*****МОТИВИ по нохд № 641/2014 год. по описа на ОС- Хасково:

 

С обвинителен акт Хасковската окръжна прокуратура е повдигнала обвинение против подсъдимия Ю.А.Ю. *** затова, че на 19.ІІІ.2014 год. в гр.Харманли, на ул.”*******” срещу дом №**, при управление на МПС- товарен автомобил марка „*****”, *** * **** ** нарушил правилата за движение по пътищата, регламентирани в ЗДвП, а именно: чл.40 ал.1 ЗДвП: ”Преди да започне движение назад, водачът е длъжен да се убеди, че пътят зад превозното средство е свободен и че няма да създаде опасност или затруднения за останалите участници в движението.” и чл.40 ал.2: ”По време на движението си назад водачът е длъжен непрекъснато да наблюдава пътя зад превозното средство, а когато това е невъзможно, той е длъжен да осигури лице, което да му сигнализира за опасности” и по непредпазливост причинил смъртта на М. К. К., б.ж. на гр.Харманли- престъпление по чл.343 ал.1 б.”в” вр. чл.342 ал.1 от НК.

Подсъдимият заявява, че желае да се проведе съкратено съдебно следствие по реда на глава ХХІХ- чл.370 и сл. от НПК и то при условията на чл.371 т.2 от същия, като прави изявление,  че се признава за виновен по така предявеното му обвинение, признава всички факти, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и дава съгласие да не се събират доказателства за проверка на същите. Декларира съгласие самопризнанието му и всички събрани на досъдебното производство доказателства да се ползуват при постановяване на присъдата.

Като съобрази самопризнанието на подсъдимия в съвкупност със събраните на досъдебното производство доказателства, Хасковският окръжен съд при условията на чл.373 ал.3 от НПК приема за установена следната фактическа обстановка:

            По фактическата обстановка:

            Подс.Ю.А.Ю. е на 30 год., български гражданин, живущ ***. Неженен, но живее във фактическо съжителство на семейни начала, от което има дете- син на 2 години. От предишно фактическо съжителство има 10 –годишна дъщеря със стопроцентова пожизнена инвалидност поради пълна и необратима слепота, която също отглежда по силата на съдебен акт за предоставяне упражняването на родителските права.  Определен е и за неин личен асистент. Освен това работи по строителни обекти, като при това ползува МПС товарен автомобил марка „*****”, *** * **** **, който не е негова собственост, но със същия пътува по обекти и пренася строителни материали.   Неосъждан, без регистрирани противообществени прояви. Грамотен със средно- специално образование. С добри, положителни лични характеристични данни. Правоспособен водач, притежава СУМПС №*********** от 2007 год.- категории В и С.

            Подсъдимият живее в гр.Харманли, на ул.”*******” №**. Ползуваният от него товарен автомобил „*****”, *** * **** ** обичайно паркирал на улицата пред дома си така, както и множество други водачи от квартала, поради което на много места уличното платно било заето и от двете страни от паркирани автомобили. Улицата е с надлъжен наклон.

            На 19.ІІІ.т.г. след 7,30 часа подсъдимият тръгнал на работа. Качил се в паркирания пред дома му товарен автомобил. Решил да се придвижи на заден ход и на свободна предавка /по инерция/, възползвайки се от наклона на терена, до кръстовището с ул.”********”, откъдето да поеме в желаната посока. Запалил двигателя и пристъпил към изпълнение на намеренията си. Започнал маневра движение на заден ход без включена предавка. Товарният автомобил има две странични, външни /ляво и дясно/ огледала за обратно виждане и едно вътрешно. Регулирано било само лявото външно огледало за обратно виждане, докато дясното външно и вътрешното не били регулирани- сочели към вътрешността на кабината /седалките и облегалките/ и не осигурявали видимост към участъка от пътя зад превозното средство. Поради това се създала зона на невидимост към терена непосредствено зад автомобила. Въпреки това подс.Ю. не регулирал огледалата и без да се увери, че пътят зад превозното средство е свободен, нито да осигури лице, което да му сигнализира за опасности зад превозното средство, започнал движение назад, като периодично намалявал скоростта. Вниманието му било насочено главно към това да не закачи някой от множеството други автомобили, паркирани от двете страни на уличното платно.

В процеса на изпълнение на маневрата в участъка срещу дом №** на същата улица зад товарния автомобил по уличното платно се движела в същата посока- надолу по улицата и с гръб към него като пешеходец пострадалата М. К. К., на 79- години от гр.Харманли. Управляваният от подсъдимия товарен автомобил се движел със скорост от 19 км/ч, поради което, макар да се движели в една и съща посока, скоро застигнал пешеходката. Поради гореизброените причини, водачът на автомобила нямал възможност да възприеме движещата се зад него пострадала, която попадала изцяло в зоната на невидимост. При така създалата се ситуация възникнал удар между движещото се назад МПС и движещия се напред в същата посока, но с гръб към автомобила пешеходец. Ударът настъпил на уличното платно на ул.”*******”, приблизително пред дом №**, на разстояние около 24,30 м от възприет за ориентир- стоманенобетонен стълб на електропреносната мрежа, разположен на североизточния ъгъл на Т- образно кръстовище между улиците „*******” и „********” и на около 2 м от левия край по посока на движението на уличното платно на ул.”*******”. Контактни точки били- задната част на тялото на пешеходеца и задната лява част на товарния автомобил. От удара пострадалата била съборена на земята, след което автомобилът преминал върху нея, като детайли от лявата му задна и долна части, намиращи се под гредата на задния мост контактували с тялото на пострадалата, което било повлечено за известно време и при това извъртяно на лявата му страна, а накрая лявото задно колело на автомобила преминало върху главата й. Едва в този момент подсъдимият усетил удара като леко тропване и преустановил движението си. Слязъл от автомобила, установил, че е прегазил пешеходец и макар много да се разстроил и изпаднал в паника, все пак веднага сигнализирал на тел.112, в резултат на което била изпратена линейка от ЦСМП- клон Харманли. Пристигналият екип само констатирал настъпилата вече смърт на пострадалата. Сигналът бил предаден и в РУП- Харманли- около 7,50 часа, откъдето на местопроизшествието били изпратени полицейските служители- свидетелите Р. П. и Д. Ч. Те подложили подсъдимия на тест за употреба на алкохол с техническо средство „Дрегер 7510”, което не отчело такава. Свид.Ч. съставил АУАН по ЗДвП- №868168 /л.17 от ДП/.

            Със заключение на назначена на ДП авто- техническа експертиза /л.54- 72/ е установено, че при конкретната пътна обстановка водачът на МПС е нямал техническа възможност да предотврати настъпилото ПТП, тъй като в процеса на настъпването му е нямал техническа възможност да види появата на пешеходеца, да следи движението му и реагира при опасност. Причините затова са- нерегулирани външно дясно и вътрешно огледала за обратно виждане, създали зони на невидимост зад МПС и предприемане маневра движение на заден ход при съществуване на такива зони.

            Със заключение на назначена на ДП съдебно- медицинска експертиза /л.49- 53/ е установено, че причина за смъртта на пострадалата М. К. К. е черепно- мозъчна травма, изразяваща се в отломъчно разрушаване на мозъчния и лицевия череп, разкъсване на мозъка и обвивките му и кръвонасядане на меките обвивки на черепа и представляваща  част от съчетана травма, включваща още- счупване на поредица ребра вдясно и на поредица бодлести израстъци в гръдния отдел на гръбнака, вдишана кръв в белите дробове, пукнатини по повърхността на черния дроб и счупване на дясна ключица, както и обширни охлузвания и кръвонасядания по различни части на тялото. Смъртта е била неизбежна и е настъпила мигновено.

Гореописаната фактическа обстановка се установява непротиворечиво и категорично от събраните на ДП доказателства- оглед на местопроизшествие и фотоалбум към него, разпити на свидетели, заключения на двете горецитирани експертизи, писмени доказателства- справки и писма, протокол за оглед на веществено доказателство.

Ето защо съдът констатира, че направеното от подсъдимия самопризнание изцяло се подкрепя от събраните на досъдебното производство многобройни и разнообразни доказателства, които  са убедителни, еднопосочни и непротиворечиви за изводите на съда.    

По правната квалификация на деянието:

При така описаните по- горе и възприети механизъм и причини за настъпване на ПТП, съдът намира обвинението против подс.Ю. безспорно доказано и то по дадената по обвинителния акт правна квалификация.

Осъществена е най- опростената квалификация на непредпазливо престъпление по транспорта, при което е причинена смърт на едно лице- по чл.343 ал.1 б.”в” вр. чл.342 ал.1 от НК. Не са налице никои от обстоятелствата, които обосновават по- тежка квалификация /употреба на алкохол, наркотични или упойващи вещества, избягване от местопроизшествието и пр./ или обратното- привилегирован състав /деецът не е могъл да направи нищо, зависещо от него за оказване помощ на пострадалия, защото смъртта е била мигновена/.

Допуснатите нарушения за правилата за движение са тъкмо тези, посочени по обвинителния акт- по чл.40 ал.1 и ал.2 от ЗДвП. Отнася се за правилата при движение на заден ход, които задължават водача на МПС преди започване на тази маневра да се убеди, че пътят зад превозното средство е свободен и няма да създаде опасност или затруднения за останалите участници в движението, а по време на самото движение назад- непрекъснато да наблюдава пътя зад превозното средство, а когато това е невъзможно, да осигури лице, което да му сигнализира за опасности. Нарушени са и на двете правила. Нарушаването им от подсъдимия като водач на МПС е в пряка и непосредствена причинно- следствена връзка с настъпилото ПТП и вредоносния резултат- смъртта на пострадалата М. К., защото именно предприемането на движение през зона на невидимост /или при пълна липса на видимост/ и несъобразяването с това обстоятелство, както и не вземането на мерки, чрез осигуряване на лице, което да сигнализира за опасности, е довело до прегазването й от управляваното от подсъдимия МПС.

Ето защо са осъществени всички обективни признаци на състава на престъплението по чл.343 ал.1 б.”в”  във вр. чл.342 ал.1 от НК като допуснатите нарушения на правилата за движение са нормите на чл.40 ал.1 и ал.2 от ЗДвП.

От субективна страна подсъдимият е действувал при при условията на непредпазливост – той не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди и предотврати. Непредпазливостта е несъзнавана, тъй като от възприятията на дееца не се е обхващало наличието на пешеходец в зоната зад управляваното от него превозно средство.  

Причини за извършване на престъплението са пренебрежителното отношение към установените правила за движение, а и утвърдени навици за тяхното неспазване.

По вида и размера на наложеното наказание:

За престъплението по чл.343 ал.1 б.”б” във вр. чл.342 ал.1 от НК се предвижда наказание „лишаване от свобода” от две до шест години.

Целите, които се преследват с налагането на наказание в наказателния процес са прогласени в чл.36 от НК- да се поправи и превъзпита осъденият към спазване законите и добрите нрави, да се въздействува предупредително върху него и да му се отнеме възможността да върши други престъпления, както и да се въздействува възпитателно и предупредително върху другите членове на обществото. При това съобразно разпоредбата на чл.54 от същия съдът е длъжен да съобрази степента на обществена опасност на деянието и дееца, подбудите за извършването му, както и всички други смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, които са били установени.

Съдебният процес протече по реда на чл.370 и сл. от НПК при условията на чл.371 т.2 от същия. Поради това съдът на осн. разпоредбата на чл.373 ал.2 е длъжен да определи наказанието при условията на чл.58а от НК, съгласно който наказанието се определя по реда на ал.1- 3 от същия, освен ако не се прецени, че по делото са налице предпоставките за прилагане и на чл.55 от НК и тази разпоредба се яви по- благоприятна за дееца.

Съдът констатира и отчита следните отегчаваши и смекчаващи обстоятелства по делото:

Смекчаващите обстоятелства несъмнено са многобройни. Подс.Ю. е  с чисто съдебно минало, а и без регистрирани други противообществени прояви, които не  са престъпни и като цяло добри, положителни характеристични данни. Средства за материална издръжка набавя като работи, притежава професионална квалификация- завършил средно специално образование. Живее на семейни начала. Грижи се за две собствени деца, едното от които още в невръстна възраст, а другото- със стопроцента инвалидност, като при това сам е поискал възлагането на родителските права върху него. Изразява  съжаление за стореното. На случилото се ПТП е реагирал адекватно- сам е уведомил тел.112, останал е на местопроизшествието.

Отегчаващо обстоятелства са преди всичко извънредно големия брой регистрирани нарушения на правилата за движение, намерили израз в издаването срещу него на цели 45 броя наказателни постановления, всички влезли в сила, през периода от 2007 /откогато е правоспособен водач/ до 2013 год. Отделно от това 12 пъти е санкциониран с налагането на глоби с фиш за по- дребни нарушения. Такова досие е недопустимо за водач, притежаващ квалификация за професионален шофьор и недвусмислено говори за трайно изградено пренебрежително отношение към правилата за движение и  вкоренени навици и нагласи за лековатото им и безотговорно престъпване.

Анализът на съда на гореизложените обстоятелства навежда на следните изводи:

Степента на обществена опасност на личността на дееца е незначителна.

Степента на обществена опасност на деянието е по- висока, но не и над средно претеглената за подобен род престъпления.

На съдебните прения в пледоариите на повереника на частния обвинител и защитника се постави въпроса налице ли е съпричиняване от страна на пострадалата, което да е допринесло за настъпването на ПТП. Този въпрос не е изследван на ДП, като следва да се вземе предвид, че поради сравнително ранния час и отдалечеността на квартала не е чудно, че не са били установени никакви свидетели- очевидци на цялостния изминат път от пострадалата, чрез показанията на които да се установи точната траектория на движението й. Не е бил поставян на авто- техническата експертиза, нито пък е засегнат от прокурора в изложената и поддържана от него фактическа обстановка. Тъкмо поради това, както и поради факта, че страните не се позовават на него като на обстоятелство, което е част от механизма на причиняване на процесното ПТП и допринесло за настъпването му, а го навеждат и обсъждат само като допълнително смекчаващо  обстоятелство, съдът е свободен да го обсъди, без да наруши забраната за излизане от рамките на фактическата обстановка, която прокурорът поддържа, а подсъдимият признава, произтичаща от разглеждането на делото  по реда на съкратеното съдебно следствие при условията на чл.371 т.2 от НПК.

По ЗДвП установените правила за движението, които се отнасят до пешеходците са минимален брой- чл.108- 115. Според защитника на подсъдимия, съпричиняване е допуснато с това, че пострадалата е „стъпила на пътното платно, възприемайки движещо се на заден ход МПС”. Не се сочи конкретно нарушение, но единственото възможно такова е пресичане на нерегламентирано място- чл.113 от ЗДвП.

Според повереника на частния тъжител, приобщено на ДП доказателство- запис от видеокамера от частен дом, фиксирал настъпването на процесното ПТП, който е бил подложен на видеотехническа експертиза по реда на НПК и по този начин надлежно приобщен като доказателство, установява, че пострадалата не е предприемала пресичане, а поначало се е движела по уличното платно и е могла да бъде забелязана много отдалеч. А да се движи по уличното платно е била принудена поради това, че тротоарите от двете му страни са били заети от паркирани МПС- та.

Според съда заключението на видеотехническата експертиза дава основание да се приеме, че пострадалата действително се е движела по уличното платно, а не е предприела пресичането му току пред движещия се назад автомобил на подсъдимия, още повече добре се вижда, и то не само от иззетия видеозапис, но и от снимките от фотоалбума към протокола за оглед на местопроизшествието, че  наистина тротоарите и от двете страни на уличното платно са заети в голямата си част от паркирани автомобили. Но и в този случай също е налице допуснато от пострадалата нарушение на правилата за движение- чл.108 ЗДвП- ал.1: „Пешеходците са длъжни да се движат по тротоара или банкета на пътното платно; и ал.2: Пешеходците могат да се движат по платното за движение, противоположно на посоката на движението на пътните превозни средства, по възможност най-близо до лявата му граница. Пострадалата обаче наистина е била принудена към такова поведение поради липсата на свободно място по тротоарите.

Ето защо съдът намира, че съпричиняване от страна на пострадалата е налице, но то е незначително и следва да се оцени като смекчаващо обстоятелство, но без да му се придава значение на изключително такова по смисъла на чл.55 от НК.

Така като оцени смекчаващите обстоятелства по делото поотделно и в тяхната съвкупност, съдът прие, че същите са многобройни, но между тях няма изключителни, нито пък са такива, че и най- малкото, предвидено от закона наказание да се явява несъразмерно тежко, поради което не са налице законни основания за приложение разпоредбата на чл.55 от НК. Ето защо наказанието следва да се определи при условията на чл.54 във вр. чл.58а ал.1 от НК.

По делото се установява явен превес на смекчаващите обстоятелства. Така при предвиден резмер на наказанието „лишаване от свобода” за срок от 2 до 6 години съдът отмери същото в размер малко над минималния- 2 години и 6 месеца /30 месеца/ и след приложение на установената в чл.58а ал.1 от НК редукция от 1/3 /в случая 10 месеца/, наложи същото в размер от 1 година и 8 месеца /20 месеца/.

За постигане целите на наказанието ефективното му изтърпяване не се налага, поради което същото се отложи по реда на чл.66 ал.1 от НК. Този извод се основава преди всичко на добрите характеристични данни на подсъдимия. Пак те, както и сравнително ниската степен на обществена опасност на дееца, а и на деянието мотивираха съда към определяне на минималния законоустановен срок на отлагане по чл.66 от НК- 3 години.

В случая е задължително приложението на разпоредбата на чл.343г от НК, по силата на която подс.Ю. следва да бъде лишен от правото на управлява МПС. Като отчете от една страна добрите характеристични данни на подсъдимия, а от друга- обремененото му от изключително голям брой допуснати нарушения по ЗДвП досие на водач, съдът прецени при определяне срока на лишаването да не прибягва до законовата възможност, предвидена по чл.49 ал.2 от НК, но да наложи максималния срок по ал.1 на същия- 3 години.

По веществените доказателства и разноските:

Било е иззето като веществено доказателство МПС, с което е извършено ПТП- товарен автомобил марка „*****”, *** * **** **, ведно с контактен ключ. При престъпления по транспорта отнемане на МПС не се предвижда, същото не е собственост на дееца, престъплението е непредпазливо, приложение на чл.53 от НК е недопустимо, поради което съдът постанови да се върне на неговия собственик.

На осн. чл.189 ал.3 от НПК направените по делото разноски само на досъдебното производство в размер на 544.60 лв. бяха поставени в тежест на подсъдимия.

Мотивиран от изложеното съдът постанови присъдата си.

 

Съдия: