Р Е Ш Е Н И
Е
Номер 15.10.2018г. гр.София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІV-А въззивен състав, в публично съдебно заседание
на първи октомври през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕЛА КАЦАРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА ТАШЕВА
АЛЕКСАНДРИНА ДОНЧЕВА
при участието на секретар Антония
Луканова като разгледа докладваното от съдия Кацарова гр.д. № 5524 по описа за 2018г.,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С решение от 05.01.2018г., гр.д.7161/17г., СРС, 88 с-в
осъжда „З.А.” АД на основание чл.405, ал.1 КЗ да заплати на ЕТ „С.Б.“ сумата 21
762.76 лв. - застрахователно обезщетение по Комбинирана застрахователна полица
№ 0306Х0200369 от 15.04.2016г. за настъпило застрахователно събитие - кражба и
образувана преписка по щета № 10016030113564/2016г., ведно със законна лихва,
считано от 03.02.2017г. и сумата 1 018.24 лв. - разноски, отхвърля иска за
разликата до пълния предявен размер от 22 120 лв. и осъжда ищеца да заплати на
ответника сумата от 4.80 лв. - разноски.
Срещу решението
в частта, с която е уважен искът постъпва въззивна жалба от ответника по него „З.А.”
АД. Счита, че не се дължи плащане на застрахователно обезщетение, защото след
настъпване на събитието, ищецът представя само 1 брой карта за запалване на
откраднатия автомобил, вместо 2 броя карти, каквито декларира по предишно свое
застрахователно правоотношение. Същият не уведомява за изгубване или повреждане
на карта. Неизпълнението на тези задължения е съществено, т.к. увеличава
многократно вероятността от настъпване на застрахователно събитие. При условие
на евентуалност, обезщетението подлежи на редуциране до 30 %. Иска се отмяна на
решението в тази част и постановяване на
друго, с което да се отхвърли искът.
Въззиваемият – ищецът ЕТ „С.Б.“ оспорва жалбата.
Софийският
градски съд, ІV-А с-в, след съвещание и
като обсъди по реда на чл.269 ГПК наведените в жалбата оплаквания, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по
чл.259, ал.1 ГПК от надлежна страна и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
Решението е изцяло валидно, а в обжалваната част е
допустимо и правилно.
Предявен е иск с правно основание чл.405, ал.1 КЗ.
Съобразно чл.272 ГПК, когато
въззивният съд потвърди първоинстанционното решение, мотивира своето решение,
като може да препрати и към мотивите на първоинстанционния съд. В случая, при
обсъждане само на оплакванията по въззивната жалба с оглед чл.269, изр.2 ГПК,
настоящият съдебен състав намира, че крайните изводи на двете инстанции
съвпадат. Възприема фактическите и правни констатации в обжалваното решение,
срещу които се възразява в жалбата. В настоящото производство не са приети нови
доказателства. Решението следва да се потвърди и по съображения, основани на
препращане към мотивите на първоинстанционния съд в частта им, оспорена в
жалбата.
В отговор на оплакванията
по жалбата, въззивният съд приема следното:
Страните са обвързани от
правоотношение по договор за застраховка „Пълно Каско“, обективиран в
комбинирана застрахователна полица № 0306Х0200369
от 15.04.2016г. относно л.а. „Мазда СХ9“, рег. № ********. Настъпилото през периода на покрития риск застрахователно
събитие се състои в противозаконно отнемане на автомобила. Ищецът ЕТ „С.Б.“
своевременно уведомява на 26.04.2016г.
ответника „З.А.” АД за отнемането.
На 26.04.2016г. двустранно са подписани списък на
необходимите документи при заявен риск „противоправно отнемане на МПС“ и приемо-предавателен
протокол, за предоставяне от ищеца на ответника на 1 брой карта за запалване 0001535
на автомобила.
Именно само 1 брой код карта за запалване се декларира
от ищеца още при възникване на застрахователното правоотношение между страните
по полицата от 15.04.2016г. Според предложение-декларация от 15.04.2016. на
ищеца, МПС-то има работеща алармена система, вградена в ключа и отделно 1 брой код
карта за запалване, като няма изгубени или крадени ключове. Според предложение-декларация
от 10.11.2016г. на ищеца, МПС-то има 2 броя оригинални ключове и 2 броя
дистанционни управления за аларма и/или централно заключване, като не е
попълнено празното квадратче за брой код карти за запалване и отново се
декларира, че няма изгубени или крадени ключове. Същите декларации не съдържат
реквизит за попълване, свързан с предходно изгубване или кражба на код карта за
запалване, каквото изискване за попълване се съдържа в т.6 от декларациите
относно ключовете. В този смисъл, при възникване на застрахователното
правоотношение, ищецът не декларира неверни данни относно код картата за
заключване, а при настъпване на застрахователното събитие предава 1 брой код
карта, която е декларирал при договарянето.
Ответникът не провежда успешно доказване относно
изгодния за него и оспорен от ищеца факт, че в предходен период автомобилът е
разполагал с 2 броя код карти за запалване. Действително, предложение-декларация
от 21.03.2014г. на ищеца по предишна приключена застрахователна преписка,
съдържа вписване за 2 броя код карти за запалване на автомобила, но числото „2“
е изписано с удебеляване върху знак „Х“, като поправката не е удостоверена с дата
и подпис на извършилото я лице. Затова въззивният съд при съобразяване по реда
на чл.178, ал.2 ГПК, че релевантното обстоятелство е удостоверено с обсъдения
външен недостатък, свързан с поправка на частния документ, изготвен на хартиен
носител, както и че същото обстоятелство е спорно по делото и не е подкрепено с
други преки доказателства, приема за разколебана доказателствената сила на
предложението-декларация в същата част. Само въз основа на нея не се налага
категоричен извод, автомобилът в предходен период да е бил оборудван с 2 броя
код карти за запалване, вместо само с 1 брой.
Неоснователно е оплакването в жалбата, че според САТЕ
код картата за запалване е предназначена да стартира двигателя на МПС, т.е. може
да го приведе в движение и осигури свободното му придвижване. В действителност,
подобен въпрос не е поставян за САТЕ и единствената констатация на изготвилото
я вещо лице по отношение на код картата е, че не съдържа сервизна информация за
използване на МПС.
В тази връзка, не се установява точното предназначение
на код картата, включително техническата й възможност да се използва
самостоятелно без оригинален ключ, както и доколко е от естество самостоятелно
и без ключа едновременно да задвижи автомобила и осигури придвижването му.
Разпоредбата на чл.408, ал.1, т.3 КЗ регламентира
възможност, застрахователят да откаже плащането, при неизпълнение на задължение
по застрахователния договор от страна на застрахования, което е значително с
оглед интереса на застрахователя, било е предвидено в закон или в
застрахователния договор и е довело до възникване на застрахователното събитие.
Според т.61 ОУ, застрахователят може да намали или откаже плащане на
обезщетение при неизпълнение на изчерпателно изредени задължения, вкл. да
представи документ или реквизит по т.59 ОУ. Визираните в т.59.6.8 ОУ реквизити
касаят всички ключове за заключване, контактни ключове, дистанционни управления
за централно заключване, аларма, имобилайзер и друга подобна сигнално-охранителна
техника. Код картата за запалване не само не е изрично посочена в същата клауза,
но и по пътя на тълкуването не се установява да представлява „сигнално-охранителна
техника“, предвид неустановеното й техническо предназначение. Ето защо, не са
изпълнени всички кумулативни законови предпоставки, обуславящи отказ за плащане
на застрахователно обезщетение. Преди всичко, не се доказва неизпълнение на ясно
уговорено договорно задължение за деклариране на открадната или изгубена код
карта за запалване. Не се доказва неизпълнение на договорно задължение за
деклариране на реално притежаван брой код карти не само към момента на договарянето,
но и отделно наЗ.във времето. Даже и да имаше подобно неизпълнение, каквото не
се доказва, хипотетично същото едновременно не е значително по степен спрямо
интереса на ответника като застраховател и не се намира в пряка
причинно-следствена връзка с осъществяване на застрахователния риск по смисъла на
чл.408, ал.1, т.3 КЗ, с оглед неясното предназначение на код картата.
Още по-малко са изпълнени другите основания по чл.408,
ал.1, т.1 и т.2 КЗ, обосноваващи отказ за плащане. В тази връзка, не се установява
умишлено причиняване на застрахователното събитие от ищеца или умишлено
причиняване на застрахователното събитие от него с цел получаване на
застрахователното обезщетение от друго лице.
Няма основание за отказ на плащане и поради
неосъществяване на някое от алтернативните условия на чл.403, ал.4 КЗ –
неизпълнение от ищеца на договорно задължение, с цел да се попречи на
застрахователя да установи обстоятелствата, при които е настъпило събитието,
или неизпълнението е направило невъзможно установяването им от застрахователя.
Искът по чл.405, ал.1 КЗ за изплащане на
застрахователното обезщетение е основателен до размера от 21 762.76 лв.
Крайните изводи на двете съдебни инстанции съвпадат. Първоинстанционното
решение на основание чл.271, ал.1, изр.1, пр.1 ГПК следва да
се потвърди в частта, с която е уважен искът.
Решението в останалата част като необжалвано е влязло
в сила.
Пред настоящата инстанция въззиваемият реализира
разноски за 1 200 лв. – платено
по банков път възнаграждение за един адвокат, които се дължат.
По изложените съображения, Софийският градски съд, ІV-А с-в
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
решение от 05.01.2018г., гр.д.7161/17г., СРС, 88 с-в в частта, с която се осъжда „З.А.” АД на
основание чл.405, ал.1 КЗ да заплати на ЕТ „С.Б.“ сумата 21 762.76 лв. -
застрахователно обезщетение по Комбинирана застрахователна полица № 0306Х0200369
от 15.04.2016 г. за настъпило застрахователно събитие - кражба и образувана
преписка по щета № 10016030113564/2016 г., ведно със законна лихва, считано от 03.02.2017г.
ОСЪЖДА „ЗАД А.” АД, *** да заплати на ЕТ „С.Б.“*** сумата 1
200 лв. – разноски за въззивна инстанция.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването на преписа на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.