№ 142
гр. П., 08.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – П., II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично
заседание на тридесети С., през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Красимир Г. Ненчев
Членове:Албена Г. Палова
Мариана Ил. Димитрова
при участието на секретаря Константина Д. Рядкова
като разгледа докладваното от Албена Г. Палова Въззивно гражданско дело
№ 20215200500422 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК. С решение №
260115/26.03.2021 г., постановено по гр.д. № 3935/2019 г. Пазарджишкият
районен съд е приел за установено по отношение на ответника СП. Г. С., ЕГН
********** от гр. В., ул. „43-та“ № 5, обш. С., обл. П., че дължи на СВ. Д. Т.,
ЕГН ********** от гр. П., ул. „Г.Г.“ № 38, обл. П., общата сума в размер на
9059.09 лв., от които: 7565.00 лева - главница по Споразумение от 10.04.2017
г. и 1494.09 лева - лихва за забава, дължима за периода ог 25.04.2017 г. -
датата на просрочие на първата погасителна вноска по споразумението до
05.04.2019 г. - датата на завеждане в съда на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК; ведно със законна лихва върху
горепосочената главница от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение в съда - 05.04.2019 г., до окончателното изплащане на
задължението, за които суми е била издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение № 882 от 08.04.2019 г. по ч. гр.дело № 1472/2019 г. по
описа на РС-П..
Осъдил е СП. Г. С. да заплати на СВ. Д. Т. сумата от 1412.36 лв. -
сторени от ищеца такси и разноски по гражданско дело № 393 5/2019 г. по
описа на РС - П. и по ч.гр.дело № 1472/2019 г. по описа на PC-П..
1
Против така постановеното решение в законния срок е постъпила
въззивна жалба от С.С. с изложени оплаквания за незаконосъобразност.
Всъщност жалбата представлява почти пълно пресъздаване на мотивите на
обжалваното решение и писмения отговор, а оплакванията се свеждат до
това, че жалбоподателят не е съгласен с приетото за установено от съда.
Твърди, че не е длъжник на ищеца и не е получавал пари в заем, тъй като в
исковата молба не било посочено по коя сметка са преведени и изобщо как е
получил парите. Твърди, че имал искане да се назначи почеркова експертиза,
но съдът отказал с мотив, че такива експертизи не се правят в Република
България. Решението било едностранчиво и съдът бил приел на доверие
представеното споразумение и запис на заповед. Няма искания за събиране на
доказателства пред въззивния съд, а претенцията е да бъде отменено
обжалваното решение, вместо което да бъде постановено ново, с което искът
да бъде отхвърлен като неоснователен с присъждане на разноските за две
инстанции.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от С.Т. с
искане решението на районния съд да бъде потвърдено и на страна да бъдат
присъдени разноски за въззивна инстанция.
Окръжният съд след като се запозна с твърденията, изложени във
въззивната жалба и писмения отговор, като обсъди и анализира събраните по
делото доказателства, като взе предвид становищата, изразени в съдебно
заседание и при спазване разпоредбата на чл.235 от ГПК, прие за установено
следното:
В исковата си молба против С.С. ищцата С.Т. е твърдяла че със
споразумение от 10.04.20 г. страните се споразумели, че общата дължима
сума, която СП. Г. С. следва да заплати на СВ. Д. Т., считано към датата на
подписване на споразумението - 10.04.2017 г. - е в размер на 7565.00 лева.
Длъжникът СП. Г. С. се задължил да заплати цитираната сума в срок от 20
месеца, считано от датата на подписване на споразумението. В чл. 2 от
споразумението страните са се договорили задължението да бъде изплатено
на кредитора на 20 равни месечни вноски, платими най-късно до 25-то число
на текущия месец. Падежът на първата месечна вноска е определен на 25
число на месеца, в който е сключено споразумението, а именно - 25.04.2017 г.
Съгласно чл. 6 от споразумението страните се договорили, че при
неизпълнение от страна на длъжника за заплащане на която и да е от
дължимите месечни погасителни вноски цялото вземане става предсрочно
изискуемо и кредиторът има право да претендира освен дължимата по
споразумението сума и лихва за забава върху същата, считано от дата на
2
падежа на първата просрочена вноска до окончателно изплащане на
задължението, както и всички сторени разноски.
Ищцата е твърдяла, че за обезпечаване на задължението по сключеното
споразумение е издаден и запис на заповед с издател СП. Г. С., с който
същият се задължил неотменно и безусловно, без протест и без разноски да
заплати на СВ. Д. Т. сумата от 7565.00 лева на датата на предявяване на
записа на заповед.
Твърдяла е, че длъжникът С.С. не е заплатил нито една от дължимите
месечни вноски, като към момента на подаване на исковата молба
непогасеният размер на задължението е 7565.00 лева.
Твърдяла е също, че С. дължи на основание чл. 6 от споразумението и
лихва за забава за периода от 25.04.2017 г. - падежът нa първата месечна
погасителна вноска до 05.04.2019 г. - датата на подаване на заявлението в
съда, както и законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване
на заявлението до окончателното изплащане на задължението.
Поради неизпълнение на задълженията за плащане С.Т. подала
заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по
реда на чл. 410 от ГПК срещу длъжника, въз основа на което било образувано
е частно гражданско дело № 1472/2019 г. по описа на PC П.. Издадената
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК била
връчена на длъжника по реда и при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК и съдът
указал на заявителя, че следва да предяви иск за установяване на вземането си
в едномесечен срок, считано от връчване на съобщението при условията на
чл. 415, ал. 1. т. 2 от ГПК.
Искането е да бъде постановено решение, с което да бъде прието за
установено по отношение на СП. Г. С., че дължи на СВ. Д. Т. сума в общ
размер на 9059.09 лева, от които 7565.00 лева - главница по Споразумение от
10.04.2017 г. и 1494.09 лева - лихва за забава за периода от 25.04.2017 г. -
датата на просрочие на първата погасителна вноска по споразумението до
05.04.2019 г. - датата на завеждане в съда на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, както и законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението - 05.04.2019 г. до
окончателното изплащане на сумата. Претендират се разноски в заповедното
и исково производство.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, с
който е заявил, че искът е допустим, но изцяло неоснователен, поради което
3
моли да бъде отхвърлен. Твърдял е, че не е длъжник на ищеца и не знае защо
от него се търсят пари, които не дължи. Представеното споразумение било
съставено на компютър и допълнено с почерк, който не бил негов. За първи
път ответникът видял това споразумение при получаването на книжата от
съда и тогава разбрал, че има образувано дело срещу него. Твърдял е, че
вероятно са използвани написани от него собственоръчно трите му имена и
подпис на бял лист и после е съставен текстът на споразумението.
Предположението му е същото относно съставения запис на заповед. Нямало
никакви данни за ответника, ЕГН, лична карта и адрес. За съставянето на този
документ отново били използвани написани от ответника на бял лист три
имена и подпис, като после е добавен текст. Съществували и някакви
драсканици при предявяването за записа на заповед, като имената ответника
били написани от друго лице в графата за подпис. Ответникът категорично е
заявил, че не е длъжник на ищеца СВ. Д. Т. и тя не му е давала в заем сумата
от 7565 лв. От исковата молба не ставало ясно как е получил парите, къде и
по коя банкова сметка са му преведени. Ответникът е твърди, че такива пари
че е получавал и не се е задължавал да ги върне. Липсвала и нотариална
заверка на подписите и съдържанието на документите поради което е оспорил
изцяло съдържанието като текст на предявените с иска споразумение и запис
на заповед.
Установява се от събраните по делото доказателства, че на 10.04.2017 г.
страните по делото - СВ. Д. Т. и СП. Г. С. са сключили писмено
споразумение, с което са се съгласили, че ответникът С. има задължение към
ищцата Т. в размер на 7565.00 лв., която сума представлява остатък от
предходно задължение. Страните се споразумели, че посочената сума е
окончателна, включва лихви и разноски и не подлежи на промяна, освен в
случаите на неизпълнение на клаузите на споразумението. Длъжникът С. се
съгласил, че с подписването на споразумението приема да погаси
задължението си към ищцата на 20 равни месечни вноски по банков път по
посочена в споразумението банкова сметка. В т.6 от споразумението страните
се съгласяват, че плащанията на дължимите месечни вноски следва да бъдат
извършени лично от С., като при неизпълнение на която и да е от месечните
вноски цялото вземане става предсрочно изискуемо и кредиторът има право
да претендира цялата дължима сума, ведно със законна лихва, считано от
падежа на първата просрочена вноска до окончателното изплащане на сумите,
както и всички направени разноски. С чл.3 от споразумението страните се
споразумели, че месечните вноски са платими най-късно до 25-то число на
текущия месец, като падежът на първата месечна вноска е 25.04.2017 г.
Споразумението е подписано собственоръчно от страните както с изписване
на трите имена, така и с полагане на съкратен подпис – параф.
4
Като доказателство по делото е представено и заверено копие на запис
на заповед за сумата от 7565 лв., от който се установява, че издателят С.С.
неотменимо и безусловно се е задължил да заплати посочената сума на С.Т.
на предявяване в брой или по банков път. Записът е с клауза „без разноски и
без протест“ (което всъщност е едно и също) и означава, че записът няма да
бъде протестиран. Ценната книга е подписана със саморъчно изписване на
трите имена на издателя и полагане на съкратен подпис – параф. Под текста
на записа на заповед е удостоверено, че същият е предявен за плащане на С.С.
на 31.12.2018 г., като първоначалната различима дата 25.05.2017 г., но е
зачертана и е изписана датата 31.12.2018 г. Имената на издателя отново са
изписани саморъчно и е положен съкратен подпис – параф, а отдолу е
записано, че поправката е направена от двете страни на 31.12.2018 г. и са
положени два подписа.
От приложените по делото материали по ч.гр.дело № 1472 от 2019 г. по
описа на PC - П. се установява, че посоченото частно гражданско дело е било
образувано по подадено заявление по чл.410 от ГПК от ищцата Т.. На
08.04.2019г. съдът е издал Заповед за изпълнение № 882 от 08.04.2019 г. за
сума в размер на 7565.00 лв. - главница и сума в размер 1494.09 лв. - законна
лихва за забава от датата на падежа на задължението /25.04.2017 г./ до датата
на подаване на заявлението в съда - 05.04.2019 г. Тъй като процесната заповед
за изпълнение е била връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от
ГПК, съдът е дал указания на заявителя да предяви установителен иск, по
който е образувано гр.дело № 3935 от 2019 г. по описа на PC- П..
За изясняване на спора от фактическа страна по делото пред районния
съд е допусната и изслушана счетоводна експертиза, видно от заключението
на която размерът на дължимата мораторна лихва за забава върху главницата
в размер на 7565.00 лв. за периода от 25.04.2017 г. до 05.04.2019 г. е в общ
размер на 1494.09 лв.
В първото открито съдебно заседание по делото, проведено на
22.01.2021 г., пълномощникът на ответника е заявил, че не оспорва подписите
и имената в представените документи – писменото споразумение и записа на
заповед, а оспорва съдържанието, поради което е поискал да бъде назначена
графологична експертиза, която да даде заключение едно и също лице ли е
изписало имената и изпълнило подписа на С.С. и текста на споразумението и
записа на заповед, защото в тези документи имало изписан текст с почерк,
който не бил на С.С.. Пълномощникът не оспорва, че иманата и подписът под
№ 2 в споразумението е на С.. В тази връзка пълномощникът на ищцата е
заявил, че ръкописният текст в споразумението и в записа на заповед е
5
попълнен от С.Т., поради което адв.И., пълномощник на С.С., изрично е
заявил, че се отказва от направеното искане за назначаване на СГЕ и не
оспорва, че С. си е положил подписа и е изписал трите си имена както под
споразумението, така и върху записа на заповед.
Във връзка с така направените уточнения районният съд е приел, че не
дължи произнасяне по искането за назначаване на съдебно-почеркова
експертиза. Относно процеса на самото съставяне на документите –
споразумение и запис на заповед адв.И. е заявил, че съответните специалисти
нямат достатъчно възможности да го направят и поради това не поддържа
искането за назначаване на експертиза относно начина на съставяне на двата
документа и е заявил, че няма други доказателствени искания. В откритото
съдебно заседание, проведено на 30.09.2021 г. пред въззивния съд, адв.И.
отново е заявил, че няма други доказателствени искания.
Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна съдът
намира обжалвания съдебен акт за валиден и допустим, тъй като не страда от
пороци, обосноваващи неговата нищожност или недопустимост.
Разгледана по същество въззивната жалба е неоснователна по следните
съображения:
След анализ на текста на въззивната жалба, настоящият съдебен състав
приема, че оплакванията на жалбоподателя се свеждат до следното: 1/
Районният съд не е допуснал исканата от ответника експертиза, която да
установи как са съставени двата документа, отразяващи поемането на
задължение от негова страна да заплати на ищцата сума в размер на 7565 лв. и
2/ Съдът не е изследвал въпроса как и кога е получена от С. сумата от 7565
лв., поради което той отрича между него и ищцата да съществува заемно
облигационно правоотношение.
Първото от възражение е неоснователно, тъй като се установи от
направения по-горе анализ, че районният съд не е допуснал процесуално
нарушение по смисъла на чл.266, ал.3 от ГПК при събирането на това
доказателство, защото страната сама е оттеглила искането за допускане на
почеркова експертиза и експертиза, установяваща начина на изготвяне на
документа, на който ищцата основава своята искова претенция. Дори обаче и
районният съд да беше допуснал процесуално нарушение, искане за
допускане на такава експертиза не беше направено нито с въззивната жалба,
нито в проведеното по делото единствено открито съдебно заседание от
страната или нейния процесуален пълномощник, а въззивният съдът не
разполага с възможност да назначи служебно такава експертиза поради
6
условията на ограничения въззив, при които възизвната инстанция
правораздава.
Неоснователно е и второто възражение, защото никъде в исковата
молба ищцата не твърди, че исковата й претенция произтича от договор за
заем, за да се изследва въпросът дали сумата е получена реално от ответника.
Касае се за договор за спогодба по смисъла на чл.365 от ЗЗД, съгласно който с
договора за спогодба страните прекратяват един съществуващ спор или
избягват един възможен спор, като си правят взаимни отстъпки. Договорите
имат сила на закон за тези, които са ги сключили /чл. 20 а ал. 1 ЗЗД/, поради
което сключвайки договор за спогодба, страните приемат, че отношенията
между тях са такива, каквито са ги уговорили, след като свободно са уредили
изцяло или отчасти съществуващ помежду им спор, чрез взаимни отстъпки.
Законът предоставя на страните възможност въз основа на направените
взаимни отстъпки, сами да могат да създават, изменят или погасяват всякакви
правоотношения, включително и такива, които не са предмет на конкретния
спор /чл. 365, ал. 2 ЗЗД/. (В този смисъл - Решение № 134 от 21.06.2019 г. на
ВКС по гр. д. № 4255/2018 г., III г. о., ГК).
В настоящия случай пълномощникът на ответника изрично е признал
пред районния съд, че изписването на трите имена и полагането на съкратен
подпис под договора за спогодба е извършено от С.С., което означава, че той
се е съгласил с условията на договора, съгласно които се задължава да
заплати на С.Т. сумата от 7565 лв. на 20 равни месечни вноски, считано от
25.04.2017 г., като главницата от 7565 лв. включва остатък от предходно
задължение на С., лихви и разноски и не подлежи на промяна. Ирелевантно в
случая е дали предходното правоотношение между страните е било договор
за заем или друг договор, тъй като споровете по него са решени изцяло с
подписването на договора за спогодба от 10.04.2017 г., на който ищцата
основава исковата си претенция. Доколкото автентичността и съдържанието
на този договора не са успешно оборени от жалбоподателя, следва да се
приеме, че той има силата на закон за страните по спора, поради което
правилно районният съд е приел, че в полза на ищцата съществува
задължението по издадената заповед по чл.410 от ГПК.
На основание чл.272 от ГПК въззивният съд се присъединява към
мотивите, изложени в обжалваното решение и препраща към тях.
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.3 от ГПК в полза на
ответника по принцип се дължат разноски. Присъждането им е своевременно
поискано още с отговора на въззивната жалба, но до приключването на
съдебните състезания пред настоящата инстанция не бяха представени
7
доказателства, че такива са направени и заплатени от С.Т., поради което не
следва да й бъдат присъдени.
Като взе предвид гореизложеното, Пазарджишкият окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260115/26.03.2021 г., постановено по гр.д.
№ 3935/2019 г. по описа на Пазарджишкия районен съд.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен
срок от съобщението.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8