплащане на правната помощ, съдът определя в размер на 100 лева. Както се приема и в Тълкувателно решение № 3 от 13.05.2010 г. по тълк. д. № 5/2009 г.на ВАС, възнаграждението следва да се присъди в полза на юридическото лице, в чиято структура се намира представляваният от юрисконсулта едноличен административен орган, т.е. в полза на ОД на МВР – Русе съгласно чл.37, ал.2 от ЗМВР.

Така мотивиран и на основание чл.221, ал.2, пр.1 от АПК, съдът

Р  Е  Ш  И:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 669/17.11.2022 г., постановено по ЧНД № 1226/2022 г. по описа на Районен съд - Русе.

ОСЪЖДА И.З.Й., ЕГН **********,***, да заплати на Областна дирекция на МВР – Русе, с адрес гр.Русе, бул."Генерал Скобелев" № 49, сумата от 100 лева - юрисконсултско възнаграждение.

Решението е окончателно.

 ПРЕДСЕДАТЕЛ: 

 

ЧЛЕНОВЕ: