Р Е Ш Е Н И Е
Номер ІІІ-177 30.07.2020
година Град Бургас
В
ИМЕТО НА НАРОДА:
БУРГАСКИ ОКРЪЖЕН
СЪД, Трети въззивен граждански
състав
На тридесети юни две
хиляди и двадесета година
В отрито съдебно
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСЕН
ПАРАШКЕВОВ
ЧЛЕНОВЕ: 1. КРЕМЕНА ЛАЗАРОВА
2.
ЙОРДАНСКА МАЙСКА
Секретар: Жанета
Граматикова
Прокурор:
Като разгледа
докладваното от съдия Парашкевов
въззивно
гражданско дело номер 1988 по описа за
2019 година,
за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството по делото пред настоящата съдебна
инстанция е образувано по повод въззивна жалба „Гаранционен фонд България“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ж.к.
„Славейков“ бл.161, партер, представлявано от управителя Петър Стоев, против
Решение № 2373 от 07.10.2019 г., постановено по гр. дело № 2664/2019 г. по
описа на Районен съд – Бургас, в частта, с която е отхвърлена претенцията по
чл.422 от ГПК против Ж.Ж.И. ЕГН **********, от гр. Б., ж.к. „С.“, бл.**, вх.*,
ет.*, ап.**, за приемане за установено, че дължи на въззивника сумата от 2,80
лева – договорна лихва за периода 29.12.2017 г. – 20.11.2018 г., 14,95 лева –
обезщетение за забавено плащане на главницата от 200 лева за периода 30.01. -
20.11.2018 г., двете по Договор за потребителски кредит № 2444 от 29.12.2017
г., както и 74,10 лева – главница по т.І от Договор за допълнителни услуги от
29.12.2017 г., които вземания представляват част от предмета на заповед за
изпълнение № 4362/23.11.2018 г. по ч.гр.д. №8584/2018 г. на БРС. С решението си
съдът е приел за установено по отношение на въззивното дружество, че ответникът
дължи сума в размер на 200 лева, представляваща главница по договор за
потребителски кредит, което вземане представлява част от съдържанието на
издадената и цитирана по-горе заповед на БРС.
Недоволство от така постановеното съдебно решение в
атакуваната му част изразява въззивникът, който счита същото за неправилно и
необосновано. Излага съображения. Моли съда за отмяна на акта и удовлетворяване
на претенциите.
В срока предвиден в ГПК не е постъпил отговор на
въззивната жалба.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259 и
следващите от ГПК, от легитимирано лице и е процесуално допустима.
Производството пред БРС е с правно основание чл.124
ал.1, във вр. с чл.422 от ГПК и чл.11 и сл. от ЗПК.
Съдът, след преценка на събраните
по делото доказателства и като съобрази закона, намира за установено следното:
Първоначално
производството е започнало по подадено заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК от „Гаранционен фонд България“ ЕООД против длъжника
Ж.И. за сумата от 274,10 лева – главници, договорна лихва от 2,80 лева за
периода 29.12.2017 г. – 20.11.2018 г. и мораторна лихва от 14,95 лева за
периода 30.01.2018 г. – 20.11.2018 г. Издадена е заповед за изпълнение на
парично задължение № 4362/23.11.2018 г. по ч.гр.д. №8584/2018 г. на БРС за
претендираните суми, както и за сумата от 25 лева – разноски по делото.
С обжалваното
решение №2373/07.102.2019 г. на БРС по гр.д. №2664/2019 г. съдът е приел за
установено на основание чл.422 от ГПК дължимостта на сумата в размер на 200
лева, представляваща главница по договор за потребителски кредит №
2444/29.12.2017 г. и е отхвърлил претендираните в настоящото производство суми.
За да постанови този резултат съдът се е позовал на разпоредбата на чл.11 ал.1
т.10 от ЗПК, счел е, че по договора за потребителски кредит посочения годишен
процент на разходите надвишава предвиденото в §1 т.1 от ДР на ЗПК, поради което
определения в договора за потребителски кредит общ ГПР в размер на 48,33% е
по-висок и надвишава 50% поради което на основание чл.22 от ЗПК е счел договора
за нищожен и прилагайки разпоредбата на чл.23 от с.з. е присъдил само чистата
сума.
Настоящата
съдебна инстанция намира подадената въззивна жалба за частично основателна
досежно дължимите суми за лихви. Видно от приложените по делото доказателства,
между страните са сключени общо три договора – договор за потребителски кредит
от 29.12.2017 г. между длъжника и „Фреш Кредит“ ЕООД, по силата на който е
отпусната сумата от 200 лева. Кредитополучателят е следвало да върне същата
съгласно указаните срокове за 3-месечни вноски, всяка на стойност от 67,60 лв.,
или общо сумата от 202,80 лева. По делото няма данни за връщане на сумата от
кредитополучателя. Вторият договор от 29.12.2017 г. е за допълнителни услуги
към договора за потребителски кредит и е сключен между същите страни, като са
уговорени допълнителни услуги, с вноска от 24,70 лв. дължима на три вноски и
общата сума е в размер на 74,10 лева. Третият договор е сключен между „Фреш
кредит“, Ж. И. и „Гаранционен фонд
България“ ЕООД и е договор за гаранционна сделка /поръчителство/ от 29.12.2017
г. По този договор въззивникът по настоящото дело, при неизпълнение на
задълженията по погасяване на кредита от страна на кредитополучателя, има право
да събере от последния дължимата сума, платена от „Гаранционен фонд България“ ЕООД
по договора за потребителски кредит, в качеството му на гарант.
Настоящата
съдебна инстанция намира, че съгласно §1 т.1 от ДР на ЗПК „общ разход по
кредита за потребителя“ представляват разходи по кредита, включващи лихви,
комисионни, такси, възнаграждения за кредитни посредници и др. разходи,
свързани с договора за кредит, които са дължими от потребителя, като в това
число влизат и разходите за допълнителни услуги свързани с договора за кредит.
Общата сума дължима от потребителя включва сборът от общия размер на кредита и
общите разходи по кредита за потребителя - §1 т.2 от ДР на ЗПК.
Съгласно чл.21
ал.1 от ЗПК всяка клауза в договора за потребителски кредит, имаща за цел или
резултат заобикаляне изискванията на този закон е нищожна. Първоинстанционният
съд е приел, че договорът е недействителен, тъй като кредиторът е заобиколил
императивните изисквания на закона за точно посочване на финансовата тежест по
договора поета от длъжника. Действително по отношение на сключения договор за
допълнителни услуги от 29.12.2017 г. поради противоречие с добрите нрави същият
е недействителен и в този смисъл претендираната сума от 74,10 лева е недължима,
което налага атакуваното решение в тази му част да бъде потвърдено.
Що се отнася до
претендираните договорна лихва от 2,80 лв. и лихва за забава до подаване на
заявлението в размер на 14,95 лв., същите следва да бъдат присъдени на
въззивника. Това е така, тъй като ГПР е определен в размер на 48,33% и при
изключване на дължимите суми по договора за допълнителни услуги към договор за
потребителски кредит, то договорът за потребителски кредит не надвишава
предвидения в закона размер на ГПР. Това налага частична отмяна на обжалваното
решение за посочените суми. На въззивника следва да се присъди сумата от 75
лева – разноски по делото.
По изложените съображения, БУРГАСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯВА Решение № 2373 от 07.10.2019 г.,
постановено по гр. дело № 2664/2019 г. по описа на Районен съд – Бургас в
частта, с която са отхвърлени установителните искове за сумите от 2,80 лв. –
договорна лихва и 14,95 лв. – обезщетение за забавено плащане на главницата, като
вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЕМА за установено на основание чл.422 от ГПК, че Ж.Ж.И.
ЕГН **********, от гр. Б., ж.к. „С.“, бл.**, вх.*, ет.*, ап.**, дължи на „Гаранционен
фонд България“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Бургас, ж.к. „Славейков“ бл.161, партер, представлявано от управителя Петър
Стоев, сумата от 2,80 лв. – договорна лихва за периода 29.12.2017г. –
20.11.2018г. и сумата от 14,95 лв. – обезщетение за забавено плащане на
главницата от 200 лв. за периода 30.01.2018г. – 20.11.2018г.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата му обжалвана
част.
ОСЪЖДА Ж.Ж.И. ЕГН **********, от гр. Б., ж.к. „С.“,
бл.**, вх.*, ет.*, ап.**, ДА ЗАПЛАТИ на „Гаранционен фонд България“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ж.к. „Славейков“
бл.161, партер, представлявано от управителя Петър Стоев, сумата от 75 лева –
разноски за двете инстанции по делото.
РЕШЕНИЕТО
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.