Решение по дело №368/2024 на Окръжен съд - Плевен

Номер на акта: 332
Дата: 19 юли 2024 г. (в сила от 19 юли 2024 г.)
Съдия: Светла Йорданова Димитрова-Ковачева
Дело: 20244400500368
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 22 май 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 332
гр. Плевен, 19.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, І ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на единадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:СТЕФАН АС. ДАНЧЕВ
Членове:ТАТЯНА Г. БЕТОВА
СВЕТЛА Й. ДИМИТРОВА-
КОВАЧЕВА
при участието на секретаря ЙОВКА СТ. КЕРЕНСКА
като разгледа докладваното от СВЕТЛА Й. ДИМИТРОВА-КОВАЧЕВА
Въззивно гражданско дело № 20244400500368 по описа за 2024 година
С решение № *** от 29.02.2024 г. по гр.д. №***/2023 г. Плевенски
Районен съд е:
ОСЪДИЛ, на основание чл. 432, ал.1 вр чл. 386, ал.2 от КЗ, ЗК „***“
АД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление гр. С., бул. ***,
№***, ДА ЗАПЛАТИ НА „***“ ЕООД, ЕИК********, със седалище и адрес
на управление гр. ***, ул. ***, № ***, представлявано от Г. Д., сумата от
875,06 лв., съставляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, в
резултат на настъпило ПТП на 12.10.2020г, гр. ***, причинено виновно от
водача на лек автомобил „Сеат“, модел „****“, с рег.№******, застрахован по
застраховка Гражданска отговорност в ЗК „***“ АД, ведно със законната
лихва, считано от датата на ИМ- 14.07.2023г, до окончателното й изплащане,
като ЗА РАЗЛИКАТА до пълният размер от 11 750 лв., предявен като част
от остатък от 13 000 лв., /за сумата от 1 250лв., като частичен иск, е
постановено решение №***/29.06.2022 г. по гр.д. №***/2021 г. на ПлРС влязло
в сила/, е ОТХВЪРЛИЛ иска като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪДИЛ, на основание чл.78, ал.3 от ГПК, „***“ ЕООД,
ЕИК********, със седалище и адрес на управление гр. ***, ул. ***, № ***,
1
представлявано от Г. Д., ДА ЗАПЛАТИ НА ЗК „***“ АД, ЕИК **********,
със седалище и адрес на управление гр. С., бул. ***, №***, сумата от 1 750,51
лв. – деловодни разноски по компенсация.
ОСЪДИЛ, на основание чл.77 от ГПК, „***“ ЕООД, ЕИК********, със
седалище и адрес на управление гр. ***, ул. ***, № ***, представлявано от Г.
Д., ДА ЗАПЛАТИ по сметка на ПлРС сумата от 150 лв. – допълнителен
депозит по приетата СТЕ, както и 5 лв. – ДТ в случай на служебно издаване на
ИЛ.
Недоволен от решението в частта му, с която иска е отхвърлен за
разликата от 875.06 лв. до 11 750 лв., е останал ищецът „***“ ЕООД и е подал
въззивна жалба срещу него, в която моли то да бъде съответно отменено и
вместо него да бъде постановено друго, с което да се присъди претендираната
разлика.
Въззивникът не е съгласен с определената пазарна стойност на
мотоциклета, като твърди, че той е имал множество подобрения, несъобразени
от ВЛ.
Въззивникът счита, че при тотал щета застрахователят дължи цялата
пазарна стойност на увреденото ППС, без от тази стойност да се приспадат
запазените части. Акцентира върху това, че не е изчислена по отделно
стойността на всяка една запазена част и че не е ясно доколко тези запазени
части биха могли да се реализират самостоятелно.
Препис от въззивната жалба е връчен на ЗК „***“ АД на 07.05.2024 г. и
на 20.05.2024 г. по пощата е подаден отговор, в който се моли да бъде
потвърдено решението на Плевенски Районен съд в обжалваната му част.
Въззиваемият сочи, че за първи път във въззивната жалба „***“ ЕООД
твърди, че процесният мотоциклет ***** не е бил стандартен фабричен модел,
а е имал подобрения, като в същото време не сочи какви конкретно са тези
подобрения.
Според въззиваемия, правилно Плевенски Районен съд е приел, че
щетата на мотоциклета ***** е тотална и че от действителната му стойност
следва да се приспадне стойността на запазените части, както е направено в
заключението по САТЕ.
ЗК „***“ АД претендира направените разноски.
С определение №900 от 07.06.2024 г. Плевенски Окръжен съд е приел
2
въззивната жалба за допустима и редовна и е насрочил о.с.з. за разглеждането
.
С молба от 11.07.2024 г. „***“ ЕООД сочи, че поддържа въззивната си
жалба и представя списък по чл.80 от ГПК.
С молба он 09.07.2024 г. ЗК „***“ АД заявява, че поддържа
възраженията си в отговора, по които моли въззивната жалба да бъде оставена
без уважение и претендира разноски за адв. възнаграждение в размер на 840
лв. с ДДС. Прави възражение по чл.78, ал.5 от ГПК относно размера на
направените от въззивника разноски за адв. възнаграждение и моли
последното да бъде редуцирано до минимума по НМРАВ.
На 12.07.2024 г. по делото е постъпила и изпратена по пощата на
11.07.2024 г. молба от ЗК „***“ АД, с която се представя списък по чл.80 от
ГПК, договор за правна защита и съдействие и у-ние за регистрация по ЗДДС.
В о.с.з. на 12.07.2024 г. не са се явили представители на страните.
Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено следното:
В ИМ ищецът не твърди, че процесният мотоциклет ***** не е бил
стандартен фабричен модел, а е имал подобрения. Подобни твърдения липсват
в хода на първоинстанционното производство и действително те се правят за
първи път във въззивната жалба – при това без никаква фактическа
конкретика относно подобренията и без съответни доказателствени искания.
Ето защо въззивната инстанция намира това възражение на „***“ ЕООД за
неоснователно.
В ИМ ищецът е поискал допускането на САТЕ със задача за определяне
пазарната стойност на мотоциклета към 12.10.2020 г.; за установяване на
увредените части; за определяне на тяхната стойност и стойността на труда за
ремонта. Ответникът е разширил задачата на САТЕ с въпроси, формулирани в
отговора, вкл. и въпроси за стойността на запазените части. С определение от
27.11.2023 г. Плевенски Районен съд е допуснал САТЕ както е поискана от
двете страни. Видно от изготвеното от ВЛ В.А. писмено заключение,
пазарната стойност на процесния мотоциклет към 12.10.2020 г. е 7 520 лв., а
размера на щетата върху него е 4 250.12 лв., т.е. 57 % от пазарната му
стойност. Това дава основание на ВЛ да заключи, че щетата не е икономически
тотална. Предвид вида на уврежданията на мотоциклета обаче /пластични
деформации на рамковата конструкция/, щетата се явява технически тотална.
3
Стойността на запазените части е изчислена по метода на изключването в
размер на 3 269.88 лв. /7 520 лв. – 4 250.12 лв. = 3 269.88 лв./ В о.с.з. на
30.01.2024 г. процесуалният представител на „***“ ЕООД – адв. Е. В. не е
оспорила изчисленията на ВЛ за определяне на действителната пазарна
стойност на мотоциклета към 12.10.2020 г., но е оспорила бланкетно
заключението в частта му относно изчисленията на ВЛ за стойността на
уврежданията на мотоциклета, поради използвани спорни методи за
изчисления. Поискала е тройна, а не повторна експертиза.
Първоинстанционният съд е изложил мотиви както относно допускането на
тройна, така и относно допускането на повторна експертиза и е отказал
допускането на тройна експертиза. Въззивната инстанция е отказала
допускането на „повторна“ експертиза по въпроси за подобрения на
мотоциклета /невъведени надлежно в спора/ и по въпроси за неоспорената в
първата инстанция действителна пазарна стойност на мотоциклета към
12.10.2020 г.
В обжалваното решение Плевенски Районен съд правилно е приел, че
според чл.386, ал.2 от КЗ, при настъпване на застрахователно събитие
застрахователят дължи застрахователно обезщетение, равно на действително
претърпаните вреди към деня на събитието. При тотална щета се дължи
обезщетение в размер на действителната стойност на целия мотоциклет към
датата на увреждането му. Когато има запазени части, тяхната стойност следва
да се приспадне при определяне размера на обезщетението, за да се избегне
допускането на неоснователно обогатяване. В т.см. е трайната съдебна
практика.
Плевенски Районен съд обаче не е съобразил, че установяването на
налични запазени части и определянето на тяхната стойност е в
доказателствена тежест на застрахователя и че съответната доказателствена
цел не е постигната посредством заключението на ВЛ В.А.. ВЛ не е правило
оглед на мотоциклета, а е работило с данните от огледа, извършен в рамките
на досъдебното производство, при който обаче са установени само увредените
части, но не и запазените такива. Последните не са описани от ВЛ конкретно
по вид, състояние с цел продажба – самостоятелно или в комплект с други
части и отделна пазарна стойност. ВЛ е определило обща стойност на
запазените части по „метода на изключването“, който въззивната инстанция не
кредитира като надежден за целите на настоящото производство. При
недоказано наличие на конкретни по вид и стойност запазени части, такива не
4
следва да бъдат приспадани от пазарната стойност на мотоциклета към
12.10.2020 г., а именно – от сумата 7 520 лв.
Доколкото във въззивната жалба липсват възражения относно
установеното от Плевенски Районен съд съпричиняване на уврежданията на
мотоциклета от страна на неговия водач в размер на 50 %, въззивната
инстанция счита, че от редуцираната наполовина пазарна стойност на
мотоциклета към 12.10.2020 г., а именно – от сумата 3 760 лв. следва да бъдат
приспаднати само присъдените с влязло в сила решение по гр.д. №***/2021 г.
на Плевенски Районен съд 1 250 лв. Резултатът от тази операция изваждане е
2 510 лв. и именно в този размер е дължимо претендираното застрахователно
обезщетение. При това положение обжалваното решение се явява неправилно
и следва да бъде отменено в частта му, с която иска е отхвърлен за разликата
от 875.06 лв. до 2 510 лв. и вместо него следва да бъде постановено друго, с
което иска да бъде уважен за сумата от 1 634.94 лв. В останалата си част – за
разликата от 2 510 лв. до претендираните 11 750 лв. въззивната жалба се явява
неоснователна и първоинстанционното решение следва да бъде съответно
потвърдено като правилно.
При този изход на спора по същество обжалваното решение следва да
бъде отменено и в частта му относно разноските по компенсация, с която
„***“ЕООД е осъдено да заплати в полза на ЗК „***“ АД разликата от
1 133.59 лв. до 1 750.51 лв.
„***“ЕООД следва да бъде осъдено да заплати в полза на ЗК „***“ АД
сумата от 678.38 лв., явяваща се разноски по компенсация, направени във
въззивното производство. При определяне на сумата от 678.38 лв. въззивният
съд е отчел като направени от въззивника разноски само тези за ДТ в размер
на 235 лв., тъй като липсват доказателства за плащането на адв.
възнаграждение в размер на 1 360 лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ на основание чл.271 от ГПК като НЕПРАВИЛНО решение
№ *** от 29.02.2024 г. по гр.д. №***/2023 г. по описа на Плевенски Районен
съд в частта му, с която предявения от „***“ ЕООД-гр. Плевен, с ЕИК:
******** срещу ЗК „***“ АД-гр. С., с ЕИК: ********** иск по чл. 432, ал.1
във вр. с чл. 386, ал.2 от КЗ е ОТХВЪРЛЕН като НЕОСНОВАТЕЛЕН за
5
разликата от 875.06 лв. до 2 510 лв., претендирана като обезщетение за
претърпени имуществени вреди – резултат от ПТП, настъпило на 12.10.2020 г.
в гр. Плевен, причинено виновно от водача на лек автомобил Сеат, модел
****, с рег. № ЕН **** КТ, застрахован по застраховка „Гражданска
отговорност на автомобистите“ в ЗК „***“ АД-гр. С., ведно със законната
лихва, считано от датата на ИМ – 14.07.2023 г. до окончателното изплащане на
сумата и вместо него ПОСТАНОВИ СЛЕДНОТО:
ОСЪЖДА на основание чл.432, ал.1 във вр. с чл.386, ал.2 от КЗ ЗК
„***“ АД-гр. С., с ЕИК: ********** да заплати в полза на „***“ ЕООД-гр.
***, с ЕИК: ******** сумата от 1 634.94 лв. като обезщетение за имуществени
вреди на мотоциклет ***** модел ИЗФ с рег. №01М001, претърпени при
настъпило на 12.10.2020 г. в гр. *** ПТП с лек автомобил Сеат, модел ****, с
рег. № ЕН **** КТ, застрахован по застраховка „Гражданска отговорност на
автомобистите“ в ЗК „***“ АД-гр. С., ведно със законната лихва, считано от
предявяване на иска – 14.07.2023 г. до окончателното изплащане на сумата
ОТМЕНЯ на основание чл.271 от ГПК като НЕПРАВИЛНО решение
№ *** от 29.02.2024 г. по гр.д. №***/2023 г. по описа на Плевенски Районен
съд в частта му за разноските по компенсация, с която „***“ ЕООД-гр.
Плевен, с ЕИК: ******** е осъдено да заплати в полза на ЗК „***“ АД-гр. С.,
с ЕИК: ********** разликата от 1 133.59 лв. до 1 750.51 лв.
ПОТВЪРЖДАВА на основание чл.272 от ГПК като ПРАВИЛНО
решение № *** от 29.02.2024 г. по гр.д. №***/2023 г. по описа на Плевенски
Районен съд в останалата му обжалвана част.
ОСЪЖДА на основание чл.78 от ГПК „***“ ЕООД-гр. ***, с ЕИК:
******** да заплати в полза на ЗК „***“ АД-гр. С., с ЕИК: **********
сумата от 678.38 лв., явяваща се разноски по компенсация, направени във
въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6