О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 02.04.2019г. гр.Ямбол
Ямболският окръжен съд, гражданско отделение, втори
състав
На 02.04.2019година
В закрито заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КРАСИМИРА ТАГАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
НИКОЛАЙ ИВАНОВ
ВЕСЕЛА СПАСОВА
Секретар
Прокурор
Като разгледа докладваното от
съдия ТАГАРЕВА
Възз. гр. дело №111
по описа за 2019г.
За да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на
Д.Д.Я. *** и Л.Д.Л. ***, подадена от пълномощника им адв.С.К., против Решение
№125/14.02.2019г. на Ямболски районен съд, постановено по гр.д. №3650/2018г., с което са отхвърлени -
предявения от въззивниците против А.Я.М. и А.А.М. иск по чл.26, ал.1, пр.3 ЗЗД
за прогласяване нищожността като накърняващ добрите нрави на Договор за аренда
на земеделска земя от 29.12.2015г., вписан в Службата по вписванията вх.рег. №
2034/30.12.2015г. и предявения от въззивниците против А.Я.М. иск по чл.27, ал.1,
т.3 ЗАЗ и чл.30 ЗАЗ за разваляне поради неизпълнение на договора за аренда на
земеделска земя от 29.12.2015г., вписан на 30.12.2015 г., както и в частта на
разноските на решението.
В изпълнение на задълженията си по чл.267 ГПК ЯОС констатира, че жалбата е
редовна и допустима, при което съдът следва да се произнесе по
доказателствените искания на страните и насрочи делото за разглеждане в открито
с.з., като преди това съгл. разпоредбата на чл.268 ГПК извърши доклад на
жалбата и отговора, както следва:
Въззивниците сочат, че в случая
правилно е позоваването от страна на районния съд на Решение №119/22.03.2011г.
по гр.д. №485/2010 г. на ВКС, I Г.О., според което при преценка
действителността на договора, съгласно чл.20 ЗЗД следва да се вземе предвид
целта, с която е сключена сделката. Въпреки това съдът не е отчел, че процесният
аренден договор противоречи на разпоредбата на чл.20 ЗЗД, тъй като сключването
му няма нищо общо с целта на договора и е налице явна недобросъвестност, след
като сключилата арендния договор съсобственица Р.Г., в същия ден е дарила идеалните си части от арендуваните имоти, т.е. за
нея арендният договор не е породил права и задължения, а такива само по
отношение на въззивниците, ограничавайки правата им за срок от 15 години. На
следващо място въззивниците излагат, че за същите имоти е сключен наемен
договор с уговорено наемно плащане в размер на 80кг за декар или 25 лева,
докато уговореното с процесния договор арендно плащане в размер на 10% от
средния добив определя максимален размер на арендното плащане от 15 лева за
декар, при среден добив 450-500 кг/декар, т.е. налице е нееквивалентност на
престациите, имаща за резултат нарушаване на морални норми и обуславяща
нищожност на договора. Според въззивниците, налице е също хипотезата на чл.29,
ал.2 ЗЗД - унищожаемост на договора поради измама, както и нищожност поради
дългия уговорен срок на действие на договора. Като неправилни са оспорени и
изводите на съда за отхвърляне на евентуалния иск по чл.27, ал.1, т.3 и чл.30
от ЗАЗ, по съображения, че арендаторът е знаел за наличието на сключен договор
за наем на същите имоти, като неползването на имотите не го освобождава от
задължението да заплаща рента. Относно предявения иск срещу ответника А.М.,
твърдението на въззивниците е, че те не са знаели към момента на подаване на
исковата молба, че този ответник се е разпоредил с единия от арендуваните
имоти.
По тези съображения, които могат
да се квалифицират като оплакване за нарушение на материалния закон при
постановяване на обжалваното решение, въззивниците молят за отмяна изцяло на
решението на първата инстанция и за постановяване на ново решение от окръжния
съд, с което исковете бъдат уважени, с присъждане на разноските пред двете
съдебни инстанции по същество.
С въззивната жалба са представени
два броя разписки, посредством които въззивниците целят да установят, че
подписаната арендния договор Р. Георгиева е знаела за сключения договор за наем
на земите.
Въззиваемите А.М. и А.М., чрез
пълномощника си адв. В.К., са депозирали писмен отговор, с който са оспорили
въззивната жалба и при споделяне мотивите на районния съд, са настояли за
потвърждаване на първоинстанционното решение, като правилно и законосъобразно.
Претенция за разноските във въззивното производство са заявили и въззиваемите.
ЯОС счете, че представените от
въззивниците писмени доказателства - 2бр.разписки не следва да се приемат, тъй
като в случая по отношение на тези доказателства намира приложение
ограничението по чл.266, ал.1 ГПК относно новите доказателства във въззивното
производство. Въззивниците не сочат причините, поради които не са представили тези
писмени доказателства с исковата молба, в първото открито съдебно заседание
след доклада на първоинстанционния съд и до приключване на съдебното дирене в
първата инстанция, като липсват и данни същите доказателства да не са допуснати
от районния съд поради процесуални нарушения. Поради това ЯОС приема, че са
преклудирани правата на въззивниците в производството пред въззивната инстанция
да ангажират сочените писмени доказателства - два броя разписки.
Предвид горното, ЯОС
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ доказателственото искане на въззивниците за приемане на два броя разписки.
НАСРОЧВА о.с.з. за 14.05.2019г. от 9.30 часа.
За с.з. да се призоват страните, като на същите се връчат и преписи от настоящото
определение за становища по доклада. На въззивниците да се връчат и преписи от
отговора на въззиваемите.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.