Решение по дело №484/2010 на Районен съд - Несебър

  Р Е Ш Е Н И Е 

№ 906                                                                  28...2010г.                                                  гр.Несебър

      В ИМЕТО НА НАРОДА 

НЕСЕБЪРСКИ РАЙОНЕН СЪД                                                                 НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ

На втори декември                                                                                       две хиляди и десета година

в публично заседание в състав:

 

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ СПАСОВА

Секретар: А.Г.

като разгледа докладваното от съдия Спасова

наказателно административен характер дело № 484 по описа за 2010 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: 

Производството по делото е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по повод жалбата на Н.К.Б. с ЕГН **********  против наказателно постановление №1950/10 от 15.06.2010 г. на Началника на РПУ-гр.Несебър, с което на жалбоподателя Б. на основание чл.174, ал.1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ е наложено административно наказание „глоба” в размер на 500 /петстотин/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 10 /десет/ месеца, за административно нарушение на чл.5, ал.2, т.3 от ЗДвП, както и на основание Наредба № I – 1959 на МВР са отнети 10 контролни точки с оглед наложеното административно наказанието по чл.174, ал.1 от ЗДвП. Моли съда да постанови решение, с което да отмени атакуваното наказателно постановление или да измени същото до минимално предвидените в закона санкции.

Наказателното постановление се обжалва с довода, че жалбоподателят Б. не е управлявал лекия автомобил, когато е констатирано, че е употребил алкохол, което обстоятелство същият не оспорва.

Съдът намира, че жалбата е подадена в срок пред надлежната инстанция от лице, което има правен интерес и съдържа изискуемите по закон реквизити.

От събраните писмени и гласни доказателства съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:

На 05.06.2010 г., около 06.15 часа, дежурните органи по КАТ били сигнализирани за леко ПТП пред хотел „Рейнбоу” на главната алея на к.к. „Слънчев бряг”, на изхода на „Какао бийч”. Автопатрулът поел към местопроизшествието, когато отново получили сигнал, че единият от водачите при пътния инцидент напуснал местопроизшествието. След около 15 минути намерили двамата водачи до КПП „Магура”, зад хотел „Персенк”. Същите дали обяснения, при което се установило, че когато виновният водач напуснал мястото на произшествието, потърпевшият, който бил таксиметров шофьор, го последвал, заедно със свой колега. На място заварили двамата водачи да спорят относно натъпилото ПТП, при което изпробвали и двамата за алкохол. Техническото устройство отчел 1,07 промила алкохол в кръвта на жалбоподателя. Водачът Б. бил поканен да даде кръв за анализ, но същият отказал. За констатираното нарушение на жалбоподателя  Б. бил съставен акт за установяване на административно нарушение, подписан без възражения от жалбоподателя. Актосъставителят посочва, че в АУАН вписал като място на нарушението на главната алея пред хотел „Рейнбоу”, в посока „Какао бийч” – главна алея, тъй като това е мястото, където водачът фактически е извършил описаното нарушение. Въз основа на съставения АУАН било издадено обжалваното наказателно постановление.

Описаната фактическа обстановка съдът приема за установена, въз основа на събраните по делото гласни доказателства: показанията на св. М.М. и Й.Д., дадени в хода на съдебното следствие, и от приложените по делото писмени доказателства, приети от съда, на основание чл. 283 от НПК: Акт за установяване на административно нарушение от 05.06.2010 г., Наказателно постановление № 1950/10 от 15.06.2010 г.

Жалбата е неоснователна по следните съображения:

От събраните по делото писмени по безспорен начин се установява, че при извършената от органите по КАТ проверка, жалбоподателят Б. е извършил описаното в акта и издаденото въз основа на него наказателно постановление административно нарушение на чл.5, ал.2, т.3 от ЗДвП, поради което правилно и законосъобразно е бил санкциониран. Описаната в акта фактическа обстановка се потвърждава от събраните по делото писмени и гласни доказателства. Не се установява наличието на съществени процесуални нарушения при съставянето на акта за установяване на административното нарушение, съответно при издаване на атакуваното наказателно постановление. Неоснователно в разглеждания казус е релевираното от жалбоподателя възражение, че макар да е консумирал алкохол през процесната нощ, не е управлявал лекия автомобил, който бил паркиран пред хотел „Рейнбоу”. Както се установи от свидетелските показания лекият автомобил и водача са открити от автопатрула пред КПП „Магура”, зад хотел „Персенк”, където е съставен акта. Това обстоятелство, разгледано в контекста на твърденията на Б., изложени в жалбата, че инцидентът между него и другият водач настъпил пред хотел „Рейнбоу”, ясно очертава механизма на деянието, а именно: същият е управлявал лекият автомобил от хотел „Рейнбоу” до хотел „Персенк”, след като е консумирал алкохол, за което именно са съставени АУАН и НП. Това е самостоятелно нарушение, за което правилно е било ангажирана административно наказателната отговорност на жалбоподателя. Обстоятелствата в АУАН и НП, касаещи конкретното нарушение, са описани достатъчно ясно и точно и се потвърждават от събраните в хода на съдебното производство доказателства, поради което няма основание за отмяна на НП.

Налице е съответствие между фактическата обстановка, констатирана от контролните органи и правната квалификация на деянието, дадена от наказващият орган. В случая с поведението си жалбоподателят е нарушил изискването на закона, визирано в чл.5, ал.2, т.3 ЗДвП /в редакцията му действаща към момента на извършване на деянието/  да не се управлява МПС след употреба на алкохол. За пълнота следва да се отбележи, че нормата на чл. 5 ЗДвП е претърпяла законодателна промяна. Към момента на извършване на деянието- 27.02.2010г. е действала нормата на чл. 5, ал. 2, т. 3, пр. 1 ЗДвП, вменяваща задължение на водачите на МПС да не управляват МПС под въздействието на алкохол. В последствие, със ЗИД ЗДвП, § 1, обн. ДВ бр. 54/ 16.07.2010г. и влязъл в сила на 20.07.2010г. разпоредбата на чл. 5, ал. 2, т. 3 е отменена, като е създадена нова ал. 3, т. 1, вменяваща същото задължение на водачите на МПС. Тази законодателна промяна обаче е неотносима. Следователно, с поведението си жалбоподателят е нарушил задължението си, визирано в чл.5, ал.2, т.3 ЗДвП, като е управлявал МПС след употреба на алкохол, с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и е осъществил състава на административно нарушение по чл.174, ал.1 от ЗДвП. Посочената санкционна норма предвижда наказание “лишаване от право да управлява МПС” за срок от 1 месец до 12 месеца и “глоба” от 200 до 500лв. за водач, който управлява МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда до 1,2 на хиляда.

При проверка на НП в частта относно наложените наказания, съдът отчете обстоятелствата, релевантни за степента на отговорност на жалбоподателя. Съдът взе предвид изключително високата стойност на алкохол в кръвта му - 1,07 на хиляда. Същото е съвсем малко под установения наказуем по административен ред максимум от 1.20 %, след което деянието се предследва по наказателен ред. Следва да се имат предвид и оценят фактите, изнесени от свидетелите относно поведението на водача като цяло през процесната нощ, а именно: причинил ПТП, след употреба на алкохол, след което напуснал местопроизшествието с управлявания от него автомобил. Същите не са санкционирани по административно наказателен ред, но следва да се отчетат при налагане на наказанието като обстоятелства, при които е извършено констатираното нарушение. Колкото до възражението, че жалбоподателят за първи път извършва такъв вид нарушение, настоящият състав не го възприема, тъй като съставът на чл. 174, ал. 1 от ЗДвП е предвиден именно за първоначално извършване на този вид нарушение. В случай на повторност в чл. 174, ал. 2 от ЗДвП е предвиден квалифициран състав на същото това нарушение. Поради това в конкретния случай съдът намира, че наказанията са правилно определени в максимално допустимото за глобата от 500 лева и към максимално допустимото за лишаването от право да управлява МПС за срок от 10 месеца. В този размер съдът намира, че същите съответстват на степента на обществена опасност на установеното от органите по КАТ нарушение и на личността на дееца, и максимално способстват за постигане целите на специалната и генералната превенции, залегнали в чл.36 от НК.

В тежест на жалбоподателя следва да се възложат и направените в хода на съдебното производство разноски общо в размер на 20 лева.

Мотивиран от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Несебърският районен съд

 

Р  Е  Ш  И :

 

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №1950/10 от 15.06.2010 г. на Началника на РПУ-гр.Несебър, с което на Н.К.Б. с ЕГН **********,***,  с което на основание чл.174, ал.1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ е наложено административно наказание „глоба” в размер на 500 /петстотин/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 10 /десет/ месеца, за административно нарушение на чл.5, ал.2, т.3 от ЗДвП, както и на основание Наредба № I – 1959 на МВР са отнети 10 контролни точки с оглед наложеното административно наказанието по чл.174, ал.1 от ЗДвП.

ОСЪЖДА Н.К.Б. с ЕГН ********** да заплати направени в хода на съдебното производство разноски в размер на 20 лева по сметка на РС – Несебър.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд-гр.Бургас.

 

 

                                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ: