РЕШЕНИЕ
№ 358
гр. Стара Загора, 23.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Пламен Ст. Златев
Членове:Николай Ил. Уруков
Атанас Д. Атанасов
при участието на секретаря Таня Д. Кемерова Митева
като разгледа докладваното от Николай Ил. Уруков Въззивно гражданско
дело № 20225500500386 по описа за 2022 година
Производството е на основание чл. 258 и сл. от ГПК.
Производството е образувано по въззивна жалба Ф. А. Л. от с.С., П. А.
С. от с.С., Е. А. С. от с.Г.С., А. А. С. от гр.К. и С. А. С. от с.С., ***, чрез
пълномощника им адв.Г. Б. Х. от САК против Решение №63 от 24.02.2022г.
постановено по гр.дело №1471/2021г. по описа на Районен съд Казанлък.
Въззивниците обжалват първоинстанционното решение, считат че
решението е постановено при допуснати редица процесуални нарушения,
постановено в нарушение на материалния закон и утвърдената съдебна
практика. Сочат, че фактическите изводи в обжалваното решение са
необосновани и не почиват на събрания по делото доказателствен материал и
поради тази причина считат, че първоинстанционният съд неоснователно е
отхвърлил исковите претенции в тяхната цялост. Въззивниците считат, че
решението е необосновано и постановено в нарушение на процесуалния закон
като съдът не е допуснал на ищците двама свидетели за установяване на
смисъла на постигнатите договорености между страните по спогодбата, както
и е отказал да изиска по настоящето дело наказателната преписка образувана
във връзка с процесната трудова злополука, както и неправилно е допуснал
изготвяне на комплексна експертиза по делото въз основа на документи,
които не са представени и приобщени към доказателствата по делото.
Въззивниците сочат, че първоинстанционното решение е неправилно и
1
постановено в нарушение на материалния закон и утвърдената съдебна
практика, за което излагат подробни аргументи.
Претендират отмяна на постановеното първоинстанционно решение, като
неправилно и постановяване на ново, с което бъде осъдено „Д.“ ЕООД да
заплати на Ф. А. Л., П. А. С., Е. А. С., А. А. С. и С. А. С. пълния претендиран
размер на исковите им претенции за обезщетение на неимуществени вреди,
претърпени вследствие на смъртта на А. С. Л., настъпила на 08.11.2019г. в
резултата на трудова злополука, ведно със законната лихва от датата на
злополуката до окончателното и изплащане.
Претендират и сторените разноски пред настоящата инстанция.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от другата
страна „Д.“ ЕООД, с.Д., *** – представлявано от управителя Н.З.Я., чрез
пълномощника си адв.А. С. от АК Стара Загора, с който се оспорва изцяло
изложеното във въззивна жалба. Считат жалбата за неоснователна, а
обжалваното решение за правилно и законосъобразно. Считат оплакванията
наведени във въззивната жалба за неоснователни, като излагат конкретни
съображения по всяко едно възражение.
Считат, че представената по делото спогодба не е унищожаема, не е
нищожна и поражда действието предвидено в чл. 365 от ЗЗД, а именно да
уреди окончателно въпроса с изплащането на дължимите на ищците
обезщетения за смъртта на техния наследодател, като считат, че направените
във въззивната жалба възражения в тази връзка са неоснователни и не са
доказани по делото.
Сочат, че при наличието на валидно извънсъдебно споразумение
пострадалият при трудова злополука работник, респективно неговите
наследници, не могат да претендират чрез иск с правно основание чл. 200 КТ
присъждане на обезщетения за имуществени и/или неимуществени вреди,
които са предмет на споразумението и при това положение правилно,
законосъобразно и в съответствие със съдебната практика решаващият съд не
е разгледал въпроса по същество, а именно - на лице ли е съпричиняване на
вредата, допуснато от работника и до колко са обосновани като размер
исковите претенции на всеки един от ищците, а е отхвърлил предявените
искове като неоснователни.
Претендират постановяване на решение, с което бъде потвърдено изцяло
като правилно и законосъобразно първоинстанционното решение, както и да
им бъдат присъдени сторените по делото разноски.
След извършената служебна проверка по реда на чл.267, ал.1 ГПК във
връзка с чл.260 и чл.261 ГПК, съдът намира въззивната жалба за допустима и
редовна, поради което същата следва да бъде разгледана по съществото си
относно нейната материална основателност.
Въззивниците Ф. А. Л. от с.С., П. А. С. от с.С., Е. А. С. от с.Г.С., А. А. С.
от гр.К. и С. А. С. от с.С., ***, чрез пълномощника им адв.Г. Б. Х. от САК,
редовно и своевременно призовани, не се явяват, вместо тях се явява
процесуалния им представител адв. Х., която моли да бъде уважена
2
подадената въззивна жалба от тези въззивници, ведно с всички законни
последици от това. Подробни съображения излага в съдебното заседание по
съществото на делото от 28.09.2022 год.
Въззиваемият „Д.“ ЕООД, с.Д., *** – представлявано от управителя
Н.З.Я., чрез пълномощника си адв.А. С. от АК Стара Загора, редовно и
своевременно призовани, явява се процесуалния представител адв. С., която
моли съда се остави без уважение въззивната жалба на въззивниците и да се
уважат изцяло възраженията против въззивната жалба, като се потвърди
изцяло Решението на първоинстанционния съд в обжалваната от
жалбоподателите част. Подробни съображения излага също в съдебното
заседание по съществото на делото от 28.09.2022 год.
Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност намери за установено следното:
Предявен е иск с правно основание чл.200 от КТ
В първоинстанционното производство е установена следната фактическа
обстановка:
Не е спорно между страните, че между пострадалия и ответното
дружество е съществувало трудово правоотношение, обективирано в трудов
договор с № 331/11.09.2017г., Допълнително споразумение
№714/02.12.2017г., Допълнително споразумение №726/ 01.01.2018г. и
съответно Допълнително споразумение №784/01.01.2019г. наследодателят на
ищците А. С. Л. е работил по трудов договор в ответното дружество „Д.“
ЕООД, като е заемал длъжността „резач горски дървен материал“ с основно
месечно възнаграждение 560,00 лева.
От представената декларация за трудовата злополука вх.
№116/14.11.2019г. и Разпореждане под № 116/27.11.2019 г., издадено от ТП
на НОИ - Стара Загора се установява, че на 08.11.2019г., в 12,00 часа, в
землището на село Г.Ч., при рязане на клон, който променя посоката си,
настъпва удар по главата на А. Л., който му причинява черепно - мозъчна
травма, в следствие на което настъпва смърт. Злополуката е приета от
административния орган НОИ за трудова такава, по чл. 55, ал. 1 КСО.
Разпореждането не е обжалвано и е влязло в сила на 24.12.2019г.
От препис-извлечение от акт за смърт се установява, че А. Л. е починал
на 08.11.2019г., в 12,00 часа, село Г.Ч..
От Удостоверение за граждански брак от 03.01.2001г. е видно, че А. Л. е бил
женен за първата въззивница и ищца Ф. А. Л., а от Удостоверение за
наследници изх. №64/13.11.2019г. се установява, че ищците по делото са
законни наследници на починалия – негови деца.
От Спогодбата с дата 04.02.2020г., сключена между ищците по делото и
ответника „Д.“ ЕООД, представена и в оригинал пред първостепенния съд по
искане на ищцовата страна е видно, че страните са се споразумели
работодателят, в изпълнение на задължението си по чл. 200 от Кодекса на
труда да изплати на всеки един от ищците сумата 2000,00 лева. Според
3
текста на спогодбата тази сума е определена по взаимно съгласие на
страните и ги удовлетворява напълно. Страните по спора са се договорили
с тази спогодба, че уреждат напълно отношенията си, свързани с
отговорността на работодателя към наследниците на работника А. Л., нямат и
няма да имат за в бъдеще претенции към него за дължими суми по реда на чл.
200 КТ във връзка със злополуката. В хода на процеса ищците са направили и
оспорване на истинността на това писмено доказателство, за което е било
открито и производство по реда на чл. 193 ГПК. Чрез извършена съдебно -
почеркова експертиза, приета като доказателство по делото от
първостепенния съд, се установи по безспорен и категоричен начин, че всеки
един от ищците е написал както собственото, бащиното и фамилното си име,
така и лично е изписал с цифри сумата, която е получил от работодателя. С
оглед така приетото писмено доказателство съдът признава, че оспорването
не е доказано от ищците, че този документ не е неистински и че същият
поражда целените със създаването му правни последици.
От Справки на ТД на НАП за актуалното състояние на действащите
трудови договори за ищците се установява, че: А. А. С. е сключила трудов
договор с „М.с.и.“ ООД на 13.07.2020г., С. А. С. е имал сключен трудов
договор с „Т.“ ЕООД за периода 09.12.2019г. - 01.08.2020г., Ф. А. Л. е била в
трудовоправно отношение с „Б.п.к.“ ООД от: 16.03.2018г. до 02.01.2020г., от
05.05.2020г. до 23.11.2020г. и от 26.02.2021г. до 01.12.2021г. и Е. А. С. е
имала сключен трудов договор с „А.“ АД от 26.04.2017г.
От приетите по делото писма, издадени от НОИ се установява, че за П.
А. С. за периода от 01.01.2020г. до 01.05.2021г. няма данни за сключени
трудови договори, Ф. А. Л. получава пенсия за инвалидност в размер на 225
лева месечно, а останалите трима ищци не получават парични обезщетения за
безработица и временна неработоспособност.
От протокола за извършена проверка изх. № ПР1936243 на Дирекция
„Инспекция по труда“ се установява, че при извършена проверка на „Д.“
ЕООД на 08.11.2019г. на обект: сечище в землището на с. Г.Ч. са
констатирани седем на брой нарушения на ЗЗБУТ и наредбите по
прилагането му, за които са дадени предписания. Няма данни да са
наложени адм. наказания на работодателя.
От писмо рег. №105840-543/29.10.2021г. на МВР се установява, че на
08.11.2019г. са регистрирани две повиквания - едното от лицето Е.Р. и
другото от неизвестен подател.
От представените от ищците декларации за семейно и материално
положение и имотно състояние за периода 01.10.2019г. - 01.02.2020г. е видно,
че Е. С. е получила доход от 4 608,47 лева, А. А. С. е получила дохода си от 6
422,50 лева, П. А. С. е получила доходи от 834,42 лева, С. А. С. е получил
доход от 3 875,36 лева и Ф. А. Л. е получила доход от 1 821,31 лева.
От приетите по делото две заключения на съдебно - почерковата
експертиза, които съдът възприема изцяло като компетентни и обосновани се
установява, че всички ръкописни текстове - имена и цифри в оспорената
4
спогодба от 04.02.2020г. са изпълнени от лицата, чиито имена са посочени в
текста, както и че положените от тях подписи са автентични.
Приетото по делото заключение на съдебно - техническата експертиза,
изготвено от вещото лице Радослав Василев, неоспорено от страните, което
съдът възприема изцяло, възпроизвежда разговорите, проведени на спешния
телефон 112 в деня на злополуката и потвърждава, че според очевидеца Е.Р.
смъртта на А. Л. е настъпила в следствие на удар от паднал клон.
Основните оплаквания във въззивната жалба касаят най-вече твърдяна
от въззивниците нищожност на горепосочените пет споразумения /спогодби/,
сключени от ищците и съответно размера на дължимото обезщетение за
претърпените от пострадалите вреди във връзка с претърпяната от техния
наследодател А. С. Л. трудова злополука. Не се спори между страните по
делото, че обезщетение е дължимо, както и че работодателят - ответното
дружество е заплатило вече на наследниците сумата общо от 10 000 лева. или
по 2000 лева на всеки един от наследниците на починалия пострадал А. С. Л..
Същото обезщетение се явява дължимо съгласно чл.200 от КТ и се явява
обективна отговорност на работодателя за негови безвиновни действия.
Въззивната инстанция намира, че в обжалваното решение съдът е
достигнал до неправилни и несъответстващи на събраните по делото
доказателства изводи като е приел, че представената от работодателя
Спогодба от 04.02.2020 г. като договор има сила на закон между страните и
обвързва както тях, така и съда. Неправилно е прието, че увреденото лице
като страна по спогодбата е обвързано от даденото от него извънсъдебно
съгласие да бъде обезщетено напълно с изплащане на обезщетението в
уговорения в споразумението размер. Неправилно съдът е приел, че когато е
постигнато споразумение, от значение е обективната воля на пострадалия
относно размера на обезщетението, вредите, които са обезщетени, както и
реалното плащане на паричната сума.
1. Изводите на съда, че сключената между ищците и ответника
Спогодба е валидна са неправилни и необосновани.
Същите се основават на изводите на вещото лице, изготвило съдебно-
почерковата експертиза по делото. Експертното заключение е оспорено от
процесуалния представител на ищеца, по вече изложените по-горе аргументи.
Недопустимо е да се приобщава заключение, което е изготвено въз основа на
материали, които не се намират по делото, а се намират при ответника. С
оглед на това изводите, основани на така приетата в нарушение на
процесуалните правила експертиза, не следва да се кредитират от съда.
Изводите на съда за неоснователност на твърдението на ищците, че
сключената между тях и работодателя спогодба е нищожна, са неправилни.
Съдът неправилно е приел, че сключената между страните спогодба не е
нищожна поради нарушаване на добрите нрави.
В обжалваното решение съдът неоснователно е приел, че в случая не е
налице нарушение на добрите нрави при постигнатата между ищците и
ответника Спогодба. Аргументът на решаващия състав е, че в случая не може
5
да се говори за еквивалентност на престациите, тъй като липсва предмет, на
който да може да бъде определена пазарната цена.
Горепосочения извод на съда е напълно неоснователен. Спогодбата,
уредена в ЗЗД, се причислява към двустранните договори. В подкрепа на
двустранния й характер е и фактът, че страните се задължават да правят
отстъпки, които са взаимни, насочени са една към друга. Известно е, че за
двустранните договори е характерно, че пораждат задължения и за двете
страни по правоотношението. Вярно е, че невинаги една отстъпка се изразява
в поемане на задължение. Но въпреки това винаги всяка страна поема
задължение за самото извършване на отстъпката спрямо другата страна.
Съдебната практика също широко застъпва разбирането, че договорът за
спогодба има двустранен характер. От това следва, че в случая оценка за
еквивалентност на престациите е възможно да бъде извършена.
Неправилно съставът на РС - Казанлък е стигнал до извода, че след като
дължимите обезщетения за трудова злополука нямат пазарна цена, той няма
възможност да прецени дали е налице нееквивалентност на престациите
между тях и сумите, които са упоменати в представената по делото спогодба.
Именно съдът е този, които е следвало да прецени дължимите обезщетение по
реда на чл. 52 ЗЗД, след което е трябвало да ги сравни с изплатените суми.
Липсват критериите, по които съдът преценява кога престациите са
нееквивалентни до степен, предизвикваща нищожност на сделката. Такива
критерии са необходими, тъй като в противен случай преценката на съда би
заменила волята на страните. Съдебната практика (напр. Решение №
24/09.02.2016 г., постановено по гр. д. № 2419/2015 г., по описа на ВКС, III
ГО) приема, че значителната липса на еквивалентност в насрещните
престации при двустранните договори може да се приеме за
противоречие с добрите нрави, доколкото те са опредени като граница на
свободата на договаряне, предвидена в чл. 9 ЗЗД. Известна обективна
нееквивалентност е допустима, тъй като свободата на договаряне предполага
преценката за равностойността на престациите да се извършва от страните с
оглед техния интерес, но изключително голямата разлика в престациите влече
нищожност на договора - в Решение № 615 от 15.10.2010 г., по описа на
ВКС, постановено по гр. д. №1208/2009 г. на III ГО, например е прието, че
нищожност има поради дванадесет пъти по-ниската цена от пазарната, а
в Решение № 119 от 22.03.2011 г., постановено по гр. д. № 485/2010 г. на
ВКС, I ГО - при двадесет и осем пъти по-ниска цена.
Доколкото в настоящия случай въззивният съд прима, че справедливото
обезщетение съгласно константната практика на Върховните съдилища на
Републиката възлиза на от по 100 000 лв. за всеки един от наследниците на
починалия, то платените от работодателя въз основа на споразумението по 2
000 лв. на всеки един от ищците, по никакъв начин не биха могли да бъдат
определени като справедливата клауза, съответстваща на добрите нрави в
гражданското общество. Нарушеното благо, чиято репарация се осъществява
чрез заплащането на обезщетение, е оценено на по 2 000 лв. за всеки един от
6
въззивниците - стойност, която е в десетки пъти занижена и несъизмерима с
действителните вреди, претърпени от всички въззивници по делото. Поради
това следва да бъде прието, че е налице най-високата степен на
нееквивалентност на престациите - уговореното обезщетение е явно
незначително в сравнение с действителния размер на вредите на ищците,
поради което дори да се приеме, че е налице извънсъдебно споразумение,
то същото е нищожно поради противоречие с добрите нрави. При това
положение няма пречка да се претендира обезщетение в по-висок размер
по исков ред, като извършеното плащане се зачете и приспадне при
определяне на размера на действително дължимото обезщетение - арг. чл.
200, ал. 4 КТ, в зависимост от това какви вреди частично е репарирало.
Съдът неправилно е приел, че сключената между страните спогодба не е
нищожна поради противоречие със закона.
С оглед на изложеното по-горе, съдът неоснователно е приел, че в
случая при сключване на процесната спогодба не е нарушена свободата на
договаряне. Доколкото, както беше изяснено, представеното от ответника
извънсъдебно споразумение е сключено в противоречие с добрите нрави, то
същото се явява в пряко противоречие с разпоредбата на ал. 9 ЗЗД, съгласно
която: „Страните могат свободно да определят съдържанието на договора,
доколкото то не противоречи на повелителните норми на закона и на добрите
нрави.“ Следователно, налага се изводът, че представеното от ответника
споразумение е нищожно поради противоречие със закона.
Освен това, неправилно съдът е приел, че със сключената спогодба не е
налице отказ от права, с оглед на което същата не съдържа нищожна клауза,
която да влече нищожност на цялото споразумение поради противоречие със
закона. Клаузата в споразумението, че „Страните се договарят, че с
подписване на настоящата Спогодба уреждат напълно отношенията си,
свързани с отговорността на работодателя към наследниците на работника А.
С. Л. (...) нямат и няма да имат за в бъдеще претенции към „Д.“ЕООД“ или
към което и да е друго лице за дължимите суми по реда на чл. 200 и
следващите от Кодекса на труда, чл. 45 - чл. 54 от Закона за задълженията и
договорите /или на каквото и да е друго основание/, във връзка със
злополуката (...)“, е недействителна доколкото съставлява предварителен
отказ от бъдещо процесуално право и е в противоречие с основен принцип на
гражданския процес, а именно - диспозитивното начало. Неправилно съдът е
приел, че в настоящия казус не се касае до предварителен отказ от права, тъй
като към момента на подписване на Спогодбата, тези права вече са били
възникнали. Следва да се има предвид, че отказът от право е недействителен
не само когато се касае до бъдещи права, а и до вече съществуващи такива,
когато в случаи като процесния, при които едната страна по
правоотношението е поставена в по-слаба позиция и може да бъде принудена
да се откаже от правата си. В тези случаи граница на възможността за отказ
от права ще бъде справедливостта. Следва да бъде отчетено и че
недействителността на клаузата не предпоставя приложението на чл. 26, ал. 3
7
от ЗЗД. Недействителността на посочената клауза влече нищожността и на
цялото споразумение.
Също така въззивната инстанция намира, че първостепенният съд
неправилно е приел, че сключената между страните спогодба не е нищожна и
поради заобикаляне на закона.
Заобикаляне на закона е налице, когато забранена от закона цел се
постига с позволени средства, когато макар и от външна страна правната
форма на даден договор да е спазена, целта е чрез него да се постигне един
непозволен или забранен от закона резултат. Сключената при заобикаляне на
закона сделка е поначало позволена, недопустима е нейната по-далечна цел.
При уредбата на посоченото основание за недействителност на договорите,
законодателят акцентира не върху средствата, с които се осъществява
сделката, респективно договорът, а върху крайния резултат. Целта е
постигането на забранени от закона правни последици. В процесния случай,
чрез сключеното извънсъдебно споразумение между въззивниците и
работодателя, последният е постигнал забранен от закона резултат. Той е
ограничил размера на отговорността си до размер, който би могъл да бъде
приравнен на пълно изключване на отговорността му.
Несъстоятелни се явяват мотивите на съда, че работодателят не е
ограничил размера на отговорността си до размера, който би могъл да бъде
приравнен на пълно изключване на отговорността му. Следва да бъде
съобразена съдебната практика по подобни случаи, в които наследници
претендират обезщетение за неимуществени вреди, претърпени вследствие на
смъртта на техен родственик, настъпила вследствие на трудова злополука.
Доколкото в настоящия случай въззивният съд счита, че справедливото
обезщетение възлиза на по 100000 лв. за всеки един от наследниците на
починалия, то платените от работодателя въз основа на споразумението
по 2000 лв. за всеки един от ищците е в десетки пъти по-ниска от
обичайния размер на обезщетението за вреди, дължимо се в сходни
случаи. Изложеното налага изводът, че чрез Спогодбата работодателят е
ограничил размера на отговорността си до размер, който би могъл да
бъде приравнен на пълно изключване на отговорността му. С оглед на
това, в случая категорично се установи, че чрез споразумението ответникът е
целял една недопустим от закона резултат.
Видно от заключението Комплексната Съдебно-техническа и
медицинска експертиза, изпълнена от двете вещи лица Инж.Р.В.П.
Специалист в областта на горското стопанство и Вещо лице към Окръжен съд
- Стара Загора и от Д-р М.К.С. Специалист-ортопед-травматолог при
УМБАЛ”Проф. Д-р Стоян Киркович”-АД Вещо лице към Окръжен съд -
гр.Стара Загора Назначена с Протоколно Определение под №454 от
21.12.2021г. на Районен съд гр.Казанлък -Пети Граждански състав по ГД
№1471/2021г. /съответно на листи 295-301 от същото първоинст. дело/ сечта
която е извършвал А. Л. е принудителна като се отсичат всички дървета на
определена площ. Причината да се отсичат всички дървета е, че те са
8
изсъхнали в следствие на пожар. Дърводобивният процес е улеснен от това,
че терена е равнинен и се отсичат всички дървета, секачът лесно се
отдалечава от опасната зона и изводът на дървеният материал добит при сечта
е механизиран. Вещото лице е разгледало внимателно всички приложени
снимки в Досъдебно производство с № 100/2019 год. и прочел и сведенията,
които са дали Ц.Ц. и Е.Р.. Неговото обяснение относно случилото се на
08.11.2019 год. е следното - А. Л. отсича дърво, което се закача за
правостоящо дърво. В случая е трябвало работниците да докарат трактора , да
развият въже с нужната дължина, да го завържат в основата на отсеченото
дърво след което тракторът да го изтегли и свали на земята. Вместо това А. Л.
отрязва правостоящото дърво, на което е закачено отсеченото дърво. В
следствие на товара двете дървета падат на земята като падайки пречупват
орехово дърво. Именно отчупен клон от ореховото дърво попада в главата на
А. Л. и причинява неговата смърт. Работодателят е предоставил каска за
защита на главата, но тя не е била носена при извършване на сечта.
Нормативният документ, който регламентира правила за здравословни и
безопасни условия на труд в горските територии е утвърден със заповед
РД - 09-357/ 08.04.2019 год. на министъра на земеделието и горите. Така
изработените правила гарантират безопасни условия на труд и те трябва
да се спазват. В член 132 е описано какво се прави при закачане на
отсечено дърво и аз го цитирам дословно: ал. (1) Когато отсечено дърво се
закачи, се прекратява работата на разстояние най-малко 50 метра от дървото и
се предприемат мерки за неговото събаряне. (2) Забранено е да се оставят
закачени или засечени, но неотрязани дървета след завършване на работната
смяна или по време на почивката. (3) Абсолютно се забранява събарянето на
закачени дървета чрез:
1. отсичане на дървото, на което се държи закаченото дърво; 2. отсичане
на клоните, които държат закаченото дърво; 3. отрязване на части от стъблото
на закаченото дърво; 4. поваляне на друго дърво върху закаченото. (4)
Събарянето на закачени дървета се извършва чрез изтегляне на дънерната
част назад с помощта на въже с дължина най-малко 20 метра. Изтеглянето
може да се извърши с лебедката на трактора или с ръчна лебедка, а също и с
животинска теглителна сила. (5) Когато дървото е закачено странично, то
може да бъде съборено чрез избутване или завъртане е помощта на въже,
верига или колан, като работниците застават противоположно на страната, на
която ще падне закаченото дърво.
1. Има допуснато грубо нарушение на правилата за извършване на сечта
на 08.11.2019 год. от пострадалия А. Л.. А. Л. е отсякъл дърво, в което има
закачено друго отсечено дърво и не е използвал лични предпазни средства в
случая каска за защита на главата си. Падането на двете отсечени дървета е
неконтролируемо и А. Л. не е могъл да се оттегли на безопасно място.
Причината за попадане на отрязания клон върху главата на А. Л. е в
следствие на действията които е извършил. След като е отсякъл дърво, в което
има закачено друго отсечено дърво и тяхното едновременно
9
неконтролиреумо падане на земята, вече не е могъл да се оттегли на
безопасно място. Двете дървета падат върху тънко орехово дърво, пречупват
го и клонът попада в главата на А. Л.. При хипотеза спазване на безопасни
условия на труд, а именно първо откачане на закаченото отсечено дърво и
след това отсичане на другото дърво, трагичният инцидент не би се случил.
Предпазните средства, които се използват от горски работници и
такива, извършващи организирана сеч в горските масиви са залегнали и
описани в Наредба №3 от 19.04.2001 г. за безопасност и опазване на здравето
на работещите.
Лични предпазни средства са:
-подходящо за сезона работно облекло -кожени ръкавици -обувки или
ботуши -лични предпазни средства:
-каски с антифони
-шлемове -предпазни очила
Всички тези ЛПС се използват за защита на определени части от тялото
на горските работници, които биха могли да бъдат контузени при
специфичните трудови обязаности или пък да се увредят определени сетивни
органи.
В съдебната документация няма представена точна и ясна информация
за това, дали А. С. Л. при извършване на трудовата си дейност на 08.11.2019г
е бил оборудван е тези предпазни средства. Описанията на трудовата
злополука представят, че отрязаният, падащ клон е ударил пострадалия
директно по главата. В резултат на това той е получил тежка черепно-мозъчна
травма, която е била фатална за него.
От Протокол №385 от 01.12.21 г на Районен съд-Казанлък-Пети
Граждански състав в публично заседание се чете разпитът на свидетеля Ф.З.
А. инцидентът се случи, когато бях на работа,на мен ми се обади С.,на
08.11.19г. Е. му се обадил,че станало с него нещо, паднало е дърво.Той ми
звънна и тръгнахме за Г.Ч..По време на пътуването,той-С.,държеше връзка с
Е..Питахме дали линейка може да се качи на мястото.Е. му казал,че вече е
починал....Качих се на мястото,където стана злополуката.. .имаше полицаи
държаха ни на страни ....имаше едно наклонено дърво на 15м от трупа на
А..Беше наклонено. Не ни допуснаха до него,обаче имаше клони,беше
далече.В него нямаше нищо забито.След огледа на полицаите и
разследващите ние го вдигнахме в линейката... .на инцидента го вдигнах от
земята,той тогава нямаше каска.”
Според въпроса на ответника, ако А. С. Л. в трудовата си дейност през
„този” ден е бил с поставена предпазна каска, то ударът от падащия клон не
би довел до такъв високо енергиен травматичен момент, и съответно черепно-
мозъчната травма би била с по лека степен....Естествено е при отговора на
този въпрос да се обсъждат и други обстоятелства, които биха били от
възлово значение. Такива са например:
-дебелината и тежестта на клона - по-дебел и тежък клон, при падането
си би увеличил по-бързо скоростта си и би ударил главата на пострадалия е
10
по голяма енергийна сила.
-размерите на клона и големината на листната маса - по-голямата листна
маса би забавяла падането на клона и енергийността на удара по главата на
пострадалия.
-падайки към земята клона дали се е люлеел, удряйки се в съседни
клони или е падал насочено и неотклонимо надолу. В двата варианта също би
имало разлика в силата на удара по главата на пострадалия.
-от голямо значение е дали личната предпазна каска, ако е имал такава,
е метална или пластмасова и дали същата от вътрешната страна е подплатена/
омекотена.
Въззивният съд намира, че въззивниците и ищци действително са от
кръга на най-близките родственици на починалия съпруг на първата от тях и
баща на останалите А. С. Л., като същите са именно от кръга на лицата, които
имат правото на иск за обезщетение за неимуществени вреди от настъпила
смърт на близък /Постановления под № 4/61 г., № 5/69 г., съответно под №
2/84 г. на Пленума на Върховния съд/. Ответникът не оспорва, родствената
връзка между съпругата и децата на починалия пострадал А. С. Л., но прави
възражението си за съпричиняване на настъпилия вредоносен резултат
от страна на пострадалия и наследодател на въззивниците.
Видно от показанията на свидетелят Ф.З. А., който живее на семейни
начала с ищцата и трета въззивница Е. А. С. – дъщеря на пострадалия Л.,
същият е установил с показанията си, че непосредствено след злополуката е
отишъл на място и е видял наклонено дърво на 15 метра от трупа на А. С..
Според него смъртта на А. се е отразила много зле на ищците, тъй като са
били „много близки и дружни“. Ф. изпаднала в окаяно положение и не била
на себе си. Разчитала за всичко на А., който се грижил за цялото семейство и
го издържал. Животът на Е. рязко се променил - отчаяла се от загубата на
баща си. Наложило се да ходят по доктори, не спяла, вдигала кръвно, била
депресирана. С. също преживял тежко загубата и се наложило той да стане
глава на семейството. Според свидетеля всички от семейството страдали и
постоянно почитали паметта на починалия. От показанията на свидетеля се
установява, че той е вдигнал починалия от земята, който в момента на
инцидента не е имал каска. Твърди, че разходите по погребението ги е поел
С.. Знае, че управителят на ответното дружество - Н.Я. е искал да помогне за
погребението, но не може да каже, какво точно се е случило. Според
свидетеля наследниците са били извикани в ответното дружество и са
получили всеки от тях по 2000 лева, като той също отишъл, но не бил
допуснат да влезе с тях. Знае, че Е. била подписала някакъв документ, но
твърди, че тя не знаела, какво точно е подписала. Заявява, че знае, че
управителят на ответното дружество обещал на наследниците да им даде още
пари.
Другият разпитан по делото свидетел пред първостепенния съд Я.И.М.,
който е съпруг на четвъртата въззивница А. С. твърди, че е бил със съпругата
си на мястото на инцидента. Всички от семейството били там, плачели, били
11
неадекватни и за всички било много тежко. Като семейство били задружни и
загубата на А. им се е отразила зле. Разчитали на него и на подкрепата му
както морално, така и финансово. А. трудно приела смъртта на баща си и в
началото отказвала всякаква храна и вода, била неадекватна, не спяла, като
това състояние продължило месеци. С. също го приел трудно, но намерил
сили да се погрижи за погребението и сестрите си. Според свидетеля
семейството почита паметта на починалия непрекъснато. Знае, че
работодателят на А. се е обадил на наследниците му и ги е събрал. Искал да
подпомогне семейството финансово. Дал някаква сума на всички наследници
и казал, че в края на годината, като има печалба предприятието - пак ще им
плати. Собственикът на фирмата им дал да подпишат документ, който после
издърпал. Според него жена му не получила екземпляр от този документ.
По делото пред първоинстанционният съд е бил разпитан и свидетелят
Ц.К.Ц., колега на починалия А., с който са работили в една бригада. Същият
казва, че с А. обучавали заедно едно момче - Е.. На 08.11.2019т. по обяд чул
някой да вика, той взел да бяга и видял на земята легнал човек. Хвърлил
резачката и видял, че падналият е А.. Потърсили помощ с Е. и се обадили на
началниците. Починалият бил по гръб като го видял, но после разбрал, че
първоначално А. е паднал на една страна, а Е. го е обърнал. После дошли
полицаите и лекарите. Когато свидетелят е отишъл до починалия, резачката
не е работила и била отстрани. Е. не бил работник, само се учел и им е
помагал. Свидетелят твърди, че А. работил като дървосекач 28-29 години
общо и бил голям майстор. Работодателят им бил дал каски, но те били
„калпазани“, не ги носели. Не знае, къде е била каската на А. - дали на пътя,
дали в трактора, но не е видял да има каска на мястото на злополуката.
Вещите лица обаче не могат да дадат категоричен отговор на въпроса,
какви биха били конкретните поражения върху тялото на пострадалия, ако е
носел предпазна каска поради липсата на достатъчно информация, но
твърдят, че тези поражения във всички случаи биха били по-леки.
Разпитан в съд. заседание експертът П. твърди, че при извършването на сеч
остават белези, по които може да се съди, дали едно и също лице е
извършвало сеч. Според експерта двете дървета, които са паднали, са
отсечени от едно и също лице и според него това безспорно е пострадалият.
От приетото по делото писмо изх. №1056-23-1023#1 от 12.01.2022г. на
НОИ се установява, че за лицето Е. Ю.Р. няма данни в системата на НОИ за
сключени трудови договори към 08.11.2019г.
Предявените от ищците субективно съединени искове са с правно
основание чл. 200 КТ, съгласно който за вредите произлезли от трудова
злополука, които са причинили смърт на работника или служителя,
работодателят отговаря имуществено независимо от това, дали негов
орган или друг негов работник или служител има вина за настъпването
им.
Предмет на делото са искове за заплащане на обезщетение по чл. 200 КТ
за претърпени от ищците Ф. А. Л., П. А. С., Е. А. С., А. А. С. и С. А. С.
12
неимуществени вреди - физически болки и психически страдания, вследствие
на смъртта на техния наследодател А. С. Л., причинена в резултат на
претърпяна трудова злополука, настъпила на 08.11.2019 г., на територията на
горски масив, находящ се в близост до с. Г.Ч. в размер на частичен иск от по
60000 лева за всеки един от тях или иск в пълния му размер от по 120 000 лв.
за всеки един от тях.
В последствие с Определение на първостепенния съд от датата
25.01.2022 год. по Протокол под № 44 от откритото съдебно заседание по
делото, съдът е допуснал увеличение на исковете от 60 000 лева на 100000
лева , предявен като частичен иск от сумата от 120 000 лева за всеки един от
ищците /стр.5 от същия съдебен протокол, лист 318 от първоист. Дело/.
Въз основа на събраните по делото доказателства и предвид
становищата на страните съдът приема за безспорни релевантните за спора
факти, че А. С. Л. е работил в предприятието на ответника „Д.“ ЕООД, с. Д.,
*** на трудов договор, като на 08.11.2019г., при рязане на клоните на дърво,
един от тях падайки, изменил посоката си и ударил в главата А. Л..
Вследствие на удара работникът получил тежка черепно-мозъчна травма и
починал. Безспорно е също, че съгласно Разпореждане №116/27.11.2019 г. по
описа на ТП на НОИ - гр. Стара Загора претърпяната злополука от А. С. Л., е
трудова злополука. Страните не спорят и относно факта, че ищците са
законни наследници на починалия работник и като такива имат правото на
исковете си по чл. 200 КТ.
Съдът с обжалваното Решение неправилно и незаконосъобразно е
установил, че в случая не следва да се ангажира пълната имуществена
отговорност на дружеството-ответник на основание чл.200 КТ, като
неправилно е определил и размера на дължимото обезщетение за
неимуществени вреди поради следните съображения:
Съгласно специалната разпоредба на чл. 201. (Изм. - ДВ, бр. 100 от
1992 г.), ал.(1) от КТ Работодателят не отговаря по предходния член, ако
пострадалият е причинил умишлено увреждането. Според ал.(2)
Отговорността на работодателя може да се намали, ако пострадалият е
допринесъл за трудовата злополука, като е допуснал груба небрежност.
В Отговора си на исковата молба ответното дружество-въззиваем е
направило и възражението си по чл.201, ал.2 от ГПК за съпричиняване на
злополуката и от страна на пострадалия А. С. Л..
Въззивният съд приема, че при постановяването на
първоинстанционното Решение относно претендираните от въззивниците
неимуществените вреди, обезщетението за такива вреди следва да бъде
присъдено на въззивниците за загубата на техния съпруг и баща. В тази
насока съдът не се е съобразил напълно с всички събрани по делото
доказателства, както и с принципа за справедливостта. Фактите и
обстоятелствата по делото относно близките отношения между бащата и
неговите четири деца и съответно съпруга са тълкувани неправилно от
първостепенния съд, като доказателствата за това не са обсъдени в цялост и в
13
тяхната съвкупност, като са направени от първостепенния съд и недостатъчно
прецизираните и законосъобразни изводи.
Самият факт на родството между бащата – пострадал и неговите деца и
съответно съпруга и факта, че в случая е загинал бащата и съответно
законния съпруг на въззивниците по делото, който е бил, здрав,
работоспособен и работещ и опитен човек в професията си, в разцвета на
силите си, е достатъчен, за да се приеме за основателна претенцията на
жалбоподателите и ищците за надлежното и адекватно компенсиране на
техните емоционални болки и страдания от загубата на много близкия им
човек и същевременно с това и моралните вреди от неговата смърт.
Отношенията на родство баща – рождени деца и съпруг и съпруга са от
такова естество, че децата и съпругата винаги страдат от тежката загубата на
техния родител и баща, както и съпруг. Съдът напълно е игнорирал тези
ноторно известни факти, възприети категорично и от горецитираната
константната съдебната практика на Върховните съдилища на РБ.
В случая е налице и грешната преценка на съда за справедлив размер на
компенсацията на вредите, която е в резултат и на неправилна преценка на
целия събран и проверен в хода на първоинстанционното производство
доказателствен материал. В тази насока взаимоотношенията между бащата и
неговите деца и съответно и съпругата и нейния съпруг обосновават и
категоричните обстоятелства относно отношенията на близост, привързаност
и обич между тях.
Отхвърляйки исковете на ищците за претендирания от тези въззивници
пълен размер на обезщетението, заявено като неимуществени вреди, съдът
неправилно е приел, че „взаимоотношенията между тях са се
характеризирали със сериозен дефицит на доверие и уважение”, като подобни
психологични оценки са неверни и неправилни, а съда няма специални знания
да прави такива и освен това доказателствата по делото не обосновават такива
изводи.
Несъобразяването на всички посочени обстоятелства представлява
нарушение и на задължителната съдебна практика, при прилагане
принципа на справедливост, а именно на ППВС под № 4/ 1968г. В случая
съдът не е изпълнил задълженията си в тази връзка, не е обсъдил в цялост и в
съвкупност всички доказателства по делото, направил е напълно произволни
и необосновани изводи за действителните отношения между страните по
делото, което е довело очевидно и до неправилното отхвърляне на процесните
искове по чл.200 и сл. от КТ.
В тази насока въззивният съд намира в заключение, че постановеното от
първостепенния съда решение в обжалваната му част от въззивниците по
делото противоречи както на материалния закон, така и на константната
практика на ВКС и ВС на РБ.
Във връзка с искането и възражението на ответника и въззиваем
относно определянето на дължимото обезщетение с твърдението в отговора
на исковата молба и въззивната жалба, че е налице съпричиняване от страна
14
на пострадалия работник, въззивният съд намира, че процентът на
съпричиняване на настъпилия вредоносен резултат може да се определи като
50 на 50 процента.
От една страна са налице данни, че на процесната дата пострадалият А.
Л. отсича дърво, което се закача за друго правостоящо дърво. В случая е
трябвало работниците да докарат трактора, за да развият въже с нужната
дължина, да го завържат в основата на отсеченото дърво след което тракторът
да го изтегли и свали на земята. Но в конкретния случай от работодателя не е
бил осигурен съответния трактор и такъв явно не е бил на разположение на
бригадата, което се установява по категоричен начин от настъпилия
вредоносен резултат.
От друга страна са налице и неправилни действия и от страна на самия
пострадал при непосредствената работа по отсичането на горепосочените
дървета. Същият е бил инструктиран, че следва на първо място при отсечено
и паднало дърво върху друго, следва да се осигури и докара трактор , да се
развие въже с нужната дължина, да го завържат в основата на отсеченото
дърво след което тракторът да го изтегли и свали на земята. Вещите лица от
комплексната двойна експертиза обаче не могат да дадат категоричен отговор
на въпроса, какви биха били конкретните поражения върху тялото на
пострадалия, ако е носел предпазна каска поради липсата на достатъчно
информация, но твърдят, че тези поражения във всички случаи биха били
по-леки. Разпитан в откритото съд. заседание експертът П. твърди, че при
извършването на сеч остават белези, по които може да се съди, дали едно и
също лице е извършвало сеч. Според експерта двете дървета, които са
паднали, са отсечени от едно и също лице и според него това безспорно е
пострадалият, който от своя страна не е спазил точно и коректно всички
изисквания по безопасната работа при извършваната от него сеч.
В тази връзка ответникът е поискал още от първоинстанционния съд
при евентуалното уважаване на исковете, да бъде намален размера на
претендираното обезщетение вследствие на извършеното съпричиняване от
страна на пострадалия. Пред въззивната инстанция се иска обезщетението да
бъде намалено значително по съображенията, подробно изложени както в
писмения отговор, така и във въззивната жалба. Въззивният съд счита с оглед
на гореизложените подробни съображения и доводи и с оглед на приетия от
въззивната инстанция процент на съпричиняването на настъпилия вредоносен
резултат, а именно 50% на 50% от страна на ответното дружество и съответно
пострадалия, съдът приема, че справедливия и адекватен размер на
процесното обезщетение за неимуществени вреди следва да се определи от
съда за всеки един от пострадалите от по на 100 000 лева, като след
съответното прилагане и на коефициента на съпричиняването дължимото
обезщетение следва да се определи на по 50 000 лева за всеки едни законен
наследник и съответно въззивник на починалия пострадал А. Л..
Освен това съобразно специалната разпоредба на чл.200, ал.(3) от КТ
Работодателят дължи обезщетение за разликата между причинената вреда -
15
неимуществена и имуществена, включително пропуснатата полза, и
обезщетението и/или пенсията по общественото осигуряване. Според ал.(4)
(Нова - ДВ, бр. 83 от 2005 г.) Дължимото обезщетение по ал. 3 се намалява с
размера на получените суми по сключените договори за застраховане на
работниците и служителите. Тъй като всеки един от ищците и законен
наследник и съответно въззивник на починалия пострадал А. Л. е
получил вече сумата от по 2000 лева, то дължимото обезщетение следва
да се намали с размера на получените суми по сключените договори
/спогодби/ с работодателя. Дори и да се приеме, че същите са нищожни на
горепосочените основания, то сумите по същите споразумения са вече
изплатени на наследниците на починалия пострадал и съответно получени от
същите. В тази насока дължимото обезщетение следва да се намали за всеки
един от въззивниците на дължимата и адекватна сума от по 48 000 лева за
всеки един от тях, ведно със законната лихва, считано от датата на
увреждането до окончателното изплащане на дължимите суми.
В тази насока въззивният съд намира, че следва да бъде отменено
отчасти решението на първостепенния съд в частта му, с която същият съд е
отхвърлил частично до сумата от 48 000 лева за всеки един от ищците
исковете на въззивниците и съответно да осъди ответното дружество да им да
заплати съответните, надлежни и дължими обезщетения в размер на 48 000
лева за всеки един от въззивниците съобразно чл.чл.200 и чл.201 от КТ, ведно
със законната лихва считано от датата на увреждането до окончателното
изплащане на сумите.
На основание чл.78, ал.1 във връзка с чл. 273 от ГПК въззиваемият “Д.”
ЕООД – с. Д., *** следва да бъде осъдено да заплати на всеки един от
въззивниците направените от последните разноски по делото пред
настоящата съдебна инстанция, съразмерно с уважената част на въззивната
жалба, но тъй като въззивният съд намира, че съобразно представените
договори за правна защита и съдействие като доказателства за направените от
въззивниците разноски за въззивното обжалване пред настоящата инстанция
и съобразно представения списък на разноските по чл.80 от ГПК,
възнаграждението на пълномощника на ищците и въззивници е безплатно и за
двете съдебни инстанции и съответно следва да се определи при условията на
чл.38, ал.2 от ЗА. Съгласно същата разпоредба на чл.38. ал. 2 от ЗАдв., ако в
съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски,
адвокатът, осъществявал безплатно процесуално представителство на
материално затруднено лице има правото на адвокатско възнаграждение и
съдът следвало да определи възнаграждението в размер не по-нисък от
предвидения в Наредба № 1/ 09.07.2004г. за МРАВ и да осъди другата страна
да го заплати.
По изложените съображения и с оглед на изложеното по-горе, съдът
следва да уважи искането им за присъждане на разноските, като в тази насока
се присъди адвокатското възнаграждение, в полза на процесуалния
представител на ищците и въззивници адв. Г. Б. Х. на основание чл. 38, ал.1,
16
т.2 от ЗА е в общ размер на 11068.80 лева, съответно и за двете съдебни
инстанции , съразмерно уважената част на исковете на ищците,
представляващи възнаграждението за един адвокат по делата.
На основание чл.78, ал.3 във връзка с чл. 273 от ГПК от своя страна
въззивниците следва да бъде осъдени да заплатят на процесуалния
представител на въззиваемия “Д.” ЕООД – с. Д., *** адв. А. С., направените
от последната разноски по делото пред двете съдебни инстанции, съразмерно
с отхвърлената част на въззивната жалба общо в размер на 11991.20 лв., на
основание чл. 38, ал.1, т.2 от ЗА, съответно и за двете съдебни инстанции ,
съразмерно отхвърлената част на исковете на ищците, представляващи
възнаграждението за един адвокат по делата.
Разпоредбата на чл.38, ал.2 от ЗА предвижда, че (2) (Доп. - ДВ, бр. 97 от
2012 г.) В случаите по ал. 1, ако в съответното производство насрещната
страна е осъдена за разноски, адвокатът или адвокатът от Европейския
съюз има право на адвокатско възнаграждение. Съдът определя
възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в Наредбата по
чл.36, ал.2 и осъжда другата страна да го заплати.
Общата сума на разноските направени от пълномощника въззивниците,
и съответно от пълномощника на въззиваемите изчислени по реда на чл.38,
ал.2 от ЗА във връзка с чл.7, ал.2, т.5 от Наредба с № 1/09.07.2004 год. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения и пред двете
съдебни инстанции възлиза на 23 060 лева /или 11530 лева за всяка
инстанция по 2 /за двете инстанции/, за възнагражденията на всеки един
адвокат пред двете съдебни инстанции.
На основание чл. 280, ал. 2 от ГПК настоящото въззивно съдебно
решение подлежи на касационно обжалване, тъй като цената на иска е над
5 000 лева, а именно 100 000 лв. за всеки един от петимата въззивници или
общо сумата от 500 000 лева.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ отчасти решение под № 63 от 24.02.2022г. постановено по
гр.дело №1471/2021г. по описа на Районен съд Казанлък, в частта му, с която
същият съд е ОТХВЪРЛИЛ иска на Ф. А. Л., ЕГН **********, с адрес с. С.,
***, *** иск с правно основание чл. 200 КТ да бъде осъдено “Д.” ЕООД, с
адрес на управление: с. Д., ***, ***, ЕИК ***, управлявано и представлявано
от Н.З.Я., да й заплати сумата над дължимия размер от 48 000 /четиридесет
и осем хиляди/ лева до отхвърления размер от 100 000 (сто хиляди лева),
предявена частично от сумата 120 000 (сто и двадесет хиляди) лева,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на
съпруга й А. С. Л., настъпила на 08.11.2019г. в резултат на претърпяна
трудова злополука, ведно с лихва за забава от деня на злополуката
08.11.2019 год. до окончателното изплащане на задължението, както и в
17
частта му, с която същият съд е ОТХВЪРЛИЛ иска като неоснователен и
недоказан предявения от П. А. С., ЕГН **********, с адрес с. С., ***, *** иск
с правно основание чл. 200 КТ да бъде осъдено “Д.” ЕООД, с адрес на
управление с. Д., ***, ***, ЕИК ***, управлявано и представлявано от Н.З.Я.,
да й заплати над дължимия размер от 48 000 /четиридесет и осем хиляди/
лева до отхвърления размер на сумата от 100 000 (сто хиляди лева),
предявена частично от сумата 120 000 (сто и двадесет хиляди) лева,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на
баща й А. С. Л., настъпила на 08.11.2019г. в резултат на претърпяна
трудова злополука, ведно с лихва за забава от деня на злополуката до
окончателното изплащане на задължението, както и в частта му, с която
същият съд е ОТХВЪРЛИЛ като неоснователен и недоказан предявения от Е.
А. С., ЕГН **********, с адрес с. Г.С., ***, *** иск с правно основание чл.
200 КТ да бъде осъдено “Д.” ЕООД, с адрес на управление с. Д., ***, ***,
ЕИК ***, управлявано и представлявано от Н.З.Я., да й заплати над
дължимия размер от 48 000 /четиридесет и осем хиляди/ лева до
отхвърления размер на сумата от 100 000 (сто хиляди лева), предявена
частично от сумата 120000 /сто и двадесет хиляди) лева, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на баща й А. С. Л.,
настъпила на 08.11.2019г. в резултат на претърпяна трудова злополука,
ведно с лихва за забава от деня на злополуката до окончателното изплащане
на задължението, както и в частта му, с която същият съд е ОТХВЪРЛИЛ
като неоснователен и недоказан предявения от А. А. С., ЕГН **********, с
адрес гр. К., *** иск с правно основание чл.200 КТ да бъде осъдено “Д.”
ЕООД, с адрес на управление с. Д., ***, ***, ЕИК ***, управлявано и
представлявано от Н.З.Я., да й заплати над дължимия размер от 48 000
/четиридесет и осем хиляди/ лева до отхвърления размер на сумата от
100 000 (сто хиляди лева), предявена частично от сумата 120 000 (сто и
двадесет хиляди / лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди
от смъртта на баща й А. С. Л., настъпила на 08.11.2019г. в резултат на
претърпяна трудова злополука, ведно с лихва за забава от деня на злополуката
до окончателното изплащане на задължението, както и в частта му с която
същият съд е ОТХВЪРЛИЛ като неоснователен и недоказан предявения от С.
А. С., ЕГН **********, с адрес с. С., ***, *** иск с правно основание чл. 200
КТ да бъде осъдено “Д.” ЕООД, с адрес на управление с. Д., ***, ***, ЕИК
***, управлявано и представлявано от Н.З.Я., да му заплати над дължимия
размер от 48 000 /четиридесет и осем хиляди/ лева до отхвърления размер
на сумата от 100 000 (сто хиляди лева), предявена частично от сумата 120 000
(сто и двадесет хиляди) лева, представляваща обезщетение за неимуществени
вреди от смъртта на баща му А. С. Л., настъпила на 08.11.2019г. в резултат на
претърпяна трудова злополука, ведно с лихва за забава от деня на злополуката
до окончателното изплащане на задължението, като НЕПРАВИЛНО И
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО в тези му части, като вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
18
ОСЪЖДА “Д.” ЕООД, с адрес на управление с. Д., ***, ***, ЕИК ***,
управлявано и представлявано от Н.З.Я., да заплати на Ф. А. Л., ЕГН
**********, с адрес с. С., ***, *** по иск с правно основание чл. 200 от КТ
сумата от 48 000 лева (четиридесет и осем хиляди лева), предявена
частично от общо сумата 120 000 (сто и двадесет хиляди) лева,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на съпруга
й А. С. Л., настъпила на 08.11.2019г. в резултат на претърпяна трудова
злополука, ведно с лихва за забава от деня на злополуката 08.11.2019г. до
окончателното изплащане на задължението.
ОСЪЖДА “Д.” ЕООД, с адрес на управление с. Д., ***, ***, ЕИК ***,
управлявано и представлявано от Н.З.Я., да заплати на П. А. С., ЕГН
**********, с адрес с. С., ***, *** по иск с правно основание чл. 200 от КТ
сумата от 48 000 лева (четиридесет и осем хиляди лева), предявена
частично от сумата 120 000 (сто и двадесет хиляди) лева, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на баща й А. С. Л.,
настъпила на 08.11.2019г. в резултат на претърпяна трудова злополука, ведно
с лихва за забава от деня на злополуката 08.11.2019г. до окончателното
изплащане на задължението.
ОСЪЖДА “Д.” ЕООД, с адрес на управление с. Д., ***, ***, ЕИК ***,
управлявано и представлявано от Н.З.Я., да заплати на Е. А. С., ЕГН
**********, с адрес с. Г.С., ***, *** по иск с правно основание чл. 200 от КТ
сумата от 48 000 лева (четиридесет и осем хиляди лева), предявена
частично от сумата 120 000 (сто и двадесет хиляди) лева, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на баща й А. С. Л.,
настъпила на 08.11.2019г. в резултат на претърпяна трудова злополука, ведно
с лихва за забава от деня на злополуката 08.11.2019г. до окончателното
изплащане на задължението.
ОСЪЖДА “Д.” ЕООД, с адрес на управление с. Д., ***, ***, ЕИК ***,
управлявано и представлявано от Н.З.Я., да заплати на А. А. С., ЕГН
**********, с адрес гр. К., *** по иск с правно основание чл. 200 КТ сумата
от 48 000 лева (четиридесет и осем хиляди лева), предявена частично от
сумата 120 000 (сто и двадесет хиляди) лева, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди от смъртта на баща й А. С. Л., настъпила на
08.11.2019г. в резултат на претърпяна трудова злополука, ведно с лихва за
забава от деня на злополуката 08.11.2019г. до окончателното изплащане на
задължението.
ОСЪЖДА “Д.” ЕООД, с адрес на управление с. Д., ***, ***, ЕИК ***,
управлявано и представлявано от Н.З.Я., да заплати на С. А. С., ЕГН
**********, с адрес с. С., ***, *** по иск с правно основание чл. 200 КТ
сумата от 48 000 (четиридесет и осем хиляди лева), предявена частично
19
от сумата 120 000 (сто и двадесет хиляди) лева, представляваща обезщетение
за неимуществени вреди от смъртта на баща му А. С. Л., настъпила на
08.11.2019г. в резултат на претърпяна трудова злополука, ведно с лихва за
забава от деня на злополуката 08.11.2019г. до окончателното изплащане на
задължението.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 63 от 24.02.2022г. постановено по
гр.дело №1471/2021г. по описа на Районен съд Казанлък, по описа на
Казанлъшкия районен съд, в останалата му част.
ОСЪЖДА “Д.” ЕООД, с адрес на управление с. Д., ***, ***, ЕИК ***,
управлявано и представлявано от Н.З.Я., да заплати на адв. Г. Б. Х. член на
САК, с адрес на кантората гр.С., *** сумата от 11 068.80 лева /единадесет
хиляди и шестдесет и осем лева и 80 ст.), представляваща служебно
определеното от съда адвокатско възнаграждение съответно и за двете
съдебни инстанции на този адвокат, съразмерно уважената част на исковете
на ищците, представляващи възнаграждението за един адвокат по делата,
определено при условията на чл.38, ал.2 от ЗА.
ОСЪЖДА ищците и въззивници Ф. А. Л., ЕГН **********, с адрес с.
С., ***, ***, П. А. С., ЕГН **********, с адрес с. С., ***, ***, Е. А. С., ЕГН
**********, с адрес с. Г.С., ***, ***, А. А. С., ЕГН **********, с адрес гр. К.,
*** и С. А. С., ЕГН **********, с адрес с. С., ***, ***, да заплатят на адв. А.
Г. С. член на АК Стара Загора с адрес на кантората гр.К., *** сумата от 11
991.20 лева /единадесет хиляди и деветстотин деветдесет и един лева и 20
ст.), представляваща служебно определеното от съда адвокатско
възнаграждение съответно и за двете съдебни инстанции за този адвокат
съразмерно отхвърлената част на исковете на ищците, представляващи
възнаграждението за един адвокат по делата, определено при условията на
чл.38, ал.2 от ЗА.
ОСЪЖДА “Д.” ЕООД, с адрес на управление с. Д., ***, ***, ЕИК ***,
управлявано и представлявано от Н.З.Я., да заплатят по сметката на
Старозагорски окръжен съд сумата в размер на 9600,00 лева /девет хиляди и
шестотин лева/, представляващи дължимите съдебни разноски за дължимата
държавна такса по делата съразмерно уважената част от исковете на ищците.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок
от връчването му на страните пред ВКС на РБ при наличието на касационните
основания на чл.280, ал.1 и ал.2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
20
2._______________________
21