№ 128
гр. Разград, 04.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и седми септември, през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Анелия М. Йорданова
Членове:Рая П. Йончева
Атанас Д. Христов
при участието на секретаря Н.Р.Х.
като разгледа докладваното от Рая П. Йончева Въззивно гражданско дело №
20213300500231 по описа за 2021 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Производство по реда на чл. 258 и сл ГПК.
С Решение №260059/27.VІ.2021г. по гр.д.№504 по описа му за 2020г РС-Кубрат е уважил иска на К.
АЛ. М. като на осн.чл.49 ЗЗД е осъдил ответната Община Кубрат да заплати 5 000,00лв. в обезщетение за
неимуществени вреди –болки и страдания, причинени на 15.IX.2019 от безстопанствено куче, ведно със
законна лихва от дата на деликта до окончателното им изплащане. Решението е постановено при участието на
трето лице помагач на ответната Община Кубрат- СНЦ “Германо-българска помощ за животните“,
ЕИК*********, гр.Русе.
Недоволна от така постановеното решение, ответната Община Кубрат обжалва решението като
неправилно, незаконосъобразно и необосновано.
В с.з., чрез процесуалният си представител по пълномощие- адв. Дойнов Община Кубрат заявява, че
поддържа жалбата в съдържание, на която аргументира, както следва:
-възражение за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, изразяващи се в неправилно
разпределена тежест на доказване на въведени в основание на иска факти, обстоятелства и причинно-следствена
връзка между претендираните до обезщетяването им вреди и твърдяното в причина за настъпването им
противоправно деяние; В резултат необоснованост на обжалваното решение;
- възражения за нарушения на материалния закон и недоказаност на основните предпоставки на
1
фактическия състав, под която е подведена отговорността на възивника; недоказан механизъм, време и място на
претендираните до обезщетяването им неимуществени вреди; Твърди се активно и изправно поведение на
Община Кубрат по повод възложените със ЗЗЖ грижи за безстопанствените животни на територията на
общината;
На релевираните с подаването основания моли за отмяната му и за постановяване на ново такова, с
което съдът да отхвърли изцяло предявеният срещу нея иск като неоснователен и недоказан. претендира
разноски.
С депозирано в срока на чл.263 ГПК становище третото, подпомагащо Община Кубрат лице- СНЦ
“Германо-българска помощ за животните“, ЕИК*********, гр.Русе ангажира становище по основателността на
въззивната жалба. Счита решението на КРС за незаконосъобразно и неправилно. При редовност в призоваването,
не се явява и не изпраща свой представител за насроченото по същество на жалбата съдебно заседание.
В законоустановения и предоставен по реда на чл.263 ГПК срок , чрез повереника си адв. К., насрещната
по жалбата страна депозира отговор, ангажиращ становището й за допустимост и неоснователност на жалбата.
В с.з., лично и чрез повереника си въззиваемата пледира за потвърждаване на обжалваното решение
като правилно, обосновано и законосъобразно постановен съдебен акт. Претендира присъждане на доказано
сторени за тази инстанция разноски.
Като подадена в срок, при редовност от формална страна и от легитимираща интерес от обжалването
страна, жалбата е допустима.
Като постановено от законен състав и в рамките на правораздавателната му дейност, решението е
валидно.
Разгледана по същество и на конкретно релевираните с нея отменителни основния, жалбата е
неоснователна. Съответно на дължимото по реда на чл.269 ГПК съдът констатира, че решението е допустимо
постановено по същество на предявената по реда на чл.4 ЗЗД защита. В случая, значимите за изхода на делото
факти са установени от първоинстанционния съд с допустими по см. на ГПК доказателства и доказателствени
средства, при правилно разпределена тежест на доказване и в съответствие с проявена в тази насока активност на
страните. Пред тази инстанция не се ангажират допустими по см. на чл.266 ГПК доказателства и док. средства,
въз основа на които да следва извод за фактическа обстановка, различна от установената такава в хода на
първоинстанционното производство.
Исковете за обезщетения за вреди причинени от ухапване от бездомни кучета намират правното си
основание в чл. 49 ЗЗД. Искът по чл. 49 от ЗЗД е облигаторен по своя характер и с него се цели обезвреда на
претърпени от непозволено увреждане вреди, като обезщетението винаги е парично. Пасивно отговорна страна е
съответната Община на територията, на която е извършено деянието. Отговорността на общината следва от
възложени със закон задължения (чл. 40 Закон за защита на животните гл. "Безстопанствени животни") по
организиране настаняването на скитащите кучета в изолатори, чрез кмета, като изпълнителен орган на общината,
която дейност не е административна и не е проява на властнически компетенции. Касае се до фактически
действия, възложени на общината със закон. При доказано бездействие на нейните органи и служебни лица във
връзка с изолирането на скитащите кучета в определени за целта места, отговорността на общината се ангажира
по чл. 49 ЗЗД, като юридическо лице на основание извършено от нея възлагане на установени със закон нейни
задължения.
Законът предвижда, че общинските власти са длъжни да вземат под надзор безстопанствените кучета
чрез залавянето, кастрирането, обезпаразитяването, ваксинирането им срещу бяс и настаняването им в изградени
и стопанисвани от тях приюти (чл. 47, ал. 1 ЗЗЖ). Съгласно § 5 от ПЗР на ЗЗЖ в 3 - годишен срок от влизането в
сила на закона (продължен с § 17 от ЗИДЗЗЖ - ДВ, бр. 92/2011 г. до 31.12.2015 г.), общинските съвети и
кметовете на общини осигуряват настаняването на безстопанствените животни в приютите по чл. 41, ал. 1 ЗЗЖ.
2
Същевременно, в чл. 47, ал. 3, изр. 2 ЗЗЖ изрично е предвидено, че кучетата са под надзора и грижите на
общините, което означава, че чрез взетите от тях мерки същите следва да гарантират безопасното им поведение
спрямо хората, независимо от вида на тези мерки (дали чрез настаняване в изолатор или чрез връщане по места).
Няма твърдения на ответника за изпълнение на тези му задължения, а чрез депозираните свидетелски показания
се установява, че кучето, което е нападнало ищеца е било безстопанствено и маркирано като такова.
Изводите на първоинстанционния съд, че причинените на ищцата физически и психически увреждания
са резултат от осъществено върху нея на 15.09.2020 г. нападение от безстопанствени кучета в централна част на
гр.Кубрат е логически обоснован, съобразен със събраните по делото доказателства.
С първоначална и повторно назначените СМЕ по делото се следва за компетентно и безспорно установено,
че на 15.09.2020 г. въззиваемата е получила: хематоми и кръвонасядания, рани, охлузвания и драскотини по главата, лява
седалищна област и крайниците и клинични данни за сътресение на мозъка. Проведен курс от пет апликации на
противобясна ваксина. По своята медико-биологична характеристика описаните увреждания - поотделно и в
съвкупността си обуславят временно разстройство на здравето, неопасно за живота на пострадалата. Механизмът
на травмите сочи: удар/и и натиск; въздействие на зъби/нокти на куче/та: – динамично – в дясна челна област; по
дясна орбита и подочие; дясна лакътна област; лявото седалище; дясно бедро;над вътрешния десен глезен; –
комбинирано статично и динамично (вероятно опит за захапване) – по гръбната страна на дясна подбедрица;
кръвонасядане в дясна теменна област на главата. Рана, охлузване и одрасквания над дясна вежда. Хематом и
одраскване на клепачите на дясно око. Охлузване в подочието на дясно око. Кръвонасядания, одрасквания и
охлузвания на двете лакътни стави. Охлузвания на четвърти и пети пръст на дясната ръка. Хематом и охлузване в
лява седалищна област. Хематом на дясно бедро. Хематом на дясна подбедрица, охлузвания и одраскване.
Кръвонасядане на лява колянна става. Сътресение на мозъка, без обективна неврологична находка. Описаните
травматични увреждания са получени от действието на твърди тъпи, тъпоръбести и ръбести предмети и могат да
бъдат получени при инцидент на 15.09.2020 г.
Разположението на уврежданията обосновават достоверност на дадените от самата пострадала обяснения
досежно механизма и последователността на получаването им- нападение на куче по време на осъществяваното
от нея управление на велосипед, последвала загуба на равновесие и падане на терена към ляво, от където могат
да са получени охлузването по гърба на пръстите на лява ръка, кръвонасядането на лява лакътна област и лявото
коляно; кратковременна загуба на съзнание;
В съвкупност уврежданията – по локализация и морфологичен вид добре отговарят да са причинени при
приземяване на терена, както и от динамични статични въздействия на кучешки зъби/нокти, удари и натиск в
описаните анатомични области. Уврежданията в областта на главата отговарят да са получени от терена при
падане от малка височина. Установените увреждания в областта на горните крайници и ляв долен крайник също
могат да са получени при падане от малка височина.
КРС е обсъдил показанията на свидетеля С.Сабриев в съвкупността на целия док. материал, отчитайки
обстоятелството, че макар и да не е очевидец на самия инцидент, същият е възприел състоянието на
пострадалата непосредствено след инцидента (в безпомощно състояние, с разкъсани дрехи, окървавена, уплашена
и разстроена ) като възпроизвежда същото по начин, съответстващ на установеното с приетата по делото СМЕ
относно време, място и механизъм но причиняване на установените по тялото на ищцата телесни повреди;
характер, вид и степен на уврежданията, продължителност на оздравителния процес и настъпилите в резултат на
травмите козметични дефекти; съпоставил е тези показания с приложената по делото медицинска документация,
съгласно която разкъсно-контузните рани са резултат от ухапвания на кучета, а множеството дълбоки и
повърхностни наранявания и обширни кръвонасядания по тялото сочат за време и начин на получаване на
уврежданията съобразно описанието на пострадалата.
Обстоятелството, че в случая безстопанствени кучета са проявили непредизвикана агресия са причинили
падането на ищцата от велосипеда и ухажванията по различни части на тялото , при което е получила
процесните телесни увреждания, само по себе си означава, че общината чрез своите органи не е изпълнила
надлежно законовите си задължения за надзор по ЗЗЖ. В заключение, назначените от първоинстанционния съд
3
СМЕ установяват, че установените по ищцата увреждания са получени по механизма на ухапване от куче/та.
Не са необходими специални знания, за да се приеме, че по естеството си инцидента предизвиква, стрес, уплах,
страх, повишена тревожност и негативни душевни изживявания, които следва да бъдат възмездени по
справедливост в посочения размер - чл. 52 ЗЗД.
Неоснователно е и оплакването за необоснованост на извода за наличие на причинна връзка между
настъпилите за ищцата вреди и поведението на ответника, тъй като дори и при доказано бездействие, то
последното никога не може да бъде окачествено като противоправно. Нарушението на конкретно правно
задължение, каквото е задължението на общината по чл. 35, ал. 4 ЗВДМ вр. с § 3, т. 1 от ПЗР ЗВМД от 2005 г.
(отм.); чл. 70, ал. 1 ЗВМД (отм.) и чл. 128, ал. 1 ППЗВМД (отм.) съставлява вредоносно поведение, при което
деликтът е резултат от бездействие.
Общината следва да отговоря по реда на чл. 49 ЗЗД поради доказано бездействие на нейните органи във
връзка със задължението за изолиране на безстопанствените кучета в определени за това места.
Не може да бъде споделено като основателно възражението за недоказана съставомерност на вменяваната
по чл.49 ЗЗД отговорност в резултат неизправното поведение на нейни служители и съконтрахенти по повод
възложените им от нея дейности по контрол на популацията и безопасността на безстопанствените кучета.
Когато резултатът от събитието е предотвратим чрез вземане на съответните, допустими, правно
регламентирани и необходими мерки, то същото не е случайно.
Така, съдът намира за доказани визираните положителни предпоставки- настъпването на вреда, произлязла
от животно, намиращо се под надзора на въззивника, при което са налице елементите от фактическия състав на
чл. 49 ЗЗД, обуславящи ангажиране на отговорността ѝ за увреждането на въззиваемата.
Предявената претенция е доказана по своето основание, като през призмата на чл. 52 от ЗЗД следва да се
определи адекватната величина на търсеното обезщетение на действително доказаните по делото неимуществени
вреди.
Правилно според РОС е определен и размерът на обезщетението като са взети под внимание всички
установени по делото обстоятелства, имащи значение за приложението на чл.52 ЗЗД в съответствие със
задължително проведена с ППВС № 4/1968 год., т. 11 съдебна практика. А именно: вида и характера на
уврежданията; интензитета и продължителността на търпените болки, страдания и неудобства от битов
характер; възрастта на пострадалата и относимия към дата на увреждането жизнен стандарт.
При определяне на размера на обезщетенията за неимуществените вреди следва да бъде съобразено,
според което същите се възмездяват от съда по справедливост. Понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52
ЗЗД е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се
имат пред вид от съда при определяне размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства при телесните
увреждания могат да бъдат характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които
е извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания,
осакатявания, загрозявания и пр. От значение са и редица други обстоятелства, които съдът е длъжен да обсъди и
въз основа на оценката им да заключи какъв размер обезщетение по справедливост да присъди за неимуществени
вреди. В постановени по реда на чл. 290 и сл. ГПК редица решения на ВКС: № 749/05.12.2008 г., по т. д. №
387/2008 г. на ІІ т. о.; № 124 от 11.11.2010 г., по т. д. № 708/2009 г. на ІІ т. о.; № 59/29.04.2011 г., по т. д. №
635/2010 г. на ІІ т. о.; № 66 от 03.07.2012 г., по т. д. № 619/2011 г. се излага становището, че понятието
"неимуществени вреди включва всички онези телесни и психически увреждания на пострадалия и претърпените
от тях болки и страдания, формиращи в своята цялост негативни битови неудобства и емоционални изживявания
на лицето, ноторно намиращи не само отражение върху психиката, но създаващи социален дискомфорт за
определен период от време, а понякога и реална възможност за неблагоприятни бъдещи прояви в здравословното
състояние, както и че критерият за справедливост, поради паричния израз на обезщетението, е всякога
детерминиран от съществуващата в страната икономическа конюнктура и от общественото му възприемане на
даден етап от развитие на самото общество в конкретната държава.
4
В обобщение, настоящият съдебен състав намира, че са налице основания за ангажиране обективната
отговорност на ответника за репариране на вредите, получени от ищцата от нападението на безстопанствени
кучета. Изложени в този смисъл, съображенията на РС Кубрат за уважаване на предявения срещу въззивника
иск, кореспондират с установената по делото фактическа установка и сочат на съответно прилагане на
материалния закон. При задължение от непозволено увреждане длъжникът се смята в забава и без покана,
поради което върху определеното обезщетение се дължи лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД - от деня на увреждането
(аргумент от чл. 84, ал. 3 ЗЗД). В този смисъл е и константната практика на ВКС – решение № 6/28.01.2010 г. по
т. д. № 705/2009 г. по описа на ВКС, ТК, ІІ ТО, решение № 45/15.04.2009 г. по т. д. № 525/08 г. на ВКС, ТК,
решение № 72/30.04.09 г. по т. д. № 475/08 г. на ВКС, ТК, решение № 594/17.10.2006 г. по т. д. № 192/2006 г. на
ВКС, ТК и др. Следователно присъденото обезщетение за неимуществени вреди е дължимо от въззивника ведно
със законната лихва от датата на увреждането – 15.2020г.
Предвид горното и на осн. чл.272 ГПК решението следва да се потвърди като правилно с препратка към
изложените в него мотиви.
При този изход на делото на жалбоподателя не се дължат разноски.
На осн.чл.78 ГПК, на въззиваемия се дължат доказано сторени пред тази инстанция разноски за заплатен
адвокатски хонорар в размер на 400, 00 лева.
Водим от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №260059/27.VІ.2021г. по гр.д.№504/2020 по описа на РС-Кубрат, с което на
осн.чл.49 ЗЗД Община Кубрат е осъдена да заплати на К. АЛ. М. 5 000,00лв. в обезщетение за неимуществени
вреди –болки и страдания, причинени на 15.IX.2019 от безстопанствено куче, ведно със законна лихва от дата
на деликта до окончателното им изплащане. Доказано сторени във въззивното производство разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 400,00лв.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на ответната Община Кубрат- СНЦ “Герман
о-българска помощ за животните“, ЕИК*********, гр.Русе.
Решението е окончателно и по арг. на чл.280, ал.3,г.1 предл.I ГПК не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5