№ 16
гр. Велико Търново, 10.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на
десети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Любка Милкова
при участието на секретаря Валентина В. Чаушева
като разгледа докладваното от Любка Милкова Гражданско дело №
20214100100429 по описа за 2021 година
Обективно кумулативно съединени пряк иск на увредено лице с правно основание
чл.432 ал.1 от КЗ вр. чл.45 ал.1 от ЗЗД за обезщетение за неимуществени вреди и пряк иск на
увредено лице с правно основание чл.432 ал.1 КЗ вр. чл.45 ал.1 от ЗЗД за обезщетение за
имуществени вреди, ведно с акцесорна претенция за законна лихва върху главницата по
всеки иск, считано от 30.11.2018г. до окончателното изплащане.
Ищцата М. АЛ. АЛ., чрез пълномощника си адв.В от САК, излага твърдения в ИМ, че
на 10.04.20018г. около 21,45ч. на първокласен път I- 5 /гр.Русе – гр.В.Търново/ при
км.83+150, община Полски Тръмбеш, водачът М. Д. М. при управление на л.а. „Пежо“,
модел „37“ с рег.№ ..., изгубил контрол върху управлението на автомобила, вследствие на
което реализира ПТП последователно с аварирал извън пътното платно л.а. „Волво“, модел
„В40 1,8“ с рег.№ ..., управляван от Д.Х.Д и служебен л.а. „Опел“, модел „Астра“ с рег.№...,
собственост на ОД „Полиция“ – гр.В.Търново. Ищцата твърди, че е пострадала, вследствие
на настъпилото ПТП, като към момента на ПТП е била пътник на предна дясна седалка в
л.а.“Пежо“, модел „307“, с рег.№ .... Сочи, че за процесното ПТП е образувано сл.д.
№18/10.04.2018г. по описа на ОСО към ВТОП, впоследствие образувано НОХД
№650/2021г. по описа на ВТРС, приключило с одобрено и влязло в законна сила на
14.05.2021г. споразумение за решаване на делото, с което подсъдимият М. Д. М. е признат за
виновен в извършване на престъпление по чл.343 ал.3 пр.2 б.“а“, пр.2, вр. ал.1 б.“б“, пр.2,
вр. чл.342 ал.1 пр.3 от НК, вр. чл.20 ал.2 пр.3,5,6, вр. ал.1 от ЗДвП. Ищцата твърди, че в
резултат от настъпилото ПТП й е причинена фрактура на дясна раменна кост /десен
хумерус/, довела до трайно затруднение на движенията на десен горен крайник за период по
- дълъг от 30 дни, претърпяла болнично лечение за периода от 11.04.2018г. до 17.04.2018г.,
била й извършена оперативна интервенция на 12.04.2018г., като под обща анестезия е
1
достигнато до дисталния хумерус и е била поставена метална остеосинтеза. Твърди, че през
продължителен период след ПТП е била неспособна да удовлетворява обичайните си
хигиенни и битови потребности, зависима от чужда помощ, преминала курс по физикална
рехабилитация, както и ПТП се отразило и на психическото й състояние, като след
произшествието сънят й бил силно затруднен, изпитвала страх от движение по пътищата.
Сочи, че освен претърпените болки и страдания, са налице и остатъчни последици,
изразяващи се в груб оперативен белег във видимата част на тялото, в резултат на
извършеното оперативно лечение, ограничен обем на движенията в областта на десен горен
крайник, които са причина ищцата да търпи дискомфорт и притеснения, както и търпи
периодично и нови болки в областта на получената фактура при физическо натоварване,
както и при резки климатични и сезонни промени. Сочи, че освен претърпените от ПТП
неимуществени вреди, изразени в болки и страдания, е претърпяла и имуществени вреди, с
оглед направени разходи за лечение на обща стойност 1635лв., съгласно описаните в ИМ
фактури. Твърди, че е предявила извънсъдебна застрахователна претенция до ответния
застраховател на 30.08.2018г. за изплащане на обезщетение за неимуществени и
имуществени вреди от процесното ПТП, като ответникът с писмо изх.№НЩ-
6303/11.09.2018г. изискал допълнителни документи, за получаване на които ищцата
получила отказ от ВТРП. Твърди, че към датата на процесно ПТП л.а. „Пежо“, модел „307“
с ДК № ... е имал задължителна застраховка „ГО“ на автомобилистите в ответното ЗД със
застрахователна полица №BG/02/117002989211, валидна от 10.11.2017г. до 09.11.2018г.,
поради което ответникът е пасивно материалноправно легитимиран да отговаря по
настоящите искове по чл.432 ал.1 КЗ вр. чл.45 ал.1 ЗЗД. Моли съда, да постанови съдебно
решение, с което да осъди ответния застраховател да й изплати сумата от 35 000лв.,
представляваща застрахователно обезщетение за причинени й вследствие на ПТП,
реализирано на 10.04.2018г., неимуществени вреди, както и сумата от 1 635,00лв.,
представляваща застрахователно обезщетение за причинени й, вследствие на ПТП,
реализирано на 10.04.2018., имуществени вреди, ведно със законната лихва върху
претендираните главници по всеки иск, считано от датата на изтичане на
законоустановеният тримесечен срок за определяне и изплащане на обезщетение –
30.11.2018г., до окончателното изплащане.
Съдът е сезиран с искане по чл.38 ал.2 ЗА за присъждане на адвокатско
възнаграждение с вкл. ДДС в полза на „Адвокатско дружество В и Бачева“ в хипотеза по
чл.38 ал.1 т.2 ЗА за безплатно оказана правна помощ на ищцата по делото, съгласно
представен списък по чл.80 от ГПК.
В срока по чл.131 ал.1 от ГПК ответникът ЗД "Б" със седалище гр.София, чрез адв.Р.
Н – ГАК, депозира писмен отговор, с който оспорва изцяло предявените искове по
основание и по размер и моли да бъдат отхвърлени, респ. в условията на евентуалност моли
да бъде намален размера на претендираното обезщетение, с оглед релевираните с отговора
на ИМ възражения. Не оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение по
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за процесният автомобил
2
„Пежо“, модел – 307, с рег.№.... Релевира евентуално възражение по чл.51 ал.2 ЗЗД за
съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалата – ищца по делото, която чрез
поведението си, изразяващо се в бездействие и невъзпиране на водача на процесното МПС
„Пежо“ да не управлява МПС след като е употребил наркотични вещества, е допринесла за
настъпване на вредите. Оспорва ищцовите твърдения, че получените вследствие на ПТП
увреждания са довели до така твърдяният по продължителност период на претърпени болки
и страдания. Оспорва ищцовите твърдения оздравителният процес да е бил продължителен в
периода, посочен в ИМ. Оспорва предявеният иск и по размер с твърдения, че
претендираното обезщетение за неимуществени вреди в размер на 35 000лв. е силно
завишено и не отговаря на трайно установената практика на съдилищата за обезщетения за
подобен род вреди и на принципа на справедливост, заложен в чл.52 ЗЗД. Моли, при
определяне на обезщетението да бъдат взети предвид младата възраст на пострадалата –
ищца, бързото й възстановяване в обичаен порядък, липсата на настъпили усложнения и
липсата на трайни или пожизнени последици за здравето й. Претендира направените по
делото съдебни разноски.
В СЗ ищцата, чрез адв.А - САК, редовно преупълномощен, поддържа предявените
искове и моли да бъдат уважени изцяло по съображения, изложени в писмена защита.
Поддържа искането по чл.38 ал.2 ЗА за присъждане на адв. възнаграждение с вкл. ДДС,
съгласно представен списък по чл.80 от ГПК. Сезира съда с възражение по чл.78 ал.5 от
ГПК за прекомерност на заплатеното от ответника адв. възнаграждение.
В СЗ ответникът, чрез адв.Р. Н от ГАК, редовно преупълномощен, оспорва
предявените искове и моли да бъдат отхвърлени изцяло като неоснователни и недоказани.
Алтернативно, в случай, че искът за обезщетение за неимуществени вреди бъде приет за
основателен, моли присъденото обезщетение на ищцата да бъде в един намален, справедлив
размер, който реално съответства на претърпените от ищцата болки и страдания и на
съдебната практика за подобен вид вреди, по съображения, развити в писмена защита.
Претендира съдебни разноски, съгласно представен списък по чл.80 от ГПК. Оспорва като
неоснователно ищцовото възражение по чл.78 ал.5 ГПК, с довод, че заплатеното от
ответника адв. възнаграждение е договорен в минималния, съгласно НМРАВ, размер.
Съдът, след като съобрази становищата на страните, прецени събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно изискванията на чл.235 ал.2 от
ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
Между страните не е налице спор, че на 10.04.2018г., около 21,45ч., на първокласен
път I -5 /гр. Русе – гр.Велико Търново/, при км.83+150, община Полски Тръмбеш, е
реализирано ПТП, при което водачът М. Д. М. при управление на л.а. „Пежо“, модел „307“ с
рег.№ ..., губи контрол върху управлението на автомобила, вследствие на което реализира
ПТП последователно с аварирал извън пътното платно л. а. „Волво“, модел „В 40 1,8“ с рег.
№ ..., управляван от Д.Х.Д, и служебен л. а. „Опел“, модел „Астра“ с рег.№..., собственост на
ОД на МВР – В.Търново, в резултат на което ПТП е пострадала ищцата, която към момента
на ПТП е била пътник на предна дясна седалка в л.а.“Пежо“, модел „307“ с рег.№ ....
3
С влязло в законна сила на 14.05.2021г. споразумение за решаване на делото по
НОХД №650/2021г. по описа на ВТРС, М. Д. М. е признат за виновен в това, че на
10.04.2018г. в 21,40ч. в землището на с.Куцина, общ.Полски Тръмбеш, при км.83+130 на
първокласен път I- 5 „Русе – Велико Търново“, като правоспособен водач на МПС при
управление на МПС – л.а. марка „Пежо 307 SW“ с рег.№ ..., собственост на Р.Д от
с.Раданово, общ.Полски Тръмбеш, след употреба на наркотични вещества, установено с
техническо средство „Дръг Тест 5000“ №ARHJ – тест №464 с положителен резултат за „ТНС
5“, с което виновно е нарушил чл.5 ал.3 т.1 пр.2 от ЗДвП и при нарушение на чл.20 ал.2
пр.3,5 и 6 вр. ал.1 от ЗДвП, допуснал ПТП, при което се ударил последователно в спрели на
банкета до пътното платно л.а. марка „Волво V 40“ с рег.№..., собственост и управляван от
Д.Х.Д от гр.Трявна, и в служебен автомобил марка „Опел Астра“ с рег.№..., собственост на
ОДМВР – Велико Търново, управляван от Й.С.Й, мл. автоконтрольор при РУ – Полски
Тръмбеш, и по непредпазливост причинил средна телесна повреда на возеваща се в
автомобила, управляван от него, М. АЛ. АЛ. /ищца по делото/, изразяваща се в счупване на
дясна мишнична кост, причинило трайно затруднение в движението на десен горен крайник
със срок на лечение и възстановяване не по-малко от осем месеца при нормален
оздравителен процес – престъпление по чл.343 ал.3 пр.2 б.“а“, пр.2, вр. ал.1 б.“б“ пр.2 вр.
чл.342 ал.1 пр.3 от НК, вр. чл.20 ал.2 пр.3,5 и 6, вр. ал.1 от ЗДвП.
За процесното ПТП е съставен КП за ПТП и пострадали лица №21/2018г., според
който возещата се на предна седалка в л.а. „Пежо 307“ с рег.№... като пътник М. АЛ. АЛ. –
ищца по делото е с диагноза – фрактури на дясна ръка – транспортирана в МОБАЛ „д-р СТ.
Черкезов“ АД гр.В.Търново, където след преглед е настанена за лечение.
Не е спорен по делото и факта на наличие на валидно застрахователно
правоотношение по застраховка Гражданска отговорност“ на автомобилистите за
процесният лек автомобил „Пежо“, модел „307“, с рег.№ ..., управляван от виновния за ПТП
водач М. Д. М., на основание застрахователна полица № ..., валидна от 10.11.2017г. до
09.11.2018г., т.е. вкл. и към датата на процесното ПТП.
По делото са приобщени като писмени доказателства документите, съдържащи се в
ИЗ №5914, за пациент – ищцата по делото, изд. от Отделение по ортопедия и травматология
при МОБАЛ „Д-р СТ. Черкезов“ АД – Велико Търново. Към датата на ПТП ищцата е била
на навършени 18г., ученичка в XI клас, към датата на предявяване на ИМ е на 21г.
Видно от Епикриза И.З. №5914/2018г., изд. от Отделение по ортопедия и
травматология при МОБАЛ „Д-р СТ. Черкезов“ АД – Велико Търново, след настъпване на
процесното ПТП ищцата е постъпила на лечение на 11.04.2018г., 02,10ч., изписана на
17.04.2018г., 10,00ч. /т.е. 6 дни болничен престой/, с поставена окончателна диагноза: S
42.30. Счупване на тялото /диафиза/ на раменната кост, закрито; по данни от анамнеза:
ударена дясна ръка, болки и невъзможни движения на ръката; ортопедичен статус: дясно
рамо оточно, болезнено и неподвижно. Силна палтаторна болезненост. Нарушена е опорно
двигателната функция на крайника. Видно от Епикриза И.З. №5914/2018г., на ищцата са
извършени редица параклинични изследвания, както и на 12.04.2018г. й е проведено
4
оперативно лечение под обща анестезия, ищцата е била репозирана, посредством
металическа остеосинтеза диафизна фрактура на десният хумерус в средната трета, поставен
й е дълъг хумерален титаниев неканюлиран пирон – 1бр.; назначения: сваляне на конците на
12-14 ден след операцията; превръзки при необходимост.
Ищцата е направила разходи за лечение, в резултат на процесното ПТП, съгласно
фактура №**********/16.04.2018г., изд. от МОБАЛ „Д-р Стефан Черкезов“ АД, в размер на
1580лв. с ДДС за поставен й при операцията дълъг хумерален титаниев пирон неканюлиран,
заплатени с фискален бон от 16.04.2018г. , както и съгласно фактура
№**********/16.04.2018г., изд. в нейна полза от „Медитекс“ ЕООД в размер на 55,00лв. с
ДДС за закупуване на фиксатор за раменен пояс, заплатени с фискален бон от 16.04.2018г.,
общо направени разходи по двете фактури в исковия размер от 1635лв.
По делото е назначена СМЕ, като, видно от писменото заключение на ВЛ д-р М.,
неоспорено от страните, възприето от съда, като пълно, компетентно и обосновано, няколко
дни след операцията ищцата имала силни болки и не можела да си движи дясната ръка,
постепенно болките започнали да намаляват, на 15 – тия ден били свалени конците на
оперативната рана, на 30 – тия ден от операцията започнала лечебна физкултура и
раздвижване на оперираната ръка, не е провеждава последващи раздвижвания. Видно от
СМЕ, на ищцата е извършен личен преглед от ВЛ на 11.11.2021г., в момента на който
ищцата съобщава, че има болки в дясното рамо и не може да си вдига ръката до край. Видно
от СМЕ, диагнозата на ищцата е диафизно счупване на дясната раменна кост. Метална
остеосинтеза чрез интрамедуларен пирон. Видно от данните за обективно състояние на
ищцата, посочени в СМЕ, вижда се постоперативен цикатрикс с дължина около 8 см.
проксимално от върха на десния олекранон, без секреция от него; Допълнителни малки
цикатрикси проксимално и дистално откъм латерно на дясната мишница. По средата се
вижда и палпира вретеновидно издуване, което представлява натрупалия се периостален
калус при срастването на фрактурата. Видно от обективно състояние на ищцата, посочено в
СМЕ, дясно рамо – палпаторна болка по големия туберкулум. Открива се значителен обем
на движения в дясното рамо, близък до субтоталния, с дефицит на флексията, абдукцията и
вътрешната ротация по около 10 - 20 гр. за всяко едно от тези движения. Дясна лакътна
става – без болки, без клиника и с пълен функционален капацитет. Не се откриват клинични
симптоми на дистални съдови увреди и парези на десния горен крайник. Според СМЕ, на
база данни от рентгенограма, извършена на 11.11.2021г., дефинитивно костно срастване с
вретеновидно удебеляване на костта в зоната на срастването е със завършена костна
преустройка. Без миграция на синтезата. Интра медуларен пирон, фиксиран проксимално и
дистално чрез винтове.
От СМЕ се установява, че ищцата е получила счупване по средата на дясната
раменна кост, което увреждане отговаря да е получено при описаният механизъм на
настъпване на ПТП – политане на тялото напред и удар в бордното табло на автомобила.
Имала е също така контузия на гръдния кош по дясната му страна. Така описаният
механизъм е заради значителен инерционен момент, който придобива тялото в момента на
5
удара. ВЛ по СМЕ пояснява, че ищцата е имала много силни болки по дясната мишница и
дясната част на гръдния кош в първите часове след ПТП, както и първите няколко дни след
операцията; към 15 – тия ден, когато са свалени конците, острата и силна болка е била
намалена, но е продължавала предимно в областта на операцията; след следващите два – три
месеца е имала различни по степен болки в десните рамо и лакът, заради провежданото
раздвижване; първите 30 дни от операцията е била обездвижена чрез гипс; имала е, но вече
затихващи болки и разреждащи се във времето втория и третия месец от операцията. С оглед
уточнението, направено от ВЛ по СМЕ, в СЗ, периодът на възстановяване на ищцата е бил
четири, или пет месеца, плюс, минус, като три месеца е като критичен минимум за
възстановяване при този тип увреда, вкл. раздвижване, защото удължаването на лечението в
по-дългата си част е след операцията. ВЛ по СМЕ уточнява в СЗ, че костното срастване
става за около 3-4 месеца, като за този срок се счита, че е завършено, но на клетъчно ниво
продължава до срастване на костта, което няма връзка с двигателните възможности.
Видно от СМЕ, откриват се минимални остатъчни последици в резултат на травмите,
а именно малък дефицит на движенията в дясното рамо в крайните им стадии. Работният
обем на десния горен крайник е възстановен напълно.
ВЛ по СМЕ установява, че направените от ищцата разходи, съгласно представените
по делото фактури, са изцяло във връзка с травматичните увреждания в резултат от
настъпилото процесно ПТП.
В СЗ ВЛ по СМЕ уточни, че към момента ищцата е напълно възстановена.
За установяване претърпените от ищцата в резултат от процесното ПТП
неимуществени вреди по делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на един воден
от ищцата свидетел – И А., чиито показания съдът прецени по реда на чл.172 ГПК, но които
кредитира като обективно дадени, доколкото свидетелят възпроизвежда свои
непосредствени възприятия и не се опровергават от други събрани по делото доказателства.
Св. А. установява, че видяла дъщеря си – ищца по делото на сутринта на следващия ден след
ПТП първо в болницата, като ищцата била с гипсирана ръка, синини по лицето и
охлузвания. Св. А. установява, че ищцата се прибрала вкъщи седмица след операцията, била
изключително притеснена, разстроена от това, което се случва, защото за нея като 18
годишна девойка било срамно, че майка й трябва да я обгрижва като малко дете,
възстановяването й било, според свидетеля, повече от 6 месеца, необходимостта от чужда
помощ – за къпане, обличане и най- елементарни потребности била около месец, след което
ищцата започнала сама да си обува чорапи, да се храни с лява ръка /а тя е десничар, дясната
й ръка е по силна/ , но й било изключително трудно. Според свидетелските показания на А.,
освен че дъщеря й се можела да се обслужва, не ходела и на училище, като към ПТП била
ученичка в 11 клас, отразило се на успеха й. Св.А. сочи, и че понастоящем не са изчезнали
последствията от счупването на ръката на ищцата, че същата и към момента изпитва
затруднение при определи дейности и това по някакъв начин се отразява на работата й,
лятото работила като магазинер, но напуснала, заради тежката работа, в момента работи в
офис на „В“ като консултант. Св.Ив. А. установява, че отношенията на дъщеря й с виновния
6
за ПТП водач М.Д. Ч били чисто приятелски, интимна връзка не е имало между тях,
познават се от училище, като дъщеря й казала, че не е знаела, че М е управлявал МПС при
ПТП след употреба на наркотици. Свидетеля А. установява, че дъщеря й изпитвала стрес
около половин година, когато си говорят с нея на тази тема, тя е изключително притеснена,
дори и в момента като отворят темата, тя не се чувства комфортно, след ПТП 1 месец и
нещо я било страх да се качва в колата като пътник, ПТП забавило вземането на шофьорска
книжка, дъщеря й прекъснала шофьорския курс, заради ПТП, сега е шофьор, но не
управлява МПС по причина, че няма автомобил. Св. А. сочи, че дъщеря й споделила, че не е
била с поставен обезопасителен колан по време на ПТП.
Изслушан в СЗ ВЛ по СМЕ установи, че, ако пострадалата е била с правилно
поставен предпазен колан по време на ПТП, по принцип би трябвало увредите да са по –
леки, и вероятно увредите щяха да бъдат по-малки, че целта на колана е да спре политането.
ВЛ по СМЕ в СЗ установи, че пак би могло да има счупване, зависи от конкретните
обстоятелства.
На 29.08.2018г. ищцата е предявила пред ответния застраховател извънсъдебна
застрахователна претенция за присъждане на застрахователно обезщетение за
неимуществени и имуществени вреди, претърпени от нея в резултат от процесното ПТП, по
която е заведена при ответника щета №**********. С писмо изх.№НЩ-6303/11.09.2018г.
ответният застраховател е уведомил ищцата, че до представяне на влязъл в сила акт,
доказващ виновността на водача, управлявал застрахованото МПС, ЗД "Б" не е в риск „ГО“
и няма основание да изплати претендираното застрахователно обезщетение, както и не е
платил в срока по чл.496 КЗ.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявените от ищцата преки искове на увредено лице с правно основание чл.432
ал.1 от КЗ /в сила от 01.01.2016г./ вр. чл.45 ал.1 от ЗЗД за обезщетение за неимуществени
вреди и за обезщетение за имуществени вреди, ведно с акцесорна претенция за законна
лихва върху главницата по всеки иск, считано от 30.11.2018г. до окончателното изплащане,
са процесуално допустими, доколкото са налице както общите, така и специалните
предпоставки за съществуване и надлежно упражняване на правото на иск. Процесуалната
допустимост на предявените преки искове по чл.432 ал.1 от КЗ е предпоставена и от
спазване от ищцата като увредено лице, което желае да получи застрахователно
обезщетение, на задължението й по чл.498 ал.1 от КЗ преди предявяване на настоящите
искове да отправи на 29.08.2018г. към ответника - застраховател по застраховка
"Гражданска отговорност" на виновния за ПТП, от което е претърпяла неимуществени и
имуществени вреди, водач, писмена застрахователна претенция по реда на чл.380 от ГПК.
Налице са и специалните предпоставки по чл.498 ал.3 от КЗ за процесуална допустимост на
предявените от ищцата преки искове на увредено лице и доколкото същата предявява
претенцията си за плащане пред съда, след като застрахователят е отказал и не е платил
обезщетение в срока по чл.496 КЗ.
На основание чл.432 ал.1 от КЗ /в сила от 01.01.2016г./, приложим в случая,
7
доколкото процесното ПТП е реализирано на 10.04.2018г., т.е. при действието на КЗ /в сила
от 01.01.2016г./ увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да
иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" при
спазване на изискванията на чл.380 от КЗ. За основателността на прекия иск по чл.432 ал.1
от КЗ в тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и главно доказване, че в пряка
причинно - следствена връзка от виновно противоправно деяние на застраховано лице по
задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите при ответния
застраховател, настъпило в срока на действие на застраховката, е претърпял твърдяните в
процеса неимуществени вреди, изразени в претърпени болки и страдания от физически
травми и в увреда на психическото си здраве, и имуществени вреди, изразени в направени
/заплатени/ разходи за лечението й, както и исковете си по размер. Отговорността на
ответника – застраховател е функционална и предположена от тази за непозволено
увреждане на делинквента - застраховано лице.
По прекия иск на ищцата с правно основание чл.432 ал.1 от КЗ вр. чл.45 ал.1 от ЗЗД
за обезщетение за неимуществени вреди:
Разгледан по същество искът се явява частично основателен и доказан.
В процесният случай от ищцата в хода на процеса е проведено пълно и главно
доказване на всички посочени по - горе кумулативно изискуеми предпоставки за
основателност на предявеният пряк иск на увредено лице за обезщетение за неимуществени
вреди, обуславящи доказаност на същия по основание.
Безспорно установен по делото е факта на реализирано на 10.04.2018г. процесно
ПТП по описания по-горе механизъм, при което е пострадала ищцата по делото, която към
момента на ПТП е била пътник на предна дясна седалка в застрахования по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при ответния застраховател л.а.
„Пежо“, модел „307“, с рег.№ ..., управляван от М. Д. М., както и че ПТП е настъпило в
срока на действие на застраховката „ГО“.
На основание чл.300 от ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е
задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието,
относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на
дееца. С оглед разпоредбата на чл.300 от ГПК и задължителната сила на присъдата, с която
се ползва и влязлото в сила на 14.05.2021г. споразумение за решаване на делото по НОХД
№650/2021г. по описа на ВТРС, безспорно доказано е извършването от М. Д. М., като водач
на л.а. марка „Пежо 307 SW“ с рег.№..., след употреба на наркотични вещества, установено с
техническо средство, в качеството му на застраховано лице при ответния застраховател по
задължителна застраховка „ГО“ на автомобилистите, и в срока на действието й, на
противоправно деяние на процесната дата 10.04.2018г. в 21,40ч. – престъпление по чл.343
ал.3 пр.2 б.“а“, пр.2, вр. ал.1 б.“б“ пр.2 вр. чл.342 ал.1 пр.3 от НК, вр. чл.20 ал.2 пр.3,5 и 6,
вр. ал.1 от ЗДвП, виновността на дееца, нарушил правилата за движение по пътищата – чл.5
ал.3 т.1 пр.2 от ЗДВП и чл.20 ал.2 пр.3,5 и 6 вр. ал.1 от ЗДвП, в резултат на което по
8
непредпазливост причинил на ищцата средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на
дясна мишнична кост, причинило на ищцата трайно затруднение в движението на десен
горен крайник.
Съгласно константната съдебна практика, установеното в наказателното
производство обвързва и граждански съд със задължителна сила само, ако е елемент от
фактическия състав на престъплението. Констатации за други факти, които не са елемент от
престъпния състав, нямат обвързваща сила. /Така Решение №178/22.06.2017г. по гр..
№3690/2016г. на ВКС, ГК, IV отд./. Всичко, което присъства в изпълнителното деяние като
действие /респ. бездействие/ относимо към конкретен юридически факт, следва да бъде
прието като вече разрешено за гражданския съд, който разглежда гражданските последици
от присъдата. Всички останали факти, които имат отношение към гражданските последици
от деянието, в т.ч. съпричиняването на вредоносния резултат, следва да бъдат установени
конкретно със съответните доказателствени средства в рамките на производството по
разглеждане на гражданското дело. /Определение №60663/23.12.2021г. по гр.д.№404/2021г.,
II гр. о. /. С оглед изложеното, настоящият граждански съд е обвързан от задължителната
сила по чл.300 ГПК, с която се ползва влязлото в сила споразумение за решаване на делото
по НОХД №650/2021г. по описа на ВТРС, досежно факта на извършено от застрахованото
лице по см. на чл.477 ал.2 КЗ при ответния застраховател противоправно деяние –
престъпление - причиняване на ищцата на средна телесна повреда - счупване на дясна
мишнична кост, изразена в трайно затруднение в движението на десен горен крайник
/повече от 30 дни/, като, макар и да е посочен в присъдата срок на лечение и възстановяване
не по-малко от осем месеца при нормален оздравителен процес, срокът на лечение и
възстановяване на ищцата като факт, който има отношение към гражданските последици от
деянието, следва да бъде установен конкретно със съответните доказателствени средства в
настоящото производство по разглеждане на прекия иск на увреденото лице, събраните
доказателства, чрез допусната СМЕ, които сочат, съобразно уточнението от ВЛ по СМЕ на
задача 5 от СМЕ в СЗ, че периодът за възстановяване при ищцата е бил 4 – 5 месеца, който
съдът приема за безспорно установен.
Безспорно по делото от събраните писмени, гласни доказателства и изслушана СМЕ
в процеса е установено и че в пряка и непосредствена причинно – следствена връзка с
извършеното от застрахованото лице по смисъла на чл.477 ал.2 КЗ при ответния
застраховател виновно, противоправно деяние, изразено в причиняване по непредпазливост
на средна телесна повреда, ищцата е претърпяла неимуществени вреди, изразени в болки и
страдания от причинените й телесни увреждания, установени от писмените /медицинска
документация/, гласни доказателства и писмено заключение на ВЛ по СМЕ, както и
морални страдания и увреда на психическото й здраве, предвид което са налице всички
елементи от ФС по чл.45 ал.1 от ЗЗД за ангажиране на деликтната отговорност на
застрахования при ответника водач на л.а. „Пежо“, модел „307“ с рег.№..., а от там и за
произтичащата от нея функционална отговорност на ответния застраховател, с което
предявеният от ищцата пряк иск на увредено лице по чл.432 ал.1 от КЗ за присъждане на
9
обезщетение за неимуществени вреди се явява доказан по основание.
Съвкупният анализ на всички събрани по делото доказателства сочи, че в резултат и
в пряка причинно – следствена връзка с настъпилото по вина на застрахованото лице по см.
на чл.477 ал.2 от КЗ при ответния застраховател и водач на л.а. Пежо“, модел „307“ с рег.
№... процесно ПТП ищцата е претърпяла твърдяните по вид в ИМ неимуществени вреди,
изразени в продължителни и интензивни болки и страдания, както и в морални страдания и
увреда на психическото й здраве /продължителен стрес, притеснение, уплаха от
неизвестността, която следва след ПТП, изпитвано неудобство от 18 годишната към датата
на ПТП девойка – ищца по делото от нуждата от чужда помощ, некомфортност и към
момента при повдигане на темата за процесното ПТП/ от причинената й в резултат на
процесното ПТП средна телесна повреда – диафизно счупване на дясната раменна кост,
Метална остеосинтеза чрез интрамедуларен пирон, протекла и с наложен се 6 дни болничен
престой и претърпяна оперативна интервенция под пълна анестезия, с протекъл срок на
лечение и възстановяване, приет от съда, според изслушаната по делото СМЕ, от 4 – 5
месеца, както и причинени й и леки телесни повреди - охлузни рани в областта над дясната
вежда и десен горен клепач, контузия на гръдния кош.
На основание чл.52 от ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от
съда по справедливост. Съгласно Постановление №4/23.12.1968г., Пленум на ВС, понятието
„справедливост“ по смисъла на чл.52 от ЗЗД не е абстрактно понятие. То е свързано с
преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се
имат предвид от съда при определяне размера на обезщетението. Такива обективни
обстоятелства при телесните увреждания могат да бъдат характерът на увреждането,
начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното
влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания,
загрозявания и пр. Справедливостта, като критерий за определяне паричния еквивалент на
неимуществените вреди, включва винаги конкретни факти, относими към стойността, която
засегнатите блага са имали за своя притежател. В този смисъл справедливостта по см. на
чл.52 от ЗЗД не е абстрактно понятие, а тя се извежда от преценката на конкретните
обстоятелства, които носят обективни характеристики - характер и степен на увреждане,
начин и обстоятелства, при които е получено, последици, продължителност и степен на
интензитет, възраст на увредения, обществено и социално положение. Принципът на
справедливост включва в най-пълна степен обезщетяване на вредите на увреденото лице от
вредоносното действие, и е нужно съдът да съобрази всички доказателства от значение за
реално претърпените от увреденото лице морални, неимуществени вреди /в случая телесни
болки и душевни страдания/, както и следва да бъдат отчетени и конкретните обществено –
икономически обстоятелства към момента на увреждането в РБългария, като илюстрация за
този критерий са нивата на застрахователно покритие по задължителната застраховка „ГО“
на автомобилистите. Лимитите на застрахователни покрития следва да бъдат съобразени от
съда, заедно с всички установени по делото обстоятелства, при постановяване на решение
по пряк иск срещу застраховател по задължителна застраховка „ГО“ на автомобилистите.
10
При определяне размера на дължимото на ищцата обезщетение за претърпени от
процесното ПТП неимуществени вреди съдът съобрази най – вече характера и степента на
уврежданията – причинена на ищцата средна телесна повреда /диафизно счупване на
дясната раменна кост. Метална остеосинтеза чрез интрамедуларен пирон/, и леки телесни
повреди /охлузни рани в областта над дясната вежда и десен горен клепач, контузия на
гръдния кош по дясната му страна/, наложила 6 дни болничен престой, оперативна
интервенция под обща анестезия, първите 30 дни след операцията обездвиженост чрез гипс
и нужда от чужда помощ за елементарни действия по обслужването й, причинила на ищцата
изключителни неудобства и притеснения. Съдът съобрази продължителността и интензитета
на претърпените болки и страдания –много силни болки по дясната мишница и дясната част
на гръдния кош първите часове след ПТП, както и първите няколко дни след операцията;
към 15 – тия ден, когато са свалени конците, острата и силна болка е била намалена, но е
продължавала предимно в областта на операцията; след следващите два – три месеца е
имала различни по степен болки в десните рамо и лакът, заради провежданото раздвижване;
първите 30 дни от операцията е била обездвижена чрез гипс; имала е, но вече затихващи
болки и разреждащи се във времето втория и третия месец от операцията; продължителният
период на възстановяване от травматичните увреждания от 4 - 5 месеца, нуждата от чужда
помощ от близките около месец и изпитвано от ищцата във връзка с това чувство на
неудобство, както и съобрази и претърпените от ищцата освен физически, и морални
страдания и увреда на психическото й здраве, изразени в продължителен стрес,
притеснение, уплаха от неизвестността, която следва след ПТП, изпитвано неудобство от 18
годишната към датата на ПТП девойка – ищца по делото от нуждата от чужда помощ,
некомфортност и към момента при повдигане на темата за процесното ПТП. Съдът отчете и
начина и обстоятелствата, при които е извършено деянието. При определяне размера на
обезщетението за неимуществени вреди, което се следва на ищцата, съобразно критерия
справедливост по чл.52 ЗЗД, съдът отчете, че пострадалата е млад човек, че е била 18
годишна, ученичка в XI клас към датата на ПТП, обстоятелството, че според ВЛ по СМЕ,
към момента е напълно възстановена, че счупването е по средата на раменната кост и е
далеч от двете стави – раменна и лакътна, което в известен смисъл е улеснило
раздвижването. Съдът отчете и наличието, според СМЕ, на остатъчни последици в резултат
от травмите, но и факта, че същите са минимални, а именно малък дефицит на движенията в
дясното рамо в крайните им стадии, както и че работният обем на десния горен крайник е
възстановен напълно. При преценката за справедливия размер на обезщетението за
неимуществени вреди, което се следва на ищцата, съдът съобрази и размера на МРЗ към
датата на процесното ПТП от 510лв., социално – икономическата обстановка в страната към
датата на ПТП, както и нивата на застрахователно покритие по задължителната застраховка
„ГО“ на автомобилистите към датата на процесно ПТП.
След преценка на всички конкретно установени по делото обстоятелства, включващи
се в критерия за справедливост по чл.52 от ЗЗД, съдът счита, че дължимото на ищцата
обезщетение за неимуществени вреди, определено, съобразно чл.52 от ЗЗД, е в размер на 28
000лв., който размер според съда се явява справедлив паричен еквивалент на претърпените
11
от ищцата неимуществени вреди. Показанията на св.Ив. А. в частта им, досежно
продължителността на изпитван от ищцата стрес - около половин година, не кореспондират
на други събрани по делото доказателства, доколкото и по същото липсват данни ищцата да
е посещавала психолог, психиатър, респ. да се е нуждаела от успокоителни лекарства, при
съобразяване и на младата й възраст, при която по правило по – лесно и бързо се преработва
психотравмата.
С оглед изхода по главния иск по чл.432 ал.1 от КЗ за обезщетение за неимуществени
вреди, съдът следва да се произнесе по релевираното от ответника с писмения отговор на
ИМ евентуално възражение по чл.51 ал.2 от ЗЗД за съпричиняване на вредоносния резултат
от увредената ищца на наведеното основание – твърдяно противоправно поведение на
ищцата, изразено в бездействие и невъзпиране на водача на процесното МПС „Пежо“ да не
управлява МПС след като е употребил наркотични вещества, при знание на пострадалата за
това, което възражение е неоснователно и недоказано.
Съгласно чл.51 ал.2 от ЗЗД, ако увреденият е допринесъл за настъпването на вредите,
обезщетението може да се намали. Следователно, граматическото и логическо тълкуване на
нормата на чл.51 ал.2 ЗЗД дават основание да се приеме, че релевантен за съпричиняване на
вредата от страна на увредения е само онзи конкретно установен принос на последния, без
който не би се стигнало, наред с проявеното от виновния за непозволеното увреждане,
неправомерно поведение вредоносен резултат. Поради това не всяко поведение на
пострадалия, действие или бездействие, дори и когато не съответства на предписаното от
закона, може да бъде определено като съпричиняващо вредата по см. на чл.51 ал.2 ЗЗД, а
само това, чието конкретно проявление се явява пряка и непосредствена причина за
произлезлите вреди. Така Решение №169/28.02.2012г. по т.д.№762/2010г. на ВКС, II т.о.
В процесният случай от свидетелските показания на единственият разпитан по
делото свидетел и майка на ищцата – св.А. безспорно се установи, че ищцата не е знаела
към момента на ПТП, че виновнит водач М. Д. М. управлява МПС след употреба на
наркотични вещества, поради което и поведението й, изразено в бездействие и невъзпиране
на водача на процесното МПС „Пежо“ да не управлява МПС след употреба на наркотични
вещества, доколкото по делото не е доказано от ответника, в чиято тежест е, да е било
налице знание у пострадалата към момента на ПТП за тези обстоятелства, не може да се
квалифицира като съпричиняващо вредата по смисъла на чл.51 ал.2 ЗЗД и ответното
възражение за съпричиняване на вредата от пострадалата на това основание е неоснователно
и недоказано и следва да бъде отхвърлено.
На следващо място, в срока по чл.131 ал.1 ГПК с писмения отговор на ИМ от
ответника не е релевирано възражение за съпричиняване от пострадалата на вредоносния
резултат по чл.51 ал.2 ЗЗД на основание непоставен от същата обезопасителен колан,
поради което и навеждането му в процеса от ответника след изтичане на срока по чл.131
ал.1 ГПК – изрично едва с писмената защита, след приключване на устните състезания по
делото, е преклудирано, и като такова възражението не подлежи на разглеждане. Само за
пълнота съдът излага, че действително като пътник на предна дясна седалка в застрахования
12
л.а. „Пежо“, модел „307“, ищцата има задължение по чл.137а ал.1 от ЗДвП за използване на
обезопасителни колани, с които МПС са оборудвани. Установено е по делото, в т.ч. и от
свидетелските показания, че ищцата към момента на ПТП не е била с поставен
обезопасителен колан. С това си поведение обаче същата не е съпричинила настъпилия
вредоносен резултат, доколкото, видно от разпита на ВЛ по СМЕ в СЗ, и при правилно
поставен обезопасителен колан, отново би могло да има счупване, зависи от конкретните
обстоятелства. Т.е., по делото от ответника, в чиято тежест е, не е доказано пълно и главно,
че при поставен от ищцата обезопасителен колан, настъпването на получената средна
телесна повреда щеше да бъде изключено и предотвратено, следователно поведението на
ищцата не е в причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат, което обуславя
неоснователност на ответното възражение по чл.51 ал.2 ЗЗД на това основание и
отхвърлянето му.
Предвид изложеното и доколкото не са налице предпоставките по чл.51 ал.2 ЗЗД за
намаляване на обезщетението, искът по чл.432 ал.1 КЗ вр. чл.45 ал.1 ЗЗД за обезщетение за
неимуществени вреди следва да бъде уважен в размера на определеното по реда на чл.52
ЗЗД от съда обезщетение от 28 000лв., респ. отхвърлен за разликата от 7000лв. над уважения
до пълния предявен размер от 35000лв., като неоснователен и недоказан, ведно с
акцесорната претенция за законна лихва върху отхвърлената главница, считано от
30.11.2018г. до окончателното изплащане. При определяне справедливият размер
обезщетение съдът, наред с всички обсъдени по-горе конкретно установени по делото
обстоятелства, включващи се в критерия справедливост по чл.52 ЗЗД, съобрази и
установената съдебна практика по аналогични казуси за обезщетения за неимуществени
вреди за подобен вид телесни увреждания, за която обаче следва да се има предвид, че
отчита и е съобразена с конкретиката на всеки един отделен казус, а справедливият размер
по чл.52 ЗЗД се определя съгласно конкретиката на съответния, в случая на настоящия
казус.
По прекия иск на увредено лице с правно основание чл.432 ал.1 КЗ вр. чл.45 ал.1 от
ЗЗД за обезщетение за имуществени вреди:
Искът е процесуално допустим, а разгледан по същество изцяло основателен и
доказан.
На основание чл.477 ал.1 от КЗ, обект на застраховане по задължителна застраховка
„ГО“ на автомобилистите е гражданската отговорност на застрахованите ФЛ и ЮЛ за
причинените от тях на трети лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с
притежаването и/или използването на МПС, за които застрахованите отговарят, съгласно
българското законодателство или законодателството на държавата, в която е настъпила
вредата. Доколкото безспорно се установи, че застрахованото лице по см. на чл.477 ал.2 от
КЗ и водач на л.а. „Пежо“, модел „307“, с рег.№ ..., е деликтно отговорно спрямо ищцата –
увредено лице за процесното ПТП, то на основание чл.477 ал.1 от КЗ са налице
предпоставките за ангажиране на функционалната отговорност на застрахователя за
репариране на претърпените от ищцата в резултат от ПТП имуществени вреди, изразени в
13
направени разходи за провеждане на лечение. Съгласно т.7 от Постановление
№4/23.12.1968г., Пленум на ВС, когато се търси обезщетение за имуществени вреди,
изразени в разходи за лечение, чужда помощ и пр., следва да се събират доказателства за
необходимостта от такива разходи и за действителното им извършване, както и за техния
размер.
В процесният случай от приетите като писмени доказателства по делото фактури №
№**********/16.04.2018г., **********/16.04.2018г. и фискални бонове от 16.04.2018г. към
всяка една от тях, безспорно се установява, че ищцата в пряка причинно – следствена връзка
с уврежданията, получени при процесното ПТП, е претърпяла имуществени вреди под
формата на претърпяна загуба от действително направени /заплатени/ разходи за лечение и
възстановяване, които подлежат на репариране от ответния застраховател на основание
чл.477 ал.1 от КЗ, с което искът по чл.432 ал.1 от КЗ за обезщетение за имуществени вреди
се явява доказан по основание и в размер на заплатената по двете фактури искова сума общо
в размер от 1 635 лв., формиран като сбор от 1580лв. + 55,00лв., в който размер от 1635лв.
искът се явява основателен и доказан и следва да бъде уважен изцяло. Необходимостта от
направените от ищцата разходи за лечение в размер на исковата сума от 1635лв. се доказва
безспорно от СМЕ, според която същите са изцяло във връзка с травматичните увреждания в
резултат от настъпилото процесно ПТП, както и е доказано действителното извършване на
разходите и техният размер, предвид наличието на които предпоставки, и недоказаността на
ответното възражение по чл.51 ал.2 ЗЗД, искът по чл.432 ал.1 КЗ вр. чл.45 ал.1 ЗЗД за
обезщетение за имуществени вреди следва да бъде уважен изцяло в предявеният размер.
По акцесорната претенция за законна лихва върху уважените главници за
обезщетение за неимуществени и за обезщетение за имуществени вреди:
С оглед уважаване на главните искове и предвид акцесорният й характер, се явява
основателна и претенцията на ищцата за присъждане на законна лихва върху уважените
главници по всеки главен иск.
На основание чл.429 ал.2 т.2 КЗ, в застрахователното обезщетение се включват и
лихви за забава, когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице
при условията на ал.3. Съгласно чл.429 ал.3 КЗ, лихвите за забава на застрахования по ал.2
т.2, за които той отговаря пред увреденото лице, се плащат от застрахователя само в рамките
на застрахователната сума /лимита на отговорност/. В този случай от застрахователя се
плащат само лихвите за забава, дължими от застрахования, считано от датата на
уведомяването от застрахования за настъпването на застрахователното събитие по реда на
чл.430 ал.1 т.2 КЗ, или от датата на уведомяване или на предявяване на застрахователна
претенция от увреденото лице, която от датите е най – ранна.
В случая липсват доказателства за дата на уведомяване от застрахования за
настъпването на застрахователното събитие по реда на чл.430 ал.1 т.2 КЗ, поради което и
съгласно правилото на чл.429 ал.3 КЗ, ищцата има право на законна лихва върху
присъдените главници по двата иска, считано от датата на предявяване на извънсъдебната
застрахователна претенция от увреденото лице – 29.08.2018г., но с оглед диспозитивното
14
начало в процеса и недопустимостта от произнасяне със свръхпетитум, претенцията на
ищцата за законна лихва върху присъдените главници по двата иска следва да бъде уважена,
считано от датата на изтичане на законоустановеният тримесечен срок по чл.496 ал.1 КЗ за
определяне и изплащане на обезщетение – 30.11.2018г. до окончателното изплащане.
На основание чл.236 ал.1 т.7 от ГПК банковата сметка, по която следва да се преведат
присъдените суми е: ...., при „Първа Инвестиционна Банка“ АД, с титуляр: М. АЛ. АЛ..
По разноските:
Ищцата е освободена на основание чл.83 ал.1 т.4 ГПК от внасяне на ДТ и разноски за
производството, не е направила такива, поради което не й се следват разноски по делото.
На основание чл.38 ал.2 от ЗА, в полза на „Адвокатско дружество В и Бачева“ със
седалище гр.София следва да бъде присъдено адв. възнаграждение за оказаната от него на
ищцата безплатна адвокатска помощ в хипотеза по чл.38 ал.1 т.2 от ЗА, определено от съда
по реда на чл.2 ал.5 вр. чл.7 ал.2 т.4 и т.2 от Наредба №1/09.07.2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения в редакцията й към датата на упълномощаване
/пълномощно без дата, л.15/, поради което за такава се счита датата на преупълномощаване
на адв.В – САК – 13.12.2018г. /л.15/, в минимален размер адв. възнаграждение, съобразно
вида и броя на предявените искове, от общо 1924,45 лв. без ДДС /1580лв. по т.4 и 344,45лв.
по т.2 от НМРАВ/, съответно 2309,34лв. с вкл. ДДС, съобразно §2а от ДР на „Наредба
№1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения“, от което,
съразмерно с уважените искове, в полза на „Адвокатско дружество В и Бачева“ следва да
бъде присъдено адв. възнаграждение в размер на 1868,09лв. с вкл. ДДС, което следва да
бъде възложено в тежест на ответника. Отговорността на ответника, съобразно правилото на
чл.78 ал.1 от ГПК, е за разноски за адв. възнаграждение за един адвокат, съразмерно с
уважената част от иска, поради което и в хипотеза по чл.38 ал.2 от ЗА дължи адв.
възнаграждение на оказалия безплатна адв. помощ на ищеца в производството адвокат, в
размер, съразмерно с уважената част от исковете.
Изходът на делото и нормата на чл.78 ал.3 от ГПК обуславят основателност на
ответната претенция за съдебни разноски /за заплатено адв. възнаграждение с вкл. ДДС за
един адвокат/, съразмерно с отхвърлената част от иска за обезщетение за неимуществени
вреди. Ответникът е направил /заплатил/ разноски за адв. възнаграждение за един адвокат в
размер на 1920лв. с вкл. ДДС, досежно иска за неимуществени вреди, и в размер на 480лв. с
вкл. ДДС, досежно иска за имуществени вреди. Заплатеното от ответника адв.
възнаграждение в размер на 1920лв. с ДДС, досежно иска за неимуществени вреди,
незначително надхвърля минимално установения в чл.7 ал.2 т.4 НМРАВ размер адв.
възнаграждение за този иск от 1580лв. без ДДС или 1896лв. с ДДС, поради което и не се
явява прекомерно по смисъла на чл.78 ал.5 ГПК и възражението на ищеца по чл.78 ал.5 ГПК
в тази му част се явява неоснователно и следва да бъде отхвърлено. Заплатеното от
ответника адв. възнаграждение обаче, досежно иска за имуществени вреди в размер на
480лв. с ДДС е прекомерно, съобразно действителната фактическа и правна сложност на
15
делото относно този иск, поради което и на основание чл.78 ал.5 ГПК следва да бъде
редуцирано до минимално установеният в чл.7 ал.2 т.2 НМРАВ размер от 413,34лв. с вкл.
ДДС, с което ищцовото възражение по чл.78 ал.5 ГПК в тази му част се уважи. При този
изход по възражението по чл.78 ал.5 ГПК, направените от ответника разноски по делото за
заплатено адвокатско възнаграждение са общо в размер на 2333,34лв. /1920лв. с ДДС
+413,34лв. с ДДС = 2333,34лв./, от които, съобразно изхода по спора и правилото на чл.78
ал.3 ГПК на ответника следва да бъдат присъдени разноски, съразмерно с отхвърлената част
от иска, в доказан размер от 445,84лв., които следва да бъдат възложени в тежест на ищцата.
На основание чл.78 ал.6 от ГПК в тежест на ответника, осъдено лице, следва да бъде
възложена дължимата за производството на основание чл.1 ТДТКССГПК и чл.72 ал.2 ГПК
ДТ общо за двата иска, съразмерно с уважените искове, в размер на 1185,40лв. /1120лв.
върху уважения иск за неимуществени вреди + 65,40лв. върху уважения иск за имуществени
вреди/, платима в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на ВТОС, ведно с 5лв., в
случай на служебно издаване на ИЛ.
На основание чл.78 ал.6 от ГПК в тежест на ответника, осъдено лице, следва да бъдат
възложени направените в производството разноски /за ВЛ по СМЕ/, съразмерно с уважената
част от исковете, в доказан размер от 315,48лв., платими в полза на бюджета на съдебната
власт, по сметка на ВТОС, ведно с 5лв., в случай на служебно издаване на ИЛ.
Водим от горното и на основание чл.432 ал.1 от КЗ вр. чл.45 ал.1 ЗЗД, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗД "Б" със седалище и адрес на управление гр.София, бул.“Д.Б“ №87, с
ЕИК ..., ДА ЗАПЛАТИ на М. АЛ. АЛ., с ЕГН **********, сума в размер на 28 000 лв.
/двадесет и осем хиляди лева/, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания от ПТП, реализирано на дата
10.04.2018г. около 21:45ч. на първокласен път I-5 /гр.Русе – гр.Велико Търново / при км.
83+150, община Полски Тръмбеш, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на изтичане на законоустановеният тримесечен срок за определяне и изплащане на
обезщетение – 30.11.2018г. до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ искът по чл.432
ал.1 КЗ вр. чл.45 ал.1 ЗЗД за обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 28000лв.
до пълния предявен размер от 35000лв., ведно с претенцията за законна лихва върху
отхвърлената главница, считано от 30.11.2018г. до окончателното изплащане, като
НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА ЗД "Б" със седалище и адрес на управление гр.София, бул.“Д.Б“ №87, с
ЕИК ..., ДА ЗАПЛАТИ на М. АЛ. АЛ., с ЕГН **********, сума в размер на 1 635 лв.
/хиляда шестотин тридесет и пет лева/, представляваща обезщетение за претърпени
имуществени вреди, изразяващи се в направени разходи за лечение, в резултат от ПТП,
реализирано на дата 10.04.2018г. около 21:45ч. на първокласен път I-5 /гр.Русе – гр.Велико
Търново / при км. 83+150, община Полски Тръмбеш, ведно със законната лихва върху
16
главницата, считано от датата на изтичане на законоустановеният тримесечен срок за
определяне и изплащане на обезщетение – 30.11.2018г. до окончателното изплащане.
На основание чл.38 ал.2 от ЗА ОСЪЖДА ЗД "Б" със седалище и адрес на
управление гр.София, р-н „Л“, бул.“Д.Б“ №87, с ЕИК ... , ДА ЗАПЛАТИ на „Адвокатско
дружество В и Бачева“ със седалище и адрес на управление гр.София, ..., ЕИК ..., сума в
размер на 1868,09 лв. /хиляда осемстотин шейсет и осем лева и девет стотинки/ с вкл. ДДС,
представляваща адвокатско възнаграждение за оказана на ищцата безплатна адвокатска
помощ по делото в хипотеза по чл.38 ал.1 т.2 от ЗА, съразмерно с уважените искове.
ОСЪЖДА М. АЛ. АЛ., с ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на ЗД "Б" със седалище и
адрес на управление гр.София, р-н „Л“, бул.“Д.Б“ №87, с ЕИК ..., сума в размер на 445,84
лв. / четиристотин четиридесет и пет лева и осемдесет и четири стотинки/, представляваща
направени по делото съдебни разноски /за заплатено адв. възнаграждение с вкл. ДДС/,
съразмерно с отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА ЗД "Б" със седалище и адрес на управление гр.София, р-н „Л“, бул.“Д.Б“
№87, с ЕИК ..., ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на
ВТОС, сума в размер на 1185,40 лв. /хиляда сто осемдесет и пет лева и четиридесет
стотинки/, представляваща дължима за производството ДТ върху уважения размер на
предявените искове, ведно с 5 лв. /пет лева/, в случай на служебно издаване на ИЛ.
ОСЪЖДА ЗД "Б" със седалище и адрес на управление гр.София, р-н „Л“, бул.“Д.Б“
№87, с ЕИК ..., ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на
ВТОС, сума в размер на 315,48 лв. /триста и петнадесет лева и четиридесет и осем
стотинки/, представляваща направени в производството разноски /за ВЛ по СМЕ/,
съразмерно с уважения размер на предявените искове, ведно с 5 лв. /пет лева/, в случай на
служебно издаване на ИЛ.
На основание чл.236 ал.1 т.7 от ГПК банковата сметка, по която следва да се преведат
присъдените суми е: ...., при „Първа Инвестиционна Банка“ АД, с титуляр: М. АЛ. АЛ..
Решението подлежи на въззивно обжалване от страните в двуседмичен срок от
връчването му пред ВТАС.
Съдия при Окръжен съд – Велико Търново: _______________________
17