№ 2486
гр. Варна , 14.07.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ в закрито заседание на
четиринадесети юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Светла В. Пенева
Членове:Красимир Т. Василев
Невин Р. Шакирова
като разгледа докладваното от Невин Р. Шакирова Въззивно частно
гражданско дело № 20213100501729 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 1 вр. чл. 130 от ГПК.
Образувано е по повод частна жалба на „Шита“ ЕООД, ЕИК ********* срещу
Определение № 1971 от 31.05.2021г. по гр.д. № 5551/2021г. по описа на ВРС, 42-ри състав, с
което на основание чл. 130 от ГПК е върната исковата му молба и прекратено
образуваното въз основа на нея производство по предявения от частния жалбоподател иск с
правно основание чл. 124 ал. 1 от ГПК като процесуално недопустимо.
В частната жалба са наведени оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на
определението с довод, че цитираната съдебна практика в определението, послужила като
основание за постановяването му се отнася към случаите на обжалване на разноски,
дължими от длъжника по изпълнителното дело и е неприложима в настоящия случай,
касаеща хипотеза на оспорване на разноски в изп.д. дължими от купувач от публична
продан, на когото е възложен недвижим имот. Тази хипотеза е извън предметния обхват на
чл. 435 от ГПК. С оглед фактическите основание на предявения иск е обоснован правен
интерес от провеждането му, с който се цели съдебно установяване на несъществуване в
полза на ответника на вземане от ищеца. Ето защо отправил искане обжалваното
определение да се отмени, а делото да се върне за продължаване на съдопроизводствените
действия по разглеждането и решаването му.
При служебна проверка, съдът констатира, че частната жалба е подадена в срока по
чл. 275, ал. 1 от ГПК /чл. 61, ал. 2 вр. ал. 1, пр. първо от ГПК/ срещу обжалваем акт –
определение, което попада в хипотезата на чл. 274, ал. 1, т. 1 от ГПК, от страна с правен
интерес от обжалване и удовлетворява изискванията за съдържание по чл. 275, ал. 2 от ГПК,
поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна по следните
1
съображения:
Производството пред ВРС е образувано по повод предявен от „Шита“ ЕООД, ЕИК
********* срещу ЧСИ П.Л. И., рег. № 883, с район на действие този на ВОС отрицателен
установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК за признаване за установено в
отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника сумата от 742.99 лв.,
представляваща такса по т. 22 от ТТРЗЧСИ, за която е съставена сметка № ********** от
23.03.2021г. по чл. 79 от ЗЧСИ и Фактура № **********/23.03.2021г., поради неизвършване
на принудителния способ по изп.д. № 20188830401077 – въвод във владение на недвижим
имот, самостоятелен обект в сграда – ап. № 11 с ид. 10135.3515.328.10.11 по КККР, с
административен адрес: гр. Варна, ***********
Искът е основан на следните фактически твърдения: с постановление за възлагане на
недвижим имот на ответния ЧСИ от 12.10.2020г. по цитираното изп.д. на ищеца е възложен
недвижим имот – самостоятелен обект с ид. 10135.3515.328.10.11, предмет на проведената
по делото публична продан. Ищецът е обявен за купувач на имота, собствен на ипотекарния
длъжник М.И.М. Постановлението за възлагане е влязло в сила на 16.11.2020г. и е вписано в
СВп, гр. Варна на 17.11.2020г. По молба на купувача е насрочен въвод за 24.11.2021г., който
не е осъществен, тъй като длъжникът, чрез представител на агенция за недвижими имоти
предал ключовете за входната врата на жилището доброволно на ЧСИ. В деня на насрочения
въвод ЧСИ предал на управителя на дружеството купувач ключовете след влизането във
входа на жилищната сграда, който влязъл във владение на имота. Т.е. налице е било
доброволно предаване на имота, въпреки което и без правно основание ЧСИ съставил
протокол за въвод във владение, в който посочил „изваждане“ от владение на
неприсъстващия собственик, за който съставил сметка от 23.03.2021г. за исковата сума,
както издал и фактура. Начислената за въвода по този начин такса в размер на 742.99 лв. е
недължима поради неизвършване на сочения принудителен способ – въвеждане във
владение на недвижи имот. Въвод във владение по правило се извършва, ако длъжникът не
освободи имота, какъвто процесният случай не е. Предаване на ключовете от длъжника е
осъществено доброволно, в деня на въвода имотът не се е намерен в държане на длъжника,
което е изключило принудителното осъществяване на въвода. Ето защо за ищеца е налице
правен интерес да установи със СПН, че претендираната от ответника искова сума не се
дължи.
В обжалваното определение, ВРС цитирал Определение по гр.д. № 404/2020г. на
ВКС, I ТО, в което е прието за недопустим установителен иск за недължимост на разноски в
изпълнителното производство с аргумент, че реда за защита на длъжника срещу разноските
по изпълнението е всеки акт на ЧСИ, подлежащ на обжалване по реда на чл. 435, ал. 2 от
ГПК. С оглед постановките и на ТР № 4/2017г. на ОСГТК на ВКС в този смисъл формирал
извод, че предявеният иск в случая е процесуално недопустим, поради което и на основание
чл. 130 върнал исковата молба и прекратил образуваното въз основа на нея съдебно
производство. Така формираните правни изводи от ВРС са неправилни и противоречат на
2
процесуалния закон.
За да се произнесе, ВОС съобрази следното:
Съгласно уредената в чл. 124, ал. 1 от ГПК всеки може да предяви иск, за да установи
несъществуването на едно правно отношение или едно право, когато има интерес от това.
Ищецът в конкретния случай твърди, че е купувач от публична продан, на който е
възложен недвижим имот, собствен на длъжника по принудителното изпълнение. След
възлагането твърди, че реален въвод във владение не е извършен от ответника ЧСИ, поради
доброволно предаване на възложения имот от длъжника чрез представител. Въпреки това
ответникът е начислил такса в размер на исковата сума, която претендира да е дължима от
ищеца. Тази такса е начислена без правно основание, поради което е недължима от ищеца и
така е обоснован правния интерес от установяване в отношенията между спорещите страни,
че исковата сума не се дължи от ищеца – купувач.
Купувачът от публичната продан не е длъжник по изпълнението, поради което
същият не е сред кръга на лицата разполагащи с право на жалба по реда на чл. 435 от ГПК
по отношение на постановлението на ЧСИ за разноски. Доколкото не разполага с друг ред за
защита, а исковата сума се претендира като дължима от ответника, то за ищеца е налице
правен интерес от предявения отрицателен установителен иск, с решението по който да се
установи със СПН в отношенията между страните, че вземане в размер на исковата сума на
ответника от ищеца не съществува. Ето защо цитираната в обжалваното определение
съдебна практика е неотносима с оглед конкретиката на случая, а предявения установителен
иск от лице с правен интерес е процесуално допустим и следва да се разгледа по същество.
По изложените съображения обжалваното определение като постановено в
нарушение на чл. 124, ал. 1 от ГПК е неправилно и следва да се отмени, като делото следва
да се върне на ВРС с указание за продължаване на съдопроизводствените действия по
разглеждане и решаване на предявения иск.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ по частна жалба на „Шита“ ЕООД, ЕИК ********* Определение № 1971
от 31.05.2021г. по гр.д. № 5551/2021г. по описа на ВРС, 42-ри състав, с което на основание
чл. 130 от ГПК е върната исковата му молба и прекратено образуваното въз основа на нея
производство по предявения от частния жалбоподател иск с правно основание чл. 124 ал. 1
от ГПК като процесуално недопустимо поради липса правен интерес.
ВРЪЩА делото с указания за продължаване на съдопроизводствените действия по
разглеждане на същото от етап прилагане на чл. 131 от ГПК.
3
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване по аргумент от чл. 274, ал. 3, т. 1 от
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4