№
гр. *****, 10.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – *****, ПЪРВИ СЪСТАВ, в публично
заседание на осми септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател: Димитър Михайлов
при участието на секретаря М.М., като разгледа докладваното от съдията Гражданско дело № 525
по описа за 2017 година
Производството е образувано по искова
молба от В.П.М., ЕГН ********** срещу Д.Д. И., ЕГН ********** с правно
основание чл.19, ал.3 от ЗЗД.
Ищецът
твърди в исковата молба, че на
15.05.2012г.,в гр.*** между ответницата Д. Д.И. и него е бил сключен
предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, а именно ½
ид.части от имот находят се в ***** представляващ дворно място с площ 680 кв.м.
В имот XI-391 заедно с ½ ид.части от построените в имота
жилищна сграда с площ от 100 кв.м.,гараж с площ 21 кв.м. и стопанска сграда с площ от 25 кв.м., като
договорената продажна цена на гореописаният имот 15500 /петнадесет хиляди и
петстотин/ лева, била изплатена напълно и в брой при подписване на договора.
Ответницата се легитимира като
собственик на ½ ид.ч.от гореописаният имот с нот. Акт №194 том 1,
рег.№794, дело № 95 от 2009г.
В клауза 2.1 от договора, продавачът се
задължавал да прехвърли правото на собственост на описаният имот на продавача
на 03.06.2016г.
До настоящият момент, продавачът Д. И.,
не изпълнила условието по договора и не е прехвърлила имота на купувача, което
му давало основание за завеждане на настоящият иск.
С оглед на гореизложеното, моли съда да
ги призове на съд и след, като ищецът докаже твърдението си в исковата молбата
да постанови решение с което да обяви за окончателен сключеният на 15.05.2012г.
предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот между Д.Д. И., като
продавач от една страна и В.П.М. като купувач от друга страна, като продажната
цена в размер на 15500лв.е изплатена в брой. Имотът се намирал в ***** и представлявал дворно място с площ 680
кв.м., в имот XI-391 заедно с ½ ид.части от построените в имота
жилищна сграда с площ от 100 кв.м., гараж с площ 21 кв.м. и стопанска сграда с
площ от 25 кв.м.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран
отговор от ответника, в който се изразява становище, че искът е допустим, но
неоснователен.
Оспорва всички изложени в ИМ твърдения и
обстоятелства относно наличието на валидно сключен между ответника и ищеца
предварителен договор за покупко- продажба на недвижим имот, а именно 1/2 ид.част от имот, находящ се в *****, представляващ
дворно място с площ 680 кв.м. в имот XI- 391 заедно с 1/2 ид.част от построените в имота жилищна сграда с площ
от 100 кв.м., гараж с площ 21 кв.м. и стопанска сграда с площ от 25 кв.м. /
съобразно описанието на имота в ИМ/, за продажна цена в размер на 15500 лв. ,
която цена била изплатена напълно и в брой при подписване на договора .
Счита, че предявеният иск е
неоснователен по твърденията и съображенията, изложени
в ИМ.
Оспорва всички изложени в ИМ твърдения
за наличието на валидно сключено между нея и ищеца договорно правоотношение,
като счита, че същите са абсолютно безпочвени, голословни, неподкрепени с
относими доказателства. Твърди, че никога не е влизала в каквито и да било
договорни отношения с лицето В.П.М., нито е подписвала какъвто и да било
договор с него.
В тази връзка, заявява, че оспорва
истинността на представения от ищеца с ИМ предварителен договор за
покупко-продажба на недвижим имот от 15.05.2012г., за който се сочи, че е
представен в оригинал. Такъв оригинал не съществувал, защото нито тя, нито
майка й са подписвали когато и да било документ с такова съдържание.
Оспорва както автентичността, така и
съдържанието на представения от ищеца предварителен договор от 15.05.2012г.
Твърди, че част от текста в същия е
изписана /попълнена/ ръкописно, но с различни почерци, незнайно чии и незнайно
дали в един и същ момент, като не може да провери дали има разлика в нюанса на
мастилото в ръкописно изписания текст, т.е., дали е изписан с едно и също
мастило / по-тъмно или по-светло/, защото не била виждала т.н.
„оригинал"’.
В тази връзка, твърди, че подписите,
изписани като неин и на майка й на стр.2 от договора, вероятно са сканирани /
пренесени/ от друг документ, за да бъде съставен този неистински документ с
невярно съдържание. Отново заявява, че нито тя, нито майка й Р.Г.Т. са
подписвали на посочената дата- 15.05.2012г. в гр.***, а и изобщо на която и да
било дата и където и да било, предварителен договор с ищеца В.М., нито са се
срещали с него и с посочения като „свидетел” Н. Ж. А. на 15.05.2012г., защото
двете с майки й на посочената дата са се намирали в Р Германия, където живеят и
към настоящия момент. На 15.05.2012г. майка й е била на работа в Германия, за
което представя писмено доказателство с настоящия отговор.
Майка й заминала за Германия още в
началото на 2011г. и не се е завръщала в България до лятото на 2013г. Тя
заминала малко по-късно. Тя дошла да я вземе, но също на 15.05.2012г. не се е
срещала в гр.***/ още повече сама/ с М., за да подписва с него договори.
Подчертава, че към 15.05.2012г.
е била непълнолетна- на
14 навършени години!
Историята на „познанството” й с М. е
била свързана за тях с изключителни неприятности и негативни изживявания. Още
през 2011г. от страна на М. върху майка й и нея започнал масиран психически тормоз,
придружен с изнудване за невъобразимо високи лихви, във връзка с паричен заем
от 5000 лв.„ който през м.февруари 2011 г. майка й и баща й били получили от М..
Парите им били необходими, за да заминат за Германия и уредят живота си там.
Първоначалните уговорки за връщането на заема били едни, но впоследствие М.
започнал да ги изнудва за суми, надвишаващи в пъти дадения заем от 5000 лв. За
дадения заем от 5000 лв. искал да му платят 20000 лв. лихва! Тя самата
многократно била заплашвана от М. и лъжесвидетеля му Н. А., отделно, М.
нееднократно е звънял по телефона на майка й със заплахи, че ще я отвлече / по
времето, когато все още била в България/, че ще събори къщата им, ако не му
превежда тя пари в размерите, които той определя, че „можело да ги намерят в
морето”. За изнудванията и заплахите на М. и А. майка й подала няколко жалби-
до Районна прокуратура- *****, до Варненска районна прокуратура и до други
инстанции, били образувани няколко преписки, но и до момента не е било
образувано наказателно производство срещу тях, тъй като органите на
Прокуратурата считали, че „няма достатъчно данни за извършено престъпление
по чл.252 от НК или друго престъпление от общ
характер”....
През 2016г. майка й завела и гр.дело
срещу В.М.- Гр.д.№ 80/ 2016г. на PC- *****, за обявяване за нищожен на
сключения между нея и М. договор за покупко- продажба на другата 1/2 ид.част от
имота, описан по-горе, която е нейна собственост, обективиран в НА № 39, том I,
рег.№ 857, дело № 39/ 2011г. на Н-с И.Кънев, като прикриващ горепосочения
договор за заем между тях, с условие, че при неизпълнение на договора за заем,
собствеността върху имота няма да бъде върната, на осн. чл.26. ал.2. пр.5-то,
вр. чл. 152, вр. чл. 17 от ЗЗД.
И въпреки, че майка й представила
достатъчно писмени доказателства по това дело / разпечатки за парични преводи в
негова полза ог „Уестърн Юнион" и „Мъниграм”/, с които доказала, че е
върнала на М. даже двойна сума- около 10000 лв. / общо 5030 евро/, вместо дължимата
по заема от 5000 лв., съдът отхвърлил иска на майка й като неоснователен и
недоказан. Решението по това дело е било влязло в законна сила.
В това производство, именно въз основа
на предварителния договор с невярно съдържание М. обосновавал недостоверните си
твърдения във връзка с документално доказаните по делото парични суми,
изпращани му от майка й чрез „Уестърн Юнион” и „Мъниграм" и получавани от
него и покриващи двойно в повече дадената в заем сума в размер на 5000 лв. В
този смисъл са били обясненията му, дадени в с.з. на 05.04.2017г. След като не
можел да даде логично обяснение защо майка й му е изпращала, а съответно той е
получавал от нея различни по размер суми, надхвърлящи многократно дадения заем,
вместо да признае, че я е изнудвал с невъобразимо високи ежемесечни лихви, е
..скалъпил” версията с предварителния договор / за който твърди, че е съставен
за целите на процеса/, от който ..уж” майка й се била отказала впоследствие и
започнала да му връща пари...същите изявления е направил и когато е разпитван
по Пр.пр.№ 14616/ 2017г. на ВОП / образувана по жалби на майка й срещу М. и Н.А.
за лихварство и изнудване/.
В представения неистински документ-
предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 15.05.2012г.. за
който недостоверно се твърди, че е „ориганал". подписът, изписан от нейно
име за „продавач” и този на майка й за „родител и законен настойник" ,
подозрително приличали да са наши.
В тази връзка, заявява, че през лятото
на 2013г.. когато майка й за първи път се върнала от Германия след
първоначалното си заминаване през 2011г„ В.М. и Н. А., очевидно разбрали за
завръщането й, един ден се появили в дома им в гр.*** / именно в имота, предмет
на предварителния договор/, започнали отново да ги заплашват и изнудват за още
пари / именно тогава М. казал, че можело да ги намерят двете в морето , след
което извадил един празен лист и ги принудил да се подпишат на него. Те не
искали, но били сами с майка си, безпомощни и уплашени и се подписали там,
където им посочил М.. Той казал, че го прави за гаранция, че ще му дадат
парите, за които претендирал.
Понастоящем, запознавайки се с този
предварителен договор, който М. е представил пред съда, имала основателни
съмнения да счита, че същият е съставен постфактум / и със задна дата/, като са
използвани именно положените от тях подписи върху празен бял лист през лятото
на 2013уг.
Майка й никога и при никакви
обстоятелства не би подписала договор с такова съдържание, още по-малко да
застави и нея да го подпиша, нито пък тя би се съгласила, защото те никога не
са имали нито намерение, нито желание да продават останалата 1/2 ид.част от
имота на М.. Вярно било обратното, последният настоявал и ги притискал да му
продадат и останалата част от имота, но майка й винаги отказвала, не само
защото категорично не е желаела това да се случи, но и съзнавайки, че
сключването на такъв договор без разрешението на районния съд ще влече
нищожност на сделката, а също и предвид факта, че тя имала още един родител и
не било уместно тя да взима еднолични решения за имуществото й. Очевидно обаче,
този неин категоричен отказ е провокирал М. да състави един неистински
документ, за да се облагодетелства от останалата част от имота.
Отделно от всичко изложено, счита че
предявеният иск е неоснователен и поради факта, че този предварителен договор,
дори хипотетично да се приеме, че е автентичен и с вярно съдържание / а той не е/,
е изначални нищожен, не е породил и не може да породи целените с него
вещно-правни последици. Съгласно императивната разпоредба на чл. 130. ал.З от СК: Извършването на действия на разпореждане
с недвижими
имоти, с движими вещи чрез формална сделка и с влогове, както и с ценни книги,
принадлежащи на детето, се допуска с разрешение на районния съд по настоящия му
адрес, ако разпореждането не противоречи на интереса на детето.
Подписът, положен от детето в документа
/ ако изобщо е положен/, нямал никаква правна стойност, а по същия начин
следвало да се третира и подписът на майка й, още повече, че в самия договор
никъде не е било отбелязано, че тя дава съгласие за твърдяната продажба на
имота.
Без разрешение на районния съд но
настоящ адрес на детето, след преценка на съда, че разпореждането не
противоречи на интереса на детето, каквато и да било разпоредителна сделка с
негов имот е недействителна!
Твърди, че нищожността е изначална,
защото фактическият състав на сделката е опорочен още при осъществяването му и
сделката изначално не поражда правни последици. В настоящия случай, основанието
за нищожността било противоречието на сделката с императивна разпоредба на
закона, като сделката имала основание, но това основание не е било позволено от
закона- чл. 130, ал.З от СК.
Вярно било, че предварителният договор
нямал за предмет разпореждане, но с него се поемало задължение за такова, което
след това ставало неотменимо и обвързвало страните по него. Изразяването на
воля от непълнолетен за продажба на недвижим имот включвал три елемента-
съгласие на непълнолетния, съгласие на неговия родител, респ. попечител и
разрешение на PC за продажбата, ако са налице условията на чл.130. ал.З
от СК. Преценката относно това, дали поетото задължение за продажба от
непълнолетния е единствено поради нужда или очевидна полза следва да бъде
дадена от PC по чл.130, ал.З от СК към момента на сключване на предварителния
договор или най-късно до момента на навършване на пълнолетие.
В настоящия случай счита, че е налице
липса на валидно дадено от нея съгласие за извършване на сделката, поради липса
на съгласие на майка й и на дадено разрешение от PC по чл.130, ал.3 от СК. Отделно от това,
за да се даде такова разрешение от PC, задължително се взимало становище и от
Дирекция „Социално подпомагане”, съгл. чл.15, ал.6 от ЗЗДт., каквото очевидно
също не е било налице в настоящия случай.
С оглед на всичко гореизложено, моли,
съда да приеме, че предявеният иск е неоснователен по изложените по-горе
съображения.
Моли да й бъдат присъдени направените по
делото разноски.
Във връзка с направеното от нея
оспорване на документа, озаглавен „Предварителен договор за покупко-продажба на
недвижим имот” от 15.05.2012г.. моли съда, да бъде открито производство по
оспорване но този частен свидетелстващ документ, на осн. чл.193 от ГПК, като
даде указания по разпределението на доказателствената тежест за установяване
истинността, откъм авторство и съдържание на представения документ. В тази
връзка, моли, да й бъде дадена възможност да изрази допълнителни съображения по
оспорването на документа, след като се запознае с т.н.“оригинал”, представен от
ищеца по делото.
Моли съда, да задължи ищеца да уточни
конкретните обстоятелства по твърдяното от него сключване на предварителния
договор от 15.05.2012г.. а именно, къде точно твърди, че същият е подписан, в
присъствието на колко още / освен тях тримата/ лица? Къде и по какъв начин е
станало разплащането между него и кого другиго? На кого точно е изплатил сумата
от 15500 лв., имайки предвид неконкретизираното изявление в ИМ : „...като
договорената продажна цена на гореописания имот 15500 лева. бе изплатена напълно
и в брой при подписване на договора”.
Това искане прави с оглед на факта, че,
както установила от материалите по воденото между майка й и М. Гр.д.№ 80/
2016г. на PC- ***** и по Пр.пр.№ 14616/ 2017г. на ВОП / образувана
по жалби на майка й срещу М. и Н.А./, документираните изявления на последните,
във връзка с изясняване обстоятелствата по „сключване” на въпросния
предварителен договор от 15.05.2012г., съпоставени помежду им, са фрапиращо
разнопосочни и изпълнени с противоречия относно твърдяните факти. По гр.дело
двамата са описали една фактическа обстановка, докато при разпита им по
прокурорската преписка - съвсем различна! Отделно, разнопосочни са твърденията
им, съпоставени едни с други даже помежду им относно съществените обстоятелства
около „сключването” на договора.
В тази връзка, моли, да й бъде издадено
съд. удостоверение, по силата на което да се снабди от Окръжна прокуратура- ***,
с копия от материалите по Пр.пр.№ 14616/ 2017г., а именно, относно снетите
сведения и обяснения от В.П.М. и Н. Ж. А..
Моли, за доказване на твърденията й, че
не е сключвала в гр.*** /както и майка ми/ предварителен договор за
покупко-продажба на недвижим имот с В.М. на 15.05.2012г.. защото са се намирали
на тази дата извън пределите на Р България, респ., за опровергаване на неговите
твърдения, да бъдат допуснати до разпит в с.з. двама свидетели в условията на
водене.
Заявява, че с ИМ като доказателства е
получила единствено копие от предварителен договор от 15.05.2012г. и копие от
нот.акт. Не е получила актуална скица / с актуалната идентификация на имота към
настоящия момент/ и удостоверение за данъчна оценка на имота, а счита, че
същите са задължителни за представяне от страна на ищеца с оглед естеството на
предявения иск. Моли, да бъде задължен ищецът да ги представи и да й бъдат
връчени копия от тях.
Моли, да й бъде дадена възможност за
ангажиране и на други доказателства, ако ищцовата страна оспори нейните
твърдения или наведе нови твърдения от своя страна.
Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
Районен съд – *****, първи с-в, е сезиран с конститутивен иск с правно
основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД.
За да се реализира по съдебен ред субективното потестативно право на страна
по предварителен договор да бъде обявен същия за окончателен ищецът следва да
установи възникването на следните материални предпоставки: 1) наличие на
действително облигационно правоотношение между страните в процеса, по което е
поето задължение за сключване на окончателен договор с конкретно очертано в
предварителния договор предметно съдържание; 2) изправност на кредитора (ищецът
да е изпълнил насрещното си задължение, респ. да е изразил готовност да го
изпълни – арг. чл. 362, ал. 1 ГПК); 3)
изискуемост на потестативното право за сключване на окончателен договор, т. е.
да е настъпил уговорения между страните срок за прехвърлянето на собствеността
върху недвижимия имот и 4) съществуване на правото, предмет на предварителния
договор, в патримониума на ответника (арг. чл. 363 ГПК), а именно правото на собственост
върху процесния имот да принадлежи на ответника. Доказването на тези
предпоставки е в тежест на ищеца.
В хода на делото е открито производство по оспорване истинността на
процесния предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от
15.05.2-12г. във връзка с което е допуснато провеждането на съдебно-почеркова
експертиза със задача: вещото лице, след като се запознае с материалите по
делото, и използва сравнителен материал на подписите поставени под следните
официални документи: на г-жа Р.Г.Т., поставила подписа си под НА №39, т.І,
рег.№857, дело 39/2011г. на нотари,ус И.К., на Д. Д. И. по жалба намираща се на
лист №5 по ГД №80/2016г. на ПРС, преписка №824/2015г., намираща се на лист
139-188 по ГД №80/2016г. на ПРС, както и ЧГД №139/2011г. на ПРС, да даде
заключение относно следните въпроси:
1.Подписите, положени за „Продавач” под
№ 1 и №2 , за „Купувач” под 3 и за „Свидетел” под №4 в Предварителен договор за
покупко - продажба на недвижим имот от 15.05.2012 год., изпилени ли са от Д.Д. И.,
Р.Г.Т., В.П.М. и Н. Ж. А. ?
2.Ръкописният текст, с който са
изпълнени имената за „Продавач” под № 1 и № 2 , за „Купувач” под 3 и за
„Свидетел” под №4 в Предварителен договор за покупко - продажба на недвижим
имот от 15.05.2012 год., изпилен ли е от Д.Д. И., Р.Г.Т., В.П.М. и Н. Ж. А.?
3.Има ли разлика в нюанса на мастилото в ръкописно
изписания текст и по възможност и дали текста е изпълнен по едно и също време и
едно и също мастило?
4.Възможно ли е данните и съответните подписи на Д.Д. И.
и Р.Г.Т. да са сканирани и пренесени от друг документ?
Видно от заключението на вещото лице, което съдът
приема изцяло, подписите, положени за „Продавач” под № 1 и №2 , за „Купувач”
под №3 и за „Свидетел” под №4 в Предварителен договор за покупко - продажба на
недвижим имот от 15.05.2012 год., са изпълнени от Д.Д. И., Р.Г.Т., В.П.М. и Н. Ж.
А.. Ръкописният текст, с който са изпълнени имената за „Продавач” под № 1 и №2
, за „Купувач” под 3 и за „Свидетел” под №4 в Предварителен договор за покупко
- продажба на недвижим имот от 15.05.2012 год., е изпълнен от Д.Д. И., Р.Г.Т., В.П.М.
и Н. Ж. А.. Няма разлика в нюанса на мастилото в ръкописно изписания текст и са
изписани с едно и също мастило /партидно сходство/. Не може да се отговори дали
са изписани по едно и също време. Не се установяват признаци, подписи на Д.Д. И.
и Р.Г.Т., да са сканирани и пренесени от друг документ.
По искане на процесуалния представител на ответника бе
допуснат разпит на Р.Г.Т. и Д. Х. И. по реда на чл.614 ГПК, чрез събиране на
доказателства по Регламент (ЕО) №1206/2001т. на Съвета относно сътрудничеството
между съдилищата на държавите членки при събирането на доказателства по
граждански или търговски дела, а именно, при условията на чл.17 от регламента,
да бъде изискано непосредствено събиране на съответно доказателства-свидетелски
показания поради обстоятелството, че свидетелите са в Германия и няма
възможност да се върнат в страната.
Видно от показанията на св.Р.Т., същата се познавала с
ищеца. Същата твърди, че не е давала съгласие, непълнолетната си дъщеря да
продаде на В.М. ½ ид.част от процесния имот. Затова твърди, че е станало
след заплаха, като подписите са били подложени на празен лист. Освен сумата от
5000 лева, не е получавала никаква друга сума.
В същия дух са и показанията на свидетеля Д.Х. И.,
като същият твърди, че не е присъствал на среща между страните, като по това
време е бил в Германия.
Показанията на св.Т. се оборват от заключението по
изготвената съдебно-почеркова експертиза.
С оглед на
събраните писмени и гласни
доказателства в хода на делото, съдът счита, че категорично и безспорно е
доказано, че е налице валиден сключен предварителен договор за покупко-продажба
на ½ от процесният имот собственост на ответницата Д. Д., подкрепен с
подписа на нейната майка Р.Т., да бъде продаден имотът.
Налице е бил сключен предварителен договор, като страните
са поели ангажимент да бъде оформен окончателният договор с нотариални заверки
на документите, след навършване на пълнолетие на ответницата. Процесният предварителен
договор за покупко-продажба има форма на организационен документ в който се
описва една бъдеща сделка със всичките параметри, които се изискват от
закона. Съдът счита, че такъв тип
договор не задължава правото същият да бъде нотариално заверен тъй като той е
организационен и дава насоки за сключването на окончателен договор и може да
бъде подписан именно по този начин.
В изготвена съдебно-почеркова
експертиза безспорно и категорично се доказа, че не само подписите поставени в
настоящия договор от всички участници в този договор, като продавач, купувач,
родител и настойник, а и всяка една от страните собственоръчно е написала
текста в този договор.
Тези правнорелевантни обстоятелства се установяват от
представените по делото писмени доказателства, а именно Н.А. вписан под
№ 168, т. VІІІ, н.д. № 1581/2009 г.; Предварителен договор за покупко-продажба
на недвижим имот от 15.05.2012 г.; Удостоверение изх. №
1100-351/1/18.09.2017г.; Скица изх. № 15-458669/20.09.2017 г.; Скица изх. №
15-458660/20.09.2017 г.; Скица изх. № 15-458655/20.09.2017 г.; Скица изх. №
15-458652/20.09.2017 г.; Скица изх. № 15-458627/20.09.2017 г.; Транзакция с
реф. № 39826231; Транзакция с реф. № 86246575; Паричен превод от „Уестрън
юнион“; Паричен превод от „Уестрън юнион“ – 01.11.2013 г.; Транзакция с реф. №
70398023; Транзакция с реф. № 28391506; Транзакция с реф. № 85546855;
Транзакция с реф. № 76720409; Транзакция с реф. № 50045303; Транзакция с реф. №
69329312; Транзакция с реф. № 20892357; Транзакция с реф. № 58873863;
Транзакция с реф. № 84991689; Транзакция с реф. № 87467822; Транзакция с реф. №
72387497; Писмо от 03.05.2017 г. с превод на български език; Писмо от Районен
съд Мюнхен с дата 14.03.2014 г.
Установява се от приложения поделото
нотариален акт за продажба на недвижим имот вписан под № 168, т. VІІІ, н.д. №
1581/2009 г., че на 12.08.2009г. В.Ж.Т. е продал на Р.Г.Т. и Д. Д. И. процесния
имот находящ се в гр.***, обл.***, ул.Маршал Толбухин №21.
Съгласно
представеното удостоверение за данъчна оценка от 18.09.2017г., издадено от
Община ***, отдел „Данъчни и неданъчни приходи“, данъчната оценка на имота е 4752,90
лв.
При така
установените обстоятелства чрез съвкупния анализ на събраните по делото
доказателства се налага изводът, че между страните е налице на действително
облигационно правоотношение въз основа на сключен Предварителен договор за
покупко-продажба на недвижим имот от 15.05.2012 г., съгласно условията на който
Д. Д. И. се е задължил да прехвърли на В.П.М. като купувач следния свой
собствен недвижим имот, а именно: ½ ид.части от имот находят се в ***** представляващ дворно място
с площ 680 кв.м. В имот XI-391 заедно с ½ ид.части от
построените в имота жилищна сграда с площ от 100 кв.м.,гараж с площ 21
кв.м. и стопанска сграда с площ от 25
кв.м. за сумата от 15 500 лева за срок от един месец, след навършване на
пълнолетие на Р.Г.Т., а именно 03.06.2016г.
Ищецът е изправна страна по договора. Настъпил е
уговорения между страните срок за прехвърлянето на собствеността върху
недвижимия имот – 03.06.2016 г. Установено е Налице е неизпълнение на продавача
по предварителния договор от 15.05.2012 г. да прехвърли собствеността върху
имота на купувача в уговорения срок – 03.06.2016.
Няма данни по делото продавачът да е предприемал други
действия за снабдяване с необходимия документ за сключване на окончателния
договор за продажба в нотариална форма.
С оглед всичко изложено, съдът намира, че са
установени всички материални предпоставки, обуславящи възникването на правото
на ищеца да реализира по съдебен ред обявяването на процесния предварителен
договор за окончателен, поради което предявения конститутивен иск с правно
основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД се явява основателен и следва да бъде уважен.
Съгласно чл. 364, ал. 1 ГПК ищецът дължи следващите се разноски по прехвърлянето
на имота, а именно – нотариална такса по сметка на Районен съд – *****,
съгласно чл. 85, ал. 2, вр. чл. 87 ЗННД, определена по раздел ІІ, т. 8 от Тарифата за нотариалните такси към Закона за нотариусите и
нотариалната дейност, съобразно материалния интерес (15500 лв.), възлизаща на сумата 204, 50
лв., както и местен данък за придобиване на имота по сметка на Община ***** в
размер на 387,50 лв., изчислен на база продажната цена за имота от 15 500 лв.,
доколкото същата надвишава данъчната оценка на имота, съгласно чл. 44, ал. 1, вр. чл. 46, ал. 2, т. 1 ЗМДТ и чл. 34, ал. 2 от Наредба за определяне на местните
данъци на територията на Община *****, Област ***.
На основание чл. 364, ал. 1 ГПК следва да се наложи възбрана върху процесния недвижим
имот за реализиране на вземанията на държавата, досежно разноските по
прехвърлянето му.
При този изход по спора и на осн. чл.
78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца сторените и доказани от
него съдебни разноски в производството в общ размер 1251,41 лева, от които
1200.00 лева – адвокатско възнаграждение за един адвокат и 51,41 лева -
държавна такса.
Така мотивиран, Районен съд – *****
Р Е Ш И:
ОБЯВЯВА ЗА ОКОНЧАТЕЛЕН на основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД сключения на 15.05.2012 г. предварителен договор за
покупко-продажба на недвижим имот, с който Д. Д. И., ЕГН ********** с адрес ***,
в качеството си на продавач от една страна и Р.Г.Т., ЕГН ********** с адрес ***,
като родител и законен представител, продава на В.П.М., ЕГН ********** с адрес ***
следния свой недвижим имот, придобит на основание Нотариален акт за продажба на
недвижим имот вписан под № 194, т. І, н.д. № 95/2009 г. на Нотариус с район на действие Провадийски
районен съд, вписан в Нотариална камара под № 572 – Кънчо Ицков, представляващ ½ ид.части от имот
находят се в ***** представляващ дворно място с площ 680 кв.м. В имот XI-391
заедно с ½
ид.части от построените в имота жилищна сграда с площ от 100 кв.м.,гараж с площ
21 кв.м. и стопанска сграда с площ от 25
кв.м. за сумата
от 15 500/петнадесет хиляди и петстотин/ лева.
Скици с №№ 15-458669-20.09.2017г.;
15-458669-20.09.2017г. и 15-458655-20.09.2017г, приложени по делото,
представляват неразделна част от решението.
Данъчната оценка на имота е 4752,90 лв., съгласно
Удостоверение за данъчна оценка по чл. 264, ал. 1 ДОПК с изх. № 1100-351/1/18.09.2017 г., издадено от Община
***, Отдел „Данъчни и неданъчни приходи“.
ОСЪЖДА В.П.М., ЕГН ********** с адрес *** да заплати
на Община ***** сумата 387,50 лв. (триста осемдесет и седем лева),
представляваща местен данък, съгласно чл. 44, ал. 1, вр. чл. 46, ал. 2, т. 1 ЗМДТ и чл. 34, ал. 2 от Наредба за определяне на местните
данъци на територията на Община *****, Област ***.
ОСЪЖДА В.П.М., ЕГН ********** с адрес ***, да заплати
в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – *** сумата 204,
50 лв. (двеста и четири лева и петдесет стотинки), представляваща дължимата
такса по прехвърляне на имота, съгласно т. 8 от Тарифата за нотариалните такси към Закона за нотариусите и
нотариалната дейност.
ДА СЕ ВПИШЕ възбрана на основание чл. 364, ал. 1 ГПК върху недвижимия имот, представляващ имот ½ ид.части от имот находят се в *****
представляващ дворно място с площ 680 кв.м. В имот XI-391 заедно с ½ ид.части от построените
в имота жилищна сграда с площ от 100 кв.м.,гараж с площ 21 кв.м. и стопанска сграда с площ от 25 кв.м., до заплащането на разноските по
прехвърлянето на имота.
ДА СЕ ИЗПРАТИ на Служба по вписванията препис от
решението за вписване на възбрана върху имота след влизане в сила на Решението.
ОСЪЖДА Д. Д. И., ЕГН ********** с адрес ***,
да заплати на В.П.М., ЕГН **********
с адрес ***,
сторените от него съдебни разноски в размер на 1251,41 лв. / хиляда двеста
петдесет и един лева и четиридесет и една стотинки/.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред
Окръжен съд – *** в 2-седмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от влязлото в сила решение страните могат да
получат след представяне на доказателства за заплащането на дължимата
нотариална такса и за заплатен в данъчната служба местен данък по чл. 44, ал. 1 ЗМДТ, както и след представяне на удостоверение, че
продавачът няма непогасени, подлежащи на принудително изпълнение задължения за
данъци, мита и задължителни осигурителни вноски, на основание чл. 264 ДОПК, както и актуално удостоверение за данъчна оценка на недвижимия имот,
необходимо за удостоверяване на липсата на непогасени данъчни задължения за
имота.
Решението подлежи на вписване в шестмесечен срок от
влизането му в сила на основание чл. 115 ЗС, като след
изтичане на срока, вписването на исковата молба губи действието си.
Съдия при Районен съд – *****: