№ 778
гр. София, 02.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на двадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Елизабет Петрова
Членове:Катерина Рачева
Михаил Малчев
при участието на секретаря Красимира Г. Г.ева
като разгледа докладваното от Михаил Малчев Въззивно гражданско дело №
20241000501394 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение №1760/25.03.2024 г. по гр. д. №6889/2023 г. по описа на
Софийски градски съд е осъдено ЗАД „ОЗК Застраховане” АД,
ЕИК:*********, да заплати на П. Х. К., ЕГН **********, на основание чл.
432, ал.1 КЗ, сумата от 30 000 лева — обезщетение за неимуществени вреди -
болки и страдания; в резултат на увреди, получени при ПТП, станало на
31.01.2019 г. в гр. София, причинени виновно от Д. Ц. И., за управляваното от
която МПС е била сключена застраховка "Гражданска отговорност" с
ответното дружество, ведно със законната лихва от 05.06.2023г. до
окончателното плащане.
Посоченото решение е обжалвано от ответника ЗАД „ОЗК
Застраховане” АД, действащ чрез процесуалния си представител, в
неизгодната за него уважителна част – за присъдения размер на обезщетение
за неимуществени вреди за сумата над 20 000 лева до присъдения размер от
30 000 лева. Във въззивната жалба се излагат съображения, че решението в
обжалваната част е неправилно, незаконосъобразно, необосновано,
постановено в несъответствие със събраните доказателства. Твърди се,
първоинстанционният съд е присъдил прекомерен размер на обезщетение,
като в тази насока не се е съобразил с настъпилите в резултат на процесното
ПТП телесни увреждания, претърпените психически травми и принципа за
справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД. Заявява също така, че необосновано
1
е отхвърлено като неоснователно направено възражение за съпричиняване
съгласно чл. 51, ал. 2 ЗЗД. Моли се решението да бъде отменено в
обжалваната част, като предявеният иск за присъждане на обезщетение за
неимуществени вреди да отхвърлен над сумата от 20 000 лева до пълния
претендиран размер. Прави се искане да се присъдят сторените пред
въззивния съд съдебни разноски.
В установения от закона срок, въззиваемият и ищец в
първоинстанционното производство - П. Х. К., действащ чрез процесуалния
си представител, е депозирал отговор на въззивната жалба. В него се излагат
съображения за неоснователност на въззивната жалба. Моли се решението да
бъде потвърдено в обжалваната част, като му бъдат присъдени сторените
пред въззивната инстанция разноски.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от активно
легитимирана страна в процеса против валидно и допустимо съдебно
решение, подлежащо на въззивно обжалване, поради което е допустима и
следва да бъде разгледана по същество.
Първоинстанционното решение не е обжалвано от ответника в частта, в
която искът за заплащане на заместващо обезщетение за причинените на П. Х.
К. неимуществени вреди е уважен до сумата от 20000 лв., поради което в тази
част то е влязло в сила и въззивният съд не дължи произнасяне.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като
по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в
жалбата.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо.
СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, след преценка на изложените от
страните твърдения, доводи и възражения и на доказателствата по
делото, съобразно разпоредбата на чл. 235 ГПК , приема следното:
Първоинстанционният съд е бил сезиран с осъдителен иск с правно
основание чл. 432, ал. 1 КЗ, във вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД.
Правната норма, регламентирана в чл. 432, ал. 1 КЗ, урежда и
гарантира правната възможност на увреденото лице да предяви пряк иск за
обезщетяване на претърпените вреди срещу застрахователя, с когото
делинквентът или отговорно за неговото противоправно деяние лице е
сключил договор за застраховка "Гражданска отговорност", обезпечаваща
неговата деликтна отговорност. Фактическият състав, от който възниква
имуществената отговорност на застрахователя за заплащане на
застрахователно обезщетение на увреденото лице, обхваща следните две
групи материални предпоставки (юридически факти): 1) застрахованият
виновно да е увредил ищеца, като му е причинил имуществени и/или
неимуществени вреди, които от своя страна да са в пряка причинно-
следствена връзка с противоправното поведение на застрахования и 2)
2
наличие на застрахователно правоотношение, произтичащо от договор за
застраховка "Гражданска отговорност" между делинквента и ответника –
застраховател.
Тъй като обжалваното решение е влязло в законна сила в частта, в която
е уважен искът за заплащане на застрахователно обезщетение за причинени
неимуществени вреди при настъпване на процесното застрахователно
събитие на 31.01.2019 г. – до сумата от 20 000 лв. (в частта, в която
първоинстанционното решение не е обжалвано), основанието
(правопораждащите спорните материални права юридически факти) на
предявения осъдителен иск е установено със сила на пресъдено нещо, като
спорът по настоящото дело се съсредоточава върху обстоятелството дали е
осъществено съпричиняване от страна на пострадалата и дали
първоинстанционният съд правилно е приложил критериите за
справедливост, уредени в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, при определяне размера
на заместващото обезщетение.
При определяне размера на обезщетението е необходимо да се отчете
начинът на извършването на противоправното деяние, претърпените от
пострадалия болки и страдания вследствие на причинените му травматични
увреждания, периодът за пълното възстановяване, неговата възраст,
причинените му неудобства и дискомфорт при социални контакти, социално-
икономическите условия в страната към момента на настъпване на
застрахователното събитие – в началото на 2019 г., както и високият
нормативно определен лимит на обезщетението за настъпили неимуществени
вреди, виновно причинени от застраховано лице по застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите, независимо от броя на пострадалите лица
(арг. чл. 492, т. 1 КЗ - в релевантната редакция на тази правна норма).
Тъй като неимуществените вреди, които представляват неблагоприятно
засягане на лични, нематериални блага, не биха могли да бъдат възстановени,
предвиденото в закона обезщетение не е компенсаторно, а заместващо и се
определя съобразно критериите, предписани в правната норма на чл. 52 ЗЗД –
по справедливост от съда. Съгласно ППВС № 4/1968 г. понятието
"справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие. То е
свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи
обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на
размера на обезщетението.
От приетата от първоинстанционния съд като компетентно изготвена и
неоспорена от страните автотехническа експертиза и от решение № 3658 от
05.10.2022 год., постановено по НАХД № 6382/2022 год. на СРС, НО, 17
състав, се изяснява по категоричен начин механизмът на настъпване на
процесното ПТП и конкретният механизъм на причиняване на увреждането
на пострадалата.
С влязло в сила решение № 3658 от 05.10.2022 г., постановено по
НАХД № 6382/2022 г. на СРС, НО, 17 състав, Д. Ц. И. е призната за виновна
3
за престъпление по чл. 343, ал. 1, б. б, пр. 2, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 НК - за
това, че на 31.01.2019 г. около 09.15 ч. в гр. София, при управление на МПС -
лек автомобил Марка Ситроен, модел Ксара, с per. № ******** при
извършване на маневра движение на заден ход в района на Търговска база
Илиянци, хале Арента, по ул. Петьр Панайотов в посока на движение от бул.
Рожен, е нарушила правилата за движение, а именно: чл. 40, ал. 1 ЗДвП и чл.
40, ал. 2 ЗДвП и реализирала ПТП с пешеходката П. Х. К., като по
непредпазливост й причинила средна телесна повреда по смисъла на чл. 129
ал. 2 от НК, а именно - счупване на пубиса /срамната кост/, закрито в дясно.
От заключението на приетата по делото пред СГС съдебно —
техническа експертиза се установява, че водачът на л. а. Ситроен е имал
възможност да предотврати настъпването на удара и ПТП, като не потегли на
заден ход в момент, в който пешеходката се е намирала отзад автомобила.
Ако е погледнал в огледалото за обратно виждане, той е имал възможност да
възприеме пешеходката, в т.ч. да я забележи през огледалото за обратно
виждане, монтирано в купето на автомобила.
Въззивният съд кредитира също обсъдената техническа експертиза, тъй
като тя е изготвена след преценка на всички относими документи, като е
отговорила подробно на всички поставени релевантни въпроси.
От приетата от първоинстанционния съд като компетентно изготвена и
неоспорена от страните съдебно-медицинска експертиза, извършила анализ
на всички представени по делото медицински документи, се установява, че в
резултат от ПТП на ищцата са причинени фрактура на тазовия пръстен —
нубисна (срамна) и седалищна кост в дясно. Проведено е консервативно
лечение - мануална (безкръвна) репозиция, постелен режим, като са приемани
антикоагулантни и обезболяващи медикаменти. Вещото лице сочи, че
зарастването на такъв вид фрактури е за около 45-60 дни, а общият
оздравителен период - около 6 месеца, при липса на усложнения, каквито
обаче в случая са налице. При извършените прегледи на пострадалата вещото
лице е установило, че счупените кости са зарастнали в неанатомично
положение, поради което ищцата има накуцваща походка. При промяна на
времето и продължително натоварване на долните крайници могат да се
проявяват болеви симптоми, които биха могли да се тушират с
противовъзпалителни и аналгетични медикаменти. Вещото лице пояснява, че
при фрактури на тазовия пръстен лечението е консервативно или оперативно
(кръвна репозиция и метална остеосиитеза с плаки). При ищцата е проведено
консервативно лечение, а забавянето му с една седмица, не може да окаже
влияние за продължителността на възстановителния период. Посочва, че при
такъв вид фрактури пострадалият не може сам да прецени за сериозността на
полученото травматично увреждане.
При обсъждане на съдебно-медицинската експертиза настоящият
съдебен състав възприема изцяло направените доказателствени (фактически)
изводи, тъй като тя е изготвена след преценка на всички събрани по делото
4
доказателства - медицинска документация и личен преглед на пострадалата,
като е отговорила подробно на всички поставени релевантни въпроси.
От свидетелските показания на разпитаната в първоинстанционното
производство свидетелка Д. С. Н. /дъщеря на пострадалата/ се установява, че
след процесното ПТП тя е търпяла болки, страдания, неразположения.
Прекара е една седмица в болницата за лечение. Поради травматичните й
увреждания след изписването се е наложило за нея да бъдат полагани грижи в
продължение на около два месеца – не могла да се обслужва сама. И до
момента на разпита се оплаква от болки и затруднения при придвижването
си.
Въззивният съд приема за достоверни показанията на свидетелката тъй
като, преценени с всички други събрани по делото доказателства - арг. от чл.
172 ГПК, те не са вътрешно противоречиви, житейски логични са,
потвърждават се и от останалите събрани по делото доказателства, като
субективните възприятия за последиците от увреждането върху ищцата -
изживените от нея болки и страдания са непосредствени.
При така изяснените правнозначими факти въззивният съд приема, че
заместващото обезщетение на ищцата за причинените й от противоправното
поведение на делинквента неимуществени вреди е в размер на 30 000 лв.
Наистина, законодателят е определил висок нормативен максимум на
застрахователното обезщетение за причинените от застрахованото лице
неимуществени вреди при причиняване на неимуществени вреди, независимо
от броя на пострадалите лица – арг. чл. 492, т. 1 КЗ. Следователно, по този
начин той е целял заместващото обезщетение да отговаря на действително
претъпените болки и страдания. Заместващото обезщетение представлява
парично право, като неговата обезщетителна функция е насочена към
получаване на имуществени блага, чрез които да бъде морално удовлетворен
пострадалият, като емоционално да бъдат потиснати изживените
неблагоприятни последици от причинените му болки и страдания. В този
смисъл съобразно обществено-икономическите условия в страната към
момента на настъпване на процесното застрахователно събитие – началото на
2019 г., и наложилите се морални норми в обществото, самият механизъм на
причиняване на увреждането; респ. съобразно съдебната практика
справедливият размер за заплащане на заместващо обезщетение при подобни
травматични увреждания (фрактура на тазовия пръстен — нубисна (срамна) и
седалищна кост в дясно), на пострадалата на възраст - 74 години при
настъпване на процесното застрахователно събитие, настоящата съдебна
инстанция приема, че заместващото обезщетение за преживените от нея
болки и страдания вследствие на настъпилото ПТП е в размер на сумата от 30
000 лв. САС, при съобразяване с опитните правила, взема предвид и
правнорелевантния факт, че при настъпване на процесното ПТП пострадалата
неминуемо е изживяла силен стрес и уплаха. Също така в резултат на
процесната фактура и неправилното зарастване на счупените кости от
инцидента са останали трайни последици - накуцваща походка, което не
5
следва да бъде пренебрегнато при определяне на справедливия размер на
обезщетение.
С оглед на гореизложеното, въззивният съд приема, че заместващото
обезщетение на ищцата за причинените й неимуществени вреди в резултат от
процесното ПТП, възлиза на сумата от 30 000 лв., поради което предявеният
осъдителен иск следва да бъде уважен за този размер, а първоинстанционното
решение съответно потвърдено в обжалваната уважителна част.
По отношение на възражението за съпричиняване на вредоносния
резултат от пострадалия:
За да бъде намалено на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД дължимото
обезщетение, приносът на пострадалия следва да бъде надлежно релевиран от
застрахователя чрез защитно възражение и да бъде доказан по категоричен
начин при условията на пълно и главно доказване от страната, която го е
въвела. Изводът за наличие на съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД
следва да се основава на доказани по несъмнен начин конкретни действия или
бездействия на пострадалия, с които той обективно е способствал за
вредоносния резултат, като е създал условия или е улеснил неговото
настъпване. Намаляване на обезщетението за вреди на основание чл. 51, ал. 2
ЗЗД е допустимо само ако са събрани категорични доказателства, че вредите
не биха настъпили или биха били в по-малък обем. Определянето на степента
на съпричиняване предполага съпоставяне на поведението на увредения с
това на делинквента и отчитане тежестта на допуснатите от всеки нарушения,
довели до настъпване на вредоносния резултат, за да бъде установен
действителният обем, в който всеки от тях е допринесъл за настъпването на
пътното произшествие В този смисъл е съдебната практика, обективирана в
решение № 169 от 02.10.2013 г. по т. д. № 1643/12 г. на ВКС, II т. о., решение
№ 16 от 04.02.2014 г. по т. д. № 1858/13 г. на ВКС, I т. о., решение № 117 от
8.07.2014 г. по т. д. № 3540/2013 г. на ВКС, I т. о., решение № 118 от
27.06.2014 г. по т. д. № 3871/2013 г., I т. о. и др.
В разглеждания случай безспорно е, че водачът е управлявал
автомобила си в нарушение на чл. 40, ал.1 ЗДвП (Преди да започне движение
назад, водачът е длъжен да се убеди ,, че пътят зад превозното средство е
свободен и че няма да създаде опасност или затруднения за останалите
участници в движението) и чл. 40, ал. 2 ЗДвП (По време на движението си
назад водачът е длъжен непрекъснато да наблюдава пътя зад превозното
средство). От приетата по делото пред СГС техническа експертиза, се
установява, че виновният водач е бил този, който е могъл да предотврати
настъпването на ПТП, а доколкото ударът е настъпил една секунда след
потеглянето на автомобила, пострадалата пешеходка не е имала възможност
да излезе от динамичната зона на автомобила и да предотврати настъпването
на удара. От друга страна нарушения на правилата за движение, установени в
ЗДвП, от страна на пострадалата като пешеходец не са доказани. Не се
установява тя внезапно да е застанала зад процесния автомобил, докато
6
същият се е движил. Не се установява и да е имало ограничена видимост,
която е попречила за забелязването й при започването на маневрата –
движение на заден ход. Поради изложено същата е могла да бъде забелязана
от водача на МПС, който е следвало въобще да не започва движението назад.
С оглед изложеното обосновано може да се заключи, че в разглеждания
случай не е налице основание за приложение на чл. 51, ал. 2 ЗЗД.
Тъй като правният извод, до който настоящата съдебна инстанция
достига, съвпада изцяло с крайните правни съждения на първоинстанционния
съд, въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното
решение да бъде потвърдено в обжалваната част.
По разноските:
С оглед изхода на правния спор пред въззивната инстанция на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК, във вр. с чл. 273 ГПК в полза на адв. Х. А. З. от
САК с личен номер:15******10, следва да бъде присъдено адвокатско
възнаграждение под минималния размер съобразно Наредба № 1 за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, вземайки предвид не
високата правна и фактическа сложност на делото и решението на Съда на ЕС
от 25.01.2024 г. до дело С-438/22. Неоснователно е възражението на
процесуалния представител на въззивника, че тъй като след постановяването
на първоинстанционното съдебно решение доброволно е изплатил в полза на
ищцата сумата от 20 000 лева, то същата не е имала право на безплатна
адвокатска защита при условията на чл. 38, ал. 2 ЗА. На първо място във
въззивното производство не са представени доказателства кога и дали е
заплатена част от дължимото обезщетение на пострадалата. Освен това
изначално това обстоятелство не може да изключи само по себе си
приложението на чл. 38, ал. 2 ЗА, тъй като реално безплатна адвокатска
защита е предоставена на въззиваемата.
Воден от изложеното, Апелативен съд – София
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №1760/25.03.2024 г. по гр. д. №6889/2023 г.
по описа на Софийски градски съд в обжалвана част от ЗАД „ОЗК
Застраховане” АД, ЕИК:*********.
Решението в останалата част, като необжалвано, е влязло в сила.
ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал. 2 ЗА вр. с чл. 78, ал. 3 ГПК и чл. 273
ГПК ЗАД „ОЗК Застраховане” АД, ЕИК:*********, да заплати на адв. Х. А. З.
от САК с личен номер:15******10, сумата от 1000 лева – адвокатско
възнаграждение за осъщественото безплатно процесуално представителство
пред Софийски апелативен съд на П. Х. К..
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния
7
касационен съд по правилата на чл. 280 ГПК в 1-месечен срок от връчването
му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8