Р
Е Ш Е
Н И Е
№.............
град Шумен, 13.06.2023г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд– град Шумен, в публичното заседание на осемнадесети май две хиляди двадесет
и трета година в състав:
Административен съдия: Маргарита
Стергиовска
при
секретаря В.Русева, като разгледа докладваното от съдията адм.д. № 15 по описа
за 2023 година на Административен съд– гр.Шумен, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството по делото е образувано въз основа на жалба от С.Й. ***,
ЕГН **********,***, чрез адв. М. Б. – АК- В. Търново, против Решение № 7 по
Протокол № 46 от 20.12.2022 г. на Общински съвет – Върбица.
С оспореното
решение, при гласували със 17 гласа „за“ от общо 17 присъствали общински
съветници, на основание чл. 21, ал. 1, т. 8 и ал. 2 от ЗМСМА, пар. 27, ал. 2,
т. 2 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ, чл. 45ж, ал. 2 от ППЗСПЗЗ е прието следното решение:
Общински
съвет Върбица приема отправеното предложение от Началника на ОСЗ „Върбица“ Вх.№
44/ 28.04.2021г., като дава съгласие да бъдат предоставени на Общинска служба
„Земеделие”- гр. Върбица за постановяване на решение за възстановяване правото
на собственост на наследниците на С.С.С. следните земеделски земи от ОПФ:
Землище
с.Кьолмен: ПИ №41054.9.26 с площ от 2,600 дка., местност „Върбишки път”, НТП
-Ливада; ПИ №41054.10.2 с площ от 9,374 дка., местност „Корията”, НТП
–Изоставена нива;
Землище
с.Конево: ПИ №38306.24.98 с площ от 26,177 дка., местност „Яма алтъ”, НТП
-Нива;
Землище
сЛовец:ПИ №43949.19.174 с площ от 22,364 дка., местност „Чаталкая”, НТП
-Пасище;
Землище
гр.Върбица:ПИ №12766.32.42 с площ от 18,421 дка., местност „Аджа кория”, НТП
-Пасище; ПИ №12766.35.63 с площ от 15,537 дка., местност „Кара орман”, НТП
-Пасище; ПИ №12766.35.65 с площ от 10,584 дка., местност „Кара орман”, НТП
—Пасище;-ПИ №12766.61.121 целият с обща площ от 6,799 дка, местност „Голямо
ливаде”, НТП -Изоставена нива.
Посочените
имоти се предоставят във връзка с Решение № 315/2000г. на Районен съд — гр.
Велики Преслав относно признаване правото на възстановяване на собственост
върху земеделска земя.
Решението
да се връчи на заинтересованите лица по реда на АПК и служебно - на ОСЗ - гр.
Върбица.
Към
решението са приложени: Предложение с вх. №44 от 28.04.2021 г. на Началник
Общинска служба „Земеделие” гр. Върбица; Решение №19 от Протокол №21 от
26.05.2021 г. на общински съвет-гр.Върбица; Решение №32/21.03.2022 г. по АД
№240/2021 г.; Решение №10288/15.11.2022 г. по АД №5207/2022 г. на ВАС; Решение
постановено по гр.д. № 315/01.12.2000 г. Великопреславски районен съд.
Като
мотиви в решението се сочи, че в деловодството на общински съвет Върбица е
постъпило писмо с вх. №169 от 25.11.2022 г. от Административен съд Шумен с
приложени заверени копия от Решение №32/21.03.2022 г. по АД №240/2021 г. и
Решение №10288/15.11.2022 г. по АД №5207/2022 г. по описа на ВАС, влязло в
законна сила на 15.11.2022 година за сведение и изпълнение, а именно:
ОСТАВЯ В
СИЛА Решение №32 от 21.03.2022 г., постановено по адм. дело №240 по описа на
Административен съд Шумен.
ОТМЕНЯ
Решение №19 от Протокол №21 от 26.05.2021 г. на общински съвет-гр. Върбица, с
което на основание чл.21 ал.1 т.8 ал.2 от ЗМСМА, параграф 27 ал.2 т.2 от ПЗР на
ЗИДЗСПЗЗ и чл.45ж ал.2 от ППЗСПЗЗ, е прието предложение на Началник на ОСЗ
„Върбица” вх. №44 от 28.04.2021 г. и е дадено съгласие да бъдат предоставени на
Общинска служба „Земеделие”-гр. Върбица за постановяване на решение за
възтановяване правото на собственост на наследниците на С.С.С. земеделски земи
от общинския поземлен фонд.
ВРЪЩА
преписката на Общински съвет Върбица за ново произнасяне по предложение вх. №44
от 28.04.2021 г. на Общинска служба по „Земеделие” гр. Върбица при спазване на
задължителните указания на съда по тълкуването и прилагането на закона,
съдържащи се в мотивите на решението.
„В
изпълнение на Решение № 32/21.03.2022 г., пост. по адм. дело №240/2021 г. по
описа на ШАС и Решение № 10282/15.11.2022 г., пост. по адм. дело №5207/2022 г.
по описа на ВАС, съобразявайки мотивите на същите, общински съвет Върбица,
трябва да приеме ново решение.
Съгласно
предложението, на основание чл. 45ж, ал.1 и ал.2 от ППЗСПЗЗ във връзка с
параграф 27, ал.2, т.2 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ, ОСЗ-гр. Върбица предлага на Общински
съвет Върбица наследниците на С.С.С., на които по силата на съдебно решение,
постановено по гр.д. № 315/2000г. ВПРС е признато правото на възстановяване на
земеделски земи, находящи се в землището на село Кьолмен, община Върбица, да
бъдат обезщетени с конкретно посочени в Предложението земеделски имоти /имоти
по чл. 19 от ЗСПЗЗ/.
Съгласно
чл.10б (1) от ЗСПЗЗ Собствениците или техните наследници, притежавали
земеделски земи преди образуването на трудовокооперативни земеделски стопанства
или държавни земеделски стопанства, независимо от това, дали са били включени в
тях или в други, образувани въз основа на тях, селскостопански организации,
намиращи се в границите на урбанизираните територии (населени места) или извън
тях и са застроени или върху тях са проведени мероприятия, които не позволяват
възстановяване на собствеността, имат право на обезщетение по тяхно искане с
равностойни земи от държавния или от общинския поземлен фонд и/или с поименни
компенсационни бонове.
(2)
Когато лицата по ал.1 са поискали обезщетение с равностойни земи,
обезщетяването е:
със земи
от общинския поземлен фонд, определени от общинския съвет въз основа на
мотивирано предложение на общинската служба по земеделие - когато земите, върху
които собствеността не може да се възстанови поради обстоятелствата, посочени в
ал. 1, са застроени с обекти, които са общинска собственост;
Съгласно
§ 27 (1) от ЗСПЗЗ Неприключилите производства по обезщетяване със земеделски
земи от общинския поземлен фонд се приключват по досегашния ред.
(2)
Общинските съвети предоставят земи от общинския поземлен фонд, включително
пасища и мери по чл. 19. при наличие на едно от следните условия:
1.установяване
на границите на земеделските имоти, за които е издадено решение на общинската
служба по земеделие за признаване на правото на възстановяване на собствеността
в съществуващи или възстановими стари реални граници;
2.изпълнение
на съдебни решения за признато право на собственост;
3.обезщетяване
на собствениците, чиято собственост не може да бъде възстановена.
В
конкретния случай налице са условията за предоставяне на предложените имоти и
предпоставките, съгласно § 27 (1) и (2) от ЗСПЗЗ, те не са застроени и не са
провеждани мероприятия, които не позволяват възстановяване на собствеността
върху тях.
Поземлените
имоти се предоставят в цялост.
Предложените
за обезщетение земи са част от ОПФ (земи по чл. 19 от ЗСПЗЗ). За имотите не са
съставени актове за общинска собственост, към настоящия момент с тях не са
извършвани разпоредителни сделки.“
В жалбата
се изразява несъгласие с така постановеното решение, като оспорващият счита, че
същото е незаконосъобразно и моли да бъде отменено изцяло. Твърди, че е
допуснато нарушение на формата,
постановено е в разрез с административнопроизводствените правила, както
и противоречи на материалния закон и неговата цел. Счита, че в настоящото
производство, административният орган е преповторил дословно посочените мотиви
в предходното решение. Оспорващият счита, че липсата на мотиви, защо отново
наследници са обезщетени с имоти от
други населени места вместо в с. Кьолмен, където твърди, че има 32
имота, собственост на Община Върбица остава неизяснен. Сочи, че административният
орган би следвало да изложи мотиви относно приложимостта на §27, ал.2, т.2 от
ПЗР на Закона за изменение и допълнение на ЗСПЗЗ. Според оспорващия в това
производство органът не се е съобразил с дадените задължителни указания от
съда,
което
е достатъчно основание, обуславящо незаконосъобразност на решението и влечащо неговата отмяна. С оглед изложените съображения е отправено
искане за отмяна на процесното решение
като незаконосъобразно.
В открито
съдебно заседание, оспорващият, чрез Адв. Б., АК-В. Търново, поддържа жалбата
по изложените в нея съображения.
Ответната
страна– Общински съвет– гр.Върбица, чрез процесуалния си представител адв.Г.,
надлежно упълномощен, оспорва жалбата, като твърди, че същата е недопустима
като просрочена и ОбС- гр.Върбица бил обвързан от предложението на
ОС“Земеделие“ и няма оперативна самостоятелност да определя други имоти, освен
посочените в предложението. Сочи се също, че решението е съобразено с
материалния закон. Моли за прекратяване на делото, поради липса на правен
интерес от оспорването и при евентуалност за отхвърляне на същото, като
неоснователно. Претендира и присъждане на деловодни разноски, като представя
списък на разноски.
Заинтересованите
страни Ю.Н.Д., И.Б.Р., Р.Б.Р., П.С.Ц., К.С.Ц., Ю.С. Патаренска и Б.Й.Й.Ю.С.П., Б.Й.Й.,
редовно призовани, не се явяват и не изпращат представител, респективно не
вземат становище по допустимостта и основателността на оспорването.
Шуменският
административен съд, след съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:
Видно от
Удостоверение за наследници изх.№ 132/30.10.2015г., издадено от Кметство
с.Арбанаси, община Велико Търново, обл.Шумен
и Удостоверение за наследници изх.№ 4078/16.11.2015г., издадено от
Община Шумен, оспорващият С.Й.Й. се легитимира като наследник по закон на общия
наследодател С.С.С., починал на 06.11.1977г.
С решение
от 01.12.2000г. по гр.д.№ 315/2000г. по описа на Районен съд-гр.Велики Преслав,
влязло в законна сила на 10.02.2001г., на основание чл.11, ал.2 от ЗСПЗЗ съдът
е приел за установено по отношение на ПК град Върбица, област Шумен, правото на
възстановяване собствеността на наследниците на С.С.С., б.ж. на с.Кьолмен,
община Върбица, обл.Шумен, върху: нива от 1.00 дка в местността Кодукяне, нива
от 5.9 дка в местността Кодукяне, нива от 7.5 дка в местността Кодукяне, нива
от 3.1 дка в местността Кодукяне, нива от 12.6 дка в местността Хаджи Колжу,
нива от 15.1 дка в местността Хаджи Колжу, нива от 2.3 дка в местността Комлук,
нива от 3.2 дка в местността Комлук, нива от 2.1 дка в местността Комлук, нива
от 11.8 дка в местността Комлук, нива от 1.4 дка в местността Комлук, нива от
5.3 дка в местността Мутафларъ Йолу, нива от 4.1 дка в местността Ески Балян,
нива от 5.9 дка в местността Ада Чапръ, нива от 2.6 дка в местността Коруяне,
нива от 5.1 дка в местността Хаджи кьой, нива от 1.5 дка в местността Чифликчапръ,
нива от 10.0 дка в местността Гюлеменъ, нива от 4.0 дка в местността Тополито и
нива от 6.0 дка в местността Надевуста, всичките в землището на с.Кьолмен,
община Върбица, област Шумен.
Със
Заявление вх.№ 31/04.04.2016г., приложено на стр.256 по АД №240/2021 г. по
описа на ШАС, С.Й. *** сезирал Началника на Общинска служба „Земеделие“-
гр.Върбица с искане да му бъдат възстановени наследствени земи на С.С.С., по
силата на съдебното решение по гр.д.№ 315/2000г. по описа на ВПРС, в землището
на с.Кьолмен, община Върбица, в земеделска земя. Към заявлението приложил
съдебния акт, Нотариален Акт № 150 том 3, н.д.789 от 1929г., както и
Удостоверения за наследници изх.№ 132/30.10.2015г., издадено от Кметство
с.Арбанаси, община Велико Търново, обл.Шумен и изх.№ 4078/16.11.2015г.,
издадено от Община Шумен, удостоверяващи, че заявителят е наследник по закон на
С.С.С..
С
предложение изх.№ 89/24.03.2017г. по описа на ОСЗ-гр.Върбица, вх.№ 04-04-13 от
22.03.2017г. по описа на Община Върбица, Началникът на Общинска служба
„Земеделие“, гр.Върбица предложил на Общински съвет– гр.Върбица, на основание
чл.10б, ал.2, т.1 от ЗСПЗЗ и § 27, ал.2, т.1, 2, 3 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ, да бъде
постановено решение, по силата на което наследниците на С.С.С. да бъдат
обезщетени с четири имота, представляващи земеделска земя от ОПФ в землището на
с.Конево, в изпълнение на съдебно решение по гр.д.№ 315/2000г. по описа на
ВПРС. С писмо изх.№ 04-04-19/05.04.2017г. Кметът на Община Върбица уведомил
Началника на ОСЗ, гр.Върбица, че във връзка с отправеното предложение следва да
бъдат представени допълнително документи. С писмо изх.№ 106/07.04.2017г., вх.№
04-04-20/07.04.2017г. по описа на Община Върбица, вх.№ 33/07.04.2017г. по описа
на ОбС-гр.Върбица, Началникът на ОСЗ,
гр.Върбица изпратил на Председателя на ОбС-гр.Върбица част от изисканите
документи. С докладна записка вх.№ 61/22.06.2017г. по описа на ОбС-гр.Върбица
Кметът на Община Върбица внесъл в Общински съвет- гр.Върбица предложението за
обезщетяване на наследниците на С.С.С. със земи от Общинския поземлен фонд,
като предложил ОбС-гр.Върбица да постанови решение, с което да отхвърли
Предложение вх.рег.№ 04-04-13/22.03.2017г. на Началника на ОСЗ- гр.Върбица. С
решение № 4 по Протокол № 7/26.06.2017г., на основание чл.21, ал.1 т.8 и т.23
от ЗМСМА Общински съвет- гр.Върбица, отхвърлил Предложение вх.№
04-04-13/22.03.2017г. на Началника на Общинска служба "Земеделие",
гр.Върбица, като неоснователно. По предприето от жалбоподателят С.Й. оспорване
било постановено Решение № 85 от 16.05.2019г. по адм.д.№ 362/2018г. по описа на ШАдмС,
приложено по настоящото дело, потвърдено с Решение на ВАС №14243/17.11.2020г.
по адм.д.№ 8549/2019г., с което съдът отменил решението на ОбС и върнал
преписката за ново произнасяне на административния орган със задължителни
указания по приложението на закона.
На
15.02.2021г. жалбоподателят внесъл повторно Заявление с вх.№19/2021г. за
обезщетяване на наследниците/стр.137 по дело 240/2021 г. по описа на ШАС/. На
08.03.2021г., с вх.№ 29 по описа на ОбС и на 01.04.2021г. с вх.№ 36 по описа на
ОбС били депозирани Предложения от Началник на ОС „Земеделие“-гр.Върбица с
предложение за обезщетяване с осем земеделски имота, като с Решения на ОбС
същите били оставени без движение с
указания към вносителя и произнасянето по тях било отлагано за следващи сесии.
На 28.04.2021г. Началник на ОС „Земеделие“-гр.Върбица внесъл четвърто предложение
за обезщетяване, на основание §27 ал.2 т.2 и т.3 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ, чл.45ж
ал.1 от ППЗСПЗЗ, с вх.№ 44 по описа на ОбС/стр.175/ със земи от ОПФ, както
следва: В землище с.Колмен: 1. имот № 41054.9.26- 2,600 дка, местност „Върбишки
път“, НТП-ливада; 2. имот № 41054.10.2- 9,374 дка, местност „Корията“, НТП-
изоставена нива; В землище с.Конево: 3. имот № 38306.24.98-26,177дка, местност
„Яма алтъ“, НТП- нива; В землище с.Ловец: 4. имот № 43949.19.174- 22,364 дка,
местност „Чаталкая“, НТП- пасище; В землище гр.Върбица: 5. имот № 12766.32.42-
18,421 дка, местност „Аджа кория“, НТП- пасище; 6. имот № 12766.35.63- 15,537
дка, местност „Кара орман“, НТП- пасище; 7. имот № 12766.35.65- 10,584 дка,
местност „Кара орман“, НТП- пасище; 8. имот № 12766.61.121- 6,799 дка, местност
„Голямо ливаде“, НТП- изоставена нива. С мотивирана Докладна записка вх. № 83
от 26.05.2021г. М.М.Б.- Кмет на Община Върбица, на осн.чл.21 ал.1 т.8 и ал.2 от ЗМСМА, §27 ал.2 т.2 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ, чл.45ж ал.2 от ППЗСПЗЗ, предложил на
ОбС да приеме така отправеното предложение, като даде съгласие да бъдат
предоставени на ОС „Земеделие“ за възстановяване правото на собственост на
наследниците посочените в предложението имоти. Видно от същата докладна
записка, по отношение на последния предложен имот е допусната промяна, като
същия се посочва като част от поземлен имот № 12766.61.121 с площ 5,443 дка от
източната част на имота, целия с обща площ от 6,799 дка, местност „Голямо
ливаде“, НТП- изоставена нива, като аргументи за изменението в
обстоятелствената част на записката липсват. С Решение № 19 по Протокол № 21 от
26.05.2021г. на Общински съвет- гр.Върбица, на основание чл.21 ал.1 т.8 и ал.2
от ЗМСМА, § 27 ал.2 т.2 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ и чл.45ж ал.2 от ППЗСПЗЗ било прието
предложение на Началник на ОСЗ“Върбица“ вх.№44 от 28.04.2021г. и дадено
съгласие да бъдат предоставени на Общинска служба"Земеделие"-
гр.Върбица за постановяване на решение за възстановяване правото на собственост
на наследниците на С.С.С. следните земеделски земи от общинския поземлен фонд:
В землище с.Кьолмен: 1. имот № 41054.9.26- 2,600 дка, местност „Върбишки път“,
НТП-ливада; 2. имот № 41054.10.2- 9,374 дка, местност „Корията“, НТП-
изоставена нива; В землище с.Конево: 3. имот № 38306.24.98-26,177дка, местност
„Яма алтъ“, НТП- нива; В землище с.Ловец: 4. имот № 43949.19.174- 22,364 дка,
местност „Чаталкая“, НТП- пасище; В землище гр.Върбица: 5. имот № 12766.32.42-
18,421 дка, местност „Аджа кория“, НТП- пасище; 6. имот № 12766.35.63- 15,537
дка, местност „Кара орман“, НТП- пасище; 7. имот № 12766.35.65- 10,584 дка,
местност „Кара орман“, НТП- пасище; 8. част от поземлен имот № 12766.61.121 с
площ 5,443 дка от източната част на имота, целия с обща площ от 6,799 дка,
местност „Голямо ливаде“, НТП- изоставена нива.
Недоволен
от приетото решение, С.Й.Й. депозирал жалба пред ШАС, по която е образувано АД
№240/2021 г., приключило с постановено съдебно решение №32/21.03.2022 г.,
влязло в законна сила на 15.11.2022 г.
С
последното е отменено Решение № 19 по Протокол № 21 от 26.05.2021г. на Общински
съвет- гр.Върбица, с което на основание чл.21 ал.1 т.8 и ал.2 от ЗМСМА, § 27
ал.2 т.2 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ и чл.45ж ал.2 от ППЗСПЗЗ, е прието предложение на
Началник на ОСЗ“Върбица“ вх.№ 44 от 28.04.2021г. и е дадено съгласие да бъдат
предоставени на Общинска служба"Земеделие"- гр.Върбица за
постановяване на решение за възстановяване правото на собственост на
наследниците на С.С.С. земеделски земи от общинския поземлен фонд и е върната
преписката на Общински съвет- гр.Върбица за ново произнасяне по предложение
вх.№ 44 от 28.04.2021г. на Общинска служба "Земеделие"- гр.Върбица
при спазване на задължителните указания на съда по тълкуването и прилагането на
закона, съдържащи се в мотивите на решението.
В
мотивите на съдебният акт, съдебният състав приел, че административният орган
не е изложил аргументи защо счита, че са налице предпоставките на §27, ал.2 т.2
от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ за предоставяне на земи от общинския поземлен фонд,
съответно защо липсват тези по т.3, които явно не са приети. т.е.същият изобщо
не е подложил на обсъждане въпроса относно приложимостта на цитирания § 27,
ал.2 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ в конкретния случай, въпреки, че вносителят на
предложението изрично се е позовал на две точки от него, като едновременно с това е обосновал искането
си с факта на наличие на съдебно решение за признато право на възстановяване на
собственост. Наред с това, е констатирана липса на всякаква обосновка защо при
наличието на 32 имота, собственост на Община Върбица в землището на с.Кьолмен,
видно от изискан в хода на кореспонденцията между компетентните административни
органи, регистър на земеделски земи към 08.03.2021г./стр.149 от АД № 240/2021
г./, наследниците са обезщетени с имоти в землищата на други населени места.
В
решение, постановено по адм.д.№ 362/2018г. във връзка с отказ по същото
заявление на наследника, е посочено, че административният орган е обвързан с
искането, с което е сезиран, и след като в предложението изрично се иска
обезщетяване с имоти от общинския поземлен фонд в изпълнение на съдебно решение
по гр.д.№ 315/2000г. по описа на ВПРС, административният орган е следвало да
изложи мотиви относно приложимостта на § 27, ал.2 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ в
конкретния случай. Указанията на съда не са били изпълнени и при новото
разглеждане на заявлението, както и дадените такива във връзка със задължението
на административния орган да събира релевантните за преценката му доказателства
и при липса на искане от заинтересованите лица, съгласно чл.9, ал.1 и ал.2,
чл.35 и чл.36, ал.1 от АПК.
При така
установената фактическа обстановка съдът намира, че оспорването е процесуално
допустимо. Атакуваното решение подлежи на съдебно обжалване, понеже решението
на общинския съвет по чл.45ж, ал.2 от
ППЗСПЗЗ
непосредствено засяга права и законни интереси на страните в административното
производство. Същото е акт по чл.21, ал.1, т. 8 от ЗМСМА, с който акт се
извършва разпореждане с общинско имущество и притежава характеристиките на
индивидуален административен акт. Жалбата е подадена от надлежна страна, имаща
право и интерес от оспорване на решението. Съгласно чл.147, ал.1 от АПК, във
вр.с чл.45, ал.12 от ЗМСМА, право да оспорват административен акт имат
гражданите и организациите, чиито права, свободи или законни интереси са
нарушени или застрашени от него или за които той поражда задължения. С оглед
съдържанието на оспореното решение на ОбС-гр.Върбица, постановено по заявление
на оспорващия, явяващ се и адресат на акта в качеството на наследник по закон
на С.С.С., съдът намира, че за него е
налице пряк, личен и непосредствен интерес от съдебното му оспорване, което е
упражнено в срок.
С оглед
на установеното, съдът намира искането на ответната страна за прекратяване на
съдебното производство поради липса на правен интерес от оспорване за
неоснователно.
Разгледано
по същество, оспорването е основателно, поради следните съображения:
Съгласно
разпоредбата на чл.168, ал.1 от АПК съдът следва да се произнесе по
законосъобразността на обжалвания административен акт към момента на издаването
му, като проверява дали е издаден от компетентен орган и в съответната форма,
спазени ли са процесуално правните и материално правните разпоредби по
издаването му и съобразен ли е с целта, която преследва законът. Преценявайки
фактическите обстоятелства, релевантни за правния спор, както и след проверка
на административния акт, съобразно критериите, визирани в разпоредбата на
чл.146 от АПК, административният съд приема жалбата за основателна по следните
съображения:
При
извършения контрол за валидност, съдът приема, съгласно разпоредбата на чл.21, ал.1, т.8
от ЗМСМА,
гласяща, че Общинският съвет приема решения за придобиване, управление и
разпореждане с общинско имущество, а по реда на §27, ал.2 от ПЗР
на ЗИДЗСПЗЗ
предоставя земи от общинския поземлен фонд. В случая, решението е прието с
поименно гласуване, съгласно чл.27, ал.5 от ЗМСМА, с участието на 17 от общо 17
общински съветници, при наличие на необходимия кворум по чл.27, ал.2 от ЗМСМА и
на изискуемото съгласно чл.27, ал.4, във вр.с чл.21, ал.1, т.8 от ЗМСМА
квалифицирано мнозинство. С оглед на това съдът приема, че решението е
постановено от компетентен административен орган, като по отношение на
компетентността и реда за приемане на акта, липсва спор между страните.
Съдът
намира, че макар и издадено от компетентен орган, оспореното решение е нищожно,
поради противоречие с влязло в сила решение.
Съгласно
разпоредбата на чл.177, ал.1 от АПК, съдебното решение има сила за страните по
делото, а ако оспореният акт бъде отменен или изменен, решението има действие
по отношение на всички. Конститутивното действие на решението за отмяна на
административния акт, състоящо се в отпадането с обратна сила на разпоредените
с акта правни последици, се разпростира не само по отношение на страните по
делото, а важи за всички. Аргумент в тази насока е и разпоредбата на чл.297 от ГПК, приложима в настоящото производство с оглед препращащата норма на чл.144
от АПК, съгласно която влязлото в сила решение е задължително за съда, който го
е постановил, и за всички съдилища, учреждения и общини в Република България.
В
конкретния случай с решение №32/21.03.2022 г., постановено по АД № 240/2021 г. влязло
в законна сила на 15.11.2022 г. е отменено Решение № 19 по Протокол № 21 от
26.05.2021г. на Общински съвет- гр.Върбица, с което на основание чл.21 ал.1 т.8
и ал.2 от ЗМСМА, § 27 ал.2 т.2 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ и чл.45ж ал.2 от ППЗСПЗЗ, е
прието предложение на Началник на ОСЗ“Върбица“ вх.№ 44 от 28.04.2021г. и е
дадено съгласие да бъдат предоставени на Общинска служба"Земеделие"-
гр.Върбица за постановяване на решение за възстановяване правото на собственост
на наследниците на С.С.С. земеделски земи от общинския поземлен фонд и е
върната преписката на Общински съвет- гр.Върбица за ново произнасяне по
предложение вх.№ 44 от 28.04.2021г. на Общинска служба "Земеделие"-
гр.Върбица при спазване на задължителните указания на съда по тълкуването и
прилагането на закона, съдържащи се в мотивите на решението.
В
мотивите на съдебният акт, съдебният състав приел, че административният орган
не е изложил аргументи защо счита, че са налице предпоставките на §27, ал.2 т.2
от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ за предоставяне на земи от общинския поземлен фонд,
съответно защо липсват тези по т.3, които явно не са приети. т.е.същият изобщо
не е подложил на обсъждане въпроса относно приложимостта на цитирания § 27,
ал.2 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ в конкретния случай, въпреки, че вносителят на
предложението изрично се е позовал на две точки от него, като едновременно с това е обосновал искането
си с факта на наличие на съдебно решение за признато право на възстановяване на
собственост. Наред с това, е констатирана липса на всякаква обосновка защо при
наличието на 32 имота, собственост на Община Върбица в землището на с.Кьолмен,
видно от изискан в хода на кореспонденцията между компетентните административни
органи, регистър на земеделски земи към 08.03.2021г./стр.149 от АД № 240/2021
г./, наследниците са обезщетени с имоти в землищата на други населени места.
Освен
това, в решение, постановено по адм.д.№ 362/2018г. във връзка с отказ по същото
заявление на наследника, е посочено, че административният орган е обвързан с
искането, с което е сезиран, и след като в предложението изрично се иска
обезщетяване с имоти от общинския поземлен фонд в изпълнение на съдебно решение
по гр.д.№ 315/2000г. по описа на ВПРС, административният орган е следвало да
изложи мотиви относно приложимостта на § 27, ал.2 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ в
конкретния случай. Указанията на съда не са били изпълнени и при новото
разглеждане на заявлението, както и дадените такива във връзка със задължението
на административния орган да събира релевантните за преценката му доказателства
и при липса на искане от заинтересованите лица, съгласно чл.9, ал.1 и ал.2,
чл.35 и чл.36, ал.1 от АПК.
Видно от
приложеното към настоящото дело решение, постановено по АД №240/2021г. на
ШАдмС, съдебният състав е приел незаконосъобразност на оспореното пред него решение,
поради нарушение изискването на чл.146, т.3 и т.4 от АПК.
С решение
на ВАС съдебният акт, постановен по АД №240/2021г. на ШАдмС е оставен в сила. В
мотивите на касационната инстанция е посочено, че в съответствие със събраните
доказателства първоинстанционният съд е приел липса на мотиви в оспореното решение.
В
оспореното в настоящото производство решение са възпроизведени относимите
правни норми и отново липсват мотиви във връзка с приложимостта им.
В тази
връзка следва да се посочи, че не е достатъчно цитирането на конкретните правни
норми, а е необходимо колективният орган да обоснове защо приема, че процесните
земи попадат в приложното поле на § 27, ал.2 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ и чл. 10б ал.1
от ЗСПЗЗ, доколкото както в настоящото, така и в предходно приетото решение се
съдържа волеизявление, че имотите не са застроени и върху тях не са провеждани
мероприятия, непозволяващи възстановяване на собствеността между тях, както и,
че за тях не са съставени актове за общинска собственост.
Наред с
това, следва да се отчете, че общинският съвет действително е обвързан от
предложението на общинската служба по земеделие, но само ако са налице
предпоставките, посочени в чл. 10 б ал.1 от ЗСПЗЗ, което в случая не е сторено
и относимите предпоставки не са изследвани, за да бъде прието предложението на
общинската служба по земеделие.
В тази
връзка, колективният орган разполага с възможност да върне предложението за
произнасяне по заявените от оспорващия имоти, което е в негова компетентност,
още повече, че както при предходното разглеждане на делото, така и в настоящото
се събраха писмени доказателства за наличие на свободни имоти в землището на с.
Кьолмен, за които липсват мотиви защо не са предоставени на заявителя.
На
следващо място, по силата на правопораждащият факт – решение по гр. д.
№315/2000 г. на ВпРС, на наследниците на С.С.С. е признато право на
възстановяване на собственост върху имоти, находящи се в землището на с.
Кьолмен, общ. Върбица.
Със
Заявление вх.№ 31/04.04.2016г., приложено на стр.256 по АД №240/2021 г. по
описа на ШАС, С.Й. *** сезирал Началника на Общинска служба „Земеделие“-
гр.Върбица с искане да му бъдат възстановени наследствени земи на С.С.С., по
силата на съдебното решение по гр.д.№ 315/2000г. по описа на ВПРС, в землището
на с.Кьолмен, община Върбица, в земеделска земя. Към заявлението приложил
съдебния акт, Нотариален Акт № 150 том 3, н.д.789 от 1929г., както и
Удостоверения за наследници изх.№ 132/30.10.2015г., издадено от Кметство
с.Арбанаси, община Велико Търново, обл.Шумен и изх.№ 4078/16.11.2015г.,
издадено от Община Шумен, удостоверяващи, че заявителят е наследник по закон на
С.С.С..
В случая
в изготвеното предложение изх. № ПО-04-2-1/28.04.2021 г. по повод депозираното
заявление, общинската служба по земеделие изобщо не е обсъдила съдържащото се
искане в заявлението, а именно имотите да се предоставят в землището на с.
Кьолмен. Вярно е, че общинската поземлена служба не е обвързана да предостави
имоти именно в това землище, но е длъжна да изложи мотиви защо при наличие на
свободни имоти се предоставят такива в различни землища на общ. Върбица, което
между впрочем е и основният спор по делото, който е останал неразрешен.
Едва след
обсъждане и анализ на възможността за предоставяне на имоти в землището на с.
Кьолмен, в т. ч. излагане на мотиви за наличието на такава възможност респ. отсъствието й, предложението на
общинската служба по земеделие, наред с изследването на останалите законови
предпоставки, ще удовлетвори изискванията на закона и неговата цел.
За да
бъде законосъобразен актът трябва да преследва предвидената в закона цел, т. е.
да е целенасочен по закон, което е елемент от правното му съдържание. Свободното
усмотрение се изразява в свободния избор на средствата, на начините на действие
в рамката указана от закона, но не и в свободния избор на целите. Целта указана
в закона остава като едно правно задължение. Нарушението, изместването,
пренебрегването на така поставената от закона цел и преследването на друга цел,
която органът на администрацията произволно си е избрал, ще представлява едно
превратно упражнение на власт, което в случаят води до нищожност на
административният акт. Несъобразяването с целта на закона може да намери
проявление и в т. нар. "превратно упражняване на власт".
Противоречието с целта на закона винаги е основание за недействителност на
административния акт. Постигането на целите на закона е основанието за
съществуването на административните актове и този порок винаги води до
нищожност.
Конституционният
съд в Решение № 13 от 13.10.2012 г. по конституционно дело № 6 от 2012 г.,
мотивира, че целта на закона е особено важна за преценката на
законосъобразността на административните актове по повод съдебното им
обжалване, защото несъответствието с целта на закона е една от предпоставките
за незаконосъобразност на административните актове. При ясно регламентирана цел
на закона съдът може да установи нейното спазване или превратното упражняване на
власт от компетентния административен орган. Конституционният съд подчертава,
че "целта на закона е отправна точка и за преценката спазен ли е принципът
за съразмерност по чл. 6 от АПК, който е неразривно свързан с
преследваната цел".
Обжалваното
решение драстично нарушава, както императивни правни норми, така и основни
принципи на правото, свързани със защита правото на собственост и то в
контекста на един изключително чувствителен и значим за обществото сегмент
какъвто е поземлената собственост и режима на нейното опазване. Това засягане е
така съществено, че води до нищожност на оспорения административен акт.
Съгласно
разясненията дадени от Съда по правата на човека в Страсбург с решение от
25.09.2012 г. по дело № 19130/04 – П. и други срещу България, във връзка със
земеделската реституция, в т. 35 и т. 36 е посочено, че понятието собственост
следва да се възприема не само като съществуваща собственост, но и като право
на иск, при който жалбоподателят има легитимно очакване за получаване на
ефективно възползване от правото на собственост. Обезщетяването със земя,
следва да бъде в оправдани правни очаквания, т. е. в разумни срокове и
справедливи размери, съобразно отнетата площ от предишния режим /т. 37/.
В
разглеждания случай, с оглед идентичността на фактическата обстановка и
целените правни последици, издаденото решение на ОбС-Върбица за пореден път
напълно дерогира дадените указания с предходни отменителни съдебни решения и
достига до нежелан и противоправен резултат, който е отречен при разглеждането
на същият правен спор. Настъпилата материалноправна промяна с отменителни
решения на съда, следва да бъде зачитана от всеки, понеже субективните предели
на решението за отмяна на административния акт имат правно действие не само по
отношение на страните по делото. Отменителното решение е задължително, както за
административния орган, така и за решаващия съдебен състав, който се произнася
за законосъобразността на административния акт предвид установената фактическа
обстановка по спора, при идентичност в предмета и на приложимата правна норма /Решение № 2408
от 22.02.2021 г. по адм.
д. № 110/2021 на Върховния административен съд/. Нищожност е налице винаги,
когато издаденият административен акт противоречи на съдебно решение, с което
на административния орган са дадени указания за прилагане на закона, и които
указания органът е длъжен да спази при новото произнасяне /Решение № 691 от
26.01.2022 г. по адм.
д. № 5824/2021 на Върховния административен съд/. Следва да се приеме, че
повторното издаване на същия акт със същото съдържание като това на отменения,
не поражда правни последици, поради което в настоящия случай е налице нищожност
/изначална недействителност на административния акт/.
Нищожността
на издаден административен акт може да бъде прогласена при установяване за
допуснати груби нарушения на материалния закон, които правят съществуването му
правно нетърпимо и препятстват настъпването на целените с него правни последици
/Решение № 358 от
10.01.2019 г. по адм.
д. № 7287/2018 г. на Върховния административен съд/. Като е постановил своето
решение, без да изясни наличието на такава възможност, както и без излагане на
конкретни мотиви, а само възпроизвеждане на относимите правни норми, административният
орган не е установил никакви нови или допълнителни обстоятелства, нито е
релевирал различни фактически основания.
Процесният
административен акт отново сочи, че не е изяснен спорният въпрос, както и не са
изпълнени указанията, дадени с решение №240/ 2021 г. на ШАС.
Административният
орган нито е установил нови или допълнителни обстоятелства, нито е подвел вече
установените факти под друго право основание, което счита, че е приложимо в
настоящия случай. Точно обратното, при едни и същи факти, е приложил същото
правно основание, както при първоначалното вече отменено произнасяне. При това
положение се налага извод, че процесният административен акт е постановен в
пряко противоречие със съдебен акт – решение № 32/21.03.2022г. по АД №240/2021
г. на ШАдмС, поради което същият се явява нищожен.
Нищожният
административен акт съобразно правната теория и практика, се счита за
несъществуващ акт, който изначално не поражда и не би могъл да породи каквито и
да е правни последици, което в настоящия случай означава, че фактически липсва
повторно произнасяне на административния орган съобразно указанията в мотивите
на решение № 32/21.03.2022г. по АД №240/2021 г. на ШАдмС. Това налага
преписката да бъде върната на ответника за постановяване на административен
акт, съобразно цитираното решение на съда и мотивите на настоящото. При новото
произнасяне административният орган следва да извърши дължимата административна
проверка за установяване наличието на всички изискуеми предпоставки, обиктивирани
в мотивацонната част на съдебния акт по начин да се даде отговор на спорния
въпрос – възможността, респ. невъзможността да се предоставят имоти, находящи
се в землището на с. Кьолмен, както и конкретни мотиви досежно приложимостта на
цитираните правни норми.
Изискването
за мотивиране на административният акт налага установените фактически основания
да бъдат подведени под съответното правно основание.
Съгласно
разпоредбата на чл.143, ал.1 от АПК, когато съдът отмени обжалвания
административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнагражданието
за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от
бюджета на органа, издал акта, но след своевременно предявено искане. В случая процесуалният
представител на оспорващия нито в жалбата, нито при участията си в съдебните
заседания по делото не е заявил претенция за разноски, поради което такива не
се присъждат.
Водим от
горното Шуменският административен съд,
Р Е
Ш И:
ОБЯВЯВА нищожността на Решение № 7 по
Протокол № 46 от 20.12.2022 г. на Общински съвет – Върбица, с което на основание чл.21 ал.1 т.8 и ал.2 от ЗМСМА, § 27
ал.2 т.2 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ и чл.45ж ал.2 от ППЗСПЗЗ, е прието предложение на
Началник на ОСЗ“Върбица“ вх.№ 44 от 28.04.2021г. и е дадено съгласие да бъдат
предоставени на Общинска служба"Земеделие"- гр.Върбица за
постановяване на решение за възстановяване правото на собственост на
наследниците на С.С.С. земеделски земи от общинския поземлен фонд.
ИЗПРАЩА преписката
на Общински съвет- гр.Върбица за ново
произнасяне по предложение вх.№ 44 от 28.04.2021г. на Общинска служба
"Земеделие"- гр.Върбица при спазване на задължителните указания на
съда по тълкуването и прилагането на закона, съдържащи се в мотивите на
решението.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на Република
България - гр. София в 14-дневен срок от съобщаването чрез изпращане на препис
по реда на чл.137 от АПК. Касационната жалба се подава чрез Административен съд
– Шумен.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: