№ 1398
гр. Пловдив , 29.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на тридесети юни, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Зорница Н. Тухчиева Вангелова
при участието на секретаря Таня Д. Стоилова
като разгледа докладваното от Зорница Н. Тухчиева Вангелова
Административно наказателно дело № 20215330202046 по описа за 2021
година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН
Обжалвано е наказателно постановление № 895/30.11.2020 г., издадено от
Й.А.С. – Зам. - кмет на "Обществен ред" в Община Пловдив, с което на КР. Д.
СП. с ЕГН ********** на основание чл. 30, ал. 1 от Наредба за осигуряване
на обществения ред е наложена глоба в размер на 500 лв. за нарушение на чл.
4, ал. 1 от Наредба за осигуряване на обществения ред.
Жалбоподателката чрез процесуалния си представител – адв. Н. излага
конкретни доводи за неправилност и незаконосъобразност на атакуваното
наказателно постановление. На база изложеното е формулирано искане за
неговата отмяна и присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение на
основание чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗА в размер на 300,00 лева. Представен е и
списък на разноските.
Въззиваемата страна Община Пловдив, действаща чрез процесуалния си
представител – юр. К. моли да бъде потвърдено постановлението, като се
противопоставя на възраженията, релевирани от страна на процесуалния
представител на жалбоподателя. Претендира юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 лева.
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално
1
легитимирана страна, против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред,
поради, което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по
същество.
Съдът като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди
доводите изложени в жалбата и служебно провери правилността на
атакуваното постановление, намери, че не са налице основания за неговата
отмяна. Съображенията в тази насока са следните:
От фактическа страна съдът установи следното:
Около 03,00 часа на 19.10.2020г. жалбоподателката С. заедно със своята
приятелка – свид. А.К. се намирали в дома на жалбоподателката –
апартамент, находящ се в град **** . Двете хапвали, пийвали и се
забавлявали, слушайки музика, пусната от телевизионен канал.
На същата дата около 01,48 часа на тел. 112 бил подаден сигнал
нарушаване на нощната тишина, като лицето, което подало сигнала не било в
състояние до посочи точния адрес от който идва шума, но посочило, че е
някъде около № ****.
На така подадения сигнал реагирали полицейски служители на Първо РУ
към ОД на МВР Пловдив, сред които бил и свид. А.Т.. При пристигането си
около 03,00 часа, полицейските служители чули шум от висока музика и
викове от четвъртия етаж на жилищната сграда, като прозорецът на
апартамента на жалбоподателката бил единственият отворен, светел и
музиката се чувала по цялата улица. Достъпът до входа на сградата бил
ограничен, поради което служителите звъннали на звънеца, за да им отворят.
В даден момент музиката спряла и служителите чули реплики от рода на
„Какво ми пука, че полицаите са долу?“, „Няма да им отварям“, „Като ми
пратят призовка ще кажа, че музиката не е от мен и ще се оправя“.
За случая била изготвена докладна записка № № 432р – 18960/19.10.2020
г. от екипа отзовал се на сигнала и констатирал нарушението.
Полицейските служители за целите на проверката не извършили
замерване със специализирана техника на нивото на шум.
Така, на 23.10.2020г. Е.Д. – **** при Първо РУ към ОД на МВР Пловдив
съставил в присъствието на жалбоподателката АУАН № КТ № 039394 за
нарушение на чл. 4, ал. 1 от Наредбата. Акта бил съставен и в присъствието
на двамата полицейски служители, които констатирали процесното
нарушение – свид. А.Т. и колегата му И.К.П.. Последните подписали акта в
2
качеството си на свидетели. Жалбоподателката С. подписала АУАН
отбелязвайки в графата за възражения, че не е съгласна с казаното в акта и, че
ще подаде възражение. Такова в срока по чл. 44 ЗАНН не постъпило.
За извършеното деяние било издадено процесното НП, с което на
жалбоподателката на основание чл. 30, ал. 1 от Наредбата била наложена
глоба в размер на 500 лв. за нарушение по чл. 4, ал. 1 от Наредбата.
Така описаната и възприета от съда фактическа обстановка се установява
от формираната по делото доказателствена съвкупност, включваща
показанията на разпитаните по делото свидетели, както и от приложените по
преписката и събраните в хода на съдебното следствие писмени
доказателства.
Разпитан в съдебно заседание актосъставителят Д. потвърждава
авторството на АУАН и поддържа констатациите в него. В допълнение
посочва, че същият не е свидетел очевидец на процесното нарушение, но е
съставител на акта въз основа на изготвената от свид. Т. – очевидец на
нарушението и колегата му П. – също очевидец на нарушението докладна
записка. Свидетелят подробно описва процедурата по съставянето на акта и
начина по който е формирал изводите си за наличието на извършено
нарушение. Показанията на свидетеля изхождат от лице, което е
незаинтересовано, същите са логични, подредени и последователни като
изцяло съответстват на изводимото от останалите доказателствени източници
поради което и съдът ги кредитира изцяло и базира фактическите си изводи и
въз основа на тях.
По идентични на изложените съображения съдът кредитира и
показанията на свид. Т., който е един от съставителите на горецитираната
докладна записка и който е присъствал при констатиране на нарушението.
Макар и същият да не е в състояние да си спомни точния етаж на който се
намира апартамента на жалбоподателката, то свидетелят даде подробни и
открояващи се с категоричност показания, съответни на останалите
доказателствени материали, относно релевантните по делото обстоятелства
касателно процесното административно нарушение, поради което и съдът ги
кредитира изцяло и базира фактическите си изводи и въз основа на тях.
Съдът не кредитира показанията на свид. К. в частите им в които
свидетелката посочва, че във въпросната вечер, докато е била в дома на
жалбоподателката С. /от 20,00 часа, като останала да пренощува/ никой не е
3
звънял, не е имало силна музика, нито са идвали комшии или полиция.
Показанията на свид. К. в посочените им части се явяват изцяло изолирани и
неподкрепени от останалите доказателствени източници и по мнение на
настоящата съдебна инстанция изразяват стремежа на свидетелката да
обслужи защитната позиция на жалбоподателката, поради което не следва да
бъдат кредитирани. В останалите им части, в които свидетелката потвърждава
своето присъствие и това на жалбоподателката в дома на последната на
процесната дата, това, че са слушали музика, показанията на свидетелката
подлежат на кредитиране като съответни на останалите доказателствени
материали.
Горекоментираните свидетелски показания хармонично си кореспондират
и с писмените доказателства по делото - докладна записка № № 432р –
18960/19.10.2020 г., Заповед № 19АО – 1407/18.06.2016г. на кмета на Община
Пловдив, Заповед № 19ОА - 1401 от 18.06.2016 г. на кмета на Община
Пловдив, както и от приобщените такива в хода на съдебното следствие –
справка от НБД „Население“, писмо рег. № 432000- 6784/ 11.05.2021 г. на
Началник на Първо РУ на ОД на МВР Пловдив, писмо рег. № 105300 – 1115/
16.06.2021г. на Директора на Дирекция „Национална система 112“. Приетата
за установена фактическа обстановка се установява и от извършения по реда
на чл. 285 НПК в хода на съдебното следствие оглед на ВД – 1 бр. твърд
електронен носител съдържащ аудиозапис на подадения на тел. 112 сигнал за
нарушаване на нощната тишина от 19.10.2020г.
Относно приложението на процесуалните правила:
При съставяне на АУАН и издаване на атакуваното НП са спазени
изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Не се
констатираха нарушения на процедурата по съставянето на АУАН и НП,
които да са съществени,така че да опорочават административно
наказателното производство и да нарушават правата на нарушителя.
Актът е съставен изцяло в съответствие с разпоредбата на чл. 42 и чл. 43
от ЗАНН, като нарушението е изчерпателно описано и подробно са посочени
обстоятелствата, при които е извършено то. Актът е съставен от компетентно
лице съгласно заповед № 19ОА-1401/18.06.2019 г. на Кмета на Община
Пловдив и в същия е дадена коректна правна квалификация на установеното
нарушение, а именно чл. 4, ал. 1 от Наредбата.
На следващо място, при съставянето на АУАН и НП не е ограничено
4
правото на жалбоподателката по чл. 44 от ЗАНН в тридневен срок от
съставяне на акта да направи и писмени възражения по него. Спазени са
изискванията на чл. 40 от ЗАНН, като актът е съставен в присъствието на
двамата свидетели очевидци и жалбоподателката, като й е предявен с
възможност да изложи своите възражения.
Постановлението е издадено от компетентен орган в кръга на неговата
компетентност съгласно заповед № 19ОА-1407/18.06.2019 г. на Кмета на
Община Пловдив, в предвидената от закона форма, при спазване на
материалноправните и процесуални разпоредби и е съобразено с целта на
закона. Спазени са сроковете по чл. 34 от ЗАНН. Атакуваното НП съдържа
реквизитите по чл. 57 от ЗАНН и в него не съществуват съществени пороци,
водещи до накърняване правото на защита на жалбоподателката.
В аспект на горното и за пълнота на изложението при проверката за
компетентността на актосъставителя и административнонаказващият орган,
съдът съобрази и регламента на чл. 3, ал. 1 ЗЗШОС, според който посоченият
закон се прилага за шума в околната среда, на който хората са изложени в
урбанизираните територии, в парковете и градините или в други тихи зони в
урбанизираните територии, в тихите зони извън урбанизираните територии
или в районите в близост до детски и лечебни заведения, училища и
научноизследователски организации. В ал. 2 на чл. 3 изрично са
регламентирани изключенията от приложното поле на закона в зависимост от
източника на шум – като същият не се прилага за шума, предизвикан от
лицето, подложено на неговото въздействие, от домашни дейности, от съседи
в жилищни сгради, на работните места, в транспортните средства и в зони на
военни действия.
Видно от нормата на чл. 3, ал.3, ал. 4, ал. 5 и ал. 6 ЗЗШОС законът е
разграничил уредбата на управлението на различните видове шум в различни
нормативни актове, като ал.5 предвижда изискванията към шума,
предизвикан от домашни дейности и от съседи в жилищни сгради да се
определят с наредби на общинските съвети, приети по реда на Закона за
местното самоуправление и местната администрация, т.е. законовата
делегация, съдържащата се в чл. 3, ал.5 от ЗЗШОС, дава правомощие на
общинския съвет да въведе регламентация само относно конкретно
визираната категория шум – този предизвикан от домашни дейности и съседи
в жилищни сгради. Посоченото допълнително потвърждава спазването на
5
горецитираните нормативни правила, съответно компетентността на
актосъставителя и административнонаказващия орган.
Нарушението е описано надлежно в НП от фактическа страна, като
административнонаказващият орган е посочил ясно и подробно в
обстоятелствената част всичките му индивидуализиращи белези (време,
място, обстоятелства, при които е извършено). Затова не може да се приеме,
че е засегнато правото на защита на нарушителя и последният е имал пълната
възможност да разбере за какво точно е ангажирана отговорността му – за
нарушаване на правилата за вдигането на шум от домашни дейности и от
съседи в жилищните сгради за определеното в нормативните актове време.
От правна страна съдът намира следното:
На базата на всички събрани по делото писмени и гласни доказателства,
съдът е на становище, че правилно, наказващият орган, е квалифицирал
поведението на жалбоподателката като нарушение на посочената разпоредба
на чл. 4, ал. 1 от Наредбата и правилно е ангажирал отговорността й като
субект на административнонаказателното постановление. С посочената
разпоредба за осигуряване на условия за спокойствие, труд и отдих на
гражданите и за осигуряване на подгранични стойности на шум, както и за
спазване изискванията на ЗЗШОС в тихите зони и урбанизираните територии
на община Пловдив, се забранява вдигането на шум от домашни дейности и
от съседи в жилищните сгради от 14.00 ч. до 16. 00 ч. и от 22. 00 ч. до 08. 00
ч., а във вечери, предхождащи почивни дни от 23, 00 до 10, 00 ч.
По делото по безспорен и категоричен начин се установява, че на
19.10.2020 г. в гр. Пловдив, на ул. „**** при извършена проверка около 03,00
ч. през нощта се вдига шум от силна музика извън позволеното за това
време. Фактическият състав на нарушението изисква то да е извършено в
жилищна сграда, каквато е проверената от полицейските служители. Още с
пристигането си те чули шума от четвъртия етаж на сградата, който е бил
толкова силен, че се е чувал по цялата улица. Установява се това да е извън
рамките позволени от Наредбата. Така и свид. К. потвърждава, че заедно с
жалбоподателката са слушали музика, макар и да отрича да е била силна.
Отделно от това в показанията си, свид. К. потвърждава, че и двете – и тя, и
жалбоподателката говорели на висок тон, тъй като свид. К. не чувала добре.
За наличието на последното обстоятелство, съдът се увери лично и
непосредствено по време на разпита на свидетелката в хода на съдебното
6
следствие.
Затова съдът намира, че щом полицейските служители са възприели още с
идването си музиката, то вдигането на шум от домашни дейности като част от
обективната страна на нарушението се установява. Не се изисква от
нормативния акт определен праг на този шум, така че да се измерва със
технически средства. Това просто не е част от фактическия състав на
нарушението. Именно със слушането на силна музика са нарушени условия
за спокойствие, труд и отдих на гражданите. Установи се, че нарушението е
извършено около 03,00, като сигнал за силна музика е подаден на същата дата
още около 01,48 часа, поради което нарушението определено попада във
времето, когато е забранено вдигането на шум от домашни дейности.
Жалбоподателката като живуща на посочения адрес е имала задължението
да се съобразява с осигуряване спокойствието на останалите живущи в
сградата, като предвид възрастта, житейската и социална зрелост на същата
съдът приема, че от субективна страна С. е съзнавала общественоопасния
характер на деянието си, предвиждала е, че неизпълнението на задължението
й да не вдига шум в промеждутъка от 22 ч. до 08,00 ч. може да доведе до
настъпване на общественоопасни последици за спокойствието на съседите й,
и е искала настъпването на последиците, а именно тя и приятелката й да
слушат музика силно, с което е извършила нарушението при пряк умисъл.
По наказанието:
Правилно описаното нарушение е съотнесено към съответстващата му
санкционна разпоредба по чл. 30, ал. 1 от Наредбата, която предвижда, че за
нарушения на разпоредбите на чл. 4, ал. 1, ал. 2, ал. 3, ал. 4, ал. 5 и ал. 9, и на
чл. 7, ал. 5 на физическите лица се налага глоба в размер на 500 до 1000 лв.,
на юридическите лица и едноличните търговци - имуществена санкция, в
размер от 3000 до 6000 лв.
Съдът намира, че правилно административно наказващият орган е
съобразил критериите за оразмеряване на административната санкция по чл.
27 от ЗАНН, основният сред които е тежестта на нарушението, като е
наложил имуществената санкция в нейния минимален размер от 500 лв.
Следва да се отбележи, че административнонаказващият орган правилно е
посочил санкционната разпоредба, така че основанието за налагане на всяка
санкция е ясно и разбираемо, посочено по недвусмислен начин и не се
нарушават правата на жалбоподателката. Освен това съответства на
7
нарушението по чл. 4, ал. 1 от Наредбата, доколкото съдържа изричното й
посочване.
Определеното спрямо жалбоподателката наказание в НП отговаря на
целите по чл. 12 от ЗАНН, като не са налице основания за прилагане
разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, т. е. не е налице "маловажен случай" на
административно нарушение. При тълкуване на посочената норма следва да
се съобразят същността и целите на административнонаказателното
производство, уредено в ЗАНН, като се има предвид и субсидиарното
приложение на НК и НПК. Административнонаказателният процес е строго
регламентирана дейност, при която за извършено нарушение се налага
съответно наказание, като прилагането на санкцията е винаги въпрос на
законосъобразност. В случая с НП е наложена административно наказание
"глоба" за неизпълнение на задължение по осигуряване на обществения ред.
Поначало обществетната опасност на този вид нарушения е определена от
местния законодател като висока, тъй като същите представляват
неизпълнение с висока степен на риск за останалите граждани. Не се изисква
щета, която да настъпи от нарушението. Целта е гарантирането на
обществения ред и здравословната почивка на гражданите, като в наредбата
са чувствително засилени както предвиденият контрол, така и отговорността
при такива нарушения. Тъй като конкретното нарушение е формално, на
просто извършване, в състава му не е предвидено настъпването на определен
съставомерен резултат. Ето защо липсата на такъв съставомерен резултат на
нарушението при формалния характер на състава на отговорността няма
отношение при преценката за наличието или значителността /респ. липсата
или незначителността/ на вредните последици и не представлява смекчаващо
отговорността обстоятелство, което пък да влияе на обществената опасност в
контекста на легалната дефиниция на маловажния случай по чл. 93, т. 9 от
НК. Затова и съдът счете, че случаят не може да се определи такъв с по-ниска
степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на
нарушение от същия вид и не представлява маловажен случай по смисъла на
чл. 28 от ЗАНН. Напротив нарушението е типично за същите от този вид.
Нещо повече, не без значение е, че нарушението е установено около 03,00 ч.,
т. е. много след полунощ.
По разноските:
8
С оглед изхода на спора на основание чл. 63, ал. 5 вр. ал. 3 от ЗАНН
въззиваемата страна има правно на разноски в настоящото производство за
представителство от юрисконсулт. Такава претенция е своевременно
направена от процесуалния представител. С оглед фактическата и правна
сложност на делото и оказаната професионална помощ, проведените три
съдебни заседания, включващи разпити на свидетели, извършването на
процесуално – следствени действия следва разноски да бъдат присъдени в
размер съобразно нормата на чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната
помощ, а именно в размер на 100,00 лева.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 895/30.11.2020 г.,
издадено от Й.А.С. – Зам. - кмет "Обществен ред" в Община Пловдив, с което
на КР. Д. СП. с ЕГН ********** на основание чл. 30, ал. 1 от Наредба за
осигуряване на обществения ред е наложена глоба в размер на 500,00
/петстотин/ лв. за нарушение на чл. 4, ал. 1 от Наредба за осигуряване на
обществения ред.
ОСЪЖДА КР. Д. СП. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на Община
Пловдив сумата от 100,00 /сто/ лева , представляваща разноски за
юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство пред
Районен съд Пловдив.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски Административен съд
в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за
постановяването му.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
9