Р Е Ш Е Н И Е
Номер 171/12.12. Година 2019 Град Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският
апелативен съд
Наказателно отделение
На двадесет и
втори ноември Година две
хиляди и деветнадесета
В публично
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Росица Лолова
ЧЛЕНОВЕ:
Павлина Димитрова
Ангелина Лазарова
Секретар
Петранка Паскалева
Прокурор Пламен
Костадинов
като разгледа
докладваното от съдия Лазарова
ВНОХД № 370 по
описа на съда за 2019 г.,
за да се
произнесе взе предвид:
Производството пред въззивния съд
е за проверка на присъда №
18/02.09.2019г, постановена по НОХД № 155/19 г. на Окръжен съд Шумен, с
която подс. М.Й. (MEHMET ÖZEN) и Х.Б.П. били признати за виновни в извършено престъпление по чл.304 ал.1
предл. трето вр. чл.20 ал.2 вр. чл. 18
ал.1 от НК, като с приложение на чл. 54
ал. 1 от НК подс. Й. бил осъден
на лишаване от свобода за срок от 4 месеца, по чл. 66 ал.1 от НК отложено с
изпитателен срок от три години, и наказание
глоба в размер на
100лв., а с приложението на чл.55 ал.1 т.2 б.“б“ и ал.3 от НК подс. П.
бил осъден на пробация при пробационни мерки: задължителна регистрация по настоящ
адрес за срок от 6 месеца с периодичност 2 пъти седмично и задължителни
периодични срещи с пробационен служител за срок от 6 месеца. Подсъдимите били
оправдани по първоначално повдигнатото обвинение за довършено престъпление. На основание чл. 59 ал. 1 т. 1 от НК съдът зачел предварителното задържане на подсъдимите. По чл. 307а от НК в
полза на държавата бил отнет предметът на престъплението 3 банкноти от по 5 €
/пет евро/, като съдът се разпоредил с вещественото доказателство и възложил на
подсъдимите разноските по делото.
Делото във въззивния съд е
образувано по протест на прокурора и жалба на подс. П..*** счита, че съдът
неправилно е признал подсъдимите за виновни само за опит и е проявил
необоснована снизходителност при определяне на наказанието на всеки от тях.
Иска се отмяна на присъдата и постановяване на нова, с която подсъдимите да
бъдат признати за виновни по първоначалното им обвинение, като им бъде наложено
справедливо наказание лишаване от свобода за срок между година и година и шест
месеца, и глоба в размер 1000-1200лв., като се отнеме отново предметът на
престъплението в полза на държавата.
Подс. П. от своя страна счита
присъдата за неправилна, тъй като е следвало да бъде оправдан за деянието. Моли
за отмяна на присъдата и постановяване на нова, с която да бъде оправдан.
Пред настоящата инстанция прокурорът от въззивната прокуратура поддържа
протеста изцяло, не споделя съображенията на съда за осъществен опит към
престъплението, а поради неправилната квалификация преценява и наказанията за
явно несправедливи. Счита жалбата на подс. П. за неоснователна, доколкото е
необоснована от доказателствата по делото.
Защитникът на подс. П. поддържа жалбата и счита, че вината на подсъдимия не
е доказана по несъмнен начин. Посочва, че изпълнителното деяние може да бъде
осъществено само чрез действие, и е било извършено от подс. Й. – дал на свид. Д.
зелената карта, в която била паричната сума. Анализира показанията на свид. Д.
в съотношение с тези на свид. П., обясненията на подс. Й. и счита, че подс. П.
с никакво свое действие не е осъществил състава на престъплението, за което е
осъден, а дори и да е казал нещо е бил само и единствено преводач. Намира, че
първоинстанционният съд не е разгледал възраженията на защитата, не е изложил
аргументи за субективната страна на извършеното от подс. П., за общността на
умисъла на двамата подсъдими. Обобщава, че е налице липса на мотиви, което е
съществено процесуално нарушение и не може да бъде санирано от въззивната
инстанция. Моли присъдата да бъде отменена и подсъдимият признат за невинен,
алтернативно – делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на
съда, а протестът да бъде оставен без уважение.
Защитникът на подс. Й. счита постановената присъда за правилна и
законосъобразна, а протестът за неоснователен.
В последната си дума подс. П. моли да бъде оправдан.
Подс. Й., редовно призован, не се явява лично пред въззивната инстанция.
Настоящият състав на въззивната
инстанция след пълна и задълбочена проверка в пределите по чл. 314 от НПК, с
оглед доказателствата по делото и
отправените възражения, счита следното:
І. По отношение възраженията за
допуснати процесуални нарушения.
1. Според защитника на подс. П. е
налице съществено процесуално нарушение, допуснато от съда при изготвянето на
мотивите към присъдата. Сочи се, че те не дават отговор на депозираните
възражения, отсъстват съображения по деятелността на подс. П. от обективна и
субективна страна, не са изложени аргументи относно общността на умисъла между
двамата подсъдими, в какво е изразена и кои доказателства я подкрепят, като
обобщено защитникът преценява, че липсват мотиви.
При изолиране на необходимото от
формална страна съдържание – с описване на обвиненията, становищата на страните
в с.з., следва да се отчете, че фактическите изводи на съда ведно с анализа на
доказателствата са в рамките на около 4 страници от мотивите, правните изводи
заемат около 3 страници, а последните две са по въпросите на наказанието. На
стр. 8 са разгледани обективните действия на подс. П., формулирани са
фактически изводи за синхронност в действията на подсъдимите – на стр. 6-7, и
правни – на стр. 8, относно прекия умисъл на подсъдимите, които според ШОС съзнавали
обществено опасния характер на извършеното деяние и всеки от тях предвиждал и
искал настъпването на общественоопасните последици.
В рамките на този обем, съдът е
разгледал отправените от защитата на подсъдимите възражения и изложил своите
съображения ясно и категорично. Не се установяват противоречия,
непоследователност и непълноти, които да възпрепятстват страните да узнаят
действителната воля на съда. Неоснователни са упреците, че мотивите не
позволяват на страните да изложат въззивните си основания и съществено засягат
упражняването на правото на защита на подс. П.. Съдът е изготвил мотивите в
съответствие с изискванията на закона и съдебната практика, коментирал е
фактите, представил е анализ на доказателствата, посочвайки кои и защо кредитира,
без да е обвързан от оценката на страните по делото по стойността на
източниците. Подробно е отразена правна аргументация, изведена самостоятелно и
независимо от тезите, както на обвинението и защитата.
Предвид характера на въззивната
проверката – като втора първа инстанция, както и извършеното допълнително
съдебно-следствено действие, съставът също дължи в настоящото решение да изложи
фактически и правни съображения.
С оглед на изложените съображения
искането за отмяна на постановената присъда на процесуално основание и връщане
на делото за ново разглеждане на първоинстанционния съд се явява необосновано и
незаконосъобразно.
ІІ. От фактическа страна.
Производството пред
първоинстанционния съд протекло по реда на диференцираната процедура по чл.371 т.1
от НПК при одобрено от съда съгласие на страните да не се изслушва вещото лице
Стоян И. Мирчев. Всички останали доказателствени средства от досъдебното
производство, включително обясненията на подс. Й., били събрани и проверени в
проведените съдебни заседания. В хода на проведеното въззивно съдебно
следствие, съставът предостави възможност на подс. П. да даде обяснения, и при
депозирания отказ, приобщи обясненията му от дъсъдебното производство.
След проверка и задълбочено
обсъждане на доказателствения материал, въззивната инстанция намери за
установени следните фактически положения:
В началото на месец август 2018г.
във връзка с търговия с животни свид. Котсас, гръцки гражданин, гостувал на
подс.П. ***. На 05.08.2018г. докато пиели кафе, по телефона на подс. П. се
обадил подс. Й., турски гражданин, по повод уговорка да търсят животни за
изкупуване. С тях тръгнал и свид. Котсас. Отпътували към с. Трем в посока
Разград по път Русе – Варна с лек автомобил „Ауди“ с рег. № LC439DA. Подсъдимият М.Й. управлявал лекия автомобил, до него на предната дясна
седалка се возел подс. Х.П., а свид. Димитриус Котсас бил на задната седалка
вдясно. Автомобилът бил със затъмнени задни стъкла и свидетелят не се виждал
отвън.
Паралелно, на 05.08.2018г. от
08,00 часа до 20,00 часа се провеждала специализирана полицейска операция по
плана на ГД “НП“ при МВР и на ОД на МВР - Шумен, за спазване правилата на
движение по пътищата на територията на Шуменска област в община Шумен, община
Хитрино и община Венец. По тази специализирана операция, преди обяд на
05.08.2018г. екип от сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – гр.Шумен в състав
свид. Д.Василев Д. – ВПД Началник сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - Шумен,
свид. П.Иванов П.– Началник на група в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР -
Шумен и свид. Илия Славов Господинов – полицейски инспектор в група „ОДПКПД“ в
сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Шумен, извършвали проверки на МПС в
централната част на с. Развигорово, общ. Хитрино, обл. Шумен.
Към 11,45 часа свид. П.П.и свид.
Илия Господинов приключвали проверка на водач и пътник в лек автомобил, като
свид. Господинов предявявал съставения фиш за нарушение. В същото време свид. Д.Д.
***, до кръстовището с ул.“Балчик“ и
разклона за с. Длъжко, в посока от път Русе – Варна към с.Трем, се
задава тъмен на цвят лек автомобил „Ауди“ с чужда регистрационна табела, в
който се движели подсъдимите, и подал сигнал със стоп-палка. Свид. Д. възприел
водача и пътника до него, представил се и поискал документите на водача за
проверка. Установил, че автомобила се управлява от турския гражданин М.Й./Mehmet Özen, роден на ***г. в гр.Газиантеп,
Р.Турция. Тъй като водачът подс. Й. не владеел български език, комуникацията му
със свид. Д. се осъществявала чрез пътуващия на предната дясна седалка подс.Х.П.,
който превеждал казаното от гл.инсп.Д. към водача подс.Й. от български на
турски език и обратно от турски на български език – казаното от подс.Й.. След
като подс. Й. представил поисканите му документи - свидетелство за управление
на МПС и свидетелство за регистрация на автомобила, свид. Д. констатирал, че
предаденото от водача Й. свидетелство за управление на МПС е стар турски
образец. Свид. Д. обяснил на водача, че за да е валидно това свидетелство за
управление на МПС на територията на Република България е необходимо да бъде
придружено с легализиран превод. Подс. Й. не представил легализиран превод на
СУМПС и след разговор между двамата подсъдими на турски език, подс. Х.П.
обяснил на свид. Д., че подс.Й. не разполага с друго свидетелство за управление
на МПС - валидно за Република България. Свид. Д. разяснил на водача подс.Й.
чрез подс.П., че за това нарушение на водача следва да му бъде съставен Акт за
установяване на административно нарушение и да се дерегистрира автомобила.
Подс. П. обяснил на свид. Д., че водачът подс. Й. е управлявал този автомобил
така из цяла Европа и никъде не са му създавали проблеми. Тогава свидетелят се
отправил към служебния автомобил, който бил спрян на разстояние 5-6 метра, за
да се консултира относно валидността в България на представеното от подс. Й.
СУМПС, с имащите повече практически опит негови колеги - свидетеля П.П.и
свидетеля Илия Господинов. Свидетелят Илия Господинов потвърдил, че представено
от подс. Й. СУМПС е стар образец и има нарушение по българския ЗДвП.
Свид. Д. се върнал при спрения от
него л.а. „Ауди“ с рег.№ LC439DA, като връщайки се видял, че подс. Й. държи в
ръцете си сгънат лист хартия. Подс. П., който седял на предната дясна седалка
казал на свид. Д.: „Тук намерихме още един документ. В него има нещо за теб“. В
този момент подс. Й., седящ на шофьорското място, подал на свид. Д. сгънатия
лист хартия. Свидетелят Д. взел с ръка подадения му сгънат документ, при което
той се разгънал леко и свид. Д. видял сгънати банкноти, като най-горната
банкнота разпознал като евро. Като видял това гл.инсп.Д., без да се отдалечава
от проверявания л.а. „Ауди“ с рег.№ LC439DA, се обърнал по име към колегите си ст.инсп. П.П.и инсп.
Илия Господинов, които още проверявали другия спрян автомобил, и ги извикал да
дойдат при него. Когато колегите му дошли при него свид. Д. им показал
документите и им казал, че водачът му е подал документ с пари. Свид. Илия
Господинов взел документите и видял, че от края в тях се показват сини
банкноти, които не успял да разпознае. Тогава Господинов подал документа заедно
с банкнотите на свид.П.П.и разпоредил на водача и пътниците да излязат от
автомобила.
Свид. Д. се обадил по телефона на
дежурния в РУ - Шумен и на място бил изпратен разследващ полицай от РУ - Шумен,
който извършил оглед на местопроизшествие. Свид. Д. предал с протокол за
доброволно предаване представените от водача подс. Й. 1 брой документ на чужд
език, наподобяващ зелена карта за застраховка, сгъната на три, в която при
разгъването били намерени 3 броя банкноти с номинал 5 евро всяка, за които
пояснил в протокола, че са му били предадени от подс.Й., докато в това време
подс.П. му казал, че има и друг документ и в него има нещо за него.
На 06.08.2018г. бил извършен
оглед на веществени доказателства на предадените от свид. Д. документ и
банкноти, при който било установено, че трите банкноти са с номинал от по пет
евро всяка и са със серийни номера VA**********, VA********** и VA**********, а документът е с бял и зелен цвят и с надпис „viac ako/standard“.
От заключението на приетата
съдебно криминалистическа техническа експертиза, се установява, че
представените за изследване 3 броя банкноти с номинал 5 евро, емисия 2013г. със
серийни номера VA**********, VA********** и VA**********, са истински.
За
нарушението на чл. 161 т. 3 от ЗДвП, допуснато от подс. Й., свид. Господинов
съставил АУАН № 436816, предявен чрез подс. П., и иззел регистрационните табели
и свидетелството за регистрация на МПС. С НП № 18-0869-001587 от 05.08.2018г.
Началник група към на ОДМВР Шумен на основание чл. 177 ал. 1 т. 2 от ЗДвП
наложил на подс. Й. глоба в размер на 100лв.
Изложената
фактическа обстановка е обоснована върху доказателствените източници –
свидетелските показания, включително приобщените от ДП, веществени и писмени
доказателства и доказателствени средства. Не са установени противоречия и
непълноти, които да осуетяват цялостната преценка върху фактите от предмета на
доказване по делото. Съвкупността от взаимнодопълващи се преки и косвени
доказателства съдът е обсъдил, проверил самостоятелно и обвързано помежду им, и
кредитирал, като е изключил частично обясненията на подсъдимите. Настоящата
инстанция не установи нарушения и съществени пропуски в процеса на събиране и
проверка на доказателствата, като подкрепя изводите на решаващия съд.
Защитата
на подс. П. твърди, че в мотивите са налице неправилно установени фактически
положения и по делото няма доказателства, свързващи неговите действия с
дадените от подс. Й. на свид. Д. банкноти. По възраженията за оценката на
източниците съставът счете следното:
1.Безспорно е, че водещо
доказателствено значение имат показанията на свид. Д.. В отсъствие на
предварително определена сила, проверката за достоверност на съдържащите се в
тях факти и доказателства обхваща собствената им стойност и взаимовръзката с
други източници.
В обективността и
безпристрастността на свид. Д. не са налице съмнения. На длъжност ВПД началник
на сектор ПП при ОДМВР – Шумен, участващ в планирана специализирана полицейска
операция за обезпечаване на обществения ред и сигурността на населението и
участниците в движението на териториите на общини Шумен, Хитрино и Венец, и за
подобряване безопасността по пътищата и ограничаване на пътнотранспортния
травматизъм, алкохол и неправоспособност. Свидетелят не познава подсъдимите, не
е надхвърлил професионалната комуникация, не е нарушил задълженията си по
провеждане на проверката.
В с.з., отдалечен около 11 месеца
от деня на случилото се, свидетелят в свободния си разказ неколкократно
заявява, че подс. П. е дал белия лист, в който са били парите, на подс. Й.,
който от своя страна го подал на свид. Д.. След прочитане на показанията му от
досъдебното производство, депозирани в същия ден, свид. Д. се придържа към тях,
а именно – че подс. П. е казал „Тука намерихме още един документ. В него има
нещо за теб.“. И тогава подс. Й. му е подал документа. Сходни са обясненията,
вписани от свидетеля в протокола за доброволно предаване на документа с трите
банкноти на разследващия полицай, и първоинстанционният съд правилно е отчел
синхронността им, като е кредитирал именно показанията от ДП.
Проверени в хронология, тези показания
са обвързани с разказите на свид. П.и Господинов – по отношение на
самостоятелността на проверката, извършвана от свид. Д. на л.а., управляван от
подсъдимия Й.; по отношение на обсъждането на валидността на представеното
свидетелство за управление; по отношение на повода за приближаването им по
настояване на свид. Д. до л.а.; по отношение на документа и опакованото му
съдържанието. Тези три гласни доказателствени средства са взаимообвързани, а
съществуващите незначителни противоречия са били отстранени в хода на съдебното
следствие до формиране на изложеното от фактическа страна.
2.Поради обективните фактори -
разстояние от 5-6м и друга служебна ангажираност, свид. П.и Господинов не са
могли да възприемат нито думите на свид. Д. след установяване на невалидното
свидетелство за регистрация, нито думите на подс. П., изречени в купето на
автомобила, насочени директно към свид. Д., нито подаването на документа от
подс. Й.. Това не ощетява доказателствено-аналитичната дейност на съда, тъй
като:
А.Свид. Д. самостоятелно
предприел и извършил проверка на документите на подс. Й. за правоспособността
му като водач на МПС и на самия автомобил. Тези документи са му били
предоставени от подс. Й.. Свидетелят установил, че СУМПС е стар образец и
обяснил, че е необходимо да има легализиран превод на български език. Чрез
съдействието за превода на подс. П. станало ясно, че водачът няма такъв
допълнителен документ. Свид. Д. обяснил, че това е нарушение и че ще бъдат
взети съответните административни мерки, включително дерегистриране на
автомобила, на което подс. Й. репликирал, че с този документ управлява и в
други държави и не е имал проблеми досега. Тогава свид. Д. отишъл да обсъди с
колегите си валидността на документа.
Този разговор е проведен между
подсъдимите и полицейския служител свид. Д., и бегло е бил възприет от свид.
Котсас. За съдържанието му обаче са налице не само преки (показанията на свид. Д.
и Котсас), но и поредица от взаимообвързани косвени доказателства, логически
следващи от факта на провеждането му. Обменената информация е дала начало на
две паралелни фактологически вериги – извън автомобила - по обсъждането на
свидетелството на подс. Й. между свид. Д. и Господинов, и в автомобила - по
консолидиране на решението на подсъдимите да се дадат пари на полицейския
служител, за да се избегнат последиците за административната отговорност за
подс. Й.. Източниците по всяка от тези две вериги:
1)За консултацията, при която
колегата му Господинов потвърдил становището, че документът не е валиден и е
налице нарушение, свид. Д. дава показания. Те се потвърждават от наблюденията и
на свид. П., извършващ проверка на друг автомобил. В с.з. свид. П.казва „Възможно
е Д. да е дошъл до нас до автомобила да ни попита дали това свидетелство е
валидно, да се консултира. Мъча се да си спомня дали се е върнал да ни попита.
Най-вероятно е било така.“. Потвърждава приобщените показания от ДП, в които на
07.08.2018г. описва : „По едно време видях, че Д. разговаря с Господинов, а
Господинов спомена нещо, СУМПС стар турски образец и, че не е валидно в Р
България. Тогава Д. се върна обратно до проверявания от него автомобил. Малко
след това ни извика по име и двамата с Господинов отидохме при него. Той се
намираше до спрения л.а. „Ауди“ до предна лява врата.“.
Следователно такъв разговор е бил
проведен и при него е било потвърдено становището на свид. Д. за допуснатото
нарушение от страна на подс. Й..
2)Узнатото от полицейския
служител, че документът не е редовен, че автомобилът ще бъде дерегистриран,
мотивирало подсъдимите да преодолеят тези проблеми като му дадат пари.
Действително, в сферата на
предположенията би било да се допуска как е протекъл процесът по обсъждане на
решението да се постъпи по този начин и по набавяне на необходимите средства.
Подобен подход в наказателното производство е неприложим. От друга страна, при
анализиране на синхронните действия между подсъдимите след извикването от подс.
П. на свид. Д., внимателно първоинстанционният съд е извел заключението, че за
времето на отдалечаване на свид. Д., в автомобила между двамата подсъдими е
протекла комуникация, в резултат на която и двамата са били наясно, че в
сгънатата зелена карта, държана от подс. Й., са били поставени 3 бр. банкноти
от по пет евро – общо 15 евро. В подходящ по размери „допълнително намерен“
документ, под благовидна външна форма, на свид. Д. били предадени определените
пари.
Насрещни аргументи – за решение,
взето еднолично от подс. Й., се съдържат в обясненията на подсъдимите,
депозирани на ДП, и приобщени в съдебната фаза. Видно е обаче, че тези
обяснения са нелогични, вътрешно противоречиви и изолирани при проверка спрямо
останалите доказателства:
На първо място, подсъдимите
твърдят, че подс. П. е бил извън автомобила, когато подс. Й. е „приготвил“
документа. Но съпоставката на обясненията им установява, че според подс. П. -
той е излязъл от л.а. докато свид. Д. бил до автомобила, а според подс. Й. –
излязъл след като полицаят се отдалечил. Показанията на свидетелите полицейски
служители не подкрепят излизането на който и да е от автомобила преди даването
на парите. Съществено в случая е и съобщеното от свид. Котсас в ДП, на
05.08.2018г., приобщено в с.з. – „Спря ни един полицай. Аз седях зад Х.. Взеха
да ни проверяват документите. Турчина си даде някакви документи. В един момент
доколкото разбрах документите на турчина били фалшиви, но кои точно не знам. Не
знам да чета и на турски език. Останахме
там вътре в колата.“ – следователно и според спътника им – подс. П. не е
излизал от автомобила докато не са дошли двамата полицаи с униформи и жълти
жилетки. Свид. Котсас е седял зад него и е имал видимост към фигурата му. За
разлика от становището на първоинстанционния съд, че гръцкият гражданин е спял
на задната седалка, настоящият състав счита, че с оглед собственото съдържание
на показанията му – той е възприел спирането за проверка, узнал е, че има
проблем с документите на водача, проследил е случващото се до извеждането им от
автомобила. При съобразяване на данните, че подсъдимите са говорели и на турски
език, който свид. Котсас не разбира, съставът счете, че в показанията си
свидетелят е бил максимално добросъвестен.
На следващо място, повод за
предоставяне на този документ е нямало – никой не го е изисквал за нуждите на
конкретната проверка. Сертификатът "Зелена карта" е признат в
държавите, членуващи в системата "Зелена карта", като документ, който
удостоверява, че носителят му притежава валидна застраховка Гражданска
отговорност, покриваща минималните задължителни лимити на отговорност към трети
лица, изисквани от закона в посетената страна. Сертификатът покрива
отговорността на водача на моторното превозно средство в трета държава в
случай, че той виновно причини имуществени и/или неимуществени вреди на трети
лица. „Зелена карта” се издава заедно с полицата по застраховка
"Гражданска отговорност на автомобилистите" без допълнителна премия
или друго плащане от ползвателя на застрахователни услуги. Подс. Й. не е
заплащал гражданската отговорност, тъй като това е сторил Nagip Saduli, посочен в сертификата като
собственик и ползвател на автомобила със словашка регистрация. Следователно, парите не са били във формуляра от
времето на плащането на застраховката и обясненията на подсъдимите, че „може би
са останали там отпреди“, са неверни, опровергаващо и становището на защитника
на подс. Й., адв. Т., изразено при пренията пред въззивната инстанция.
При управлението на автомобила,
собственост на негов познат македонски гражданин, през територията на различни
държави и летния сезон, подс. Й. неубедително твърди, че на сенника трайно са
били поставени зелената карта и трите банкноти, за заплащане на гранични такси,
затрудняващо ползването по предназначение този елемент от интериора на
автомобила.
Извън неуместното място на
съхранение на документи и пари, съсредоточаване при изследване на доказателствата
е дължимо относно самото им групиране и предаване на свид. Д.. Объркани и
нелогични са обясненията на подс. Й. за причината да постави в сертификата
трите банкноти: „По принцип не зная защо го направих, тъй като всичко ми е
изрядно. В последствие разбрах обаче, че с тази шофьорска книжка без легален
превод нямам право да управлявам в България. Но това го разбрах после, след като бях сложил парите.“. В тази
част подсъдимият обяснява, че е предал парите на полицейския служител преди да
е знаел, че е допуснал нарушение. В разрез с убеждението, че всичко му е
изрядно и че не е бил уведомен за допуснато нарушение, са следващите обяснения:
„Предположих, че ако ще има някаква
глоба, тя ще е малка и тези пари
ще стигнат.“. Така, от една страна, подс. Й. бил сигурен, че не е допуснал
нарушение, но заедно с това и че ще има малка глоба, и то в евро, като
изпреварил налагането й. Подобни твърдения са взаимноизключващи се, крайно
неубедителни и изразяващи единствено личната защита на обвиненото лице, поради
което нямат доказателствено значение.
Съдът счете, че в тази част –
относно напускането на автомобила от подс. П. и подготовката на документа с
парите без негово знание, обясненията на двамата подсъдими не следва да бъдат
кредитирани.
С оглед на показанията на свид. Д.,
П., Котсас, съставът установи, че двамата подсъдими са знаели, че е допуснато
нарушение, че ще бъдат предприети сериозни мерки, съставляващо силен мотив да
се предприеме нещо за преодоляване на проблемите. Двамата са били в купето на
автомобила към момента на групирането на четирите обекта в един общ „пакет“.
Поради размерите, материалните характеристики, начинът на поставянето на парите
в документа и неговото сгъване – и двамата подсъдими, седящи един до друг в
предната част на автомобила, са били еднакво добре запознати какво има в него и
какво е предназначението му.
Б. Защитникът на подс. П. се
позовава на показания на свид. П.пред първоинстанционния съд, че Д.Д. му
заявил, че водачът на автомобила, т.е. подс. Й. му е казал тук има нещо за теб,
за да избегне проверката, което било възможно защото свид. Д. знаел турски
език. Този извод е напълно необоснован:
В протокола от с.з. от
20.06.2019г. са записани следните показания на свид. П.: „Автомобилът беше
дерегистриран съгласно ЗДвП и след като ми подадоха тези документи се обадихме
да дойде на място група, че т.е. водачът е казал, че „Ето има за Вас нещо“,
т.е. да избегне проверката.“, а след това и „Д. ни извика, което заявих и преди
малко, явно водачът е целял да бъде избегната проверката или че е знаел, че не
притежава свидетелство и са дали,
мисля че точните думи „Тук има нещо за Вас“. Нещо такова ми беше казано от
Дерин Д.. На него дали водачът или
пътникът до него му го е казал – не знам…“. В поддържаните от свид. П.показания
от ДП – отсъства изявление по този факт – кой е казал на свид. Д. въпросната
реплика. С оглед на изложеното свид. П.не е дал показания, каквито защитникът
обсъжда.
Директен контакт между подс. Й. и
свид. Д. на турски език не е имало. Извън предположенията – знае ли свидетелят
турски език и в каква степен, нито подс. Й., нито подс. П., нито свид. Д.
твърдят подобен факт. Чрез гласните доказателствени средства е безпротиворечиво
установено, че със свид. Д. е разговарял само подс. П. и то на български език.
3. Фактите и обстоятелствата,
свързани с предаването на документа, в който са били поставени парите, от подс.
П. на свид. Д. са сред безспорно установените по делото.
Активно се възразява, обаче,
срещу твърденията на свидетеля, че репликата „Тук намерихме още един документ.
В него има нещо за теб.“ е произнесена от подс. П., а дори и да е била – той
бил само преводач.
С оглед преценката за
неутралността на свид. Д., взаимообвързаността на неговите показания с
останалите доказателства, и невъзможността подс. Й. да обяви на български език
какво предава, съставът счита, че и в тази част следва да кредитира твърденията
на полицейския служител. Репликата е била произнесена от подс. П., който в този
случай не е имал само функцията на преводач. След като е видял какво е
поставено в сертификата „зелена карта“, държан от подс. Й., подс. П. е извикал
свидетелят да дойде отново до колата и е заявил какво му се дава.
Общността на решението, взето от
двамата подсъдими, е разкрита с множественото число на глагола „намерихме“.
Сертификатът „Зелена карта“ е бил
ползван като опаковка на банкнотите, поради това и не е конкретизирано какъв е
допълнително „намереният документ“.
Подсъдимият П. е възприел процеса
по поставяне на парите в сертификата, знаел е какво е предназначението им,
затова е формулирал второто изречение адресирано към свидетеля – „В него има
нещо за теб“. Така обективно е изразил собственото си приемане на факта, че се
дават пари, за да се избегне отговорността на подс. Й., и е насочил вниманието
на служителя към съдържанието на „документа“.
Тази словесна формулировка от
подс. П. е съпътствала, допълвала и пояснила фактическото предаване на
документа с парите в него от подс. Й. на свид. Д.. Извършеното от двамата
подсъдими било с цел свидетелят да приеме дадените от тях банкноти и да ги
пусне да продължат. Всеки от тях е дал своя принос за постигане на убеждаването
на свид. Д., съзнавайки извършеното от другия. Предаването на парите, прикрити
в сгънатия документ, е било насочено лично към свид. Д.. За да се постигне
очакваната конфиденциалност от страна на полицейския служител, е бил поставен и
словесният акцент към вниманието му – това в документа е само за него. Простото
фактическо предаване от подс. Й. не е било достатъчно, тъй като полицейският
служител не би бил предупреден, че в сгънатия на три сертификат е поставено
„нещо“, адресирано към него. В отсъствие на разяснението от подс. П., свид. Д.
би могъл да разгъне документа пред колегите си, като осуети по този начин
идеята на подсъдимите за безпроблемно приключване на проверката. Затова думите
на подс. П. и действията на подс. Й. не могат да бъдат разглеждани
самостоятелно и без връзка помежду им, те са имали обща мотивация и насока,
отчетено и от адресата на предаденото свид. Д..
С оглед изложените съображения
съставът отхвърли възраженията от фактическа страна, депозирани от защитата на
подс. П..
Проверката установи, че изводите
на първоинстанционния съд за хронологията в действията на подсъдимите са
подробни, последователни и обосновани от анализа на относимите и достоверни
доказателства. Допълненията от настоящата инстанция само утвърждават наличието
на стабилна фактическа основа, по която да бъдат формирани съответни правни
изводи.
ІІІ. От правна страна.
В съответствие с релевантните по
делото доказателства Окръжният съд признал за виновни подсъдимите в това че, на
05.08.2018г. в с.Развигорово, общ.Хитрино,
обл.Шумен, в съучастие като съизвършители, при извършване на полицейска
проверка, направили опит да дадат 3 бр. банкноти с
номинал 5 евро
всяка (общо 15 евро)
на длъжностно лице–гл. инспектор Д.Д., ВПД началник
сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР - Шумен, за да
не извърши действие по
служба - съставяне
на акт за установяване на
административно нарушение по
ЗДвП, против М.Й., за управление на
МПС - л.а. „Ауди” с рег.№ LC 439 DA, със СУМПС стар турски образец, без да е придружено от легализиран превод на български език (чл.161 т. 3 от ЗДвП), като деянието е останало
недовършено по независещи от тях причини, като приел, че с действията си всеки
от подсъдимите осъществил от обективна и субективна страна признаците на състав
на престъпление, наказуемо по чл.304 ал. 1 предл. трето от НК вр. чл. 20 ал. 2 от НК вр. чл.18 ал.1
от НК. Съдът
постановил оправдаването на подсъдимите по обвинението им за довършено
престъпление.
В
мотивите на разглежданата присъда, съдът изложил своите съображения по
съответстващата на фактическата основа правна оценка по чл. 304 а от НК, която
не е била приложена в хода на досъдебното производство. В рамките на
съществуващото обвинение по основния състав съдът е разгледал съществените
елементи на престъплението и приел, че длъжностното лице Д.Д., макар да е поел
с ръце предмета на подкупа – 3 бр. банкноти не е имал намерение да го приеме,
затова до сделка не се е стигнало, респективно престъплението е останало
недовършено. Съдът намерил, че е налице довършен опит към подкуп. В мотивите са
обсъдени обективните и субективни признаци, осъществени от всеки от
подсъдимите, общността на умисъла, длъжностното качество на свид. Д..
Срещу
правните изводи на съда се съдържат оплаквания и в протеста, с искане за
преоценка на извода за довършеността на деянието, и във въззивната жалба на
подс. П., който счита че правилното приложение на материалния закон налага да
бъде признат за невинен и оправдан за деянието.
Аргументите на страните бяха
обсъдени от състава, както следва:
1.По отношение на деянието,
осъществено от двамата подсъдими, първоинстанционният съд приел, че е останало
недовършено, в стадия на довършен опит по чл. 304 ал. 1 от НК, тъй като свид. Д.
не приел дадените пари, макар, че от подсъдимите било направено всичко,
зависещо от тях, те да бъдат получени. Според прокурора, преквалификацията не
намира опора в доказателствата по делото от обективна и субективна страна.
Подсъдимите са обвинени и признати за виновен да
са осъществили класическата форма на изпълнителното деяние по чл. 304 ал.
1 от НК, че са “дали”
парична сума в размер на 15 евро на полицейския служител свид. Д.. Основният
въпрос от значение за довършеността на деянието е дали са настъпили
общественоопасните му последици, или то е останало във фазата на довършен опит.
Анализирайки родовия обект по гл. VІІІ на НК, посочен в заглавието й, ведно с инкриминираните
в раздел ІV „Подкуп”
деяния, съставът счита, че непосредствен обект на подкупа са обществените
отношения свързани с правилното и законосъобразно упражняване дейността на
държавните органи и обществените организации, безкористното и независимо изпълнение
на служебните задължения, охраняването на авторитета на държавните органи и
доверието на гражданите в тях. Увреждането и засягането на създадените от
законите гаранции за защита на обекта, би могло да настъпи чрез съставомерно
поведение от страна на длъжностното лице и/или недлъжностно лице и в зависимост
от това биха били реализирани различни общественоопасни последици.
В частност, при активният подкуп, субектът използва, в спецификите на всяка
от трите форми на изпълнителното деяние, конкретния дар или облага, за да
мотивира длъжностното лице към поведение в разрез с дължимото в обема на
компетентността му. Когато деецът „дава” предмета на подкупа, то е необходимо
той да премине във фактическа власт на адресата. Усилията по корумпиране са
резултатни, като в този случай резултатът настъпва в момента, в който в правния
мир се осъществи преминаване на облагата от имуществената сфера на дееца в
обективно държане от адресата.
Според настоящия състав, в отсъствие на задължителна съдебна практика
/доколкото процедурата по ТР 1/2019г. ОСНК на ВКС на РБ не е приключила/,
претендирането на субективно „приемане” на облагата от длъжностното лице –
адресат на активния подкуп, би довело до осъществяване на формата на
изпълнително деяние „приеме облага” по чл. 301 ал. 1 от НК и би превърнало
адресата в деец на самостоятелно престъпление – „пасивен подкуп“.
Наказуеми по чл. 304 ал. 1 от НК са действията на субект, предприети
едностранно, за въздействие върху адресата чрез определена облага, за постигане
на желано от субекта неправомерно поведение на адресата. Затова и при форма на
деянието „даде”, с предаването на облагата в обективна фактическа власт на
длъжностното лице общественоопасните последици настъпват в пълен обем и
деянието е довършено.
С оглед на изложеното и виждането на първоинстанционния съд, че деянието на
подсъдимите е останало във фазата на опита не се споделя. Съставът съобрази
възприетото и в Решение №107/29.02.2012г., на ВКС, ІІ н.о.; Решение № 262 по
ВНОХД № 492/2014г. на САС; Решение по ВНОХД № 183/2014 г. на ВАпС;
Решение по ВНОХД № 200/2015 г. на ВАпС; Решение по ВНОХД № 317/2015г. на ВАпС; Решение №339/08.01.2016г., на ВКС,
ІІ н.о.; Решение № 25 по ВНОХД № 276/2016г. на БАС и др.
2.Различен е въпросът за оценката на стореното от подсъдимите, която свид. Д.
е направил при възприемане на съдържанието на дадения му сгънат документ –
трите банкноти. Свидетелят напълно е осъзнал смисъла на действията на
подсъдимите, ясно е разграничил кое е очакваното от тях негово бездействие по
служба. Съображенията в този смисъл:
В конкретния случай, подс. П. е извикал свид. Д. и при идването му до
колата е обявил, че са намерили още един документ, в който има нещо за него.
Тогава подс. Й. е дал държания от него документ „Зелена карта“, в която били
банкнотите. Подсъдимите целели по този начин да променят благоприятно
имущественото положение на свид. Д., срещу което той да не състави официалните
документи по санкциониране на нарушението на правилата за движение. Подчертано
словесно било, че поставеното в документа е за него.
С думи и конклудентни действия подсъдимите несъмнено са демонстрирали
ясното си решение да дадат пари на полицейския служител, за да бъде избегнато
административно санкциониране. Чувайки думите на подс. П. и вземайки
първосигнално допълнителния документ от подс. Й., свид. Д. е видял през процепа
на сгънатите краища съдържанието и веднага е осъзнал смисъла на случващото се.
Между подсъдимите и свидетеля е възникнала взаимна връзка, при която
подсъдимите са формирали в съзнанието на длъжностното лице представа че му се
дава парична сума и за какво бъдещо негово поведение, в случая бездействие, се
дава облагата. /по арг. на Решение № 354/30.10.2009г. на ВКС, І н.о./.
Поведение, в съответствие с очакваното от подсъдимите, свидетелят не е
предприел, но то не е елемент на състава по чл. 304 ал. 1 от НК.
С оглед изложените аргументи и
при съобразяване с трайната съдебна практика по приложението на материалния
закон в сходни по предмет наказателни производства, съставът на въззивната
инстанция счете, че протестът е основателен.
Налице е основание за прилагане
на закон за същото наказуемо престъпление, като се приеме, че деянието на
подсъдимите е довършено и се отмени приложението на чл. 18 ал. 1 от НК.
Изменението на присъдата следва да бъде извършено с решение, независимо, че в
протеста и становището на прокурора от въззивната прокуратура се иска
постановяване на нова присъда. Не са налице основания по чл. 336 от НПК, тъй
като не се касае за прилагане на закон за по-тежко наказуемо престъпление,
доколкото по чл. 18 ал. 2 от НК и опитът, и довършеното деяние имат същата
наказуемост. Не се касае и за осъждане на оправдан подсъдими – тъй като
подсъдимите са били признати за виновни в извършване на престъплението (като
според ШОС не са настъпили само общественоопасните му последици). Съставът
съобрази и Решение № 504 от 9.12.2011 г. на ВКС по н. д. № 2510/2011 г., II н. о., според което въззивният съд не следва да обявява нова
присъда :“… когато изменя някаква част от присъда, било относно вида и размера на
наказанието, било относно правната
квалификация, както е в настоящия случай.“; Определение №
281 от 15.07.2015 г. на ВКС по н. д. № 669/2015 г., I н. о., „с новата присъда въззивният съд решава по нов, различен начин основните
въпроси на процеса - тези за вината и отговорността.“; Решение № 293
от 21.12.2017 г. на ВКС по н. д. № 1092/2017 г., НК, I н. о.: „Частичното оправдаване или осъждане
на подсъдимия за част от деянията не
представлява цялостно пререшаване на въпросите по чл. 301, ал. 1, т. 1-2
вр. чл. 32, ал. 1, т. 1 от НПК. Визираните в съдебния акт разпоредби на чл.
336, ал. 1, т. 2 и т. 3 от НПК намират приложение само ако следва се да осъди
оправдан подсъдим или да се оправдае изцяло осъден подсъдим по обвинение за
престъпления, а не за деяния, т. е. необходимо е да има цялостна пререшаване на
въпросите за вината и отговорността. В настоящия случай, тъй като се касае за
едно престъпление, осъждането или
оправдаването на подсъдимия за част от
деянията, за които е съответно оправдан или осъден от първоинстанционния съд, представлява изменение на
първоинстанционната присъда по смисъла на чл. 337, ал. 1, т. 2 предл. 1 от НПК.“.
2.На установената по делото фактическа основа напълно необосновано се явява
възражението на защитата, че материалният закон не е бил правилно приложен
спрямо подс. П..
Съставът изложи подробните си
съображения от фактическа страна, като очертават единствената правна оценка на
извършеното от всеки от подсъдимите като деяние по чл. 304 ал. 1 предл. 3 вр.
чл. 20 ал. 2 от НК, и не счита за необходимо да ги преповтаря.
ІV. Относно наложените на
подсъдимите наказания.
Възраженията по
протеста срещу справедливостта на наложените с присъдата наказания са
декларативни. Конкретни аргументи не бяха доразвити и от представителя на
въззивната прокуратура. Искането за увеличаване на наказанията е необосновано
по следните съображения:
Проверката на
присъдата в тази част установи правилно прилагане на принципите на
законосъобразност и индивидуализация на наказанието.
Оценъчната дейност на съда по
посока търсенето на справедливо и съответно на извършеното от всеки от двамата
подсъдими престъпление наказание, е обхванала преценката на степента на
обществена опасност на деянието и дейците, подбудите, наличието само на
смекчаващи отговорността на подсъдимите обстоятелства, а по отношение на подс. П.
и изключително такова.
Действително деянието е с висока
степен на обществена опасност, но съпоставката му спрямо други от същия вид,
съпровождащи проверки от полицейските служители по допуснати от водачи
административни нарушения на правилата по ЗДвП, установява по-ниската
интензивност на престъпната проява. Не са настъпили несъставомерни престъпни
последици. Незабавно са взети адекватни административни мерки по санкциониране
на самото допуснато от подс. П. нарушение.
Съставът счита,
че индивидуализацията на наказанията за всеки от двамата подсъдими е била
правилно проведена от първоинстанционния съд. Съвкупността
от санкции, около минималните размери, при минимален изпитателен срок по чл. 66
ал. 1 от НК за основното, спрямо подс. Й. е в съответствие с изискванията по
чл. 57 ал. 2 от НК, а приложението на чл. 55 от НК е израз на обосновано
снизхождение спрямо подс. П. и неналагане на кумулативното наказание, като при
отчитане и на относителния му дял при осъществяване на деянието необходимо и
достатъчно за постигане на целите по чл. 36 от НК се явява понасянето на
минималния комплекс от задължителни пробационни мерки, като заменено наказание
с оглед несъответността на предвиденото в специалната норма.
Предвид изложените съображения
настоящият състав на съда намира, че определените и наложени с присъдата
наказания спрямо подсъдимите не са явно несправедливи като вид, размер и начин
на понасяне. Всяко от тях е израз на обмислен баланс с оглед целите на
индивидуалната и обща превенции, като би довело до постигане на убедителни
положителни промени в личността на подсъдимите и до
предупредително-превъзпитателно въздействие спрямо обществото.
Преценката на ШОС, формулирана в останалите
диспозитиви на присъдата е законосъобразна и безспорна.
При служебната проверка на присъдата не се
установиха основания за отменяване или изменяване.
По изложените съображения и
на основание чл. 337 ал. 1 т. 2 предл. 1 от НПК и чл. 338 от НПК, въззивният
съд
р е ш и :
ИЗМЕНЯ присъда № 18 на Окръжен съд гр. Шумен по НОХД № 155/2019 г., постановена на 02.09.2019 г., като ПРИЛАГА
ЗАКОН ЗА СЪЩОТО НАКАЗУЕМО ПРЕСТЪПЛЕНИЕ и
ПРИЕМА, че извършеното от подс. М.Й. и Х.Б.П. деяние по чл.
304 ал. 1 предл. 3 вр. чл. 20 ал. 2 от НК е довършено престъпление, и
ОТМЕНЯ
приложението на чл. 18 ал. 1 от НК.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата част.
Решението подлежи на обжалване в петнадесетдневен срок от
връчването на съобщението за изготвянето му по чл. 340 ал. 2 от НПК по реда на
глава ХХІІІ от НПК пред ВКС на Р България.
председател
: членове :