№ 5
гр. С., 24.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
С. ОКРЪЖЕН СЪД, I ПЪРВОИНСТАНЦИОНЕН НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ - ОСОБЕНИ ПРОИЗВОДСТВА, в публично заседание на
двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Пламен Д. Петков
Членове:Недялка Н. Нинова
Кристина Ив. Тодорова
при участието на секретаря Камелия Люб. Василева
в присъствието на прокурора Д. М. М.
като разгледа докладваното от Кристина Ив. Тодорова Частно наказателно
дело № 20211800200353 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 32, ал.1, вр. чл. 16, ал.1-8 от Закона за
признаване, изпълнение и изпращане на решения за конфискация или
отнемане и решения за налагане на финансови санкции (ЗПИИРКОРНФС).
Предмет на делото е признаване и изпълнение на решение за налагане
на финансова санкция, издадено в държава-членка на Европейския съюз, по
смисъла на чл.3 ал.1, т.1 от ЗПИИРКОРНФС – решение № ********** от
26.11.2020 г., постановено от несъдебен орган на Федерална Република
Германия, влязло в сила на 29.12.2020 г., налагащо задължение в тежест на
българския гражданин К. В. АС., роден на ***** г., с адрес с.Д., община Е. П.,
ул.“********“ № 16, с ЕГН **********, за плащане на финансова санкция, за
извършено от последния административно нарушение на територията на
издаващата държава.
Решението за налагане на финансова санкция, както и придружаващите
го документи, са изпратени от издаващата държава на настоящия съд по
1
компетентност, съобразно правилата за родова и местна подсъдност на
делото, установени в разпоредбата на чл.6, ал.1 и чл.31, ал.1 от Закона за
признаване, изпълнение и изпращане на решения за конфискация или
отнемане и решения за налагане на финансови санкции.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция представителят на С.
окръжна прокуратура намира искането на издаващата държава за допустимо и
основателно, като счита, че следва да бъде признато и допуснато
изпълнението на наложената с него финансова санкция на засегнатото лице.
Засегнатото физическо лице – К.А., редовно призован пред настоящата
инстанция, не се явява.
С. окръжен съд в рамките на своята компетентност по чл. 6, ал.1 от
ЗПИИРКОРНФС и съгласно разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от същия закон,
определяща правоприлагането на българското законодателство в настоящия
случай, като се запозна с приложените по делото доказателствени материали
и във връзка с доводите на страните, приема за установено следното:
Получено е решение № ********** от 26.11.2020 г., постановено от
несъдебен орган на Федерална Република Германия – Полицейски президиум
Райнпфлац, влязло в сила на 29.12.2020 г., налагащо задължение в тежест на
българския гражданин К. В. АС., за плащане на финансова санкция от 120
евро и разходи по административното производство в размер на 28,50 евро, за
извършено на територията на издаващата държава, административно
нарушение на правилата за движение по пътищата.
Посоченото решение е за налагане на финансова санкция по смисъла на
чл.3, ал.1, т.1 от ЗПИИРКОРНФС.
Решението за налагане на финансова санкция е постановено
административно производство в държава – членка на Европейския съюз, от
компетентен несъдебен орган на ФР Германия - Полицейски президиум
Райнпфлац.
Представеното решение за налагане на финансова санкция е
придружено от удостоверение по чл.4 от Рамковото решение 2005/214/ПВР
на Съвета относно прилагането на принципа за взаимно признаване на
финансови санкции – по образец съгласно приложение № 2 към чл.4, ал.1 от
ЗПИИРКОРНФС. Удостоверението е издадено, подписано и неговото
2
съдържание е удостоверено от съответния орган, който отговаря за
изпълнение на решението за налагане на финансова санкция – Bundesamt fur
Justiz – гр.Бон, ФР Германия, и е придружено с превод на български език,
съгласно изискванията на чл.4 и чл.5 от ЗПИИРКОРНФС.
СОС, в настоящият му състав, констатира наличието на условията,
предвидени в разпоредбата на чл.30 от Закона за признаване и изпълнение на
решение за налагане на финансова санкция.
Решението за налагане на финансова санкция представлява по смисъла
на чл.3 ал.1, т.1 от ЗПИИРКОРНФС влязъл в сила в държава-членка на
Европейския съюз, акт за налагане на задължение за плащане на глоба, за
извършване на деяние, съставляващо административно нарушение според
законодателството на издаващата държава, описано като поведение, което
нарушава правилата за движение по пътищата. В удостоверението по чл.4 от
ЗПИИРКОРНФС е посочено, че административното нарушение попада в
хипотезата на чл.30 ал.2, т.1 от същия закон, за което деяние цитираната
разпоредба не поставя изискване за наличието на „двойна наказуемост”.
В приложеното удостоверение, наложеното задължение за плащане е
посочено в размер на сумата от 120 евро, която представлява паричната
стойност на финансовата санкция, както и сумата от 28,50 евро,
представляваща разходи по административното производство, или общо
сумата от 148,50 евро. С оглед на това не се открива наличие на изборното
основание за отказ по чл.35 т.6 от ЗПИИРКОРНФС. Равностойността на
финансовата санкция и посочените разходи от общо 148,50 евро в български
лева е 290,32 лв., по фиксирания курс на Българската народна банка към
24.01.2021 г. – деня на постановяване на решението за налагане на финансова
санкция в издаващата държава /чл.16, ал.8 вр. чл.32, ал.1 от Закона/.
Установява се, че засегнатото лице има местоживеене в Република
България на адрес в с.Д., община Е. П., което обстоятелство удовлетворява
условието по чл.30, ал.3 от Закона за признаване на решението за налагане на
финансова санкция.
В представеното удостоверение по чл.4 от ЗПИИРКОРНФС е посочено,
че производството срещу засегнатото лице е било писмено, и че лицето е
било уведомено съгласно законодателството на издаващата държава лично
или чрез упълномощен представител относно правото си да обжалва и
3
сроковете за обжалване на постановеното срещу него решение. Отбелязано е
също и, че по информация на органа, който издава удостоверението, в
изпълняващата държава не е постановявано решение срещу същото лице за
същото деяние, и че няма такова решение, което е изпълнено в държава,
различна от решаващата или изпълняващата държава. Предвид на това не са
налице посочените в разпоредбата на чл.35, т.2, т.3 и т.9 от ЗПИИРКОРНФС,
основания за факултативен отказ за признаване и изпълнение на процесното
решение за налагане на финансова санкция.
По всички гореизложени съображения и на основание чл.16, ал.7, т.1 вр.
чл.32, ал.1 и чл.36 и чл.22, ал.1 от Закона за признаване, изпълнение и
изпращане на решения за конфискация или отнемане и решения за налагате
на финансови санкции, С.ят окръжен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА решение № ********** от 26.11.2020 г., постановено от
несъдебен орган на Федерална Република Германия - Полицейски президиум
Райнпфлац, влязло в сила на 29.12.2020 г., с което е наложена финансова
санкция на българския гражданин К. В. АС., роден на ***** г., с адрес с.Д.,
община Е. П., ул.“********“ № 16, с ЕГН ********** - сумата от 120 евро,
която представлява паричната стойност на финансовата санкция, както и
сумата от 28,50 евро, представляваща разходи по административното
производство, равностойни общо на сумата от 290,32 лв., по фиксирания курс
на Българската народна банка към 24.01.2022 г., за извършено от същия
административно нарушение на разпоредбите за движение по пътищата в
издаващата държава.
ИЗПРАЩА ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ решение № ********** от 26.11.2020 г.,
постановено от несъдебен орган на Федерална Република Германия, ведно с
препис от настоящето решение, на Националната агенция за приходите.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд – гр.С. в 7-
дневен срок, който за СОП тече считано от днес, а за засегнатото лице – от
узнаването за постановяването му.
Да се уведоми незабавно компетентния орган на издаващата държава, че
решение № ********** от 26.11.2020 г., постановено от несъдебен орган на
4
Федерална Република Германия, е признато и изпратено за изпълнение на
Националната агенция за приходите на Република България.
Копие от уведомлението да се изпрати на Министерство на
правосъдието на Република България.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5