РЕШЕНИЕ
№ 412
гр. Пловдив, 12.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVII СЪСТАВ, в публично заседание
на десети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Таня Б. Георгиева
при участието на секретаря Милена Анг. Левашка Августинова
като разгледа докладваното от Таня Б. Георгиева Търговско дело №
20225300900080 по описа за 2022 година
Предявени са обективно съединени искове с правна квалификация
чл.55, ал.1, пр.първо ЗЗД и чл.86 ЗЗД.
Ищецът “БАМЕКС МЕТАЛ БГ“ ЕООД с ЕИК ********* със седалище
и адрес на управление гр.Пловдив, бул.Асеновградско шосе № 2,
представлявано от управителя Т.Г.Г., чрез процесуалния представител адв.С.
Т. от АК-Пловдив, е предявил искове против „ЕВН ТРЕЙДИНГ САУТ ИЙСТ
ЮРЪП“ ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.София, район Средец, бул.Цар Освободител № 14, ет.3, за заплащане на
сумата от 176 033,85 лв., представляваща заплатена без правно основание
такса пренос през електроразпределителна мрежа за периода м.декември 2016
г.- юли 2020 г. , както и на сумата от 18 581,35 лв. обезщетение за забава за
периода 26.01.2021 г.- 09.02.2022 г., ведно със законната лихва върху
главницата от подаване на исковата молба до окончателното изплащане на
сумата.
Твърди се в исковата молба, че считано от 28.01.2015 г. страните били в
договорни правоотношения по продажба на електрическа енергия, като с
последно подписаните на 13.06.2017 г., 08.08.2019 г. и 05.08.2020 г. договори
1
били уредени отношенията им и по предоставяне от ответното дружество на
допълнителни услуги- отговорност за балансиране, прогноза на
потреблението и плащане на дължимите към мрежовия оператор мрежови
услуги. По силата на тези договори заплащането на мрежовите услуги, които
ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ / сега
ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ/ твърди, че предоставяло на ищеца за
обекти „достъп до мрежата“ и „пренос на електрическа енергия“, се правело в
полза на ответното дружество „ЕВН ТРЕЙДИНГ САУТ ИЙСТ ЮРЪП“ ЕАД.
В периода м.декември 2016 г.- месец юли 2020 г. за доставката на
електроенергия ответното дружество начислявало, респ.ищецът заплащал,
такса пренос през електроразпределителната мрежа общо в размер на
176 033,85 лв., включена в издадените от ответника за този период фактури.
Ищецът твърди, че таксата пренос е начислявана недължимо,
респ.заплатена от него и получена от ответника без правно основание. В тази
връзка сочи, че видно от Договор за наем от 21.12.2015 г. и допълнително
споразумение от 11.07.2019 г., електропреносната мрежа, обслужваща обекта
на ищеца в ПИ с идентификатор 56784.536.1634 в гр.Пловдив, не била
собственост на ЕВН България, а на трето лице- „ФЕМИ 14“ АД.
Съоръженията на ищеца не били включени директно към електропреносната
мрежа, поради което не получавал никаква услуга и следователно не дължал
такса за пренос.
С писма от 26.01.2021 г. ищецът поканил ответното „ЕВН ТРЕЙДИНГ
САУТ ИЙСТ ЮРЪП“ ЕАД и ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ ЕАД да
възстановят заплатените от него такси за пренос за периода януари 2016 г.-
юли 2020 г., което към момента не било направено.
Въз основа на тези фактически твърдения са предявени описаните
осъдителни искове.
В отговор на исковата молба ответникът оспорва исковете по основание
и по размер.
Възразява, че процесната сума е заплатена на основание сключения
между страните Договор за продажба на електрическа енергия от 28.01.2015
г., изменян с анекси, както и последващите договори от 13.06.2017 г. и
08.08.2019 г. Съгласно чл.3.2.2. и чл.5.1.5 от договора от 28.01.2015 г. и
2
аналогичните им в последващите договори, ищецът се задължил да заплаща
на ответника всички дължими суми за мрежови услуги, вкл.цена за пренос
през електроразпределителната мрежа, като в съответствие с чл.1.3, б.“В“ от
договора от 28.01.2015 г. и аналогичните разпоредби в последващите
договори, ответникът заплащал събраните суми на съответните мрежови
оператори- в случая на ЕР ЮГ. Тези суми се заплащали по данни,
предоставени от ЕР ЮГ на ответника и последният не носел отговорност за
тяхната коректност, нито за дължимостта и изискуемостта им / така изрично
чл.5.1.6 от договора между страните/. Тези клаузи били в съответствие с
действащото законодателство, според което кредитор на дължимите суми за
мрежови услуги е съответният мрежови оператор, а ответникът като търговец
на електрическа енергия, имал ролята на посредник при плащането им.
Услугата пренос през електроразпределителната мрежа се предоставяла на
ищеца от оператора ЕР ЮГ въз основа на сключен между тях договор №
573/17.09.2013 г. за достъп и пренос през електроразпределителната мрежа за
процесния обект и установяването на факта дали ЕР ЮГ е изпълнило
задълженията си по него следвало да се установи в отношенията между тях.
Възразява и за изтекла давност на част от претенциите.
Въз основа на горното ответникът настоява за отхвърляне на исковете.
В допълнителната искова молба ищецът поддържа исковете. Твърди, че
основанието за връщане на платената такса пренос не е поради липсата на
договор с ответника, а поради непредоставянето на услугата „пренос“ през
електроразпределителната мрежа.
Ответникът е подал отговор по ДИМ, в който възразява, че за него не
съществува договорно задължение за предоставяне на услуга „пренос“ , а е
изпълнило точно задължението си да преведе на мрежовия оператор
събраните от ищеца такси за пренос.
Страните са ангажирали доказателства. Претендират разноски.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и взе предвид становищата, доводите и възраженията на
страните, прие следното:
Не се спори по делото, а и е документално установено следното:
Между страните е сключен договор на 28.01.2015 г. / подновяван и
3
изменян с договори от 23.03.2016 г., от 20.06.2016 г., от 13.06.2017 г., от
08.08.2019 г. и от 05.08.2020 г./ за продажба на електрическа енергия, по
който ответният търговец е продавач, а ищецът- купувач, относно обекти на
ищеца, находящи се в ПИ с идентификатор 56784.536.83 в гр.Пловдив.
Предмет на договора съгласно чл.1 от същия е освен продажба на активна
нетна електрическа енергия, така и предоставяне на следните допълнителни
услуги: отговорност за балансиране, прогнозиране на потреблението и
плащане на дължимите от купувача на съответните мрежови оператори
суми за използвани мрежови и допълнителни услуги, както и дължимите
нормативно определени добавки върху тези цени / чл.1.3. от Договора/. Във
връзка с уговорените допълнителни услуги и в частност с тази по чл.1.3, в
договора е предвидено задължение на купувача да заплати на продавача
всички фактурирани такива съгласно предоставените измервателни данни от
страна на собственика на измервателните системи/чл.3.2.2./. В чл.3.2.3. от
договора е посочено, че купувачът подписва и предоставя декларация по
образец, предоставен от съответния мрежови оператор, с която декларира
съгласието си всички суми, които дължи за предоставените му от съответния
мрежови оператор услуги, да се заплащат от Продавача за сметка на
Купувача. Спомената декларация е приложена на л.13 от делото, като същата
е по образец на ЕВН България Електроразпределение ЕАД / сега
Електроразпределение ЮГ / и в нея ищецът е заявил съгласието си всички
суми, които дружеството дължи за предоставените му от ЕВН ЕР мрежови
услуги, отнасящи се за процесните обекти, да се заплащат от доставчика на
електрическа енергия / т.е. от ответника/, директно на ЕВН ЕР. Според
чл.5.1.6 от договора между ищеца и доставчика на електрическа енергия-
ответното дружество, сумите за мрежови услуги и добавките върху тях се
заплащат по данни, предоставени от съответния мрежови оператор, като
страните изрично са се съгласили, че Продавачът не носи отговорност за
коректността на тези данни, нито пък за дължимостта и изискуемостта на тези
вземания. В същата разпоредба е посочено още, че всички възражения на
купувача в тази връзка следва да се отправят към съответния мрежови
оператор по реда на действащите Общи условия по чл.104а от ЗЕ на
оператора на мрежата или сключения с оператора на мрежата договор за
достъп и пренос. Наличието на сключен между ищеца и третото за спора
лице- Електроразпределение Юг, гр.Пловдив, договор № 573/17.09.2013 г. за
4
пренос и достъп на електрическа енергия през електроразпределителната
мрежа касателно обектите на ищеца, не се оспорва, а и данни за него се
съдържат в изпратената от ищеца до Електроразпределение Юг и до
ответника Покана за доброволно изпълнение / л.296 от делото/.
Не се спори, а и от заключението на ССЕ се установява, че ищецът е
заплатил цената за мрежови услуги за процесния период по издадени от
ответника фактури / приложени по делото/, както и не се формира спор
относно факта, че ответникът е изпълнил задължението си по договора- да
преведе на мрежовия оператор ЕР ЮГ платената от ищеца цена за пренос.
На следващо място установява се от писмените доказателства и
заключението на СТЕ, че обектите на ищеца нямат връзка с разпределителни
съоръжения, собственост на ЕВН /ЕР-ЮГ/. Захранването с електрическа
енергия се осъществява през съоръжения, собственост на дружество „ФЕМИ
14“ АД и се използват от ищеца по силата на договор за наем от 21.12.2015 г.
, представен по делото. В този смисъл са и констатациите на вещото лице по
ССЕ, извършило проверка в списъците с ДМА на Клиентски енергоцентър
Пловдив Юг, дружеството ищец и “ФЕМИ 14“ АД.
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до
следните правни изводи:
Нормата на чл. 55, ал. 1, предл.първо от ЗЗД, на която ищецът е основал
претенцията си, изисква предаване, съответно получаване на нещо при липса
на основание – без наличие на правоотношение или на основание нищожно
основание, т. е. когато при преминаване на парична сума липсва основание и
разместването на имуществени блага е довело до обогатяването на ответнка
по иска и обедняването на ищеца, без правно основание за това/ в т.см.са
разясненията в т. 1 от ППВС 1/79 г./. Под правно основание се разбира
правоотношението, от което произтича правото да се иска получаването на
съответната имуществена облага и задължението тя да се престира. Това
може да бъде договор, административен акт, самия закон, водене на чужда
работа без поръчка и др. В случая се установи, че както начисляването, така и
плащането на сумите за начислени мрежови услуги , е извършено на
основание сключения между страните договор и изричното съгласие на
ищеца, обективирано в горепомената декларация. Липсва нищожност на
договора и в частност на клаузата за заплащане на допълнителни услуги.
5
Отношенията по заплащане на мрежови услуги в разглеждания случай са
уредени с три договора- сключени между ищеца и третото за спора лице ЕР
ЮГ, между ищеца и ответника и между ответника и ЕР ЮГ / приложени на
л.309 и сл.Рамкови договори/. Наличието на валидни договорни
правоотношения, чието действие не е преустановено по някой от способите за
това , изключва неоснователното разместване на блага между
съконтрагентите. Доводите за недължимост на мрежови услуги, основани на
обстоятелството, че съоръженията, ползвани от ищеца, не са собственост на
електроразпределителното дружество, са иррелевантни за съществуването на
основание за престиране на сумите на ответника, тъй като то се извършва по
силата на сключения помежду им договор. Изводът е, че искът, предявен на
плоскостта на неоснователното обогатяване, е неоснователен и следва да се
отхвърли, ведно с акцесорния такъв за обезщетение за забава по чл.86 ЗЗД.
При този изход на спора и на осн.чл.78, ал.3 ГПК на ответника се
следват направените деловодни разноски. Такива се констатираха на стойност
250 лв. депозит за СИЕ.
На осн.чл.78, ал.8 ГПК на ответника ще се присъди и юрисконсултско
възнаграждение в размер от 150 лв., определено в границите съгласно чл.25
от НЗПП.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от “БАМЕКС МЕТАЛ БГ“ ЕООД с ЕИК
********* със седалище и адрес на управление гр.Пловдив,
бул.Асеновградско шосе № 2, представлявано от управителя Т.Г.Г., чрез
процесуалния представител адв.С. Т. от АК-Пловдив, против „ЕВН
ТРЕЙДИНГ САУТ ИЙСТ ЮРЪП“ ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр.София, район Средец, бул.Цар Освободител № 14,
ет.3, искове за заплащане на сумата от 176 033,85 лв., представляваща
заплатена без правно основание такса пренос през електроразпределителна
мрежа за периода м.декември 2016 г.- юли 2020 г. , както и на сумата от
18 581,35 лв. обезщетение за забава за периода 26.01.2021 г.- 09.02.2022 г.,
ведно със законната лихва върху главницата от подаване на исковата молба
до окончателното изплащане на сумата.
6
ОСЪЖДА “БАМЕКС МЕТАЛ БГ“ ЕООД с ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление гр.Пловдив, бул.Асеновградско шосе № 2,
представлявано от управителя Т.Г.Г., да заплати на „ЕВН ТРЕЙДИНГ САУТ
ИЙСТ ЮРЪП“ ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.София, район Средец, бул.Цар Освободител № 14, ет.3 сумата от общо 400
лв. деловодни разноски.
Решението подлежи на обжалване пред ПАС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Пловдив: _______________________
7