Определение по дело №468/2019 на Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

№………./……….11.2019 г.

гр.  Варна

 

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на 27.11.2019 г., в състав:

 

СЪДИЯ:       ТОНИ КРЪСТЕВ

 

като разгледа докладваното от съдията

търговско дело № 468 по описа за 2019 г.,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по предявени искове от „УниКредит Булбанк” АД, гр.София, за признаване за установено, че И.И.И. дължи на ищеца по договор за банков ипотечен кредит № *******от 25.08.2014 г. и Анекс № 1 от 19.10.2017 г. сумите: 97 738,34 лева – главница; 14 951.08 лева – лихви и неустойки и законна лихва върху главницата от датата на подаване на заявление с вх. № 3028167/28.03.2018 г. до окончателното изплащане на сумата, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение от 25.09.2018 г. по ч.гр.д. № 14242 по описа на Районен съд Варна за 2018 г.

С исковата молба са представени писмени доказателства и е поискано назначаване на счетоводна експертиза.

Ответникът чрез назначен особен представител е подал отговор, с който оспорва исковете по основание и размер. Не се противопоставя на доказателствените искания на ищеца като иска допълване на задачите на ССчЕ.

Допълнителна искова молба не е подадена от ищеца в срока по чл. 372 от ГПК.

С оглед приключилата процедура по размяна на книжа, съдът пристъпва към подготовка на делото в закрито заседание по реда на чл. 374 ГПК, в хода на която намира следното:

По допустимостта на производството:

Исковата молба има изискуемото съгласно чл. 127, ал. 1 ГПК съдържание и към нея са представени приложенията по чл. 128 и чл. 366 ГПК, поради което същата е редовна.

Страните притежават процесуална правоспособност и дееспособност и тяхната легитимация съответства на наведените от ищеца твърденията за наличие на облигационно правоотношение между тях, възникнало по силата на сключен договор за кредит, изпълнението на задълженията по което е предмет на предявения иск.

Правният интерес на ищеца от предявяване на установителния иск следва от твърденията му за издадена заповед за изпълнение, която е връчена по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК. От извършената от съда служебна справка с материалите, приложени по  ч.гр.д. № 14242/2018 г. по описа на РС – Варна, се установява, че заповедта за изпълнение е връчена по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, поради което на заявителя са дадени указания за предявяване на иск. Исковата молба е подадена в срока по чл. 415, ал. 4  от ГПК. Заявеното искане съответства по основание и размер на уважената в заповедното производство претенция.

Спорът е подведомствен на гражданския съд и са спазени изискванията за родова и местна подсъдност на делото.

Предвид наличието на нормативно установените процесуални предпоставки за съществуването и надлежното упражняване на правото на иск и с оглед липсата на процесуални пречки, съдът намира производството за допустимо.

По предварителните въпроси:

Предявеният иск попада в приложното поле на чл. 365, т. 1 от ГПК, поради което спорът следва да бъде разгледан по реда на Глава XХХII от ГПК.

По доказателствата:

Представените от ищеца писмени доказателствени средства – надлежно заверени по реда на чл. 183 ГПК преписи от документи, са допустими, необходими за установяване на релевантните за спора факти и относими към предмета на делото, поради което следва да бъдат допуснати до приемане, на основание чл. 374, ал. 1 ГПК.

Към доказателствата по делото следва да се приобщи и ч.гр.д. № 14242/2018 г. по описа на РС – Варна.

Искането за допускане на съдебно-счетоводна експертиза е относимо към предмета на спора и необходимо за изясняване на делото от фактическа страна. Задачите на експертизата следва да бъдат формулирани при съобразяване на твърденията и възраженията на двете страни и с оглед служебното задължение на съда да установи размера на иска, регламентирано в чл. 162 от ГПК.

Производството по делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание, като на страните бъде съобщен проект за доклад по делото и същите бъдат напътени към медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора.

            Воден от горното, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

СЪОБЩАВА на страните следния ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД по делото:

 

ПРЕДЯВЕНИ са обективно съединени искове от „УниКредит Булбанк” АД, ЕИК № *********, седалище и адрес на управление: гр. София, р-н „Възраждане", пл. „Света Неделя" № 7, за признаване за установено в отношенията между страните, че И.И.И., ЕГН **********, с адрес: ***, дължи на „УниКредит Булбанк" АД следните суми, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение от 25.09.2018 г. по ч.гр.д. № 14242/2018 г. по описа на Районен съд Варна:

1. 97 738,34 лева (деветдесет и седем хиляди седемстотин тридесет и осем лева и тридесет и четири стотинки) – главница по Договор за банков ипотечен кредит с пълна отговорност на физическо лице № *******от 25.08.2014 г. и Анекс № 1 от 19.10.2017 г.;

2. 14 951,08 лева – дължими лихви и неустойки по Договор за банков ипотечен кредит с пълна отговорност на физическо лице № *******от 25.08.2014 г. и Анекс № 1 от 19.10.2017 г., представляващи:

2.1. 3 279,55 лева (три хиляди двеста седемдесет и девет лева и петдесет и пет стотинки) – договорна/възнаградителна лихва по договора за кредит и анекса за периода от 30.12.2017 г. до 03.07.2018 г.;

2.2. 1 218,39 лева (хиляда двеста и осемнадесет лева и тридесет и девет стотинки) – лихва върху просрочена главница по договора за кредит и анекса за периода от 30.12.2017 г. до 20.09.2018 г.;

2.3. 8 115,66 лева (осем хиляди сто и петнадесет лева и шестдесет и шест стотинки) – просрочена лихва (миграция) по договора за кредит и анекса за периода от 30.12.2017 г. до 30.06.2018 г.;

2.4. 134,57 лева (сто тридесет и четири лева и петдесет и седем стотинки) - неустойка за просрочена лихва по договора за кредит и анекса за периода от 30.12.2017 г. до 20.09.2018 г.;

2.5. 2 202,91 лева (две хиляди двеста и два лева и деветдесет и една стотинки) – неустойка за просрочена главница по договора за кредит и анекса за периода от 30.12.2017 г. до 20.09.2018 г.

3. Законна лихва върху главницата от датата на подаване на заявление с вх. № 3028167/28.03.2018 г. до окончателното изплащане на сумата.

Претендира се осъждане на ответника да заплати сторените в заповедното и в исковото производства съдебно-деловодни разноски.

Твърди се в исковата молба, че с Договор за банков ипотечен кредит с пълна отговорност на физическо лице № *******от 25.08.2014 г. „УниКредит Булбанк” АД е предоставило на кредитополучателя И.И.И. ипотечен кредит в размер на 100 000,00 лева. Кредитополучателят се задължил да погасява кредита на месечни анюитетни вноски при уговорени между страните условия относно вида, размера и начина на изчисляване на лихвите, неустойките и таксите и краен срок за погасяване на кредита – 25.08.2038 г. Кредитът бил изцяло усвоен на 29.08.2014 г. В чл.17 от договора били посочени и случаите, в които кредитът става предсрочно изискуем. На 19.10.2017 г., между страните бил подписан Анекс № 1, съгласно който редовният дълг – главница е 97 738,34 лв., а начислената, просрочена и изискуема лихва към датата на анекса – 9 875,29 лв. ще се погасява успоредно с дължимата анюитетна вноска, при уговорен погасителен план. Кредитополучателят не изпълнил задължението си за погасяване на тази лихва в пълен размер, а извършил само частично плащане, поради което от тази сума ищецът претендира остатък в размер на 8 115,66 лева – просрочена лихва (миграция). Считано от 30.12.2017 г. кредитополучателят изпаднал в забава при плащане на месечните анюитетни вноски, поради което били начислени лихва върху просрочена главница, неустойка за просрочена лихва и неустойка за просрочена главница. Твърди се, че броят на вноските за главница, които не са изцяло издължени на договорените дати за плащане, е седем в общ размер 1 608,81 лева за периода от 30.12.2017 г. до 30.06.2018 г., а за договорна/възнаградителна лихва – осем в общ размер 3 279.55 лева за периода от 30.12.2017 г. до 03.07.2018 г. С оглед неизпълнението, ищецът обявил цялата останала непогасена част от кредита за предсрочно изцяло изискуема на 03.07.2018 г. На 21.09.2018 г. ищецът депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417, т. 2 от ГПК, по което районният съд издал заповед за изпълнение и изпълнителен лист.

 

 

Доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти се разпределя съобразно правилото на чл. 154, ал.1 ГПК.

Не са налице безспорни факти и обстоятелства:

 

В ТЕЖЕСТ НА ИЩЕЦА е да установи спорните факти, от които произтичат претендираните права, а именно: възникването на валидно правоотношение между ищеца и ответника на основание договор за кредит, предоставянето на кредита на кредитополучателя и размера на усвоената сума; уговорените срокове за погасяване на задължението (погасителен план); валидното договаряне на изменение в договорното правоотношение в т.ч. учредяването и обема на представителната власт на пълномощника; наличието на предпоставките за обявяване на предсрочна изискуемост, в т.ч. изпадане на длъжника в просрочие за определен релевантен период; надлежното обявяване на кредита за предсрочно изискуем преди датата на подаване на заявлението по чл. 417, т. 2 от ГПК; основанието и размера на вземанията по отделни пера.

ДОПУСКА до приемане като писмени доказателствени средства по делото приложените към исковата молба заверени по реда на чл. 183 ГПК преписи от документи, както и ч.гр.д. № 14242/2018 г. по описа на РС – Варна.

ДОПУСКА съдебно-счетоводна експертиза, по която вещото лице, след запознаване с материалите по делото и проверка на място в счетоводството на банката ищец на всички относими документи, касаещи усвояването и погасяването на процесния кредит, да даде заключение по следните въпроси:

1. Усвоен ли е от кредитополучателя предоставеният съгласно Договор за банков ипотечен кредит с пълна отговорност на физическо лице № *******от 25.08.2014 г. кредит, по какъв начин, на коя дата, в какъв размер и извършено ли е последващо разпореждане с усвоения кредит от страна на кредитополучателя?

2. Извършени ли са плащания за погасяване задълженията по договора за кредит и подписаните към същия анекси, за периода от сключване на договора – 25.08.2014 г., до дата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 21.09.2018 г.;

3. Извършените плащания по какви компоненти са осчетоводени от банката (главница, лихва върху просрочена главница и неустойка за просрочена главница); правилно ли е извършено отнасянето на постъпилите суми по отделните компоненти на задължението?

4. Налице ли е забава на плащанията; до коя дата и до коя погасителна вноска за главница и/или лихва е погасяван кредитът и в какви размери; кои са изцяло или частично незаплатените вноски за главница и за лихва?

5. Какъв е размерът на паричните вземания на банката по договора за банков кредит и анексите към същия, към дата 21.09.2018 г. – поотделно: 1. в общ размер; 2. дължима, усвоена и невърната главница; 3. начислена лихва върху просрочена главница, вкл. периода, за който са начислени; 4. начислено обезщетение при просрочие (неустойка за просрочена главница), вкл. за периода, за който е начислено?

6. Съответстват ли периодично начисляваните като задължения на кредитополучателя суми на дължимите вноски за главница и лихви по първоначални или евентуално променени едностранно от банката погасителни планове /към договора за кредит от 25.08.2014 г. и към Анекс № 1 от 19.10.2017 г./?

7. Как е формиран приложимия към договора лихвен процент: дължимата възнаградителна лихва начислявана ли е съобразно стойностите на променливия компонент – пазарен лихвен индекс тримесечен SOFIBOR и фиксирана надбавка към него?

8. В случай, че банката е прилагала неправилно изчислен лихвен процент вещото лице да извърши собствени изчисления на дължимите лихви, респ. извършените погашения, както и на неиздължения остатък от кредита и дължимите лихви и неустойки и на база на тези изчисления да отговори на въпрос № 5.

ОПРЕДЕЛЯ първоначален депозит в размер на 400,00 лева, вносим от ищеца в едноседмичен срок от съобщението с представяне на доказателства за това в същия срок.

НАЗНАЧАВА за вещо лице Б.С.Б., който да се уведоми за поставената задача след представяне на доказателства за внесен депозит.

ПРИКАНВА страните към постигане на споразумение, като им разяснява, че сключването на спогодба е доброволен способ за уреждането на спора, който има преимущество пред спорното исково производство, като при приключване на делото със спогодба половината от внесената държавна такса се връща на ищеца, на основание чл. 78, ал. 9 от ГПК;

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕПИС от настоящото определение да се връчи на страните.

      

СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: