О П
Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ ……………/……….03.2020
год., гр. Варна
Варненският окръжен съд,
гражданско отделение, в закрито съдебно заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВЕЛИНА
СЪБЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОНСТАНТИН
И.
МАЯ НЕДКОВА
сложи за разглеждане в.
ч. гр. дело № 568 по описа на съда за 2020 год., докладвано от съдията К. И. и за да
се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на глава ХХІ-ва ГПК.
Образувано е по частна жалба на „Агенция за закрила на
потребителите“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Варна, район Младост, ул. Н. Симов № 3, подадена чрез пълномощник, срещу Разпореждане
№ 55445/11.12.2019 год., постановено по ч. гр.
дело № 16702/2019 год. по описа на РС-Варна, в частите с които: 1) е отхвърлено
искането на заявителя „Агенция за закрила на потребителите“ ЕООД, с ЕИК
*********, със седалище гр. Варна за издаване на изпълнителен лист против
длъжника „Енерго-Про Продажби“ АД – Варна, с ЕИК ********* за сумата от 325
лева – разноски за заповедното производство, определени със Заповед за
изпълнение № 7906/17.10.2019 год. на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена
по ч. гр. дело № 16702/2019 год. по описа на РС-Варна; 2) е обезсилена Заповед
за изпълнение № 7906/17.10.2019 год. на парично задължение по чл. 410 ГПК,
издадена по ч. гр. дело № 16702/2019 год. по описа на РС-Варна в частта и́
относно присъдените разноски за заповедното производство.
В жалбата са наведени оплаквания, че разпореждането в обжалваните части
е неправилно, като се настоява за отмяната му. Неправилни са изводите
на първоинстанционния
съд, че с поведението си длъжникът не е дал повод за предявяване на вземането, че
е имал активно поведение още преди завеждане на делото, насочено към изпълнение
на цедираното вземане, както и че заявителят бил
недобросъвестен, тъй като те са изведени в нарушение на процесуалноправни
разпоредби на закона, както и на задължителната съдебна практика – ППВС № 1/79;
ТР № 4/2013 г. и ТР № 5/2017 год., двете на ОСГТК на ВКС на РБ. Не е
съобразено, че предявеното със заявлението за издаване на заповед за изпълнение
вземане произтича от неоснователно обогатяване (подлежаща на връщане сума, получена
при първоначална липса на основание в хипотезата на чл. 55, ал. 1 предл. първо ЗЗД), вземането е изискуемо от монетна на
възникването му (плащането без основание) и от този момент кредиторът може да
иска изпълнение – както извънсъдебно, така и да предяви вземането си по съдебен
ред. Не е съобразено също, че длъжникът е бил уведомен за цесията на 11.10.2019
год., а действията, насочени към изпълнение на задължението, са предприети едва
на 18.10.2019 год., т. е., седем дни след полученото уведомление за
прехвърлянето на вземането и поканата на новия кредитор към длъжника да
изпълни. Поради това и неправилно е прието, че новият кредитор не е създал
условия за изпълнение от страна на длъжника.
Отправено е искане за отмяна на разпореждането
в обжалваните части и за постановяване на друго, с което да се укаже на
РС-Варна да издаде изпълнителен лист въз основа на влязлата в сила заповед за
изпълнение в частта и́ за разноските за заповедното производство по ч. гр.
дело № 16702/2019 год. на РС-Варна.
В писмен отговор
насрещната страна „Енерго-про продажби“ АД – Варна оспорва
жалбата, счита, че е неоснователна. Излага подробни съображения, който обобщено
се свеждат до това, че с поведението си не е станал повод за предявяване на
вземането и не дължи разноски за заповедното производство, при което и изводът
на РС-Варна в този смисъл е правилен. Настоява жалбата да се остави без
уважение, претендира присъждане на разноски за настоящото частно производство.
Частната жалба е подадена в срок, от
легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване акт (чл. 407, ал. 1 ГПК) и е
процесуално допустима.
Разгледана по същество е
неоснователна, като съображенията за това са следните:
Производството по ч. гр. дело № 16702/2019
год. по описа на РС-Варна е образувано по заявление с вх. № 75479/16.10.2019
год. по рег. на РС-Варна, подадено от „Агенция за закрила на потребителите“
ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, район
Младост, ул. Н. Симов № 3, за издаване на заповед за изпълнение по чл.
410 от ГПК срещу длъжника „Енерго-про продажби“ АД,
със седалище гр. Варна за сумата от 19 лева – платена без основание сума,
съставляваща такса за възстановяване на преноса на електроенергия по фактура № ТП
**********/12.04.2018 год., заплатена от потребителя на ел. енергия Паскал
Паскалев Д. на дата 08.05.2018 год., което вземане заявителят е придобил въз
основа на договор за цесия от 24.09.2019 г., ведно със законната лихва върху
горната сума, считано от подаването на заявлението съда (16.10.2019 год.) до
окончателното и́ изплащане, както и за разноските за заповедното
производство в общ размер на 325 лева, съответно: 25 лева заплатена държавна
такса и 300 лева заплатено адвокатско възнаграждение за един адвокат.
С разпореждане от 17.10.2019 г.
РС-Варна е разпоредил да се издаде заповед за изпълнение за горните суми в
полза на заявителя против длъжника; въз основа на разпореждането е издадена и
заповед № 7906/17.10.2019 год. за изпълнение на парично задължение за посочената
в заявлението сума – 19 лева главница; законна лихва върху главницата, считано
от подаването на заявлението в съда (16.10.2019 год.) до окончателното и́
изплащане, както и за разноските за заповедното производство в общ размер на 325
лева.
В съответствие с чл. 411, ал. 3 ГПК,
препис от заповедта за изпълнение е връчен на длъжника на дата 24.10.2019 год.
– 18 от делото на РС-Варна.
На 31.10.2019 год., т. е., в срока по
чл. 414, ал. 2 ГПК длъжникът е подал възражение по чл. 414а, ал. 1 ГПК, в което
е навел твърдения, че е изпълнил задължението си по заповедта за изпълнение в
срока по чл. 412, т. 8 от ГПК; към възражението е приложил и писмени
доказателства, установяващи извършеното плащане – платежно нареждане от 22.10.2019
г., от което е видно, че сумата от 19, 06 лева (главница и обезщетение за
забава в размер на законната лихва за периода 16.10.2019 год. – 22.10.2019 г.) е
внесена по сметката на заявителя, като е поискал обезсилване на заповедта в
частта и́ относно предявеното вземане – главница и лихва за забава. С
подаденото възражение длъжникът е възразил също, че не дължи разноски за заповедното
производството, тъй като с поведението си не е дал повод за предявяване на
вземането (т. е., направил е и възражение по чл. 414а, ал. 2 ГПК), като е
изложил следното: бил уведомен от стария кредитор, чрез пълномощник –
заявителя, за извършената цесия на дата 14.10.2019 г., но в уведомлението не
била посочена банкова сметка, ***, не бил посочен и друг начин на плащане;
длъжникът търсил контакт
с кредитора за плащане на сумата, но кредиторът не е бил намерен на вписания в
ТР адрес, не отговорил и на изпратената му на заявения в ТР електронен адрес покана
да представи банкова сметка *** бъде заплатена сумата по цедираното
вземане. Поради това длъжникът счита, че непосредствено след получаване на
уведомлението за извършената цесия е предприел всички действия за да плати на
кредитора, но бил поставен в невъзможност да изпълни доброволно, респ.,
кредиторът не му оказал нужното съдействие за да може длъжникът да изпълни. Незабавно
след получаване на препис от заповедта за изпълнение на дата 24.10.2019 г., в
който се съдържала и банковата сметка на заявителя, длъжникът платил по б. път
по сметка на заявителя присъдената със заповедта за изпълнение сума, ведно със
законната лихва. С възражението по чл. 414а, ал. 2 ГПК е отправено искане за
обезсилване на заповедта за изпълнение и в частта и́ за разноските.
Препис от възражението на длъжника и
от приложенията, ведно с указа́ния за
възможностите и последиците по чл. 414а, ал. 3 и ал. 4 ГПК, са връчени на
заявителя на дата 04.12.2019 год. – л. 39 от делото на РС-Варна.
В срока по чл. 414а, ал. 3 ГПК
заявителят е подал становище, с което не оспорва, че на 24.10.2019 год. е
получил плащане на вземането по заповедта за изпълнение (главница и лихва за
забава). Заявява, че сумата за разноските за заповедното производство, които са
му присъдени с издадената заповед за изпълнение, не му е заплатена и е поискал
издаване на изпълнителен лист за разноските. Изложил е подробни съображения
срещу възражението на длъжника срещу разноските по чл. 414а, ал. 2 ГПК, които обобщено се свеждат до
това, че плащането на предявеното вземане е извършено от длъжника след
образуване на заповедното производство и след като на длъжника е връчена
заповедта за изпълнение и че с поведението си „граничещо с циничност“, длъжникът
е дал повод за предявяване на вземането. В обобщение счита възражението на
длъжника, че не дължи разноски за заповедното производство за неоснователно. Според
становището на заявителя, искането на длъжника за обезсилване на заповедта в
частта относно разноските за заповедното производство е неоснователно, тъй като
чл. 414а, ал. 4 ГПК предвижда обезсилване на заповедта за изпълнение единствено
в случаите, в които заявителят не подаде становище в срока по чл. 414а, ал. 3 ГПК, а настоящият случай не е такъв.
С обжалваното разпореждане първоинстанционният съд е приел, че при постъпило в срок
становище от заявителя, съдът дължи произнасяне, съгласно чл. 414а, ал. 4 ГПК,
по възражението и по постъпилото становище. Изложил е съображения, че след извършеното
плащане на вземането по заповедта за изпълнение, не е налице причина тя да
продължи да съществува в правния мир, поради което и подлежи на обезсилване в
частта и́ относно вземането. Този извод е обоснован с обстоятелството, че
заповедта за изпълнение се издава с цел принудително събиране на едно
съществуващо вземане, а в случая след като вземането е погасено чрез плащане
обезсилването на заповедта е актът, който я лишава от възможността тя да
придобие качеството „изпълнително основание“ – 404, т. 1, вр.
чл. 416 ГПК.
Възражението на длъжника по чл.
414а, ал. 2 ГПК – че не дължи разноски за заповедното производство, тъй като с
поведението си не е дал повод за съдебното предявяване на вземането, районният
е приел за основателно, отхвърлил е искането за заявителя да му бъде издаден
изпълнителен лист за разноските за заповедното производство, определени със
заповедта за изпълнение и е обезсилил изцяло заповедта.
Разпореждането в обжалваната му част
– с която е отхвърлено искането на заявителя за издаване на изпълнителен лист
против длъжника за разноските
за заповедното производство, определени със заповедта за изпълнение № 7906/17.10.2019
год. по ч. гр. дело № 16702/2019 год. на РС-Варна, както и в частта му, с която
заповедта за изпълнение е обезсилена в частта и́ за разноските, е
правилно, като съображенията за това са следните:
Според т. 10в от ТР № 4/2013 г. на
ОСГТК на ВКС на РБ, ако кредиторът е получил изпълнение на вземането, но не и
на разноските по заповедта за изпълнение в периода след подаване на заявлението
и при депозирано възражение от длъжника, интересът от предявяване на иск за
съществуване на вземането е отпаднал. В тази хипотеза кредиторът може да поиска
издаване на изпълнителен лист по заповедта за изпълнение само в частта за
разноските, като се позове на извършеното от длъжника плащане.
С ДВ, бр. 86/2017 г. е приет чл.
414а ГПК. Съгласно чл. 414а, ал. 1 ГПК длъжник, който е изпълнил задължението
си по заповедта за изпълнение в срока по чл. 412, т. 8, може да възрази писмено
срещу заповедта за изпълнение с твърдение, че е изпълнил изцяло или частично
задължението си. Към възражението се прилагат доказателства за изпълнението на
задължението с препис за заявителя. Според чл. 414а, ал. 2 ГПК ако с
поведението си длъжникът не е дал повод за предявяване на вземането, той може
да възрази, че не дължи разноски за производството.
Отговорността за разноски е санкция
за неоснователно предизвикан правен спор.
В случая, като съобрази предпроцесуалното
поведение на страните и писмените доказателства, настоящият състав намира, че „Енерго-Про
Продажби“ АД не е дало повод за предявяване на вземането: същото му е съобщено
на 11.10.2019 г. в 18, 44 часа, т. е., петък след края на работното време,
заявлението е пред РС-Варна на 16.10.2019 год. – вторник. Видно е, че в периода
след получаване на уведомлението за извършената цесия и преди да му бъде
връчена заповедта за изпълнение длъжникът е изпратил сумата по цедираното вземане чрез пощенски запис на адреса на
управление на дружеството – цесионер, вписан в ТР; на
21.10.2019 год. е изпратена покана на електронния адрес на дружеството-цесионер,
вписан в ТР, да посочи банкова сметка, ***у бъде преведена, или да посочи друг
начин на плащане; заявителят със становището си не е представил доказателства
да е отговорил на поканата. На 22.10.2019 год. е изпратена нот.
покана до новия кредитор (цесионера) да посочи
банкова сметка *** управление, вписан в ТР; на същата дата - 22.10.2019 год.
поканата е изпратена и чрез куриер, като и в двата случая и куриерът и
служителят на нотариуса (л. 29 и л. 30 от делото на РС-Варна) са констатирали,
че на заявения в ТР адрес на управление на дружеството липсва обозначение за
фирма с подобно наименование. При това положение следва да се приеме, че
кредиторът – заявител не е оказал нужното съдействие на длъжника да изпълни,
още повече, че самият заявител (цесионера по договора
за цесия) е изпратил уведомлението до длъжника, в качеството си на пълномощник
на цедента, при което е разполагал с възможността още
с уведомлението да посочи банкова сметка, ***у бъде преведена, или да посочи
друг начин на плащане.
Предвид горното, като съобрази и съотношението между размера на вземането и
този на претендираните разноски, разгледано на
плоскостта на множеството съдебни производства с идентичен предмет между същите
страни съдът намира, че поведението на кредитора е явна проява на злоупотреба с
права. Ето защо длъжникът не дължи разноски за заповедното производство, поради
което и правилно възражението му по чл. 414а, ал. 2 ГПК е счетено от РС-Варна
за основателно и искането на заявителя за издаване на изп.
лист за разноските за заповедното производство правилно е било отхвърлено, а
като законна последица от това е обезсилена и заповедта за изпълнение в частта
и́ за разноските.
В обобщение
разпореждането в обжалваните части е правилно, а частната жалба срещу него –
неоснователна и същата следва да се остави без уважение.
Съобразно изхода от делото,
отправеното искане и представените доказателства, в полза на ответника по
жалбата следва да се присъдят разноски за настоящото производство в размер на
240 лева – заплатено адвокатско възнаграждение за един адвокат.
Водим от горното съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба
на „Агенция за закрила на потребителите“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Варна, район Младост, ул. Н. Симов № 3, срещу Разпореждане
№ 55445/11.12.2019 год., постановено по ч. гр.
дело № 16702/2019 год. по описа на РС-Варна, в частите с които: 1) е отхвърлено
искането на заявителя „Агенция за закрила на потребителите“ ЕООД, с ЕИК
*********, със седалище гр. Варна за издаване на изпълнителен лист против
длъжника „Енерго-Про Продажби“ АД – Варна, с ЕИК ********* за сумата от 325
лева – разноски за заповедното производство, определени със Заповед за
изпълнение № 7906/17.10.2019 год. на парично задължение по чл. 410 ГПК,
издадена по ч. гр. дело № 16702/2019 год. по описа на РС-Варна; 2) е обезсилена
Заповед за изпълнение № 7906/17.10.2019 год. на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч. гр. дело № 16702/2019 год. по описа на РС-Варна в частта
и́ относно присъдените разноски за заповедното производство;
ОСЪЖДА „Агенция за закрила на
потребителите“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Варна, район Младост, ул. Н. Симов № 3, да заплати на „Енерго–Про Продажби“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление в град Варна - бул. Владислав Варненчик № 258, Варна тауърс – Г
сумата от 240 лева (двеста и четиридесет лева) – разноски за настоящото
производство, съставляващи заплатено
адвокатско възнаграждение за един адвокат.
Определението не подлежи на
обжалване.
Председател:
Членове:1.
2.