№ 20336
гр. София, 11.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 148 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:СТОЙЧО Т. ПОПОВ
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ИЛ. ПАВЛОВА
като разгледа докладваното от СТОЙЧО Т. ПОПОВ Гражданско дело №
20241110129674 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 310 и сл. от ГПК.
Съдът е сезиран с предявени от С. Й. А. срещу „ТопВю България“ ООД
обективно съединени искове с правна квалификация по чл. 344, ал. 1, т. 1 и 2
от КТ за признаването за незаконно на уволнението, извършено със Заповед
№ 12/25.03.2024 г. на основание чл. 328, ал. 1, т. 5 от КТ, поради липса на
качества у служителя за ефективно изпълнение на работата, и възстановяване
ищеца на заеманата до уволнението длъжност „Разработчик, Софтуер“, с код
по НКПД 25126004.
Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически
твърдения.
Въз основа на Трудов договор № 26/11.04.2023 г. ищецът бил назначен
при ответника на длъжност „Разработчик, Софтуер“, с код по НКПД
25126004, като полагал труд на територията на гр. София. Със Заповед №
12/25.03.2024 г. на ответното дружество трудовото правоотношение между
страните е прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 5 от КТ, поради липса на
качества у служителя за ефективно изпълнение на работата. Заповедта била
връчена на ищеца при отказ на 25.03.2024 г. Не бил спазен срокът за
предизвестие по чл. 326 от КТ, предвид което е заплатено обезщетение по чл.
1
220, ал. 1 от КТ. Излагат се следните съображения за незаконосъобразност на
уволнението: 1. Заповедта за уволнение не била издадена от законния
представител или от надлежно упълномощен представител на работодателя; 2.
Не бил налице фактическия състав посоченото в заповедта за уволнение
основание – чл. 328, ал. 1, т. 5 от КТ, за което в исковата молба са релевирани
подробно доводи в тази насока. Заеманата от ищеца длъжност не включвала
като задължение ръководенето на екип, поради което не се изисквало ищецът
да притежава лични лидерски качества. Оспорва изложените в заповедта за
уволнение твърдения, че на ищеца му липсвали професионални качества и
умения в сферата на разработването на софтуерни приложения, както и че не
владеел на необходимото ниво компютърната грамотност, изисквана за
изпълнението на трудовата му функция като „Разработчик, Софтуер“, че не
притежавал лични лидерски качества, както и че не притежавал в достатъчна
степен качества за работа в екип с други програмисти. Сочи, че дори да се
приеме, че е била налице липса на посочените качества, то същата е била
инцидентна, епизодична. Твърди, че неспазването на нормативните правила за
работа не води до извод за липса на посочените качества, а представлява
основание за ангажиране дисциплинарната отговорност на служителя, тъй
като това се дължи на виновното поведение на последния.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответника, с който се изразява становище за допустимост, но неоснователност
на предявените искове, по съображения, подробно изложени в отговора.
Излага подробни доводи относно законността на уволнението. Признава, че
между ответника като работодател и ищеца като работник е възникнало
трудово правоотношение от посочения трудов договор. Излагат се доводи, че
лицето, издало уволнителната заповед, е разполагало с надлежно учредена
представителна власт, респ. за наличието на фактическия състав по чл. 328,
ал. 1, т. 5 от КТ. Сочи се, че липсата на посочените в уволнителната заповед
качества у ищеца било дълготрайно системно състояние. Ето защо моли
исковата претенция да бъде отхвърлена като неоснователна.
Софийски районен съд, след като взе предвид становищата на
страните и ангажираните по делото доказателства, преценени поотделно
и в тяхната съвкупност, намери за установено следното от фактическа
страна:
2
Представен е Трудов договор № 26/11.04.2023 г., сключен на основание
чл. 67, ал. 1, т. 1, вр. чл. 70, ал. 1 от КТ на 11.04.2023 г. между ответника като
работодател и ищеца като служител, по силата на който последният е заемал
длъжността „разработчик, софтуер“ с код по НКПД: 25126004 (чл. 1, ал. 1 от
договора). Конкретните функции на служителя били отразени в длъжностната
му характеристика, връчена с договора и представляваща неразделна част от
него (чл. 1, ал. 2 от договора). С клаузата на чл. 4, ал. 1 от договора съгласно
чл. 70, ал. 1 от КТ страните са уговорили 6-месечен срок за изпитване в полза
на работодателя, съгласно ал. 2 на същия член след изтичане срока за
изпитване без договорът да бъде прекратен, договорът се счита за окончателно
сключен за неопределено време, а съгласно ал. 4 служителят е следвало да
постъпи на работа на 11.04.2023 г. Уговорено е основното месечно трудово
възнаграждение да бъде в размер на 10560,00 лв., предвидено е изплащането
на бонуси след атестация и по преценка на работодателя, както и
допълнително трудово възнаграждение за придобит стаж и професионален
опит в размер на 0,6 %, като трудовото възнаграждение се изплаща по банкова
сметка на служителя в срок до 10-то число на месеца, следващ месеца, за
който то е дължимо.
Представена е длъжностна характеристика към трудовия договор,
съгласно която заеманата от ищеца длъжност е „старши разработчик,
софтуер“, с код по НКПД: 25126004 при ответника. Според длъжностната
характеристика основните длъжностни задължения за тази длъжност са:
проучва, проектира и разработва компютърни софтуерни системи; проучва,
анализира и оценява изискванията за софтуерни приложения и операционни
системи; консултира се с техническия състав с цел оценяване на интерфейса
между хардуер и софтуер; разработва и ръководи софтуерни тествания и
процедури по валидиране; модифицира съществуващ софтуер с цел
отстраняване на грешки, адаптиране към нов софтуер или актуализиране на
интерфейса и подобряване на работоспособността му; управлява софтуерното
програмиране и разработване на документацията; оценява, разработва,
актуализира и документира процедури за поддръжка на операционни системи,
комуникационна среда и софтуерни приложения. Според длъжностната
характеристика основните отговорности за тази длъжност са: отговаря за
своевременното разработване на софтуерни приложения; подпомага текущата
дейност и разрешаването на извънредни ситуации, свързани с действията на
3
екипа; осъществява дейността си при стриктно спазване на всички процедури
и предписания на работодателя; изпълнява всички непротиворечащи на
трудовото законодателство разпоредби на ръководството на фирмата; всичко
друго, което е възложено. Като изисквания към необходимата компетентност
са посочени: познания в областта на разработването на софтуерни
приложения; отлична компютърна грамотност; организационни, управленски
и комуникационни умения и умения за работа в екип; умения за
самостоятелно решаване на проблеми. Съгласно длъжностната
характеристика изискванията за заеманата на длъжност са: образование –
средно или висше с технически/ езиков профил; много добро владение на
английски език – писмено и говоримо.
Представена е заповед № 12/25.03.2024 г. за прекратяване на трудовото
правоотношение между страните на основание чл. 328, ал. 1, т. 5 от КТ поради
липса на качества на работника или служителя за ефективно изпълнение на
работата. В заповедта е посочено, че на ищеца били поверени ръководни
функции, в това число и най вече като „Backend team leader”. Посочено е, че
още от началото ищецът започнал да проявява сериозна липса на лични и
професионални качества и умения. По-конкретно е посочено, че служителят
не разполагал с достатъчно познания в сферата на разработването на
софтуерни приложения, както и необходимото ниво на компютърна
грамотност. Тази оценка в заповедта е обоснована със случай от 07.11.2023 г.,
при който ищецът демонстрирал липса на интерес към успеха на целия екип и
знания относно модулите на системата, които са в неговия ресор, тъй като
първоначално заявил, че проблемът не е в неговия ресор, а впоследствие се
установило, че проблемът изхожда именно от модул в системата от неговия
ресор. Посочен е и случай от 08.03.2024 г., при който ищецът не е успял да
идентифицира първоизточника на проблема, не е разследвал създалия се
проблем, съчетано с ненужно делегиране на задължения към друг служител. В
мотивите към заповедта са изложени твърдения, че служителят не разполагал
с лични качества, които се изисквали за заемане на длъжността –
съобразителност, инициативност, умения за планиране, висока концентрация,
организационни, управленски, комуникационни умения, умения за работа в
екип, както и умения за самостоятелно решаване на проблеми; служителят
пропускал срокове, не поемал отговорност за проектите, по които работел и
които ръководел, имал ограничени възможности за разрешаване на
4
възникналите проблеми, не проверявал дейността и справянето със задачите
на екипа, който му бил подчинен. Посочени са конкретни проявления на липса
на качества от 07.11.2023 г., м. януари на 2024 г., 08.03.2024 г., 13.03.2024 г. и
от 14.03.2024 г. Относно случая от 13.03.2024 г. – на ищеца била възложена
задача с подчертано висок приоритет, при което ищецът не е приоритизирал
правилно ангажиментите си, а извършената от него работа била
незадоволителна. Случаят от 14.03.2024 г. отново касаел задача с висок
приоритет, като ищецът посочил срок за изпълнение от три дни. На основание
чл. 220, ал. 1 от КТ е определено на ищеца да бъде изплатено обезщетение за
неспазен срок на предизвестието, на основание чл. 224 от КТ обезщетение за
неизползван платен годишен отпуск, обезщетение по чл. 222, ал. 1 от КТ,
както и трудово възнаграждение за м. март на 2024 г. Заповедта е връчена при
отказ от ищеца на 25.03.2024 г.
Представено е удостоверение, издадено от Колеж Елинофоно от
06.12.1991 г., съгласно което ищецът е бил записан за обучение за учебната
1989-1991 г. и се е обучавал в първи и втори курс на специалност „програмист
анализатор“, като следването било непрекъснато, редовно и задължително.
Удостоверението е представено със заверен от страната превод на български
език.
Представени са още: писмо изх. № 94-681/14.03.2019 г. от МТСП във
връзка с длъжности, различни от процесната; план за подобряване на
представянето от 07.02.2024 г., придружен със заверен от страната превод на
български език; електронна кореспонденция на мениджъра Георги Г.,
придружена със заверен от страната превод на български език; доклад за
случаи, в които ищецът не е показал необходимите качества; придружен със
заверен от страната превод на български език; писмена препоръка за ищеца от
„ПейтПлей“ ЕООД, придружена със заверен от страната превод на български
език.
Във връзка с направеното от ищеца оспорване следва да се има предвид,
че разпитът на свидетели не е допуснат за установяване сключването на
трудовия договор, за което безспорно се изисква писмена форма, а за
установяване наличието, респ. липсата на професионални и лични качества у
ищеца, необходими за заеманата от него длъжност при ответника, което няма
пречка да бъде установено чрез свидетелски показания.
5
Съгласно показанията на свидетеля Е.Е.П., същият от 2021 г. имал
сключен договор с американска компания, която в последствие го ангажирала,
заедно с още двама колеги като контрактори да изградят офис на компанията в
България. Така била регистрирана компанията ТопВю България. Той и
колегите му имали пълномощни на базата, на които оперирали в компанията.
Свидетелят П. бил главен софтуерен архитект на българската компания -
„ТопВю България“ ООД, и дълго време отговарял за подбора на персонала.
Ищецът им бил препоръчан от агенция по тяхна обява за работа – „Илиева
Рикрутинг“. Провели интервю с ищеца, при което го информирали, че търсят
служител, който да ръководи екип и да е фокусиран изцяло върху техническа
част. Бил проведен разговор и между ищеца и собственика на компанията,
което се правело само за много високи позиции. При интервюто ищецът
представил автобиография, не му били провеждани тестове. На ищеца била
изпратена оферта за работа, в която били описани всички параметри,
включително позиция, възнаграждение и малко по-обобщени и изброени
задълженията за позицията, която ще заема съответния служител. Ищецът
приел офертата. Ищецът бил много комуникативен, но давал сигнали, че няма
интерес към техническо задълбочаване. Били започнали проектиране на много
голяма система, ищецът се включил, но много бързо спрял да идва на срещите.
Свидетелят П. бил работил директно само с някой от подчинените на ищеца,
предпочитал да не използва неговите услуги директно. Било нормално в
процеса на изграждане на софтуерни системи програмистите да допускат
грешки при кодиране и създаване на кодове за тези системи. Свидетелят П.
подписал заповедта за уволнение на ищеца в качество на пълномощник и
представител на работодателя.
Съгласно показанията на свидетеля Д.Ц.О., същият е контрактор на
„ТопВю България“ ООД, имал договор със собственика на компанията,
отговарял за подбора на кадри, наемане на хора и водене на проекти основно
за създаване и ръководене на екип за проекти. Ищецът бил нает за
ръководител на екип. Очакванията били да бъде „lead“ на екип и “Senior
Developer”, предвиждало се той да управлява екип, за което ищецът бил
уведомен с изпратената му оферта. Не помни да е възлагал конкретни задачи
на ищеца, но било възможно да се е случвало. Имал конкретни наблюдения
как се е справял с работата чисто технически от самото начало. Ищецът имал
познания, но не и цялостно разбиране на проекта. Други впечатления били
6
липса на комуникация между ищеца и останалите екипи. Случаите били два.
При първият имало проблем със сервиз, за който ищецът бил отговорен.
Когато му бил даден документът „Performance improving plan”, което било
стандартна практика от САЩ и била изискана от там да му бъде направена,
ищецът казал, че вече е на възраст и няма да се промени и че няма да може да
работи с темповете на по-младите от фирмата. С планът било констатирано, че
на ищеца му липсват умения като „team lead” на екип и като “Senior
Developer”, като идеята на плана била да се пристъпи към някакъв вид
подобрения. При една от последните задачи, която му била дадена лично на
него свидетелят видял как му помагат негови подчинени. За тази сфера на
работа ищецът отговарял по-скоро на средно ниво. През цялото време на
трудовото си правоотношение ищецът се представял незадоволително по
отношение на техническа част. Имало отправено предложение до ищеца за
прекратяване на трудовото правоотношение на 13.03.2024 г.
От показанията на свидетеля Г.Й.Г., се установява, че същият работил по
постоянен трудов договор при ответника от ноември 2023 г. на позиция
мениджър проекти. Има впечатление от ищеца във връзка с ежедневна
дейност по време на сутрешни срещи във връзка с дефиниране, проследяване
статуса на проектите, за които неговият екип отговарял. Ищецът му бил
представен като ръководител на екип и изпълнявал функциите на ръководител
екип. Екипът му се състоял средно от 4 души. В частта писане на софтуерен
код свидетелят нямал преки наблюдения, а в частта управление на задачите,
статуси, ъпдейти, формулиране на задачите, делегиране, възлагане, имал
силно негативни впечатления. Ищецът имал желание, стараел се, но не
справял. При извършен одит установил 39 задачи, които отлежавали повече от
100 дни без да е правена промяна на статуса, без да са затворени, без да са
правени уточнения, което било сериозен риск от гледна точка на управлението
на проекта. Във връзка с поставените задачи и проекти, били проведени
срещи, за да се прегледат неизпълнените задачи и да се актуализира статуса с
текущ, реален и релевантен. „Тикети“ били билети в информационната
система, в която се управялвали възложените задачи и се отчита техния
прогрес. Ищецът водил сутрешните срещи от първия ден. Тази година март
месец ищецът получил конкретни задачи, не проект, впечатлението на
свидетелят Г. било, че ищецът не се е справил, по време не ежедневния
разговор била подадена конкретна задача, свързана с конкретен проблем,
7
който директно засягал бизнеса на компанията, подчертано било, че е
изключително спешно да се разреши и да се внедри, а разрешаването било
забавено, на сутрешна среща било заявено, че решението е намерено, но по
време на следващата среща станало ясно, че проблемът продължава да
съществува. При по-детайлно разследване било установено, че има направени
промени в софтуерния код, които обаче не били внедрени. Тикетът бил за
приключване на конкретна задача по конкретния проект, за конкретна задача,
един проект често пъти е няколко стотин тикета. Посочените 39 тикета не
били приключени.
От показанията на свидетеля И. Х. С., се установява, че познавам ищеца
от около година от съвместната им работа при ответника. Свидетелят С.
работел за ответника до 10.10.2024 г. на длъжност „програмист“. Работният
ден започвал с около половин час разбор за предния ден и какво ще се прави
текущия ден, споменавали се накратко проблеми в работата, но се е
споменавало, че ищецът има проблеми във връзка с нивото на изпълнение на
работата. Ищецът бил старши програмист, опитен човек, със свидетеля С.
коментирали много технически проблеми и възможни решения, като оценката
му е, че ищецът се е справял добре. Имали малка допирна точка по някои
проекти за кратко и там не е срещал проблеми. При ответника нямало задание,
задачите се поставяли устно и служителите не знаели в какво се състои
конкретната задача. Свидетелят С. знае за наличието на конфликт между
ищеца и Д. О., но нямам представа какви са причините за конфликта с ищеца.
Дугият проблем бил, че служителите работили по 3-4 задачи едновременно.
Официалната позиция на свидетеля С. била програмист – „Senior“. Нивото на
ищеца било подобно. Свидетелят посещавал офиса от 4 до 8 работни дни в
месеца.
Други доказателства от значение за спора не са представени, а
необсъдените такива, съдът намира за неотносими.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от
правна страна следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правна
квалификация по чл. 344, ал. 1, т. 1 и 2 от КТ.
Същите са процесуално допустими, родово и местно подсъдни на СРС.
По отношение на иска с правно основание по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ:
8
В тежест на ответника е било да установи законността на уволнението, в
това число, че уволнението е извършено от лице, разполагащо с
работодателска власт, било при условията на заместване или по делегация при
надлежно овластяване, както и наличието на основанието по чл. 328, ал. 1, т. 5
от КТ към момента на упражняване потестативното право на ответника
работодател едностранно да прекрати трудовото правоотношение със ищеца.
Ответникът работодател не е представил доказателства, от които по
безспорен начин да се установи, че лицето, от което изхожда заповедта за
уволнение, разполага с работодателска власт. В тази връзка ищецът е
направил оспорване още с исковата молба. Ответникът с отговора на исковата
молба е изложил съображения, че лицето, подписало заповедта за уволнение, е
надлежно овластено затова. Същевременно с определение № 32174/08.08.2024
г. на основание чл. 312, ал. 1, т. 2 от ГПК съдът е изготвил писмен доклад по
делото и изрично е указал на страните в едноседмичен срок от получаване на
препис от определението следва да предприемат съответните процесуални
действия – да представят писмени доказателства и направят доказателствени
искания, като е указал на страните и последиците от неизпълнението на тези
указания – настъпване на процесуална преклузия, респ. страните губят
възможността да предприемат тези действия след изтичане на този срок.
Настоящото производство е по реда на чл. 310 и сл. от ГПК, респ.
същото е бързо на основание чл. 310, ал. 1, т. 1 от ГПК, съответно
законодателят е уредил по-ранна преклузия за представяне и събиране на
доказателства, в сравнение с общия исков процес. Съгласно чл. 312, ал. 1 от
ГПК, съдът изготвя писмен доклад по делото и се произнася по
доказателствените искания в закрито заседание в деня на постъпване на
отговора на ответника или на изтичане на срока за това. В бързото
производство преклузия настъпва, когато страните не са изпълнили дадените
им указания, в срока по чл. 312 ал. 2 от ГПК. Процесуалната преклузия не се
отнася за доказателства за установяване на новонастъпили факти.
Ответникът е получил препис от посоченото определение на 23.08.2024
г., като в указания срок е подал единствено молба на 28.08.2024 г., с която е
изпълнил указанията на съда да посочи трите имена на свидетелите, които са
му допуснати при режим на довеждане. Едва в насроченото на 15.10.2024 г.
открито съдебно заседание ответникът е представил писмени доказателства и
9
е направил доказателствени искания в изпълнение на задължението си да
установи, че лицето, от което изхожда заповедта за прекратяване на трудовото
правоотношение, разполага с надлежно учредена представителна власт.
Пълномощното в полза на свидетеля П. е от 20.03.2024 г., респ. не е
новонастъпил факт, същевременно искането по чл. 192 от ГПК ответникът е
можел да направи още с отговорна исковата молба или поне в едноседмичния
срок от получаване на преписа от определението, в което е обективиран
писмения доклад по делото. Поради тази причина с протоколно определение
от 15.10.2024 г. съдът е оставил тези искания на ответника без уважение като
преклудирани. По арг. от разпоредбата на чл. 60, ал. 4 от ГПК тази преклузия е
настъпила на 31.08.2024 г.
На следващо място, ако се приеме, че свидетелят Е. П. е бил надлежно
упълномощен от името на ответника да прекрати трудовото правоотношение с
ищеца, съдът намира следното.
Работодателят може да упражни потестативното си право да прекрати
трудовото правоотношение на чл. 328, ал. 1, т. 5 от КТ при кумулативното
наличие на три предпоставки, а именно: 1.) неефективно изпълнение на
работата от страна на работника или служителя; 2.) липса на качества на
същия работник или служител; и 3.) причинна връзка между двете.
Неизпълнението на трудовите задължения трябва да има продължителен
характер, като не се дължи на инцидентно обстоятелство или инцидентно
състояние на работника или служителя, а освен това е необходимо то да е
налице към момента на упражняване на потестативното право по чл. 328, ал.
1, т. 5 от КТ от страна на работодателя. По отношение на мотивите на
заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 328,
ал. 1, т. 5 от КТ в ТР № 4/01.02.2021 година, постановено по тълк. д. № 4/2017
година на ОСГК на ВКС е посочено, че за индивидуализация на
волеизявлението е достатъчно в заповедта да се изброят кои знания, умения
или навици липсват или да се посочи в какво се състои трайното неефективно
изпълнение на работата (начинът, по който работникът се справя с
възложената работа).
В разглежданата заповед се съдържа изчерпателен каталог (списък) от
качествата, знанията и уменията, обособени в две групи – професионални и
лични, които ищецът не притежава, и са необходими за надлежното
10
изпълнение на задълженията включени в съдържанието на заеманата от ищеца
длъжност.
По отношение на професионалните качества, знания и умения на ищеца:
От ангажираните от ответника писмени и гласни доказателства не може
да се направи категоричен извод за наличието или липсата на достатъчно
познания в сферата на разработването на софтуерни приложения, както и
необходимото ниво на компютърна грамотност. Предвид спецификата на
дейността по разработване на софтуерни приложения, за да се определи
действително какви точно са познанията на ищеца в посочената сфера, респ.
на какво ниво владее тази материя и на какво ниво е неговата техническа/
компютърна грамотност, е следвало да се извърши обективна проверка (да се
проведе някаква форма на изпит) с поставяне на конкретни въпроси и задачи с
ясно задание, характерни за естеството на заеманата от ищеца длъжност, като
последният бъде оценен въз основа на предварително определени ясни
обективни критерии, което в случая не е направено. Атестацията
(оценяването) направено с представения план за подобряване на изпълнението
не отговаря на посочените по-горе изисквания и представлява частен
свидетелства документ, който не се ползва с обвързваща съда материална
доказателствена сила. Същевременно изхожда от разпитаните на страната на
ответника свидетели. Свидетеля П. заяви, че ищецът нямал интерес към
техническо задълбочаване, което изявление е твърде общо и от него не може
да се изведе категоричен извод за липсата на съответните знания и умения.
Същевременно този свидетел заяви и че не е работил директно с ищеца, т. е.
не е придобил преки впечатления от качеството и нивото на изпълнение на
техническата работа на ищеца. А това, че ищецът е спрял да посещава
срещите във връзка с посочения проект може да бъде основание по-скоро за
ангажиране на неговата дисциплинарна отговорност, респ. не свидетелства за
липса на професионални знания и умения. Свидетелят О. заяви, че ищецът е
имал познания, но не и цялостно разбиране на проекта, респ. за тази сфера на
работа ищецът отговарял по-скоро на средно ниво. Доколкото тези свидетели
са пряко служебно ангажирани с дейността на ответното дружество следва да
се държи сметка и за тяхната възможна заинтересованост от изхода на делото
и субективизъм при оценката на ищеца. Същевременно според свидетеля С.,
нивото на ищеца било „senior“, т. е. високо, респ. ищецът е бил опитен. От
показанията на свидетелят Г. се установи, че няма отношение към
11
техническата част от работата на ищеца. При това положение от наличните по
делото доказателства не може да се направи категоричен и обоснован извод за
действителното ниво на технически познания и компютърна грамотност на
ищеца.
По отношение на личните качества на ищеца:
Основния спорен между страните въпрос е дали ищецът е имал качества
за „ръководител на екип“ (Backend Team Leader). От представения трудов
договор и от длъжностната характеристика към него обаче не може да се
установи по безспорен начин, че ищецът е заемал такава ръководна длъжност.
Не е представена структура на предприятието или т. нар. оферта, която била
изпратена на ищеца и от която ставало ясно, че позицията, за която
кандидатства ищецът е ръководна. Всъщност за това, че действителната
позиция на ищеца е „ръководител на екип“, може да се направи извод само от
показанията на свидетелите П., О. и Г., допуснати на страната на ответника,
както и от техни писмени изявления, направени с посочения план за
подобряване на представянето от 07.02.2024 г. и „случаи, в които Стелиос не е
работил“, по отношение на които, както бе посочено, следва да се държи
сметка и за тяхната възможна заинтересованост поради служебната им
ангажираност към ответното дружество.
По делото се установи, че ответникът е взел решение да назначи ищеца
на т. нар. отговорна и ръководна позиция в предприятието си само въз основа
на интервю и представена от ищеца автобиография. Установи се и че
трудовият договор на ищеца е сключен със срок за изпитване от 6 месеца,
уговорен в полза на работодателя. Този срок е напълно достатъчен, за да се
провери детайлно нивото на притежаваните от ищеца лични и професионални
качества и умения, които се изискват за заемането на съответната длъжност и
работодателят да прецени дали да запази трудовото правоотношение с този
служител. Същевременно в заповедта за прекратяване на трудовото
правоотношение е посочено, че още от самото начало ищецът е проявил
сериозна липса на лични и професионални качества и умения. По делото не е
спорно между страните, че на 13.03.2024 г. на ищеца е предложено трудовото
му правоотношение да бъде прекратено по взаимно съгласие. Същевременно
на 13.03.2024 г. и на 14.03.2024 г. са му възложени важни отговорни задачи с
подчертано висок приоритет, които са били от съществено значение за
12
дейността на ответното дружество.
Описаното поведение на работодателя е логически противоречиво.
Логично е, когато едно лице кандидатства за заемането на ръководна и
отговорна длъжност/ позиция, която е от изключително значение за дейността
на работодателя, последният да провери предварително дали това лице
отговаря на специфичните изисквания за заемането на тази длъжност,
например чрез провеждане на изпит в определена форма с поставяне на
конкретни въпроси и задачи. Само така работодателят би придобил ясна
представа за действителното ниво на професионалните качества и умения на
служителя. Вместо това ответникът се е доверил само на данните, посочени
едностранно от ищеца в неговата автобиография. На следващо място, защо
ответникът е запазил трудовото правоотношение на ищеца, а не го е
прекратил в рамките на 6-месечния срок за изпитване, уговорен в полза на
работодателя, след като още от самото начало за него е било ясно, че ищецът
не притежава личните и професионалните качества и умения, които се
изискват за заеманата от последния длъжност. Не е логично работодателят
най-напред да предлага на свой служител да прекратят отношенията си по
взаимно съгласие, а непосредствено след това да му възлага важни и
отговорни задачи с висок приоритет и с изключително значение за неговата
дейност, при положение, че е бил убеден, че служителят не разполага с
нужните качества, за да изпълни задачите отговорно, своевременно и
качествено.
В заповедта за прекратяване е посочено, че на ищеца му липсвали
комуникативни умения, което се потвърди само от показанията на свидетеля
О.. Същевременно от показанията на свидетеля П. се установи, че ищецът бил
много комуникативен.
За пълнота следва да се посочи, че описаните случаи, в които ищецът е
проявил липса на лични и професионални качества и умения не се отличават с
конкретика, и от тях не може да се направи заключение, че са налице
еднотипни и повтарящи се грешки в работата на ищеца.
Крайният извод е, че от представените от ответника доказателства не
може да се установи по безспорен начин при условията на пълно и главно
доказване, че към момента на упражняване на потестативното право на
ответника работодател е било налице основанието по чл. 328, ал. 1, т. 5 от КТ,
13
посочено в процесната заповед.
В заключение, следва да се приеме, че заповедта за прекратяване на
трудовото правоотношение е незаконосъобразна, защото изхожда от лице,
което не разполага с работодателска власт и не е било налице прекратителното
основание по чл. 328, ал. 1, т. 5 от КТ.
По отношение на иска с правно основание по чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ:
От крайния извод за незаконността на уволнението, извършено със
Заповед № 12/25.03.2024 г., се извежда и основателността на иска по чл. 344,
ал. 1, т. 2 от КТ.
Ето защо исковата претенция се явява изцяло основателна и следва да
бъде уважена.
По отношение на разноските:
При този изход на делото на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК право на
разноски има единствено ищец. Същият претендира и доказва разноски в общ
размер на 2000,00 лв. за адвокатско възнаграждение. Съдът намира, че
предвид възражението на ответника на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК предвид
фактическата и правната сложност на делото дължимото адвокатско
възнаграждение следва да се намали до размерите определени съгласно чл. 7,
ал. 1, т. 1, вр. чл. 2, ал. 5 от НМРАВ, а именно в размер на 1866,00 лв.
Доколкото ищецът е освободен от заплащане на държавна такса в
настоящото производство, следва на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК
ответникът да бъде осъден да заплати и сумата в размер на 160,00 лева,
представляваща държавна такса в настоящото производство за предявените
кумулативно два неоценяеми иска.
Така мотивиран, Съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА уволнението, извършено със Заповед № 12/25.03.2024 г. на
работодателя „ТопВю България“ ООД, ЕИК *********, с която на основание
чл. 328, ал. 1, т. 5 от КТ е прекратено трудовото правоотношение с С. Й. А.,
ЛНЧ ********** поради липса на качества у него за ефективно изпълнение на
работата, ЗА НЕЗАКОННО И ГО ОТМЕНЯ.
14
ВЪЗСТАНОВЯВА С. Й. А., ЛНЧ **********, на заеманата преди
уволнението длъжност „Разработчик, Софтуер“, с код по НКПД 25126004 при
„ТопВю България“ ООД, ЕИК *********.
ОСЪЖДА „ТопВю България“ ООД, ЕИК ********* на основание чл.
78, ал. 1 от ГПК да заплати на С. Й. А., ЛНЧ ********** сумата от 1866,00
лв., представляваща разноски в настоящото производство.
ОСЪЖДА „ТопВю България“ ООД, ЕИК ********* на основание чл.
78, ал. 6 от ГПК да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка
на Софийски районен съд сумата от 160,00 лв., представляваща държавна
такса за настоящото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от получаването на препис от същото.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
15