Решение по дело №299/2021 на Окръжен съд - Сливен

Номер на акта: 174
Дата: 6 юли 2022 г.
Съдия: Ваня Ангелова Маркова
Дело: 20212200100299
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 5 юли 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 174
гр. Сливен, 06.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН в публично заседание на двадесет и първи
юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Ваня Анг. Маркова
при участието на секретаря Радост Д. Гърдева
като разгледа докладваното от Ваня Анг. Маркова Гражданско дело №
20212200100299 по описа за 2021 година
Предявени са положителни установителни искове с правно основание чл. 422 ал. 1, вр.
чл. 124 ал. 1 ГПК.
В исковата молба ищецът твърди, че е финансова небанкова институция съгласно
Постановление №343/ 30.12.2008г.,изменено и допълнено с Постановление № 198 от
11.07.2914г.на МС.
На общо събрание на кооперацията, проведено през м.април 2009г. били приети
Индивидуални правила за кредитиране на кооперацията, актуализирани на Общо събрание,
проведено на 25.04.2015г.
Твърди, че на 27.10.2015г, между ищцовата кредитна кооперация и първата ответница
като кредитополучател, бил сключен договор за кредит, въз основа на който
кредитополучателката получила сумата 40 000лв.,със срок на погасяване 60 месеца, за
закупуване на 25 декара земеделска земя и малък трактор. Договореният годишен лихвен
процент бил в размер на 12%, представляващ сбор от базов лихвен процент в размер на 2%
и надбавка от 10%. При просрочие на главницата и възнаградителната лихва се начислява
наказателен лихвен процент за забава в размер на договорената текуща лихва за съответния
период, завишена с надбавка от 20%. Договорът бил с нотариална заверка нотариално на
подписите на договарящите.
Твърди, че погасяването на кредита било обезпечено с поръчителството на втория
ответник, както и с договорна ипотека, оформена на 30.10.2015г.в нот.акт № 62, т.9,
нот.дело.№ 1208/2015г.на помощник нотариус Н. Д. П., с район на действие РС- Нова
Загора.
Твърди , че с анекс към първоначалния договор за кредит, подписан от длъжниците В.
1
ИВ. Д. и М. Д. Д. на 03.02.2017г., бил променен начина на погасяване на остатъка от
кредита от 40 769.96лв., като били запазени срокът за погасяване на кредита и
обезпеченията по неговото изпълнение. Този анекс бил подписан въз основа на
предложението на кредитоискателката В. И. Д. и също бил с нотариална заверка на
подписите.
Твърди , че срокът за погасяване на кредита изтекъл на 27.10.2020г.
На 26.04.2021г. ищцовата кооперация подала заявление по чл.417 ГПК, по който било
образувано ч.гр.д.№ 447/2021г.на РС-Нова Загора.
На 28.04.2021г. била издадена Заповед № 268, с която е разпоредено длъжниците В. ИВ.
Д. и М. Д. Д. да заплатят солидарно на ищеца сумата 39 630.08лв., от която: неизплатена
главница - 30173.47лв., сумата 293.11лв. просрочена възнаградителна лихва от 27.10.2020г.
до 26.04.2021г., 6030.45лв - наказателна лихва за просрочена главница от 20.10.2020г. до
26.04.2021г. и сумата 3133.05лв. такса за обслужване на кредита, ведно със законната лихва
от 26.04.2021г. до изплащане на вземането, както и разноски в общ размер 1492.60лв.
За сумите, отразени в заповедта по чл.417 от ГПК, бил издаден изпълнителен лист на
29.04.2021r., въз основа на който било образувано изп.дело № 725/2021г.на ЧСИ Г. Г..
Тъй като двамата длъжници подали възражение срещу вземането по заповедта,
заповедният съд указал на ищеца да предяви установителен иск за установяване на
вземанията си по заповедта. Разпореждането било получено от ищцовата кооперация на
30.06.2021г., която предявила настоящия иск по чл.422 от ГПК за установяване на
вземанията в рамките на 1-месечния срок.
Моли за постановяване на решение, с което да признаете за установено, че двамата
ответници дължат солидарно общата сума 39 630.08лв, от която: 30 173.47лв- главница по
договор за паричен заем № 1740/27.10.2015г; 293.11лв- просрочена възнаградителна лихва
за периода 27.10.2017г-26.04.2021; 6030.45лв- наказателна лихва за просрочена главница за
периода 20.10.2017г- 26.04.2021г, 3133.05лв – такси облслужване на кредита, , ведно със
законната лихва, считано от 26.04.2021г. до окончателното изплащане вземането, предмет на
издадената по ч.гр.дело № 447/2021г. на РС-Нова Загора заповед за незабавно изпълнение.
Ответниците не са подали отговор на исковата молба в 1-месечния срок по чл. 131 ГПК.
В с.з. кооперацията- ищец се представлява от процесуален представител, който
поддържа предявения иск до размер на сумата 11 437.34лв – представляваща дължима
главница по договора и моли да бъде уважен до този размер, ведно със законната лихва за
забава, считано от 15.12.2021г, а в частта до пълния размер- отхвърлен поради плащане. Не
претендира заплащане на разноски – нито в исковото производство, нито в заповедното,
тъй като разноските били платени от ответниците в рамките на образуваното
изпълнителното производство.
В с.з. ответниците В. ИВ. Д. и М. Д. Д. , ред. призовани, не се явяват и не се
представляват.
2
С молба от 28.10.2021г, двамата са поискали спиране на делото по взаимно съгласие
поради сключено с ищеца споразумение, с което признали вземането и се задължили да го
погасят на седем равни вноски, считано от м.септември и една последна изравнителна
вноска.
Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното от
фактическа страна:
На 27.10.2015г, между кооперацията –ищец и първия ответник В. ИВ. Д. е сключен
договор за кредит № 1740/2015, по силата на който, ищецът предоставил на В. ИВ. Д.
кредит в размер на 40 000 лв за закупуване на 25 дка земеделска земя и малък трактор, със
срок на погасване 60 месеца.
Страните договорили годишен лихвен процент е в размер на 12%, представляващ сбор
от базов лихвен процент в размер на 2% и надбавка от 10%. При просрочие на главницата и
възнаградителната лихва се начислява наказателен лихвен процент за забава в размер на
договорената текуща лихва за съответния период, завишена с надбавка от 20%.
Договорът е с нотариална заверка на подписите на страните.
Към договора подписали и погасителен план, съгласно който периода на погасяване на
задължението е от 20.11.2015г до 27.10.2020г, на равни месечни погасителни вноски от по
666.67лв всяка, платима до 20 число на съответния месец.
На 27.10.2015г кооперацията-ищец сключила с вторият ответник М. Д. Д. договор за
поръчителство, по силата на който, поръчителят се задължава да отговаря солидарно с
главния длъжник по договор за кредит № 1740/27.10.2015г.
Освен с поръчителството на М. Д. Д., погасяването на кредита е обезпечено и с
договорна ипотека, учредена с нотариален акт № 62 от 30.10.2015г, т.9, нот.дело.№
1208/2015г.на Нотариус Н. П. с рег. № 183 и район на действие РС- Нова Загора.
На 03.02.2017г страните подписали анекс към първоначалния договор, с който
променили начина на погасяване на остатъка от кредита 40 769.96лв., като са запазени
срокът за погасяване на кредита и обезпеченията по неговото изпълнение.
Срокът за погасяване на кредита изтекъл на 27.10.2020г., но длъжникът изпаднал в
просрочие.
На 26.04.2021г. ищецът е подал заявление по чл.417 от ГПК, по който е образувано
ч.гр.д.№ 447/2021г. по описа на РС-Нова Загора.
На 28.04.2021г. е издадена заповед по чл. 417 ГПК, с която е разпоредено длъжниците
В. ИВ. Д. и М. Д. Д. да заплатят солидарно на кооперацията- ищец сумата 39 630.08лв., от
която: неизплатена главница - 30173.47лв., сумата 293.11лв. просрочена възнаградителна
лихва от 27.10.2020г. до 26.04.2021г., сумата 6030.45лв - наказателна лихва за просрочена
главница от 20.10.2020г. до 26.04.2021г. и сумата 3133.05лв. - такса за обслужване на
кредита, ведно със законната лихва от 26.04.2021г. до изплащане на вземането, както и
разноски в общ размер 1492.60лв.
3
За сумите по заповедта е издаден изпълнителен лист, въз основа на който е образувано
изп.дело № 725/2021г по описа на ЧСИ Г. Г., по което принудителното изпълнение е
насочено срещу ипотекирания имот на длъжниците.
Тъй като двамата подали възражение срещу вземането по заповедта, заповедният съд
указал на ищеца да предяви установителен иск за установяване на вземанията си по
заповедта.
Разпореждането било получено от ищеца на 30.06.2021г., който предявил настоящия
иск по чл.422 от ГПК за установяване на вземането си на 05.07.2021г - в рамките на 1-
месечния срок.
За да осуетят предстояща публична продан и спрат образуваното изп.производство, на
28.08.2021г страните подписали споразумение за разсрочено плащане, с което двамата
солидарните длъжници признали дължимия остатък от задължението си към 27.08.2021г,
възлизащо в общ размер на сумата 36305.96лв, в т.ч. главница в размер на 30 173.47лв, като
са приспаднати внесените по банков път 10 000лв.
Длъжниците се задължили остатъка от дълга да бъде изплатен на седем равни месечни
вноски от по 5200лв, платими на всяка двадесето число на месеца, считано от м.септември
и една последва изравнителна вноска, т.е. до до м.март 2022г.
Видно от извлечението от счетоводните книги на кооперацията, към 27.09.2021г, общия
размер на вземането от ответниците е 39 630.08лв и включва: 30 173.47лв- главница,
293.11лв- просрочена редовна лихва ; 6030.45лв- наказателна лихва за просрочена главница
и 3133.05лв- такси, или общо 39 630.08лв +7185.68лв допълнителни разноски =46 815.67лв.
Сумата 7185.68лв включва държ.такси, разноски по изп.дело адв.възнаграждение,
разноски за вещо лице и начислена законна лихва за периода 28.04.2021- 26.08.2021 и от
26.08.2021г до 24.09.2021г.
Съгласно извлечението от счетоводните книги на кооперацията, към 02.03.2022г, са
постъпили следните суми от ответниците: на 26.08.2021г- 10 000лв; на 23.09.2021г- 5200лв;
на 26.10.2021г- 5200лв; на 23.11.2021г- 4500лв и на 15.12.2021г- 700лв.
Към 28.02.2022г остатъкът от дълга е в размер на 21 372.15лв и касае само главница,
като не са платени вноските за м. декември 2021г, януари 2022ги февруари 2022г.
Към 14.06.2022г, съгласно извлечението от счетоводните книги на кооперацията,
кредитополучателят дължи единствено главница в размер на 11 437.34лв, като са погасени
по правилото на чл. 78 ЗЗД всички разноски, вкл. по заповедно, исково и изпълнително
производство, както и лихвите.
Поради извършеното частично плащане, искът се поддържа само за главница от 11
437.34лв, ведно със законната лихва, считано от 15.12.2021г, когато длъжниците са
изпаднали в забава съгласно сключеното споразумение за разсрочено плащане от
27.08.2021г.
Горната фактическа обстановка е установена въз основа на събраните писмени
4
доказателства, които цени като относими , допустими и неоспорени от страните, в т.ч. и
събраните по ч.гр.дело № 447/2021г на РС-Нова Загора.
Така приетото за установено от фактическа страна, води до следните правни изводи:
Предявени са положителни установителни искове с правно основание чл. 422 ал.1 ГПК,
вр. с чл.415 ал.1 т.1 от ГПК, за признаване на установено в отношенията между страните, че
съществува вземане на ищеца спрямо солидарните длъжници/ ответници по делото/,
произтичащо от неизпълнено задължение по сключен договор за кредит № 1740/27.10.2015г,
включващо следните суми: 30 173.47лв. - главница по договор за кредит №
1740/27.10.2015г; 293.11лв. - просрочена възнаградителна лихва за периода 27.10.2017г-
26.04.2021; 6030.45лв. - наказателна лихва за просрочена главница за периода 20.10.2017г. -
26.04.2021г.; 3133.05лв – такси за обслужване на кредита, ведно със законната лихва,
считано от 26.04.2021г. до окончателното изплащане на вземането, за които суми по ч.гр.д.
447/2021г на РС-Нова Загора, е издадена заповед изпълнение на парично задължение по
чл. 417 т.2 ГПК, връчена от длъжниците, които са оспорили вземането по заповедта,
подавайки възражение по чл. 414 ГПК.
Предявените искове са допустими, тъй като са предявени в едномесечен срок по чл. 415
ал.4 ГПК.
Разгледани по същество, са основателни и доказани.
Предмет на делото по установителния иск е вземането, основано на представен
документ по чл. 417 т. ГПК-извлечение от счетоводните книги на кредитора, за вземане,
произтичащо от договор за кредит, в който размерът и изискуемостта са определени от
страните при сключването му.
Заповедта за изпълнение на парично задължение е издадена въз основа на документ по
417 т.2 ГПК- извлечение от счетоводните книги на кооперацията-ищец.
Извлечението удостоверява изгодни за издателя си факти и не се ползва с обвързваща
съда доказателствена сила. Затова в исковото производство ищецът-кредитор следва да
установява при условията на пълно и главно доказване основанието, изискуемостта и
размера на вземането си към датата на подаване на заявлението до заповедния съд.

Вземането на ищеца произтича не от обявяване на предсрочна изискуемост на договор
за кредит , а поради настъпване на крайния падеж на задължението- 27.10.2020г.
След образуване на изпълнително производство, част от вземането е погасено чрез
плащане, в т.ч. вземането за разноски и лихви, поради което се дължи единствено
непогасения остатък от главницата в размер на 11 437.34лв, ведно със законната лихва от
15.12.2021г, откогато длъжникът е изпаднал в забава съгласно сключеното с кредитора
споразумение за разсрочено плащане от 27.08.2021г.
Последното плащане е извършено на 15.12.2021г в размер на сумата 700лв, след която
дата длъжниците изпадат в забава и на основание чл. 86 ал.1 ЗЗД, дължат законна лихва за
5
забава.
Тъй като с исковата молба се претендира законна лихва върху главницата, считано от
26.04.2021г, а не от 15.12.2021г, за промеждутъка от 26.04.2021г до 15.12.2021г, претенцията
следва да се отхвърли поради извършено плащане.
Съгласно възприетото становище в т.9 от ТР № 4/2014г от 18.06.2014г по т.д. №4/2013г
на ОСГТК на ВКС, по отношение на сумите, събрани по принудителен ред по образуваното
във връзка с вземането изп.дело, не намира приложение разпоредбата на чл. 235 ал.3 ГПК.
ВКС приема, че в производството по чл. 422 ГПК, съществуването на вземането по
издадената заповед за изпълнение се установява към момента на приключване на съдебното
дирене в исковия процес, като в това производство нормата на чл. 235 ал.3 ГПК намира
приложение по отношение на фактите, настъпили след подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение, с изключение на факта на удовлетворяване на вземането чрез
осъществено принудително събиране на сумите по издадения изпълнителен лист въз основа
на разпореждането за незабавно изпълнение в образувания изп. процес.
Предвид възприетото становище в ТР № 4/2014г, съдът следва да уважи исковете в
пълните им размери, но с оглед поисканото, уважава само иска за дължимост на главницата
до размер на сумата 11 437.34лв, ведно със законната лихва, от 15.12.2021г до
окончателното изплащане, като отхвърля иска до пълния размер от 30 173.47лв, а исковете
за възнаградителна лихва, наказателна лихва и такси за обслужване на кредита – отхвърля
изцяло, тъй като са погасени чрез плащане. Платени са също и разноските в заповедното
производство и не ги присъжда в тежест на ответниците.
Разноски в настоящото исково производство не се претендират, тъй като също са
платени, поради което съдът не дължи произнасяне по този въпрос.
Ръководен от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, по предявените
искове с правно основание чл.422 ал.1 ГПК, че В. ИВ. Д. с ЕГН-********** и М. Д. Д. с
ЕГН- **********, двамата от гр.Н. З., обл.С., ул.“П. Е.“**, ДЪЛЖАТ солидарно
ВЗАИМОСПОМАГАТЕЛНА КРЕДИТНА КООПЕРАЦИЯ НА ЧАСТНИ ЗЕМЕДЕЛСКИ
СТОПАНИ-„АГРОИМПУЛС” със седалище и адрес на управление: гр.Сливен, ул.”Мишо
Тодоров” № 7, представлявана от Г. К. И., с ЕИК -********* и съдебен адрес: гр.С.,
ул.”В.”№ **, вх.*,офис № *, чрез адв. Е.Х., сумата 11 437.34лв/ единадесет хиляди
четиристотин тридесет и седем лева и тридесет и четири стотинки/, представляваща дължим
остатък от главница по договор за кредит № 1740/27.10.2015г, ведно със законната лихва,
считано от 15.12.2021г до окончателното изплащане, за която сума по ч.гр.д. № 447/2021г по
описа на РС-Нова Загора, е издадена заповед изпълнение на парично задължение по чл.417
т.2 ГПК и изпълнителен лист.
6
ОТХВЪРЛЯ изцяло като погасени чрез плащане исковете по чл. 422 ал.1 ГПК за
просрочена възнаградителна лихва в размер на 293.11лв за периода 27.10.2020г-
26.04.2021г; за наказателна лихва за просрочена главница в размер на 6030.45лв за периода
20.10.2017г-26.04.2021г и такси за обслужване на кредита в размер на 3133.05лв, а иска за
главницата - до пълния й размер от 30 173.47лв., както и претенцията за законна лихва
върху главницата за периода 26.04.2021г -15.12.2021г.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд-Бургас, в двуседмичен
срок от връчването му на страните.


Съдия при Окръжен съд – Сливен: _______________________
7