РЕШЕНИЕ
№ 513
гр. Ямбол, 08.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XVII СЪСТАВ, в публично заседание на
втори октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Димчо Г. Димов
при участието на секретаря С. С. М.
като разгледа докладваното от Димчо Г. Димов Гражданско дело №
20242330102332 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 7 и сл. от Закона за защита от домашно насилие /ЗЗДН/.
Образувано е по молба от Д. Ж. М. с ЕГН **********, с адрес: с.К., обл.Я., общ.Т.,
ул.“***, с искане за издаване на заповед за защита от домашно насилие против Ж. Д. М. с
ЕГН **********, с адрес: с.К., обл.Я., общ.Т., ул.“***.
С молбата се твърди, че ответника е син на ищеца от първия му брак, както и че
двамата живеят в едно общо домакинство, заедно с втората съпруга на ищеца и родените от
брака им две деца. Твърди се че ответника употребява наркотици като при наркотичен глад
ставал агресивен, започвал да тръшка, да чупи и да заплашва ищеца и семейството му, че ще
запали къщата, че ще ги убие, налитал и на бой. На *** год. ответника започнал да крещи и
да налита на бой на ищеца, като искал от последния пари да си купи с тях наркотик. След
отказ на ищеца, ответникът започнал да го заплашва, че ще го убие, че ще затрие него и
жена му, а също и децата. Казал му – дай пари или ще те убия, след което замахнал с ръка и
ударил на ищеца шамар. Взел чаша, с която замерил ищеца, счупил и една чиния. На другия
ден ищецът заминал със семейството си на море, като след завръщането си на *** год.
установил, че от къщата където живея липсват различни по вид вещи, за което била
сигнализирана полицията.
В съдебно заседание молителя Д. Ж. М. се явява лично и с процесуален представител
по пълномощие адв.В. К. от АК Я., чрез когото в хода на делото по същество се поддържа
молбата, като се иска от съда да издаде заповед за защита на молителя като наложе на
ответника следните мерки за закрила: задължаване на извършителя да се въздържа от
извършване на домашно насилие; забрана да приближава пострадалото лице на разстояние
1
по-малко от 50 метра, жилището на пострадалия, неговата месторабота и местата за
социални контакти и отдих за максималният срок предвиден в ЗЗДН, както и отстраняване
от съвместно обитаваното от страните по делото жилище, както и на извършителя на
домашно насилие да бъде наложена глоба.
В първото по делото редовно съдебно заседание ответника по молба за защита от
домашно насилие Ж. Д. М. се явява като заявява пред съда, че иска да го оставят поне да
ходи в с.К..
Съдът, като взе предвид твърденията на страните и събраните по делото
доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
За доказване на твърденията си, молителят е ангажирала декларация по чл.9, ал.3
ЗЗДН, както и писмени доказателства – удостоверение за родствени връзки на молителя,
приобщени по делото са и такива служебно събрани от съда – справки за съдимост,
медицинска справка с изх. № *** г. от „***“ при МБАЛ „***“ – гр.Я., писмо вх. № *** г. от
ЯРП, ведно с приложени към същото постановления: постановление за отказ по пр.пр. №
*** г. по описа на ЯРП, постановление за отказ по пр.пр. № *** г. по описа на ЯРП,
постановление за отказ по пр.пр. № *** г. по описа на ЯРП, копие от преписка № *** г. по
описа на ЯРП, копие от преписка № *** г. по описа на ЯРП, копие от преписка № *** г. по
описа на ЯРП, копие от преписка *** г. на ЯРП.
Събрани са и гласни доказателства чрез разпит в качеството на свидетели, лицата: Т.
Ж. М. /*** на молителя/, Д. Г.а М. /без родствени връзки със страните/, Т. К. В. /***/ и К. Н.
Г. / без роднински връзка със страните по делотго/.
Видно от показанията на св.Т. М., всички живеели в една къща, като свидетелят
живеел с ответника в една стая, а молителя и семейството му в друга. Ответникът
употребявал наркотици и когато нямал пари за тях проявявал агресия и понякога налитал да
се бие с тях. На *** год. ответникът пак бил „напушен“ и агресивен, като искал отново пари.
Скарали се, обиждал, крещял. Имал сдърпване между молителя и ответника, като последния
посегнал на баща си, но той се предпазил. По късно като се върнали от море установили, че
липсват различни вещи, като нямало кой друг освен да са били взети от ответника. Извикали
полиция. Свидетелят също сочи че е виждал ответника да хвърля по молителя чаши, преди
процесния инцидент.
Видно от показанията на св.Д. М., същата е съсед на страните по делото. Ж. бил
много агресивен. Обиждал и нея. Крещял на баща си, викал, обиждал го, направо скачал
отгоре на баща си. Преди да тръгнат за морето пак. Ккато си стояла в тях свидетлката чула
да се тръшка, хизлязла навън и видяла, че той тръшка, хвърля. Баща му казал на свидетлката
да му даде пари и че ще и ги върне по-късно като се върне, които свидетелката дала на
ответника, и наистина като се върнал бащата и дал парите.
Видно от показанията на св. К. Г., същият работи като полицейски инспектор в РУ Т.
и обслужва с.К., поради окето познавал Ж. и семейството му. От както започнал работа се
занимавал с него. Имало различни сигнали спрямо него, в годините бил установен с
2
наркотични вещества. Живеел в едно общо домакинство с баща си, като баща му имал и
други деца. В даден момент ставал агресивен към близките си или други лица, които го
заговарят.
Видно от показанията на св.Т. В., същата познава ответника, съжителствали заедно.
Той бил от първия брак на нейния мъж /молителят/. Редовно искал пари за наркотици от
баща си, избухвал, посягал, мерил с чиния, чаша. Бил опасен. На *** год. сутринта, когато се
приготвяли за почивка, поискал пари за наркотици от баща си и когато той му отказал Ж. му
ударил шамар. Като се върнали от почивка установили липса на различни вещи, за което
сигнализирали полицията. Имало и заплахи за убийство, за запалване на къщата. То не било
един път, страхували се, още и че свидетелката имала деца.
С оглед установените по делото факти и като взе предвид специалните правила в
производството по ЗЗДН, както и общите приложими такива, съдът приема от правна
страна следното:
Настоящият съд е родово и местно компетентен да се произнесе по подадената молба.
Молбата е допустима, тъй като е подадена в предвидения от закона преклузивен срок
по чл.10, ал.1 ЗЗДН, от и срещу процесуално легитимирано лице по смисъла на чл.3, т.5
ЗЗДН, а разгледана по същество искането на молителя е основателно, на следните
съображения:
Според нормата на чл.2, ал.1 ЗЗДН за домашно насилие се счита всеки акт на
физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът
за такова насилие, принудително ограничаване на личния живот, личната свобода и личните
права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в
семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство или в интимна връзка. От своя
страна в чл.3 ЗЗДН лимитивно е очертан и кръгът на субектите, чиито действия се
санкционират от този закон. Така е несъмнено, че страните по делото попадат в обхвата на
регулация по ЗЗДН при условията на чл.3, т.5 – тъй като ответника е низходящ – син на
пострадалото лице.
Съдът намира за доказани фактите и обстоятелствата изложени в молбата за защита
от домашно насилие. За да обоснове този си извод за осъществен акт на домашно насилие от
страна на ответинка, съдът кредитира като годно доказателство, с предвидената в чл.13, ал.3
ЗЗДН формална доказателствена сила, представената по делото декларации по чл.9, ал.3
ЗЗДН, която доказателствена сила се подкрепя и от фактическите данни установени от
събраните в хода на съдебното дирене гласни доказателства.
По-нататък следва да се съпоставят посочените в молбата действия на ответницата
със законовото определение, за да се прецени дали те представляват „домашно насилие“.
Съдът намери, че безспорно по делото се установи, че на *** год. ответника започнал
да крещи и да налита на бой на ищеца, като искал от последния пари да си купи с тях
наркотик, като след отказ на ищеца, ответникът започнал да го заплашва, че ще го убие, че
ще затрие него и жена му, а също и децата, ударил на ищеца шамар. Замерил ищеца, счупил
3
и една чиния.
Така извършените от ответника действия, представляват поотделно и в съвкупност
форма на психическо и физическо насилие и следва да се квалифицират като акт на
домашно насилие осъществено от ответника спрямо ищеца съгласно нормата на чл.2 ЗЗДН.
С оглед установеното, съдът счита, че са налице условията за налагане на мерките,
предвидени за защита от домашно насилие в чл.5, ал.1 ЗЗДН спрямо пострадалото лице – Д.
Ж. М., като по отношение извършителят на домашно насилие – Ж. Д. М., следва да бъдат
наложени следните мерки: по чл. 5, ал. 1, т.1 – задължаване на ответника да се въздържа от
извършване на домашно насилие; чл.5, ал.1, т.2 - отстраняване на извършителя от съвместно
обитаваното жилище за срок от осемнадесет месеца месеца; чл.5, ал.1, т.3 - забрана за
извършителя да приближава пострадалото лице, жилището, местоработата и местата за
социални контакти и отдих на пострадалото лице, на разстояние по-малко от 50 метра за
срок от осемнадесет месеца; и чл.5, ал.1, т.4 - забрана на извършителя да осъществява
контакт с пострадалото лице под каквато и да е форма, включително по телефон, чрез
електронна или обикновена поща и факс, както и чрез всякакви други средства и системи за
комуникация, за срок от осемнадесет месеца.
Видът, условията и срокът на продължителността на мярката по чл.5, ал.1, т.2, т.3 и
т.4 ЗЗДН съдът определи като съобрази вида, характера и тежестта на извършения от
ответника акт на домашно насилие, отправените закани против личността и имуществото на
ищеца, както и множеството заявителски материали/преписки образуване пред органите на
МВР и прокуратурата за извършени обществено опасни деяния от страна на ответника.
Съдът намира че така определените по вид и размер мерки за защита от домашно
насилие са достатъчни по обем за да осъществят до този момент търсената закрила на
пострадалото лице.
На основание чл.5, ал.2 ЗЗДН, съдът следва да приспадне от срока на определените
мерки за защита от домашно насилие срокът на действие на мерките по издадената срещу
ответницата заповед за незабавна защита № ***год., считано от *** год.
С приетите изменения на ЗЗДН, ДВ бр.69/11.08.2023 год., не е предвидена
възможност за налагане на глоба на извършителя на домашно насилие от съда, поради което
и направеното в тази насока от пълномощника на ищеца искане се явява процесуално
недопустимо.
На основание § 1а от Заключителните разпоредби на ЗЗДН във вр. с чл.78, ал.6 ГПК
и чл.11, ал.2 ЗЗДН, следва ответника по молбата да бъде осъден да заплати в полза бюджета
на съдебната власт по сметка на ЯРС сумата от 25,00 лева – дължима държавна такса.
При този изход на делото молителят има право на разноски, като ответника и на
основание § 1а от Заключителните разпоредби на ЗЗДН във вр. с чл.78, ал.1 ГПК, следва да
бъде осъден да заплати на ищеца сторените от последния разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 400 лева.
На основание изложените мотиви, Районен съд Ямбол,
4
РЕШИ:
ПОСТАНОВЯВА мерки за защита по реда на Закона за защита от домашно насилие
по молбата на Д. Ж. М. с ЕГН **********, с адрес: с.К., обл.Я., общ.Т., ул.“***, за извършен
спрямо него на *** год. от Ж. Д. М. с ЕГН **********, акт на домашно насилие по смисъла
на чл.2 ЗЗДН, като:
ЗАДЪЛЖАВА Ж. Д. М. с ЕГН **********, с адрес: с.К., обл.Я., общ.Т., ул.“*** ДА
СЕ ВЪЗДЪРЖА ОТ ИЗВЪРШВАНЕ НА ДОМАШНО НАСИЛИЕ спрямо Д. Ж. М. с ЕГН
**********, с адрес: с.К., обл.Я., общ.Т., ул.“***.
ОТСТРАНЯВА Ж. Д. М. с ЕГН ********** от съвместно обитаваното с Д. Ж. М. с
ЕГН ********** жилище находящо се в с.К., обл.Я., общ.Т., ул.“***, за срок от осемнадесет
месеца, считано от 30.07.2024 год.
ЗАБРАНЯВА на Ж. Д. М. с ЕГН ********** ДА ПРИБЛИЖАВА Д. Ж. М. с ЕГН
**********, ОБИТАВАНОТО ОТ НЕГО ЖИЛИЩЕ, МЕСТОРАБОТА,
ПОСЕЩАВАНИТЕ ОТ НЕГО МЕСТА ЗА СОЦИАЛНИ КОНТАКТИ И ОТДИХ НА
РАЗСТОЯНИЕ ПО-МАЛКО ОТ 50 МЕТРА, за срок от осемнадесет месеца, считано от
30.07.2024 год.
ЗАБРАНЯВА на Ж. Д. М. с ЕГН ********** ДА ОСЪЩЕСТВЯВА КОНТАКТ с Д.
Ж. М. с ЕГН ********** под каквато и да е форма, включително по телефон, чрез
електронна или обикновенна поща и факс, както и чрез всякакви други средства и системи
за комуникация, за срок от осемнадесет месеца, считано от 30.07.2024 год.
ОСЪЖДА, на основание § 1а от Заключителните разпоредби на ЗЗДН във вр. с чл.78,
ал.1 ГПК, Ж. Д. М. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на Д. Ж. М. с ЕГН ********** сумата
от 400 лева – разноски по делото.
ОСЪЖДА, на основание § 1а от Заключителните разпоредби на ЗЗДН във вр. с чл.78,
ал.6 ГПК и чл.11, ал.2 ЗЗДН, Ж. Д. М. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ в полза бюджета на
съдебната власт по сметка на ЯРС сумата от 25,00 лева – държавна такса по делото.
Въз основа на решението, на основание чл.15, ал.8 и чл.16, ал.2 ЗЗДН да се издаде
заповед за защита на пострадалото лице, в която на основание чл.16, ал.2 ЗЗДН да се
предупреди за последиците по чл.21, ал.4 ЗЗДН – Ж. Д. М. с ЕГН **********, в случай на
неизпълнението и.
Решението и Заповедта да се връчат на страните по делото, като копия от тях да се
изпратят на РУ МВР Т..
Решението подлежи на обжалване днес пред Окръжен съд Ямбол в 7-дневен срок
считано от 14.10.2024 год.
Обжалването не спира изпълнението на заповедта.
5
Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________
6