Р
Е Ш Е Н И Е
№
935/16.12.2021г.
гр.
Пазарджик,
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен
съд Пазарджик, VІ състав, в открито съдебно заседание на втори декември, две
хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТИНА ЮРУКОВА
при
секретаря Тодорка Стойнова, като разгледа докладваното от съдия Юрукова адм.
дело № 1025 по описа на съда за 2021 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, във връзка
с чл. 172, ал. 5 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/.
Образувано
е по жалба на А.З.Н., с ЕГН **********, с адрес ***, представляван от адвокат У.,
против Заповед № 21-0310-000059/17.07.2021г. на полицейски инспектор към ОДМВР
Пазарджик, група ОДЧ Пазарджик. С жалбата се твърди, че обжалваният
административен акт е издаден от некомпетентен орган, при съществено нарушение
на процедурата по установяване на нарушението, липсват мотиви. Оспорва се фактическата обстановка. Развиват се доводи
за липса на материалноправните предпоставки за издаването й. Прави се искане за
отмяна на заповедта като незаконосъобразна. Претендира се присъждане на
направените по делото разноски. Жалбоподателят се представлява от надлежно
упълномощен процесуален представител – адвокат У., който поддържа се жалбата, представя
писмена защита.
Ответната
страна - полицейски инспектор към ОДМВР Пазарджик, група ОДЧ Пазарджик, чрез
надлежно упълномощен процесуален представител – юрк. П., ангажира писмено становище
по жалбата, като оспорва същата и аргументира законосъобразност на процесната
заповед. Представя административната преписка по издаването й.
Съдът
намира жалбата за допустима, като подадена от надлежна страна, срещу
административен акт, подлежащ на съдебен контрол, и в законоустановения срок по
чл. 149, ал. 1 от АПК, във връзка с чл. 172, ал. 5 от ЗДвП, указан от
административния орган в оспорения акт. Заповедта е връчена на жалбоподателя Н.
лично срещу подпис на 17.08.2021 година /л. 25/, а жалбата срещу заповедта е подадена
на 31.08.2021 г. чрез куриер, за което е представена Товарителница *********.
След
съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, на доводите и
възраженията на страните, и като извърши служебна проверка за законосъобразност
по реда чл. 168, ал. 1, във връзка с чл. 146 от АПК, съдът приема за установено
следното от фактическа и правна страна:
С
оспорената Заповед № 21-0310-000059/17.07.2021г. на полицейски инспектор към
ОДМВР Пазарджик, група ОДЧ Пазарджик, на жалбоподателя А.З.Н. на основание чл.
171, т. 1, б. "б" от ЗДвП е наложена следната принудителна
административна мярка: временно отнемане на свидетелството за управление на
моторно превозно средство до решаване на въпроса за отговорността, но не повече
от 18 месеца. В мотивите на заповедта е посочено, че на 17.07.2021 година около
06:35 часа в с. Попинци, на ул. "Георги Димитров" като водач на лек
автомобил, подробно описан в заповедта, собственост на жалбоподателя, управлява
л.а. като извършва следното нарушение: отказва да му бъде извършена проверка с
техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и не е
изпълнил предписание за изследване с доказателствен анализатор и за медицинско
изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за
установяване на концентрацията на алкохол в кръвта; издаден е талон за
медицинско изследване № 0059661. Предвид изложеното по-горе е прието, че А.Н.
извършва нарушение на чл. 174, ал. 3, предл. 1 от ЗДвП.
Принудителната
административна мярка по своя характер е вид административна принуда, за
прилагането на която е предвиден процесуален ред, различен от реда за търсене
на административнонаказателнонаказателна отговорност.
По
смисъла на чл. 171 от ЗДвП принудителните административни мерки се налагат за
осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на
административните нарушения по този закон, поради което те са от вида на
преустановяващите ПАМ. Волеизявлението за прилагането на ПАМ се обективира в
заповед, която има характер на индивидуален административен акт по смисъла на
чл. 21, ал. 1 от АПК и се издава по реда на Глава пета, Раздел втори от АПК.
Предпоставка за издаването на заповед с правно основание по различните състави
на чл. 171 от ЗДвП е извършено от водача или собственика на МПС съответно на
хипотезата на правната норма административно нарушение, което се установява с
акт за административно нарушение /АУАН/, съставен от компетентните длъжностни
лица. Съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП АУАН се ползва с доказателствена сила до
доказване на противното, поради което доказателствената тежест за установяване
на фактическа обстановка, различна от тази по АУАН, лежи върху жалбоподателя
срещу заповедта за прилагане на ПАМ.
За
установяване на нарушението, извършено от жалбоподателя А.З.Н., е съставен АУАН
серия АA № 782737 от 17.07.2021 г. /л. 23/, в който е описана фактическа
обстановка, идентична с тази от оспорената заповед, а като нарушена е посочена
разпоредбата на чл. 174, ал. 3, предл. 1 от ЗДвП. Описаните в АУАН фактически
обстоятелства за извършено административно нарушение по ЗДвП съставляват
едновременно и фактически обстоятелства за издаване на обжалваната заповед. В
този смисъл АУАН безспорно е част от административната преписка по издаване на
заповедта за прилагане на ПАМ и съдържа фактическите обстоятелства на акта по
смисъла на чл. 59, ал. 2, т. 4, предл. 1 от АПК, които не са оборени по
надлежния ред в хода на производството пред настоящата инстанция.
В
хипотезата на чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП може да се приложи ПАМ
"временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно
средство" на водач, който откаже да бъде проверен с техническо средство
или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби
за химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване - до
решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца; Нормата
съдържа основания за прилагането на ПАМ, които са алтернативно и кумулативно
дадени, като в оспорената пред настоящата съдебна инстанция заповед те са ясно
посочени, а именно извършен отказ за проверка с техническо средство и не е
изпълнил предписание за медицинско изследване.
По
аргумент от разпоредбата на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП принудителните
административни мерки, вкл. и такива от вида на процесната, се прилагат с
мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон,
съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица.
Контролът по спазване на правилата за движение и на изискванията, определени в
закона и издадените въз основа на него нормативни актове, се осъществяват от
съответните служби по тази глава, съгласно чл. 170, ал. 1 от ЗДвП. Със Заповед
№ 312з-74 от 18.01.2017 г. на Директора на ОДМВР - Пазарджик, във връзка със
Заповед № 8121з-48/16.01.2015г. на министъра на вътрешните работи, е делегирана
компетентност на органа, издал оспорената заповед, поради което и същата се
приема за издадена от компетентен орган. Издателят на оспорената пред съда
заповед е от компетентните длъжностни лица, които са определени да издават
заповеди за прилагане на принудителни административни мерки по ЗДвП и в
частност на основание чл. 171, т. 1, б. "б".
Заповедта
за налагане на ПАМ е издадена в писмена форма и съдържа всички законово
изискуеми реквизити. Правното основание за налагане на принудителната
административна мярка е чл. 171, т. 1, б.б. от ЗДвП, конкретно - отказ да бъде
проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен
анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично
лабораторно изследване.
Неоснователни
са твърденията за процесуални нарушения при издаването й, съответно неспазване
на реда по чл. 6 от Наредба № 1/19.07.2017г. Съгласно чл.6, ал. 6 от Наредба №
1 от 19 юли 2017 г. за реда за установяване употребата на алкохол и/или
наркотични вещества или техни аналози контролният орган връчва на лицето срещу
подпис талона за изследване, като вписва: 1. мястото, където да се извърши
установяването; 2. срока на явяването - до 45 минути, когато нарушението е
извършено на територията на населеното място, в което се намира мястото за
установяване с доказателствен анализатор или за извършване на медицинско
изследване и за вземането на кръв и урина за химическо или
химико-токсикологично лабораторно изследване, и до 120 минути - в останалите
случаи. Нормата на ал. 7 предвижда, че крайният срок за явяване на лицето се
определя от контролния орган в зависимост от отдалечеността на мястото за
извършване на установяване с доказателствен анализатор или на медицинско изследване
и вземане на биологични проби за химическо или химико-токсикологично
лабораторно изследване и възможността за ползване на обществен или друг превоз
за отиване до него. При заявен отказ от Н. да му бъде извършена проверка с техническото
средство, актосъставителят е процедирал съобразно закона и е дал възможност за
извършване на медицинско лабораторно изследване, от която възможност А.Н. не се
е възползвал. Издаден е Талон за медицинско изследване № 0059661. По делото не
се представиха доказателства от страна на жалбоподателя, който следва да докаже
благоприятен за него факт, да е извършил медицинско изследване.
Предпоставка,
обвързваща административния орган да издаде заповед с правно основание по
различните състави на чл. 171 от ЗДвП, е извършено от правоспособен водача на
МПС административно нарушение, съответно на хипотезата на правната норма, което
се установява с акт за административно нарушение (АУАН), съставен от
компетентните длъжностни лица. Съгласно чл. 189, ал.2 от ЗДвП АУАН се ползва с
доказателствена сила до доказване на противното. Съдът счита, че в хода на
съдебното производство жалбоподателят не опроверга констатациите на
административния орган в АУАН. Съдът намира за доказана фактическата
обстановка, установена с акт за установяване на административно нарушение АУАН
серия АA № № 782737 от 17.07.2021 г. Безспорно са възникнали материалноправните
предпоставки за налагане на принудителна административна мярка /ПАМ/ по чл.
171, т. 1, б. "б" от ЗДвП. Касае се за административна принуда,
предвидена в специален закон, с оглед спецификата на регулираните от него
обществени отношения, която се прилага при изрично предвидени условия. След
като те са налице, правилно административният орган е приложил принудителната
мярка.
Целта
на ПАМ е да осигури безопасността на движението, да преустанови административно
нарушение и създаде обективни възможности за безопасно движение от всички
участници, което в случая е съобразено точно от административния орган.
Процесната
Заповед № 21-0310-000059/17.07.2021г. на полицейски инспектор към ОДМВР
Пазарджик, група ОДЧ Пазарджик, е издадена от компетентен орган, в предвидената
от закона /чл. 172, ал. 1 от ЗДвП/ писмена форма, при спазване на
административнопроизводствените правила и материалноправните разпоредби, както
и в съответствие с целта на закона.
С
оглед изхода на делото направеното искане от процесуалния представител на
ответника по жалбата юрисконсулт П. за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение е основателно, поради което жалбоподателят следва да заплати на
ОДМВР Пазарджик съдебни разноски в размер на 100 /сто/ лева.
Водим
от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. последно от АПК, Административен
съд Пазарджик, VІ състав
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
оспорването на А.З.Н., с ЕГН **********, с адрес ***, против Заповед №
21-0310-000059/17.07.2021г. на полицейски инспектор към ОДМВР Пазарджик, група
ОДЧ Пазарджик.
ОСЪЖДА
А.З.Н., с ЕГН **********, с адрес *** да заплати на Областна дирекция на
министерство на вътрешните работи Пазарджик, съдебни разноски в размер на
100(сто) лева.
Решението
не подлежи на обжалване на основание чл. 172, ал. 5, изр. 2 от ЗДвП.
СЪДИЯ: /П/