Р Е Ш Е Н И Е
№ …
Гр. София, 16.01.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 20 състав, в публичното
съдебно заседание на втори ноември две хиляди и шестнадесета година в състав:
СЪДИЯ: ТАТЯНА КОСТАДИНОВА
при
секретаря Д. Т., като разгледа т.д. № 5380
по описа на СГС за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове
с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 430, ал. 1
и чл. 92 ТЗ вр. чл. 138 ЗЗД.
Ищецът
Т.б.В. ЕАД твърди, че по силата на договор за кредит № 1038-12/18.07.2012 г. предоставил
на Е. ЕООД кредит в размер на 2 200 000 щ.д. срещу задължение за
връщане на усвоените средства и заплащане на възнаградителна
лихва. Поръчителство за дълга поел ответникът Л.Н.М.. Поддържа, че задълженията
не били погасени на уговорения падеж, поради което за тяхното принудително
събиране била издадена заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК срещу
кредитополучателя и поръчителя. След възражение на поръчителя са предявени
настоящите установителни искове. Ищецът моли съда да установи дължимостта на
посоченото вземане от ответника М., както и да присъди разноски.
Ответникът
Л.Н.М. оспорва иска при твърдение, че договорът за поръчителство е прекратен
поради настъпило прекратително условие. Претендира разноски.
Съдът, като
съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически и правни
изводи:
Безспорно между страните
е, че на 18.07.2012 г. е сключен договор за кредит, по силата на който ищецът е
предоставил на Е. ЕООД парични средства в размер на 2 200 000 щ.д.
/усвоени като овърдрафт/, срещу задължението за връщането им ведно с
възнаградителна лихва, а при забава – и за заплащане на неустойка. Безспорен е
размерът на дължимите към момента на устните състезания суми /вж. определение
по чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 ГПК, постановено в о.с.з. на 02.11.2016 г./, както
и обстоятелството, че за обезпечаване на задълженията по кредита между ищеца и
ответника бил сключен договор за поръчителство.
Спорен е въпросът,
прекратен ли е договорът за поръчителство. За отговор на този въпрос съдът
съобрази следното:
На
28.10.2014 г. е сключено Допълнително споразумение № 3 към договора за банков
кредит, съгласно което при изпълнение на няколко кумулативни изисквания банката
се задължава „да прекрати договора за поръчителство, сключен с Л.М.“. Това
споразумение е подписано както от банката и кредитополучателя, така и от поръчителя /посочен като „съдлъжник“, л. 24/, т.е. и между страните по договора за поръчителство. Ето защо съдът
приема, че посоченото споразумение надлежно изменя и договора за поръчителство, като внася в него прекратително
условие – кумулативното осъществяване на изброените в § 1 от Споразумението
факти, а именно: погасяване на 100 000 щ.д., учредяване на особен залог
върху стационарна преса за метал, увеличаване размера на заложените стоки и на
заложените вземания и предоставяне на удостоверение от ЦРОЗ, видно от което
банката е първи по ред кредитор по учредените залози.
Макар
в споразумението да е посочено, че при осъществяване на тези факти банката ще
прекрати договора за поръчителство, то при анализа на разпоредбата се налага
извод, че се касае именно за прекратително условие, т.е. че ефектът на прекратяването настъпва с
осъществяване на посочените условия без да е необходимо допълнително
волеизявление от страна на кредитора, нито писмено съгласие на двете
страни. Няма правна пречка страните да обусловят действието на договор, за
който е предвидена писмена форма за валидност, от прекратително условие, т.е.
прекратяването да настъпи по силата на осъществените факти, а не по писмено
изразена воля на страните. Ето защо възражението на ищеца в тази насока е
неоснователно.
Плащането
на сумата от 100 000 щ.д. е безспорно между страните, а и се установява от
представеното от ответника извлечение от банковата сметка. За доказване
осъществяването на останалите факти ответникът е представил удостоверение №
879256/28.04.2015 г. от ЦРОЗ. Видно от приложения към него опис, в полза на ищеца
е учреден и вписан особен залог върху стационарна преса за метал. Сключването
на договори за залог на стоки и вземания съответно на стойност 300 000
евро и 330 000 евро и вписването им в ЦРОЗ са факти, които, освен че са
видни от описа към удостоверението, се и признават от ищеца в молбата от
20.09.2016 г. /л. 257/.
При
тези факти съдът намира, че е настъпило прекратителното условие, с настъпването
на което страните са обусловили прекратяване действието на договора за
поръчителство. Неоснователно е възражението на ищеца, че прекратителното
условие не се е осъществило, тъй като са били налице пречки пред принудителното
изпълнение /невъзможност да се открие заложеното имущество – по отношение на
стационарната преса и заложените стоки, и липса на точна индивидуализация – по
отношение на заложените вземания/. На първо място, страните са договорили като
условие за прекратяване на договора за поръчителство сключването на договори за особен залог със съответния предмет, но
не и успешното принудително изпълнение. Ето защо условието следва да се счита
настъпило, ако договорът за залог е сключен. В случай че заложената вещ не може
да бъде открита, правата на заложния кредитор са законово уредени /чл. 10 ЗОЗ/.
Същевременно особеният залог може да е и върху бъдещи/родово определени вещи, поради
което индивидуализацията им не включва по необходимост „данни за собственост“
към момента на учредяване на залога. Именно така е уговорено и обезпечението
съгласно чл. 9 от договора /чието допълване е част от условието за прекратяване
на поръчителството/ - залог върху родово определени стоки – тези, които ще се
намерят в няколко складови бази – до определена стойност, и както и върху
съвкупност от настоящи и бъдещи вземания от банката. Тази индивидуализация е
достатъчна за възникване на заложното право. За изпълнение на условието не е
било необходимо наличност на заложените стоки към момента на учредяване на
залога – условието изисква разпростиране на залога върху стоки на по-голяма
стойност, но не и тяхната наличност към момента на учредяването му.
Възражението,
че не са посочени задължените лица по заложените вземания, също е неоснователно
– при уговореното в чл. 9 от договора за кредит, заложените вземанията са на длъжника към банката /тя е длъжник по „банковите
сметки“/, като източникът на формиране на средствата в банковите сметки е
ирелевентен.
Обстоятелството,
дали е представено удостоверение за вписванията в ЦЗОР и кога, съдът приема за
неотносимо към настъпването на прекратителния ефект – изброените в § 1 от Допълнително
споразумение № 3 условия са насочени към създаване на гаранция на кредитора, че
ще може да получи удовлетворение дори при отпадане на личното обезпечение. Ето
защо изискването за представяне на удостоверение по т. 5 не е самоцел, а цели
да увери кредитора в осъществяването на фактите, подлежащи на удостоверяване.
Затова, ако се докаже, че фактите са се осъществили, ирелеватно е тяхното
удостоверяване по реда на т. 5 от § 1. В настоящия случай съдът приема за
осъществени посочените в § 1, т. 1-4 факти, поради което липсата на представено
удостоверение не може да доведе до отпадане на договореното прекратяване на
поръчителството.
Дори
да се приеме, че събраните доказателства не доказват пряко изпълнението на
условието банката да е първи по ред заложен кредитор /непълнота на
удостоверението/, то този факт се доказва от извънсъдебното признание на кредитора, обективирано в два
документа: 1/ косвено - в постигнатото Допълнително споразумение № 4, съгласно
което отпада задължението на кредитополучателя да осигури лично обезпечение по
кредита, и 2/ пряко - в писмо на ищеца до ответника от 11.02.2015 г., в което
банката заявява готовност да продължи срока на кредита, ако „заличените през м. октомври 2014 г.
обезпечения“ – ипотека и поръчителство – „бъдат учредени наново“. Последното е пряко признание за
осъществяване на фактите, водещи до прекратяване на поръчителството, и не се
опровергава от събраните по делото доказателства. Напротив – банката е
направила изявление и за заличаване на ипотеката, а доколкото съгласно § 1 от
Допълнителното споразумение № 3 предпоставките за заличаването й са идентични с
прекратителното условие на договора за поръчителство, то това също е косвено
доказателство за реализирането им.
Поради
изложеното съдът приема, че договорът за поръчителство е бил прекратен и
отговорността на ответника не може да бъде ангажирана.
По разноските:
Ответникът
не е направил разноски, поради което такива не следва да му се присъждат.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Т.б.В. ЕАД, ЕИК ********, срещу Л.Н.М., ЕГН **********, искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 430, ал. 1 ТЗ
и чл. 92 ЗЗД вр. чл. 138 ЗЗД, за признаване за установено съществуването на
следните вземания: за сумата от 2 089 832,84 щ.д., представляваща главница
по договор за банков кредит № 1038-12, 30 976,54 щ.д., представляваща
лихва по чл. 6, ал. 1 от договора за периода 25.02.2015 г. – 28.05.2015 г., и 49 111,07
щ.д., представляваща лихва по чл. 6, ал. 4 от договора за периода 25.02.2015 г.
– 28.05.2015 г.
Решението
може да се обжалва пред Софийски апелативен срок в двуседмичен срок от връчване
на препис.
СЪДИЯ: