Р
Е Ш Е Н И Е
№ /01.09.2020г.; гр.***В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд Варна, 10-и състав, на двадесет и трети юли две хиляди и двадесета
година, в открито съдебно заседание, в състав:
Районен съдия: ***
при секретаря ***, като
разгледа докладваното от съдията ***гражданско дело № 17327 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е образувано по
предявена искова молба от „К.Г.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление ***, срещу адв. К.Д.Т. от ВАК, със съдебен
адрес ***, с искане да бъде постановено решение, по силата на което ответникът
да бъде осъден да заплати в полза на ищцовото
дружество сумата от 945,35 лв.,
представляваща получена от ответника в качеството му на пълномощник на ищеца
сума по сключен Договор за прехвърляне на вземане от 23.10.2014г. между цедента „К.Г.“ ЕООД и цесионера „***“
ЕООД, но неотчетена в касите на дружеството ищец.
В исковата молба се излага
следното: На 13.08.2014г. след сключен договор за цесия между ищеца, като цесионер и ***, в качеството му на цедент,
действащ чрез адв. К.Т., дружеството придобило
вземане за сумата от 1045,35 лв.,
представляваща платена без основание стойност на потребена
ел. енергия за периода от 11.08.2011г. до 06.02.2012г. за обект с абонатен
номер **********, и кл. номер **********. В
последствие „КНП ГРУП“ ЕООД, с последващ договор за
цесия от 23.10.2014г., действащо чрез пълномощника си адв.
К.Т., прехвърлило вземането на „***“ ЕООД за цена от 945,35 лв. Съгласно сключения между страните договор продажната
цена била заплатена изцяло и в брой от цесионера „***“
ЕООД на пълномощника на *** – К.Т.. Ответникът не е предал сумата в касата на „К.Г.“
ЕООД. През 2016г. на основание този договор за цесия „***“ ЕООД се легитимирало
като носител на това вземане и депозирало искова молба срещу ***. С Определение
от 27.01.2017г., постановено по гр.д. с номер 8946/2016г. по описа на ВРС
сумата е била отредена в полза на „***“ ЕООД.
В срока за отговор по реда на
чл. 131 ответната страна е взела становище в следния смисъл: Искът е допустим,
но неоснователен. Оспорва се, че ответникът е получил сумата от „***“ ЕООД.
Освен това съгласно сключено допълнително споразумение от 23.10.2019г.
ответникът е върнал на „***“ ЕООД паричната сума, предмет на настоящия иск.
С оглед събраните по делото
доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
Видно от представения по делото
Договор за прехвърляне на вземане от 13.08.2014г. ***, в качеството си на цедент, прехвърлило на „К.Г.“ ЕООД, в качеството си на цесионер, вземането си спрямо длъжника ***, ЕИК ***, за
сумата от 1045,35 лв., представляваща платена без основание стойност на
коригирана потребена електроенергия, за периода от
11.08.2011г. до 06.02.2012г. за обект с абонатен номер ***и кл.
номер **********, за цена от 945,35 лв.
Установява се от представения по
делото Договор за прехвърляне на вземане от 23.10.2014г., че „К.Г.“ ЕООД, като цедент, е прехвърлило на „***“ ЕООД, като цесионер, вземането си спрямо длъжника ***, ЕИК ***, за
сумата от 1045,35 лв., представляваща платена без основание стойност на
коригирана потребена електроенергия, за периода от
11.08.2011г. до 06.02.2012г. за обект с абонатен номер ***и кл.
номер **********, за цена от 945,35 лв. В
договора е посочено, че адв. К.Т. е действал като
пълномощник на „К.Г.“ ЕООД. В т. 3 от Договора е посочено, че сумата от 945,35
лв. е била изцяло платена и в брой при подписване на Договора.
От представеното пълномощно по
делото се установява, че на 04.07.2014г. „К.Г.“ ЕООД, е упълномощило адв. К.Т. да представлява дружеството пред ***, *** и други
юридически лица и институции.
Представено е споразумение към
Договор за прехвърляне на вземане от 23.10.2014г. между „К.Г.“ ЕООД и „***“
ЕООД. От същото се установява, че на 23.10.2014г. ***, „К.Г.“ ЕООД и „***“ ЕООД
се споразумели, приемайки за безспорно, че сумата от 945,35 лв. не е била
заплатена на ***, в качеството си на цедент, който прехвърл на „К.Г.“ ЕООД, в качеството си на цесионер, вземането си спрямо длъжника ***, ЕИК ***, за
сумата от 1045,35 лв., представляваща платена без основание стойност на
коригирана потребена електроенергия, за периода от
11.08.2011г. до 06.02.2012г. за обект с абонатен номер ***и кл.
номер **********, за цена от 945,35 лв. Доколкото
към 23.10.2014г. дружеството ищец е било в невъзможност да заплати задължението
си по договора за цесия с ***, то е приел „***“ ЕООД да го замени като длъжник
и да заплати сумата от 945,35 лв. В замяна „К.Г.“ ЕООД се задължило да
прехвърли безвъзмездно вземането си, получено по силата на договора за цесия на
„***“ ЕООД. Прието е в споразумението, че адвокат К.Т., в качеството си на
пълномощник на „К.Г.“ ЕООД е предало на „***“ ЕООД сумата от 945,35 лв.
Видно от представената по
делото разпечатка от Адвокатски съвет – ***от 17.06.2014г. до 10.02.2020г. ***е
била сътрудник на адв. К.Т..
Предвид изложената фактическа обстановка съдът намира от правна страна
следното:
Установи се от представения по делото
Договор за цесия от 13.08.2014г., че *** е действал чрез пълномощника си адв. К.Т., а от страна на *** договорът е бил подписан от
управителя на дружеството Петър Колев. Към момента на подписване на този
договор обаче адв. К.Т. е бил упълномощен от *** да
представлява дружеството. Това се установява и от Договора за цесия, сключен на
23.10.2014г., по който адв. К.Т. е действал вече като
представител на „К.Г.“ ЕООД, а за „***“ ЕООД е действало лицето ***, което пък
е било сътрудник на ответника. От внимателния прочит на Договора става ясно, че
сумата от 945,35 лв. е била
заплатена в момента на подписване на договора от „***“ ЕООД на „К.Г.“ ЕООД.
Доколкото договорът служи за разписка за извършеното плащане, то следва да се
приеме, че плащането е било извършено „на ръка“, като единствен възможен
физически получател в случая е бил адв. К.Т.. На
същата дата 23.10.2014г. е било сключено тристранното споразумение между ***,
действащ чрез адвокат К.Т., „К.Г.“ ЕООД, действащо чрез адв.
К.Т. и „***“ ЕООД. Посочено е, че адв. К.Т. е върнал
сумата от 945,35 лв. на „***“ ЕООД,
тъй като последното дружество встъпило в дълга на „К.Г.“ ЕООД спрямо ***.
От изложеното за съда буди недоумение
фактът как в един и същи ден първо адв. Т. приема
сумата от 945,35 лв., представляваща
продажна цена по силата на сключен Договор за цесия между „К.Г.“ ЕООД и „***“
ЕООД, а веднага след това връща сумата на „***“ ЕООД, с твърдение, че към
момента на сключване на тристранното споразумение „К.Г.“ ЕООД е във финансова
невъзможност да заплати на *** сумата от 945,35 лв. В един и същи ден за
дружеството „***“ ЕООД се подписват две лица, като управители – ***, която се
установи, че е била сътрудник на адв. Т. и Теодора
Димитрова. След служебно направена справка в ТР, настоящият съдебен състав
намира, че към датата 23.10.2014г. управител на „***“ ЕООД е било лицето
Теодора Димитрова. Следователно при сключването на договора от 23.10.2014г. за
цесия ***е нямала представителна власт да представлява „***“ ЕООД. Същото обаче
е било пределно ясно на ответника, тъй като *** е била негов сътрудник по това
време. Неясно е за съда по какъв критерий адв. Т. е
приел, че „К.Г.“ ЕООД е във финансова невъзможност да заплати в полза на ***сумата
от 945,35 лв., доколкото преди подписване на тристранното споразумение тази
сума вече е била заплатена от „***“ ЕООД на адв. Т.,
в качеството му на пълномощни на „К.Г.“ ЕООД. Следователно дружеството ищец,
чрез своя пълномощник, е имало възможност на дата 23.10.2014г. да изплати
задължението си към Веско Великов, но не го е сторил.
Решението сумата от 945,35 лв. да
бъде върната на „***“ ЕООД, и след това „***“ ЕООД да я предаде на ***е
договаряне във вреда на представляваното дружество „К.Г.“ ЕООД. Следователно и
на осн. чл. 40 ЗЗД договорът не произвежда действие
спрямо представлявания. Независимо от това обаче Договорът за цесия от
23.10.2014г. е бил сключен от лице без представителна власт за „***“ ЕООД. От
представеното тристранно споразумение не може да се приеме, че са налице
основанията на чл. 42, ал. 2 ЗЗД и да се приеме, че „***“ ЕООД е потвърдило
действията на ***. От изложеното в споразумение става ясно, че „***“ ЕООД
признава, че „К.Г.“ ЕООД е било носител на вземане, но не и, че това вземане
вече е прехвърлено на „***“ ЕООД с Договор за цесия от 23.10.2014г.
По делото не се представиха
доказателства, че сумата от 945,35 лв. е била заплатена от сметка на „К.Г.“
ЕООД в полза на Веско Велков. Следователно самото дружество ищец не е
претърпяло загуба на имущество. Действията на адв. Т.
може да бъдат евентуално морално укорими, но в случая
не са довели до обедняване на дружеството „К.Г.“ ЕООД. Ответникът може да носи
друг вид отговорност, но не и такава поради неизпълнение на задължението си да
предостави в полза на дружеството „К.Г.“ ЕООД сума по сключения Договор за
цесия от 23.10.2014г. с „***“ ЕООД. Предвид изложеното искът е неоснователен и
следва да бъде отхвърлен. В полза на процесуалния представител на ответника
следва да се възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 1 ЗАдв.
в размер на 300,00 лв.
По
разноските:
Предвид изхода на
спора в полза на ищеца следва да бъдат присъдени сторените по делото разноски в
общ размер на 910,00 лв., на осн. чл. 78, ал.
1 ГПК. Ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на съда сумите за
държавна такса и възнагражденията на вещите лица в размер на общо 844,00 лв.
(300,00 лв. възнаграждение за вещите лица и 544,00
лв.
сбор от държавните такси по трите съединени обективни иска).
Воден от горното, съдът
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от „К.Г.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и
адрес ***, срещу адв. К.Д.Т. от ВАК, със съдебен
адрес ***, да бъде постановено решение, по силата на което ответникът адв. К.Д.Т. от ВАК да бъде осъден да заплати в полза на ищцовото дружество „К.Г.“ ЕООД, ЕИК ***, сумата от 945,35 лв., представляваща получена от
ответника в качеството му на пълномощник на ищеца сума по сключен Договор за
прехвърляне на вземане от 23.10.2014г. между цедента
„К.Г.“ ЕООД и цесионера „***“ ЕООД, но неотчетена в
касите на дружеството ищец.
ОСЪЖДА „К.Г.“ ЕООД, ЕИК ***,
да заплати в полза адв. Петър Гетев
сумата от 300,00 лв., представляваща възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 1 ЗАдв.
сумите
за държавна такса и възнагражденията на вещите лица в размер на общо 844,00 лв., които 300,00 лв. възнаграждение за
вещите лица и 544,00 лв. сбор от държавните
такси по трите обективно съединени иска.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба, подадена в двуседмичен срок, който започва
от момента на получаването му от страните, пред Окръжен съд – Варна.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:.......................